Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

by **Voltaire.** Сря Яну 30, 2013 2:43 am

First topic message reminder :

Maison de Voltaire (dix-huit en plus) - Page 14 Unique-living-room-Interior-House-Design-Oozes-Luxury-with-Color-Black-White-540x405

Spoiler:

by Aaliyah* Пон Юни 03, 2013 8:52 pm

Топлина. Някак позната. Някак приятна. Спокойна.
Алия я усещаше през цялата вечер... Или просто сънуваше хубав сън. И в двата случая й беше твърде удобно, твърде, за да мръдне дори пръстчето си.
Но както винаги се получаваше - хубавата идилия в розовия й сън, включващ Волтер и вана с много пяна бе изпотрошена на парченца от пронизващия звук на алармения часовник, който стоеше на шкафа до леглото. Простена недоволно и се смръщи. Това никак не беше хубаво..Нито за главата й, нито за съня й. Долната й устна се издаде напред автоматично и се размърда съвсем леко.
Алармата спря, но факта, който тя беше открила я притесни на мига.
Отвори бавно очи и огледа стаята. Определено не беше нейната. Погледна надолу и усети размърдване зад себе си. Отмести глава назад и видя сънената физиономия на мъжа, в чието легло се беше натрапила. Значи все пак беше останал при нея.
Незнайно защо това й хареса, значи все пак не мислеше да бяга от нея. Остана зазяпана в него, докато той бавно отваряше очите си и се събуждаше. Момичето беше наясно, че това би било странно...да го зяпа така, но успя да отклони очи от него и да замени тъпата си усмивка едва когато Арес скочи отгоре й. Започна да я бута, да я ближе, което я накара да въздъхне и да се усмихне широко.
- Арес, господи.. - измънка тихо дрезгавия глас на момичето и той си врътна опашката и отиде отново в долната част на леглото.
- Добро утро.. - поздрави брюнетката мъжът зад нея и се излегна по гръб, за да го вижда по- добре под ''невинния'' предтекст, че се протяга.

by **Voltaire.** Пон Юни 03, 2013 9:09 pm

Отворих очи и срещнах нейните небесно сини. Косата й не беше в най - прекрасното си състояние, но все пак ми се усмихваше и ме гледаше с погледа с който най силно желаех да ме погледне. Веднага отвърнах на тази приветлива усмивка и се надигнах приближавайки се до нея, за да я целуна, но така и не стигнах до устните и, защото тя се изправи до седнало положение и отново ме бутна да легна по гръб. Прекрачи тялото ми и се надвеси над мен. Косата й се спускаше около лицето й и й придаваше някакъв невинен и детски вид.
Бързо изтрих мислите за децата, когато все пак се наведе и ме целуна. Ръцете й зашарих по гърдите ми, а моите обхванаха лицето й придържайки я, да не би случайно да реши да се отдръпне.
Пронизващия звук прокънтя в ушите ми и привлече вниманието ми, докато образа на Алия се изплъзваше от картинката, а аз премигнах няколко пъти за да установя, че всъщност малко се унасях във фантазии. Поне този път нямаше сутрешни изненади, което имах за награда.
Легнах по гръб за да мога да се протегна като нея, но вместо това бързо се изправих намръщвайки лицето си. Точно преди прозявката която все пак последва, а аз успях да се протегна, само че нагоре. Извъртях лицето си към момичето до мен, а на устните ми цъфна една глупава усмивка. Изглеждаше точно като в съня ми, а дори не ми се мислеше потресаващия вид, в който бях аз.
- Нека е добро... - Погледнах към края на леглото, където Арес само дето не се молеше с човешки глас за тоалетна.
- Кое избираш, разходка с кучето или кафето и закуската?

by Aaliyah* Пон Юни 03, 2013 10:00 pm

Боже, мозъка й работеше твърде бавно. Алия се надигна на лакти и се огледа, за да осъзнае ситуацията, след което кимна сънено и отново се сгромоляса на леглото.
Простена сънено отново, докато се протягаше. Как не искаше съня й да свършва...все едно бе заспала преди минути.
- Имам задължения към бебето си, така че избирам разходката. - каза тя, отваряйки сънените си очи и погледна към него. Изучаваше го с любопитство за известно време, след което се надигна и устните й се долепиха до неговите за един дълъг момент.
Дано е добър наистина.
Отдръпна се след известно време и измъкна крачетата си изпод завивката, макар да не й се искаше. Кожата й настръхна при допира със хладния въздух, докато тя пълзеше към долния край на леглото. Привлече Арес към себе си и го прегърна силно.

by **Voltaire.** Пон Юни 03, 2013 10:16 pm

Щом е толкова отговорна към кученцето... Отново грешна посока. Трябваше да мисля за закуската нали. Дядо ми ми беше напълнил главата с глупости за бебета и деца и сега не можех да се отърва от тях. Усмихнах се весело и последвах примера й с изправянето. Протегнах се по качествено и заобиколих леглото спирайки се пред нея.
- Какво искаш да закусваш? - Попитах все пак, реди да съм се отбил до банята за целия сутрешен измивен комплект. Наклоних на една страна главата си и погледнах Арес, също го и погалих по главичката, очаквайки отговора на Алия.
- Теб също ще те нахраним. - Наведох го и целунах леко косматата муцунка, а след това се поизправих и оставих една целувка по устните на Алия, преди да тръгна към банята.
- Закуската и кафето ще ви чакат след петнадесет минути. - Само трябваше да се поизмия малко, нямаше да хабя време и в обличане.
Оставих ги двамата и влязох в банята, за да се приведа в сносен вид.

