Coffee Shop ''Soul"

by Aaliyah* Пет Юни 28, 2013 5:54 pm

First topic message reminder :

Coffee Shop ''Soul" - Page 4 2389132050_53438e487c

by **Voltaire.** Нед Юли 12, 2015 10:45 pm

Черната дупка в която беше попадна само Бог знае кога, започна да се пропуква под натиска на външна сила. Не знаеше какво го изкара от съня му, поне докато не срещна очите ѝ. Толков аисни и толкова студени почти колкото гласа ѝ. Лицето му се изкриви в някакво бледо подобие на тъжна усмивка. Дори не знаеше аккво точно изразява. Беше объркан и тъжен... Много много тъжен, че тя се отдръпна толкова много от него. Тя не беше Алия която познаваше и която някога е познавал, а във никакъв случай не беше и слънчетата, лъчезарна Бела...
Тона ѝ беше студен, погледа по празен от всякога. Беше като кукла. Невероятно красива, но без грам живот в себе си.
Нямаше да я пита дали е добре. Прекрасно знаеше че не е. Нямаше да си пилее думите. Също така предполагаше, че иска да си легне в леглото само за да е по далеч от нея. Затова просто се изправи. Не знаеше дали да направи това което му каза. Прокара пръстите си по отвратително разрошената си коса, а след това почеса наболата си брада. Тя може би искаше да остане сама, но той нямаше намерение да я изпуска от поглед.
Заобиколи леглото ѝ и седна внимателно върху него. Тялото му се изпъна по цялата дължина но обърнато към нея. Прехапа сцепената си долна устна и остана загледан в нея. Щеше да я изчака да заспи отново и тогава пак щеше да се премести на стола си. Там, до нея, където можеше да я усети, където знаеше, че е в безопастност. Само на сантиметри от нея...

by Aaliyah* Нед Юли 12, 2015 11:08 pm

Алия продължи да го следи с поглед, за да е сигурна, че той ще заеме позицията, която тя му каза. Беше за негово добро в момента. А и тя не се чувстваше много удобно около него толкова наблизо.
Все пак тя не заспа веднага. Имаше чувството, че спи с години и затова всъщност толкова я болеше главата. Каквато и да беше главната причина - нямаше значение, защото не бе много приятно.
- Колко време спах? - попита със същия монотонен и равен тон от преди малко. Опитваше се да се накара да го преглътне, да се успокои по някакъв начин или.. каквото и да е, но всеки път, когато затвореше очи виждаше сцените от видеото. И очите й се пълнеха със сълзи, но не преливаха. Тя не им позволяваше. Не в момента. Ако сега се разпадне щеше да плаче с години на това място. Може би идеята за психолог или дори психотерапевт не беше толкова лоша. Може би щеше да й помогне по някакъв начин, кой знае.
- Не трябваше да ме спасяваш.. аз бях съгласна. Приех го. Исках го. - промърмори, поглеждайки надолу и въздъхна тежко.

by **Voltaire.** Нед Юли 12, 2015 11:36 pm

Волтер погледна часовника на ръката си. Е той беше спал около четири часа и половина. Нея я бяха опоили доста преди това...
- Сега, около осем часа, а предния път някъде около дванадесет.- Прошепна почти безгласно. Не беше говорил с никого след като я упоиха за втори път. Нямаше желание да го прави и без това никой не го чуваше и не го разбираше. Самотата го караше да иска да се свие на кълбо и да заплаче потъвайки в бездните на безвремието и забравата. Да остана там, докато смъртта му най накрая не дойде да си го прибере.
Откровенията на Алия го сепнаха леко. Да, той беше сигурен, че тя иска да натисне спусъка и да размаже мозъка си по стената на прогнилата хижа. Беше го приела защото всичко се повтаряше и тя просто предпочиташе да е мъртва, но той нямаше как да го позволи.
- Знам... - Отговори простичко и преглътна мъчително. Ако ѝ кажеше, че я е спасил заради него и з това, че не може да жиее без нея щеше да я подтисне още повече, да се затвори и към него, а това беше последното което щеше да се случи преди да се обеси на връзките си от обувките естствена кожа.
- Но ти си силна... Най - силния и смел човек когото познавам... И този който най много заслужава да живее. Има още много места които трябва да видиш. Света не е само четири стени с един прозорец...

by Aaliyah* Пон Юли 13, 2015 1:32 pm

Девойката го гледаше доста дълго, изучавайки чертите по лицето му. Доста се беше променил за тези няколко дни. Изглеждаше измъчен, тъжен, уплашен. Някак много далечен. Пораждаше някакво чувство на съжаление в нея, някакъв далечен инстинкт да го успокои, но всичко това бързо беше притъпено от останалите желания. Да избяга, да скочи от прозореца на болницата. Да крещи. Да плаче. Не, не може да плаче.
- Благодаря, че дойде за мен. Въпреки, че ти казах да не ме търсиш. - каза тя смирено, дишайки дълбоко. Погледа му най- накрая се вдигна към нейния и тя премига, преди отново да се загледа в него.
- Кое място ще ми препоръчаш? Мисля, че искам да отида в Русия. Там е студено и има много сняг. - ако започнеше да говори за Виктор щеше да изгуби контрола над себе си и да се разпадне, затова реши да говори за нещо друго.
- Трябва да поспиш, изглеждаш ужасно. - констатира тя, премествайки погледа си по косата му, а после по дълбоките кръгове под очите му. - Франсоа.. как ме намери?

