When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

by Aaliyah* Пет Фев 28, 2014 11:11 am

First topic message reminder :

Mood song:

When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~ - Page 2 Tumblr_mzeqzu3kd51s82pilo2_500

...When things gone wrong..

Още с настъпването на 00:00 Алия знаеше, че този ден ще е много по- тежък за нея от всеки друг наскоро. Стоеше пред часовника с отвореното си колие, в което се намираха снимките на майка й, баща й и нейната по- малка версия. Сви устни, когато от очите й потекоха няколко сълзи, спускайки се по порцелановите й бузи. Белатрикс стоеше в тъмнината съвсем сама на пода, осветявана само от луната и слабата червена светлина на цифрите на часовника. Ни вопъл, ни стон. Тя не продумваше, дишаше равно и единствено лекoто й задъхване подсказваше на някой евентуален наблюдател, че тя плаче.

Но нямаше подобен наблюдател. Волтер, нейният господар си бе легнал отдавна и тя стоеше сама в своята стая. В последно време с него не се караха чак толкова много, но тя винаги щеше да си остане студена. Сърцето й винаги щеше да си остане от камък. Тя не заслужаваше друго.
- Белатрикс-Алия Натаниел Лестейндж. - прошепна името си в тъмнината и се подсмихна мрачно, докато сълзите й се умножаваха, премрежвайки зрението й в реалността, за да я отведат към по- щастливи спомени. Те бяха рядкост и все повече избледняваха, но тя постоянно си ги припомняше, за да не ги забрави. Те бяха единственото нормално нещо, останало в нея.
Така прекара цялата вечер. Плачейки. Тъгувайки. Тя ги загуби отдавна, но това нямаше да промени тъгата й. Болката й винаги щеше да остане голяма. По някое време на нощта започна буря. Гръмотевици, светкавици, порой. Каква ирония...

Когато навън започна да се развиделява тя реши да се разходи, Пороя продължаваше, може би щеше да има късмета да я убие, както бе направил с родителите й. Да, но вероятно не.. тя имаше да плаща за много грешки, преди да бъде достойна да срещне погледите им отново. Синеокото момиче навлече тънко яке и панталон, както и някаква блуза. Не се стараеше да се облича много, така или иначе щеше да подгизне. Имаше два часа до закуската, според правилата на Волтер и тя щеше да ги оползотвори. Излезе тихо, така че да не го буди и скоро вървеше надолу по улицата. Сълзите й се увеличиха, когато дъждът се смеси с тях, така поне никой нямаше да разбере колко тъжна е тя.

Бродеше из околните улици като призрак. Бледа, с дълбоки сенки под очите, заради безсънието. Ставаше по- лошо с дните, но не можеше да заспи. Просто не можеше. Цялата бе мокра до кости, но продължаваше да върви в посока, различна от тази към апартамента на Волтер, без да се интересува от странните погледи, които хората, които излизаха рано за работа й мятаха. Беше като съкрушено привидение, което не можеше да си намери мястона този свят.

В точно девет часа брюнетката прекрачи прага на апартамента. Събу обувките си и свали якето си, запътвайки се към трапезарията, макар да знаеше, че оставя мокри следи след себе си. Волтер щеше да го преживее, ако пък не - щеше да я накаже. Нищо ново по слънцето. Или по- скоро под гръмотевиците, точно в момента. Е, остаряваше с още една година. Една стъпка по- близо до смъртта!

by **Voltaire.** Пон Авг 04, 2014 8:02 pm

Да не си реже вените, това беше толкова голямо успокоени. От друга страна изтъкна, че няма да прави това, след като и беше минала мисълта за самоубийство имаше доста други начини с които можеше да сложи край на живота си, а това беше само единия от тях.
- Не ми се ходи на работа. Може и да не вярваш, но ресторантьорството наистина не е кой знае какъв купон. - Опита ми за усмивка беше също толкова сполучлив колкото и нейния.
През времето което бяхме прекали заедно. Което се състоеше в не повече от няколко месеца бях стигнал до едно единствено заключение. Животите и на двама ни бяха прецакани от ранна детска възраст. И двамата упорито се състезавахме кой ще изкара по гадни случки и моменти от своето мрачно минало. Точно за това в моменти като този исках да я подкрепям, да знае, че не е сама и не е нужно да се бори срещу вселената, аз бях на нейна страна.
- Знам, че не съм добър господар, както и ти не изпълняваш много добре ролята си на робиня. И двамата имаме трески за дялане така, че... - Повдигнах раменете си и се изсмях сухо. - Това е просто един скапан ден от живота и на двама ни.

by Aaliyah* Пон Авг 04, 2014 9:44 pm

- Дяволски си прав. - кимна Белатрикс смирено, след което отново кожения салон на лимузината потъна в безмълвност. И двамата бяха свели глави, докато шофьора ги откарваше до тяхната квартира. Беше доста неловко, но тя се чувстваше изморена още със ставането.
Почти усети някаква радост, когато паркираха пред апартамента и тя с пълно нежелание за каквото и да е в този живот се измъкна от колата и се насочи нагоре, надявайки се да я следва Волтер, защото не й се обръщаше, за да го търси..
Замисли се колко много варианти за бягство имаше в моменти като този.. беше загубила статута си на робиня. Но не искаше да бяга, къде да отиде? В момента не.. може би по- нататък.

