Coffee Shop ''Soul"

by Aaliyah* Пет Юни 28, 2013 5:54 pm

First topic message reminder :

Coffee Shop ''Soul" - Page 2 2389132050_53438e487c

by Aaliyah* Съб Юни 29, 2013 10:59 pm

Не беше редно. Никак при това, но тя започна да си представя какво би станало, ако нещата се бяха развили по друг начин.
Вероятно щеше да бъде много по- добре. Сега нямаше да са подложени на това... Щяха да са си заедно в апартамента. Може би щяха да гледат филм? Или просто да правят нещо друго... заедно?
Не, едва ли..

*Твърде лесно се отказваш от целите си *

Написа бързо съобщението и допря телефона до устните си, докато очите й обикаляха помещението замислено. Толкова много тревоги..

by **Voltaire.** Съб Юни 29, 2013 11:12 pm

Беше права, отказваше се. Може би щеше да е много по различно ако не си изпускаше нервите през пет минути, но така и не се беше научил да си овладява гнева. Тъпия Робърт всичко беше станало заради него, или не... Той просто не можеше да поеме вината си, защото знаеше, че е в него но не искаше да си признае.

"Проблема е в това, че твърде много ревнувам. От всеки, от всичко, защото искам да си само за мен, а като те видя с някой друг... Просто не мога да го понеса, чувствам се наранен и изпитвам нужда да наранявам."

Още едно откровение, твърде много ставаха, но тази вечер май им беше ред да си "поговорят". Най - накрая да свалят картите.

by Aaliyah* Сря Юли 03, 2013 9:02 am

О, тя много добре знаеше, че той ревнува. И точно това убиваше всичко между тях, което са успели да изградят за известно време.
Не можеше да продължава така, тя не беше просто вещ, която той да ревнува като новата му играчка, с която и други искат да си поиграят...

"Аз не съм твоя... Само моя съм си. Но мога да се споделя с теб, само ако си послушен Знам, но ревността ти единствено убива всичко между нас и нищо друго."

Трябваше да бъде наясно с това. Алия започваше да отстоява себе си и той трябваше да бъде наясно с това.

by **Voltaire.** Сря Юли 03, 2013 2:09 pm

Не, колкото и да се опитваше, не можеше да го направя, тя значеше твърде много. Единственото нещо което някога е имало толкова голямо значение за него. Момичето което беше събудило човешкото, детето в него, а след това и ревнив екземпляр.
Сега не знаеше какво да и напише, беше права, той не я притежаваше колкото и да му се иска.

"Извинявай, такъв съм... Мога единствено да наранявам това което е ценно за мен."

Да наранява, да убива чуждите чувства, особено тези, които са добри и са към него. Нараняваше и убиваше всичко чисто.

by Aaliyah* Сря Юли 03, 2013 2:43 pm

Това я караше само да се натъжава. Дълбоко в себе си знаеше, че това е истина, но искаше да има някаква надежда за нещата между тях.
Защото колкото и да не й се искаше да си признае тя си беше привързана към него също, както и той към нея.

*Това значи ли, че не трябва да се връщам при теб? Защото някои моменти ми липсват... *

'Откъде тази смелост, Алия?' замисли се тя и се подсмихна. Не би му го казала на живо, но телефона беше нейното оръжие.

by **Voltaire.** Сря Юли 03, 2013 2:54 pm

Следващото съобщение го стресна до толкова, че се изправи в седнало положение твърде рязко. Главата му се завъртя и за малко да падне отново, но се задържа. После успя да го дочете. Не беше окончателно, това беше само въпрос от нейна страна, но макар сега да го питаше, знаеше, че ако я освободи, тя просто ще си тръгне. Това го натъжи повече.

"А аз усещам празнината, когато те няма до мен, на вечеря, когато не мога да отворя вратата ти през нощта и да се уверя, че си добре..."