by **Voltaire.** Пон Юли 13, 2015 2:29 pm

- Русия е хубава страна. Винаги съм искал да ида в Снакт Петербург към края на май или началото на юни, когато са белите нощи. - Сподели една от мечтите си от детството с едва доловима крива усмивка. Още когато учеше за тази страна, това му беше направило най голямо впечатление. Освен големината ѝ и езика на който говореха тези хора, толкова по различен от френския и английския.
Знаеше, че изглежда ужасно. За последните пет дни беше спал около 15 - 16 часа и то само защото не можеше да си държи очите отворени. Но нямаше и да ги затвори, докато тя беше будна, не искаше в никакъв случай да я оставя без надзор.
- Всъщност нямах намерение да те търся. Щах да уважа желанието ти и да те оставя да помислиш, но шефката ти ми се обади сутринта след като те оставих. Искаше да знае дали ще ходиш на работа и... От тогава единственото което правех е да те търся. - А сега, как я беше намерил, наистина добър въпрос. Да ѝ каже за проследяващото устройство в тялото ѝ. Чудеше се дали тя изобщо знаеше за него. Затова реши да замаже всичко с малко черен хумор.
- Продадох душата си на дявола... Но си струваше, за всеки един сантиметър. - Размърда се в лгалото намествайки ръката си под главата и се прозя лениво. Все още беше с лице към нея, наблюдаваше я. Беше щастлив, че тя говори с него. - Люк помогна доста... Полицията се опита, но удариха на камък. Само ми пълнеха главата с глупости... През цялото време не спрях да те търся. Обиколих всяка улица на Ню Йорк, всяка пряка, почти изцяло пеша...
Трябваше да спре да се хвали, макар да не искаше това да звучи така, точно така си звучеше...
- Защо не пробваш и с Холандия. Амстердам също е място на което искам да отида...

by Aaliyah* Пон Юли 13, 2015 7:08 pm

Е, това обясняваше доста. Алия си отбеляза, че трябва да благодари на възрастната си шефка, че се е поинтересувала от нея. Така поне са реагирали по някакъв начин. Беше мило до някаква степен.
- Това не обяснява как ме намери в гората, Франсоа? - попитах отново по- настоятелно. Трябваше да знам как стигна до мен. Беше твърде съмнително и мъчеше мозъка ми. Трябваше да се съсредоточа върху нещо по- различно от това отвличане, но всичко ме връщаше към него..
- Франсоа.. извинявай.. аз не исках да става така.. Но не можах да избягам.. Не исках, наистина.. Виктор..той умря, нали?? - сълзите започнаха да се стичат по лицето ми, мокрейки завивката под мен на мястото, където падаха, но не ме интересуваше. Не исках да ме докосва, но и не можеше да не говоря за това по някакъв начин. Той трябваше да ме разбере.. макар че трябваше да ме мрази..
- Мразиш ли ме? - как няма да я мрази, тези три дена.. Тя вече не беше неговата Бела. Тя беше просто тяло, лека, едва забележима сянка на Бела, казваща се Алия. С празен поглед и без мечти.

by **Voltaire.** Пон Юли 13, 2015 7:20 pm

Не сираше да произнася името му. Истинското му име. Онова с което го бяха нарекли родителите му, а не това което сам си беше дал, като господар. Иправи се бързо и се приближи с няколко крачки до леглото ѝ. Протегна се, за да избърше сълцте ѝ, но усети потрепването дори само от това негово движение, затова се спря и клекна до леглото ѝ навеждайки се, търсейки онези прекрасни сини очи, които го пронизваха до другия край на вкучаненото му сърце.
- Не, Белла... Как можеш да си помислиш, че те мразя... Това е невъзможно. - Проговори на френски, надяваше се това да я успокои. Беше забелязъл, че ѝ харесва, когото той говори така. Успя да намери някаква измъчена усмивка, докато държеше ръцете си върху завивките ѝ без да смее да я докосне. Не искаше отново да бъде отблъснат. Знаеше, че е нормално сега, но този факт го нараняваше.
- Мъртъв е, спокойно. Никога повече няма да те нарани, няма да те докосне. Ще гори във всек един от кръговете на Ада заради всичко, което ти е причинил... Спокойно. Тук съм и ще те пазя, нали? Няма да позволя на никой да те докосне... - Това звучеше като обещание, което не можеше да спази. Не можеше да я предпази от докосване, но наистина мислеше всяко едно нещо, което казваше. Когато се успокоеше от този шок, който за сега за щастие овладяваха, щеше да ѝ обясни всичко, за джи пи еса и останалото...

by Aaliyah* Пон Юли 13, 2015 7:58 pm

Момичето кимна колебливо, макар от очите й да продължаваха да се леят реки. Тя се отмести съвсем в края на леглото и тъй като не заемаше много място имаше достатъчно, че и той да легне до нея, вместо да стои на земята.
- Само моля те.. не ме докосвай. - помоли го тя, след което кимна към мястото до себе си. Прехапа устна и въздъхна. Беше й трудно, но се опитваше да успокои съзнанието си, че това е просто Франсоа, няма го Волтер, няма да я нарани. Той не беше като Виктор.
- Не искам да съм тук. Но ако се опитам да си махна тези кабели и да си тръгна те пак ще ме упоят нали? Не искам повече.. той достатъчно ме надруса през тези дни. Не може ли да си ходим? - попита го унило, бършейки водата от лицето си с опакото на ръката си.
- Искам да се изкъпя.. да си сменя кожата, тялото ако може също.. - допълни, притваряйки очи. Не искаше да поглежда към тялото си, защото знаеше, видя какво е правил той с него, докато тя беше в безсъзнание. Едва ли някога отново щеше да пожелае да се съблече пред някого. Дори и пред Волтер. Това беше края на личността й.

