Добре дошли!
Искате удоволствие, желаете го, копнеете за него. Добре дошли в Каса Рикaрди. Скандално място, където господарят наистина е господар, и трябва да му се подчиняват. Зад вратите на хотела ще намерите най-доброто обслужване, което може да Ви бъде предложено. За вашите нужди ще се погрижи персонала на хотела, който ще Ви предложи точно това което търсите. Търсите качествен роб, или пък искате да бъдете доминирани, това е вашето място. Тук вашите желания, ще бъдат осъществени. Забавления без забрани. Тук всеки грях намираше своето място. Мистър Х, Ви очаква.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 36, на Нед Яну 13, 2013 5:25 pm
Coffee Shop ''Soul"
2 posters
Страница 3 от 5
Страница 3 от 5 • 
1, 2, 3, 4, 5
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Сря Юли 17, 2013 3:06 pm
Втора целувка - изненада го.
Не мислеше, че тя иска това от него, а че просто му позволява, нещо като чао, преди раздяла. Но втора целувка последва и тя беше по сладка дори от първата, която той си беше поискал каква щеше да е третата?
Ръцете му отново я обгърнаха, за да я притисне към тялото си, макар да беше грешно, трябваше да си тръгне преди да е станало нещо, което да провали досегашното им примирие, което толкова много се опитваше да запази.
Задълбочи целувката направи я по страстна, някак по настоятелна и не толкова премерена такава, която нямаше начало и край.
Почувства се значим, потребен, че някой го иска и има нужда от него.
Преди да може да се спре се превъртя заедно с Бела, която все още седеше в скута му, положи я да легне назад на сепарето и я притисна към него, внимателно с тялото си.
- Ще те взема от тук. - Прекъсна съвсем за кратко целувката и после я продължи отново. Не беше настоятелен не мислеше да прави секс с нея сега, сега не, може би просто да се понатискат и той не знаеше, но искаше да е до него през цялото време, точно както сега.
Искаше я...
Не мислеше, че тя иска това от него, а че просто му позволява, нещо като чао, преди раздяла. Но втора целувка последва и тя беше по сладка дори от първата, която той си беше поискал каква щеше да е третата?
Ръцете му отново я обгърнаха, за да я притисне към тялото си, макар да беше грешно, трябваше да си тръгне преди да е станало нещо, което да провали досегашното им примирие, което толкова много се опитваше да запази.
Задълбочи целувката направи я по страстна, някак по настоятелна и не толкова премерена такава, която нямаше начало и край.
Почувства се значим, потребен, че някой го иска и има нужда от него.
Преди да може да се спре се превъртя заедно с Бела, която все още седеше в скута му, положи я да легне назад на сепарето и я притисна към него, внимателно с тялото си.
- Ще те взема от тук. - Прекъсна съвсем за кратко целувката и после я продължи отново. Не беше настоятелен не мислеше да прави секс с нея сега, сега не, може би просто да се понатискат и той не знаеше, но искаше да е до него през цялото време, точно както сега.
Искаше я...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Чет Авг 01, 2013 12:55 pm
Кимване. Това беше единственият й отговор. В момента нямаше време за повече. Усмихна се нежно, след което устните й отново докоснаха неговите. Ръцете й го обгръщаха, краката й също, мислите й се въртяха само около него. Колко добре, колко правилно се чувстваше в момента.
Не бързаше за никъде, пръстите й галеха лицето и косата му, придържаха го към нея, не искаше нищо да прекъсва момента им.
Аромата на афтършейфа му, вкуса на целувките му, нежното му докосване, близостта им тук, на това малко диванче в затвореното кафене... Опияняваше я и не искаше да си тръгва, да го пуска. Но той й беше обещал истинска среща и тя нямаше търпение за нея. Трябваше да спре да се разтапя толкова лесно с него. При най - малката проявя на нежност.. Кога по дяволите беше станала толкова мекушава?
Накрая се отказа от целувката, за да не прекаляват. Потърка леко носа му със своя и го прегърна силно.
- Мисля, че трябва да се връщам... - спомена тихо след известно време и се учуди от смелостта на гласа си.
Не бързаше за никъде, пръстите й галеха лицето и косата му, придържаха го към нея, не искаше нищо да прекъсва момента им.
Аромата на афтършейфа му, вкуса на целувките му, нежното му докосване, близостта им тук, на това малко диванче в затвореното кафене... Опияняваше я и не искаше да си тръгва, да го пуска. Но той й беше обещал истинска среща и тя нямаше търпение за нея. Трябваше да спре да се разтапя толкова лесно с него. При най - малката проявя на нежност.. Кога по дяволите беше станала толкова мекушава?
Накрая се отказа от целувката, за да не прекаляват. Потърка леко носа му със своя и го прегърна силно.
- Мисля, че трябва да се връщам... - спомена тихо след известно време и се учуди от смелостта на гласа си.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Чет Авг 01, 2013 2:38 pm
Мислите му тотално бяха спрели производството на каквото и да е. Никакви идеи, главата му беше изцяло празна.
Думите които каза Алия си останаха на едно място точно в средата на събитията, тук, сега, дори не знаеше как да реагира, макар да беше наясно, че няма да правят секс. той самия не го искаше. Сега важното беше, той да си тръгне горд, че нищо не са правили на това малко диванче в тъмното кафене.
- Да, права си. Няма да те задържам. - С голямо усилие на волята си се изправи както от нея така и от сепарето. По навик изтупа дрехите си, сякаш се бе изцапал и погледна надолу, към крехкото тяло на жената, която дойде при него като робиня и искаше да си тръгне със всичко, което беше Волтер.
- До утре тогава... Бела. - Нарочно остави пауза между казаното и името й, за да може да го поправи ако не желае да я нарича по този начин.
Думите които каза Алия си останаха на едно място точно в средата на събитията, тук, сега, дори не знаеше как да реагира, макар да беше наясно, че няма да правят секс. той самия не го искаше. Сега важното беше, той да си тръгне горд, че нищо не са правили на това малко диванче в тъмното кафене.
- Да, права си. Няма да те задържам. - С голямо усилие на волята си се изправи както от нея така и от сепарето. По навик изтупа дрехите си, сякаш се бе изцапал и погледна надолу, към крехкото тяло на жената, която дойде при него като робиня и искаше да си тръгне със всичко, което беше Волтер.
- До утре тогава... Бела. - Нарочно остави пауза между казаното и името й, за да може да го поправи ако не желае да я нарича по този начин.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Нед Авг 11, 2013 10:37 pm
Момичето побърза да се прибере. Знаеше, че ако се обърне отново към него щеше да се спре на мястото си. Да се разколебае и да тръгне отново към своята гибел - към неговите прегръдки. Щеше да прости всеки вик и всяко нагрубяване отново, макар той да не го заслужаваше. Макар той да беше нейния личен сърцеразбивач.
Този път тя определено си намери майстора, но мислеше да го промени и нямаше да се откаже лесно. Затова и продължи. Усмихна се тайно, когато той произнесе името й, но не отговори. Излезе през задния вход на кафенето и се запъти към къщата.
Много скоро вече беше в отреденото за нея легло, сгушена между завивките. Представяща си отново сцената, която изживя преди малко и целувките, с които той отново я дари, но трябваше да бъде силна.
Да не се поддава толкова лесно - само така щеше да успее да направи нещо в живота си. Затова за сега можеше само да целува нежните му ласки и да прегръща възглавниците около нея.
''Временно е!'' казваше си тя и се усмихваше на себе си. Щеше да издържи всичко, за да го накара да спре да се държи по онзи студен начин.
Затова и тя си наложи да заспи. Чакаше я работен ден, после и среща. Но тя нямаше да се пресилва.
Щеше да бъде себе си и да му даде избор да избяга от нея!
Този път тя определено си намери майстора, но мислеше да го промени и нямаше да се откаже лесно. Затова и продължи. Усмихна се тайно, когато той произнесе името й, но не отговори. Излезе през задния вход на кафенето и се запъти към къщата.
Много скоро вече беше в отреденото за нея легло, сгушена между завивките. Представяща си отново сцената, която изживя преди малко и целувките, с които той отново я дари, но трябваше да бъде силна.
Да не се поддава толкова лесно - само така щеше да успее да направи нещо в живота си. Затова за сега можеше само да целува нежните му ласки и да прегръща възглавниците около нея.
''Временно е!'' казваше си тя и се усмихваше на себе си. Щеше да издържи всичко, за да го накара да спре да се държи по онзи студен начин.
Затова и тя си наложи да заспи. Чакаше я работен ден, после и среща. Но тя нямаше да се пресилва.
Щеше да бъде себе си и да му даде избор да избяга от нея!
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Пон Авг 12, 2013 11:33 am
Нямаше поправка, явно все пак вече му беше разрешено да я нарича с това име. Не беше трудно да се усмихне дори го направи и то напълно съзнателно, макар тази усмивка да седеше неестествено върху лицето му.
Хвана си такси, за апартамента, трябваше да изглежда подобаващо за следващия ден, а не като клошар, както щеше да се случи ако спи на диванчето в кабинета си.
Хвана си такси, за апартамента, трябваше да изглежда подобаващо за следващия ден, а не като клошар, както щеше да се случи ако спи на диванчето в кабинета си.
* * *
Следващия ден беше натоварен. Дори меко казано. Очакваха доставки за кухнята, дори по големи от обикновено защото точно днес ресторанта щеше да бъде повече от пълен. Освен това и много от бумащината беше затлачена заради преследванията му. Това да се прави на детектив не се отразяваше добре на бизнеса.
След обяд вече всичко беше спокойно и Волтер можеше да се посвети на работата, но как да го направи, като мислите му бяха само към срещата довечера. Все още изпитваше ужас от това, че не знае точно как да се държи, какво да прави... Имаше си правило, тази вечер нямаше да я целуне нито веднъж. Не се целува на първа среща нали? Освен може би, като я изпрати, една целувка за лека нощ... Беше толкова бос в това.
Беше се видяло, че и днес няма да му се получи работата, затова и не се учуди когато часовника отброи шест, а той не беше свършил почти нищо. Носеше си дрехи с които да се преоблече, защото официалните не бяха на мода там където щеше да я води, тениската и дънките бяха много по - често срещани.
Дори успя да мине и през цветарския магазин да и купи букет. Толкова много време бяха заедно, а дори не знаеше кои са любимите й цветя. В крайна сметка взе първия, защото бързаше, а и с неговия късмет едва ли щеше да улучи. Колата спря пред малкото кафене в точно време седем без пет - нарочно малко по рано. Слезе от возилото и влезе в кафенето заедно с букета, искаше да го остави тук, за да не го разнасят навсякъде и без това искаше да й купи нещо друго.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Нед Авг 18, 2013 5:52 pm
Ето го и дългоочакваният момент.
Първата среща на Алия.
Момичето толкова се вълнуваше, че не можа да си намери място цял ден, макар да се опитваше да остане съсредоточена върху работата си.
Когато започна да се стъмнява милата й шефка я освободи по- рано, за да може да се приготви.
Тя се скри в задната стая, махна униформата и се облече подобаващо за среща - така, както се чувстваше - като обикновено момиче.
Няколко пъти се връщаше, за да се оглежда в огледалото, а когато беше готова й оставаше само да чака... Дали изобщо щеше да дойде?
- И все пак не мисля, че е добра идея. Той не ми изглежда добър човек, скъпа. - мърмореше Мари, докато миеше чашите на последната маса, която Алия беше отсервирала.
- Знам... но има нещо добро в него все пак. Скрито мнооого многоо дълбоко в него, но все пак виждам такива проблясъци. И той не е имал много лесен живот... - опита се да го оправдае. Не биваше да го съди така.
Всъщност тя беше сигурна, че по- голямата част от него е лоша, но не искаше да се отказва от Франсоа.
Когато все пак той се появи на лицето й изгря усмивка, която се опита да прикрие и прехапа устната си. Посрещна го на вратата и впери поглед в цветята в ръцете му. Нима бяха за нея? Толкова красиви... Не бяха точно любимите й, но
Усмихна се отново и се отмести от вратата, за да влезе и той.
- Здравей.. - каза тихо момичето и отправи лазурно синия си поглед към него.
Първата среща на Алия.
Момичето толкова се вълнуваше, че не можа да си намери място цял ден, макар да се опитваше да остане съсредоточена върху работата си.
Когато започна да се стъмнява милата й шефка я освободи по- рано, за да може да се приготви.
Тя се скри в задната стая, махна униформата и се облече подобаващо за среща - така, както се чувстваше - като обикновено момиче.
Няколко пъти се връщаше, за да се оглежда в огледалото, а когато беше готова й оставаше само да чака... Дали изобщо щеше да дойде?