by Aaliyah* Пет Юни 07, 2013 10:05 pm

Ти да видиш колко мил можел да бъде този господар.
Алия се усмихна глуповато, без дори да го осъзнава и отвърна на целувката му, след което го проследи с поглед.
- Каквото избереш, ние излизаме. - каза тя малко по- силно, за да я чуе от банята и повдигна Арес на нивото на очите си. Въздъхна, докато го гледаше и поклати глава, правейки физиономия.
- Не ме гледай така, аз също не знам какво става. - каза му тя тихичко, след което излезе от стаята. Облече дълъг суичър и клин, за да не се виждат белезите й и излезе навън. Добре, че имаше аптека наблизо.
Изчака кучето й да си свърши работата и заедно отидоха до въпросния обект, за да си потърсят лекарството, което й трябваше. Дано това мазило да действа наистина.
Продавачката я изгледа малко странно, когато тя й каза какво търси, но все пак.. Нямаше друг начин.
Прибра се и от вратата смъкна връхната си дреха, а отдолу остана само по сутиен. Пусна Арес да се разхожда и застана пред огледалото в коридора, за да нанесе първия слой. Трябваше да започне лечението им възможно най- бързо. Тези по тялото й не й пречеха, но китките й бяха голям проблем. Вратът й също. Погрижи се за тях и скоро затвори кутийката, тръгвайки към кухнята, без да си прави труда да се облича. Изми ръцете си и погледна към масата. Беше толкова гладна..
- Някой доста се е потрудил. - похвали го тя и му се усмихна отново.

by **Voltaire.** Пет Юни 07, 2013 11:00 pm

Трябваше да направя нещо бързо, експресно... Затова и веднага след като свърших със стандартните процедури в банята бях в кухнята преди да се усетя. Нагласих кафе машината така, че да напълни цялата каничка. А аз извадих млякото от хладилника, разбърках го с брашно и яйца и получих сместа за палачинките. Котлона беше от онези бързо загряващите и това, че не беше ползван го правеше сякаш, дори по - бърз. Бях го включил преди да разбъркам сместа а когато сложих малко олио в тигана, за да не залепне само дето не се подпали. Добре. Намалихме котлона, а сместа за палачинките стигна за около десет такива, което беше добре, аз не бях много гаден. Затова на себе си си сложих три, а на нея седем. Ако иска да ги яде. Засипах ги с кленов сироп, а отгоре с шоколадов, изстисках малко бита сметана от един почти празен флакон... Намерих и някакви подмотаващи се ягоди в хладилника. Какви неща имало в него, за които не подозирах. Ягоди, сметана шоколад... Това ме накара да прехапя устната си, но бързо след това я отпуснах.
Потърсих храната на Арес и точно когато му сипвах на него те се върнаха. Разбрах, защото мъника явно подмамен от миризмата веднага беше доприпкал. Алия се губеше някъде, но знаех, че всеки момент и тя ще се появи. Налях кафе в две чаши, а когато влезе я попитах:
- С захар или без? - Усмихнах се в отговор на нейното засмяно лице и сведох главата си. Може би трябваше да се науча как си пие кафето вече. - Благодаря, трябваше да се реванширам...
Нямаше значение, че още имаше места на гърба които ме боляха дори без да ги докосвам, а една определена рана, между врата и рамото ме опъваше всеки път когато преглъщах, но не бих отказал целия да съм в подобни наранявания... Бях си го заслужил.

by Aaliyah* Чет Юни 13, 2013 1:33 pm

Добре, това вече беше зверско.
Алия огледа отново голия му гръб и прехапа устна. Вината я обземаше, но нямаше смисъл вече, беше му го причинила. Както и той на нея.
Замисли се за това, което се случи след фиаското им на дивана. Какъв беше този крехък мир между тях. Момичето се придвижи бавно зад него с тиха походка и сложи ръце на кръста му. Устните й се долепиха до рамото му, след което реши да се погрижи и за него.
- Не изглежда много добре... Ще ти сложа нещо, може да е малко студено. - предупреди го тя и взе малко от крема. Разнесе го по ръцете си, след което започна да го нанася и по гърба му с нежни, плавни движения. Пръстите й танцуваха по кожата му толкова ефирно и леко, че едва ли ги усещаше изобщо.
- Пия го чисто, без захар. - уведоми го все пак брюнетката и се усмихна вяло, без да има основателна причина. Трябваше и тя да му се реваншира някак си, но не се сещаше. Освен за вечерта...просто да изглежда добре. Ами.. не се сещаше много варианти.
- Аз.. има ли начин да ти се реванширам? - попита тя тихо все пак. След малко мина пред него и срещна очите му. Пръстите й се плъзнаха по шията му, съвсем нежно, за да сложи малко от крема и на последното място, спомняйки си как снощи впиваше зъбките си там. Прехапа устна и плъзна ръцете си по гърдите му. Колко хубаво й беше да го докосва така..

