Плажа в покрайнините

by **Voltaire.** Пет Окт 11, 2013 11:37 am

- Няма да е интересно ако ти кажа. - Засмя се леко и продължи да върви с нея в точно определена посока. Стигнаха до колата и Франсоа й отвори врата, за да може да може бела да се качи вътре и да се настани удобно на седалката, преди да заобиколи превозното средство и да заеме мястото си на шофьор. Заръча да засвири същия валс на който танцуваха в самолета преди да тръгнат към намисленото от него място. Внимаваше със знаците за движение и ограниченията на скоростта. Нещо което ме му се случваше често.
Знаеше, че тя ще си спомня това място, и едва ли с нещо добро, но искаше да поправи първата им среща с тази нова първа среща.
Отне му повече време да стигне до плажа, и да паркира на същото място, на което го направи и на първата им вечер заедно. Слезе от колата и заобиколи, за да отвори вратата и на Алия.
- Не искам да се притесняваш, защото нямам намерение да ти правя нищо. - Подаде и ръка за да й помогне да слезе. - За съжаление нямам одеяло и ще се наложи да седнем на пясъка за да вечеряме, но от тук звездите се виждат идеално.

by Aaliyah* Пет Окт 18, 2013 6:28 pm

Ето ги и пеперудките отново. Този път обаче бяха тревожни. В началото й беше любопитно да види къде точно я води, но когато забеляза, че задминават табелата на града се сви в седалката. Не искаше да се връща към старите спомени и мислеше, че неговата цел е същата, но очевидно отново нещо друго му беше хрумнало.
Когато паркира колата на същото място, където и първият път го направи. Момичето имаше чувство, че ако някой беше забил меч в гърдите й и го изкара от другата страна няма да боли толкова, колкото в момента.
Беше готова да се заключи в колата и да откаже да напусне, но когато отвори вратата й той я увери, че няма да й направи нищо.
Присви устни и се скри неволно зад мечето, което в момента беше единствената й защита. Взе и сандвичите, които си бяха взели от онова заведение и все пак пое ръката му.
Пристъпи плахо пускайки ръката му и се почуди къде да я пъхне, защото не знаеше какво да прави. В джоба май беше най- уместно.
Когато стъпиха на пясъка спомените проблеснаха пред нея като фарове на камион, а това я разконцентрира достатъчно, че да се спре на място за момент. Продължи прибързано, стараейки се да не показва слабост, за да се изравни с него и когато стигнаха до самия бряг, близо до водата, тя седна внимателно, хвърляйки тайни погледи на бараката. Тя беше силна и можеше да го изтрае, но я беше страх от него. За него. За тях. Че отново ще рухне всичко и трябва да се превърне в безчувствената кучка, която беше. А това състояние по един мазохистичен начин много й харесваше. Предпочиташе малко нежност и много скандали, oтколкото всяка вечер някой различен да се възползва от тялото й.

by **Voltaire.** Пет Окт 18, 2013 6:56 pm

Алия дори не продума. Изглеждаше като малко изплашено зайче, а единствения виновник за това беше той. Ако не я беше довлякъл тук на сила първия път сега вероятно нямаше да асоциира това място с нещо грозно, първично и унизително. Той беше виновен за всичко, щеше да е толкова по лесно ако беше напълно обикновен и нормален човек.
Седна до нея в близост до разбиващите се в пясъка вълни и се протегне да вземе плика от ръцете й. Намръщи се леко, когато момичето потръпна при това му движение.
- Бела... Извинявай. Виж, просто искам да ти създам нови спомени. Хубави спомени, да залича грешките които съм допуснал при отношенията си с теб. Искам да те карам да се усмихваш, както направи онзи мъж вчера... - Отклони погледа си от нея към плика с храна и извади това което си беше поръчала от вътре подавайки й го.
- Знам, че желанията ми са недопустими, но се опитвам. - Извади сандвича си от торбичката и се зае да го разопакова, след което впери погледа си напред където небето с безброй звезди се сливаше с черния океан. Сякаш изобщо не се намираха на земята, я някъде много далеч от нея извън атмосферата, сред звездите, където не им беше мястото.
- Ще ми се да ме харесваш... Поне на половина, колкото аз харесвам теб.