Беше го правил често, знаеше, че нарушава личното и пространство, но само след като види, че тя е спокойно заспала можеше и той да се отдаде на черните си сънища. Той просто се беше привързал прекалено много.

by Aaliyah* Сря Юли 03, 2013 3:45 pm

Тяхното състояние беше трагично. Ромео и Жулиета, но в по- брутален и изкривен начин. Алия поклати глава и прокара пръсти през косата си, преди да напише следващото съобщение.

* Не може ли всичко да бъде просто нормално? *

Да, при тях никога не беше точно такова, но в редки моменти леко се доближаваха до това понятие. И на момичето й харесваше...

by **Voltaire.** Сря Юли 03, 2013 5:53 pm

Нормално... при тях беше по скоро някакъв вид на извънземно. Твърде сложно. Не можеше да се контролира, просто беше много по - силно от него. Щеше да бъде по - добре, ако можеше да се контролира. Да бъде при нея обаче, с нея, да може да си приложи нейната магия и да го направи мек като кашкавал...

"Ако бях нормален, може би..."

Изпрати съобщението и се изправи. Трябваше да я види. Затова преди на изчака отговора написа следващото съобщение.

"Трябва да те видя, къде си?"

by Aaliyah* Сря Юли 03, 2013 6:02 pm

Момичето се отчайваше още повече. Нима нямаше надежда за нормално съжителство или връзка? Винаги ли трябваше да бъде просто терор. Беше й много мъчно, защото наистина харесваше присъствието му. Целувките му, когато имаше шанс да си открадне такива. Слабостта му към нея...
Започна да хапе устната си и да пише, когато получи второто съобщение. Трябваше ли да му каже? Не, нали се бяха разбрали да останат разделени за тази вечер...

*Ела в кафенето, ще те чакам там*

Тъпачка. Да, но замаяна. Мислеше едно, казваше друго, но вече беше нетърпелива да разбере какво точно ще иска от нея той...

by **Voltaire.** Сря Юли 03, 2013 7:58 pm

В кафенето, онова кафене, чиито праг беше прекрачил едва днес, през чието стъкло я беше гледал две седмици, с онази нейна прекрасна усмивка.
Излезе през вратата.Толкова алкохол беше изпил, че му беше трудно да ходи без да залита, а всичко се въртеше. Все пак излезе от ресторанта без да привлича вниманието на клиентите, но не и това на персонала. Усещаше очите им, на всички онези на които даваше заплати.
С тях не се отнасяше по добре отколкото с Алия, само дето не ги беше връзвал. Излезе на улицата, но не на тротоара, а направо на шосето, за да е сигурен, че таксито ще спре.
Шофьора заби спирачки и започна да псува докато Волтер се качваше на задната седалка и каза адреса. Трябваше да стигне възможно най - бързо. Искаше да е първи там, макар да се съмняваше в това. Не знаеше къде живее бабата.
Слезе от таксито, което все пак се нави да го закара след като му обеща сто долара, а цената беше към десет. Придърпа анурака по надолу и го приглади към тялото си. Дрехите му още бяха влажни, но вече и пропити с миризмата на алкохол също като дъха му, но все пак искаше да я види, да знае че е добре, да се уври че нищо не и се е случило, а ако иска после да я остави на мира, щеше да го направи. искаше само да я зърне...

by Aaliyah* Чет Юли 04, 2013 12:41 pm

Той не й отговори, което значи, че беше тръгнал вече. Момичето подскочи от канапето, в своето плътно долнище на анцуг и кашмирен пуловер, които Мариса й беше дала и тръгна към изхода на къщата.
Не беше честно да се измъква така, но сърцето й прескачаше удари, докато вървеше възможно най- бързо и тихо към уреченото място.
Побърза да излезе и да се промъкне в кафето, без да си прави труда дори да включва осветлението. Отключи предната му врата, за да има възможност Волтер да влезе, след което се настани на най- задното сепаре, скрита в тъмнината и зачака...
Не мина много време, преди вратата да се отвори и тя да чуе стъпки.
Чу името си, което накара кръвта й да бушува още повече из цялото й тяло. Изправи се бавно и с несигурна стъпка запристъпва към слабото осветление на външните лампи.
- Тук съм.- каза глухо нежният й глас и се усмихна вяло, когато срещна погледа му.