by **Voltaire.** Пон Юли 13, 2015 8:09 pm

Франсоа се поизправи и колебливо седна на края на леглото. Крката му се изпънаха по дължината на твърдия матрак и главата му се облегна на меката възглавница. Стоеше възможно най - далеч от нея, защото не искаше да я притеснява. Обърнат на една страна гледаше към лицето ѝ. Хапеше устната си, Беше толкова близо до него и в същото време на мили разстояние.
- Съжалявам. Скоро ще те изпишат. Докторите казаха, че искат да те прегледат. Знаят, че си била отечена и правилно предполагат, че си била изнасилвана. Нищо не им казах, не мисля, че щеше да е редно, твое решение е, но ще е хубаво да погледнат... - Гърлото му беше пресъханло. Това беше забанена тема, не трябваше да я започва, но притесението му беше по - силно отколкото страха, че тя отново ще полудее. - Чакаха те да се събудиш. Увериха ме, че прегледа ще бъде извършен от жена, но само с твое съгласие, и когато се почувстваш по добре, ще ни изпратят в къщите. Ще те закарам до кафенето и ще те изпратя до горе.
Разбира се, предпочиташе да си я заведе вкъщи, но това също зависеше от нея. Той щеше да направи всичко възможно, за да може тя да се чувства възможно най удобно.
- О, извинявай, забравих да ти кажа, че шефката ти идва, когато бяха часовете за посещения... Но си тръгна, защото не се събуди преди те да изтекат и я принудиха да те остави, макар да потвърдих, че ти е роднина... Съжалявам...

by Aaliyah* Пон Юли 13, 2015 8:29 pm

Той беше прав за всичко, но тя просто не искаше да стои в тази стая, потискаше я, депресираше я още повече. Прегледи.. Да, добра идея бяха. Преди всичко искаше да разбере дали той й е лепнал някаква зараза или още по - лошо.. да я е забременил. Тогава определено щеше да се намушка с първото остро нещо. Сълзите й отново започнаха..
- Волтер, аз... аз не помня какво се е случвало през по- голямата част от времето. Той постоянно ме упояваше. Но после той ми пускаше тези записи.. И.. - заплака тихо, стискайки очи и разтърси главата си, за да изгони тези образи.
- Говореше за деца и за живот с него до края на дните му... Преживях много в Каса Рикарди, но нищо не може да се сравни с това, разбираш ли ме.. той... той.. ВСИЧКИ.. те ме мислят просто за вещ. Дори ти в началото.. Но аз не съм вещ. - девойката скри лицето си във възглавницата си и остави тялото си да го завладеят конвулсиите, които предизвикваше плача й, но не издаваше звук.
- Моля те, не ги викай. Не искам да ме приспиват отново. - промърмори тя с последни сили, преди да успее да овладее риданията си и да го погледне отново.

by **Voltaire.** Пон Юли 13, 2015 8:48 pm

Чувстваше се толкова безпомощен и толкова много искаше да я прегърне и да я придърпа близо до гърдите си, така че сълзите ѝ да попиват в болничната бяла тениска, с която го бяха облекли. Хапесе устната си толкова силно, че започна да усеща металния вкус отново. Вероято беше пропукал коричката, която спираше алената течнот да спре да тече от там.
- Сокойно Бела... Няма зачение, разбираш ли. Каквото и да се е случвало там, вече никога повече няма да се случи, него го няма и не можеше да те нарани от там където е. - Говореше ихо, стараеше се да я успокои. Ако докторите разберяха, че е будна веднага щяха да дойдат да я проверят, а не биваше да я намират така. Той не можеше да ги спре да забиват игли в тялото ѝ. Беше се опитал, но без никакъв успех.
- Ти не си вещ... Ти си анй красивото момиче, което някога съм срещал. С най - силния характер. - Езика му се плъзна по пвърхността на устната му, за да предотврати потичането на течността от нея и цапането на завивките.
- Ще се справиш с това, за теб е детска игра. Всичко е наред, аз ще ти помогна, окей, ще минем заедно през това. - Уверяваше я протягайк ръкта си към нея, но не я докосваше искаше тя да му позволи, ако изобщо го направи...

by Aaliyah* Пон Юли 13, 2015 9:15 pm

Алия прехапа устната си, опитвайки да превъзмогне тресенето на тялото й и вдигна зачервените си очи към него.
- Може би този път наистина имам нужда от помощ.. - каза, въздишайки дълбоко между хълцането и затвори очи отново, премествайки се по- близо до него, за да може да се скрие в гърдите му. Докосването му все още я стряскаше, но се почувства една идея по- добре, когато усещаше аромата му и чуваше гласа му.
- Говори ми, моля те. На френски.. каквото и да е. Само не спирай. - помоли го тя, притискайки се в него. Беше съвсем невинно и беше точно това от което имаше нужда. Едва ли щеше да спре да плаче скоро, но неговия глас я успокояваше, че той е тук и ще я пази до колкото може и най- вече че е той, а не някой друг.
Там на това малко болнично легло тя имаше чувството, че трябва да изплаче всеки сантиметър от себе си, за да й мине поне малко, или поне за да й улекне.

