Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

by **Voltaire.** Сря Яну 30, 2013 2:43 am

Spoiler:

by Aaliyah* Съб Фев 02, 2013 11:55 pm

I will survive...At least I guess

Не мога да повярвам, че все пак Джо ме продаде. До сега работех в хотела и нямах толкова проблеми. В края на деня винаги си имах собствена стая, където да остана насаме с мислите си. А сега какво? Денонощно трябваше да бъда на разположение на някой сополанко, или пък извратеняк, отегчен от живота и решен да измъчва някой друг за удоволствие.
Защо ли вече не ми правеше впечатление. Все тая.
Металната врата пред мен се отвори и Рон ме бутна грубо напред. Погледнах го през рамо с един кръвнишки поглед и продължих да вървя напред с високо вдигната брадичка и носле. Човека зад мен приличаше на четирикрилен гардероб, но мен не ме смущаваше. Той ми беше ескорта, докато ме заведе до апартамента на въпросния ми нов господар.
И макар че бях облечена с черен кожен гащеризон с цип от пъпчето до врата ми и отдолу да бях гола не се чувствах като плужек или нещо такова. Да, знаех какво ме очаква. Щях да си го понеса. Сама влязох в онзи хотел. Бих се радвала да изчезна от всичко това, но нямаше да бягам и да се правя на слаба. Не притежавах тялото си, но притежавах духа си, а той беше несломим след всичко, което съм изживяла.
Ето, че стигнахме до апартамента. Почуках, но никой не отвори. Рон отново ме бутна недоволно. Трябваше да си достави стоката и да се разкара. Колебливо докоснах дръжката, но след като беше отворено...Ами тук си беше моя нов живот. Да видим какво ме очакваше.
Влязох и затворих вратата пред носа на онзи гринго.
Влязох в първата стая, която видях със смела стъпка, докато звука от високите ми тънки токчета отекваха из целия апартамент.
Изглеждаше ми като хол. Всичко беше горе долу приветливо обзаведено. Интересно ми беше да видя господаря. Дали беше някой съсухрен дядка? Щях да се радвам ако е така. Колкото по- бързо пукне толкова по- бързо щях да се отърва.
Внимателно застанах на колене върху килима и наведох глава, изчаквайки някой да дойде. Надявах се да бъде по- бързо, защото не беше удобно това положение с токчета.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 12:41 am

Не желаех да имам някоя, която и да е и всяка вечер да прекарвам с различна пачавра, пък и най - малкото, не ми се искаше всяка да знае за предпочитанията ми. Много обичаха да си отварят устите и да си споделят неща които се преживели, а мен това не ме устройваше. Трябваше да си пазя репутацията, за това стигнах до вътрешен консенсус да си закупя жива играчка. Беше същото като търговията на роби, само че за разлика от онези тази щях да си я ползвам само за леглото.
Не бях спал с жена от няколко месеца, заради вкусовете ми, затова и поръчах някоя по издръжлива, от онези които се примиряват лесно със съдбата си. Задължително брюнетка и на около двадесет години. Не исках да е по голяма от мен, а и да няма много опит, за да не се прави на остроумна.
Бях отишъл да си налея уиски, когато чух почукването, дали това не беше доставката? Ами щеше да изчака в момента бях зает. Аз бях господаря и си отстоявах на нивото. Изпих си уискито и си налях ново като тръгнах към врата, но в хола вече беше коленичило момиче, точно по моя вкус. Какъв беше вкуса ми? Покорни...
Приближих се към нея и се наведох съвсем леко, докато пръстите ми се плъзнаха по шията и към брадичката. Стиснах лицето й от двете страни и я накарах да ме погледне. Наклоних глава на една страна за да я огледам по добре и се усмихнах леко. Беше красива и това ми стигаше.
Писнах я и се отдръпнах от нея на няколко крачки.
- Стани и се настани по удобно на дивана... Започвай да говориш, каквото се сетиш, само говори...

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 12:53 am

Свих устни, когато чух някой да приближава. Най- накрая, стоях в това положение вече десет минути. Смръщих вежди, когато ме стисна леко и очите ми се впиха в неговите. Хубавичък беше поне. Това не оправдаваше арогантността в погледа му. Дразнеше ме. Изправих се още преди да си е довършил изречението и се тупнах на дивана, вдигайки краката си на масичката и ги кръстосах. Взех края на иначе стегнатата си отзад опашка от коса и се заиграх с тях, наблюдавайки ги. Дори не исках да го гледам.
- Можеш да ме наричаш Алия. На 23 съм и това, че си ме купил не значи, че съм съгласна на 24 часов секс маратон през цялото време. Нямам никакви други дрехи, освен това, с което съм и... Искам отделна стая...или поне да не спя при теб, мога и тук, нямам проблем. - щом искаше да говоря. Можех го. При това много добре.
- Не те интересува миналото ми, нито особено много ми се комуникира с теб като цяло, но работата си е работа. - допълних, хвърляйки му един поглед и отново върнах погледа върху себе си. Огледах си ноктите. Хубаво беше да си взема комплекта за маникюр, скоро трябваше да ги пооправя малко. Не, че имах шанса де. Джо ме дразнеше от самото начало, жалко че осъдиха предишния ми шеф и го вкараха на топло.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 1:06 am

