Добре дошли!
Искате удоволствие, желаете го, копнеете за него. Добре дошли в Каса Рикaрди. Скандално място, където господарят наистина е господар, и трябва да му се подчиняват. Зад вратите на хотела ще намерите най-доброто обслужване, което може да Ви бъде предложено. За вашите нужди ще се погрижи персонала на хотела, който ще Ви предложи точно това което търсите. Търсите качествен роб, или пък искате да бъдете доминирани, това е вашето място. Тук вашите желания, ще бъдат осъществени. Забавления без забрани. Тук всеки грях намираше своето място. Мистър Х, Ви очаква.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 36, на Нед Яну 13, 2013 5:25 pm
When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
2 posters
Страница 3 от 3
Страница 3 от 3 • 
1, 2, 3
When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Пет Фев 28, 2014 11:11 am
First topic message reminder :
- Mood song:
...When things gone wrong..
Още с настъпването на 00:00 Алия знаеше, че този ден ще е много по- тежък за нея от всеки друг наскоро. Стоеше пред часовника с отвореното си колие, в което се намираха снимките на майка й, баща й и нейната по- малка версия. Сви устни, когато от очите й потекоха няколко сълзи, спускайки се по порцелановите й бузи. Белатрикс стоеше в тъмнината съвсем сама на пода, осветявана само от луната и слабата червена светлина на цифрите на часовника. Ни вопъл, ни стон. Тя не продумваше, дишаше равно и единствено лекoто й задъхване подсказваше на някой евентуален наблюдател, че тя плаче.
Но нямаше подобен наблюдател. Волтер, нейният господар си бе легнал отдавна и тя стоеше сама в своята стая. В последно време с него не се караха чак толкова много, но тя винаги щеше да си остане студена. Сърцето й винаги щеше да си остане от камък. Тя не заслужаваше друго.
- Белатрикс-Алия Натаниел Лестейндж. - прошепна името си в тъмнината и се подсмихна мрачно, докато сълзите й се умножаваха, премрежвайки зрението й в реалността, за да я отведат към по- щастливи спомени. Те бяха рядкост и все повече избледняваха, но тя постоянно си ги припомняше, за да не ги забрави. Те бяха единственото нормално нещо, останало в нея.
Така прекара цялата вечер. Плачейки. Тъгувайки. Тя ги загуби отдавна, но това нямаше да промени тъгата й. Болката й винаги щеше да остане голяма. По някое време на нощта започна буря. Гръмотевици, светкавици, порой. Каква ирония...
Когато навън започна да се развиделява тя реши да се разходи, Пороя продължаваше, може би щеше да има късмета да я убие, както бе направил с родителите й. Да, но вероятно не.. тя имаше да плаща за много грешки, преди да бъде достойна да срещне погледите им отново. Синеокото момиче навлече тънко яке и панталон, както и някаква блуза. Не се стараеше да се облича много, така или иначе щеше да подгизне. Имаше два часа до закуската, според правилата на Волтер и тя щеше да ги оползотвори. Излезе тихо, така че да не го буди и скоро вървеше надолу по улицата. Сълзите й се увеличиха, когато дъждът се смеси с тях, така поне никой нямаше да разбере колко тъжна е тя.
Бродеше из околните улици като призрак. Бледа, с дълбоки сенки под очите, заради безсънието. Ставаше по- лошо с дните, но не можеше да заспи. Просто не можеше. Цялата бе мокра до кости, но продължаваше да върви в посока, различна от тази към апартамента на Волтер, без да се интересува от странните погледи, които хората, които излизаха рано за работа й мятаха. Беше като съкрушено привидение, което не можеше да си намери мястона този свят.
В точно девет часа брюнетката прекрачи прага на апартамента. Събу обувките си и свали якето си, запътвайки се към трапезарията, макар да знаеше, че оставя мокри следи след себе си. Волтер щеше да го преживее, ако пък не - щеше да я накаже. Нищо ново по слънцето. Или по- скоро под гръмотевиците, точно в момента. Е, остаряваше с още една година. Една стъпка по- близо до смъртта!