by **Voltaire.** Пон Юли 13, 2015 9:35 pm

Изпитваше такова облекчение, когато я усещаше притисната я тялото си. Важното беше, че тя му вярваше. Доверяваше му се и това, че беше дошла на себе си, маар и напълно срината беше добър знак.
- Ще ти помогна. - Започна да говори тихо близо до ухото ѝ без да се усеща, че беше започнал да ги поклаща напред - назад. - Ще успеем да минем през това. Знаеш, когато се държах ужасно с теб и се опитвах да те пречупя... Всеки път съжалявах за всичко, което ти равех. Вината ме изяждаше от вътре и се опитавх да поправя нещата. Успях да залепя частите веднъж. Мисля, че ще мога отново.
Несъзнателно остави лека загрижена целука върхи челото ѝ и продължи да говори. За това как ще се грижи за нея и не иска да я пуска на място където не може да яижда. Че иска да я наблюдава през цялото време, защото само когато вижда лицето ѝ е способен на усмивка. Как тупти сърцето му, за нея. Как преди малко повече от година, преди тя така да нахлуе в живота му с гръм и трясък, той също е мислил просто да се застреля.
- Но ти промени живота ми Бела.Даде ми светлината за която да живея. Имаше какво да поправям, нещо по счупено дори от мен... А сега, сега мисията ми е същата, просто ще стоя тук, точно до теб, докато ти не се отдръпнеш от тялото ми... - "От душата ми, от сърцето ми" Продължи да изброява всичко, което остана неизречено.

by Aaliyah* Вто Юли 14, 2015 2:32 am

Тези обещания бяха твърде много за психиката й. Не искаше да мисли за бъдещето, искаше просто да спре да съществува, но това не й беше позволено, затова просто изключи възприемането на думите, които той говореше и се остави на звука на гласа му, на топлината в него и на успокояващото чувство, което прегръдката му й носеше. По някое време спря да плаче.. Просто гледаше в някаква точка по тениската му, но не мърдаше, нито казваше дума, защото той май беше заспал. Галенето на косата й беше престанало, гласа му също. Гърдите му се повдигаха равномерно и спокойно, но дори в съня си се беше вкопчил в нея и по някаква причина на нея й харесваше след всички излияния, които чу от него днес. По някое време просто се намести по- удобно, опирайки бузата си в гърдите му и го прегърна по- плътно, след което се отпусна и се отдаде отново на черната бездна да я завладее. Не беше сигурна защо, след толкова часове на сън, но тя все още се чувстваше като смазана от товарен влак и при всеки удобен момент й се доспиваше.
Трябваше доста време да си повтаря на ум, че не е в опасност, че е в болницата, под наблюдение на много хора е и той я пазеше. Франсоа, Волтер, той.. Тя не беше сигурна дали той е злодея или принца в тяхната история, но все пак беше нещо, което остана до нея и я спаси и тя му беше благодарна за жеста.

by **Voltaire.** Вто Юли 14, 2015 10:15 am

Когато отново отвори очите си беше средата на деня, или края. Щорите пропускаха много малко от слънчевата свтлина, за да не ги дразни. Явно някой се беше погрижил за това, защото Франсоа си спомняше, че когато с Алия си говереха, по скоро, когато той ѝ говореше слънцето тъкмо изгряваше и беше започнало да става доста светло. Дори не беше усетил кога е заспал. Умората си казваше думата, цялото недоспиване и всички тревоги...
- Извинете, господин Де' Аруе. Не можеше да лежите тук. - Започна да упорства сешнейки някаква сестра. Може би тя беше причината той да се събуди. Волтер много внимателно измъкна едната си ръка и разтърка очите си, за да може да я фокусира.
- Не, точно тук ми е мястото. - Изпротестира Франсоа и отново отпусна главата си върху възглавницата и върна ръката си около тялото на Бела.
- Ще трябва да я събудим, системата свърши, трябва да я сменим. - Явно говореше на някой друг, защото този път не той беше човека към който тя гледаше.
- Всъщност, - намеси се Волтер без да бъде питан за мнение. - Системата която свърши сега е последната с която я друсате. Край. Без повече хранителни добавки и оспокоителни. Тя е добре... И когато се събуди, просто ще я заведа вкъщи. Сега се махайте, преди някой от вас да я събудил, защото ще убивам наред. - Заплахата си бее чиста проба истина, но те не го приеха толкова навътре. Явно бяха свикнали с подобни изблици от страна на съпрузи, годеници или гаджета. Погали главата й леко, наведе се да целуне челото ѝ. зглеждаше толкова спокойна външно. Толкова прекрасна, но беше сигурен, че от вътре бавно полудява и трябваше да ѝ опмогне да изкарат тази лудост, преди да е скочила от скалата, на чийто ръб в момента стоеше гордо и гледаше надолу.