by **Voltaire.** Чет Юни 13, 2013 2:24 pm

Затворих очите си, наслаждавайки се на докосването й. На места не беше много наслаждаване, но пък ръцете й бяха толкова нежни. Усещах я как се старае да внимава и да не ми причинява ненужна болка. Така и не можех да видя какво е положението, но беше права, студеното успокои малко паренето на раните.
Отворих очи когато усетих, че движенията спряха, но това, че се премести пред мен малко ме изненада, а и така щеше да ми е трудно да не показвам колко много ми харесва всяко движение на ръцете й по кожата ми.
Въздъхнах дълбоко когато все пак спря, явно беше свършила с обгрижването на тялото ми. Не ми се искаше да свършва, но хората правилно бяха казали че всичко хубаво си има своя край.
Вгледах се в очите й, огледах се в тях и забелязах колко се беше променило студеното изражение, което имах преди тя да дойде. Сега дори без усмивка изглеждах някак много по различно. Чертите ми бяха по - меки.
- Сещам се за един начин... - Гласът ми беше много по - тих отколкото исках да бъде, но отдавна вече се отказах да го контролирам.
Ръцете ми обгърнаха кръста й по внимателно, защото и там имаше леки синини, притиснах я леко към тялото си и устните ми намериха нейните за по продължителна целувка.
Повдигнах я, за да сложа дупето и на плота, а тялото ми се притисна в нейното, когато му се осигури пълен достъп до всяка една нейна част. Дишането ми започваше да се учестява, докато накрая просто не можех да си поема въздух и се отдръпнах от нея поглеждайки лицето й.
- Благодаря ти, че ми прости, а сега да закусваме, нали? - По устните ми пропълзя лека усмивка и с истинска вътрешна борба се откъснах от тялото й. Взех чашите с кафето, които за щастие не бях разлял, когато я вдигнах върху плота. Заобиколих цялата конструкция и сложих по една чаша кафе до всяка порция. Издърпах стола за облегалката и я поканих учтиво, с жест, да седне на мястото си, пред седемте палачинки... и много внимателно щях да я наблюдавам какво яде...

by Aaliyah* Пон Юни 17, 2013 8:58 pm

Не беше особено честно. В момента на реакцията му Алия си знаеше какво може да се случи и дори тайничко искаше да го предизвика, но ..
Ами за всеобщо нещастие всичко свърши с думата ''закуска''.
Тя се намръщи като малко дете и скочи от плота, след което се настани върху стола и си придърпа първата палачинка в чинията. Грижливо я намаза с кленов сироп и я нави, след което я взе с пръсти и отхапа едно парченце от нея.
- Това не беше никак честно..- държеше да отбележи тя и въздъхна леко. Погрижи се първата палачинка да достигне цялата до стомаха й и се зае с втората.
- Та с каква рокля, горе долу, трябва да се сдобия?

by **Voltaire.** Пон Юни 17, 2013 9:15 pm

Заех мястото си, за разлика от всичко останали пъти, до нея, и също започнах да се храня, но не бях особено гладен, не и за храна. Имайки предвид, че не бяхме и вечеряли, си беше истинско чудо. Май храната щеше да се изхвърли... Жалко, бях сигурен, че е много вкусна.
- Гледа ли си от онези блудкави филми, в които висшите общества си правят коктейли и такива глупости. Това ще е нещо подобно. Предполагам, нещо с гол гръб и цепка до бедрото, нещо стилно, дълго...
Огледах я внимателно залязвайки синините оставени предната нощ, от мен, които не бяха много естетични.
- Извинявай отново, не си знам силата... - Намръщих се леко, наистина ми беше много гадно, че и бях направи всичко това, в яда към себе си, но нали точно за това го бях направил. Привързвах се към нея твърде бързо и твърде неизбежно... Необратимо, ако се държах зле с нея, след това пак мен ме болеше... Нямаше никакво мърдане.
- Сигурен съм, че ще си прекрасна, каквото и да облечеш. - Привърших с първата си палачинка, едва - едва. - И моля не изразявай недоволство, трябва да се храниш и без това, няма да е зле да приличаш на бремена, когато отидем на сватбата.
Знаеше, че ми беше заръчано, да имаме дете, така, че не трябваше да я учудват желанията ми, а по късно ако й е некомфортно, нямаше да откажа да и помогна с тренировките.

by Aaliyah* Пон Юни 17, 2013 9:41 pm

Огледа тялото си. Определено щеше да измисли нещо, все пак не искаше да го излага. Искаше й се да бъде половинката, за която всички да му завиждат. Поне на външен вид, тя си знаеше, че никога няма да му е чак толкова присърце.
Запази мълчание и доизяде и втората си палачинка. Погледна към останалия куп и потупа коремчето си недоволно.
- Не мога да ям толкова много, особено да заприличам на бременна... Ще трябва да използваме някоя подплънка или нещо такова.. Ям, колкото ми е нужно.. А и после като напълнея прекалено да чувам оплаквания ли? Не, мерси. - заговори тя отново, докато изяждаше и третата си палачинка и се отпусна назад, въздишайки. Беше се надула вече.
Взе чашата с портокалов сок и отпи от нея, след което и от кафето. Сега й беше по- добре..
Беше в настроение вече за рокли.
- Имаш ли възможността днес да хвърляш по едно око на Арес... Във фризьорските салони и ателиетата не пускат животни и тем подобни.. - попита все пак и се усмихна вяло.