by Aaliyah* Пет Окт 18, 2013 7:47 pm

Сякаш четеше мислите й, но само повърхностните. Не можеше да разбере защо са тревогите й и защо толкова се притеснява от това място. Усмихна се леко, когато чу последното му изречение и се изправи на колене, приближавайки се към него. Седна върху краката си точно пред него и въздъхна.
- Ти не ме разбираш, Франсоа. - каза, поддържайки усмивката, макар вятъра да разпиляваше дългите кичури коса около лицето й. Накара го да остави сандвичите и взе ръцете му, придърпвайки ги в скута си.
- Не ме интересуват спомените от тук. Преживяла съм и много по- лоши неща, казвала съм ти. Още тогава ти казах. Притеснявам се, че всичко това не е истинско, защото и никога не съм.. а предполагам и ти. Никога не сме го правили така и ... знаеш, новите неща понякога плашат, особено когато са хубави. - заговори тя спокойно и се загледа в зеленикавия му поглед, който в момента беше сериозен и задълбочен. Отдръпна едната си ръка от неговите и я сложи на лицето му, прокара пръсти по бузата му и накрая спря дланта си на врата му, усмихвайки се по- смело.
Премести се по- близо и прекрачи бедрата му, след което го прегърна силно и скри лице във врата му.

by **Voltaire.** Пет Окт 18, 2013 8:07 pm

Беше права, всичко това плашеше и него, страхът от обвързването, което можеше де последва беше почти толкова голям колкото и този да го изостави. Не знаеше как точно да постъпва, кое трябва да премълчи и кое да каже. А отделно бяха потящите се длани и онези тръпки, които от време на време лазеха по гърба му.
Алия отново се държа мило. Пак се зае да успокоява него, и поставяше нуждите му да остане спокоен пред нейните да се почувства комфортно.
- Не съм, но преди това не съм се и чувствал така. Вероятно, защото никой не ми е обръщал толкова голямо внимание. - Той знаеше че причината не е само в това но не искаше да изпада в твърде много подробности, по добре щеше да е ако си мълчи.
Ръцете му я обгърнаха притискайки крехкото и телце в гърдите му. Можеше да я обгърне и топли, както би трябвало. Облегна глава на рамото й и вдиша смесения аромат между косата и кожата й. Бяха почти еднакви, но за сметка на това прелестни, като извадени от приказка.

by Aaliyah* Пет Окт 25, 2013 8:49 pm

Точно така. Ситуацията започваше да се успокоява и Алия можеше да усети това. Продължи да държи ръцете си на врата му, като палците й от време на време се раздвижваха, галейки кожата му съвсем нежно. Харесваше й допира му. Да усеща, че наистина е тук. Затова и не бързаше да се премести от позицията си.
Когато все пак реши да го направи тя отново срещна погледа му с поредната вяла усмивка.
- Ето така..
Прехапа устна несигурна, защото желанието да докосне устните му, дори само за успокоение беше голямо, но все пак.. Приближи се и просто отърка носле в неговото, след което се отдръпна назад, за да му даде нужното лично пространство.
- Това изглежда много вкусно все пак. - констатира тя, завирайки лице в своята торбичка и направи няколко опита, преди да извади сандвича цял и без половината неща от него да падат.

by **Voltaire.** Съб Окт 26, 2013 12:15 pm

Поне смени темата, значи се стигна до вечерята. Тя отвори своята торбичка, той неговата. Разликата беше в телешкото месо в сандвича който Франсоа щеше да яде. Извади собствения си сандвич и започна да се храни, внимавайки да не остане само със питката. Когато зъбите му се впиваха в мекия хляб целия пълнеж отиваше от другата страна, а сосовете започваха да текат отвсякъде. Много скоро прилича на малко дете със сладолед. Само дето вместо с шоколад, цялото му лице беше в кетчуп и горчица.
- Скоро трябва да се връщаме. Не искам да ме мъмрят, че не съм те върнал навреме. - Не можеше да изглежда сериозен с тази физиономия, но гласа успяваше да го докара оттук - оттам.
- Иначе вкусно ли е? Надявам се, защото ако зависеше от мен щеше да ядеш нещо в чиния. - Успя да докара веселата усмивка. Все още му беше неестествено, но пък беше от сърце.

by Aaliyah* Съб Окт 26, 2013 1:31 pm

Видът на Волтер беше крайно абсурден, когато Алия вдигна поглед към него. Звънкият й смях се разнесе, заглушаван почти веднага от силния вятър и тя поклати глава. Нейния сандвич беше по- малък, така че приключи по- бързо. Взе една салфетка и се доближи до него, сядайки отново върху бедрата му и започна да го почиства съвсем внимателно, защото имаше много от сандвича върху лицето му.
- Беше вкусно, но в момента ти също изглеждаш вкусно. - констатира през смях отново и прехапа устна, докато почистваше сосовете. Известно време се погледаха в очите, докато тя не привърши с почистването, а ръцете й останаха върху лицето му.
- След като трябва да ме прибираш... има ли някакъв начин да си получа целувката за лека нощ по- рано? Или имаш строги правила, които не нарушаваш, както винаги?