by **Voltaire.** Пон Авг 04, 2014 10:02 pm

Отново щяхме да си мълчим, това беше най - приемливия резултат, след наш разговор. Рядко водехме диалог и почти винаги края беше много по зле, затова бях щастлив, че сега просто около нас тегнеше убийствено мълчание. Сякаш другия просто не съществуваше, но ние си бяхме самотници. Свикнали да са си напълно самодостатъчни.
След като слязохме от колата дадох инструкции на шофьора, че няма да ни е нужен повече и му оставих приемлив бакшиш, като тръгнах след Алия. За жалост скапания ден продължаваше и някой дявол се беше сетил точно на 13 октомври да прави проверка на ресторанта в който ходех най - рядко. Телефона изписан на екрана на мобилния ми беше стационарния от офиса. Сега се налагаше да пътувам, чак до другия край на Ню Йорк...
Направих кръгом и се качих в една от колите в гаража, Написах бърз SMS на Алия, защото едва ли би ми вдигнала ако и звъннех който гласеше "Изникна нещо, не знам колко ще се забавя" и подкарах към ресторанта.

by Aaliyah* Пон Авг 04, 2014 10:14 pm

Прелест, вече си пишехме и любовни съобщения. Не беше ли това очарователно? Както и да е, когато ми го написа вече бях пред вратата, така че не смятах да ходя никъде. Влязох в празния апартамент, закачих якето и чантата си в приемната, отървах се от обувките си и отидох за душ в банята.
След около двадесет минути се явих отново, облечена в дълга тениска и черни боксерки, както и мокра коса. От Волтер нямаше и следа, затова и се придвижих ловко до бара, от където измъкнах бутилка отлежал Бейлис, който ми се струваше идеален за случая. Прегърнах бутилката и чашата и се усамотих с нея в хола пред телевизора. С напредването на чашите малка част от мозъка ми отбелязваше, че Франсоа не се връща от часове. Може би нямаше против да посвиря на рояла му.
Напълних чашата до горе и я оставих върху рояла, а самата бутилка - до крака си. Настаних дупето си на столчето и вдигнах леко прашасалия капак, след което прокарах тънките си пръсти по клавишите, които един по един започнаха да издават своята собствена мелодия.
Постепенно тона се превръщаше в звук, а звука в цяла мелодия, докато накрая не спирах да свиря всяко произведение, което знаех, редувайки ги едно след друго и спирайки само за да си напълня чашата. Каква картинка само - пияна и дрънкаща, господарят ми щеше да е предоволен да ме завари по този начин, но Бейлиса пречеше на съзнанието ми да достигне до това заключение, затова че просто продължавах..

by **Voltaire.** Пон Авг 04, 2014 10:57 pm

Отне ми един час да стигна до ресторанта, дори малко повече, но като че ли на никой не му пукаше, че това е единствения ми почивен ден от както се върнах от Франция.
Влязох като буреносен облак само за да разбера, че се справят добре и без мен. Аз трябваше да седя като украса. Не, че не бях една доста красива украса, но това, че се разкарах до тук без никакъв смисъл ме ядоса дори повече. Затова и се представих на хората от ХЕИ. Трима очилати господа, които инспектираха всички, от срока на годно на храната, през стерелизацията на приборите до вредителите, които за щастие нямахме. Не ми се мислеше какво щяхме да правим ако завъдим гадинки. Всичко това отне още час и половина, през който гледах да се скатая някъде. Вече не мислях, че да се представям беше най - гениалната ми идея.
За щастие работниците ми знаеха, че когато съм под стрес е хубаво да ми подават по чаша с алкохол "под масата". Не ги броях, само знаех, че на края на всичко това докато ги изпращах, френския ми акцент се беше засилил доста и главата ми беше замяна. Не можех да карам в това състояние. Всъщност можех, но не ми се искаше да излагам, нечии чужд живот на риск.
Един от сервитьорите ме закара до апартамента, а след това му дадох пати да си хване такси и да се върне на работа, или да не се връща, днес не ме интересуваше, стига никой да не ме притеснява и ето как дойде гениалната идея да си изключа телефона.
Влязох в апартамента, но още с отварянето на вратата разбрах, че звука от нечие пияно всъщност идва от моя роял, зад който се беше настанила Алия и смея да твърдя, че всяка нота беше запленяваща. Отвеждаше те на друго място.
Бях свалил сакото си и разхлаби вратовръзката и вероятно изглеждах като излязъл от кофата за боклук с разрошената си коса, но нямаше значение. Тя не ме забелязваше просто продължаваше да свири, да спира, да отпива от чашата си, а след това пръстите и отново започваха да танцуват по клавишите. Аз от своя страна се облегнах на стената до коридора и я слушах. Слушах и наблюдавах.