- И все пак не мисля, че е добра идея. Той не ми изглежда добър човек, скъпа. - мърмореше Мари, докато миеше чашите на последната маса, която Алия беше отсервирала.
- Знам... но има нещо добро в него все пак. Скрито мнооого многоо дълбоко в него, но все пак виждам такива проблясъци. И той не е имал много лесен живот... - опита се да го оправдае. Не биваше да го съди така.
Всъщност тя беше сигурна, че по- голямата част от него е лоша, но не искаше да се отказва от Франсоа.
Когато все пак той се появи на лицето й изгря усмивка, която се опита да прикрие и прехапа устната си. Посрещна го на вратата и впери поглед в цветята в ръцете му. Нима бяха за нея? Толкова красиви... Не бяха точно любимите й, но
Усмихна се отново и се отмести от вратата, за да влезе и той.
- Здравей.. - каза тихо момичето и отправи лазурно синия си поглед към него.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Нед Авг 18, 2013 6:26 pm
Дланите му се потяха, което може би беше нещо нормално, когато си под напрежение, а Волтер не можеше да си намери място точно сега, а и мозъка му заработи на пълни обороти когато видя старата жена зад бара. Беше много тъп, ама наистина много. Беше забравил да вземе цвете и за нея. Нали така се прави, като извеждаш момиче на среща, даваш цвете и на майка й. Е тази жена не беше майка на Алия, но тъй като я предпазваше и се грижеше за нея, значи можеше да мине за такава.
- Това е за вас. - Поднесе цветята към Алия с мека усмивка и навее главата си на една страна за да може да я огледа по хубаво. Приличаше му на малко момиченце и дори беше на прага да се почувства като педофил. - Извинявам се ако не съм улучил любите ви.
Мамка му, трябваше да разкара тази официална форма. Така ставаше като се напрегне, не можеше да се отърве от този гаден навик на фамилиарничи. След като ръцете му бяха свободни той се приближи до възрастната дама зад барплота и се почувства длъжен да я уведоми за плановете им. По скоро неговите планове.
- Обещавам да не закъсняваме много и ще идем първо в ресторант... Не, това май - ще е по - добре да е след лунапарка... - Най - добре да млъкне, това не му се отразяваше добре. Би и подал ръката си, за да се здрависат, но... Първо я обърса в дънките си и тогава и я подаде.
- Казвам се Франсоа. Приятно ми е да се запознаем... - Да беше започнал с това всъщност. За бога, кога точно Алия щеше да сложи край на мъките му? - Обещавам да се грижа за Бела.
- Това е за вас. - Поднесе цветята към Алия с мека усмивка и навее главата си на една страна за да може да я огледа по хубаво. Приличаше му на малко момиченце и дори беше на прага да се почувства като педофил. - Извинявам се ако не съм улучил любите ви.
Мамка му, трябваше да разкара тази официална форма. Така ставаше като се напрегне, не можеше да се отърве от този гаден навик на фамилиарничи. След като ръцете му бяха свободни той се приближи до възрастната дама зад барплота и се почувства длъжен да я уведоми за плановете им. По скоро неговите планове.
- Обещавам да не закъсняваме много и ще идем първо в ресторант... Не, това май - ще е по - добре да е след лунапарка... - Най - добре да млъкне, това не му се отразяваше добре. Би и подал ръката си, за да се здрависат, но... Първо я обърса в дънките си и тогава и я подаде.
- Казвам се Франсоа. Приятно ми е да се запознаем... - Да беше започнал с това всъщност. За бога, кога точно Алия щеше да сложи край на мъките му? - Обещавам да се грижа за Бела.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Нед Авг 18, 2013 6:49 pm
Добре, опитваше се... с всички сили се опитваше да не се разсмее, но цялото това негово напрежение.
И въпреки всичко изглеждаше страхотно. За щастие не беше с някой костюм... Щеше да се почувства неловко, ако й се беше появил във смокинг, а тя да изглежда по този начин.
Когато обаче отиде до шефката й.
Вдигна ръка пред устата си, за да не се засмее, но на Мариса очевидно й харесваше да го пържи на бавен огън.
- Аз съм Мариса Даун. Но ти ще ми викаш госпожа Даун. - каза със сериозен глас тя и поглед, изпълнен с неприязнен, като пренебрегна ръката му, която беше протегната към нея. Просто продължи да мие чинийките и чашите.
- По- добре да я доведеш жива и на време, защото ще си имаме много сериозни неприятности. - предупреди го със съвсем сериозно изражение, посочвайки към него с ножа, който миеше в момента, а той още повече се притесни.
Това предизвика и смеха на Алия.
- Ще се върна на време, обещавам Мари. - успокои я тя и мина покрай него. Сложи цветята в една ваза и докосна ръката на шефката си.
- Приятна вечер. - пожела й мило тя, след което хвана ръката на все още стъписания Волтер и го замъкна към изхода.
Когато излязоха тя се спря пред него и му се усмихна отново.
- Не се плаши много от нея, тя не е сериен убиец. Просто ме пази. Не й направи едно от най- добрите впечатления вчера. - опита се да обясни момичето и сви рамене.
- Е, на къде?
И въпреки всичко изглеждаше страхотно. За щастие не беше с някой костюм... Щеше да се почувства неловко, ако й се беше появил във смокинг, а тя да изглежда по този начин.
Когато обаче отиде до шефката й.
Вдигна ръка пред устата си, за да не се засмее, но на Мариса очевидно й харесваше да го пържи на бавен огън.
- Аз съм Мариса Даун. Но ти ще ми викаш госпожа Даун. - каза със сериозен глас тя и поглед, изпълнен с неприязнен, като пренебрегна ръката му, която беше протегната към нея. Просто продължи да мие чинийките и чашите.
- По- добре да я доведеш жива и на време, защото ще си имаме много сериозни неприятности. - предупреди го със съвсем сериозно изражение, посочвайки към него с ножа, който миеше в момента, а той още повече се притесни.
Това предизвика и смеха на Алия.
- Ще се върна на време, обещавам Мари. - успокои я тя и мина покрай него. Сложи цветята в една ваза и докосна ръката на шефката си.
- Приятна вечер. - пожела й мило тя, след което хвана ръката на все още стъписания Волтер и го замъкна към изхода.
Когато излязоха тя се спря пред него и му се усмихна отново.
- Не се плаши много от нея, тя не е сериен убиец. Просто ме пази. Не й направи едно от най- добрите впечатления вчера. - опита се да обясни момичето и сви рамене.
- Е, на къде?
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Нед Авг 18, 2013 7:18 pm
Тази жена беше луда... Много, много луда. За момент си помисли, че ще е идеална за дядо му, но след това сметна за невъзможно която и да е жена да го изтрае, не можеше да обрече тази женица на това, колкото и ненормална да изглеждаше.
- Госпожа Даун ме плаши въпреки всичко. - Реши да изясни това с Алия преди да се усмихне накриво, дори усмивка не можеше да направи като хората.
Заобиколи я и отиде до предната дясна врата на колата отваряйки я широко, дори се поклони леко правейки й жест да се качи едновременно.
- Нека направим тази вечер незабравима и за двама ни. - Затвори врата след бела и побърза да се качи на шофьорското място. Подкара колата по Ню Йоркските улици стремейки се да спазва всяко едно ограничение на скоростта, може би за пръв път до сега. Винаги беше обичал да пришпорва конете под капака.
- Как мина деня ти? - Погледна я за един кратък момент и отново върна очите си на пътя. Беше тъмно, но за щастие улиците бяха изсъхнали след лекия дъжд който падна по - рано през деня.
В главата му напираха две думи, които много скоро се спряха и на езика му, но момента не беше подходящ да ги казва точно в този момент. Вместо това ги смени с други две, които се въртяха някъде там, вътре.
- Красива си.
- Госпожа Даун ме плаши въпреки всичко. - Реши да изясни това с Алия преди да се усмихне накриво, дори усмивка не можеше да направи като хората.
Заобиколи я и отиде до предната дясна врата на колата отваряйки я широко, дори се поклони леко правейки й жест да се качи едновременно.
- Нека направим тази вечер незабравима и за двама ни. - Затвори врата след бела и побърза да се качи на шофьорското място. Подкара колата по Ню Йоркските улици стремейки се да спазва всяко едно ограничение на скоростта, може би за пръв път до сега. Винаги беше обичал да пришпорва конете под капака.
- Как мина деня ти? - Погледна я за един кратък момент и отново върна очите си на пътя. Беше тъмно, но за щастие улиците бяха изсъхнали след лекия дъжд който падна по - рано през деня.
В главата му напираха две думи, които много скоро се спряха и на езика му, но момента не беше подходящ да ги казва точно в този момент. Вместо това ги смени с други две, които се въртяха някъде там, вътре.
- Красива си.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Сря Окт 30, 2013 9:13 pm
Използваше работата като оправдание, след като беше потвърдила, че си е изкарала супер? Това му беше наистина много странно, но все пак не искаше да се карат или нещо такова затова се отдръпна леко от прегръдката й и се наведе да целуне бузата й, в която се опираше неговата до преди миг.
- Ще се видим утре Бела. - Не изчака тя да протестира, вместо това побърза да се качи в колата и да и помаха леко преди да потегли. Не искаше Алия да се опита да го разубеждава или да я ядоса още повече. Вместо това се прибра бързо в апартамента, взе си душ и си легна мислейки си за утрешния ден и какво ли точно го очакваше.
Волтер отвори малката остъклена врата и звънчето веднага се раздрънка. Последната една седмица всеки ден посещаваше кафенето. Сядаше на сепарето с което Алия се бяха натискали когато останаха насаме първата нощ в която избяга от него и от тогава това беше единствената им проява на сексуалност от тогава.
Зае мястото си на сепарето и си поръча обикновеното кафе. Разтвори вестника който носеше със себе си само за прикритие, за да може да наблюдава Бела над него и започна да се прави на много заинтригувам от написаното вътре.
Бабата продължаваше да не го харесва, което за Волтер беше странно, имайки предвид, че държанието му беше нормално, дори обикновено за марковите костюми с които идваше, но след кафенето отиваше на работа, а там трябваше да е предствителен.
- Кафето Ви. - Поднесе му го възрастната жена, защото Алия беше заета с друго... Тази жена просто го мразеше, още му говореше на вие и беше отказала да му пази масата, затова и идваше толкова рано.
- Благодаря. Всъщност ще ви помоля да поговорим за Бела. Ако може да я освободите по рано днес, защото ни се налага да пазаруваме. След няколко дена ще пътуваме за Париж... Ако я пуснете разбира се, но наистина се налага... Моля. - Допълни цялата картинка с невинна усмивка и се надяваше да не бъдат много строги с него.
- Ще се видим утре Бела. - Не изчака тя да протестира, вместо това побърза да се качи в колата и да и помаха леко преди да потегли. Не искаше Алия да се опита да го разубеждава или да я ядоса още повече. Вместо това се прибра бързо в апартамента, взе си душ и си легна мислейки си за утрешния ден и какво ли точно го очакваше.
Волтер отвори малката остъклена врата и звънчето веднага се раздрънка. Последната една седмица всеки ден посещаваше кафенето. Сядаше на сепарето с което Алия се бяха натискали когато останаха насаме първата нощ в която избяга от него и от тогава това беше единствената им проява на сексуалност от тогава.
Зае мястото си на сепарето и си поръча обикновеното кафе. Разтвори вестника който носеше със себе си само за прикритие, за да може да наблюдава Бела над него и започна да се прави на много заинтригувам от написаното вътре.
Бабата продължаваше да не го харесва, което за Волтер беше странно, имайки предвид, че държанието му беше нормално, дори обикновено за марковите костюми с които идваше, но след кафенето отиваше на работа, а там трябваше да е предствителен.
- Кафето Ви. - Поднесе му го възрастната жена, защото Алия беше заета с друго... Тази жена просто го мразеше, още му говореше на вие и беше отказала да му пази масата, затова и идваше толкова рано.
- Благодаря. Всъщност ще ви помоля да поговорим за Бела. Ако може да я освободите по рано днес, защото ни се налага да пазаруваме. След няколко дена ще пътуваме за Париж... Ако я пуснете разбира се, но наистина се налага... Моля. - Допълни цялата картинка с невинна усмивка и се надяваше да не бъдат много строги с него.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Пет Ное 01, 2013 12:29 pm
Алия просто нямаше как да не бъде учудена и изненадана от постоянството и настоятелността на Волтер да се виждат всеки ден. Всяка сутрин той идваше в това кафене, за да прекара поне един час там. Понякога имаха време да си поговорят и за някоя целувка, друг път само бързо ''здрасти'' и заговорнически погледи, докато обслужваше другите маси наоколо.
