Дванадесет часовия полет...

by **Voltaire.** Нед Ное 03, 2013 7:36 pm

First topic message reminder :

Дванадесет часовия полет... - Page 2 ?action=dlattach&topic=64206

by **Voltaire.** Съб Ное 09, 2013 11:40 pm

Изпълняваше простите команди като: легни, седни, стани и определено щеше да се справи с "имай ме". Но новите й заповеди му се струваха непосилни. Без да я докосва? Как щеше да стане това? Или да не свършва особено, когато щеше да си играе с него.
Погледа му следеше движенията й, но повече се беше оставил на усещанията докато се взираше в очите й. Устните му се разтваряха все повече, докато тя самата отваряше нейните, за да може розовото езиче да си играе с члена му. Искаше да го побърка и й се получаваше, защото Волтер не можеше да стои в кожата си.
Ръцете му сами си правеха каквото поискат забравили командата й, отпусна ги до тялото си, а няколко секунди по късно грижливо започнаха да прибират косата й, която започваше да се спуска около лицето й и му пречеше на гледката.
Няколко стона се откъснаха от устните му, стисна очи и се изви леко към нея. Трябваше да спре с този палав език, преди да му е станало прекалено хубаво.
- Бе.. Бела... -името и излезе накъсано и дрезгаво, едва чуто между пресъхналите му устни, които след това той облиза и прехапа силно, заглушавайки следващия дълбок стон. - Моля те спри...
Не беше и очаквал някога нещата да се променят до толкова, че да е роб, на някого другиго. Ако имаше възможност до сега да я беше накарал да коленичи от двете страни на главата му, предварително разкарала бикините си, но нямаше правото да раздава заповеди...

by Aaliyah* Нед Ное 10, 2013 12:11 am

Ето, че се сблъскваше с непослушание. Но го разбираше, на нея също й беше трудно да не го докосва, но когато я връзва няма друг шанс.
И все пак..

Езичето и се завъртя по- бързо и тя разтвори повече устните си, за да поеме върха му. Засмука го ентусиазирано, докато все още галеше ствола му с дланта си. Това щеше да му е за урок да изпълнява заповедите й.

Погали го отново с езика си, при което чу отново името си. Звучеше толкова сладко от него. Между въздишки на един възбуден, изкушен мъж, който се бореше с това да издържи, защото жената с дяволита усмивка не даваше и капка да се влее в ума му.

Пусна го, когато усети, че започна да потрепва по- начесто и започна да се връща с целувки надолу. Когато все пак беше до гърдите му прескочи всичко останало и приближи лице до неговото, а очите й бяха хванали в капан неговите.

- Накарай ме да викам името ти. И пилотите да ни чуят. - измърка съвсем тихо и съблазнително, докато облизваше устните си, след което захапа долната си. Въздъхна блажено и се усмихна отново.

by **Voltaire.** Нед Ное 10, 2013 12:14 pm

Това му даваше зелена светлина, сега можеше да я нападне, да я подчини и да бъде негова отново, както преди, можеше да й се нахвърли като подивяло животно и да вземе от нея това което му даваше и му се полагаше "по право". И все пак имаше съвсем малко останал разум който го спираше и нямаше да направи това. Щеше да бъде с нея такъв какъвто беше и предния път на такава височина, щеше да и даде удоволствието което заслужаваше и щяха да се насладят заедно на всичко което правеха.
Отмести я внимателно от тялото си завъртайки я по гръб, а той застана над нея както тя преди малко, нямаше смисъл от думи, само изпълняваше заповеди.
Ако сега възбудения му член попаднеше в нея щяха да са му нужни не повече от две - три минути за да свърши, трябваше да го успокои, преди да стигнат до там.
Устните му срещнаха нейните за наистина дълга и страстна целувка, чувха се онези сладки звуци от нея, като при размяната на нежни ласки, което още повече го караше да се наслаждава и да мрънка.
Целувките му започнаха да слязат по врата й и този път се спряха на гърдите й, отдавайки им вниманието което заслужаваха. Езика му си играеше със зърната й, устните му ги засмукваха и приклещваха в капан от който не можеше да избяга. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и махнаха останалата част от бельото и, за да има достъп до най съкровената част от тялото й. Пръстите му нежно докоснаха женствеността й, за да провери колко точно Бела го желае, макар да знаеше отговора, издаде тих ръмжащ звук когато се убеди в това и погледна нагоре към очите й.
- Искам да те накарам да свършиш, както ти преди малко едва не провокира мен... - Не можеше да познае гласа си, сякаш някой друг бе влязъл в тялото му и говореше вместо него. Остави няколко целувки надолу по тялото й, докато стигна до ръката си, която продължаваше да се плъзга нежно по нея. - Позволяваш ли ми?

by Aaliyah* Нед Ное 10, 2013 1:22 pm

Да бъде под него беше опасно в момента. Тялото й беше като бомба със закъснител, макар тя да беше тормозила него.

