Дванадесет часовия полет...

by **Voltaire.** Нед Ное 03, 2013 7:45 pm

Като всеки път до летището ги закара лимузина, там нямаше къде да се паркира, пък ни Волтер не искаше да оставя някоя от колите си на подобно място. Тези хора губеха куфари какво остава за кола...
- Самолетът е друг. - Реши да осведоми момичето, за всеки случай. Не искаше да си мисли рани неща, просто беше решил да заеме този на един от бизнес партньорите си, не му се харчеха пари за нов самолет, но онзи не ставаше за толкова дълъг полет. Освен това трябваше да изглеждат добре и наспани, а не като бити от градушка марули.
Помогна и с багажа нагоре по стълбите. Пилотите си бяха на мястото и времето чакаше единствено тях двамата, да се качат, за да тръгнат.
Беше я оставил да върви пред него и тя не се бавеше много по стълбите, сякаш нямаше търпение отново да бъде в Париж, наистина ли толкова и харесваше онова място? Странно но факт, ря беше щастлива и сякаш тръпнеше от нетърпение.
- Настанявай се удобно. Този не е мой, но до колкото разбрах леглото било удобно и ще можеш да се наспиш хубаво....

by Aaliyah* Нед Ное 03, 2013 8:04 pm

Денят беше прекрасен. Слънцето грееше, макар Ноември да настъпваше с пълна скорост. Нямаше много вятър и много дебели дрехи не бяха нужни. Всичко беше в куфарите.
Пристигнаха сравнително бързо на летището и се качихме на чисто нов самолет, който от вътре беше още по- бляскав и отвън.
Алия остави куфарите настрана, където ги пое личния помощник. Може би се водеше стюардеса, но нямаше как да бъде сигурна. Та след това разгледа вътрешността му. Имаше удобни кресла, маса и едно голямо легло. Изглеждаше наистина удобно и нямаше нищо против да го изпробва заедно с него.
- Ще го пробваме, има много време. - отвърна брюнетката и се завъртя с танцова стъпка, преди да се тупне на едното кресло и да се закопчае. Рутина, която беше задължителна докато излитаха.
- Ще желаете ли нещо, господине, госпожице? - попита мъжът, който бе облечен в костюм и с учтива усмивка. Изглеждаше й много приветлив.
- Едно кафе, моля. И портокалов сок. - поръча си Алия и погледна Волтер, който седна точно срещу нея.
- Е, годенико мой. Как мина седмицата ти? - попита спокойно младото момиче и впери лазурния си поглед в неговия тревисто зелен и толкова омагьосващ.

by **Voltaire.** Нед Ное 03, 2013 8:12 pm

- За мен същото. - Отпрати натрапника с поглед. Предпочиташе да са сами, но явно този искаше самолетът му да е под наблюдение и му беше натресъл личния си стюард, нямаше да се учуди ако заедно бяха пробвали леглото, Волтер не беше сигурен дали бизнес партньора му не е от левите а и този тук заглеждаше повече него отколкото Алия, което беше добре. Иначе трябваше да го изхвърли през някои прозорец.
- Нищо особено. Работа, мисли за теб, за предстоящото пътуване, напрежение, такива неща... Но пък открих едно кафене преди известно време където всяка сутрин пия кафето си и това ми оправя деня. - Призна си с лека усмивка и проследи с поглед докато мъжът им сервираше. - Твоята как беше Бела?

by Aaliyah* Пон Ное 04, 2013 12:09 am

Алия беше доволна от отговора. Не беше сигурна все още дали това, което казва е самата истина и дали наистина го мисли, но.. никога нямаше да може да бъде сигурна в това. Просто трябваше да се остави на течението.
И в момента събеседникът й чакаше отговор! Момичето надигна кафето от чинийката и отпи елегантно от него, след което го остави настрани, където беше и поставката, след което го погледна.
- Много добре. Ходих на предварителни покупки, после излизах на пазар за красива рокля с един очарователен мъж. Работих в приятно кафе с мили и приятни клиенти, които не ме наричаха както си пожелаят и определено не ме докосваха без мое позволение. Какво по- хубаво? - Момичето моментално забеляза как последните й думи рефлектираха върху него, но тя винаги беше способна на самоирония. Така минаваше живота й без толкова болка.
- Не се притеснявай, шегувам се и съм добре. - успокои го и му кимна. - Аз също много се вълнувам за сватбата и мислех за теб. - опита се да отклони вниманието му към по- ведри теми и му намигна.
Скоро лампичките за коланите светнаха и тя имаше шанса да се освободи и да отпие спокойно от сока и кафето си.
- Да разбирам ли, че се вълнуваш за сватбата, защото ще видиш русокосата булка, която толкова те обича и точи лиги по теб? - подразни го. Ако това не го накара да мисли за нещо друго, Алия нямаше повече козове.