by Aaliyah* Вто Юли 14, 2015 8:14 pm

Когато момичето се събуди Франсоа още беше до нея, но даваше признаци на буден човек. Тя се огледа дезориентирано, очаквайки да види Виктор във всеки един момент, но него го нямаше. Сега той бе само кошмар, който щеше да я преследва до края на живота й.
Девойката издаде тих стон и потърка очите си, когато осъзна, че доста от системите й ги нямаше и бяха останали само една-две. Това беше оптимално, макар че беше сигурна, че ще я държат вързана за това легло още дълго време, докато не промият организма й от всичките тези наркотици.
- Тя се събужда. Госпожице Лестейндж? Чувате ли ме? - питаше я някакъв женски глас, махайки пред очите й с някакво фенерче, за да провери адекватността й.
"А не искаш ли да ти го навра в гърлото? "
- Престанете с това, тя тъкмо се събужда.. - гласът на Франсоа, който се намираше до нея беше доста отбранителен, но жената само упорстваше.
- Да, да, жива съм, будна съм. - каза тя с пресипнал глас. Звучеше повече като травестит, хванат за топките, отколкото като младо момиче, но го отдаваше на съня и скорошните събития.
- Трябва да ви сложим нови системи, но господина отказва да го направим. Трябва ми вашето разрешение, за да действаме. Добре е за вас да..
- Не ми трябват повече шибани системи. Разкарай това нещо от очите ми. - изръмжа и тя и с мъка се изправи в седнало положение. Пое си дълбоко дъх, след което се обърна към нисичката жена, която я гледаше лошо.
- Искам да разкарате и останалите. Ще се подложа на всичките ви тестове и прегледи, но отказвам да ме държите вързана за това легло повече. И след като приключим искам да се прибера. Това е решението ми и вие нямате право да го пренебрегвате! - заяви тя твърдо, поглеждайки жената в очите с празния си студен поглед и забеляза как тя се сви леко. Чудно, вече плашеше околните. Хубаво за нея. Поне нямаше да я притесняват толкова.

by **Voltaire.** Вто Юли 14, 2015 8:39 pm

Ето сега всички щяха да умрат, защото прекъснаха спокойноя ѝ сън. Волтер беше сигурен, че са я събубили, заради споровете с него. Бяха измъкнали всички свършили системи от тялото ѝ, но натоятелно продължаваха да искат да ѝ напъхат други, нещо с което Франсоа, не беше съгласен, но губеше спора с три към едно.
За щастие Бела също отказа. Не се разпищя като се събуди, което беше добре иначе нямаше вариант да ги пуснат да си тръгнат. Въздъхна изморено от всичкте спорове и седна на леглото си, на известно разстояние от тях.
- Добре госпожице, както кажете, решението наистина си е ваше, ние не можем да ви помогнем, когато отказвате помощта ни.
- Колко ще продължат прегледите и изследванията? - Зададе въпроса си, който беше сигурен, че накара всеки един с бяла престика в стаята да завърти очи. Вече сигурно само гласа му ги дразнеше.
- Няколко часа. - Отговори му една от сестрите. Няколко часа беше супер, тъкмо щяха да могат да се приберат преди каляската да се е превърнала в тиква.
- Чудесно... Бела, готова ли си за това? - Тя трябваше да каже дали иска или не да започнат веднага. Специално него болницете много го подтискаха... Предпочиташе да се прибират вече...

by Aaliyah* Вто Юли 14, 2015 9:01 pm

Дали беше готова? Нямаше отговор на този въпрос, но определено искаше да приключи възможно най- бързо и да научи лошите новини възможно най- бързо. Готова беше на всичко, само и само в крайна сметка да се прибере у дома. А къде беше това у дома тя нямаше никаква идея, но щеше да се уточни по- късно.
Затова и просто кимна, след което подаде слабите си ръце, които целите бяха в синини и дупки от игли и системи на сестрата, за да разкара и останалите две системи.
- Да се свършва по- бързо. Искам да се прибера. - повтори тя, сигурна в думите си и се изправи с бавни движения от леглото, защото й се виеше свят. Я от всичките лекарства, я от травмите, или може би от сън. Беше факт, че едва се крепеше на краката си и имаше нужда от подкрепата на нисичката жена, за да отиде до първата лаборатория, където щяха да я пъхнат в ренген, а после следваха пълни кръвни изследвания, урина, кардиограма, преглед от всякакви други видове доктори и гинекологичен за най- накрая.
- Остани тук, Франсоа, моля те. Не искам да чакаш с мен по прегледите. Или се прибери. Те ще ти звъннат, когато ме изцедят до край. - каза момичето преди да излезе, опитвайки се да вкара някакъв черен хумор, макар че получи само лоши погледи от всички. Колко тъжно...

by **Voltaire.** Вто Юли 14, 2015 9:16 pm

Беше твърдо решен да я слева навсякъде, но след като го беше помолила да остане, не можеше да пренебрегне това и да упосрства. Усмихна ѝ се тъжно преди да я изведат от сраята и се изправи, за да иде до регистратурата, за да попълни документите за изписването им или да накара който беше там да го направи. Трябваше да си вземе и дрехите, но чесно казаано не беше сигурен, че иска да ги облича, а и определено нямаше как Алия да облече онези парцали с които явно Виктор я беше навлякъл.
И ето че отново опра до брат си. Точно сега беше благодарен, че той е тук. Заради отвличането на Бела се бяха преместили в апартамента му, заедно с Валери. След като вече знаеха всичко за него и най мръсните му тайни нямаше какво да крие. Люк вдигна телефона си след второто позвъняване.
- Ало, извинявайте че ви притеснявам, но ще можете ли да минете през болницата да ни донесете някакви дрехи? Гардероба на Алия е точно до спалнята ѝ, вземете нещо което е по лесно за обличане, и за мен нещо по размъкнато, ако може... Моя гардероб е в спалнята ми.
- Добре, някакви други заръки, господарю... - Франсоа извъртя очите след репликата на Лукас, който скоро избухна в смях, а след това се чу едно дълго "Ауу" което със сигурност значеше, че Валери го е цапардосала заради мен.
- Само да си домъкнеш задника, за да не те оставя като доживотен посетител тук. - Промрморих раздразнено. Трябваше да го оставя на Джеймс да си го ползва като курва и без това нямах голяма полза от него..