by Aaliyah* Вто Авг 05, 2014 4:00 am

На Алия й се стори твърде много време, от както Франсоа го нямаше и започваше да усеща зловещата тишина в апартамента, с която той е живял толкова много години. Брюнетката, чиято коса в момента се спускаше покрай лицето й на леко влажни кичури, се зачуди как изобщо е издържал тъгата на това празно пространство. Струваше й се особено непоносима. Пръстите й приключиха красивата мелодия по най - нежния начин и веднага се спуснаха към чашата й, но след като тя бе в ръката й, другата намери телефона й и започна да търси проклетия му номер. Услужливия оператор я уведоми, че телефона е изключен или извън обхват на което тя отвърна с проклятие и се обърна към стаята, където погледа й го фиксира моментално. Остана спокойна и отпи отново от чашата, след което се постара да я напълни хубаво.
- От колко време си там? - попита девойката спокойно и повдигна чашата към него с идеята той да отиде при нея. Дори му направи място на пейката, каква чест само,а?
Сега.. Вече много по- пияна, тя бе благосклонна към него и държанието й бе много по- отзивчиво.

by **Voltaire.** Вто Авг 05, 2014 7:30 am

И това продължи известно време. След като Алия се опита да позвъни на някого или да направи нещо друго с телефона си, успя да ме забележи. Чувствах се като игра на криеница. Тъкмо си мислиш, че си намерил своето скришно място, убеден че никога няма да те открият, когато те намерят.
Беше странно да не й се обадя, след като съм се прибрал, а вместо това да я "дебна". Приближих се до нея. От всяко мое движение личеше умората която изпитвах, но за сега останах прав, повдигнах рамене.
- Не знам, съдейки по това което чух, двадесет-тридесет минути. - Поех чашата от ръката й и отпих няколко здрави глътки, колкото да я преполовя. Върнах кристала в ръцете на Алия и тупнах до нея на рояла.
- Радвам се че вся пак се използва. - Завъртях се така, че да да съм с лице към него и погледа ми проследи клавишите. Докоснах леко един от черните клавиши, който потъна навътре издавайки звука си, а аз прехапах устна.
- Знаеш ли някоя мелодия само на черните? - Попитах я обръщайки се отново към нея. Любопитството ми до къде се простират познанията й беше по - силно от мен.

by Aaliyah* Вто Авг 05, 2014 5:43 pm

Не, че с него си говорехме чак толкова много, но някак си се усещаше не толкова ужасно в тази къща, когато той стоеше до нея. Самотността отстъпваше пред споделената болка и Алия усети, че някак си вече можеше да диша по- спокойно. Отпи от чашата след него, притваряйки очи.. Усещаше, че беше жалка картинка, но нямаше сили да се съвземе, дори за пред него. Смътно преработи информацията, която той й подаваше и погледна в клавишите.
- Да, но е доста мрачно.. - предупреди го, усмихвайки се иронично и остави чашата, след което задвижи фините си пръсти по така наречените черни клавиши, а под тях започна да се лее музика, която доста наподобяваше на онази, която бе чула на опелото на родителите си.
Подсмръкна тъжно, но довърши мелодията, след което отправи несигурен поглед към него. Един жалък опит за усмивка по - късно тя изпи цялото съдържание на чашата и засвири нещо различно - песен от музикалната кутия на баба й, която бързо бе разчистена, заедно с повечето й вещи, защото продадоха къщата й почти веднага. Много по- нежно и красиво от останалите .. Това представляваше мелодията и тя истински се опитваше да не обърка някоя нота, за да бъде звука достатъчно перфектно.
- Някакви други желания? - попита, вдигайки погледа си към неговия.

by **Voltaire.** Вто Авг 05, 2014 6:42 pm

Разбра се, черните клавиши техните дълбоки тонове. Мелодията беше тежка, мрачна, дори да се ти е скапан деня пак ще се натъжиш, а и лекото подсмърчане на момичето до него допринасяше за печалната атмосфера. Волтер внимателно следеше пръстите й запаметявайки до колкото може движенията им и кой след кой клавиш следва.
След малко мелодията се промени, стана по нежна, не толкова натоварваща, но беше трудно да си избиеш предната от слуха. Момичето се отдръпна и го погледна, правейки опит за усмивка който беше катастрофално несполучлив. Въпреки това Франсоа се опита да и върне жеста - същия резултат като нея.
- Само това - и аз да изсвиря нещо за теб.
Той мразеше пияното, всичките сълзи и сополи, които роляла в стаята му понасяше, подутите му от ударите пръсти защото е объркал някой клавиш. Но въпреки всичко искаше да изсвири нещо за нея. Музиката беше в главата му и той само трябваше да я изкара от там оставяйки я върху белите и черните клавиши на рояла, който щеше да създаде музиката рееща се в съзнанието му.
Прехапа устната си и се настани по удобно, пийна няколко глътки направо от бутилката и положи ръцете си точно там от където започваше музиката.