Намръщих се... Правила ли ми определяше? Тази нямаше да я бъде. Ако си мислеше, че можеше да ми нарежда... Кой беше господаря и коя подчинената. Мислех да я науча на малко обноски. Не ми се нравеше своеволието й. Беше направила добро първо впечатление и до там, сега беше сринала всякакви очаквания. Заслужаваше си наказание.
- Спри да говориш... - Казах бавно и леко провлачено, но с ясната нотка да замълчи. - Първо, масата на която сложи краката си ми струваше двойно повече от това да купя теб така, че седни като нормален човек. Второ, аз не спя с никого, имаме си специална стая за секс, не го правя в леглото си. Трето, тъй като те притежавам, ако желая и ще те споделям, затова забрави хапливия си език освен ако не искаш да оближеш пода... Буквално. Четвърто, дрехи не са ти необходими, защото предпочитам да ходиш гола.
Изпих уискито си и се усмихнах леко когато отново вдигна погледа си и очите ми я приковаха в желязната си хватка, дори не мигах. Не ми беше необходимо когато вдъхвах респект. Исках да се страхува от мен защото трябваше да го прави.
- Сега стани и се съблечи... Веднага! - Казах заповедно и по устните ми пропълзя перверзна усмивка. Трябваше да изпробвам стоката, преди да разбера дали наистина става.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 1:19 am

Ама естествено. Точно на мен трябваше да ми се падне възможно най- скапания и извратения. Че как иначе. Защо ли не се учудвам на късмета си. Живота явно обича да ме вижда как се гърча.
Е, нямаше да го получи. Щях да си изтърпя всичко и пак да си живея добре.
И той си мислеше, че е страшен. Моля те. Още имаше жълто около устата си, дори..
Все пак седнах нормално, кръстосвайки крака докато той ми опяваше.
И ето го момента, в който ме гледаше толкова страшно.
Напушваше ме на смях, дали го знаеше? Извъртях очи и поклатих глава, след което се изправих, въздишайки леко.
- Да, господарю.- казах по възможно най- саркастичния начин и се наведох, за да си махна обувките. Слязох от иначе така високите токчета и хванах ципа. Свалих го до края му, което накара гърдите ми да се отпуснат от стегнатата хватка на кожата. Измъкнах ръцете си, както и цялата горна част на тялото си от това, а после го избутах надолу по краката си, докато накрая не се озова на земята. Взех го и го хвърлих на дивана, след което върнах погледа си на неговия с огромна доза пренебрежение. След малко се завъртях бавно и повдигнах вежди, чакайки следваща заповед.
Идеята да ме пуска на други не ми харесваше. Трябваше това да си го избие от главата, ако не иска да го убия докато спи. Поне явно имахме общи цели - нямаше да се налага да спя при него и не беше от най- разговорливите. По-добре от нищо

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 1:36 am

Дразнеше ме. Май си нямаше и на представа колко. Какво си мислеше, че си позволява. Изправих се грациозно, както ме бяха научили и се приближих към нея с няколко стъпки - премерени, изискани. Погледнах в очите й за момент. Колко жалко, че тази красота се похабяваше с толкова малко покорност. Вдигнах ръката си, а върховете на пръстите ми се спуснаха по лицето й галейки я нежно. Наклоних глава отново на една страна и я поклатих леко, а устните ми се изправиха в права линия вкаменявайки лицето ми. Ръката ми се отдръпна от лицето й. А след секунда се върна, зашивайки й такъв шамар, че цялото й лице се извъртя, а на бузата и остана червен отпечатък.
- Защо ме принуждаваш да го правя... Осъзнаваш, че така само си навличаш гнева ми, нали? А това никак не е добре за теб.
Хванах отново лицето й и го извъртях грубо към своето, исках да се вгледа в очите ми, за да види, че в тях няма и капка милост. Няма никакви чувства, освен може би желанието за секс и това за надмощие над по слабите.
- Ще ме наричаш Волтèр... - Тона ми беше ледено студен, ако можеше до сега щеше да я е замразил. Отпих от уискито си без да отделям поглед от нея. Ръката която я удари се спусна по тялото й и леко докосна женствеността й. - Имаш едно единствено задължение, и то е да ме задоволиш, така, че дай най-доброто от себе си, ако не искаш да ти се случи нещо преждевременно.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 1:52 am

