*Лунапарк*

by Aaliyah* Нед Авг 18, 2013 8:09 pm

Той се страхуваше от нея. Това истински я забавляваше, имайки предвид, че тя беше единствената жена, която я разбираше и й предложи най- близкото, което имаше до ''семейство''.
Все пак се качиха в колата и потеглиха. До колкото беше чула от разговора им ще ходят или на вечеря или на лунапарк. И двете й звучаха превъзходно, така че нямаше огромно значение кое щеше да е първо и кое - второ.
- Мина... добре. Имахме доста клиенти следобед, може би заради дъжда. Всичко беше нормално. Ден като ден. Ами твоят? - разговорът беше съвсем обикновен, макар и двамата да излъчваха определено напрежение. Може би защото и на двамата им беше за пръв път, но какво пък...
Когато коментира външният й вид тя усети как ушите й отново пламват..
- Благодаря.. - беше чувала този комплимент хиляди пъти, особено в Каса Рикарди. Стотици мъже я оглеждаха като предмет и превъзнасяха красотата й с думи и подаръци, но никога не бе отдавала такова внимание и емоция на тези две думи, както днес.
- Наистина ли това е първата ти среща? - попита отново, защото се сети за част от неговите предпочитания..

by **Voltaire.** Нед Авг 18, 2013 8:28 pm

Неговия ден ли? "Мислех за тази вечер през цялото време и не можах да свърша и една трета от работата в която съм затрупан, защото вместо да я върша те преследвам." Да интересно щеше да се получи след тези думи. По добре да не пробва с тях.
- Като цял доста скучно смея да твърдя. Както и доста бавно. - Подсмихна се на пресметливия си отговор и се нареди на светофара за ляв завой, щеше да почака доста дълго време тук.
Обърна се към Алия, чиито поглед беше насочен към него, като по филмите, липсваше им само киното за коли.
- Това ще ми е първата такава среща, която смятам да завърши, когато те изпратя до вратата на госпожа Даун и ти пожелая лека нощ, целуна те по бузата и си тръгна с уговорката за следващата среща. - Клаксона отзад го накара да насочи погледа си към светофара и да проумее, че явно не е трябвало да чака толкова колкото си е мислел, затова и зави към паркинга на лунапарка и спря на най близкото до входа свободно място. Загаси колата и излезе от нея, заобикаляйки, за да отвори врата на Алия.
Надяваше се да не я накарал да се притесни след тези обяснения точно как ще протече края на вечерта им.

by Aaliyah* Вто Авг 27, 2013 4:18 pm

Странно, все пак е имал и други жени. Изведнъж в тялото й се изви странна буря от емоции, водена главно от ревност и задоволство, които се състезаваха.
Какво надделяваше? Не можеше да каже със сигурност, но обзета от мислите си тя забеляза, че са в паркинга на лунапарк чак когато тя слезе от колата.
Хвана ръката му, докато слизаше и погледа й се впери в картинката от ръцете им заедно. Отказа да пусне ръката му, дори когато вече беше стабилно стъпила на земята.
Вдигна големите си сини влажни очи към него и се усмихна вяло и невинно, след което тръгна заедно с него към входа на самата постройка.
- Ами как точно си уреждаше посещенията на другите госпожици в червената стая? - попита в крайна сметка нежният й глас. Трябваше да знае, защото този въпрос щеше да си остане една черна карфица, забита в и без това не много цветното табло на живота й.

by **Voltaire.** Вто Авг 27, 2013 4:58 pm

Беше си обещал, че нищо няма да провали вечерта им и няма да се цупи, и най вече - няма да се карат. Искаше това да е идеалната първа среща и за сега вървеше добре с държането на ръцете, но все пак наруши обещанието за намусването. То просто дойде от само себе си, не искаше да обяснява на Алия за тези преди нея. И все пак тя го беше попитала. Щеше да е грубо да мълчи като пукал.
- Винаги беше различна... и никога не съм водил друга в червената стая. Не исках да знаят къде живея. Затова е бараката на плажа. Освен това знаеш, че имам проблеми с вдигането и... Ами не съм правил секс с кой знае колко жени... може би четири от както съм тук.
Твърде много информация. Може би трябваше да си я спести половината, но от друга страна искаше Бела да е наясно със всичко, нали сега щяха да започнат от начало, щеше да е добре да знаят повече един за друг.
Той не мислеше да я пита как е било в хотела. Каса Рикарди се славеше с доста посетители.
Плати билетите и заедно влязоха във веселия лунапарк. Щеше да бъде забавно, поне така си го представяше Франсоа, винаги е искал да иде на такова място, но така и не беше посещавал увеселителен парк... никога.
- От къде искаш да започнем? Нека се забавляваме!