by **Voltaire.** Пон Ное 04, 2013 5:31 am

Всичко което каза до момента изгуби всякакъв смисъл защото едно от изреченията съдържаше думите "мислех за теб". Другото можеше да върви по дяволите. Спокойната и ведра усмивка отново се настани върху устните му, след като беше изчезна от тях за по малко от минута. Тя значеше за него повече отколкото някой трофей и определено повече от всеки друг човек на земята, така че думите които беше изрекла бяха най - големия подарък за него. Освен това го нарече и очарователен. Самата прелест.
- Очите ми през цялото време ще следят само една дама, до колкото знам че е облечена в синя рокля, а ако съм наясно с традициите това няма как да е булката, освен това никога не съм си падал по блондинки. Освен Териса Палмър, но онова беше по - скоро моментно увлечение. - Прехапа леко устните си, за да не се разсмее и след като се успокои вътрешно отпи от горещото кафе няколко глътки.
- Предполагам не е добра идея да пием тази течност. - Твърде късна констатация, но все пак присъстваше. - Трябва да поспим, а кофеина няма да помогне особено.
Преотегна се и взе портокаловия сок, щеше да наблегне на него.

by Aaliyah* Пон Ное 04, 2013 4:11 pm

Късно решение, но на нея не й действаше особено много кофеина, така че нямаше да има проблеми със съня. И все пак нямаше как да се засмее тихо и да поклати глава, кръстосвайки крака и се загледа в мъжът пред нея с нескрит интерес.
- А какво предпочитате господин Аруе? Да изпием няколко чаши уиски и да потанцуваме валс? А след това - кой знае, но в крайна сметка да не помните? - попита заинтересовано младата госпожица. Точно това се случи при първия им полет и то беше докато той абсолютно и твърдо беше на мнение, че единственият начин, по който иска да има една жена, е ако тя е завързана, покрита с изкуствена кожа и без да мърда, по възможност прикрепена към някой уред. Но никак не се оплакваше, докато омърсяваха дивана на предишният самолет, при това без никакви помощни средства.

by **Voltaire.** Пон Ное 04, 2013 4:36 pm

Значи стигнаха до темата, какво се прави в частните самолети на дълъг път. Само те двамата и едно прекрасно легло на което да полегнат, да се понатискат, а може би да свалят дрехите и да се насладят на тялото на другия. Нямаше думи с които да опише желанията си, но нямаше да поиска нищо от нея, не беше редно, а и си бяха казали, че ще се държат като нормална двойка.
- Само ако това е вашето желание госпожице Лестейндж. - Остави чашата на масата и повдигна леко едната си вежда. Това беше предизвикателство. По принцип можеше да издържи, можеше да не я докосва по онзи начин, по който жадуваше, да не я целува с онези целувки от които можеше да й спре дъха.
- Вашите желания са заповед за мен...

by Aaliyah* Пон Ное 04, 2013 5:03 pm

Прекрасно. Нима щяха да си поиграят? Защо не. Алия се усмихна очарователно и разви дългият шал от шията си и разкри гледката на дълбокото деколте на зелената кашмирена блуза, която полепваше по извивките й и се съчетаваше перфектно с черният панталон, който покриваше краката й.
- Много добре, господин Аруе. Тогава защо не.. Все пак имаме дванадесет часа, а и ни предстои сватба, трябва да се.. синхронизираме. - констатира красавицата, облягайки лакти на коленете си и облиза устните си, след което прехапа долната си. Задържа погледа му за един дълъг момент, след което се изправи и отиде до стерео уредбата. Избра един добре изглеждащ диск, на който пишеше ''класическа музика'' и се обърна към него. Върна се с бавна походка и му се усмихна заговорнически, подавайки ръка към него.
- Може ли един танц, господин Аруе? - попита синеоката красавица и прехапа устната си отново. Очите й се плъзнаха по всички черти на лицето му, след което продължиха надолу по врата, по който се виждаха изпъкналите му вени, силните рамене, продължението на невероятното му тяло.
Беше величествен още преди да се изправи пред нея в пълната си прелест.