by Aaliyah* Вто Авг 05, 2014 8:42 pm

Момичето стоеше кротко до Волтер, слушайки мелодията и затвори очи, оставяйки се на емоциите, които водеше с нея. Беше доста успокояваща и някак странно обнадеждаваща, на което тя не знаеше как да реагира, но не го прекъсна.
Напротив, облегна глава на рамото му, оставайки заслушана в звуците на прекрасната симфония. Когато музиката престана, когато пръстите му се отлепиха от нежната целувка с клавишите, Алия не помръдна, просто продължи да си стои там, присламчвайки се към едната му ръка и единствено леките въздишки я издаваха, че все още диша и живее.
- Какво имаше в ресторанта? - попита тихо по някое време, колкото да прекъсне дългото мълчание, което ги бе заобиколило.
Не би попитала в обикновена ситуация, но нали и двамата едва се задържаха на пейката прави. Или просто това беше поредното оправдание да си търси внимание от него. И може би някаква наченка на нежност. Знаеше, че не бива да очаква тези две неща от него и въпреки това.. В моменти като този й се искаше да вярва, че в него имаше нещо друго освен студенина. И, че може би някой ден ще спи с нея без да се е усмъртил с няколко бутилки преди това.. Е, мечти. Всичко, което я делеше от нещастната реалност и фактите, които трябваше да срещне за днешния ден. Все ужасии..

by **Voltaire.** Вто Авг 05, 2014 9:32 pm

Усещаше топлината й. Макар и да се докосваше до него съвсем леко, той я чувстваше близо до себе си, също толкова крехка, но дори по чуплива от първия път, в който я срещна. Отпусна ръцете си до тялото, но не погледна към нея. Остави я да стои така до него, спокойна, търсеща опората му.
- Проверка... За стерилност, чистота и вредители. - Прошепна също толкова тихо, колкото беше и нейния глас.
Затвори очите си за миг. Дал не трябваше да я прегърне? Да и покаже, че е тук и че е с нея, да и напомни, че не беше единствената развалина в ръцете на жестокия живот. Не се осмели да го направи, но поне погледна към нея.
- Свириш наистина хубаво. Радвам се, че купи рояла. - Той едва ли би го използвал освен ако не се чувства наранен, но тя... Алия по - често трябваше да сяда на тази пейка, звуците които излизаха от инструмента бяха великолепни когато го галеше с тънките си нежни пръсти. Затова сметна, че трябва да отбележи и признае възможностите й.

by Aaliyah* Вто Авг 05, 2014 9:52 pm

Момичето се засмя тъжно и поклати глава. Спомняйки си как той реагира на новината, че е поръчала такова нещо, чувствата му доста се разминаваха от последните му представи.
- До колкото си спомням беше нещо от сорта на... И какво ще правиш с това голямо дърво тук.. Само него нямаме.. - тя се опита дори да го имитира, което накара и него да се подсмихне, а тя въздъхна отново и отмести глава от рамото му, за да си вземе бутилката уиски и да си налее нова чаша, която да се заеме да пресушава. Изведнъж нуждата да сподели с някого това, което таеше в себе си за този ден надделя. И независимо дали той искаше или не, щеше да я изслуша.
- Тъкмо навършвах пет и както всяка година точно на рожденият ми ден валеше проливен дъжд с гръмотевици.. Дори в такава нощ съм се родила. Като излязла от вещерски филм.. както и да е. Баща ми беше забравил да вземе тортата във форма на зайче на връщане от работа. Майка ми му се ядоса, но те бяха просто твърде влюбени, за да се карат. Грабнаха по една чанта и излетяха навън, за да я вземат и да можем да празнуваме рождения ден. Мен ме оставиха с баба ми. Не исках да ги пускам, но те настояваха, това за тях си беше провал като родители.. Подариха ми мече, подобно на това, което ти ми подари сутринта, само че със златно колие със сърце на него. - Алия направи пауза, гледайки в нищото и въртейки около пръстите си въпросното колие, което висеше около врата й всеки божи ден. Тя отпи една голяма глътна, след което стисна очи и си наложи да продължи, макар да усещаше как сълзите й започват да я задушават...
- Това.. беше последният път, когато ги видях. Катастрофа, загуба на контрол над колата и предполагам се сещаш останалото... Две години по- късно попаднах в сиропиталище, защото тя също почина дни след рожденият ми ден. А когато на 11 попаднах при моята псевдо леля.. Първото посещение на Виктор в леглото ми бе специално заради рожденият ми ден.- горещите сълзи изгаряха страните на изстрадалото от живота момиче, но тя не се предаваше - снижи гласа си, опитвайки се да прикрие треперенето му. Въздъхна няколко пъти и скоро чашата свърши, което значеше, че беше време за нова. Не смееше да погледне Волтер, можеше само да гадае какво си мисли за нея и нищо от това нямаше да е хубаво.
- Та.. не обичам много рождения си ден, надявам се да не съм ти съсипала плановете. - сви рамене, правейки се, че нищо не е станало и се обърна с гръб към пианото, с намерението да стане от пейката. Само да не се строполи на земята, защото това щеше да бъде по- жалко от всичко останало, а усещаше, че вече й се вие свят...