Днешния ден беше такъв. Тя търчеше напред назад, докато той стоеше в дъното и говореше за нещо с шефката й. Тя все още се мръщеше, когато Алия започне да говори за него. Момичето също знаеше, че това, че се държи по този начин - толкова мило и внимателно, не го извинява за предишните му постъпки.
Старата жена сама беше видяла синините по кожата й и драскотините, след като тя избяга онази сутрин от апартамента му. Беше бледа и с дълбоки кръгове под очите, полудрогирана от всичките хапчета за сън, безкрайно слаба от всичките нерви покрай него. Сега беше наддала няколко килограма и честно казано повече се харесваше.. не приличаше на нещо, което може да бъде счупено всеки момент.
Самото момиче не знаеше какво да прави, но за сега просто се отпускаше по течението.
- Какво става, деца? - попита ведро брюнетката с лазурно-сините очи и седна до Франсоа, поглеждайки към шефката си, а после към него.
Днешния ден беше такъв. Тя търчеше напред назад, докато той стоеше в дъното и говореше за нещо с шефката й. Тя все още се мръщеше, когато Алия започне да говори за него. Момичето също знаеше, че това, че се държи по този начин - толкова мило и внимателно, не го извинява за предишните му постъпки.
Старата жена сама беше видяла синините по кожата й и драскотините, след като тя избяга онази сутрин от апартамента му. Беше бледа и с дълбоки кръгове под очите, полудрогирана от всичките хапчета за сън, безкрайно слаба от всичките нерви покрай него. Сега беше наддала няколко килограма и честно казано повече се харесваше.. не приличаше на нещо, което може да бъде счупено всеки момент.
Самото момиче не знаеше какво да прави, но за сега просто се отпускаше по течението.
- Какво става, деца? - попита ведро брюнетката с лазурно-сините очи и седна до Франсоа, поглеждайки към шефката си, а после към него.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Пет Ное 01, 2013 12:48 pm
Старата жена не даваше и да се обели дума за това Алия да прекара с него няколко дена, без нейния надзор. Даде му ясно да се разбере, че не му има доверие. Мислеше го за поредното новобогаражче, което се опитваше да се възползва от клетото невинно момиче, което не можеше да се пази само. Алия беше много по силна, отколкото предполагаше тази жена, тя не я познаваше, не и по начина, по който Волтер я бе опознал.
- Вие не разбирате, никога не бих я наранил умишлено... - Като се изключваше по време на секс защото тогава си беше умишлено, но с нея всички тези неща не му трябваха, не му доставяха и удоволствието, което се предполагаше, че трябва да му доставят.
Тогава се появи и въпросното момиче. Никога не беше виждал толкова много усмивки от нея, каквито виждаше последната една седмица. Вече беше наясно, че работата тук я прави щастлива и че когато не и заповядва, а я оставя да прави каквото си ще, има усмивки и за него.
- Обсъждаме пътуването до Париж, опитвам се да измоля за присъствието ти. - Отговори спокойно Волтер, без веселото си настроение преди малко Сега беше повече нервен, защото не знаеше какво може да се случи, Може би госпожа Даун щеше да я разубеди...
- Вие не разбирате, никога не бих я наранил умишлено... - Като се изключваше по време на секс защото тогава си беше умишлено, но с нея всички тези неща не му трябваха, не му доставяха и удоволствието, което се предполагаше, че трябва да му доставят.
Тогава се появи и въпросното момиче. Никога не беше виждал толкова много усмивки от нея, каквито виждаше последната една седмица. Вече беше наясно, че работата тук я прави щастлива и че когато не и заповядва, а я оставя да прави каквото си ще, има усмивки и за него.
- Обсъждаме пътуването до Париж, опитвам се да измоля за присъствието ти. - Отговори спокойно Волтер, без веселото си настроение преди малко Сега беше повече нервен, защото не знаеше какво може да се случи, Може би госпожа Даун щеше да я разубеди...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Съб Ное 02, 2013 2:08 am
Ах, да. Париж. Отново.
Алия си позволи за момент да се отнесе в спомени. Айфеловата кула. Водните колела. Откровенията. Дядо му. Голямото легло, в което тя спеше сама. Инцидента с припадането.
Дам, вече си имаха своята история, която бяха започнали още в самолета с едно изживяване на дивана, предшествано от бавен танц.
Дали този път щеше да му трябва алкохол, за да поиска нещо такова? Дали изобщо нещо щеше да се получи след толкова въздържание и старание?
Бела очакваше пътуването със смесени чувства, но това не й пречеше да тръпне от бурните емоции, които щяха да срещнат само след два дни.
Върна се отново в настоящето и погледна към шефката си с озарителна усмивка, показвайки бисерно-белите си зъбки.
- Госпожо Доун, ние отиваме на сватба. Поводът е хубав и трябва да се уважи. А и ви бях споменала за това още миналата седмица. - намеси се във разговора и брюнетката, докато прокарваше пръсти през косата си.
Възрастната жена сви устни, погледна отново Волтер и поклати съмнително глава. Определено не му вярваше и ако имаше едно лесно щеше да му забрани да идва изобщо тук, но нямаше това право.
- И въпреки това, не мисля, че е добра идея! - възрази тя отново. Нямаше да се даде особено лесно, но Алия имаше право на това. Работеше повече от месец в това кафе вече.
- Мисля, че ще мога да се справя, все пак. - отвърна младото момиче и кимна, след което видя че някой я вика. Изправи се пъргаво и се обърна към Волтер. - Вземи ме към 4-5.. така де, когато успееш да се освободиш от работа. Стига да не затворят магазините. - предложи и му намигна, след което отиде до новодошлия клиент, за да вземе поръчката му.
Алия си позволи за момент да се отнесе в спомени. Айфеловата кула. Водните колела. Откровенията. Дядо му. Голямото легло, в което тя спеше сама. Инцидента с припадането.
Дам, вече си имаха своята история, която бяха започнали още в самолета с едно изживяване на дивана, предшествано от бавен танц.
Дали този път щеше да му трябва алкохол, за да поиска нещо такова? Дали изобщо нещо щеше да се получи след толкова въздържание и старание?
Бела очакваше пътуването със смесени чувства, но това не й пречеше да тръпне от бурните емоции, които щяха да срещнат само след два дни.
Върна се отново в настоящето и погледна към шефката си с озарителна усмивка, показвайки бисерно-белите си зъбки.
- Госпожо Доун, ние отиваме на сватба. Поводът е хубав и трябва да се уважи. А и ви бях споменала за това още миналата седмица. - намеси се във разговора и брюнетката, докато прокарваше пръсти през косата си.
Възрастната жена сви устни, погледна отново Волтер и поклати съмнително глава. Определено не му вярваше и ако имаше едно лесно щеше да му забрани да идва изобщо тук, но нямаше това право.
- И въпреки това, не мисля, че е добра идея! - възрази тя отново. Нямаше да се даде особено лесно, но Алия имаше право на това. Работеше повече от месец в това кафе вече.
- Мисля, че ще мога да се справя, все пак. - отвърна младото момиче и кимна, след което видя че някой я вика. Изправи се пъргаво и се обърна към Волтер. - Вземи ме към 4-5.. така де, когато успееш да се освободиш от работа. Стига да не затворят магазините. - предложи и му намигна, след което отиде до новодошлия клиент, за да вземе поръчката му.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Съб Ное 02, 2013 3:36 pm
Имаше чувството, че ако Алия не се беше намесила никога нямаше да спечели спора, а толкова се надяваше най - накрая да успее да спечели доверието на възрастната дама. Оказа се не лесна задача, и тепърва се усложняваше повече.
- Добре, до четири тогава. - Усмихна се Франсоа на младото момиче. И я изпрати с поглед. Беше време да си ходи. Нямаха възможност да си поговорят днес, но поне я видя, това правеше деня му много по слънчев и красив.
- Тогава ще тръгвам. Трябва да свърша и своята работа, ако искам тя да има всичко, за което мечтае. Изправи се, но остави вестника на масата, можеше да има някой друг, който да иска да го прочете. - Знам, че не ме харесвате... Но никой на този свят не ме познава освен Бела... Макар и тя да не знае всичко за мен. Извинете...
Излезе бързо от кафенето, не искаше да оставя госпожа Даун с грешно впечатление, но май така се беше получило. Бързаше да свърши задълженията си, за да може отново да бъде с Алия по късно през деня.
За съжаление нещата малко се проточиха, в кухнята бяха много заети и вечерята, която беше поръчал излезе с тридесет минути закъснение, затова пристигна в кафенето към шестнадесет и тридесет. Беше взел вечеря за себе си и Алия, както и нещо за шефката й, можеше и да го хареса малко повече.
Влезе заедно с хартиената торба, в която бяха опаковани кутиите, в кафенето. Това започваше да се превръща и в неговия втори дом.
- Това е вечерята. Мисля, че е време да се опознаем малко по добре, а какво по добро решение от една вечеря? - Не даде на госпожа Даун време да му откаже, просто остави плика на барплота и се приближи към Бела, прегърна я нежно и целуна бузата й. - Трябва ли ти време да се приготвиш или можем да тръгваме?
- Добре, до четири тогава. - Усмихна се Франсоа на младото момиче. И я изпрати с поглед. Беше време да си ходи. Нямаха възможност да си поговорят днес, но поне я видя, това правеше деня му много по слънчев и красив.
- Тогава ще тръгвам. Трябва да свърша и своята работа, ако искам тя да има всичко, за което мечтае. Изправи се, но остави вестника на масата, можеше да има някой друг, който да иска да го прочете. - Знам, че не ме харесвате... Но никой на този свят не ме познава освен Бела... Макар и тя да не знае всичко за мен. Извинете...
Излезе бързо от кафенето, не искаше да оставя госпожа Даун с грешно впечатление, но май така се беше получило. Бързаше да свърши задълженията си, за да може отново да бъде с Алия по късно през деня.
За съжаление нещата малко се проточиха, в кухнята бяха много заети и вечерята, която беше поръчал излезе с тридесет минути закъснение, затова пристигна в кафенето към шестнадесет и тридесет. Беше взел вечеря за себе си и Алия, както и нещо за шефката й, можеше и да го хареса малко повече.
Влезе заедно с хартиената торба, в която бяха опаковани кутиите, в кафенето. Това започваше да се превръща и в неговия втори дом.
- Това е вечерята. Мисля, че е време да се опознаем малко по добре, а какво по добро решение от една вечеря? - Не даде на госпожа Даун време да му откаже, просто остави плика на барплота и се приближи към Бела, прегърна я нежно и целуна бузата й. - Трябва ли ти време да се приготвиш или можем да тръгваме?
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Съб Ное 02, 2013 7:12 pm
Денят отлетя неусетно. А и Алия нямаше търпение да срещне отново зеленият поглед на Волтер. Щяха да намерят подходящите дрехи и скоро щяха да заминат само двамата.. 12 часов полет само те двамата.
Имаше чувството, че времето летеше, когато погледна часовника отново- той наближаваше четири и половина.
След малко Волтер влезе в кафенето, носейки торби с храна. Усмихна му се широко и го прегърна сърдечно, когато той се приближи до нея.
- Не, готова съм. - отвърна Алия и свали престилката. Остави я на закачалката, след което взе чантата си иззад бара и отиде до него.
- Тръгваме ли? - попита го с усмивка и противно на логиката за отдръпването й и това, че трябваше да пази дистанция - тя го хвана под ръка и двамата излязоха. Влязоха в колата му и тръгнаха към няколко магазина.
- Имаш ли нещо на ум за облекло?
Имаше чувството, че времето летеше, когато погледна часовника отново- той наближаваше четири и половина.
След малко Волтер влезе в кафенето, носейки торби с храна. Усмихна му се широко и го прегърна сърдечно, когато той се приближи до нея.
- Не, готова съм. - отвърна Алия и свали престилката. Остави я на закачалката, след което взе чантата си иззад бара и отиде до него.
- Тръгваме ли? - попита го с усмивка и противно на логиката за отдръпването й и това, че трябваше да пази дистанция - тя го хвана под ръка и двамата излязоха. Влязоха в колата му и тръгнаха към няколко магазина.
- Имаш ли нещо на ум за облекло?
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Съб Ное 02, 2013 7:45 pm
Ентусиазмът и беше заразен, самия той се вълнуваше за това, че ще прекарат време заедно, но когато виждаше, че и тя го очакваше с нетърпение... Радваше се.
- Нещо официално. Смокинг, прекрасна рокля, за прекрасна лейди. Решихме да е синьо нали?