Измърка изкушено, когато пръстите му докоснаха онова съкровено място, което очакваше само него. Бедрата й сами се раздалечиха, без дори да я питат. Тялото й само откликваше на неговата страст, без нейно разрешение.

Гласът му...този дрезгав тембър и тръпките, които предизвикваше по тялото й. Разтапяше се под всяко негово действие и решение, а той продължаваше да я гали все така нежно и настоятелно.

Гърба й се изви в дъга, докато тя хапеше устните си и въздишаше все така често. Губеше ума си, а той очакваше отговор от нея. Как, по дяволите да даде смислен отговор?

- Не би било честно спрямо теб.. - преглътна, облизвайки сухите си устни и погледа й намери неговия. Толкова еротична гледка.. - Но прави каквото искаш. - даде му позволението, което той търсеше и впи пръстите си във възглавницата над нея.

by **Voltaire.** Нед Ное 10, 2013 1:36 pm

След като сам си го просеше, защо да мисли, че не е честно... За него най - важното беше тя да е напълно задоволена, което по сметките на Франсоа, щеше да стане, едва когато я докара до оргазъм поне два пъти и имаше идеи как да го направи. Щеше да я измори, после щяха да поспят, а когато се събудят, на лицето и щеше да грее онази лазурна усмивка, която кара сърцето му да бие.
Устните му продължиха бавничко още малко надолу, стигайки до ръката му която се премести на бедрото и освобождавайки място за езика му. Беше много сладка с този поглед, който следеше движенията му, очакващ, толкова дълбоко син.
Бела беше толкова невероятна, никога не можеше да и се насити, вкуса на кожата й, соковете й, които в такива моменти извираха от нея. Обожаваше я, можеше да прекара цял ден с лице заровено между краката й, стига да чува тези тихи въздишки докато го прави. Самият той издаваше звуци на задоволство, че се намира там и езика му бавно и премерено изучаваше всяка част от женствеността й въртейки се върху нея. Можеше да каже, че му доставяше същото удоволствие, когато тя си играе с него, макар и различно.

by Aaliyah* Нед Ное 10, 2013 10:31 pm

Не точно това очакваше младата госпожица, когато даде позволението си на Франсоа, но и не се съмняваше, че ще й се размине само с един път. Момичето зарови пръсти в косата му и се изви отново, подбудена от въртеливите движения на немирния му език.

Светът около нея рязко сменяше посоката и скоростта на движение, но това не й пречеше да се наслаждава на момента. Въздъхна за пореден път и даде воля на силният стон, извиращ от устните й.

- Франсоа... Господи... - зашепна задъхано тя и сграбчи отново възглавниците. Красавицата беше по- възбудена от всякога и желаеше с огромна сила да бъде покорена. Да достигне върха си пак и пак...

Определено не съжаляваше за сега, че тръгна него. Близостта им беше нещо, убийствено приятно и едва ли и това щеше да щабрави той...

by **Voltaire.** Пон Ное 11, 2013 10:04 am

Нямаше да я пусне, не искаше да я пуска. Щеше да я побърка само с езика си и определено нямаше да се задоволи с това, а тъй като члена му още трепереше от жестоката възбуда която му беше причинила трябваше да отложи и с още нещо, затова имаше и ръце, които също щяха да му влязат в употреба за задоволяването й.
- Прекрасна си... - Измрънка срещу кожата й и притисна лицето си в тялото й. Боже, колко много я искаше, по всеки един начин, който се сещаше е момента а те не бяха малко.
Ръцете му запълзяха нагоре по тялото й както и погледа му. Очите му се спряха върху нейните, а шепите му обгърнаха гърдите й, дразнеха зърната й. Обожаваше я!!! Щеше да я завладее!

by Aaliyah* Пон Ное 25, 2013 7:34 pm

Това беше истина. Случваше се, макар Алия да не беше сигурна дали правеше разлика между реалност или илюзия. Отдавна не се беше чувствала по този различен начин. Особено след държанието му в последните седмици. Някак си по- различно се усещаше всичко.