by **Voltaire.** Вто Авг 05, 2014 10:44 pm

Всеки носеше тежестите, които живота беше завързал за краката му преди да го хвърли в дълбините на отчаянието и жестокостта. Имаше такива с камъче от един килограм, други като него бяха с канара, но тежестите вързани за тези на Алия бяха по големи дори от неговите. Можеше да е имал тежък живот, но не беше загубил никой важен. Вероятно защото липсваха такива хора. Франсоа никога не е бил обичан от никого, затова сега беше такъв. Не знаеше как да изпитва чувства. Не беше научен на това, никой никога не го беше обичал и нямаше как да разбере болката й, макар да имаше бегла представа за това което беше в сърцето й.
- Дали не са ме искали? - Промърмори повече на себе си, но все пак погледна към нея. Алия се канеше да тръгне, но все още не беше станала. - Въпреки, че са загинали при катастрофа първите четири години родителите ти са били при теб. Знаеш, че са те обичали и биха дали всичко за теб. Не си виновна ти, че живота е кучка и ти е отнел това, което си обичала. Не си виновна за нито едно от нещата, които са ти се случили. - По принцип не си позволяваше да говори толкова открито и рязко, но сега беше един от малкото такива моменти.
- Ако ти си виновна за всяко едно зло в живота си, то тогава аз съм виновен, че родителите ми са ме дали, на дядо ми. Аз съм виновен, за всеки един негов крясък и удар по мен, аз съм виновен, че никой никога не ми е показвал какво е обич. - Повдигна раменете си и си позволи да й подари една тъжна усмивка.
- Може да прозвучи грубо и егоистично, но всичко това е минало, а пред себе си имаш бъдеще. Няма да прекараш живота си с мен. Имаме уговорка, едва ли стареца ще живее повече от три години, за щастие. След това ще си свободна и аз няма да те спирам да си отидеш от тук, но дори сега може да започнеш на чисто. Обещавам, че няма да ти преча, да го направиш.
Време му беше да приключва. Изрече твърде много думи. Изправи се и заобиколи пейката като коленичи пред робинята си. Всеки уважаващ себе си господар би му сложил печат - непростимо, всеки човек - мило.
- Бих дал всичко, за да видя усмивката, върху устните ти. - Протегна се и завъртя кичур от вече почти сухата й коса около пръста си. - Прави те дори още по - красива...
Волтер се надигна приближавайки се плахо към нея. Вероятно щеше да го отблъсне, но Франсоа остави лека целувка върху устните й и отново се отдръпна, за да избегне унижението, да е нежелан.

by Aaliyah* Сря Авг 06, 2014 12:15 pm

Държанието на Волтер учудваше младата девойка, но тя не си позволи да се разчувства повече от колкото е в момента. Тя въздъхна леко и постави ръцете си от двете страни на лицето му.
- Оценявам усилията ти. - каза тихо, след което се наведе към устните му, които имаха същия вкус на уиски, както нейните и го целуна. В началото беше просто целувка за благодарност. После просто не й се искаше да спира веднага, защото усети, че всъщност не мислеше за много други неща, докато езика й бавно и прелъстително галеше неговия и го засмукваше от време на време. Нямаше много страст или агресия помежду им в момента, просто спокойствие, удобство, та дори и малко нежност. Все емоции непристойни за тях, но в момента тя имаше нужда точно от това.
Алия прокара пръсти през косата му и внимателно обви голите си крака около тялото му, присламчвайки се близо до него и търсейки допира му. Сега тя ставаше жалка, чудно..

by **Voltaire.** Сря Авг 06, 2014 2:25 pm

Тялото му не можа да реагира веднага. Внушението, че ще го отблъсне, пречеше на мозъка ми да възприеме случващото се. Няколко секунди по късно осъзна, че отвръща на целувката й, по същия нежен и чувствен начин, следваше я, оставяше я да води. Нещо, което би било непростимо на трезва глава.
Ръцете му запълзяха по бедрата й, които беше увила около кръста ми, за да стигнат нейния. Дланите му се свиха в юмруци на гърба й, стискайки широката блуза, сякаш така щеше да е по близо до нея - и наистина беше. Притисна тялото си към нейното, но тя изглеждаше толкова чуплива, че го беше страх дори да я докосне по - грубо. Като че ли беше отслабнала още повече откакто беше при него, което го притесняваше, не искаше да й се случи нещо.
Отпусна хватката на ръцете си и опря челото си в нейното, вглеждайки се в дълбините на сините й очи.
- Понякога не объркваш. - Прошепна срещу устните й, а дори още по - тихо добави. - Изгубвам се по пътя и ми е трудно да те разгадая...
Устните му погалиха нейните отново, след като клепачите му се спуснаха над зелените ириси. Подканваха я за нова целувка.