by **Voltaire.** Пон Юни 17, 2013 11:00 pm

Не можеше да повярва на думите й, наистина ли мислеше, че той ще е недоволен ако напълнее? Напротив, дори би се зарадвал. Точно сега наистина се притесняваше за здравето й, не се хранеше както на него му се искаше, дори доста по малко, отколкото му се искаше, всъщност.
- Не мисля, че е необходимо да слагаш каквото и да било, просто ще кажем, че не си и толкова. - Не беше голяма философия. Доизядох втората палачинка и се облегнах назад като нея, имах чувството, че корема ми не приемаше храната и се опитваше да я върне отново нагоре. Гаденето сутрин не беше ли присъщо за жените, по принцип?
- Никога не бих се оплаквал от килограмите ти, - Реших все пак да изясня и кимах леко свъсвайки вежди когато ме помоли да гледам Арес.
- Разбира се, няма проблем. - Изправих се от мястото си и сложих ръка на корема си. - Извини ме, нещо не ми е добре, а и ми е време да се обличам. - Не исках да остане с грешно впечатление, наистина щях да се радвам да прекарам повече време с палето, но това гадене ме убиваше.
Отидох в стаята си да си изровя нещо прилично, точно днес, нямаше да съм строго официален. Риза добре, но щях да пропусна другото от костюма, заменяйки панталона с дънки, а официалните обувки със спортно-елегантни.
Излязох от стаята и влязох в тази на Алия, предварително почуквайки, трябваше да взема палето и каишката.

by Aaliyah* Вто Юни 18, 2013 7:11 pm

- Всичко е наред. - промърмори красавицата, когато той стана и кимна леко. Доизпи кафето си и се изправи грациозно, тръгвайки към нейната си стая.
Погледна за момент към леглото, което не беше използвала предната вечер и се подсмихна съвсем леко.
Облече си удобни дрехи- дънки и блуза с дълъг ръкав, макар навън вече да беше доста топло. Сложи си и ръкавици без пръсти, каквито носеха днешните тинейджъри. Сложи малко грим и се зае с пълненето на чантата си. Всички необходими неща за през деня.
В това време влезе и Волтер. Сините й очи срещнаха неговите за момент и се придвижи до другия край на стаята, където беше каишката му. Подаде му я и го огледа.
- Изглеждаш добре...Арес вече е в коридора и чака да излезе. - съобщи му тя и се усмихна вяло. Довърши с прибирането и излезе от стаята си.
- Ще се видим довечера... в седем. - потвърди за последно тя и излезе през вратата забързано, защото имаше да прави много неща, преди да отиде на работа.

by **Voltaire.** Вто Юни 18, 2013 8:29 pm

Дали да не си вземеше почивен ден? Продължаваше да се чуди, дори след като се качи в колата и пусна класическата музика. Може би щеше да обиколи няколко парка, да разгледа града, да си купи нещо, да иде на фризьор и той...
Много неща можеше да се направят.
В крайна сметка позвъни в ресторанта от колата си и каза, днес да не го чакат. Щеше да се отдаде не разходки, а с това хубаво време... да отиваше на плажа.
Погледна към задната седалка, и палето което гризеше тапицерията. Кош ход да не вземат кошчето.
Паркира на същото място, на което го беше направил и първата нощ, когато Алия беше дошла при него. Слезе от колата и извади и Арес. Кученцето за пръв път виждаше толкова много пясък и вероятно му беше и топло на лапичките, пясъка не беше от много горещите, но неговите възглавнички бяха мънички и мекички и нежнички.
Влязоха в дървената постройка, в която се намираше само онази маса. Пусна каишката на паленцето и се приближи до масата плъзгайки пръстите на едната си ръка по нея. Вече беше покрита с тънък слой прах, но спомените в главата му от онази вечер се завърнаха сякаш си спомняше за сутринта. Затвори очи за момент опитвайки се да се концентрира. но Арес не му даде тази възможност. Изджавка няколко пъти привличайки вниманието му.
Волтер реши, че това тук просто беше минало и излязоха отново навън. Свали ризата си и я постави на пясъка, където Арес да стои и да не му пари, но палето беше глупавичко. Накрая стигна до заключението, че ще им е най - добре да влязат във водата. Свали и дънките си, както и каишката на Арес и го подкани. Палето само това и чакаше, да си играеш с кучето във водата беше забавно, наистина забавно.Чувстваше се като малко момче, Дори след като излезе отново на плажа и малкото посетители, от които предимно жени бяха забили погледа си в него. Чудеше се какво ли толкова гледат. Щеше да е по добре, ако имаше хавлия, но все пак се излегна по корем на плажа, като предвидливо отново върза Арес и сложи каишката на китката си, за да усети ако малкия се опита да избяга.
Дори не разбра, че се е унесъл в сън, късметлия беше, че слънцето не напичаше много и не беше изгорял. Пробуди се от дърпащия го Арес, които си играеше с някакво момиче.
- Красив е. - Отбеляза тя когато Волтер се надигна и седна в нормално положение, може би би се засрамил, ако осъзнаваше, че е по боксерки, а жената го оглеждаше неприкрито.
- Благодаря, - отговори той, но реши да сложи край на разговора, преди да е решила, че може да го сваля. - На приятелката ми е. Пазя го за през деня.
Момичето нямаше вид на отказала се, напротив, продължи да си играе с кученцето.
- Не се и съмнявам. - Очите й го изпива, когато се изправи и закри слънцето с тялото си, което притежаваше златист загар, очевидно по цял ден киснеше тук.
- Както и това, че очевидно се справяш добре между чаршафите. - Момичето инстинктивно докосна врата си, което му напомни за предната вечер. Сега му стана ясно какво са зяпали всички, напълно беше забравил за това.
Изправи се и изтупа пясъка от вече сухото си тяло. Взе дрехите си и ги облече набързо, без да се бави да закопчава копчетата на ризата си.
- Извинявай, закъснявам, аз... - Той се огледа наоколо нарочно пропускайки погледа й. - Ще тръгвам.
Забърза към колата заедно с кученцето и тръгна обратно към апартамента, чак сега забеляза, че всъщност беше станало време да се прибира наистина. трябваше му душ, защото целия беше в пясък от което го сърбеше, а и малко или много беше изгорял от слънцето.
В осемнадесет часа успя да се добере до апартамента и банята съответно. Взе и Арес със себе си, защото козинката му беше пълна с пясък. Първо изкъпа него и го пусна да щъка из апартамента, а след това се погрижи и за себе си.
Отне му доста време и това да се оправи след банята, да си предаде някакъв естетичен вид, като това да оформи косата си така че да не стърчи във всички посоки. Чак тогава излезе от банята и взе първия костюм, който хвана, от гардероба си. Закъсняваше вече беше сеем, което значеше, че Алия трябваше да е тук някъде - всъщност.