Но нямаше подобен наблюдател. Волтер, нейният господар си бе легнал отдавна и тя стоеше сама в своята стая. В последно време с него не се караха чак толкова много, но тя винаги щеше да си остане студена. Сърцето й винаги щеше да си остане от камък. Тя не заслужаваше друго.
- Белатрикс-Алия Натаниел Лестейндж. - прошепна името си в тъмнината и се подсмихна мрачно, докато сълзите й се умножаваха, премрежвайки зрението й в реалността, за да я отведат към по- щастливи спомени. Те бяха рядкост и все повече избледняваха, но тя постоянно си ги припомняше, за да не ги забрави. Те бяха единственото нормално нещо, останало в нея.
Така прекара цялата вечер. Плачейки. Тъгувайки. Тя ги загуби отдавна, но това нямаше да промени тъгата й. Болката й винаги щеше да остане голяма. По някое време на нощта започна буря. Гръмотевици, светкавици, порой. Каква ирония...
Когато навън започна да се развиделява тя реши да се разходи, Пороя продължаваше, може би щеше да има късмета да я убие, както бе направил с родителите й. Да, но вероятно не.. тя имаше да плаща за много грешки, преди да бъде достойна да срещне погледите им отново. Синеокото момиче навлече тънко яке и панталон, както и някаква блуза. Не се стараеше да се облича много, така или иначе щеше да подгизне. Имаше два часа до закуската, според правилата на Волтер и тя щеше да ги оползотвори. Излезе тихо, така че да не го буди и скоро вървеше надолу по улицата. Сълзите й се увеличиха, когато дъждът се смеси с тях, така поне никой нямаше да разбере колко тъжна е тя.
Бродеше из околните улици като призрак. Бледа, с дълбоки сенки под очите, заради безсънието. Ставаше по- лошо с дните, но не можеше да заспи. Просто не можеше. Цялата бе мокра до кости, но продължаваше да върви в посока, различна от тази към апартамента на Волтер, без да се интересува от странните погледи, които хората, които излизаха рано за работа й мятаха. Беше като съкрушено привидение, което не можеше да си намери мястона този свят.
В точно девет часа брюнетката прекрачи прага на апартамента. Събу обувките си и свали якето си, запътвайки се към трапезарията, макар да знаеше, че оставя мокри следи след себе си. Волтер щеше да го преживее, ако пък не - щеше да я накаже. Нищо ново по слънцето. Или по- скоро под гръмотевиците, точно в момента. Е, остаряваше с още една година. Една стъпка по- близо до смъртта!
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Пон Окт 27, 2014 10:48 am
След като господаря й не възрази на желанията й тя се зарадва и се сгуши в него, заемайки най- удобната поза, която същевременно бе и най- приближена до него. Алия силно се надяваше да няма проблеми по- късно, въпреки че Волтер не даваше вид на сърдит човек в момента. Дори обратното..
Пръстите му й носеха спокойствие и мълчалива радост, плъзгайки се по дължината на гръбнака й.
Те заедно рядко попадаха в такава интимност, затова и тези моменти трябваше да се използват до край.
- Извинявай за мечето. Беше много мило.- спомена по някое време красивото момиче, докато устните й търсеха всяко кътче по врата му, което го след целувка го караше да притваря очи и да се усмихва леко. Усмивката му я очароваше всеки път, но тази истинската, не онези, студените, които той й показваше в ежедневието им.
Демоните им бяха твърде много. Тези в миналото, тези в настоящето им бяха още повече. Но в моменти като този сякаш дори те се напасваха и се укротяваха взаимно.
Тънките й пръсти се плъзнаха по голите му гърди и обходиха с ефирност коремните му мускули, след което обгърнаха раменете му и се опитаха да притиснат тялото му по- близо до нейното.
В моменти като този сякаш дори света спираше да се върти и оставяше измъчените им души за момент да се порадват една на друга, обгърнати от мрака, който сега им доставяше нужното усамотение и спокойствие.