Спря колата пред един от онези луксозни магазини, в които парите бяха най - важното нещо. Двамата влязоха заедно, като истинска влюбена двойка. Понякога му се искаше наистина да бъдат двойка с обикновените проблеми кои от коя страна на леглото да спи. А през цялото време му се искаше да са просто обикновени, без да се напомня постоянно тя от къде е дошла или той колко властен господар е, да са двама възрастни готови да започнат нормална връзка. Срещите помагаха до някъде.
- Нека първо изберем твоя тоалет, моя е лесна работа, само трябва да решим ризата или вратовръзката да е с цвета на роклята ти. - Наведе се и остави една целувка на челото й. Даваше й свобода за избор. Тя имаше свободна воля и това му харесваше, това го привличаше към нея толкова силно.
- Нещо официално. Смокинг, прекрасна рокля, за прекрасна лейди. Решихме да е синьо нали?
Спря колата пред един от онези луксозни магазини, в които парите бяха най - важното нещо. Двамата влязоха заедно, като истинска влюбена двойка. Понякога му се искаше наистина да бъдат двойка с обикновените проблеми кои от коя страна на леглото да спи. А през цялото време му се искаше да са просто обикновени, без да се напомня постоянно тя от къде е дошла или той колко властен господар е, да са двама възрастни готови да започнат нормална връзка. Срещите помагаха до някъде.
- Нека първо изберем твоя тоалет, моя е лесна работа, само трябва да решим ризата или вратовръзката да е с цвета на роклята ти. - Наведе се и остави една целувка на челото й. Даваше й свобода за избор. Тя имаше свободна воля и това му харесваше, това го привличаше към нея толкова силно.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Съб Юли 11, 2015 2:23 pm
Алия стоеше на креслото до прозореца, наблюдавайки как самолета бавно се снижаваше над Ню Йоркските улици и се подготвяше да кацне в частното летище на Франсоа Де Аруе. Същия гореспоменат стоеше до нея, гледайки напред напрегнато. Срещу тях влюбените гугутки си шепнеха нещо, но в момента между Алия и Франсоа не вървеше добре. Тя едва бе проговорила от началото на полета. Поспа известно време, но после продължи просто да гледа през прозореца и да притичва от време на време до тоалетната. По дяволите, това пътуване никак не й се отразяваше добре. За пръв път тя не можеше да задържи нищо в системата си през тези петнадесет часа.
Тя трябваше да съобщи решението си. И го направи. Но то не се понрави особено много на Франсоа. Тя нямаше да се върне да живее при него. Искаше собствен апартамент, усамотение, както и да задържи работата си. Каза му, че ще има нужда от няколко дни, за да подреди нещата в главата си и предпочита умът й да е чист, а с него наоколо това не се получаваше.
Какво означаваше всичко това? Че сега тя се прибираше при шефката си и оставяше Франсоа да се прибере в големия апартамент с брат си и мащехата си.
Опита се да се усмихне след тази новина, но не му се получи особено. И тя го видя. Малко преди да кацнат пръстите й намериха неговите и хванаха ръката му, привличайки вниманието му.
- Хей.. аз все още съм тук. Няма да напусна града. Обещавам. - беше й трудно да си представи, че щеше да стои далеч от него и нямаше да се виждат всеки ден. Последният месец и половина всичко беше толкова гладко.. А пътуването до Франция я накара да осъзнае колко щеше да й липсва секса с него. Както и погледите му, както и гласа му.. И усмивката му. Особено тя.
- Дами и господа добре дошли в Ню Йорк. Кацането приключи успешно, в момента е 21:18 и времето е ясно. Благодарим ви, че избрахте нас за вашето пътуване. Приятна вечер. - думите на пилота прозвучаха от говорителите и накараха Люк и Вал да вземат нещата си и да станат, докато Алия и Франсоа си подаряваха един много дълъг поглед, без дори да мигнат. Тази вечер него нямаше да го има в нейното легло. Нито ръката му, преметната през кръста й. Нито нейното нежно ухание на лято и чистота щяха да стоплят иначе студеното и неприветливо легло на Франсоа.
Щеше да е трудно...
Тя трябваше да съобщи решението си. И го направи. Но то не се понрави особено много на Франсоа. Тя нямаше да се върне да живее при него. Искаше собствен апартамент, усамотение, както и да задържи работата си. Каза му, че ще има нужда от няколко дни, за да подреди нещата в главата си и предпочита умът й да е чист, а с него наоколо това не се получаваше.
Какво означаваше всичко това? Че сега тя се прибираше при шефката си и оставяше Франсоа да се прибере в големия апартамент с брат си и мащехата си.
Опита се да се усмихне след тази новина, но не му се получи особено. И тя го видя. Малко преди да кацнат пръстите й намериха неговите и хванаха ръката му, привличайки вниманието му.
- Хей.. аз все още съм тук. Няма да напусна града. Обещавам. - беше й трудно да си представи, че щеше да стои далеч от него и нямаше да се виждат всеки ден. Последният месец и половина всичко беше толкова гладко.. А пътуването до Франция я накара да осъзнае колко щеше да й липсва секса с него. Както и погледите му, както и гласа му.. И усмивката му. Особено тя.
- Дами и господа добре дошли в Ню Йорк. Кацането приключи успешно, в момента е 21:18 и времето е ясно. Благодарим ви, че избрахте нас за вашето пътуване. Приятна вечер. - думите на пилота прозвучаха от говорителите и накараха Люк и Вал да вземат нещата си и да станат, докато Алия и Франсоа си подаряваха един много дълъг поглед, без дори да мигнат. Тази вечер него нямаше да го има в нейното легло. Нито ръката му, преметната през кръста й. Нито нейното нежно ухание на лято и чистота щяха да стоплят иначе студеното и неприветливо легло на Франсоа.
Щеше да е трудно...
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Съб Юли 11, 2015 9:15 pm
Не му харесваше цялата ситуация, но него пък кой го питаше. Вал и Люк настояха да останат в хотел, така че след като слязоха от самолета ги закараха до един от най - луксозните хотели в Ню Йорк, а от там двамата с Алия продължиха сами в лимузината. Бела щеше да остане при шефката си, а Волтер от своя страна щеше да се прибере в студения като сърцето си апартамент.
- Утре ще бъдеш на работа, нали? - Въпроса му беше риторичен. Отново щяха да започнат всичко от начало. Да, бяха се разбрали без да се виждат няколко дни, за да може тя да обмисли идеята му отново да се нанесе при него Вече не като робиня. Дори обмисляше сериозно да изпразни стаята със кода в апартамента си. Тя нямаше да му е нужна вече. Да, понякога щеше да е забавно отново да си поиграят на роб и господар и той дори беше склонен да остави камшика в ръката ѝ. Доверяваше ѝ се до такава степен, че не изпитваше отново дяволско желание да доминира над жените. Дори не искаше жени. Искаше само нея. Но някой мъдрец беше казал, че не винаги получаваш това което искаш и беше дяволски прав за тази тяхна ситуация.
Протегна се и хвана ръката ѝ когато лимузината спря пред малкото кафене. Искаше да я погледа още малко, да я задържи при себе си още няколко секунди преди да я пусне. Усмихна се тъжно и се навее оставяйки целувка по бузата ѝ.
- Забрави за въпрос ми... Без срещи. Можеш да ми се обадиш по всяко време. Ако имаш нужда от приятел или от каквото имаш нужда...
Гледаше я сериозно в сините като кристалчета очи... Нямаше как усмивката да не се върне на лицето му. Макар и тъжна заради факта, че не знае кога ще се видят отново. Обичаше това момиче, но така и не беше намерил правилния момент да ѝ го каже. Сега също не беше настъпил, не искаше да я задължава да избере живота с него пред свободата си оковавайки я с двете думички. Щеше да я пусне сега и да я наблюдава скришно, както в началото, през витрините на магазинчетата отсреща или нещо такова. Щеше да го измисли по някакъв начин, но нямаше как да прекара и ден без да зърне усмивката ѝ.
- До скоро, нали... - Освободи ръката ѝ от хватката си. Пускаше я да си тръгне с надеждата, че скоро ще реши. Скоро ще разбере дали той да бъде част от нейното бъдеще.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Нед Юли 12, 2015 11:34 am
I've become so numb, I can feel you there...
Пръстите й пуснаха неговите и ръцете им разделиха цялото, което до скоро образуваха. Нещо в сърцето й сякаш се пречупи, макар младата жена да беше почти сигурна, че ще се върне при него още на следващия ден. Твърде много бе влязъл под кожата й и нямаше да изтрае прекалено дълго. Имаше нужда от някой счупен почти колкото нея, за да я държи цяла и невредима. И все пак чувството не беше хубаво. Внезапно получи лек пристъп на паника без реална причина. Хвърли се на врата му и го прегърна силно за последно, преди да напусне колата. След това без дума повече тя излезе през тъмната врата, подпомогната от шофьора, който й връчи багажа й и влезе в колата.
Алия остана на улицата, подпряна на куфара си и загледана в колата няколко минути. Щяха да се видят, беше сигурно. Той нямаше да избяга от нея. Поне на това се надяваше Бела. Защото усещаше колко стегната бе примката, която той бе поставил около малкото й черно сърце, докато се настаняваше в него за постоянно. Толкова тъжно, но тя не можеше да го предотврати. Беше твърде късно. Сега просто й оставаше да си мечтае да го види по- скоро, за да усети устните му в косата си и ръцете му затегнати около тялото й.
Внезапно нечии ръце наистина се обвиха около нея и сърцето й подскочи. Нямаше как да е Волтер, той си замина... Нали?
- Франсоа? - попита тя обнадеждено, но когато погледна надолу не видя познатите ръце, нито чу приятният му глас.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, слънчице, но името ми е друго. Липсвах ли ти? Защото ти на мен ужасно много...
Алия остана на улицата, подпряна на куфара си и загледана в колата няколко минути. Щяха да се видят, беше сигурно. Той нямаше да избяга от нея. Поне на това се надяваше Бела. Защото усещаше колко стегната бе примката, която той бе поставил около малкото й черно сърце, докато се настаняваше в него за постоянно. Толкова тъжно, но тя не можеше да го предотврати. Беше твърде късно. Сега просто й оставаше да си мечтае да го види по- скоро, за да усети устните му в косата си и ръцете му затегнати около тялото й.
Внезапно нечии ръце наистина се обвиха около нея и сърцето й подскочи. Нямаше как да е Волтер, той си замина... Нали?
- Франсоа? - попита тя обнадеждено, но когато погледна надолу не видя познатите ръце, нито чу приятният му глас.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, слънчице, но името ми е друго. Липсвах ли ти? Защото ти на мен ужасно много...
"And then the devil came, showing his true face. And everything was dark. And then the only light in her life died..."
Паника.
Всеки я е преживявал.
Онова ужасно чувство, когато осъзнаеш, че си загубил нещо безвъзвратно и цялото ти тяло и разум реагират наведнъж. Пулсът ти започва да кънти в ушите ти, заглушавайки всички останали звуци, гърлото ти се стяга, спирайки притока на въздух. Кръвта бушува толкова силно из тялото ти, че вените ти заплашват да се пръснат от самосебе си. Цялото ти тяло се тресе от конвулсии. Виждаш как целия ти свят се срива и изведнъж.. изведнъж краката ти поддават и единственото, което искаш да направиш е да се свиеш на пода и да плачеш, и да викаш докато не изпаднеш в безсъзнание.. Или не умреш от удар, зависи кое дойде първо.
Това горе долу описваше състоянието, в която Алия се озова, когато чу този до болка познат глас да я нарича "слънчице". Кръвта й се смрази, после шурна по- бурно от всякога, гласът внезапно я напусна и нямаше възможността дори да извика, преди да усети иглата, забиваща се във врата й.
Виктор.
Сърцето й забави ритъма си почти до нула, крайниците й омекнаха, а погледа й се премрежи, макар вече по бузите й да се търкаляха една след друга сълзите й, превръщайки се в реки върху снежнобялата й кожа. Не можеше да се движи, не можеше дори да мисли. Беше като безпомощна кукла, която увисна в грабливите ръце на извратения старец. Той я напъха на задната седалка на счупения си Седан от '89та, прибра грижливо и багажа й, след което се качи на колата и отпраши.
- Скъпа ми Алия, наистина много ми липсваше. Годините без теб бяха самотни. Леля ти ме напусна, защото реши, че съм се вманиачил и пропадам, след като ти избяга. Може би е права, все пак съм тук, нали? Но най- накрая те намерих, прекрасна моя. Липсват ли ти вечерите с мен? Вече си пораснала, няма да си толкова невинна, но съм сигурен, че ще си прекараме прекрасен живот. Мислех да заминем нанякъде, какво ще кажеш? Имам един имот.. малка ферма, далеч от всичко и всички, няма обхват, нищо. Ще бъдем само аз и ти по цял ден до края на времето. С малко късмет и виагра може и бебета да ми народиш. А живот и здраве, когато те поотраснат малко.. Ще бъде прекрасно. Знаеш ли, аз много тъгувах за теб. Ти беше толкова добра в леглото от толкова малка, нямам търпение да те усетя отново....