by Aaliyah* Чет Авг 07, 2014 11:16 pm

Тихата усмивка прекъсна кратките й вдишвания и Алия си наложи да отвори сините си очи, за да провери какво точно можеше да прочете в очите му, като междувременно прокарваше палеца си по устните му. Харесваше й целувката му, чувстваше го по- близо, по - открит пред нея.. Естествено, състоянието му бе правопропорционално на алкохола, който той бе погълнал, но тя се наслаждаваше на тези малки моменти, било то и за кратко.
- Нужно ли е да ме разбираш? Не можеш ли просто да ... действаш спонтанно? - попита го тя, галейки с върховете на пръстите си чертите на лицето му и отново пожела да го целуне, затова прокара нослето си по неговия, след което устните й отново се напаснаха с неговите. Вече напълно обвита около него, тя плъзна ръцете си надолу по гърба му, а после ги премести в косата му, докато устните й оставяха на неговите да водят този път, да определят начина, въпреки че той така и не пристъпи границата, не беше груб, което беше точно нещото, от което имах нужда в момента. Когато не можеше да си поеме дъх - устните й се преместиха само надолу, слизайки по челюстта и врата му. Вероятно му бе неудобно, стоеше на колене дълго време, но не знам как щеше да го мисли. Дали да седи на земята, дали да стане.. тя не искаше да го оставя.

by **Voltaire.** Чет Авг 07, 2014 11:41 pm

Естествено, че трябваше да я разбира. Ако не го правеше какви приятели биха могли да бъдат? Приятели... тази дума се завъртя в съзнанието му, но беше твърде късно да мисли, защото Алия отново го целуваше и мисленето не беше в сметките в такива мигове. Рядко беше тя да изяви желание да е близо до него. А в тези кратки мигове, той не можеше да си позволи да мисли.
Краката му вече бяха омалели, затова премести ръцете си отново на бедрата й, за да я придържа и се изправи в цял ръст, заедно с нея.
Отдръпна се за момент от целувката им и я погледна с обожание. Не се случваше, често, в повечето случай само когато изпълняваше желанията му или в редките моменти когато се усмихваше с онази нейна естествена усмивка, само на него.
- Къде желаете да ви пренеса, принцесо? - Попита с едва доловима усмивка и леко целуна устните й само с върха на своите. - На дивана, във вашите или в моите покои?
Самата дума "покои" му се струваше смешна но не се разсмя, дори не се усмихна, беше зает да я гледа и да изучава чертите на лицето й с поглед. Може и да беше пиян, но все някак щеше да се справи с прекосяването на апартамента, като се надяваше, че няма да я удари никъде по пътя.

by Aaliyah* Пет Авг 08, 2014 10:53 am

Както и предположи, че ще стане, скоро Алия се извиси във въздуха и загуби пейката под себе си. Притисна се по- силно към Франсоа, в случай, че той реши да я изпуска и скри лице във сгъвката на врата му.
- Към вашите покои, моля. - каза тихо, подсмихвайки се, докато главата й още почиваше на рамото му, а устните й се отъркваха приятно закачливо във врата му. Дъха й галеше кожата му, а езика й оставяше влажни следи от мястото под ушето му, чак до мястото, където врата му срещаше рамото, след което просто го прегръщаше спокойно. Усети как се задвижиха в някаква посока, както и усещаше как се задъхва, когато устните й доближаваха до ухото му. Беше сладко.
Забелязвайки, че навлизат в неговата стая, тя започна отново да оставя целувки по кожата му, стигайки и до устните му и отново го нападна както преди малко, надявайки се ако падат поне да е на леглото, вместо на земята.

by **Voltaire.** Пет Авг 08, 2014 11:36 am

Забраната за това да прекрачва прага на стаята му, не важеше в такива моменти на близост. Иначе едва ли би я сложил в опциите й за избор. Движеше се малко неуверено и се притесняваше да не направи някоя беля, когато Бела го разсейваше, но за щастие стигнаха читави до стаята му. Алия прие това като зелена светлина, защото отново нападна устните му, а очите му се затвориха инстинктивно докато отговаряше на провокациите на сладкото й езиче, което така невинно се заиграваше с неговия.
Продължи на сляпо навътре, бавно, докато коленете му не опряха спалнята. Внимателно се качи на нея и още по - внимателно се приведе на пред за да положи Алия по гръб.
Телата им продължаваха да се притискат едно в друго и да откликват на всяко движение да другия. Отдръпна се отново усмихвайки се и прехапвайки долната си устна.
- Какви са плановете? Да проспим деня? - Това не отговаряше много на действията им, но Волтер искаше, Алия да е тази, която ще реши какво да правят. Не искаше да разчете сигналите й погрешно и да се издъни, както е правил много други пъти.