Пръстите му й носеха спокойствие и мълчалива радост, плъзгайки се по дължината на гръбнака й.
Те заедно рядко попадаха в такава интимност, затова и тези моменти трябваше да се използват до край.
- Извинявай за мечето. Беше много мило.- спомена по някое време красивото момиче, докато устните й търсеха всяко кътче по врата му, което го след целувка го караше да притваря очи и да се усмихва леко. Усмивката му я очароваше всеки път, но тази истинската, не онези, студените, които той й показваше в ежедневието им.
Демоните им бяха твърде много. Тези в миналото, тези в настоящето им бяха още повече. Но в моменти като този сякаш дори те се напасваха и се укротяваха взаимно.
Тънките й пръсти се плъзнаха по голите му гърди и обходиха с ефирност коремните му мускули, след което обгърнаха раменете му и се опитаха да притиснат тялото му по- близо до нейното.
В моменти като този сякаш дори света спираше да се върти и оставяше измъчените им души за момент да се порадват една на друга, обгърнати от мрака, който сега им доставяше нужното усамотение и спокойствие.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Пон Окт 27, 2014 9:11 pm
Волтер се усмихваше искрено. Беше го леко гъдел от устните й, но нямаше да си го признае, това за него беше слабост, а и така му харесваше, просто сладки целувки без сексуални намеци, каквито по принцип си правят и вероятно нямаше да свърши както обикновено.
- Не се притеснявай, за мечето, то беше само преносител на истинския подарък. - Опита се да поизлъже малко. Беше и купил друго, което наистина мислеше да й даде вечерта, но въпреки всичко му се щеше да си хареса и мечето. Беше го избирал доста дълго време.
Излегна се по гръб за да се протегне до края на леглото до нощното си шкафче, което отвори. От вътре извади дълга бяла кутийка с малка розова панделка отгоре от което си личеше колко е скъпа покупката му, а отделно се усмихна за да й подскаже с какво желание я дава на нея.
- Ще се радвам ако ти хареса и я носиш. - Отвори капачето за да й покаже какво има вътре. Платинената гривна лъщеше дори в сумрака, който ги заобикаляше. Не беше нищо кой знае какво, цената беше просто цифра. Важното за Франсоа беше Бела наистина да я хареса, както той харесваше времето си прекарано с нея. Макар доста често да го изкарваше извън кожата му и да го караше да блъска и чупи, и да иска да срине апартамента до основи, това му напомняше че не е сам и че има някой, на който е възможно да липсва някой път.
- Не се притеснявай, за мечето, то беше само преносител на истинския подарък. - Опита се да поизлъже малко. Беше и купил друго, което наистина мислеше да й даде вечерта, но въпреки всичко му се щеше да си хареса и мечето. Беше го избирал доста дълго време.
Излегна се по гръб за да се протегне до края на леглото до нощното си шкафче, което отвори. От вътре извади дълга бяла кутийка с малка розова панделка отгоре от което си личеше колко е скъпа покупката му, а отделно се усмихна за да й подскаже с какво желание я дава на нея.
- Ще се радвам ако ти хареса и я носиш. - Отвори капачето за да й покаже какво има вътре. Платинената гривна лъщеше дори в сумрака, който ги заобикаляше. Не беше нищо кой знае какво, цената беше просто цифра. Важното за Франсоа беше Бела наистина да я хареса, както той харесваше времето си прекарано с нея. Макар доста често да го изкарваше извън кожата му и да го караше да блъска и чупи, и да иска да срине апартамента до основи, това му напомняше че не е сам и че има някой, на който е възможно да липсва някой път.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Нед Ное 02, 2014 1:45 pm
Отново подарък. Красавицата не ги обичаше особено и не заради тях бе до него. Главната причина, разбира се, е че той я купи, но не беше длъжен да купува на робинята си нищо. И все пак той го правеше.. доста често.
Нежните й пръсти докоснаха метала, който изглеждаше толкова скъп, че ако приложи някакъв натиск той ще се разпадне на платинени монети. И все пак Алия взе подаръка си й се опита да си го сложи сама, но когато видя трудност вдигна сините си очи към него с безмълвна молба за помощ.