Сърцето й препускаше толкова бързо, че чуваше ритъма му чак в ушите си. Дъха й излизаше накъсан, устните й пресъхваха, а конвулсиите, които завладяваха тялото й бяха постоянни и все по- силни. Пръстите й се заровиха в косата й, а тялото й се изви в дъга. Усещаше колкото е близко и се опитваше да се измъкне, не знаеше какво точно иска той, но ако не спреше щеше да свърши без да може да се контролира.

- Моля те.. Волтер.. Аз.. аз... - заекна тя и от гърдите й се изтръгна още пориви на мънкане, което тя се опитваше да заглуши. Очевидно се оказа доста по- трудно да задържиш такъв край..

by **Voltaire.** Пон Ное 25, 2013 8:00 pm

Точно това искаше той. Искаше да я подлуди, да я изкуши до крайност да я накара да се почувства истински желана от някого, когото я е грижа за нея. Освен това при всяко потръпване тялото й се приближаваше повече до него. Капчици пот избиваха по гърба му и пълзяха по тялото му, като доказателство, че дава всичко от себе си, за да може да я задоволи.
Дори не обърна голямо внимание, когато произнесе псевдонима му, вместо рожденото му име, беше се съсредоточил изцяло върху езика на тялото й, докато Алия ставаше все по влажна показвайки му точно какво й причинява с въртеливите движения на езика си.
Ръцете му отново се спуснаха и обвиха бедрата й придърпвайки я все повече към устните си, без да и разрешава да се отдръпне, докато Бела най - накрая не се предаде и се отказа да сдържа края си. Дори след това не я освободи, просто забави движенията си докато тя не се отпусна потръпвайки леко когато езика му попадаше на някое определено чувствително място. Погледна нагоре към очите й, преди да освободи бедрата й. Езика му мина няколко пъти, за последно по цялата и дължина като накара придвижи нагоре по тялото й. Когато стигна до пъпчето прибра "инструмента" в устата си и продължи с прости целувки до устните й, целуна я страстно, без да сдържа нито една емоция в тялото си, готов само с тази целувка да събуди желанието й отново.
- Извинявай, не можех да се сдържа. - Прошепна плахо след целувката си се отдръпна на няколко милиметра. Погледа му срещна светло синия й взор и думите му се загубиха някъде в пространството. - Наистина много ми се искаше да те накарам да свършиш по този начин.
Лекия гърлен тътен се загуби някъде в минималното разстояние между устните им. Носовете им се допита като на някоя снимка на сладка влюбена двойка, а той самия не се ли чувстваше влюбен? Като приклещен в капана на емоциите си, зависещи изцяло от нейните.
- Какво ще заповядаш господарке? - Лекото ръмжене даваше пределно ясно послание, че е готов да изпълни всяка нейна прищявка или фантазия, само Бела трябваше да си избере каква да бъде, Франсоа бе готов да и служи, на колене или в каквато поза го пожелае.

by Aaliyah* Пон Ное 25, 2013 9:17 pm

Действията му я довършиха. Тялото й напрегна всяка своя фибра и оргазма я разтърси из основи. Предаде се, колкото и да се опитваше да го задържи той никак не й помагаше, очевидно нарочно.Изпиваше я с устни до последният момент.

В крайна сметка Алия се предаде и се отпусна уморено на леглото. Остана да лежи известно време неподвижно, докато в крайна сметка той не стигна до устните й. Ръцете й бавно се обвиха около него, поизправяйки се за целта. Устата му покри нейната и се отдадоха на страстната целувка. Еуфорията още кипеше във вените й, макар моментната умора.

- Няма нищо.. -отвърна тя с разсеяна усмивка и замаян поглед. Седна на леглото така, че да може да го прегърне по- силно и зарови лице във врата му за един дълъг момент, докато сърцето й се успокои. Наистина в тези моменти нямаше никаква сила да се сърди, дори да избухне третата световна война.