by **Voltaire.** Чет Юли 04, 2013 10:05 pm

В кафенето беше тъмно, но той все пак провери дръжката, вратата се отвори под натиска на дланта му и Волтер пристъпи вътре в малкото но уютно заведение и произнесе тихо името й. Макар да не му беше позволено все още да я нарича Бела. Въпреки това си позволи тази волност, а ето я и нея. Бавно се приближаваше към него и към светлината идваща от улицата, в цялата си красота, която го оставяше без дъх.
- Бела... - повтори отново и й помогна със съкращаването на разстоянието между тях. Какво мислеше да направи сега. Беше дошъл до тук, за да я види, за да се увери че нищо и няма и да може да заспи спокойно, но само се заблуждаваше. Нямаше да може да заспи изобщо ако не знаеше че е близо до него.
Разкрачи краката си повече, за да може стойката му да е по стабилна. Тялото му хвърляше сянка върху нейното, което я правеше да изглежда още по малко.
- Исках да ти се извиня още веднъж лично, заради всичко, което направих. - Глупости, това изобщо не беше причината да дойде. Искаше му се да я прегърне и да се разплаче като пеленаче на рамото й, само защото го беше страх, че ще я загуби и никога повече няма да я види. Толкова ли беше трудно едно признание? Да, беше когато знаеше, че това ще се случи независимо след колко време.
Тялото му вече просто не беше под контрола на мозъка му, когато премахна изцяло разстоянието между тях и ръцете му се обвиха около кръста й притискайки я към него. Лицето му се наведе и челото му се облегна на рамото й, сълзите му започнаха да се стичат от очите му и да мокрят пуловера й. Не можеше да контролира чувствата които бяха завладели сърцето му и бушуваха в цялото му тяло.
- Ще можеш ли да ми простиш отново... - Беше грешен човек, който и беше причинил не малко злини. Алия имаше пълното право просто да го отблъсне и да му каже да си върви, но нещо му подсказваше, че не би го направила, той знаеше нещо за нея, може би нещо малко, но от някакво значение.

by Aaliyah* Чет Юли 04, 2013 10:35 pm

Тишина. Самота. Мрак.
Всички те се бяха разпръснали в разстоянието между тях. Алия прехапа долната си устна колебливо и понечи да отстъпи несигурно, докато той стоеше все така величествен и все пак разбит пред нея.
Устните й се отвориха, но от тях не излезе и звук. Той моментално тръгна към нея и тялото му се блъсна в нея, но я задържа при себе си, преди тя да полети назад.
Несигурен поглед, след което ръцете й мигновено се заключиха около врата му. Притисна го към себе си, заравяйки пръсти в косата му и притвори очи от спокойствието, което я обзе.
Думите му я накараха да се усмихне, но не се отдръпна. Долепи буза до неговата и зашептя успокоително до ушето му.
- Спокойно... всичко ще е наред. Обещавам. - окуражи го тя и допря меките си устни до лицето му продължително. Уверяваше го, че тя е тук и няма да бяга докато стояха все така прави. По някое време го придърпа до близкото сепаре и го придърпа към себе си отново, за да го накара да седне, и все пак да я прегърне отново.