by Aaliyah* Сря Юли 15, 2015 12:31 am

Coffee Shop ''Soul" - Page 4 Tumblr_nis79fnBdB1qer0y6o1_500

Поредната игла проби вената й, само за да изтеглят още една доза кръв, за да могат да пуснат поредните изследвания. Момичето стоеше без дори да трепне, което очевидно учудваше медицинската сестра и тя се засмя нервно.
- Вие сте първата, която понася толкова добре иглите. Повечето дори на вашата възраст са такава драма.. Вдигат болницата на главата си от викове. - каза тя шеговито, докато почистваше мястото и й слагаше лепенка.
- Ако бяхте преживели това, което аз, щяхте да се смеете и на операция без упойка. - отвърна Алия, премествайки празния си поглед върху жената и последва същата реакция, каквато и у другата сестра. Жената се сви и шеговитостта напусна лицето й, заместена от страх и съжаление. На бас, че съжаляваше за изказването си. Никак не й беше забавно. Затова и прочисти гърлото си неловко.
- Добре ли си, детето ми? Изглеждаш много бледа. Имам чувството, че нямаш кръв в тялото си. Лошо ли ти е? - попита тя и сложи ръка на бузата й.
- Просто приключвайте, моля ви. Не обичам болници. - отвърна хладно тъмнокосата красавица, която сега приличаше повече на недохранен вампир и погледна отново надолу. След като й залепиха лепенката я пратиха в друг кабинет за друг преглед. За щастие Франсоа ги беше предупредил и всеки доктор беше от женски пол. Сега не й беше до други мъже.
Накрая стигна и до гинекологичен преглед. Жената вече имаше всички други изследвания или по- точно резултатите им и дълго време ги преглеждаше, преди да я накара да се съблече, за да погледне. Чу се тихо ахване, което накара очите на Алия да се напълнят със сълзи, но нямаше коментар, за което беше дълбоко благодарна. Не искаше съжаление, искаше просто информация. Беше внимателна и въпреки това девойката трепваше всеки път, когато лекарката я докосне с нещо. Най- накрая кошмарния преглед свърши и Алия можеше да се облече с тази болнична рокля, която й бяха дали. Искаше да облече целия си гардероб отгоре и никога да не се съблича отново.
- Тестовете са отрицателни за всякакви болести, включително хив, спин и други страшни неща, но за всеки случай е добре след шест месеца да си пуснеш нови за профилактика, тъй като тези болести имат по- дълъг срок на усвояване. Имаш две пукнати ребра и множество натъртвания, но не е нищо сериозно и с много почивка и сън ще се оправиш скоро. Относно прегледа при мен бих заключила, че нямаш бактерии и с изключение на нараняванията, за които ще ти дам крем и ще те посъветвам да бъдеш внимателна с движенията и действията си за няколко седмици всичко е наред. Нямаш гъбички, нито някакъв вид бактерии, но...- последва една дълбока въздишка и един унищожително тъжен поглед от лекарката, който накара Алия да заридае по- силно, но без глас. Тя се изправи в седнало положение, бършейки сълзите, които продължаваха да се леят по бузите й.
- Просто го кажете. - каза тя, потискайки хълцането си.
- Алия.. Бременна си. Според резултатите си в третата седмица. - това срина напълно света й. Тя заплака силно и докторката не се сдържа и се доближи до нея, слагайки ръка на рамото й и й подаде кутия с кърпички.
- Ч...чакайте.. как така.. как в третата? Аз.. Сигурна ли сте? - попита, опитвайки се да овладее риданията си. Не можеше да го осмисли.. Франсоа й беше казал, че е импотентен. Не може да има деца.
- Определено.. наближаваш един пълен месец, плода е твърде нараснал, за да е на ден или два. Може би господин Аруе ще се зарадва на това. - предположи лекарката, свивайки рамене, което накара Алия да изпадне в паника.
- НЕ! Не може да му казвате. Моля ви, недейте..
- Добре, няма. Твое решение е. Но бих те посъветвала да се отбиеш и в кабинета на колежката ми срещу мен. Тя е много добър психотерапевт.. може би ще ти помогне да поговориш с някой неутрален. - последния й съвет беше доста ценен.
Алия въздъхна, съсредоточавайки се в една точка и започна да диша дълбоко, за да овладее хълцането си. Избърса сълзите си, след което се изправи.
- Благодаря ви за всичко. Сигурна сте в това, нали? Не ми го казвате просто за да се успокоя, нали? - попита за последно Бела, при което лекарката й подаде документите. Графиката не й беше много ясна, но думите бяха категорични. Имаше даже почти точен ден. Бебе.. от Волтер.. нямаше от кой друг да е. За последната година той бе единственият й сексуален партньор освен Виктор.
Поставяйки ръка на корема си тя дълго остана замислена, стоейки пред кабинета на психоложката, но в крайна сметка реши, че е твърде уморена за днес и ще посети жената някой друг ден. Определено имаше нужда от неутрално мнение.
Когато влезе в стаята при Франсоа Алия вече се беше отървала от доказателствата за бебето. В ръцете й беше папка със всички останали изследвания, която тя остави на леглото.
- Готова съм..- каза тихо, сядайки накрая на леглото и се загледа в ръцете си, които стояха отпуснати в скута й.
- Франсоа.. има ли начин да остана при теб.. Поне за малко? Дори пак да не ме пускаш в стаята си.. Искам да вземем Арес и да се приберем вкъщи.. - промърмори момичето, хапейки устните си и вдигна поглед към мъжът пред нея.