- Искам теб. Искам те целия. Сега! - промърмори по някое време ниско, но достатъчно категорично. Устните й започнаха да се спускат по кожата му, оставяйки горещите целувки да напомнят за нея дори след като вече бе минала от там. Изправи се на колене и много скоро седна в скута му, дори той да не беше много съгласен. Не чуваше гласни протести, а и тя беше господарката сега.

Влажното й езиче погали ухото му, минавайки по върха му, след което го захапа лекичко. Измънка тихо и възбуждащо, след което отново се притисна в него. Беше напълно готова за втори рунд, в който обаче трябваше да участва и той!

by **Voltaire.** Пон Ное 25, 2013 10:14 pm

Настоятелността й не му даде право на избор, точно както би изразила желанието си една господарка, без да му дава дори секунда за размисъл, се настани върху него, така че да отърка нежността си на мястото, което пулсираше от желание да я покори, да я има, да я притежава, да бъде негова. Изцяло! Само и единствено негово притежание.
- Както заповядаш Бела... - Буквичката "л" отново беше удължена, звучаща така, както би звучала ако прекалиш със сладкото.
Размърда се леко под нея, за да се притисне малко повече, ръцете му се преместиха на дупето и, притискайки нежността й към твърдия му член, треперещ от желанието да е в нея. От устните на Франсоа се откъсна тих стон наподобяващ такъв от болка, макар желанието да беше съвсем друга емоция.
Ръцете му внимателно се преместиха на кръста й, така че Волтер отново можеше да я премести където пожелае, като малко дете. Повдигна я от себе си и самия той се намести по удобно преди да я освободи и тялото й да го поеме. Беше прекалено мокра, до толкова, че той се чудеше дали го усеща. Топлината й го обгърна и го притисна ограничавайки движенията му само до две - навън и навътре.
Въздъхна възбудено и потърси устните й отново, не искаше да спира да я целува, да бъде с нея, изцяло да покори не само тялото й, но и сърцето й, да я накара да откликва на всяко нейно действие, както беше направил преди малко, да се отдадат един на друг изцяло, и на света да няма никого другиго освен тях и времето в което са заедно.

by Aaliyah* Вто Ное 26, 2013 10:03 pm

Точното място, точно това, което искаше. Всичко между тях ставаше и без думи. Вече се разбираха и само с погледи, които понякога казваха много повече от устните им.
Момичето изтръпна, когато усети мъжа, в чиито ръце беше в себе си. Простена силно и възбудено, отпускайки глава назад за момент, останаха неподвижни. Искаше да се наслади на всяка секунда, да запамети всяко усещане.
Върна лицето си близо до неговото така, че върховете на носовете им отново да се докосват и си позволи на една замаяна усмивка да се разлее по устните й, оставяйки на показ перлените си зъбки. Докосна устните му с палеца си съвсем леко и прехапа своите скоро.
- Мой. - беше единственото, което се откъсна от устните на синеоката красавица, при това под формата на мънкане. Едва ли той бе разбрал, но сега тя беше шефа можеше да му казва всичко. А тя държеше той да знае това.
Устните й се впиха страстно и изпиващо в неговите, докато пръстите й отново се заплетоха в кестенявите му кичури. Тялото й се размърда над него, сякаш се събуждаше за нов живот и поведе неговото към приятните усещания.

by **Voltaire.** Вто Ное 26, 2013 11:07 pm

Дори не можеше да и се скара, не беше в състояние да се възпротиви. Не, че имаше какъвто и да е смисъл, той наистина беше неин - изцяло неин. Отдаваше й се по начин по който не беше и предполагал, че някоя жена ще го притежава.
- Само твой съм Бела. - Съгласи се тихичко, някъде между целувките. По странното беше, че някак си беше събрал смелост да й го признае, което едва ли отново би се случило.
Ръцете му, положени на кръста й и помагаха да се движи върху него, в онзи бавен чувствен ритъм заплашващ да го подлуди, докарвайки го до момента в който щеше да поиска да я има по онзи груб дивашки начин, както само той си знаеше. При поредното повдигане я премести от себе си и я накара да легне по гръб, обичаше той да води, макар тя да заповядваше.
Дланите му се опряха от двете страни на главата й я телата им се сляха отново, не му костваше никакво усилие. Госпожицата го желаеше до степен на "преливане", което го караше да се чувства толкова добре. Приканяше го да бъде себе си, да е нежен с нея, да я пази и да я дарява с любов, а не просто да я чука.
- Този път ще е различно. - Остави опората си на едната ръка, а с другата помилва косата й, бузата й. Лицето му се приведе и устните му нежно докоснаха нейните, целуна я внимателно, както би направил ако се страхуваше да не я счупи. - Имаш ме целия!
Устните му оставиха няколко целувки по врата й надолу и се върнаха нагоре. Тялото му се раздвижи върху нейното. Кожата им се търкаше в тази на другия - бавно, внимателно. Без резки движения. Просто чувствено. Франсоа се разкриваше напълно пред нея, тя беше намерила ключа за сърцето и душата му и сега притежаваше цялото му същество