by **Voltaire.** Чет Юли 04, 2013 10:59 pm

Точно когато си беше помислил, че това е края тя отвърна на всичко. На всичките въпроси които се въртяха в ума му, само с едно изречение, на прегръдката, на тази приковаваща и силна прегръдка, от която не искаше да я освободи скоро.
- Благодаря ти... - Все пак я прегърна отново след като се настаниха на сепарето и можеше да се каже, че почти се отпусна върху половината й тяло, сякаш за да не я изпусне, да не си тръгне въпреки всичко и така, като че ли я предпазваше от нещо което можеше да се появи от нищото и да я нарани.
- Ще останеш ли с мен още малко... Моля те. - Зарови лицето си във врата й и остана така без да я целува, не искаше да нарушава спокойствието, което го обземаше много бавно, но все пак успяваше.
Хлиповете му все повече утихваха докато накрая не се успокои напълно, но дори сега се чувстваше напълно разбит вместо да му олекне след като освободи всичките емоции от себе си. Имаше само една черна дупка, която се опитваше да го погълне, а единственото нещо което го държеше още на повърхността беше момичето в ръцете му. Когато тя си отидеше той просто щеше да се пусне и да изчезне в тъмнината, която така сладко го викаше.

by Aaliyah* Чет Юли 04, 2013 11:05 pm

Той беше по- добре, тя също. Толкова ли сложно беше просто да се гушкат така постоянно? Да си имат нормалното държание? Или трябваше да го напива до безпаметност, както в момента бе направил той, за да получи всичко това?
Момичето се обърна с лице към него и крака й прескочи неговите, за да се настани в скута му. Отново го обгърна с ръце и го прегърна за по- дълго.
- Ще остана... - измънка тихо, но одобрително, след като скри лице във рамото му. Пръстите й галеха кожата му, а устните й току се плъзгаха по врата или някоя друга част от него, за да го успокои. Целувките бяха нежни, ефирни, като докосване от крилата на пеперуда. Сладко..

by **Voltaire.** Чет Юли 04, 2013 11:37 pm

Целувки, не трябваше да има целувки. Той просто искаше да спре да мисли за всичко сексуално което тя предизвикваше в него. Не и сега. В този момент искаше просто да е при него, да може да го подкрепи, не желаеше да разваля момента дори само като му стане, без да го използва за целите които беше създаден.
- Благодаря. - Каза за пореден път тази вечер и ръцете му се плъзнаха по кръста й, а дланите се опряха в гърба си притискайки я към тялото му.
Чувстваше се една идея по цял. Сега тя беше неговото спасение не само от самотата, но и от гадния живот който живееше, ако това което живееше можеше да се нарече живот.
- Сватбата на дядо ми е след седмица... Не искам да идем по рано отколкото трябва. - Изобщо не искаше да ходи там, затова и беше започнал темата, но нямаше как да не го направи. Това беше задължението на кумовете, каквито щяха да бъдат. Варат нямаше други близки, а и кой би го търпял също като внукът му. Такава прилика често се срещаше, но беше истинско проклятие в този случай.