by **Voltaire.** Пон Ное 04, 2013 7:59 pm

Това не беше добра идея, от гледна точка на обещанието. Колкото по - близо беше до нея, толкова по опасно ставаше, за крехките им начални отношения. Въздухът се сгъстяваше, ставеше ужасно горещо, мислите му се разбъркваха, а неприлични карти изместваха сладките моменти на близост.
- Разбира се госпожице Лестейндж. С най - голямо удоволствие. - Изправи се и пое ръката й, като нежно я придърпа към себе си. Своята свободна плъзна по кръста й оставяйки я да почива там. Придържаше я нежно в близост до тялото си. Изчака музиката да отброи правилния такт и заедно с нея затанцуваха както би трябвало да се танцува Виенския валс.
- Заслужавате най - прекрасния танц. Такъв, като вас. - Прошепна мелодично на френски с лека усмивка, стараейки се да не отделя очите си от нейните. Страхуваше се, че ако го направи ще спре взора си на устните й, след което ще последва целувка, а тон не знаеше дали ще може да спре и изобщо дали иска да спира, защото желанието да бъдат заедно и голите им тела да се отъркват едно в друго, докато я моли да произнесе името му, беше по силно от ураганен вятър. А онзи в панталоните му започваше да се втвърдява, беше неизбежно, като изгрева на слънцето всяка сутрин, само от представите на мозъка му, какво иска да направи с голото й крехко тяло.
Трябваше да има повече самоконтрол.

by Aaliyah* Пон Ное 04, 2013 8:19 pm

Това определено не беше честна постъпка от негова страна. Идеално знаеше как й действа френският му. Напомняше й за мъркане, с това ''р'' и неговият дрезгав глас. Би бил напълно подходящ за работа на секс телефон.
Алия неволно премина с език по устните й, които внезапно станаха прекалено сухи и се усмихна изкусително. Вече не се опитваше да влезе в ролята на сладко момиче. Ако всичко, което изграждаха беше фалшиво, без истинската искра, то тя можеше да угасне напълно.
- Е, браво на мен, че си открих прекрасен танцьор значи - отвърна също на френски, с онзи мъркащ тон и усмивката отново озари лицето й. Стъпките вече не й правеха впечатление, носеха се плавно като течение в спокойна река, обикаляйки цялото празно пространство и въртейки се в такт с музиката.
Момичето можеше отлично да разбере кога и как точно му действаше. Докато се въртеше и дългите й къдрици докосваха лицето му, докато премрежения му поглед следеше всяка нейна мимика и заедно настръхваха от зараждащото се напрежение между тях.
В момента тя се чувстваше силна, желана и красива. И определено би предпочела да си поиграе още с него и реакциите му, дори тя също да го желаеше толкова силно, колкото и той.
- Много си отнесен, Франсоа.. - подразни го тя, продължавайки на френски и се засмя мелодично.

by **Voltaire.** Пон Ное 04, 2013 9:10 pm

Имаше някаква идея за комплимент тук, но Волтер не си даде много труд да отдаде внимание на нещо по което трябваше да мисли извън темата за косата й или аромата й, това колко мека е кожата й или какъв е вкусът на устните й. Алия беше права, отнасяше се, дори твърде много.
- Съжалявам Бела, но превземаш цялото ми внимание и на моменти усещам, че мислите ми са доста далеч от тялото. - Или твърде привързани към него, по - скоро към някой определени части. Това щеше да си го пази за себе си, макар Алия да беше много наясно с този факт.
- Сега нямам и извинение да прекрачвам границата, след като не съм близвал алкохол, затова трябва да съм много внимателен с действията си.
Предупреди по - скоро себе си отколкото нея, но беше гласно, сякаш за да утвърди позицията си. Някак нямаше вярва на себе си около нея и знаеше, че тя ще успее да го пречупи, вече беше успяла!