by **Voltaire.** Съб Окт 26, 2013 1:48 pm

Остана неподвижен, докато Алия се грижеше за него, искаше да я улесни възможно най - много, а това да хапе собствените си устни не беше в списъка. Оглеждаше внимателно лицето и, всяка една черта, беше идеално запомнена и знаеше, че може да си я представи във всеки един момент отново. Щеше му се да може да рисува и да успее да направи картина за нея, на самата нея или на него си, да си окачи в рамка на някоя стена, но от толкова отдавна не беше рисувал.
Тогава Бела проговори и прекъсна съсредоточеното взиране в лицето й от негова страна.
- Можеш да я получиш когато искаш, няма правила... Искам всичко да е просто идеално . Ако смяташ, че една целувка тук ще е идеална, тогава, нямам нищо против да те целуна сега. - Приближи се към устните й, без да отмества поглед от очите й. Не искаше и да я насилва. Винаги можеше а се отдръпне от него, или да му помогне с целувката.
- Сега или после?

by Aaliyah* Съб Окт 26, 2013 7:05 pm

Значи все пак правила нямаше? Но той спазваше някакви граници. Цялата им вечер беше малко странна. И двамата се ограничаваха, премълчаваха, но няма какво да се направи. По - добре беше от викането.
Алия се усмихна и премести едната си ръка на тила му, заплитайки пръсти в косата му и се приближи още повече, докато зъбките й все още се опитваха да пробият долната й устна. В крайна сметка я освободиха, защото вече се докосваха до неговите.
- Предпочитам да е сега. - прошепна синеоката красавица, отърквайки плътните си, примамващи устни в неговите. Тялото й също се притисна в неговото. Ароматът му я обгърна, топлината също. Вече не усещаше вятъра, който се опитваше да изстуди двете горещи тела, нито се дразнеше от разпилените кичури коса.
Очите й се затвориха и тя се отпусна в ръцете му, отдавайки се на момента. Не биваше да бъде нагласен или твърде изкуствен.. Щеше да бъде неловко да се целунат пред вратата просто така, защото такъв беше сценарият. Предпочиташе много повече истинските моменти.

by **Voltaire.** Съб Окт 26, 2013 7:20 pm

Беше странно да е притеснен в този момент, но беше така. Сякаш за пръв път щеше да целува момиче, а това щеше да е първата истинска целувка пълна с чувства и емоции. Пое си въздух, чувайки дробовете му да издават странен свистящ звук, който не можеше да опреди точно, като на астматик.
Надигна се лекичко за да може устните му да се притиснат в нейните за първата им целувка. Би трябвало да е първата, заради първата среща. Затвори очите си също като нея и се отдаде на момента. Едната му ръка обгърна кръста й нежно, докато другата погали нежно лицето й и остана там придържайки я внимателно, за да не се отдръпне.
Устните му се разтвориха и езика му, нежно подкани нейните да направят същото, минавайки по тях. Не беше настоятелен, но не и твърде плашлив. Беше си обещал да я целуне по бузата когато я изпрати, но това не означаваше, че преди това не може да направи същото с устните й. А и толкова много искаше да усети вкуса на езичето й отново.

by Aaliyah* Съб Окт 26, 2013 7:55 pm

Колко сладко. Не бяха ли като една съвсем нормална двойка на пръв поглед. На Алия й харесваше това нормално поведение, макар да не искаше да си го признае. Имаше си работа, куче и с Волтер започнаха да влизат в границите на нормалните отношения. Не, по- добре да не се радва, защото винаги живота успяваше да покаже, че може и да е по- гаден от всякога.
Както и да е, целувката сега беше важната.
Младото момиче се усмихна за кратко, но се спря, защото не искаше да разваля целувката им. Меките й устни се разтвориха и езичето й се плъзна по повърхността на неговото. Завъртя се бавно около него, след което го докосна отново съвсем леко и се прибра отново, примамвайки го към по- нататъшна игра. Пръстите й се раздвижиха по кожата му, а устните й се отделиха от неговите за момент, колкото да наведе глава на другата страна и да го подразни за мъничко, след което отново го целуна по същия начин. Нямаше как всяка вечер да излизат на среща, но това не й пречеше да му остави спомен от тази. Спомени, сънища.. колкото повече му оставеше и предизвикаше, толкова по- добре.