by Aaliyah* Вто Юни 18, 2013 9:22 pm

Алия влетя през вратата като хала. Беше си избрала роклята преди да отиде на работа и отиде по- рано, с уговорката и да си тръгне малко по- рано. Бог да я поживи милата й шефка. Беше толкова добричка, сякаш бе нейна роднина. Винаги я разбираше и се притесняваше за нея. Затова и когато й каза, че ще излиза с един специален мъж тя се съгласи да я пусне по- рано, за да се приготви.
На нашето момиче не й харесваше да я лъже, но не беше точно лъжа, нали.. Все пак Волтер беше нещо повече за нея и щяха да излизат.
Та..
Мина през магазина, за да вземе роклята, след което и през фризьор, само за да й накъдрят леко косата на небрежни големи къдрици, които стигаха до средата на гърба й.
По най- бързия начин влезе в стаята си и започна да се оправя. Грим...Доста грим!
Свали всичко от себе си, изкъпа се и се зае с проклетия грим. Огледа старателно гърба си, защото роклята беше с гол гръб. Погрижи се за шията си и китките. Благославяше майсторите на крема, който си купи сутринта - нямаше почти никакви следи от онези по ръцете и гърдите й, които и без друго бяха по- леки.
Все пак и тях напудри обилно. Сложи си очна линия, спирала, червено червило. Достатъчно семпъл грим. Хвана два кичура от двете страни на главата й и ги съедини отзад съвсем небрежно с една малка шноличка. Пусна една част от къдриците пред рамото си и се зае с обличането. Червеното бельо бе задължително, както и стилната рокля. И да не забравяме червените токчета. За червения си маникюр се бе погрижила в почивката, така че сега добави само едно черно колие, което да контрастира на млечно бялата й кожа, а в средата на верижката стоеше един малък рубин. Сложи парфюм и едва не се спъна, докато бързаше да излезе от стаята си, подтичвайки.
- Извинявай, забавих се.. - каза тя и прехапа устна леко и разтревожено. Застана на едно място, за да се доогледа и дооправи. Роклята й беше нещо много сложно, дано беше я облякла както трябва..
- Е... да се преоблека или ще тръгваме? - попита тя все още притеснена дали трябва да е нещо такова, или по- семпло, или по- официално...

by **Voltaire.** Вто Юни 18, 2013 9:52 pm

Май не бях единствения закъсняващ. Ризата, панталона, сложих и елечето, и сакото отгоре и преметнах вратовръзката. Излязох от стаята си, като се доварявах до врата, където изчаквах и Алия. Странното беше, че апартамента, не беше много голям, а почти не можехме да се засечем в него.
Закопчах прилежно ризата си си я напухах в панталона, пристегнах и колана, закопчай елечето и точно когато се мъчих с вратовръзката без огледало се появи и Алия, което ме накара да притая дъх. Беше незаконно да е толкова изящна и красива, и... нямах думи.
Поклатих леко глава, за да мога да си съдера мислите. Не беше голяма философия отговора, но не можех да го формулирам.
- И аз закъснях, не се притеснявай, а ти си великолепна, така че, тръгваме.
Пристегнах вратовръзката на врата си и отворих врата пред нея, за да може да излезе.
Един съвет, не си хап устните, защото си цапаш зъбите с червило. - Усмихнах се леко докато слизахме с асансьора, разминахме се на входа с едно съседско семейство с дете, което естествено ни посочи с пръст и започна да говори, но бях твърде концентриран в мислите си, за да го чуя.
Добре, че вчера поръчах лимузината, съвсем бях изключил. Шофьора но отвори врата, и двамата се качихме в колата.
- Карай по бързо, че закъсняваме. - Казах на шофьора който кимна и пъргаво заобиколи колата. Все пак щеше да е хубаво да влезем в аристократското закъснение.