by Aaliyah* Пон Ное 04, 2013 9:32 pm

Скоро бързия въртящ се танц свърши и на мястото на неговата музика започна друга, много бавна и мелодична песен. Алия постави и двете си ръце около врата му и тялото й отново се притисна в неговото, този път за по- дълго. Можеше да усети кога всеки мускул от него помръдваше и двамата се движеха в синхрон.
- Ако толкова се разсейваш може би би искал почивка? Както желаеш. - предложи Бела и се усмихна отново. Едната страна на лицето й се отърка в неговата съвсем умишлено и момичето притвори очи. Можеше да усети също така и неговото ''второ мнение за нея'', което се притискаше към тялото й също, сякаш двамата с Волтер се състезаваха кой ще получи по- голяма близост от нея.
- Хората казват, че който има желание намира и начин, а който не - намира си оправдания. - сподели една много мъдра мисъл с него и се отдръпна на сантиметри, колкото да го погледне и да му се усмихне предизвикателно.
- Ти от кои си, Франсоа? - попита младото момиче по- сериозно и сви устни, макар по тях все още да се виждаше намек за усмивка.

by **Voltaire.** Сря Ное 06, 2013 1:02 am

Сама беше казала, че трябва да се синхронизират, проблема беше там, че не му се поличаваше. По точно се получаваше, но не само това. Беше сладко и романтично, и още нещо... Интимно. Въздухът около тях беше нажежен заради напрежението което се излъчваше от тялото му, затова реши да е честен с нея.
- Никога не съм криел желанията си към теб Бела, нямам и намерение да го правя, но не искам да пришпорвам нещата, сякаш се опитвам да разваля момента.
Не отдели погледа си от очите й, а след като спря да говори се наведе към челото й и остави лека целувка на него усмихвайки се.
- Въпреки това, моментът е идеален за целувка. - Спомена между другото, по скоро като предупреждение преди да се наведе и да долепи устни до нейните. Просто да се притиснат едни в други, но това не беше достатъчно за Франсоа, раздвижи леко устни и прокара език по нейните, преди да се отдръпне леко от нея и отново да погледне прелестните й черти. Не трябваше да се заиграва, защото тази игра можеше да стане много опасна... и определено щеше да ги изпепели с цялата страст, която беше дълбоко, или но толкова скрита в тях.

by Aaliyah* Сря Ное 06, 2013 12:31 pm

Това беше върха. Устните му просто запалиха фитила на страстта й, който едва ли можеше да бъде стопиран. И провокативната усмивка по устните й го доказваше.
Тя ги прехапа силно, докато наблюдаваше неговите, преживявайки отново тръпката и емоциите, които преминават през нея всеки път, когато ги докосне. Въздъхна сладко и измънка несъзнателно, докато се завърташе отново и след миг тялото й срещна неговото. Ръцете й се плъзнаха надолу по тялото му и останаха около кръста му, прегръщайки го силно. Отпусна глава на гърдите му за известно време, след което приближи устните си до ушето му.
- Оценявам това, Волтер, но аз не съм тинейджърка. Нито пък ти. - измърка на френски и остави една целувка по врата му, въпреки че краката й се движеха в пълен синхрон с него и музиката. Не сбърка нито веднъж, дори когато пръстите й започнаха да разкопчават бавно ризата отдолу нагоре и голата му кожа се показа изпод плата.
Просто прехапа устни и продължи, докато не я разкопча напълно. Пренебрегна няколкото опита на Волтер да прекрати това, или просто да се отдадат на страстта. Тя искаше да го изкуши и да си поиграе с него.
- Помниш ли, че последният път се скарахме заради танц? - попита внезапно и той видимо се притесни, но тя побърза да поясни накъде насочва темата - На сватбата също ще има танци. И може би ти ще танцуваш с друга, може би и аз ще танцувам с друг.. - лицето й се приближи до врата му и направи кратка пауза за една влажна целувка, а останалите думи излязоха доста близо до кожата му, дразнейки го с горещия си дъх. - ...Но никога няма да танцувам с някой друг по този начин. Ясно? И да се надяваме няма да се повтори същата сцена, нали? Защото трети шанс за нас едва ли ще има. - обясни в крайна сметка мислите си и се усмихна мило, захапвайки устната му само с нейните устни, прокарвайки език по нея.
Внезапно свали ръце от тялото му, и хвана края на своята блуза. Неговите ръце оставаха около кръста й и тя продължи да танцува бавно с него, макар блузката й вече да се набираше от нея все по- нагоре по тялото, но с умерено темпо, докато накрая не остана по златистия сутиен под нея, който контрастираше на млечнобялата й кожа.
Последва една игрива усмивка, подкрепена с намигване и ръцете й отново се обвиха около него, а голата й кожа се притисна в неговата. Колко ли щеше да издържи на този неин тероризъм, докато го дразнеше от време на време с нещо, прошепнато на френски, игрива захапка, или бърза целувка.