by Aaliyah* Пет Авг 08, 2014 6:05 pm

Сън ли? Не, още беше рано за това нещо. Вярно, че и двамата бяха доста пияни и шанса да заспят на средата на нещо сериозно беше много голям, затова не смяташе да го предизвиква да стигат до края, но откритието, което направи преди малко, а именно колко по- добре се чувства, целувайки го, от колкото просто страдайки мълчаливо и наливайки се с алкохол. Действаше й по- добре и на нервната система, а и ума й се успокояваше - не се мъчеше с размисли, докато беше толкова притисната до тялото му, затова и поклати отрицателно глава.
- Не ми се спи още. Ще отложим това за по- късно. - каза тихо, но ясно младото момиче, което в момента се намираше под Волтер и търсеше още от топлината на тялото му. Главата й се въртеше, но не беше опасно, не мислеше и да връща алкохол, макар да не беше хапвала много неща през деня, а и той едва ли щеше да успее да го вдигне с всичкия този алкохол, затова и момичето не се притесни да премести пръстите си надолу по ризата му, която започна да разкопчава, за да целуне всяко място, до което можеше да достигне от гърдите му. Когато стигна до врата му отново, мина по него с върха на носа си, а малко преди челюстта му се осмели да го ухапе леко, след което намери устните му за бавна и дълга целувка.

by **Voltaire.** Пет Авг 08, 2014 6:52 pm

Принцесата не искаше да спи, което от една страна се нравеше на Волтер, от друга не знаеше дали е добра идея да продължават с това. Усещаше допира й, толкова нежен, отдаден, сякаш наистина имаше нужда от него, а той беше готов да й се предостави изцяло... Или почти.
Тръпките от докосването й лазеха по кожата му, извиквайки в него страстта й желанието без това по никакъв начин да се отразява върху инструмента в панталоните му. Отново се чувстваше като инвалид, но реши да не й го показва. Тя сама щеше да го види. Какво ли би си помислила? Че не е достатъчно красива за него? Че не може да го впечатли? Всички тези мисли разстройваха Волтер и той се отдаде напълно на целувките й, за да се разсейва от мислите си, които го нараняваха.
Пръстите му бяха нежни при допира си с кожата на Бела, нямаше и намек от грубостта, на която и беше показал, че е способен. Беше повече от мил и трябваше да му се признае, заслужаваше си всяка една от целувките заради това.
Ръцете му набраха тениската й нагоре стигайки чак до коремчето й, преди да се отдръпне и да я погледне в очите.
- Може ли да я сваля или ще се чувстваш неудобно? - Не искаше да я притеснява, да си мисли, че би я задължил да прави нещо което няма желание. Тази вечер беше за нея.

by Aaliyah* Пет Авг 08, 2014 7:43 pm

От тъжното момиче нямаше и помен в момента. То бе пияно, свило се в един мрачен, покрит с паяжини ъгъл на ума на Алия и си изплакваше очите, сещайки се за своята съдба. Едва ли това късче от нея, това малко нейно аз някога щеше да се изправи от този ъгъл, имаше прекалено много неща, за които да плаче. Наводняваше ума й ежедневно, затова и самата тя понякога си позволяваше да се отпусна и да плаче с него, но не и сега. Сега тя бе въодушевена от играта си с Волтер, от начина, по който той се отнасяше с нея тази нощ. Допадаше й, увличаше я по него и по тайните му страни, които той самия рядко показваше пред нея. Да живее алкохола, в такъв случай.
Кимна му окуражително, когато той попита дали може да свали тениската й и дори му помогна, правейки всичко това сама, след което я остави да падне от ръката й и я пусна на земята до леглото. Погледна надолу към голото си тяло, което вече бе покрито само от дантелените боксерки, а после отново се зае с ризата му, докато не успя да я премахне. Сега можеше да усеща топлината му с по- голямата част от тялото си, което я правеше още по- смела. Устните й захапаха неговите, придърпвайки долната му към себе си, а миг след като я пусна отново покри неговите със своите и впусна нежният си, гладък език с вкус на уиски в устата му, където неговия я приветстваше с овации. Пръстите й отново се заровиха в косата му, галейки го с нокти леко и с тиха въздишка показа насладата си, когато усети кожата му да настръхва върху нейната. Не изпитваше студ, но имаше нужда той да бъде нейната завивка тази вечер, да я гали и целува, поне за една вечер. Мисля, че го заслужаваше, след като изпълняваше толкова много от неговите капризи и той беше достатъчно мъж, за да отвърне на желанията й.
Ръцете му се плъзнаха по нейните, стигайки до китките й, и ги прикова нежно над главата й, а после я освободи, прокарвайки ги надолу по двете страни на слабото й тяло. Вероятно тя не беше най- красивото момиче, нито имаше най- незабравимото тяло, но той не се оплака. Обръщаше внимание на всяка нейна извивка и определено знаеше как да гали тялото й, за да го накара да се чувства желано и възбудено.
Двамата заедно започваха все повече да опознават другия и да се нагаждат според желанията си, което, поне Алия не беше сигурна дали трябва да я притеснява или да я радва по някакъв начин. При всички случаи – за тази вечер отношението им беше перфектно и тя бе достатъчно внимателна, за да не каже или направи нещо, което да развали ситуацията.