by Aaliyah* Пон Юли 08, 2013 2:08 pm

Спокойствие. Само то бе останало в момента между двете ранени души.
Краката й се бяха обвили около тялото му плътно, също както и ръцете й. Пръстите й галеха нежно косата му, докато едната страна на лицето й се притискаше в неговата. Усещаше го толкова близък, толкова неин.
- Ще отидем когато трябва. Аз няма да те предам. - подшушна тихо в ушето му и остана така, докато очите й стояха притворени, а цялото й същество се наслаждаваше на близостта му.
- Но мисля да остана тук докато не се наложи да заминем.. - спомена след известно време.
Момичето не знаеше как точно ще реагира на тази новина, особено след като той поиска да я види само след няколко часа, но имаше нужда от това спокойствие. Ако той беше решил да я спечели по някакъв друг начин, щеше да му се наложи да се потруди..
Защото тя искаше. Тя наистина искаше да преживее истински чувства, да излезе на среща, да усети пеперудите в стомаха си и всичко онова, което влюбените хора изпитваха. И толкова й се искаше всичко това да е породено от него.
Не знаеше дали той ще може да пробуди всичко това у нея, но така и така вече беше привързана към него, както и обратното. Нямаха си никой друг, защо не...
Не, какво говореше... Всичко това едва ли щеше да се случи, той просто беше пиян, затова отново беше при нея. Както всеки друг път.
Щом попаднеше под влиянието на алкохола тя беше неговата одушница. Тогава той беше склонен да прави секс, дори любов. Беше склонен да целува, да бъде нежен, да не мисли само за своето удоволствие. Тогава...
В действителността беше просто наранено дете, което не даваше никой да види тази част от него и се държеше като задник. Отново и отново.
Алия се зачуди колко ли още пъти сърцето й ще понесе да бъде разбивано, преди да спре напълно? Колко ли още трябваше да преживее, за да започне да кърви безспирно?
И колко ли сълзи трябва да изплаче, за да се вледени напълно?
Мислеше си, че и сега е ледено, но ето, че не беше напълно... Щом една разбита сродна душа успя да докосне нейната и да я накара да плаче за него.
Мъка...това бе името на нейния живот

by **Voltaire.** Пон Юли 08, 2013 6:00 pm

Притай дъх, не можеше да я остави тук толкова много време. Колко беше това? Една седмица? Две? Как щеше да остане без нея две седмици, та това означаваше да се пренесе да живее в ресторанта или в някой хотел. Не можеше да се прибере в онзи апартамент без нея.
Притисна я малко по силно към него. Не искаше да я пусне, защото знаеше, че тя би си отишла при първа възможност, а толкова му се искаше да не си тръгва от него, не и сега когато беше толкова открит и толкова лесно можеше да го нарани. Чувстваше се напълно сритат, всъщност не чувстваше нищо. Беше празен и все пак искаше да е при нея, когато беше с Алия тя го караше да живее. Тя беше тази, която го предизвикваше. Подтикваше го да иска живота си, да го живее, за да може да бъде с нея.
- Не искам да те пускам. - Проговори след известно време и леко я отдръпна от себе си. Погали я по лицето взирайки се в сините й очи.
Колкото и да му се искаше, Волтер не можеше да се усмихне. Както и да е, дори тъжната усмивка не му се получи. Лицето му остана без никаква емоция, не беше ядосан, нито и се сърдеше че иска такова нещо. Той я задушаваше.
- Кога ще мога да те виждам? Ако останеш тук? Ще... ще искаш ли да ме виждаш? - След това болката се завърна с пълната си сила, повече не можеше да я гледа не можеше да си го причинява, знаейки, че не я заслужава.
Отново я придърпа към тялото си и зарови лицето си във врата й. Не можеше да заплаче, макар да му се искаше дори да вика, докато сълзите му се стичат по страните на лицето му.

by Aaliyah* Вто Юли 16, 2013 9:39 pm

Колко сладък можеше да бъде в такива моменти. Ако някой опознае само тази негова част едва ли някога би предположил, че Франсоа може да се превръща във Волтер.
Алия прехапа плътната си долна устна и сложи ръце от двете страни на врата му, а палците й галеха нежно страните на лицето му. Как да му откаже?
Притисна го отново към себе си и се усмихна тъжна.
- Франсоа.. - каза тихия й примамващ глас съвсем колебливо и повдигна главата му, колкото да срещне погледа му. - Разбира се, че ще искам. Ти си единственото, което познавам от половин година насам.
Притисна устни една към друга и сви рамене, продължавайки да го гали и взирайки се в очите му с нейния влажен миличък поглед, подобен на Арес, когато се молеше за него.
Устните й се приближиха към неговите и го докоснаха настоятелно, макар и само за момент. След това нослето й леко погали неговия и остана на милиметри от него, опитвайки се да пренебрегне изкушението отново да го целуне, но по- продължително. Да не го вижда толкова тъжен.
- Може да излезем някой път... - предложи ненадейно, след което се засмя беззвучно на нелепостта на това предложение. Сви рамене и отново потърка устни в неговите, след което облиза своите.
Ако постоянно бяха така сега нямаше да имат никакъв проблем...