by **Voltaire.** Сря Ное 06, 2013 2:24 pm

Умееше да го изкушава винаги и се получаваше, а й на него не му трябваше много, за да се втвърди като камък. И най - лекия намек за това, че го желае и иска да е с него го караше да трепери и настръхва, а малките тръпчици лазещи навсякъде по тялото му, го възбуждаха до степен в която искаше да й се нахвърли и да и скъса дрехите, макар с това темпо да остане гола скоро.
- Просто ще танцуваме друго. Нека си изберем друг наш танц... - Отговори й също на френски с прегракналия си от възбудата глас. Следеше всяко нейно движение, откликваше на всяка неизречена дума, от тези на езика на тялото. Остана нарочно с разкопчаната риза без да си прави труда да я сваля, защото искаше тя да го направи. Искаше тя да го съблече или да му каже сам да го направи. До къде би стигнала, за да го провокира, колко много искаше да е с него...
Реши да я подразни на свой ред. Пръстите му погалиха нежната кожа на гърба й и беше готов да се сбогува със самоконтрола си, ако не умееше да измъчва себе си, досега сигурно щеше да я е накарал да свърши веднъж.
- Знам няколко танца, за възрастни. - Подразни я тих и дрезгав шепот в ушенцето преди да се притисне в не и да остави дъха си да лази по гърба й. Както и вдървения му член да се притиска в коремчето и показвайки колко иска да я притежава и желанията му да я докара до върха. Само нея, единствена негова слабост...

by Aaliyah* Сря Ное 06, 2013 9:57 pm

Намесваше се в играта й. Не беше честно, но отново я караше да изтръпва от удоволствие. Гърба й се изви леко, когато той я погали, карайки гърдите й да се притиснат още повече в него. Възбуденото момиче също започваше да губи търпение, но беше си поставила за цел да не го показва. Игричките преди това бяха също толкова забавни, колкото и самото действие.
По някое време реши да премахне ризата му. Ръцете й се плъзнаха по раменете му, изхлузвайки я от там, но само за да я облече тя. Усмихна се провокативно и облиза устните си, повдигайки едната си вежда. Беше забавно, което я накара да си спомни първото им идване в Париж. Бяха доста по- остри един към друг и той трябваше да спи с онази блондинка. Нещо, което сега нямаше да стане- поне до колкото зависеше от Бела. Той още й заповядваше и се държеше грубо на моменти. И още си мислеше, че има проблеми с онзи, който в момента се притискаше в нея и протестираше усилено за свободата си. Без тя да е докоснала лично него.
Тялото й се размърда в такт, различен от танца за момент, колкото да се отърка още повече в него и в отговор получи още едно потрепване, което я накара да се засмее тихо.
- Мисля, че всеки танц е наш, докато го танцуваме заедно. - брюнетката му намигна игриво и отново зарови лице във врата му, оставяйки по някоя друга целувка.