by Aaliyah* Пон Юни 24, 2013 10:23 pm

Всяко момиче иска да се чувства като принцеса. Макар за миг, макар да знае, че е илюзия. Това е мечтата на всяко малко момиченце още от най- ранна детска възраст.
Когато обаче имаш детство като това на нашата героиня- е, ами тогава не ти остава много време за толкова мечтаене.
Тя никога, ама никога не си беше фантазирала дори, че може да зареже курвенските дрехи, както и обикновенните и ще води такъв живот. А сега - стоеше, приковала поглед в огледалото, до неговия образ и се усмихна вяло и искрено. Изглеждаше наистина добре с тази рокля, сякаш беше шита за нея.
Сепна се, когато той я пришпори и побърза да го последва до асансьора.
Севи устни, усещайки се, когато той я посъветва да не си хапе устните и нова усмивка се появи по лицето й.
- Нима искаш да го пазя за някъде другаде? - попита закачливо тя и се подсмихна, докато металните врати отново се отваряха. Вмъкнаха се в лимузината и тя отпраши надалеч, докато Алия гледаше през прозореца. Никога не бе очаквала да бъде придружителка на такъв бал. Обикновенно клиентите й идваха след такива балове - след като не са били удовлетворени или нещо такова. Но сега тя щеше да бъде една от тях. Не използвана, не захвърлена, не малтретирана. Една от тях.
Несъзнателно хвана ръката на Волтер, докато чакаха шофьора да им отвори вратата. Поредния цирк започваше и тя бе готова да даде всичко от себе си, за да убеди останалите, че е в колеж вече, а родителите й са писатели.
Излязоха един след друг и скоро икономката ги прие и ги опъти към залата, където бе приемът. Когато влязоха безброй много очи се впряха в тях, сякаш това бе хита на века.
Тя издиша тежко и се приближи повече към мъжа до нея, макар да се усмихваше чаровно на всеки, на който и той.
- Толкова много хора.. - константира съвсем тихо и побърза да намери баланса в себе си, защото само щеше да го изложи, ако припадне точно тук пред всички.

by **Voltaire.** Пон Юни 24, 2013 10:58 pm

И когато всички блещукащи звездички на небето, слизаха сред хората, се откриваше гледка която трудно може да се забрави. Такива като Алия бяха малко, като луната, по средата на нощното небе. Всички присъстващи дами носеха пищни рокли, но никоя от тях не можеше дори да си мечтае да бъде красива колкото момичето седящо до него.
Домакинът бързо се присламчи към тях с онази негова непринудена и дори на моменти дразнеща усмивка. Волтер се дразнеше, за това, че живота на "приятеля" му бе така лек, а този на самия него тъй сложен. Важното беше, че Алия беше тук и самото и присъствие му даваше някакъв кураж.
- Франсоа, каква радост е да те видя тук, придружаван от тази така великолепна дама. - Без да се замисля Робърт грабна ръката й и я целуна нежно. Тръпките които полазиха по гърба на Волтер не бяха просто случайни. В гърдите му се за форми ръмжене, което той за щастие успя да подтисне, но ревността му явно беше изписана на лицето, защото Робърт изглеждаше още по щастлив, толкова, когато го дразни.
- Това е Алия - представи я той на домакина и си наложи да се усмихне фалшиво, преди да го е хванал за гушата. - Лично на мен не ми се идваше, но сметнах за нужно все пак да ви запозная, след като толкова много искаше да я видиш.
Всъщност не беше за това. Тя беше неговия елегантен, стилен и неземно красив трофей, които той харесваше болезнено много, дори можеше да се каже, че обича, макар да не желаеше да използва тази дума никога през своя живот. А причината да дойде точно тук с нея, беше за да натрие носовете на всичките си партньори, защото неговото момиче, беше най - красивото, не само в залата. Другите можеха единствено да мечтаят за нея. Тя беше негова!

by Aaliyah* Пон Юни 24, 2013 11:15 pm

Всички погледи бяха вперени в нея.
''Дръж се спокойно, бъди хладна, бъди непроницаема. Не се предавай. Ти си добра в това.'' напомни си тя, дори когато неговия колега дотърча до тях и започна да й прави комплименти, което очевидно не се нравеше на В... Франсоа, да.
Ледена усмивка се появи по червените й плътни устни и тя съвсем леко и грациозно наклони глава в израз на поклон.
- Аз съм Робърт, госпожице. Много ми е приятно да видя скъпия си партньор в такава омайно красива компания. - изрече дрезгавия глас на мъжа пред нея, който задържа ръката й малко повече от необходимото, но в крайна сметка я освободи и тя я отпусна до тялото си.
- Удоволствието е мое, Робърт. - отвърна тя хладно и спокойно, но все пак усмивката не слизаше от устните й, макар и вече по- скоро да преминаваше в ''потайна''.
Можеше да усети погледа на партньора на господаря си, който я сканираше с неприкрито възхищение, както и още няколко на неговото обкръжение.
Очевидно Волтер не се появяваше често с компания. Тя погледна към него и разучи набързо реакциите му, докато Робърт и още няколко негови колеги се бяха приближили и общуваха с него. Не изглеждаше особено въодушевен да се намира тук, особено когато въпросния нахалник, който я оглеждаше като парче месо повика едната сервитьорка и подаде на Алия чаша шампанско, а останалите господа остави да се самообслужат.
Момичето беше свикнало с такива погледи, не беше нищо ново, затова и бе решила да им прави на пук, като от време на време докосваше ръката на Волтер и други подобни малки жестове. Ти да видиш какво можеше да се предизвика с малко красота...