by **Voltaire.** Сря Юли 17, 2013 8:46 am

Думите й го успокояваха, значи все пак имаше шанса да я спечели, да поиска да е с него, това нямаше да е края на всичко, което бяха преживели. Имаше още неща които трябваше да свършат., като това да се правят на влюбени. А Франсоа не беше ли? Той беше здраво хлътнал, дори Волтер да не искаше да го признае.
Пръстите му започнаха нежно да галят гърба й, спускаха се надолу до кръста й и се връщаха отново нагоре почти до врата, сякаш я успокояваше и й казваше, че всичко ще бъде наред, въпреки, че той имаше по голяма нужда от това.
Половин година ли беше минала? Струваше му се, че я познава от векове, а всъщност не знаеше нищо за нея.
- Какво ще кажеш за утре, дали ще си свободна вечерта? - Кафенето работеше до когато имаше хора, а те не стояха до по късно от двадесет и един часа. Хората ходеха на вечеря, а другите просто се прибираха след като са се видели със стар приятел. Нямаше да е зле и той да поработи малко. Последно време всичко беше потънало в бумащина, щеше да му е нужен месец за да се отрие и да оправи всичко, но сега важната беше Алия и решението й.
- Би ли се върнала в апартамента... - Бела сега му беше казала, че иска да се разделят, да не е там, а той я питаше кога ще се върне. Прекаляваше, но все пак искаше да знае, трябваше му някаква надежда, но не искаше да й определя време, защото и на двамата им беше нужно, за да разберат точно какво става. Затова довърши изречението си с известно закъснение. - Някога?

by Aaliyah* Сря Юли 17, 2013 1:16 pm

Това вече беше ново за нея.
Нима той искаше постоянно да се виждат? Щом я търсеше още за следващия ден...
Това я объркваше, но реши да се наслади на мига, докато все още го има, макар че сега се замисляше колко неловка би била срещата им. Може би трябваше да измисли място, където не трябва да говорят много.
- Утре вечер... защо не. Смяната ми ще свършва по- късно, след като ще живея тук, така че предполагам докато свършиш с вечерята си аз ще съм приключила. - отвърна замислено Алия и се усмихна вяло.
Истината беше, че красавицата предпочиташе да прекара нощта в леглото му. В подобно положение, но не с толкова много дрехи. Ядосваше се на себе си, че той я размекваше твърде бързо. Всеки път, когато той й покаже капка нежност и тя ставаше като пластелин в ръцете му, но не можеше да се бори срещу това. Можеше единствено да защити достойнството си в момента, макар да не й се иска да го пуска.
Когато той й зададе най- сложния въпрос за вечерта на нея й се наложи да замълчи за известно време. Дали ще се върне в апартамента... И тя не знаеше.
- Може би. Вероятно да. Не знам. - гласът й бе едва доловим, но нищо друго не можеше да каже за момента.
Насили тялото си да се отдръпне и може би, да стане от него, но неговите ръце не я пускаха. И, както споменахме по- рано, тя се отпусна отново, непосилна да се бори с волята си.