by Aaliyah* Нед Дек 01, 2013 11:24 pm

Не биваше да му вярва. Това бяха редовните реплики на мъжете, което й доведе жегване от миналото. Един от клиентите й толкова да й напомняше за Виктор.. Всеки път биваше затваряна в стаята, в който трябва да дойде той с писъци. И всеки път след него най- леката форма, която получаваше беше натъртвания и синини.
Просто използваше тялото й по най- отвратителния начин и си тръгваше, а всеки път, когато се върнеше плачеше заедно с нея и я убеждаваше, че този път ще е различно.
"Не, момиче! Не си там! Ти си в самолет, пътуваш за Париж с Франсоа, с никой друг!" скара й се съзнанието й и тя разтърси глава. Осъзна, че беше под него вече, но не чувстваше натиск или болка. Усмихна се леко, когато срещна замаяния зелен поглед на младият мъж над нея.
Обви ръце по- силно около него, за да няма много разстояние между тях. Потърка носа си в неговия и устните им отново се сключиха, създавайки нещо много нежно. Обгърна го по всеки възможен начин и беше щастлива от това. Самия факт, че имаха чак такава близост по време на всичко това доказваше, че наистина бяха преминали на следващо стъпало.
Този път Алия беше в небесата по всеки възможен начин. Харесваше й да усеща как мускулите му се напрягат, опитвайки се да се задържи спокоен, усещаше всяко негово движение и още повече й харесваше. Да се надяваме само после отново да не забрави..

by **Voltaire.** Пон Дек 02, 2013 12:05 am

Беше се вкопчила в него, като удавник за сламка, а и примера си го биваше, защото Волтер почти беше изгубил разсъдъка си вече. Беше сигурен, че не може да навърже дори едно изречение, затова нямаше и да се опитва да говори. Просто продължи да внимава, но малко по - бързо, защото бавното темпо като цяло го побъркваше, а когато и в мозъка му нямаше дори капка кръв, двете бяха взаимно допълващи се.
Кожата му се плъзгаше, по нейната - изключително нежна, докарваше го до лудост не можеше да мисли за нищо друго освен за това как да я докара до края, как самия той да го достигне и колко много иска това да е един от незабравимо хубавите спомени на Алия. Желаеше да я направи най - щастливото и задоволено момиче на света.
Размърда се и настрани, което започна да променя навлизанията му в тялото й, всеки път беше различно, но се надяваше да не й причинява болка, защото този път нямаше да си го прости. Без никакво съмнение обаче това доставяше неимоверно удоволствие на самия него, затова и Франсоа затвори очи и зарови лицето си във врата й, оставяйки там влажните си отдадени целувки, докато се приближаваше към така желания за него край. Въпреки всичко обаче не би си позволил да свърши преди Бела, тя беше на първо място!

by Aaliyah* Чет Дек 05, 2013 9:51 pm

Моментът наистина беше перфектен. Колкото и пречки да имаше в цялата тази връзка и ситуация - никой никога нямаше да може да им отнеме спомена за този хубав момент. Дори той да се върне към предишното си ''аз''.
Алия беше осъзнала нещо много отдавна. Този неин господар, този мъж беше намерил ключа за всичко в нея. За сърцето й, за ума й, за слабостите й, за сълзите й, за усмивката й.. предизвикваше всичко и тя знаеше много добре защо, но толкова време го отричаше. Вероятно от утре щеше да продължи да го отрича, но момента беше толкова перфектен, а тя - отдадена на емоциите си, че просто едва възпираше устните й да го кажат.
Потърси неговите устни, тези, които й донесоха толкова болка и усмивки - имаше нужда от тях в момента, за пореден път.
Целуна го силно и продължително, не искаше да го пуска, докато дробовете й не започнаха да парят от липсата на въздух.
Оргазма вече не й се струваше толкова далечна точка, напротив, вече едва се сдържаше. Простена между въздишките си, опряла чело в неговото, а лазурно- синият й поглед често улавяше неговия, който й се струваше така хипнотичен и замаян.
Когато реши да не се възпира повече, защото и без това той също имаше нужда от това освобождение тя даде воля на цялото това удоволствие да завземе контрола над тялото й.
- Je t'aime..- произнесе почти без глас, главно с устни под въздействие на целия момент. Не можеше да го задържа повече, а и силно се надяваше той да не го е чул, но поне беше спокойна, че го е казала.. призна го най- вече пред себе си - тя го обичаше - лош или добър.