Мъжът говореше ли говореше, докато караше. Караше доста, очевидно много се отдалечаваха. А тя не можеше да стори нищо. Стоеше безжизнена заради наркотика, изливайки реки от сълзи, докато отвътре викаше за помощ и крещеше с пълно гърло. Но нямаше кой да я спаси.. Нито Франсоа, нито дори Джеймс.. Предпочиташе да се върне в Каса Рикарди, само и само да не е при този болен мозък. Това бе най- ужасният й кошмар и тя го изживяваше. Всичко това, което той описваше.. имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне и предпочиташе това да стане, само и само той да не я докосва. Не отново...
Всеки я е преживявал.
Онова ужасно чувство, когато осъзнаеш, че си загубил нещо безвъзвратно и цялото ти тяло и разум реагират наведнъж. Пулсът ти започва да кънти в ушите ти, заглушавайки всички останали звуци, гърлото ти се стяга, спирайки притока на въздух. Кръвта бушува толкова силно из тялото ти, че вените ти заплашват да се пръснат от самосебе си. Цялото ти тяло се тресе от конвулсии. Виждаш как целия ти свят се срива и изведнъж.. изведнъж краката ти поддават и единственото, което искаш да направиш е да се свиеш на пода и да плачеш, и да викаш докато не изпаднеш в безсъзнание.. Или не умреш от удар, зависи кое дойде първо.
Това горе долу описваше състоянието, в която Алия се озова, когато чу този до болка познат глас да я нарича "слънчице". Кръвта й се смрази, после шурна по- бурно от всякога, гласът внезапно я напусна и нямаше възможността дори да извика, преди да усети иглата, забиваща се във врата й.
Виктор.
Сърцето й забави ритъма си почти до нула, крайниците й омекнаха, а погледа й се премрежи, макар вече по бузите й да се търкаляха една след друга сълзите й, превръщайки се в реки върху снежнобялата й кожа. Не можеше да се движи, не можеше дори да мисли. Беше като безпомощна кукла, която увисна в грабливите ръце на извратения старец. Той я напъха на задната седалка на счупения си Седан от '89та, прибра грижливо и багажа й, след което се качи на колата и отпраши.
- Скъпа ми Алия, наистина много ми липсваше. Годините без теб бяха самотни. Леля ти ме напусна, защото реши, че съм се вманиачил и пропадам, след като ти избяга. Може би е права, все пак съм тук, нали? Но най- накрая те намерих, прекрасна моя. Липсват ли ти вечерите с мен? Вече си пораснала, няма да си толкова невинна, но съм сигурен, че ще си прекараме прекрасен живот. Мислех да заминем нанякъде, какво ще кажеш? Имам един имот.. малка ферма, далеч от всичко и всички, няма обхват, нищо. Ще бъдем само аз и ти по цял ден до края на времето. С малко късмет и виагра може и бебета да ми народиш. А живот и здраве, когато те поотраснат малко.. Ще бъде прекрасно. Знаеш ли, аз много тъгувах за теб. Ти беше толкова добра в леглото от толкова малка, нямам търпение да те усетя отново....
Мъжът говореше ли говореше, докато караше. Караше доста, очевидно много се отдалечаваха. А тя не можеше да стори нищо. Стоеше безжизнена заради наркотика, изливайки реки от сълзи, докато отвътре викаше за помощ и крещеше с пълно гърло. Но нямаше кой да я спаси.. Нито Франсоа, нито дори Джеймс.. Предпочиташе да се върне в Каса Рикарди, само и само да не е при този болен мозък. Това бе най- ужасният й кошмар и тя го изживяваше. Всичко това, което той описваше.. имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне и предпочиташе това да стане, само и само той да не я докосва. Не отново...
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Нед Юли 12, 2015 3:04 pm
Не му се ставаше, знаейки, че трябва да бъде бавачка на по - големия си брат и баба си, която всъщност сега щеше да му стане и зълва или нещо такова. Каквато там му се падаше жената на брат му. Продължаваше да лежи в леглото си, мислейки си за Алия и времето прекарано с нея. Ако затвореше очите си клепачите му дори визуализираха лицето ѝ и тази прекрасна усмивка.
Телефона го изкара от унеса му и той побърза да го вземе в ръцете си. Надяваше се да е Алия, но вместо това на екрана беше изписано "Злобил" което означаваше, че шефката ѝ му звъни. Това беше странно, защо тя му звънеше, Да не би да се беше случило нещо? Побърза да вдигне.
- Ало, всичко наред ли е. - Изстреля бързо и тогава осъзна колко сънен звучи гласа му. Ако нямаш с кого да си кажеш нито една дума е не само жалко, но и тъжно.
- Не, не се притеснявай всичко е наред. Просто исках да попитам дали Бела днес ще идва на работа. Нали трябваше да се приберете, а телефона ѝ е изключен, затова пробвах с твоя. Още ли сте във Франция?
Колкото повече говореше тя в толкова по - голяма паника изпадаше той. Алия не се беше прибрала това му стана ясно, но тогава къде беше отишла. Предполагаше че бабката щеше да го сметне за изключително груб, когато ѝ затвори под носа, след като не ѝ даде отговор, но сега нямаше време, дори не усети кога беше в колата. Учудващото беше, че си беше обул дънките правилно имайки предвид, че за по - малко от десет минути вече беше пред кафенето. Фернандо Алонсо би му завидял с това натоварване в Ню Йорк. Връхлетя като хала и привлече вниманието на петте клиента в заведението. Бабката го гледаше лошо, поне в началото, докато той не зададе въпрос си.
- Как така Бела я няма? - Не го интересуваше колко хора го гледаха, ако ще сериал да се снимаше. Сърцето му щеше да се пръсне. Изражението на старата жена се смекчи.
- Аз... Помислих, че е решила да остане при теб снощи... Кога се върнахте... - И това беше финала. Причерня му. Извади телефона си и позвъни на нейния, но се включваше гласова поща или беше пренасочен или изключен.
- Прибрахме се снощи. Оставихме брат ми и Валери. Баба ми... Гаджето на брат ми... - Докато обясни, нямаше значение, не му пукаше за това. Трябваше да намери нещо твърдо върху което да сложи задника си. Подпря се на една от масите. - Оставихме ги в хотела. Бела искаше да помисли над предложението което ѝ направих и се разбрахме, че преди да го направи, няма да я търся. Снощи я оставихме отпред. Тя трябваше да се прибере при вас.
- Това е странно, мислиш ли че е отишла някъде другаде? Тя...
- Не, вие не разбирате, тя се доверява само на вас. Вие сте единствения, човек който ѝ помогна да се измъкне от мястото на което беше попаднала. Тя искаше да е при вас. Най - малкото щеше да ви се обади. - Проклетия етикет спазваше го дори в моменти като този. - Съжалявам трябва да я намеря... Ще ви държа в течение.
Излезе от кафенето по същия начин както беше и влязъл. Първия офис на телефонния оператор беше негов. Картата ѝ се водеше на негово име, както и телефона. За щастие нямаше хора и веднага успя да се вреди.
- Извинете, откраднаха телефона ми, ще можете ли да пуснете джи пи еса, за да го проследим.
От там се оказа много услужливи и докато му обясняваха колко много съжаляват за загубата на някаква прогнила техника вече работеха по компютрите. Даде им всичко което им трябваше. Номер на картата име на което се води...
- Много съжаляваме господине... Телефона е изключен, ще можем да го намерим веднага щом се включи отново...
* * *
Три дена след като Алия беше изчезнала и Волтер беше уведомил полицията, които я търсеха под дърво и камък след щедрото му дарение за тях. Единствения към който можеше да се обърне за помощ. Лукас. Беше наясно, че така ще издаде тайната на брат си, но щеше да го преживее, много по - важно беше сега да намерят Алия и Волтер беше сигурен, че Джеймс можеше да му помогне. В договора имаше нещо за някакво устройство... Проблема беше, че нямаше как да се докопа до Джеймс, не можеше да влезе в касата, не и като себе си. Волтер - господаря... Бяха го изритали, след като отказа да върне момичето което си беше купил. Затова сега трябваше да бъде роб, но не искаше да забърква Валери, затова предпочете да представи брат си за бисексуален.
- Ще ми кажеш ли защо ме облече в един от костюмите си и трябва да се държа като задник с теб, отново. - Волтер завъртя очите си. Не му ли стигаше веднъж ми трябваше да му повтаря, нямаха време. Алия я нямаше повече от 72 часа. 72 часа в които Франсоа не беше мигнал. Изглеждаше като зомби, но дори не му се спеше, не можеше да спи. Трябваше да разбере къде е тя, какво ѝ се е случило, а ако тя... Полицията каза, че ако е отвлечена и не са се обадили за подкуп до сега е...
- Защото си мой господар. Ти си Лукас Клемансио. Господар, членуващ в Каса Рикарди Париж, не разбираш и думичка английски, но си дошъл тук за да провериш как са тукашните и наистина ли французойките са най - добри. Ще влезем в голямата зала. Там трябва да е Джеймс...
- Не разбирам, защо ти трябвам след като няма да говоря?
- Защото, мен няма да ме пуснат. - Паркира колата в близост до хотела. Никой нямаше да им повярва, че е роб, ако караше, а Люк не знаеше пътя. - Не забравяй. Не разбираш нищо и най - малката емоция върху лицето ти ще ни издаде.
Големите врати се отвориха и ги приветстваха вътре. Гледаше надолу, смирено, изпълнявайки ролята си на роб. Отиде до рецепцията на разкошния хотел. Приличащ на пет звезден, но всъщност тайните му бяха много по дълбоки.
- Добър ден, с какво да ви помогна? - Попита мъжа зад рецепцията, Волтер не го погледна, щеше да е признак на неуважение и господаря му трябваше да го накаже след това.
- Лукас Клмансио. Има, членска карта в Париж иска да влезе в голямата зала.
Това беше достатъчно за да ги пуснат. След като бяха вътре Лукас започна да говори на френски, надявайки се никой да не го разбира.
- Какво за бога е това място? - Не му отговори. След като вратите на голямата зала се затвориха зад тях никой вече нямаше да им обръща внимание какви са. Може би двама господари които си търсят забавление.
- Не гледай толкова изплашено иначе ще трябва да лазиш. - Кимна към едно от момичета, което пълзеше на колене вързано с каишка за нашийника, който ѝ беше сложил нейния господар. - Бъди горд или ще те вземат за проститутка и няма да мога да те спася.
Съзря Джеймс в другия край на залата. И заряза Лукас, подмятайки към него продължавайки на Френски.
- Ако искаш да си тръгнеш сега е момента. Аз ще я намеря... По - добре тръгвай.
Премина през цялата тълпа и се изправи пред дилъра на секс за господарите.
- Трябва ми помощ. - Прошепна почти до лицето му.
- Волтер...?!? Как влезе тук? - Този си просеше боя. Можеше и по - силно да го каже.
- Не, чакай, не викай охраната идвам само за едно нещо и си отивам. - Онзи го гледаше очаквателно. Явно му вярваше. - Забравил си нещо при доставката. Бутона за Джи Пи Еса. Трябва ми.
- Охоо, нима господаря си е изгубил робинята? - Франсоа искаше да му размаже фасона, че говореше така за Алия, но остана с каменното си изражение.
- Не съм я загубил, откраднаха ми я... Така, че ... Бутона! - Волтер протегна ръката си и се усмихна студено.
* * *
Пътуваше доста дълго време, но все повече се приближаваше до червената точка където беше неговото момиче. Не знаеше къде е точно, но трябваше да разбере, че е добре. Можеше да му се обади, ако беше, ако не...
Мислите му не можеха да функционират. Щеше да припадне от безсънието или да се гръмне в главата с пистолета, който почиваше в жабката му и беше купил от някакъв съмнителен тип в тъмна уличка преди три часа. Спря колата пред почти съборената къща и изскочи от нея заедно с гореспоменатия пистолет. Нямаше никакви сили. Дори му се наложи да ритне три пъти почти откъртената врата, за да я отвори. Влезе вътре и започна да обикаля из стаите грижливо скрил пистолета отзад в панталоните си и покрил го с тениската.
- Ехо... Има ли някой. - Зад първата врата - нищо, зад втората - също...
Продължи така обикаляйки, докато не видя стълбите водещи до някаква врата. Надолу, под земята, в мазето. Телефона му подсказваше, че е на една крачка от нея. Дали от прилив на адреналин или от нещо друго взе стълбите на половин дъх, а на още един разби изгнилото дърво което представляваше вратата.