by **Voltaire.** Чет Ное 07, 2013 9:55 am

Знаеше точно какво да прави, как да го докосва, в случая без дори да използва ръцете си. Волтер отново беше този с по - малкото дрехи и не му харесваше тази игра, предпочиташе тя да е голата.
Пръстите му откриха закопчалката на сутиена и и го разкопчаха. Промъкнаха се отпреди премахвайки и презрамките му. Леко го подръпна, за да се свлече и го избута на пода. Сега м харесваше повече. Макар ризата да покриваше гърдите й и той да не ги виждаше. Имаше загадъчност, не беше просто разхолена.
- Предполагам ти стяга, а няма смисъл от него в момента. - Усмихна се накриво, след което прехапа леко устната си, оставяйки я да се изплъзне между зъбите му. имаше и още един щрих и щеше да е идеална. Не, че не беше и когато дрехите попиваха изцяло тялото му, но това което се опитваше да постигне беше една много секси жена, като по онези от кориците на списанията.
Ръцете му се спускаха надолу по коремчето й и затърсиха копчето и ципа на панталоните й, което рефлектира върху танца им, но щеше да го преживее, няколко объркани стъпки, какво толкова, нали сега никой не ги гледаше.
След като я разкопча, пръстите на ръцете му застанаха от двете страни на кръста й и се плъзнаха надолу под плата. Спря танца за момент и приклякаше бавно надолу, докато сваляше панталоните й, без да отделя погледа си от очите й. Когато го свлече до глезените й, и помогна да го свали изцяло като я придържаше докато го измъкваше от краката й и го прекрачваше. Бавно започна да се изправя на горе, а когато устните му стигнаха на нивото точно над бельото й, езика му докосна кожата й, оставяйки влажна следа чак до врата й.
Отдръпна се леко от нея и отново се загледа в очите й. Преметна косата й на една страна и остана загледан в нея с полу - отворена уста.
- Ти не си човек Бела... Ти трябва да си богинята на красотата, страстта и похотта. - Прошепна едва чуто на родния си език, без да бъде способен да помръдне, не искаше да нарани тази принцеса, а сега докосне ли я имаше голяма вероятност да я счупи. Страстите му се преплитаха с желанието да я има и се страхуваше, че може да я нарани.

by Aaliyah* Чет Ное 07, 2013 4:04 pm

И падането на сутиена можеше да бележи края на благоприличието в ситуацията. Брюнетката се усмихна лъчезарно и го остави да се разполага с дрехите й. Накрая тя остана само по ризата му и бикините си. Очите му поглъщаха всеки милиметър, който виждаха от кожата й, а това правеше настроението й още по- добро.
Оставяше го слисан. Нещо, което беше постигнала с доста усилия, но все пак е лична победа, с която много щеше да се гордее. Все пак.. Разликата между човека, с който се запозна и човекът пред нея в момента, който тръпнеше от желание да бъде докоснат от нея ... това беше най- хубавото.
- Е, простосмъртни.. Много ли ще караш още богинята си да стои права и тръпнеща в очакване? - попита момичето пред него, което се посегна и уви ръце около раменете му. Придърпа го по- близо, от което гърдите й се отъркаха в него, макар и през ризата му, а краката й се обвиха около кръста му. Остави няколко кратки и бързи целувки, след което проговори на дъх разстояние от него - Или предпочиташ да си седна отново на креслото и да продължа с пиенето на кафе?
Подразни го отново, докосвайки с език леко горната му устна, след което се подсмихна леко,докато погледа й не се откъсваше от неговия, а дишането им се изравни.

by **Voltaire.** Чет Ное 07, 2013 4:53 pm

Беше неизбежно, тя щеше да спечели тази битка, а Волтер дори не се опитваше да го пребори. Оставяше се на течението, щеше да задоволи желанието й, както и неговото собствено.
- Както заповядате... - Прошепна едва чуто преди да впие устните си в нейните жаден за целувките й. Беше настоятелен, не я беше целувал така от доста време, не си беше позволявал да прибързва с подобни целувки, но сякаш тук нищо нямаше значение и те отново се познаваха от достатъчно време, че да познават перфектно тялото на другия.
Пристъпваше бавно към леглото, защото нямаше много кръв в мозъка си и не вярваше на краката си, а и не познаваше терена. Прекъсна целувката и внимателно я пусна на леглото, тялото му я последва, надвесвайки се над нея, погледите им се срещнаха и попаднаха в чуждия капан.
- Нека бъда ваш слуга, изпълняващ всяко ваше желание! - Най - накрая се беше осмелил да го направи, да бъдат равни и дори тя да е над него, да му казва какво иска и той да я прави щастлива.
Зарови лицето си във врата й, оставяйки поредица от целувки там, за да я изчака да му каже какво иска, къде и как... Щеше да изпълни всичко.