by **Voltaire.** Съб Окт 26, 2013 8:09 pm

Заиграваха се твърде много. За разлика от реалната им първата среща Волтер нямаше проблени с онова в панталоните си или поне докато беше с Алия. Само малко ласки от нейна страна стигаха за да му стане, а това щеше да иде твърде далеч, ако продължаха, извън границите на нормалната първа среща.
След третата или петата целувка, Франсоа не беше сигурен коя точно, се отдръпна на няколко сантиметра от нея и отвори очи търсейки нейните. Не искаше да спира но се налагаше, ако не иска да стане някой гаф. Първият им път трябваше да е след доста време и да е специален както беше първата среща.
- Време е да те приберем. Преди да съм решил, че не искам да те връщам а да те взема със себе си, независимо къде отивам. - Последва тих смях от негова страна, преди да я освободи от прегръдката си, за да й позволи да стане от скута му. Щеше да е добра идея преди нещо да е започнало да й убива.

by Aaliyah* Съб Окт 26, 2013 8:51 pm

Трябваше да си наложат да прекъснат всичко това, защото точно страстта им щеше да срине опитите им за нормалност. И все пак когато лазурно-сините й очи срещнаха неговите тя се намръщи леко, докато той се засмя.
Кимна леко и се изправи, изтърсвайки дънките си от пясъка, полепнал по тях. След това взе и мечето си, повтаряйки същата процедура. Когато бяха готови те закрачиха по пясъка към колата. Алия бързо се настани на седалката, защото започваше да се застудява още повече, а без неговата топлина наоколо не беше същото.
- Кога точно беше сватбата.. Трябва да се замисля за рокля. - констатира момичето, докато връзваше косата си на опашка и се загърна повече с горнището си. Другия път трябваше да се облича по- дебело.

by **Voltaire.** Съб Окт 26, 2013 9:06 pm

Придвижиха се към колата, по бързо от колкото беше необходимо, но времето беше достатъчно студено, че да не ти се седи на вън. Качиха се и тръгнаха обратно към града подхващайки нова тема. Сватбата на дядо му, не беше най - желаната за обсъждане тема, но беше почти наложителна.
- Предлагам да е нещо в синьо, ще си отива с очите ти. Предполагам ще е по добре да притъпим красотата ти, но при всички положения ще си по красива от булката, така че няма смисъл да се опитваме, да направим невъзможното възможно. - Волтер изказа мислите си гласно и притихна за момент, поглеждайки потайно към събеседничката си.
- Ще си намеря вратовръзка в същия цвят, само трябва да изберем роклята. - Уточни се преди да млъкне съвсем, и да продължат пътя си в тишина.

by Aaliyah* Съб Окт 26, 2013 9:24 pm

Значи все пак заедно щяха да го правят? Алия се замисли дали да възрази, но това беше една приятна дейност -пазаруване. Тя определено харесваше да изглежда добре, а и не мислеше да го излага. Все пак трябваше да убеждават всички, че са перфектните годеници.
- Много добре. Ще си изберем един ден за пазар и ще обиколим няколко магазина, за да изберем нещо подходящо и за двама ни. - съгласи се, свивайки рамене и му хвърли един поглед.
- А какво ще правим с предупреждението за бебе? - продължи да разпитва. Трябваше да се разберат за някои неща сега, след като щяха да живеят разделени и няма да имат достъп един до друг по всяко време.
Светлините от града ги заобиколиха, което подсказваше, че времето им изтичаше. Тя щеше да се прибере в къщата на шефката си при нея и Арес, а той в апартамента, или където там щеше да нощува и така. Може би уговорка за нова среща, може би не, но определено нямаше да е утре.
Освен ако на него не му се допие кафе..стига де!
Мозъкът й работеше срещу нея.