Първото което направи след видяното вътре беше да насочи пистолета щеше да дръпне спусъка и да остави старото копеле на място, който и да беше той!. Стоеше прекалено близо до нея... Прекалено... Щеше да припадне, ако не се беше облегнал до стената, но все още държейки оръжието с треперещата си ръка.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Нед Юли 12, 2015 4:35 pm
"When there is nothing left you just go on the dark side and drown in it.."
Три дни.. това беше повече от цяло хилядолетие в това малко мазе.
Три дни скъсиха живота на момичето. Честно казано тя не очакваше да преживее повече от седмица. Вече имаше план как да се самоубие. Трябваше й просто удобен момент. Затова и лицето й вече не показваше никаква емоция. Сълзите се лееха от време на време, но от нея не излизаше дори стон. Беше приела смъртта си. Приветстваше я. Нямаше търпение да я срещне с отворени обятия. Съвсем скоро щеше да свърши.
Три дни..
За тези три дни Алия бе почти постоянно дрогирана. Виктор осъзнаваше, че ако е в пълните си сили имаше шанс да избяга или поне да му навреди по някакъв начин. А той искаше да запази здравето си възможно най- дълго, за да се наслаждава на компанията й.
През два от тези три дни тя бе в състояние на пълен делириум, или просто в безсъзнание. Но понеже той се грижеше много добре за нея и искаше тя да знае какво се случва записваше всяка секунда. И когато тя дойдеше в съзнание той я информираше подробно какво се е случило, дори й пускаше видеото.
Може би сега повече разбирате апатията й към живота си и приветстването на смъртта, нали?
Защото виждате ли, докато тя е в безсъзнание той задоволяваше сексуалния си нагон по всякакви начини, а после просто я поливаше с кофа вода, за да я "изкъпе". Алия стоеше завързана с вериги за стената, като за удобство и на двамата под нея имаше пробит и разкъсан матрак.
Първия ден вика по него.. псува го, крещя му, съсипа го. Естествено скъпо си плати със синини по лицето и тялото, както и някое пукнато ребро. Той й се ядосваше, риташе я, наказваше я с камшик, упояваше я, за да я изнасили, а после я прегръщаше и ревеше до нея, извинявайки й се. Боготвореше я, възхищаваше й се, докато тя не го замери с нещо, до което се докопа и всичко започва отначало.
Това беше най- големият й кошмар. Скандалите и боищата с Волтер бяха само детска шега в сравнение с това. Той беше нейният най- голям кошмар и тя нямаше как да избяга, просто защото дрогата никога не напускаше системата й. Единственият й изход бе смъртта. Тогава щеше да бъде спокойна, пък той каквото искаше да прави с тялото й. Тя и без това го беше отписала.
Красивата британка стоеше облегната на стената, мокра до кости за пореден път и се взираше в празното пространство, докато слушаше пъшканията на Виктор от телевизора. Пореден епизод, най- новия. От преди няколко часа.
- Този задник.. ако не беше вредно за сърцето ми бих взел още една виагра и бих те опънал докато го гледам. Ти си моето слънчице. Най- голямото ми съкровище. - говореше й той, милвайки лицето й, но тя не отразяваше нищо. Беше взела решение след като заспи да се удоши на веригите. Другия вариант беше да се докопа до спринцовките и да вземе свръхдоза. И двата бяха удачни. Изобщо не беше в това измерение.
Внезапно се чу силен удар от чупене на врата, както и стъпки. Познат глас, който се опитваше да стигне до съзнанието й, а после и бягане.. Гласът идваше от много близо. Почти се заблуди, че има някой друг в стаята, но тя дори не мигаше. Нямаше смисъл да разваля илюзията, знаеше че не е истина. Просто фантазии на ума й.. или по- скоро отражение на наркотиците.
- БЕЛА! БЕЛА! - не можеше да сбърка този глас. Беше на Франсоа. Дъртака до нея се размърда и скочи, роптаейки по него. Главата й бавно се завъртя и сякаш на забавен каданс започна да оглежда ситуацията. Франсоа.. боже, изглеждаше ужасно. Пистолета му. Беше насочен към Виктор. Той го запрати с нещо, за да го разсея, а после скочи към него. Те се биеха. Паднаха. Тялото на Виктор беше огромно, буквално смазваше Волтер само защото беше паднал отгоре му. Пистолета излетя нанякъде, а те започнаха да се бият с ръце.
Нещо в ума й подсказваше, че трябва да помогне на Франсоа. Но какво да направи. Чувстваше се в безтегловност. Не усещаше тялото си, особено крайниците. "СЪБУДИ СЕ БЕЛАТРИКС! СЪБУДИ СЕ!!! ТОВА Е ШАНСА ТИ ЗА СВОБОДА!"
Съзнанието й я викаше, но беше толкова далечно. Кристалните й празни очи се обърнаха из стаята в опит да потърсят оръжието. Ако не Виктор, тя щеше да сложи край поне на себе си. Толкова лесно.
С мъка се изправи на колене, пропълзя из матрака, местейки с усилие погледа си в различни точки, за да може да го види. И го съзря. Перфектното хладно оръжие, което просто чакаше нежната й покварена ръка да се протегне и да сложи край на всичко това. И тя се опитваше. Бога ми, даваше всичко от себе си. Протегна се и с върховете на пръстите си го закачи. Още малко.. по дяволите тези вериги. Втори.. трети опит!! Успешен!!
Вече държеше оръжието в себе си. Тъкмо на време, когато Виктор беше върху Волтер и го налагаше.
*В детството й*
- Как се казваш? Запомни ли го? - попита баща й с весела усмивка.
- Трудно е.. - отвърна малкото момиченце, свивайки рамене.
- Затова е интересно. Ти имаш най- уникалното име на света, защото ти си най- уникалното дете на света. Нали? - окуражи я младият мъж, разрошвайки леко русите й къдрици.
- Да.. Аз съм Бела. Белатрикс Алия Натаниел Лестейндж. - изрецитира тя гордо, макар и фъфлейки.
- Точно така. Това си ти. И никога не трябва да го забравяш. Трябва да се бориш каквото и да става. Само така ще бъдеш себе си. - съгласи се той, кимайки, а после я дари с целувка по челото.
*********
- Виктор. - каза със съвършено спокоен глас, за да привлече вниманието му. Той вдигна глава, за да я види изправена в цял ръст, държейки пълно оръжие срещу него без капка колебание.
- Върви в ада.- каза с мъртвешки глас и натисна спусъка, улучвайки го в челото. Но не спря до там. Натисна го още пет пъти, за да бъде сигурна, че кучият му син няма да мръдне повече и една клетка от тялото си.
Той падна назад, освобождавайки Франсоа, а тя остана в същата позиция, без да мърда. Наблюдаваше как младият мъж бавно се изправяше с вдигнати ръце, очевидно не й вярваше. И тя не си вярваше.
Един продължителен стон я накара да мигне. Идваше от телевизора. Обърна се към него и застреля и него. Два пъти. До колкото можеше да брои.. оставаше й само един изстрел. Идеално. Време беше да върви в ада, заедно с мъртвия задник на земята.
Момичето бавно свали пистолета, пренебрегвайки думите, леещи се от устните на Франсоа и го насочи към себе си, опирайки дулото му в слепоочието си. Очите й не виждаха, ушите й не чуваха. Не усещаше нищо. Само тази проклета апатия. Дано поне да почувства малко болка, преди да умре...
Три дни скъсиха живота на момичето. Честно казано тя не очакваше да преживее повече от седмица. Вече имаше план как да се самоубие. Трябваше й просто удобен момент. Затова и лицето й вече не показваше никаква емоция. Сълзите се лееха от време на време, но от нея не излизаше дори стон. Беше приела смъртта си. Приветстваше я. Нямаше търпение да я срещне с отворени обятия. Съвсем скоро щеше да свърши.
Три дни..
За тези три дни Алия бе почти постоянно дрогирана. Виктор осъзнаваше, че ако е в пълните си сили имаше шанс да избяга или поне да му навреди по някакъв начин. А той искаше да запази здравето си възможно най- дълго, за да се наслаждава на компанията й.
През два от тези три дни тя бе в състояние на пълен делириум, или просто в безсъзнание. Но понеже той се грижеше много добре за нея и искаше тя да знае какво се случва записваше всяка секунда. И когато тя дойдеше в съзнание той я информираше подробно какво се е случило, дори й пускаше видеото.
Може би сега повече разбирате апатията й към живота си и приветстването на смъртта, нали?
Защото виждате ли, докато тя е в безсъзнание той задоволяваше сексуалния си нагон по всякакви начини, а после просто я поливаше с кофа вода, за да я "изкъпе". Алия стоеше завързана с вериги за стената, като за удобство и на двамата под нея имаше пробит и разкъсан матрак.
Първия ден вика по него.. псува го, крещя му, съсипа го. Естествено скъпо си плати със синини по лицето и тялото, както и някое пукнато ребро. Той й се ядосваше, риташе я, наказваше я с камшик, упояваше я, за да я изнасили, а после я прегръщаше и ревеше до нея, извинявайки й се. Боготвореше я, възхищаваше й се, докато тя не го замери с нещо, до което се докопа и всичко започва отначало.
Това беше най- големият й кошмар. Скандалите и боищата с Волтер бяха само детска шега в сравнение с това. Той беше нейният най- голям кошмар и тя нямаше как да избяга, просто защото дрогата никога не напускаше системата й. Единственият й изход бе смъртта. Тогава щеше да бъде спокойна, пък той каквото искаше да прави с тялото й. Тя и без това го беше отписала.
Красивата британка стоеше облегната на стената, мокра до кости за пореден път и се взираше в празното пространство, докато слушаше пъшканията на Виктор от телевизора. Пореден епизод, най- новия. От преди няколко часа.
- Този задник.. ако не беше вредно за сърцето ми бих взел още една виагра и бих те опънал докато го гледам. Ти си моето слънчице. Най- голямото ми съкровище. - говореше й той, милвайки лицето й, но тя не отразяваше нищо. Беше взела решение след като заспи да се удоши на веригите. Другия вариант беше да се докопа до спринцовките и да вземе свръхдоза. И двата бяха удачни. Изобщо не беше в това измерение.
Внезапно се чу силен удар от чупене на врата, както и стъпки. Познат глас, който се опитваше да стигне до съзнанието й, а после и бягане.. Гласът идваше от много близо. Почти се заблуди, че има някой друг в стаята, но тя дори не мигаше. Нямаше смисъл да разваля илюзията, знаеше че не е истина. Просто фантазии на ума й.. или по- скоро отражение на наркотиците.
- БЕЛА! БЕЛА! - не можеше да сбърка този глас. Беше на Франсоа. Дъртака до нея се размърда и скочи, роптаейки по него. Главата й бавно се завъртя и сякаш на забавен каданс започна да оглежда ситуацията. Франсоа.. боже, изглеждаше ужасно. Пистолета му. Беше насочен към Виктор. Той го запрати с нещо, за да го разсея, а после скочи към него. Те се биеха. Паднаха. Тялото на Виктор беше огромно, буквално смазваше Волтер само защото беше паднал отгоре му. Пистолета излетя нанякъде, а те започнаха да се бият с ръце.
Нещо в ума й подсказваше, че трябва да помогне на Франсоа. Но какво да направи. Чувстваше се в безтегловност. Не усещаше тялото си, особено крайниците. "СЪБУДИ СЕ БЕЛАТРИКС! СЪБУДИ СЕ!!! ТОВА Е ШАНСА ТИ ЗА СВОБОДА!"
Съзнанието й я викаше, но беше толкова далечно. Кристалните й празни очи се обърнаха из стаята в опит да потърсят оръжието. Ако не Виктор, тя щеше да сложи край поне на себе си. Толкова лесно.
С мъка се изправи на колене, пропълзя из матрака, местейки с усилие погледа си в различни точки, за да може да го види. И го съзря. Перфектното хладно оръжие, което просто чакаше нежната й покварена ръка да се протегне и да сложи край на всичко това. И тя се опитваше. Бога ми, даваше всичко от себе си. Протегна се и с върховете на пръстите си го закачи. Още малко.. по дяволите тези вериги. Втори.. трети опит!! Успешен!!
Вече държеше оръжието в себе си. Тъкмо на време, когато Виктор беше върху Волтер и го налагаше.
*В детството й*
- Как се казваш? Запомни ли го? - попита баща й с весела усмивка.
- Трудно е.. - отвърна малкото момиченце, свивайки рамене.
- Затова е интересно. Ти имаш най- уникалното име на света, защото ти си най- уникалното дете на света. Нали? - окуражи я младият мъж, разрошвайки леко русите й къдрици.