by **Voltaire.** Чет Дек 05, 2013 11:49 pm

Беше изпаднал в някакво състояние на безтегловност. Толкова много се беше вглъбил в това да е нежен и да не я нарани по някакъв начин, че всичките му усилия отиваха към това начинание, да и достави удоволствие без да и причини каквато и да е болка. Да изпитат единствено и само удоволствие.
Усещайки, че Бела е към края си, забърза максимално, колкото можеше това да се случи в нежен вариант. Искаше да отведе и двамата до края им по едно и също време. Отвръщаше на задушаващите й целувки по скоро механично заради своята разсеяност и съсредоточеност към другите си действия. Взираше се в небесно синия й поглед, вперен в очите му. Тези нейни очи го бяха пленили, те го бяха покорили и го докарваха до лудост в някой моменти, подобни на този, например.
Тялото и се разтрепери, когато успя да стигне до върховата си точка. Поело от нейната еуфория неговото също се отдаде на оргазма, стоновете им се сливаха както и телата им. Свиването на сърцевината й, го притискаше и сякаш не го пускаше да се отдели от нея и макар да беше свършил току що беше почти убеден, че може да го направи отново в рамките на няколко минути, и все пак волята му беше достатъчно силна, за да се отдръпне от нея и да се отпусне на леглото до тялото й. Някъде в съзнанието му беше отчетено, че Алия промърмори нещо по време на края си, но предполагаше, че е името му, както беше в такива моменти, затова и го беше пропуснал.
Члена му вече беше в спокойното си състояние отпуснат върху корема му, така че нямаше опасност да се събуди скоро или поне се надяваше, защото съзнанието му вече беше на друга вълна. Придърпа бела към себе си, за да може да я прегърне и остави няколко целувки по лицето и.
- Прекрасна си, Бела... - Прошепна преди да целуне и устните й и да погледне отново към хипнотизиращите й го очи. - Мисля, че ще свикна с гушкането след подобни изживявания. - Призна си спокойно с една крива усмивка и целуна момичето лежащо до него бавно, предавайки й всички емоции бушуващи в тялото му.

by Aaliyah* Пет Дек 06, 2013 1:07 am

Да свикне, а?
Ами нямаше нищо лошо, макар Алия наистина да се съмняваше в това. И все пак щом не заговори за думите й, значи просто не ги е чул. Перфектно. Толкова по- добре за нея.
Момичето се покатери нагоре, за да се изравни с него и го прегърна. Ръцете й се обвиха около тялото му силно и тя се сгуши в него като малко дете. Отвърна на целувката му, а после се излегна на гърдите му. Коляното й се беше качило на кръста му, а с ръцете му около нея всичко бе много по- топло. Искаше й се този момент да продължи възможно най- дълго, затова затвори очи за момент. Въздъхна блажено и след време погледна нагоре към лицето му с безгрижна усмивка. Не беше сигурна, че може да намери правилните думи без да развали момента..
- И аз мисля, че започвам да свиквам. Кой да знае, че два минуса наистина правят положителна черта.. поне повечето хора приемат гушкането за положително.- констатира красавицата в ръцете му и се засмя леко, а пръстите й се протегнаха към него. Пробягаха по гърдите и лицето му, докато не се заплетоха в косата му. Успокояваше я да си играе със нейната, а това беше един вид асоциация.