by **Voltaire.** Съб Окт 26, 2013 9:40 pm

Бебето, как беше могъл да забрави за това. Е нямаше да има подобни проблеми, всъщност дори и ако Алия не пиеше хапчетата. Беше го разбрал преди няколко години, но така и не беше споделил с никого, беше го запазил за себе си. Нямаше смисъл обаче сега да увърта. Просто можеше да каже на дядо си истината и с това щеше да приключи всичко. Първо обаче Алия щеше да научи. Беше му първата в много хубави неща, като спането на едно легло например.
- Не мисля, че с това ще имаме някакъв проблем. - Увери я, без да поглежда към нея. Не беше сигурен как ще е най подходящо да и каже. Дали с предисторията или с леко увъртане? Не, че имаше някакъв смисъл, затова просто го изстреля.
- Безплоден съм. - Сега вече се губеше смисъла и да я тъпче с хапчета, но нямаше как да и го каже от началото, пък и се имаше за достатъчно голям инвалид, като не може да го вдигне, това да няма деца му идваше малко в повече.
Преглътна сухо, още не събрал смелост да се обърне към нея. Знаеше, че и тя не иска деца, поне не сега и това по някакъв начин би я зарадвало, но нямаше как да бъде сигурен, затова очакваше да посрещне реакцията й само със слуха си.

by Aaliyah* Нед Окт 27, 2013 4:25 pm

Е, това променяше нещата. Спираше нуждата от хапчета и презервативи и.. ами сега тя се чувстваше кофти, защото знаеше какво щеше да каже дядо му. Той определено не беше от разбиращите и сърдечно мили роднини.
- Е, ами.. ако искаш да избегнеш проблемите с Варат винаги можеш да му кажеш, че проблема е в мен. - предложи момичето, прегръщайки големият мечок, който стоеше в скута си по- силно и му се усмихна, макар да не можеше да срещне погледа му.
- И двамата знаем какъв е той, а не ми се вярва на мен да ми каже нещо особено, от което да се засегна чак толкова. А и да ми каже, не ме интересува особено. - обясни все пак решението си и сви рамене. Не я интересуваше дали той може или не може да има деца. В крайна сметка поне нямаше да мисли повече за противозачатъчните. Може би трябваше да му бъде ядосана, че не й е казал до сега, но пък не искаше да проваля срещата. Щеше да му го върне по- нататък, някога в бъдещето.

by **Voltaire.** Нед Окт 27, 2013 7:06 pm

Нямаше да обвинява нея, след като проблема беше в него. Не го смяташе за правилно и не искаше да предизвиква съдбата, ако някога реши да го остави заради това... Е, щеше да го приеме, нямаше друг избор.
- Недей, както ти казах преди, не искам да предизвикваме съдбата, надявам се да имаш късмета да се радваш на наградата, да бъдеш майка, на прекрасни деца, и да се надяваме да приличат на теб... Ще бъдат прекрасни. - Увери я в думите си, като отмести погледа си от пътя за няколко секунди и го насочи към нея. Усмихна й се искрено и отново погледна напред. В града имаше доста голямо движени, като за през нощта и му се налагаше да кара внимателно, както и възможно най - бавно. Беше раздвоен, хем искаше да я закара на време, от друга страна пък искаше още време с нея.
- Ще се справя сам с Варат. Той е мой проблем. Освен това, аз трябва да защитавам теб, а не обратното. - Скоро спря пред малкото кафене и скочи пъргаво от мястото си, за да й отвори вратата и да й помогне да слезе. Подаде ръката си и изчака Алия да я поеме.
- Прекарах си чудесно Бела, надявам се ти също. - Не беше репетирано и не знаеше как е прозвучало, но Волтер се надяваше да е точно така както го чувства. - Кога ще мога да те видя отново?

by Aaliyah* Сря Окт 30, 2013 8:25 pm

В крайна сметка стигнаха до крайната си дестинацията - мястото, от където той я взе преди няколко часа. Алия излезе от колата, когато той учтиво й отвори вратата и му се усмихна. Отидоха заедно до вратата, където се спряха и погледите им отново се срещнаха.
Момичето беше доволно от вечерта, а той сякаш отне думите от устата й.
- Аз също... Беше учудващо сполучлива среща като се има на предвид кои сме - засмя се момичето и остави мечето в краката до себе си, за да може да го прегърне. Ръцете й се обвиха около врата му и го прегърна силно, притискайки бузата си в неговата. Усещането на кожата му, притисната в нейната беше успокояващо. Не, че имаше много шансове да я усети по този начин, но въпреки всичко.
- Не знам, на работа съм всеки ден. Ще се уговорим някой ден, предполагам.. - отвърна на въпроса му и сви рамене, след което отново останаха в тишина. Не й се искаше да казва ''довиждане''...

by Sponsored content

Плажа в покрайнините

Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините

Re: Плажа в покрайнините