by Aaliyah* Вто Авг 27, 2013 8:10 pm

Добри вести. Доведоха усмивка по лицето на Алия.
Брюнетката отново вдигна поглед към него и прехапа леко плътната си долна устна.
- Нямаш проблем, просто си нямал правилното вдъхновение. - изкоментира момичето и сви рамене, извъртайки сините си очи от него и се усмихна невинно.
Все пак тя нямаше проблеми с неговия приятел. Доста добре си общуваха помежду си, дори Волтер да не е съгласен.
Заоглеждаха се навсякъде, докато накрая момичето не го задърпа към блъскащите колички. Реши да започнат от там и да се качат все по- на високо като на виенското колело, гондолата и други такива. А и когато през цялото време го преследваше да го блъска по най- коварните начини й се стори добър начин за малко отмъщение, прикрито с широка усмивка.

by **Voltaire.** Вто Авг 27, 2013 8:29 pm

Все трябваше да започнат от някъде и блъскащите колички бяха добра идея. Не се беше качвал на такова, но все пак можеше да кара обикновена кола, а това едва ли беше много по различно. Имаше си педал и кормило така, че блъскането можеше да започне.
За съжаление имаше още много хора и това че те блъскат от една страна сякаш не беше достатъчно ми трябваше да го направят и от три други. Все пак беше забавно, цялото това сецане и удряне във всичко близо до теб. Излизаше ти въздуха и смеха ти ставаше накъсан, странен и още по - смешен.
- Значи ще се състезаваме, така ли? - Попита Волтер смеейки се, когато се измъкваха от блъскащите съоръжения. - Добре, нека направим статистика кой ще бие. Едно на нула за теб, кое е следващото предизвикателство?
Имаше идея, щяха да мерят и с крещене, защото повечето не бяха истинско състезание.
- Да се качим на голямото влакче?

by Aaliyah* Сря Авг 28, 2013 6:56 am

Очевидно все оак те имаха и нормална страна. Алия и Волтер липсваха точно в този момент, но някак си Бела и Франсоа бяха по- щастливи в момента.
След като слязоха от количките ибсесъбраха отново тя го сръга в ребрата закачливо.
- Стига си се състезавал с мен, просто приеми, че ще те бия - езика й се показа между устните й и му се изплези по детски.
Засмя се след това и продължиха по пътя си към следващата атракция. Влакчето се оказа доста добро попадение и макар страха и еуфорията да се бяха събрали на топка в стомаха й тя не спираше да се смее.
- Ако върнеш вечерята си аз получавам и тази точка. - предупреди го между завоите, след като забеляза восъчния цвят на лицето му.

by **Voltaire.** Сря Авг 28, 2013 11:44 am

Той обичаше високите скорости, иначе защо по улиците винаги да кара сякаш е най - закоравелия престъпник и го гонят 500 ченгета. Просто резките завои не му влияеха добре. Ако беше зад волана не им обръщаше внимание, но тук... Алия беше права, ако върнеше вечерята... Само дето той не беше и закусвал. Пеперудките в стомаха му, заради срещата, не му го бяха позволили да огладнее.
Беше изваял отново лицето от камък потискайки конвулсиите в корема си, беше кофти и все пак след като се върнаха до началната позиция се ухили доволно и слезе залитайки от атракцията. Дори се засмя, чувстваше се като предната вечер, само дето не беше прекалил с алкохола.
- Може да се пуснем по - късно пак... Сега ти избираш! - Сети се за една игра, която играеха малките деца по парковете, но не беше удачно пред толкова много хора да се гонят като четири годишни.
Беше добра идея първо да дойдат тук и после да вечерят. В противен случай щеше да им се наложи да вечерят два пъти.

by Aaliyah* Сря Сеп 18, 2013 1:42 pm

Значи все пак не се предаваше толкова лесно. Все някъде щеше да го пречупи, но за сега бяха на равно.
Алия се огледа в опит да избере следващата атракция, която да опитат и погледа й попадна върху водно влакче.
- Страх ли те е дасе понамокриш? - попита тя дяволито и се засмя, след което го хвана за ръката и тръгнаха към въпросната железария. Свалиха якетатаси, та поне те да не се намокрят, след което се качиха въввлакчето, което се постара да не остави много сухи места по тях, докато те се смееха. Погледна към него през рамо, докато се возеха... Наистина виждаше Франсоа в момента.
Момичето се радваше, а очите й сияеха. Облегна се на гърдите му и се отдаде на момента, опитвайкисе да го запомни за в бъдеще.