- Да.. Аз съм Бела. Белатрикс Алия Натаниел Лестейндж. - изрецитира тя гордо, макар и фъфлейки.
- Точно така. Това си ти. И никога не трябва да го забравяш. Трябва да се бориш каквото и да става. Само така ще бъдеш себе си. - съгласи се той, кимайки, а после я дари с целувка по челото.
*********
- Виктор. - каза със съвършено спокоен глас, за да привлече вниманието му. Той вдигна глава, за да я види изправена в цял ръст, държейки пълно оръжие срещу него без капка колебание.
- Върви в ада.- каза с мъртвешки глас и натисна спусъка, улучвайки го в челото. Но не спря до там. Натисна го още пет пъти, за да бъде сигурна, че кучият му син няма да мръдне повече и една клетка от тялото си.
Той падна назад, освобождавайки Франсоа, а тя остана в същата позиция, без да мърда. Наблюдаваше как младият мъж бавно се изправяше с вдигнати ръце, очевидно не й вярваше. И тя не си вярваше.
Един продължителен стон я накара да мигне. Идваше от телевизора. Обърна се към него и застреля и него. Два пъти. До колкото можеше да брои.. оставаше й само един изстрел. Идеално. Време беше да върви в ада, заедно с мъртвия задник на земята.
Момичето бавно свали пистолета, пренебрегвайки думите, леещи се от устните на Франсоа и го насочи към себе си, опирайки дулото му в слепоочието си. Очите й не виждаха, ушите й не чуваха. Не усещаше нищо. Само тази проклета апатия. Дано поне да почувства малко болка, преди да умре...
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Нед Юли 12, 2015 5:50 pm
Беше прекалено изморен, не можеше да седи на краката си. Спасителната мисия не беше добре обмислена. Дъртия се метна върху него, събори го изкарвайки въздуха му. За секунда Беше сигурен, че изгуби съзнание. Достатъчно онзи да седне на корема му и да се сбият за пистолета. Това също не беше обмислено. Само ако се беше обадил на някого или беше изпратил координати, но разбира се, защо да го прави, той можеше да се справи. Измъкна едната си ръка и фрасна онзи в лицето. Пистолета се търколи някъде. Франсоа се опитваше да го надвие бореха се. От време на Време поглеждаше към Алия. Забеляза, че Бела се опитва да достигне оръжието. Трябваше да издържи още малко. Претърколиха се, за няколко удара. Последиците които дядото нанесе на тялото му бяха много по големи отколкото младия мъж можеше да си мечтае да, направи. Може би ако беше спал само два часа, но не можеше да си го позволи, трябваше да я намери. Е, направи го и сега вероятно и двамата бяха пътници...
Волтер отново беше отдолу срещайки юмруците му с лицето си. Преди да чуе ледения глас на Бела с който тя говореше когато се запознаха, даже по - зле и от тогава. Обърна се към нея, когато извика името. Беше му познато, нима беше същия Виктор?
Чу се изстрел. Лицето на Франсоа се покри с пръски кръв. После още един и още един... Мъжа падна отстрани на неги, а той се изправи едва едва. Опитваше се да ѝ покаже, че няма да я нари, но тя като че ли не го чуваше. Насочи пистолета... Това нямаше да ѝ го позволи. С две крачки стигна до нея и го дръпна от главата ѝ Тя не можеше да реагира толкова бързо и все пак натисна спусъка или той го беше направил, когато я дръпна. Парещата болка прониза тялото му и той изпсува с неясно съзнание. Трябваше да я разкара от тук. Взе пистолета от ръцете ѝ го прибра в дънките си. Трябваше да се отърват от него, макар, че сигурно всичко наоколо беше в техните отпечатъци.
- Бела... - Повика я отново, но единственото което виждаше в очите е празния поглед. Мислеше си, че той беше успял да я пречупи, но тези три дни бяха прекършили всичко в нея. - Моля те Бела... Обгърна лицето ѝ с треперещите си ръце и се опитваше да влезе във фокуса на точката в която гледаше тя.
- БЕЛА! Моля те...! Ти си моето всичко... Моля те, погледни ме. - Усещаше че нещо мокро се стичаше по лицето му и беше почти сигурен, че са сълзи, а не е от кръвта на Виктор.
Алия примигна един път и се вгледа в него така сякаш го чуваше. Трябваше да намери ключ или нещо такова за да я освободи. Отиде до трупа на дъртия педофил и го пребърка, докато не откри ключа за веригите. Върна се и ги отключи. Обгърна тялото ѝ със здравата си ръка и я поведе към стълбите. Трябваше да я изведе от тук, наистина би я носил, ако имаше силите да носи дори самия себе си. Подпираше се на стените докато я изведе от къщата, а да стигне до колата си беше изпитание. Толкова много път където нямаше нищо твърдо където да се облегне. Отвори вратата и внимателно я сложи да седне. Тя беше като в шок, отново сякаш не виждаше и не чуваше нищо. Сложи колана ѝ и заобиколи, за да заеме мястото на шофьора. Трябваше да идат в болница. Онзи мухьо можеше да и е направил и нещо много по лошо от външните травми. Запали двигателя и подкара с бясна скорост към най близката болница. Бяха на почти десет километра в гората, а отделно имаха поне тридесет до Ню Йорк.
Не ги усети. Педала на газта беше потънал до край, а той местеше погледа си от пътя към почти безжизненото тяло на Алия. Единствените две действия които извършваше тя беше да диша и мига...
Ако не бяха с колани сигурно щяха да изхвърчат през предното стъкло когато заби спирачките пред спешното на болницата. Гумите така изсвириха, че всичко живо се обърна към тях. Когато той изскочи през врата няколко медицински сестри се затичаха към него.
- О Боже, какво се е случило, добре...
- Моля ви... - Дори не ги изчака да довършат. Отвори вратата и откопча колана опитвайки се да извади момичето си. Вместо това беше изблъскан от двама яки доктора, които се заеха с неговите нататъчни действия. - Помогнете ѝ моля ви. Много... Тя... Те моята годеница, тя е всичко което притежавам. Докторите дори не го слушаха просто я отведоха нанякъде, а той тръгна след тя повтаряйки всичко отначало като развалена грамофонна плоча.
- Господине, моля ви оставете докторите да си свършат работата. вие елате с нас. - Помоли го една от сестрите.
- Но вие не разбирате. Тя беше отвлечена, онзи...
- Господине, моля ви да запазите спокойствие, не знаем колко кръв сте загубили, а продължавате да кръвите.
- Не ме интересува разбирате ли? Искам да съм с нея, моля ви...
- Игор... - Извика едната от жените и веднага пред Волтер се изправи мъж, който беше сигурно два пъти по грамаден от него. -Моля те укроти го. Буйства...
Това беше и последното което си спомняше преи изневиделица от някъде в рамото му да се забие някаква игла.
Волтер отново беше отдолу срещайки юмруците му с лицето си. Преди да чуе ледения глас на Бела с който тя говореше когато се запознаха, даже по - зле и от тогава. Обърна се към нея, когато извика името. Беше му познато, нима беше същия Виктор?
Чу се изстрел. Лицето на Франсоа се покри с пръски кръв. После още един и още един... Мъжа падна отстрани на неги, а той се изправи едва едва. Опитваше се да ѝ покаже, че няма да я нари, но тя като че ли не го чуваше. Насочи пистолета... Това нямаше да ѝ го позволи. С две крачки стигна до нея и го дръпна от главата ѝ Тя не можеше да реагира толкова бързо и все пак натисна спусъка или той го беше направил, когато я дръпна. Парещата болка прониза тялото му и той изпсува с неясно съзнание. Трябваше да я разкара от тук. Взе пистолета от ръцете ѝ го прибра в дънките си. Трябваше да се отърват от него, макар, че сигурно всичко наоколо беше в техните отпечатъци.
- Бела... - Повика я отново, но единственото което виждаше в очите е празния поглед. Мислеше си, че той беше успял да я пречупи, но тези три дни бяха прекършили всичко в нея. - Моля те Бела... Обгърна лицето ѝ с треперещите си ръце и се опитваше да влезе във фокуса на точката в която гледаше тя.
- БЕЛА! Моля те...! Ти си моето всичко... Моля те, погледни ме. - Усещаше че нещо мокро се стичаше по лицето му и беше почти сигурен, че са сълзи, а не е от кръвта на Виктор.
Алия примигна един път и се вгледа в него така сякаш го чуваше. Трябваше да намери ключ или нещо такова за да я освободи. Отиде до трупа на дъртия педофил и го пребърка, докато не откри ключа за веригите. Върна се и ги отключи. Обгърна тялото ѝ със здравата си ръка и я поведе към стълбите. Трябваше да я изведе от тук, наистина би я носил, ако имаше силите да носи дори самия себе си. Подпираше се на стените докато я изведе от къщата, а да стигне до колата си беше изпитание. Толкова много път където нямаше нищо твърдо където да се облегне. Отвори вратата и внимателно я сложи да седне. Тя беше като в шок, отново сякаш не виждаше и не чуваше нищо. Сложи колана ѝ и заобиколи, за да заеме мястото на шофьора. Трябваше да идат в болница. Онзи мухьо можеше да и е направил и нещо много по лошо от външните травми. Запали двигателя и подкара с бясна скорост към най близката болница. Бяха на почти десет километра в гората, а отделно имаха поне тридесет до Ню Йорк.
Не ги усети. Педала на газта беше потънал до край, а той местеше погледа си от пътя към почти безжизненото тяло на Алия. Единствените две действия които извършваше тя беше да диша и мига...
Ако не бяха с колани сигурно щяха да изхвърчат през предното стъкло когато заби спирачките пред спешното на болницата. Гумите така изсвириха, че всичко живо се обърна към тях. Когато той изскочи през врата няколко медицински сестри се затичаха към него.
- О Боже, какво се е случило, добре...
- Моля ви... - Дори не ги изчака да довършат. Отвори вратата и откопча колана опитвайки се да извади момичето си. Вместо това беше изблъскан от двама яки доктора, които се заеха с неговите нататъчни действия. - Помогнете ѝ моля ви. Много... Тя... Те моята годеница, тя е всичко което притежавам. Докторите дори не го слушаха просто я отведоха нанякъде, а той тръгна след тя повтаряйки всичко отначало като развалена грамофонна плоча.
- Господине, моля ви оставете докторите да си свършат работата. вие елате с нас. - Помоли го една от сестрите.
- Но вие не разбирате. Тя беше отвлечена, онзи...
- Господине, моля ви да запазите спокойствие, не знаем колко кръв сте загубили, а продължавате да кръвите.
- Не ме интересува разбирате ли? Искам да съм с нея, моля ви...
- Игор... - Извика едната от жените и веднага пред Волтер се изправи мъж, който беше сигурно два пъти по грамаден от него. -Моля те укроти го. Буйства...
Това беше и последното което си спомняше преи изневиделица от някъде в рамото му да се забие някаква игла.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Нед Юли 12, 2015 9:15 pm
*Бип*Бип*Бип*...
Нищото беше страшно.
Какво се случи? Нима най- накрая си отиде от този свят? Едва ли щеше да види родителите си, все пак едва и е горе.. Но поне мислеше, че ще е долу. Защо беше тъмно, защо не усещаше нищо? Нима беше толкова ужасна, че попадна в небитието? Чудесно се подреди, приятелко, няма що.
Няма дори горещ казан за теб... И толкова не заслужаваш.
Добре, но какво е това проклето бипкане? Не стига, че тя не усещаше нищо, нито виждаше, ами и до края на вечността щяха да я измъчват с някакво дразнещо бипкане.
Бип*Бип*Бип
По дяволите, къде са му батериите на това нещо?? Чакай малко.. Тя надушваше нещо. Не беше много приятно, но все пак имаше усет. Това можеше да значи само едно. По дяволите... тя все още беше жива.
Неуспешен опит за самоубийство бе по- жалко дори и от самото самоубийство. Но някак си не помнеше много. Всичко й се размиваше. Твърде много картини, гласове, емоции.. господи, тези емоции.. Бяха толкова силни и ярки като цветове.
Момичето отвори едва-едва очите си. Съвсем бавно си пое въздух и се задави. Мамка му. Поне не кашля дълго. Всичко й светеше твърде ярко, затова остана със затворени очи. А как гърмеше главата й. Господи, все едно валяк бе минал отгоре й, а след него за по- сигурно и тежкотоварен камион. Тя простена недоволно и се опита да се размърда, когато осъзна, че е вързана на всяка ръка с по няколко кабелчета, само че в този случай бяха системи.
Чакай, връзване..