by Aaliyah* Чет Ное 07, 2013 9:44 pm

Нима наистина тези думи излязоха от неговата уста? Момичето остана стъписана за момент, а очите й се разшириха от изненада. Той искаше да бъде неин. Беше готов дори да изпълнява желанията й.
Наистина ли бяха толкова дълбоки чувствата му? Да пренебрегне природа, градена двадесет години за по- малко от една.
Новината не доведе до усмивка. Нито до объркване. Но определено изпрати силна тръпка на възбуда из цялото й тяло. Неин роб. Не знаеше как точно става. Беше свикнала с ролята си на такава, беше ги наблюдавала отстрани, но никога не бе изпълнявала тази роля. Негова господарка.
Дивата страст, която я завладя и глада за него я изпепеляваха. Връхлетяха я като бурна вълна в миг и не можеха да бъдат утолени просто ей така.
Потърси устните му и разби своите в неговите с огромна настоятелност. Ръцете й лакомо потърсиха копчетата на дънките му, на колана му.. на каквото проклето нещо имаше върху себе си. Не го искаше там!
След като се справи с тях побърза да ги бутне надолу, докато устните й не спираха да се местят ненаситно по раменете, врата и устните му, сякаш нямаха време за нищо. Притискаше го към себе си, уви крака още по- плътно около него.
Когато отпусна назад глава за секунда, само за дъх пауза очите й се притвориха, а дишането й се накъса. Неговите я изпиваха, което накара един от онези сладки стонове да се отрони от примамливо разтворените плътни устни.
- Нямам заповеди за сега.. просто не спирай.. - заяви задъхано и върна погледа си на него. След преместването на леглото и промяната на положението от вертикално в хоризонтално ризата се беше разтворила, но това само предизвикваше още повече електричен заряд между телата им.
Въздъхна шумно, заплитайки пръсти в косата му. Имаше идеи преди да започнат същинската част, но за сега искаше взаимно да се подлудят.

by **Voltaire.** Чет Ное 07, 2013 10:16 pm

Да не спира? Та той не можеше да спре искаше да обсипе с целувки навсякъде, не можеше да й се насити, а така извиваща се под него, за да му предостави повече от тялото си - побъркваше го. Искаше я, желаеше по всеки милиметър от кожата й да лазят тръпките на удоволствието което бе готов да й предложи и даде.
- Няма... - Реши все пак да я осведоми, това също беше заповед, която Франсоа на драго сърце се зае да изпълни. Спусна устните си надолу по врата й оставяйки влажните си след след езика който леко галеше кожата й при всяка негова целувка. Стремеше се наистина да целуне всичко, отделяйки голямо внимание на всеки детайл, на всяко разтваряне на устните му, на всеки дъх изплъзващ се между тях, разливайки се по влажната й кожа.
Когато най сетне стигна до гърдите й, не се заигра с тях, нарочно устните му направиха пътечка надолу, между двете идеално оформени гърди, чиито зърна бяха настръхнали подканяйки го на ги целуне. Грижливо ги заобиколи и се заспуска още по надолу знаейки, че ако устните му попаднат там няма да е лесно да се откъснат от тях. Продължи към коремчето и по същия начин като преди малко. Дъха му беше накъсан и беше сигурен, че гласът му ще е като шкурка върху неравна повърхност. Знаеше, че това би я възбудило дори повече, но точно в този момент беше зает да я целува и не искаше да прекъсва заниманието си с приказки. Очите му се насочиха нагоре търсейки премрежения й поглед, доказващ че всичко това й харесва. За него това беше най - важното от всичко...

by Aaliyah* Съб Ное 09, 2013 10:19 pm

Дванадесет часовия полет... Tumblr_mnr9lodxiR1ry7s40o1_500

Волтер определено беше един прекрасен и старателен ученик. Макар също да си нямаше представа от длъжността подчинен доста усърдно се беше заел със задачата да обикаля тялото й с устни.

И докато неговите оставяха следи все по- надолу, то нейните се разтваряха и потрепваха възбудено, понякога мъркаха приятно, понякога въздишаха. Прошепнаха името му веднъж, после си поеха въздух рязко. Биваха облизвани, хапани и по всякакъв друг начин тероризирани.

Бела едва издържаше на цялото напрежение. Чак сега осъзнаваше колко тялото й е зажадняло за ласки. И не просто нечии, а неговите.
По някое време вдигна горната част на тялото си и загледа движенията му, докато устните й не спираха да се отварят в синхрон с неговите.

- Легни, Франсоа. - издаде следващата команда на френски и прехапа розовите си плътни устни, а очите й се присвиха загадъчно. За жалост спираше действията му, но не за дълго.

Когато той все пак го направи тя се покатери върху него и отново впи устни в неговите страстно. Държеше известно разстояние между телата им от време на време, при което само върховете на гърдите й се отъркваха в него, което - е, не беше сигурна за него, но нея - я подлудяваше. Издърпа го в седнало положение, спускайки крака от двете страни на тялото му и го обгърна с тях.