by **Voltaire.** Сря Сеп 18, 2013 4:30 pm

По средата на приключенията, след като бяха наравно с точките, но кой продължаваше да ги брои, Волтер задърпа Алия към едно от стрелбищата, това с най - големите играчки. Беше му странно, но се разхождаше с Бела, хванал ръката й, нещо което не беше правил до сега с друга. Тя беше права... Беше му първа за много неща. Тя му беше "учителката", по предмет "Изпитване на чувства".
- Нека си починем малко. - Спря се заедно с нея и се заговори с човека. Искаше да спечели най - голямата играчка. Титлата си поделяха сиво плюшено мече и огромна [url=http://gnrstore.net/images/1.1 Meter Wrap-Around Monkey Plush Toy 1.jpg]маймунка[/url] . Ако успеше да улучи почти невъзможни мишени, и то с изкривена пушка. На тази мерника определено не беше точен.
Огледа внимателно преди да вдигне цевта и да погледне през оптиката. Свали пет от шест... Човека отсреща не беше доволен, защото му се налагаше да отстъпи, каза, че ако успее с пет ще даде на Алия да си избере между играчките. Франсоа беше също толкова убеден, че ще успее колкото онзи - че няма.
- Хайде Бела, кое да е? - Подкани я с усмивка прегръщайки я през раменете, като истинска двойка.

by Aaliyah* Чет Сеп 19, 2013 7:49 am

Избор.Поредния в живота й. Но странно защо за нещо толкова маловажно се колебаеше толкова много.
Алия се усмихна вяло, когато Франсоа я прегърна, макар сърцето й да подскочи няколко пъти.
В този момент осъзна, че и с и без тази среща ситуацията нямаше да се промени.Тя не можеше да си тръгне от него. Можеше да се опитва, но по един ужасно странен и откачен начин сърцето й щеше да си стои при него, макар да знаеше колко болка ще трябвада понесе и колко проблеми ще му предстоят. Да си влюбен значи да обречеш съзнателно сърцето си на смърт и да я очакваш с любовен трепет.
Не е нормално, но се случва постоянно при хората. Е, при тела с гниещи в миналото души не толклва, но пък нямало невъзможни неща.
Бела знаеле, че пак ще се карат. Че пак ще види Волтер в най- лошата му форма и пак ще го мрази, но това жяха те заедно - съвършенно развалени и перфектни един за друг.
- Мечето - каза разсеяно названието на животното, което избира и погледна към Волтер. Дадоха им мечето и ги отпратиха, но тя не сваляше поглед от него.
- Благодаря- думичката се изплъзна от устните й неволно, но беше придружена от усмивка. Прегърна го силно, след което прегърна играчката си, която закриваше горната част на тялото й.И въпреки това беше сладко мече.
- След като си планирал всичко какво ще правим сега? - попита, когато отново тръгнаха нанякъде безцелно и неговата ръка още висеше на рамото й. Беше леко притеснена.
В съзнанието й изникваха образи от случките през последните 6-7 месеца и то не от красивите...
Трябваше да се спре вече...

by **Voltaire.** Чет Сеп 19, 2013 2:01 pm

Волтер можеше да бъде и пълен гадняр и много мил, но в каквото и настроение да се намираше винаги разбираше когато нещо не е наред. Не разбираше женската психика и подобни неща, не знаеше как толкова бързо можеше да я натъжи нещо, особено сега, когато бяха излязли само, за да се забавляват.
- Какво не е наред? - Събра притеснено веждите си докато се взираше в лицето й. дори усмивката изглеждаше измъчена върху устните й. Не беше направил нищо лошо или поне се надяваше да е така. Голямото мече си беше просто играчка, но никога не се знае, какви спомени може да й носи това, след като се натъжи.
- Извинявай... още свиквам с приличното държание... Не ми отговаряй, аз просто... Ще оправя всичко, ще върнем онази невероятна усмивка точно тук. - Докосна устните й с показалец спирайки ходенето. Усмихна се загледан в очите й, когато повдигна леко брадичката й. Нямаше да я целува. Далеч беше от тази мисъл. Просто щеше да я погледа, да мине по устните й с палец и да наблюдава как те леко се разтварят...
- Ще се качим на виенското колело... - заключи след няколко секунди с поглед все още прикован в лицето й.
Винаги му е било мечта да се качи, не, че не беше виждал света от високо... просто обожаваше тази гледка, затова и му харесваше Аифеловата кула с нейния величествен връх и поради тази същата причина искаше да се качи на колелото.