by **Voltaire.** Пет Дек 06, 2013 1:23 am

Според Франсоа, много зависеше и от самите минуси, но ако го споменеше трябваше да се задълбочат в темата, а на него му се искаше просто малко да помълчат да останат така да се гледат да докосват телата си нежно и да се радват един на друг, докато нещо отново не се е прецакало.
Волтер по принцип не беше оптимист, но дори да беше, в крайна сметка винаги нещо ставаше и се връщаха до началната точка, надяваше се да не стане точно така, не можеше и без караници, но характерите и на двамата бяха такива, че нито един не отстъпваше пръв, а в такива ситуации, в които трябваше да се правят компромиси, все някой трябваше да се признае за грешащия. С гордостта която и двамата притежаваха това беше равно на непосилното.
Пръстите му докоснаха лакътя, на ръката й, която си играеше леко с косата му и се плъзнаха нагоре към дланта й. Преплете пръстите си с нейните и поднесе ръката й към устните си, целуна я нежно и се обърна отново към лицето й.
- Вслушай се в тишината Бела, чуй прекрасната мелодия на тишината и остави единствения звук да идва от биещите ни сърца... - Запази мълчание за момент затваряйки очите си. Стисна леко ръката й и веднага след това отпусна захвата си без да разплита пръстите им.
- Нека поспим малко, ще преживеем доста тежък ден днес. - Повдигна единия си клепач, за да погледне изражението й и да прецени дали е съгласна. Целуна отново челото й и затвори отново очи, отпускайки се, вслушвайки се в биещите им като едно сърца.

by Aaliyah* Пет Дек 06, 2013 10:56 am

Ситуацията беше толкова романтична, че човек би ги помислил за двойка- пътуваща за медения си месец. Красивата брюнетка се засмя леко и се надигна за момент, подпирайки се на лакътя си.
- Кой да знае, че персонажа на Волтер може да бъде толкова романтичен и сладкодумен. - подразни го тя и се усмихна вяло.
Надвеси се над лицето му, докато той все още беше със затворени очи и впи устни в неговите за една целувка за лека нощ. Ръката й се спусна по гърдите му, но в крайна сметка отново се върна в нормалното си положение, излегна се и го прегърна, защото наистина по- добрия план беше да поспят. Игрите в леглото щяха да ги оставят за Париж.
Затвори очи и в крайна сметка наистина заспа. Не предполагаше колко е уморена, докато сетивата й не се успокоиха и тя не потъна в дълбок сън.
Този тип пътувания щяха да им станат навик.

by **Voltaire.** Пет Дек 06, 2013 5:05 pm

Отпуснаха се спокойно оставяйки се на съня да ги завладее, а събуждането точно като предния път не беше от най - приятните. Целия самолет започна да се тресе, заради кацането, което навя мисли от сорта на това, че трябва да се облекат, защото гледката на голите им тела едва ли би зарадвала много стюарда. Можеше и да ги е видял след като са заспали, но нямаше как да е сигурен.
Погледна към Алия, която също гледаше към лицето му, усмихна се нежно към момичето и се приведе, за да целуне устните й, съвсем леко докосване, в което влагаше чувства, които вече отказваше да скрива.
- Колкото и да не ми се иска, ще трябва да се облечем възможно най - бързо. - Почака я да се отмести леко от него, за да може да се изправи и той, не искаше да я отблъсква, а и нямаше да го направи независимо кой щеше да ги види голи.
Когато Алия се изправи Франсоа огледа тялото й с неприкрито желание докато се обличаше , всяко едно изящно движение, което извършваше. Беше не просто прекрасна, беше величествена, беше негова, и нямаше да я пусне.
Чак след като Алия се облече Волтер последва примера й покривайки тялото си с дрехите.
А и съвсем скоро кацнаха, което означаваше, че е време да навлязат в Ада.

by Aaliyah* Пет Дек 06, 2013 5:18 pm

След като Алия се облече започна да прибира нещата от чантата си и да си облича палтото, шала и други връхни дрехи. Беше време да посетят Париж отново, което същевременно я очароваше и притесняваше. Отново щеше да има досег със семейството му.
Слязоха от самолета бързо, защото времето не беше особено приветливо и в крайна сметка се качиха в лимузината, която ги чакаше.
- Кой ще спи на дивана този път? - полюбопитства за разпределението Алия, хвърляйки му дяволит поглед. Вече беше възстановила силите си и нямаше търпение отново да го разсъблече.
Момичето вярваше, че този път прекарването им във Франция няма да е толкова ужасно както миналия. Поне се надяваше да е така.

by Sponsored content

Дванадесет часовия полет...

Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...