by **Voltaire.** Пет Авг 08, 2014 8:11 pm

Бяха като тинейджъри, които все още изучаваха тялото на срещуположния пол. Докосваха се така, сякаш ги беше страх от реакцията на другия или поне Волтер беше така. Страхуваше се дали всеки момент дали няма да направи нещо, което някой друг беше направил с нея с цел да я нарани и това няма да извика нова тъга в очите й. Да я разплаче, защото него много го биваше да прецаква всичко. Позволяваше си да я докосва навсякъде където кожата й беше гола и открита за ласките му. Искаше му се да я зарадва, а като виждаше Алия с какво спокойствие и желание посрещаше всеки негов допир го окуражаваше да продължава в същия дух. Ръцете му да минават по гладката й бледа кожа която покриваше слабата и крехка структура.
Все още се притесняваше да не я счупи и си напомни утре да и се скара, че не се храни достатъчно добре и че не се грижи за здравето на тялото си по този начин, но всичко оставаше за утре, сега не искаше да разваля момента им на близост, беше му твърде приятно да е толкова близо да нея, да усеща как сладкия й аромат попива в кожата му, а нежните целувки замайват съзнанието му, помагайки на уискито да изтрие всички спомени за досегашния му живот, за да започне на чисто с нея. Като тази вечер да бъде първата буква от новата страница на живота й. И той да участва в него поне до токата накрая, преди да разлисти.
Ръцете му си позволиха да докоснат малките й, но стегнати и идеално оформени гърди. Той ги харесваше точно такива, обожаваше я такава каквато е и каквато можеше да бъде. Спусна устните си по врата й с нежни и леки целувки езика ми едва докосваше кожата й, оставяйки своите влажни следи. Тези целувки слизаха все по надолу, за да стигнат до гърдите й. Целуваше ги отдадено, като от време на време поглеждаше нагоре към очите й, за да разгадае дали устните й не изпитват нужда за неговите, докато Волтер е решил да целуне всяка една част от нея, за да й покаже, че я обожава, и че е прекрасна въпреки всичко което и се е случило.

by Aaliyah* Сря Окт 22, 2014 9:09 pm

Всичко вървеше доста добре. Никой не правеше крачка в страни, поне за сега, но алкохола едва ли щеше да им позволи да завършат красивото си начинание за тази вечер. Може би някоя друга.. когато отново са пияни, но не толкова. Трябваше да намерят някаква граница може би.
Красивата брюнетка плъзна деликатните си пръсти по челюстта и врата на мъжът над нея, придърпвайки го по- нагоре, за да усети дъха му върху лицето си отново. Усмихна се леко вяло, леко замаяно и с такова спокойствие в сините си ириси, каквито не се бяха срещали скоро там. Странно колко малко й беше нужно. Само няколко чаши за смелост и доза нежност.
Девойката не бързаше, докато движеше устните си върху неговите и същевременно придърпваше завивката над тях. Частица от нея бе учудена колко уютно се чувства в студената му стая, която наподобяваше повече на хотелска, отколкото на такава, в която пребивава някой постоянно, но той й носеше допълнителният комфорт от който тя имаше нужда.
Дългите й крака се обвиха около кръста му, докато ръцете й се заплитаха около раменете му и тя отново намери утеха и спокойствие, скривайки лицето си във врата му.
- Толкова е приятно.. - спомена тя тихо, притискайки се към топлото му тяло и минавайки с върха на носа си по кожата му.
- Много ли ще проваля ситуацията ако ти кажа, че предпочитам да останем така пред други възможни опции? - попита Бела деликатно, опитвайки се да намекне, че всъщност не иска секс от него, или каквото и да е друго, а просто да усеща топлината му до себе си тази вечер. Искаше да не напуска ръцете му, защото усещаше, че наистина ще се разпадне, ако и той я пусне, особено на този ден...

by **Voltaire.** Сря Окт 22, 2014 10:06 pm

Волтер нямаше против да изпълнява желанията й. Сега Алия не го желаеше по никакъв друг начин затова нямаше да я насилва. Не мислеше и да насилва ръцете си повече, затова се претърколи на страни и я повлече със себе си, така че да са един срещу друг на една страна.
- Извинявай, имам чувството че ще те смачкам, ако се отпусна върху теб, а не искам това да се случи. - Целуна отново устните й напълно пренебрегвайки въпроса й. Бела не искаше нищо повече от него, затова той изобщо нямаше да го споменава. И без това се съмняваше изобщо да го вдигне с всичкия този алкохол в кръвта му. Беше я разредил до толкова, че дори да се опита да се концентрира на едно място, като мозъка или члена му, това щеше да бъде невъзможно.
Ръката му която беше под тялото й започна бавно да гали гърба й, докъдето можеха да стигнат пръстите му, а другата му ръка се заплете в косата й, докато я придърпваше за следващата изпиваща целувка. Обичаше да е с нея, в тъмнината, в тишината, да са заедно там, където ги е страх да бъдат по отделно
Надяваше действията му да са й подсказали, че не иска нищо повече от нея, освен това тя да го стопли, не тялото му. Уискито беше свършило тази част. Алия му помагаше да се стопли вътрешно, да прогони страховете си, изправяйки се срещу тях.

by Sponsored content

When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~

Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~