by Aaliyah* Вто Окт 01, 2013 2:20 pm

По принцип нашата красавица беше като кукла. Красива, но и неуязвима, неузнаваема до съвършенство. Умееше да крие своите тайни, да не издава емоциите си. Усмивката й криеше хиляди неизказани думи, а празните й очи - ридания без брой. Но не и сега.
Очевидно твърдата фасада се разпадаше, точно както подозираше. И осъзнаваше, че накрая ще свърши разбита и сама, но колкото и да се опитваше да събере отново стената около сърцето си - опитите й не се увенчаваха с успех. Беше като да опитва да държи твърде много неща в ръцете си - накрая всичко се пръскаше отново и душата й отново оставаше крехка, гола и ранима.
- Добре съм, наистина. - кимна леко Алия, изнасяйки се бавно от унеса, в който беше попаднала отново.
- Тогава на там! - опита се да вложи целия си ентусиазъм. Вече се беше отърсила от призраците на миналото, поне за сега, та можеше да се посвети на момента. Прехвърли мечето така че, да го гушка само с една ръка, докато другата постави на кръста на Франсоа и двамата тръгнаха към голямото виенско колело. Настаниха ги в една кабинка и Алия облегна глава на рамото на мъжа, с който днес излязоха на първата си среща, макар да споделяха едно жилище от повече от половин година.

by **Voltaire.** Вто Окт 01, 2013 2:59 pm

Устните му се отпуснаха в усмивка и отново преметна ръка през раменете й, за да я прегърне докато се издигаха нагоре. Чувството да усети все по бързия вятър който рошеше прораслата му коса и запращаше тази на Алия в очите му, и най вече да се почувства отново на върха, да може да види всичко в краката си.
Това май беше докарало манията за подчинение. Кой да знае? Светлините на града. Красотата, която очите ти виждат докато са на толкова високо ниво. Блещукащите светлини от прозорците на хората или светещите реклами, стоповете и фаровете на колите.
- Тук сме по - близо до звездите. - Сподели на момичето стискайки я леко по рамото гледайки вече не в краката си, а към небето. За пръв път се беше сетил за това. По - близо до онези малки нещица, блестящи със собствена светлина, на светлинни години от земята.
Обърна погледа си отново към Бела с усмивка. Тя беше най - ярката звезда в нощта, тази, която осветяваше иначе тъмната пътека на неговия живот. Тази, която преобърна всичко и сега разбираше, че всъщност колкото и красиви гледки да му покаже света, съдбата го беше срещнала с най - прекрасната и тя стоеше до него.
Дори не беше погледнал нощния Париж, последния път, когато се качи на Айфеловата кула, а сега когато колелото ги спря точно на върха, неговия поглед отново беше насочен към нея.
- Мисля че открих своята най - красива гледка... - Прошепна тихичко преди да прехапе долната си устна и да премести погледа си, щяха да станат твърде много откровености за една вечер.

by Aaliyah* Вто Окт 01, 2013 5:15 pm

Звездите - огнени кълба, разположени на милиони, милиарди светлинни години от нашата планета. Нали така ни учат в училище?
Да, но когато погледнем нагоре виждаме само блещукащи точки. Съвършенни, прекрасни, изящни. Придаващи смисъл на нощта, та понякога са единствената ни надежда, че в света може да съществува и нещо красиво.
Когато обаче мъжът до нея я нарече най- красивата гледка, синеоката красавица загуби ума и дума. Преглътна тежко, макар гърлото й да беше пресъхнало, а сърцето й да биеше отбой.
Клепачите й се спуснаха над светлите очи за няколко дълги момента, в които издайническата усмивка все още стоеше на лицето й, след което просто поклати глава и погледна ръката му. Нямаше с какво да допълни момента, но нейната длан все пак намери неговата, при което пръстите й минаха между неговите и стиснаха ръката му.
- Какво ще кажеш като слезем от тук да преминем към вечерята? - предложи Алия развеселено и отново вдигна атлазените си очи към лицето му, докато не срещна погледа му. Дълго се гледаха и си се усмихваха, но все пак тя чакаше неговия отговор.