by **Voltaire.** Пон Юни 24, 2013 11:44 pm

Така го дразнеха всички тук, сякаш си нямаха компания. Той познаваше почти всички и много добре знаеше, че тези господа рядко оставаха без компания и макар повечето да бяха женени, много често жената с тях, не беше тази подписала договора наречен брак. Пълни развратници. Вероятно и затова го дразнеха тези неприкрити погледи, вперени в Алия. Така му се искаше просто да я хване за ръката и да си тръгнат от тук. Не, че Волтер можеше да ги съди, той също не беше цвете, но поне до някаква степен уважаваше жените, ако не се опре до секс.
- Алия... - Обърна се Волтер към нея и по устните му отново заигра лека изкуствена усмивка. - Защо не се присъединиш към дамите, убеден съм, че разговора с тях, ще ти е много по приятен.
Всичко в него крещеше, че това не е молба, а заповед искаше да я отдалечи от всички тези мазни "господа", от които му се повдигаше, а да я помоли така беше най - културният начин да я "изгони".
Беше общо прието на такива събития мъжете и жените да се отделят. Мъжете говореха за бизнес делата си и от време на време пукаха някоя шега или разказваха скучна случка от живота си, а жените... Те вероятно клюкарстваха. Никой не знаеше, но се предполагаше, че се оплакват от развратните си разгонени мъже.

by Aaliyah* Вто Юни 25, 2013 9:04 pm

Прекрасно. Алия наистина очакваше много повече от това. Вместо представите й, тя се бе озовала в егоистичен и лицемерен свят, в който приятелите на ''мъжа й'' я събличаха с поглед, при това без да се срамят особено много от присъствието му, а жените бликаха отрова срещу нея.
Да, искаше да се присъедини към тях всъщност, за да види какво точно им мелеха змийските езици.
- Защо не... До после, скъпи. - каза тя и му се усмихна хладно, след като погледите им се срещнаха тя пристъпи уверено към него и устните й докоснаха неговите съвсем леко като крила на пеперуда, но достатъчно, за да му дадат знак да се успокои.
Завъртя се с перфектна грация и тръгна с уверена походка към кръгът от жени, който се бе събрал по- нататък.
Беше ядосана на Волтер, че я изрита така, защото да се опита да общува с жените се превърна в безнадежден опит. Те бяха толкова високомерни и злобни спрямо нея, че само й лазеха по нервите допълнително. Трябваше да му го върне някак, но за сега просто изпразваше една след друга чашите с шампанско, докато разхождаше дългите си, стройни крака из края на залата, наблюдавайки цялата злобна картинка... Повдигаше й се от всичкото лицемерие.

by **Voltaire.** Вто Юни 25, 2013 9:35 pm

Получи дори целувка за "сбогуване", но това като че ли настърви "другарите" му да си пробват късмета. Оглеждаха жените, сякаш бяха в магазин за играчки, а най - скъпата и ценна беше Алия. Не му харесваше тази игра - изобщо! Започнаха с леки подмятания и облози. Никога преди не беше участвал, дори в малкото пъти, на които присъстваше. Погледа му следеше Алия, която като, че ли не можеше да си намери място. Не биваше да идват тук, а и ако нещата продължаваха така.
- Господа, ще ви помоля да престанете с погледите, скоро мисля да и предлагам брак, ще съм благодарен, ако не ми се налага да си развалям бизнес отношенията с някой от тук присъстващите. - Това си беше чиста проба заплаха и мъжете ясно я разбраха.
- Ще отида до едното място, извинете ме... - Отдели се от бандата големи деца и тръгна към тоалетната. Трябваше му свеж въздух, който нямаше да получи там, но поне щеше да си измие лицето, а и наистина мина през тоалетната, за всеки случай, нищо, че не беше пил много течности.
Спря се до мивката и се вгледа в огледалото, докато старателно измиваше ръцете си. Дори сам виждаше, леките бръчици от притеснение набраздили лицето му. Плисна две шепи вода и остави капките да се стекат и по врата му. Определено му трябваше въздух.
Излезе от тоалетната и затърси Алия с поглед, можеше просто да си тръгнат, щеше да я попита дали има нещо против.