Нежността й бе вече силно притисната в ерекцията му, което накара гърба й да се извие отново и да отметне глава назад, докато ръцете му жадно пълзяха по кожата на гърба й и я притискаха към себе си.

Бяха толкова близо, деляха ги само някакви си тънки платове, но имаше време за всичко. До тогава, лицето й отново се скри във врата му и продължи със страстните целувки. Засмука меката част на ухото му, след като я погали с върха на езика си. Простена от удоволствие и еуфория и подаде езика си навън, още преди да е срещнала устните му. Бяха като магнити, привличаха се мигновено и беше толкова трудно да ги разделиш, било то и само за дъх пауза.

by **Voltaire.** Съб Ное 09, 2013 10:39 pm

Измъчваше го. Може да беше без белезници и да нямаше камшици и какви ли не други играчки, но тя го измъчваше само с целувките си, с докосването си, показваше му че може да бъде негова и въпреки всичко не му беше дала това право. Точно това го правеше мъченик. Члена му пулсираше от желанието я да е в нея, макар Волтер да беше наясно, че това няма да стане скоро, притесненията му бяха по - скоро, че ще свърши преди да са започнали, а това никак не му се нравеше.
- Обожавам те Бела. - Простена тихо до ухото й, докато тя все още си играеше с неговото. Кожата му настръхваше от най - лекия допир до нейната, жадуваше за устните й върху неговите и езичето и да се върти около неговото. Слава Бого не му се наложи да чака дълго, преди отново да се изпиват един друг...
- Позволи ми... Моля те дай ми разрешение... Моля... - Беше готов да й се нахвърли само да му даде поле за изява, Толкова много я желаеше - негова, макар по - скоро той да беше този, който й принадлежеше.
Неин, не само тялото му, душата му, мислите му, сънищата му, сърцето му. Изцяло неин... Но тези мисли го плашеха до толкова, че той ги премълчаваше, беше рано за това, и сега не беше момента да й се обяснява в любов, имаха си много приятни занимания, а бельото им още стоеше на пътя да бъдат заедно.

by Aaliyah* Съб Ное 09, 2013 11:08 pm

Значи все пак не беше толкова зле като шеф във ситуацията. Беше го накарала да се разтрепери, да се моли. Определено си беше напълно нормален мъж, нямаше нищо повредено в него и тя се радваше да му го доказва всеки път.

- Не.. още малко. - отвърна задъхано и със същата провокативна усмивка, когато успя да се отдели от него, макар с известно усилие. Тогава й хрумна нещо друго. При това доста добро.

И ако сега се молеше да я вземе, то какво ли щеше да бъде после? Да видим...
- Легни, Франсоа. - повтори заповедта си от преди малко и притисна раменете му към леглото. Хвана ръцете му и ги отдалечи от тялото си, след което ги притисна в леглото над главата му и се усмихна широко.

- Какво е чувството да не можеш да докосваш? - попита дяволито и се наведе до устните му, но мина само с върха на езика си по тях и когато той се опита да се надигне, то тя също се дръпна.

- Сега ще си поиграя аз. Ти нямаш право да мърдаш ръцете си надолу, нито да ми бягаш. И нямаш право да свършваш без мен. - разясни му правилата на новата игра, докато слизаше бавно надолу по тялото му с целувки. Устните й докоснаха брадичката му, гърдите му, няколко места на корема му, докато не стигна до издутите боксерки.

Прехапа устна и прокара дланта си по дължината му, което го направи неспокоен. Подсмихна се със задоволство и издаде тих звук, наподобяващ на мънкане, докато ръката й се върна по обратния си път, а члена му потръпна в отговор.

Постара се да свали боксерките му максимално бавно, колкото да го разсее от желанията му, като на места захапваше кожата му, но в крайна сметка пак се върна при своята играчка. Вдигна поглед към него, колкото да проследи емоциите по лицето му и прехапа устна.

Пръстите й отново минаха по дължината му, но този път и розовото й езиче ги последва. Проследи цялата линия до самия край, след което положи устни върху него, а езика й се завъртя около самия му връх. Така е като й даваше власт. Щеше да си търпи отмъщението.

by Sponsored content

Дванадесет часовия полет...

Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...

Re: Дванадесет часовия полет...