by **Voltaire.** Сря Окт 02, 2013 2:52 pm

Волтер просто гледаше, сякаш си нямаше и идея как да проговори, макар да беше наясно какво иска да каже. Остана загледан в нея чак докато слязат отново долу, а първите думи които произнесе когато това стана бяха:
- Нека да ти помогна да слезеш от тук. - Изправи се все така усмихнат, след като беше разплел пръстите им, само колкото да слезе и да я поеме.
Когато Алия реши да прекрачи кабинката и да стъпи на платформата, мъжът я изпревари, обгръщайки кръста и с ръце. Повдигна я и я пусна да стъпи до него. Телата им бяха притиснати едно към друго и очите им се взираха в тези на другия. Идеалния момент за целувка... Но Франсоа беше казал на Бела, че ще я целуне когато я изпрати. Затова и се отдръпна със срамежлива усмивка, а ръката му потърси нейната.
- Нека идем в ресторанта. Менюто е богато, все ще си харесаш нещо. - Беше опитала всичко без месо в него, надяваше да има любимо ястие, а ако не винаги можеше да идат другаде. - Освен ако не искаш да вечеряме италианско или китайско... Някаква друга кухня?

by Aaliyah* Пет Окт 04, 2013 2:22 pm

Благоприличие!
Алия трябваше да си напомня доста тази дума, както и ''без целувки до края на вечерта'', защото не беше сигурна, че още ги помни.
Влажният му зелен поглед я изгаряше и поглъщаше едновременно със силата на черна дупка. Беше на крачка от това да се надигне на пръсти и да потърси устните му, но ... все пак си бяха обещали нормална първа среща. Целта на всичко това е да почувства нещо.
Точно това пък я разгневяваше. Осъзнаваше, че и с и без срещата тя много бързо успяваше да бъде разтопена от него и беше готова на доста под достойнството й, за да си изпроси капчица от нежността му, която не беше честа проява.
''Колко ниско можеш да паднеш, Бела? '' запита се момичето на ум и свали ръцете си от раменете му, когато и той направи същото от кръста й, след което се заговориха за вечерята си.
- Аз пък съм на мнение, че трябва да опиташ и малко вредна храна.. Все пак сега сме просто двама души на среща, нали? - предложи момичето, докато оглеждаше местността, за да се ориентира къде ще намерят първото заведение за бързо хранене и ще се шмугнат в него.
- Нали? В смисъл.. ти не си собственик на ресторант, а аз не съм твоя... робиня, която си купи от хотел за проститутки. - усмихна се неловко и стисна ръката му леко, след което продължи да се оглежда, за да не му дава поводи да върти очи и да се чувства виновно. Притисна мечока по- близо до себе си и скоро излязоха от лунапарка, за да се запътят към ''Събуей''-ят от другата страна на улицата.

by **Voltaire.** Пет Окт 04, 2013 3:40 pm

Беше толкова трудно да се сдържа. Болеше го защото всичко което тя казваше беше вярно. От друга страна, ако все пак той не си беше поръчал робиня, тя нямаше да дойде и нямаше да се познават, нямаше да имат тази връзка по между си и нямаше да излязат на тази среща, а той щеше да си остане коравосърдечния задник, който тя беше започнала да разтопява.
Гледаше в краката си докато вървяха към целта й. Нездравословна вечеря. Макар че "Събуей" се водеше точно за здравословни сандвичи и такива неща.
- Извинявай, за всичко. Не заслужавам този шанс който ми даде за пореден път, но се радвам че ми го даде. Ще се опитам да ти показа какъв мога да бъда.
Погледна за кратко към нея преди да се огледат и да пресекат улицата, за да стигнат до ресторанта. Отидоха направо да си изберат вечерята. Поръча си и изчака тя да направи същото преди да плати. Момчето което беше на касата ги попита любезно дали ще се хранят тук или да им даде храната в пакет за вкъщи, но което Волтер отговори да им я опакова.
- Искам да те заведа на още едно място, нека вечеряме там...

by Aaliyah* Пет Окт 11, 2013 10:49 am

Ето го отново чувството за вина. Макар той да правеше много по- лоши неща с нейната психика тя започваше да съжалява в мига, в който му каже нещо малко по- неловко от нормалното.
Алия сви устни и кимна, когато той предложи да отидат някъде другаде, след което побърза да го настигне, за да се сгуши отново в него, заедно с новата си играчка, а той да обгърне раменете й отново с ръка, както преди малко.
Май беше по- добре да мълчат. А и не беше чак толкова зле. Стояха си гушнати, а на нея толкова й харесваше парфюма, който се носеше от него. Както и равномерното му дишане. И туптенето на сърцето му, което долавяше от време на време, когато се случваше да се притисне в гърдите му.
- Къде ще ходим? - попита любопитно девойката, отправяйки въпросителния си поглед към неговия отново и му се усмихна нежно, опитвайки се да го накара да забрави това, което преди малко каза.

by Sponsored content

Лунапарк

Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк

Re: Лунапарк