by **Voltaire.** Сря Юли 15, 2015 1:07 am

След като вече беше накарал брат си да се размърда и да му донесе това, което им е необходимо, Волтер се върна в стаята си седна на леглото си, заглеждайки се в това на Алия макар то да беше празно. Не смееше да легне, защото имаше чувството, че ако го направи съня ще го пребори прекалено бързо. Имаше толкова много да наваксва, че дори да спи 36 часа пак няма да му стигнат.
За всичко обвиняваше себе си. Да, беше виновен, за това което се случи на Алия. Нищо не му пречеше да я изпрати до вратата, или поне да изчакат да се прибере и да тръгнат тогава. Ще'е да хване дъртото копеле в крачка да го пребие и да го затворят на топло за всички гадости, които е причинил, на неговата Бела. Да го пратят в затвора, където той ще бъде изнасилвания и с малко повече късмет щеше да умре от някоя силно заразна венеричка болест. Смъртта беше прекалено лесен изход за този изрод и волтер съжаляваше, че не беше по адекватен на място, за да може той да надвие на Виктор, а не обратното, както се получи.
Пристесняваше се и за Бела, непрекъснато гледаше часовника си. Бавеха се вече доста време и всичкото това, чакане го изнервяше. Когато не беше близо до него и той не знаеше какво се случва с нея всичко в тялото му алармираше да я потърси.
След още около час и половина тя влезе през вратата намирайки го във същата поза в каквато беше седнал, огато беше дошул, не беше помръднал и на милиметър, което обясняваше изтръпването в краката му, когато се раздвжи.
- Разбира се, че може да се прибереш вкъщи. А колкото до стаята нямаш много голям избор, защото Валери и Лукас спят в твоята вече няколко дни... Откакто изчезна всъщност.Трябваше ми помощ в търсенето. - Направи няколко крачки до нея и понечи да я прегърне, но не знаеше дали тя искаше това, затова отново отпусна ръцете до тялото си. Шефката ти наистина ще се зарадва да те види, когато идем за Арес, а утре можем да идем и за по дълго време... Тя наистина много те обича.
Заприказва отклонявайки темата в друга посока, преди пак да е задала неизбежния въпрос, как рицъря на бял кон се появи в средата на нищото за да я спаси...

by Aaliyah* Сря Юли 15, 2015 1:33 am

Мисълта, че ще трябва да спи в неговата стая и ще спят заедно с Арес я успокояваше до голяма степен. Бяха го правили само веднъж по нейни спомени. Като цяло достъпа й до неговата стая беше силно ограничен през по- голямата част от тази година, но сега всичко се беше променило, нали? Тя щеше да спи спокойно до него, а той щеше да я пази от кошмарите й. Без да знае, че в нея има бебе, при това от него.. Дали щеше да иска да го задържи? Дали тя искаше това дете? След като още мислеше за самоубийство? Това беше тема, която трябваше да бъде добре обмислена, но поне обясняваше защо тя връщаше толкова често храната си в последно време, както и апетита й, преди да се върнат от Франция.
Алия кимна спокойно, след което стана и забеляза дрехи, които разпозна като свои. Радваше се до някъде, че няма да се прибира с тази нощница. Отиде до другия край на стаята, където имаше параван. Беше тъпо от една страна, но тя не желаеше той да вижда какво й беше причинил Виктор с точност. Знаеше, че е зле, но в банята тя бе видяла всички разрези и белези от камшик, както и от колана му, и тези дълбоки синини. Грозна гледка. Тя побърза да свали болничните дрехи и да навлече внимателно своите, след което излезе иззад прикритието си и отиде до вратата, вземайки папката по пътя си.
- Хайде... преди да са ми сложили усмирителна риза. - подкани го, опитвайки се да вкара някакъв черен хумор, но имаше чувството, че лицето й ще се напука, ако дори посмее да се усмихне, затова остана сериозна и излезе.