Алия не бе сигурна колко време е спала, но спомените й от последните няколко дена се върнаха наведнъж, карайки я да скочи в седнало положение. Огледа се панически и започна да изтръгва един по един катетрите и кабелите, с които я бяха вързали. Тя трябваше да си ходи. Възможно най- далеч. Възможно най- скоро. Далеч от всички. Тя не успя да сложи край на живота си, това щеше да я убива бавно всеки ден.. Чакай.. той не й позволи.
По някое време нечии ръце я хванаха. Може би й беше говорил, но тя не чуваше. А когато я докосна тя изпищя и отскочи. В крайна сметка се намери на дъното на стаята в един ъгъл, свита на топка. Тук й харесваше, тук беше добре, безопасно. Не искаше да мърда.
Нищото беше страшно.
Какво се случи? Нима най- накрая си отиде от този свят? Едва ли щеше да види родителите си, все пак едва и е горе.. Но поне мислеше, че ще е долу. Защо беше тъмно, защо не усещаше нищо? Нима беше толкова ужасна, че попадна в небитието? Чудесно се подреди, приятелко, няма що.
Няма дори горещ казан за теб... И толкова не заслужаваш.
Добре, но какво е това проклето бипкане? Не стига, че тя не усещаше нищо, нито виждаше, ами и до края на вечността щяха да я измъчват с някакво дразнещо бипкане.
Бип*Бип*Бип
По дяволите, къде са му батериите на това нещо?? Чакай малко.. Тя надушваше нещо. Не беше много приятно, но все пак имаше усет. Това можеше да значи само едно. По дяволите... тя все още беше жива.
Неуспешен опит за самоубийство бе по- жалко дори и от самото самоубийство. Но някак си не помнеше много. Всичко й се размиваше. Твърде много картини, гласове, емоции.. господи, тези емоции.. Бяха толкова силни и ярки като цветове.
Момичето отвори едва-едва очите си. Съвсем бавно си пое въздух и се задави. Мамка му. Поне не кашля дълго. Всичко й светеше твърде ярко, затова остана със затворени очи. А как гърмеше главата й. Господи, все едно валяк бе минал отгоре й, а след него за по- сигурно и тежкотоварен камион. Тя простена недоволно и се опита да се размърда, когато осъзна, че е вързана на всяка ръка с по няколко кабелчета, само че в този случай бяха системи.
Чакай, връзване..
Алия не бе сигурна колко време е спала, но спомените й от последните няколко дена се върнаха наведнъж, карайки я да скочи в седнало положение. Огледа се панически и започна да изтръгва един по един катетрите и кабелите, с които я бяха вързали. Тя трябваше да си ходи. Възможно най- далеч. Възможно най- скоро. Далеч от всички. Тя не успя да сложи край на живота си, това щеше да я убива бавно всеки ден.. Чакай.. той не й позволи.
По някое време нечии ръце я хванаха. Може би й беше говорил, но тя не чуваше. А когато я докосна тя изпищя и отскочи. В крайна сметка се намери на дъното на стаята в един ъгъл, свита на топка. Тук й харесваше, тук беше добре, безопасно. Не искаше да мърда.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Voltaire. Нед Юли 12, 2015 9:56 pm
През цялото време чуваше всичко. Как куршума е заседнал в мускула му, как трябва да зашият половината му лице... Все някакви такива глупости, които всъщност не го интересуваха. Проблема беше че му бяха отрязали краката и ръцете и гласните струни дори. Тъпата упойка го правеше шибан инвалид. Не можеше дори да разтвори устните си, защото не ги чувстваше. А можеше и да бяха отворени всъщност.
Не можеше да издържа повече и явно беше заспал или припаднал и в двата случая щеше да си почине малко. Беше прекарал толкова много време без сън, че вече дори не можеше да ги преброи в часове. Няколко дена и толкова, но хей, имаше си и добра страна. Той все пак я намери, неговото съкровище, което той не можа да опази. Което откраднаха от него и изтезаваха, чупиха, нараняваха...
Отвори лениво очите си. Поне ги бяха сложили в една стая. Когато се обърна можеше да я погледа. А макар със синините, подутините и всичките тръбички по нея все още си беше прекрасна. Тя беше много по зле от него. Онзи за три дни не я беше хранил с нищо, беше почти изцяло обезводнена и насилвана милион пъти. Поне това му каза доктора, който притича до него, за да го накара да си легне в леглото, когато той се опита да стигне до нея.
Полицията също идва, беше необходим разпит. Така се случва когато се появиш с прострелна рана от нищото. Трябваше да свидетелства. Разбира се да обясни къде е вилата какво точно се е случило. Разбира се пропусна частта с това, че пистолета е негов и всичко беше за самозащита. Отвлеченото момиче е спасено похитите го няма. По малко доклади и по малко работа за съда. Всички бяха доволни.
Оставаше единствения проблем. Алия още не се беше събудила. Не беше помръднала дори и Франсоа си мислеше, че той е виновен... И беше. Ако не я беше оставил да се прибира сама, ако я беше изпратил до вратата...
И тогава се случи. Тя просто скочи и започна да вика, да скубе всичко от ръцете си. Кръвта започна да шурти всички машини да пищят... Нямаше какво да мисли. Беше до нея за по малко от секунда.
- Бела... Хей, Бела, чуваш ли ме. -Момичето не му обръщаше никакво внимание, единственото което правеше е да вика да го блъска, когато се опитваше да я приближи. Докторите отново дойдоха, отново започнаха да го блъскат назад. Чувстваше се безпомощен. Той не можеше да направи нищо за нея. Не можеше да ѝ говори. В мига в който тя чуеше гласа му се опитваше да се предпази...
- По даволите... - Извика силно, но никой не му обърна внимание, защото бяха заети да я слагат на леглото отново и да я връзват за него.
- Моля ви спрете, не правете така, тя преживя достатъчно. Опитваше се да пробие преградата от хора и да стигне до нея, да погали ръката ѝ.
-Господине, чуйте ме. Ако не го направим тя ще се нарани. Все още е в шок, моля ви... Запазете спокойствие, висчко ще бъде наред. -Да бе, тези да ги разправят на баба му. Онази умрялата обаче...
Излезе от сраята, не можеше да гледа всичко това, как я опояват, дрогират отново, като в лудницата, а след това всички се изнасяха от стаята с големи усмивки. Жалки същества... Отиде отново при нея. Придърпа стола и седна до леглото ѝ. Претегна ръката си хвана нейната и се приведе близо до лицето ѝ.
- С теб съм Бела... Моля те, само се върни при мен... Обичам те... - Устните му много нежно докоснаха челото ѝ и той се върна в седнало полжение върху стола, палеца му започна да масажира опакото на дланата й, а брадичката му се облегна отстрани на чаршафа. Сега щеше да бди над нея... Нямаше да я изпусне от поглед ниога повече...
Не можеше да издържа повече и явно беше заспал или припаднал и в двата случая щеше да си почине малко. Беше прекарал толкова много време без сън, че вече дори не можеше да ги преброи в часове. Няколко дена и толкова, но хей, имаше си и добра страна. Той все пак я намери, неговото съкровище, което той не можа да опази. Което откраднаха от него и изтезаваха, чупиха, нараняваха...
Отвори лениво очите си. Поне ги бяха сложили в една стая. Когато се обърна можеше да я погледа. А макар със синините, подутините и всичките тръбички по нея все още си беше прекрасна. Тя беше много по зле от него. Онзи за три дни не я беше хранил с нищо, беше почти изцяло обезводнена и насилвана милион пъти. Поне това му каза доктора, който притича до него, за да го накара да си легне в леглото, когато той се опита да стигне до нея.
Полицията също идва, беше необходим разпит. Така се случва когато се появиш с прострелна рана от нищото. Трябваше да свидетелства. Разбира се да обясни къде е вилата какво точно се е случило. Разбира се пропусна частта с това, че пистолета е негов и всичко беше за самозащита. Отвлеченото момиче е спасено похитите го няма. По малко доклади и по малко работа за съда. Всички бяха доволни.
Оставаше единствения проблем. Алия още не се беше събудила. Не беше помръднала дори и Франсоа си мислеше, че той е виновен... И беше. Ако не я беше оставил да се прибира сама, ако я беше изпратил до вратата...
И тогава се случи. Тя просто скочи и започна да вика, да скубе всичко от ръцете си. Кръвта започна да шурти всички машини да пищят... Нямаше какво да мисли. Беше до нея за по малко от секунда.
- Бела... Хей, Бела, чуваш ли ме. -Момичето не му обръщаше никакво внимание, единственото което правеше е да вика да го блъска, когато се опитваше да я приближи. Докторите отново дойдоха, отново започнаха да го блъскат назад. Чувстваше се безпомощен. Той не можеше да направи нищо за нея. Не можеше да ѝ говори. В мига в който тя чуеше гласа му се опитваше да се предпази...
- По даволите... - Извика силно, но никой не му обърна внимание, защото бяха заети да я слагат на леглото отново и да я връзват за него.
- Моля ви спрете, не правете така, тя преживя достатъчно. Опитваше се да пробие преградата от хора и да стигне до нея, да погали ръката ѝ.
-Господине, чуйте ме. Ако не го направим тя ще се нарани. Все още е в шок, моля ви... Запазете спокойствие, висчко ще бъде наред. -Да бе, тези да ги разправят на баба му. Онази умрялата обаче...
Излезе от сраята, не можеше да гледа всичко това, как я опояват, дрогират отново, като в лудницата, а след това всички се изнасяха от стаята с големи усмивки. Жалки същества... Отиде отново при нея. Придърпа стола и седна до леглото ѝ. Претегна ръката си хвана нейната и се приведе близо до лицето ѝ.
- С теб съм Бела... Моля те, само се върни при мен... Обичам те... - Устните му много нежно докоснаха челото ѝ и той се върна в седнало полжение върху стола, палеца му започна да масажира опакото на дланата й, а брадичката му се облегна отстрани на чаршафа. Сега щеше да бди над нея... Нямаше да я изпусне от поглед ниога повече...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Coffee Shop ''Soul"
by Aaliyah* Нед Юли 12, 2015 10:19 pm
С отварянето на очите й тя почувства още по- голяма болка в главата. Както и по цялото тяло. След обстоен преглед тя осъзна, че отново са я завързали за тези машини и бибиткането отново се забиваше като гвоздей в ума й всеки път.
Нямаше да се опитва да бяга този път. Не искаше да я тровят отново, тя беше достатъчно дрогирана. Брюнетката извъртя леко тялото си на една страна, само за да види как Волтер бе облегнал ръката си на леглото й и спеше там. Нямаше идея колко е часа, но съдейки по съмващите се лъчи сигурно е прекарал вечерта там.
Момичето се принуди да издърпа ръката си от неговата. Наистина не искаше никой да я пипа в момента, но все пак не побягна. Просто стоеше и го гледаше. По някое време реши да го събуди, за да си легне на леглото спокойно.
Побутна го съвсем леко. Разтърси рамото му, после отново го бутна. Накрая той се сепна и вдигна зеленикавия си поглед, който излъчваше само притеснение и умора.
- Легни на леглото си. - каза тя, макар да прозвуча по- скоро като хладен съвет, отколкото като загриженост. Не беше способна на това.
Имаше въпроси към него, но и не желаеше да говори. По никакъв повод. Особено с него.
Той не беше виновен, но това не й пречеше да не желае никой да я докосва повече. По никакъв повод. Дори да я обявят за аутист.
Нямаше да се опитва да бяга този път. Не искаше да я тровят отново, тя беше достатъчно дрогирана. Брюнетката извъртя леко тялото си на една страна, само за да види как Волтер бе облегнал ръката си на леглото й и спеше там. Нямаше идея колко е часа, но съдейки по съмващите се лъчи сигурно е прекарал вечерта там.
Момичето се принуди да издърпа ръката си от неговата. Наистина не искаше никой да я пипа в момента, но все пак не побягна. Просто стоеше и го гледаше. По някое време реши да го събуди, за да си легне на леглото спокойно.
Побутна го съвсем леко. Разтърси рамото му, после отново го бутна. Накрая той се сепна и вдигна зеленикавия си поглед, който излъчваше само притеснение и умора.
- Легни на леглото си. - каза тя, макар да прозвуча по- скоро като хладен съвет, отколкото като загриженост. Не беше способна на това.
Имаше въпроси към него, но и не желаеше да говори. По никакъв повод. Особено с него.
Той не беше виновен, но това не й пречеше да не желае никой да я докосва повече. По никакъв повод. Дори да я обявят за аутист.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Страница 3 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Страница 3 от 5
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Coffee Shop ''Soul"
» Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
» Търся си рп другарче.
» Нашите приятели.
» When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
» Вашите форуми
» Дванадесет часовия полет...
» River Island
» Lucas Klemmanso
» Плажа в покрайнините
» *Лунапарк*