by Aaliyah* Вто Юни 25, 2013 10:12 pm

'Какво изобщо си въобразяваше? Тук не е мястото ти, ти си само проститутка.' ядосваше се на себе си красавицата, докато бе облегнала гърба си на една от стените и отпиваше от поредната чаша шампанско.
Ядосваше се на себе си за действията си в последните двадесет и четири часа- беше се размекнала твърде много.
Ядосваше се и на него - вместо да не се интересува от оръфляците около него и да им покаже, че те не могат да го засегнат, то той им се връзваше на примитивния акъл. Честно, Алия имаше по- високо мнение за него. Смяташе го за интелигентен човек с остър ум. Очевидно първичните му инстинкти бяха по- силни от всичко друго. Глупак.
Момичето присви устни, за да възпре нова ругатня по негов адрес, когато нечии мъжки глас едва не я накара да подскочи. Стресна я и бързо я изкара от унисона й, потънал в гняв.
Празните й очи се преместиха върху него. Беше онзи, с който се запозна първо - Робърт, или нещо такова. Той се приближи към нея галантно и се усмихна по начин, който казваше, че вече роклята й бе излишна. Още един глупак.
- Госпожице Алия, харесвате ли класическата музика? - попита той, след като цигулките на един валс започнаха да издават своите причудливи звуци. Брюнетката можеше да си представи как лъкът се спуска по тетивата и музикантът се вживява в мелодията...Добре познаваше тази ария.
- Може да се каже. - отвърна хладно гордостта й, придружена с нова глътка шампанско.
- Бихте ли ми подарили този танц, тогава? - продължи той със съвършените си обноски и галантността си. Е, тя би ги пратила в едно особено място на тялото му, но така само щеше да изложи Волтер.
- Не мисля, че моят Франсоа ще одобри това. - опита се да го разкара по най- учтивия начин, но копелето му, беше упорито. А и... Волтер заслужаваше наказание.
- Франсоа сега го няма. А и това ще бъде просто танц. Ще бъде пред много хора, така че едва ли би бил чак толкова против. - да, както спомена... Магарето си остава магаре. Но и Алия не се дърпаше много. Нежната й длан докосна едва неговата, която от доста отдавна висеше във въздуха, при което той трепна.
- Притежавате ненадмината красота, госпожице. - спомена той, след като отидоха до импровизирания дансинг и другата му ръка докосна кръста й. Не си позволи да премести по- надолу, или по- нагоре ръката си, като перфектния джентълмен, за който се имаше, за което му бе благодарна. Все пак не искаше да прави сцени.
Започна нов такт на мелодията и те се присъединиха към другите няколко двойки, които се движеха също така грациозно из дансинга, както и те.
- Благодаря, не го казвате за пръв път. - отвърна момичето хладно, впила ледения си поглед в него, а той просто се усмихваше, сякаш вече беше хлътнал. Горката му жена..
- Наистина го имам предвид... Вашата външност е уникална и неповторима рядкост, ценен дар, който Франсоа наистина трябва да цени, за да не го загуби. Напомняте ми на велики жени от световната история. Има толкова мистичност и потайност във вашите очи.. Чудя се дали би ми се отдала възможност, за да опозная вашата същност? - Нима така правеха вече? Това си беше същинска покана той да стане неин любовник. Дали все още щеше да я иска ако знаеше истинската й професия? Истинската връзка между нея и Волтер? Вероятно просто щеше да я сметне за поредното тяло, не да я сравнява с божества..
- Вероятно не. Съдба. Кой знае? - каза загадъчно тя и си позволи една изкуствена усмивка.
В този момент наистина искаше нейния господар да я види. Да разбере, че не бива да я подценява толкова ... заслужаваше да изгледа танца от край до край, особено докато слабото й тяло се завърташе, принудено от мелодията и неговите ръце, а очите й не изпускаха неговите, макар да навяваха по- скоро спомена за Сибир, отколкото за дълбините на карибско море..

by **Voltaire.** Сря Юни 26, 2013 3:05 pm

Търсенето не отне много време. Секунди след като плъзна очите си по всички в залата успя да види изящната червена рокля, която носеше Алия, а след секунда и точно в чии прегръдки се намираше, докато танцува. Значи споделяше този танц със всеки срещнат? А той си мислеше, че онзи момент докато танцуваха в самолета беше специален, че означава нещо. Вероятно дори не си спомняше за него.
Ръцете му се свиха в юмруци, които Волтер стискаше силно. Чувстваше се безсилен, слаб... Всичко, което мразеше в себе си. Беше си позволил да чувства. Беше го направил и това беше неговата награда. Щеше да си остане слаб, но нямаше да позволи на никой да го види.
Отпусна юмруците си и взе чаша шампанско от един поднос, след като му беше предложено от сервитьора. Приближи се бавно до другите господа, макар все още да гледаше Алия. Лицето му се беше успокоило изградено от масата на безразличието прикриващо болката, която изпитваше.
- Кога се случи това. - Посочи той към дансинга, където жената, която толкова много харесваше танцуваше с мъжа, който най - много уважаваше, от тук присъстващите.
- Веднага след като изчезна. - Отговори му един от зяпачите. Значи това се случваше, когато допуснеш някого твърде близо. Предава те... Не само Алия, всъщност тя вероятно просто се държеше учтиво, но дори тогава нямаше право. Не беше и позволявал да танцува с други, особено валс. Разрушаваше красивите му спомени. Волтер отново стисна в юмрук свободната си ръка. Но за да не се забележи реши да разнообрази спектакъла.
- Хилядарка, че няма да посмее да изтанцува следващия танц. - Изпи шампанското и помоли един от шляещите се сервитьори да му донесе двойно уиски. Точно сега му трябваше алкохол. Или не, защото тази нощ Алия щеше да се запознае с Волтер отново. По добре щеше да е така. Твърде много болеше в подобни моменти. Просто отново трябваше да стане безчувствен и нямаше да губи време.

by Aaliyah* Сря Юни 26, 2013 9:27 pm

Да разгадаеш Волтер в такива моменти е трудно. Но Алия и с това се справяше. Знаеше, че не му се нрави. Знаеше много добре, че го дразни и вътрешно не беше толкова спокоен, колкото изглеждаше отвън.
Да знаеш обаче какво чувства той не значеше, че можеш да предвидиш всичко. Момичето все още си задаваше хиляди въпроси. Защо не я спря? Толкова ли значеха последните часове за него? Дали отново щяха да се карат, когато се приберат, или просто щяха да спрат да си говорят? Какво ли си мислеше в момента?
След като танца свърши пианото започна нова мелодия, но момичето спря на място, откъсвайки ръце от неговите.
- Алия, всичко наред ли е? - попита културно мъжът пред нея, но тя поклати глава отрицателно и ръцете й се отпуснаха отстрани до тялото. Взе една чаша от близо минаващия сервитьор и повдигна леко краищата на роклята си, тръгвайки към терасата без излишна драма. Освен, че Робърт бе зарязан, почти никой не забеляза, че ''жената в червено'' се измъква тихомълком. В другия край на коридора бе въпросната тераса и й се струваше страхотно място за уединение.

by Sponsored content

Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)