by **Voltaire.** Сря Юли 15, 2015 1:47 am

Брат му беше взел колата му предишния път, за да не пълнят паркинга на болницата, след като така и така имаше ограничени места. Затова и сега двамата с Валери ги чакаха пред изхода. Иаха толкова глупави усмивки, че на Волтерр му се прииска да ги удари по няколко пъти. Така сами щяха да си изчезнат.
Лукас му беше освободим шофьорското място и се беше настанил отзад при Вал, а Франсоа отвори предната врата на Алия като и помогна да се качи. След това я затвори и подкара колата към заведението на шефката ѝ. Тихата класическа музика запълваше тишината между четиримата, защото онези отзад не знаеха какво да питат и по добре, че си мълчаха, а Волтер просто спазваше дистанция от Бела, не искаше да я кара да говори пред останалите. Каквото имаха да си говорят щеше да е в стята му, на затвори врати.
- Извинявай, че питам, но апартамента ти не е ли в коренно различна посока? - Промърмори Лукас по някое време нарушавайки идилията и Франсоа го погледна в огледалто за обратно виждане без да отговори на въпроса му. Сако като му видя тъпата усмивка и беше наясно, че ще изтърси още някоя глупост, за която щеше да съжалява.
- Моля да извините дързостта ми, господарю... - Волтер стисна зъбите си. Отпусна внимателно педала на газта протегна се под седалката си и дръпна ръкачта така че цялата седалка се плъзна назад удряйки се в колената на мъжа зад него. Щеше да го убие за тази реплика!

by Aaliyah* Сря Юли 15, 2015 2:15 am

Пътя беше спокоен. Момичето нямаше търпение да види кучето, което Франсоа й бе подарил. Чувстваше се като предателка, че го е зарязала за толкова дълго, затова сега мислеше да го държи при себе си каквото и да става. Също така мислеше да съобщи на милата си шефка, че няма да работи повече за нея, или поне докато не се излекува малко или много. Не искаше много хора да я виждат в този вид, особено Том. Той винаги беше толкова мил с нея.
Една дума привлече вниманието й и отклони погледа й от пътя, в който се беше съсредоточила, обръщайки се към Люк за един кратък момент, преди да погледне към профила на Волтер.
- Значи вече знаят, че не само съм проститутка, ами и личната ти робиня? - в гласа й нямаше обида, нито яд, просто констатация от случката. Тогава я осветли друга идея.
- Ходили сте до Каса Рикарди.. така си ме открил значи. - сви устни и закима по- скоро на себе си. След което се обърна отново към Люк с празното си изражение и хладния си поглед.
- Джеймс би те схрускал за закуска. Определено би му носил доста клиенти. - каза му истината. Щом той искаше да се подиграва с това трябваше да знае всичко. Вероятно мнението му за нея беше се срутило със земята. В началото той се запозна с уравновесена и весела девойка, при това много възпитана. Сега виждаше пред себе си проститутка, робиня и развалина. Горкия той..
Когато стигнаха адреса Алия потръпна от спомените, но побърза да изскочи от колата, преди някой да е започнал да й се извинява или нещо от сорта.
- Мари.. - повиках я, влизайки в кафето, което днес беше затворено. Малката побеляла жена се показа и Алия побърза да отиде при нея, за да я прегърне.
- О, милото ми дете, най- накрая. Моето малко момиче. - това беше най- близкото чувство, което някога е изпитвала откакто баба й почина. Шефката й беше като нейна собствена баба или майка и Алия искрено я обичаше.
- Добре съм. - отвърна й тихо, скривайки лице в рамото й. - Благодаря за цветята, бяха наистина красиви. - промърмори в отговор, опитвайки се да се съсредоточи в нещо по- леко като спомен.

by **Voltaire.** Сря Юли 15, 2015 8:35 am

О, определено щеше да убие Люк. Беше живял без брат цял живот, можеше да изкара и остатъка по същия начин. Не каза нишо докато Алия не излезе от колата, тогава се обърна почти нацяло към Лукас след като разкопча колана си и реши да му обясни простичко с леден глас и студено изражение.
- Искаш ли да ти кажа, какво бих направил с теб ако ми кажеш така и наистина ти бях господар? - Погледна за секунда към кафенето, в което беше Алия, беше ѝ се събрало твърде много за да чува и това, което той щеше да каже, особено след като на нея ѝ беше обещал да я пази. Едва ли би повярвала ако чуе ужастните думи, които се канеше да изрече.
- Зради такова държание, ако си мой, щеше да бъдеш завързан. Щях да извадя всеки един от зъбите, както и ноктите с клещи, за да не дереш и хапеш. След това щях да те бия с камшик и бич докато не припаднеш от болката... После щях да извикам някой от господарите, които си падат по нашия пол. Щях да те кастрирам пред него, след като се събудиш и да му дам да се забавлява с теб докато не умреш от загуба на кръв или някаква инфекция. Никой господар не толерира неподчинението.
Гласа му не трепна нито за миг. Беше сигурен, че е мигнал най - много веднъж, а израженията на Люк и Валери не можеха да се опишат с точност.
- Не употребявайте думи, за които нямате и представа какво означават... И ако някой отново спомене нещо такова, с което да напомните на Бела за това какво е преживяла като робиня, дори при мен... Наистина не отговарям за действията си. - Беше се забавил прекалено много затова излезе от колата и побърза да иде при Алия и шефката ѝ. Усмихна се едва - едва на старата жена, но истинската усмивка се появи едва когато видя нейната. Бела и тук си беше у дома. Може би повече отколкото в апартамента, но това, че чувстваше сигурност когато е при него, топлеше изстиналото му сърце.
Усети нещо в кркатата си и поглена надолу. Арес скимтеше в краката му, затова той вдигна бебето, което вече беше доста пораснало и изчака Алия да се сбогува с Мари, преди да се върнат в колата където никой не смееше да го погледне, камо ли да проговори. Така беше добре...

by Sponsored content

Coffee Shop ''Soul"

Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"