by **Voltaire.** Сря Юли 17, 2013 1:39 pm

Сега трябваше да се храни сам дори на вечеря ли? Ами по - добре изобщо да не яде. Толкова много мразеше и отбягваше самотата, а тя се връщаше при него като стара ненаситна любовница, за да бъдат заедно отново и отново.
Щяха да вечерят заедно, не в апартамента, навън, пред много хора, всъщност, защо просто не бъде себе си, да й покажа какъв е всъщност да се разкрие пред нея още повече, да и покаже и последната скрита частица.
- Утре вечер? Ще те взема от тук в осем и половина или...? - Щеше да я остави сама да избере часа. Кога да е готова и щеше да брои часовете до тогава, да се притеснява, да преглъща пеперудките в стомаха си. Точно както би трябвало да е на първа среща. Когато се разбере, че ще е среща.
Това беше, сега трябваше да се разделят, щяха да се срещнат на следващата вечер и да са просто двама души, които ще опитат нещо ново. Това щеше да му е първата среща някога... Гадост съществата в стомаха тръгваха още от сега. Или това беше уискито.
- Може ли да те целуна преди да те пусна да си отидеш? - Това беше в повече и не трябваше да го иска, но беше по силно от него. Тя го беше дразнила с онези леки целувки и той искаше една преди тръгване. Преди да започнат всичко от начало.

by Aaliyah* Сря Юли 17, 2013 2:00 pm

Звучеше нелепо. Да си уговарят среща сега, след всичко станало, но какво да се прави. Все отнякъде трябваше да започнат. А и щом той искаше да я вижда този път щеше да е по нейните правила. Да видим дали следващия път ще се сети за факта, че би трябвало да му е робиня.
- Звучи добре, но ще те чакам направо на мястото. Какво ще кажеш за.. кино? - предложи момичето, повдигайки вежда.
Когато той я помоли за целувка тя не успя да скрие леката си усмивка. Дъха й напусна леко разтворените й устни, от които след това се показа и розовото езиче, което мина по повърхността им, а после ги прехапа. Пълната програма, с която успя да прикове погледа му само върху тях. Накрая кимна леко и се приближи към него със своите полуразтворени, пухкави и приканващи целувки устни.

by **Voltaire.** Сря Юли 17, 2013 2:30 pm

Щеше да спори с нея - отново, просто защото искаше да я вземе от някъде и да я заведе където му скимне на момента, а и не обичаше киното. Беше тъмно и не можеш да разговаряш защото всички други ти шъткат, а ако искаше да се разкрива, то трябваше да си говорят.
Преди да успее да събере мислите си и да изкаже недоволството тя се съгласи на целувката и това беше края на спора. Значи кино.
Мислите се изнизаха от главата му и отидоха Бог знае къде, защото тя се приближаваше. Това щеше да е тяхната последна целувка, защото всичко започваше от начало на следващия ден и всичко до тук нямаше никакво значение.
Франсоа също се приближи към нея и устните им се срещнаха, първоначално просто притисна своите към нейните, но след няколко секунди изкара езика си и облиза устната й както Алия го беше направила преди малко. Езика му потърси нейния, искаше да го вкуси, да го засмуче, да вземе повече от нея. Започна със своята си собствена игра, каквото си беше намислил, дори го захапа леко преди да го пусне и да захапе нежно и долната й устна преди да се отдръпне.
- От къде точно да те взема? - Попита все още замаян, но я освободи за да може да стане от него, а той да си тръгне.

by Aaliyah* Сря Юли 17, 2013 2:45 pm

Защо трябваше да е толкова кратко. На Алия не й се спеше. Можеше да се позабави още малко. Така че дори когато чу гласа му беше нещо много смътно. Спря да й пука за срещата утре и някак си този път тя не пожела да го освободи.
Очите й все още бяха притворени, устните също, галейки леко неговите.
- Няма особено значение. Ако искаш може да дойдеш и до тук.. - отвърна съвсем тихо тя и се усмихна леко, след което устните й отново се долепиха до неговите. Изпроси си втора целувка, изпивайки горещият въздух, излизащ от него и докосвайки неговия език приканващо за нова игра. Отдръпна своя леко и го прокара по повърхността на устните му, след което ги захапа. Незнайно откъде бе придобила сравнително голяма смелост и не го питаше дори дали иска да стане от мястото си, а просто си взимаше всичко онова, което искаше.

by Sponsored content

Coffee Shop ''Soul"

Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"

Re: Coffee Shop ''Soul"