- Изглежда много ефирна и красива. Благодаря. Наистина ми харесва. - изрече тя след кратко изучаване на бижуто по- отблизо и се усмихна вяло. Притисна се отново към него и реши да изкаже благодарността си с продължителна целувка, която той да сметне за стойностна.
Странно беше колко се мразеха понякога, но въпреки това нямаше нищо странно в моменти като този да изпадат в такава интимност.
- Знаеш, че нямаше нужда, нали? Щях да преживея и да остана без подарък. - каза тихо младото момиче, докато главата й почиваше на гърдите му, а косата й се разпиляваше по врата и отчасти лицето му.
Нежните й пръсти докоснаха метала, който изглеждаше толкова скъп, че ако приложи някакъв натиск той ще се разпадне на платинени монети. И все пак Алия взе подаръка си й се опита да си го сложи сама, но когато видя трудност вдигна сините си очи към него с безмълвна молба за помощ.
- Изглежда много ефирна и красива. Благодаря. Наистина ми харесва. - изрече тя след кратко изучаване на бижуто по- отблизо и се усмихна вяло. Притисна се отново към него и реши да изкаже благодарността си с продължителна целувка, която той да сметне за стойностна.
Странно беше колко се мразеха понякога, но въпреки това нямаше нищо странно в моменти като този да изпадат в такава интимност.
- Знаеш, че нямаше нужда, нали? Щях да преживея и да остана без подарък. - каза тихо младото момиче, докато главата й почиваше на гърдите му, а косата й се разпиляваше по врата и отчасти лицето му.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Нед Ное 02, 2014 3:40 pm
Франсоа също се усмихна, но много по бодро, от нейното едва доловимо извиване на устните.
- Разбира се, че знам, но ми харесва това, че си тук, тези подаръци са символ на благодарността ми за това, че успяваш да ме изтърпиш. - Франсоа не беше от хората с които се живееше лесно и той го знаеше. Характера му беше отвратителен, но не мъчеше да се поправи, да бъде по разбран и да я кара да се чувства искана, защото той наистина имаше нужда от нея.
Притисна я по близо до тялото си и зарови лицето си в косата й. Харесваше му аромата й, ухаше на пролет и на още нещо красиво, точно така Волтер си представяше вкуса на свободата и красотата.
- Не знам по какъв друг начин да ти го покажа, а и двамата знаем, че не сме съвместими за живот заедно и все пак съм толкова щастлив когато знам, че има при кого да се прибера.
Не знаеше какво повече може да добави за да направи ситуацията дори още по неловко, но беше сигурно, че ще измисли още нещо малко по - късно когато го измисли.
- Разбира се, че знам, но ми харесва това, че си тук, тези подаръци са символ на благодарността ми за това, че успяваш да ме изтърпиш. - Франсоа не беше от хората с които се живееше лесно и той го знаеше. Характера му беше отвратителен, но не мъчеше да се поправи, да бъде по разбран и да я кара да се чувства искана, защото той наистина имаше нужда от нея.
Притисна я по близо до тялото си и зарови лицето си в косата й. Харесваше му аромата й, ухаше на пролет и на още нещо красиво, точно така Волтер си представяше вкуса на свободата и красотата.
- Не знам по какъв друг начин да ти го покажа, а и двамата знаем, че не сме съвместими за живот заедно и все пак съм толкова щастлив когато знам, че има при кого да се прибера.
Не знаеше какво повече може да добави за да направи ситуацията дори още по неловко, но беше сигурно, че ще измисли още нещо малко по - късно когато го измисли.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Sponsored content
Страница 3 от 3 • 1, 2, 3
Страница 3 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Coffee Shop ''Soul"
» Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
» Търся си рп другарче.
» Нашите приятели.
» When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
» Вашите форуми
» Дванадесет часовия полет...
» River Island
» Lucas Klemmanso
» Плажа в покрайнините
» *Лунапарк*