Започвах да имам съмнения, че съм мазохист. Всъщност май отдавна си го знаех, просто не се бях замисляла върху факта. Ударът му едва не ми откачи главата, но дори ме накара да се подсмихна. Естествено той не го видя, заради косата ми, но все пак.
Погледнах го отново в очите и неговите бяха студени. Бяха зелени, но напомняха на гора, скована от студ и мраз. Тогава се сетих нещо.
Значи беше французин...
- Voltaire ... Vous savez que la peur est un signe de faiblesse. Просто казвам. - казах, след като той спря да говори, отвръщайки на погледа му. Едно трябваше да знае...Можеше да ме наказва колкото си иска. Да ме има колкото пъти си иска, да прави всичко с мен, но нямаше да види покорство и страх в тези очи. Минах през ада, за да съм тук. Нямах никого, нямах познати, нито приятели, нито семейство. Никого, за когото да ме е грижа, така че опитите му да пречупи духа ми бяха напразни.
Пръстите му се докоснаха до нежното място между краката ми.Устните ми се отвориха инстинктивно, но нищо не излезе от тях. Затворих ги отново и останах съвсем спокойна.
- Едно от правилата ти - Не се прави секс освен в стаята - повторих това, което той каза - Може би ще е добре да ми изясниш всичките, за да нямаш претенции после. - констатирах, оставайки на мястото си, а погледа ми се спусна по тялото му. Никой не можеше да оспори красотата му.

****
- Знаеш, че боят е признак на слабост..

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 2:09 am

Присвих устните си, защо ли просто да не я върна на онова място, от я взех и не се наслаждаван отстрани на агонията която щях да и причинявам изпращайки какви ли не изроди да се забавляват с нея. Не, че не можех да го правя и сега, но в тази къща влизаше само прислужницата веднъж в месеца.
- Наречи ме слаб, само още веднъж и може да е последното нещо, което ще изречеш. Заплахите ми може и да не бяха убедителни, но бяха реални. Не исках да ми скъса нервите преди още да съм я имал и веднъж. Отдръпнах се от нея поглеждайки към коридора.
- Прави си, никакъв секс извън стаята, а сега е време да я намериш, за да си поиграем. - Трябваше да е наясно, аз й бях казал да ме задоволи, не се бях изяснил къде, но все пак ме е слушала. Това и спести няколко шамара.
Докато я изчаквах да тръгне реших, че наистина ще е добре да знае някой неща.
- Винаги се вечеря в деветнадесет и тридесет. Независимо дали си гладна или не ще се храниш с мен на масата в трапезарията, облечена подобаващо за една истинска дама. Вратата през която влезе. Забеляза, че беше отключена, противно на повечето врати, които се заключват отвън, а се отварят отвътре тази е на обратно. Всеки може да влезе, но никой да излезе. Само двама човека заедно с мен знаем кода, не се опитвай. - Това трябваше да знае за сега и да открие стаята разбира си.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 2:48 am

Обърнах се с гръб към него, завъртайки се на пръсти и тръгнах грациозно по правия коридор, стъпвайки бавно и спокойно. Оглеждах всяко кътче, докато го слушах какво ми говори за правилата тук. Мен лично ме устройваха. Къщата беше хубава, имаше храна, предполагаше се че ще спя сама, защото и той не си падаше по това. Поне за сега нямах проблеми.
Огледах всяка врата, докато не стигнахме края на коридора. Едната беше малко по малка. Спрях се пред нея, скръствайки ръце и кимнах в нейна посока, поглеждайки към него.
- Мисля, че ще се справя. - казах накрая, чакайки да отвори, или да ми каже, че не е тя и да преминем към друга.
И в двата случая нямах какво повече да му кажа. Следваше секс. След което надявах се да се добера до баня и може би малко почивка.
Молех се да е по цял ден на работа. Щеше да бъде рай. Имаше телевизор, явно и телевизия, всичко беше меко...все щях да си намирам занимание.
- Някакви други забрани? - попитах все пак, свивайки устни и ги притиснах една към друга, докато чаках отговора му.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 4:20 pm

Тя се спря пред една врата и зачака. Други забрани? Имаше още няколко, за които щяхме да поговорим след малко. Застанах до нея и отворих вратата, а пред очите и се разкри доста празна стая или поне на пръв поглед.
- Това е гардеробът ти... - Казах просто и отново затворих вратата. Всички дрехи в него бяха стандартен размер, така че трябваше да и станат. Направих няколко крачки към отсрещната врата и отворих малкото капаче отстрани до нея, въведох трите шестици, които служеха за код и ключалката изщрака. Отворих вратата широко и се разкри прекрасната гледка на червените стени и играчките окачени по тях.
- Това е стаята... - Направих и жест да влезе и да разгледа а аз застанах плътно зад нея прилепил тялото си към нейното, а устните ми бяха до ухото й.
- Готова ли си? - Попитах докато ръцете ми вече се плъзгаха грубо по кожата й и стиснаха гърдите й. Малко жени споделяха фантазиите ми, но се надавах да е една от тях, в противен случай нямаше да и хареса...

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 4:34 pm

Йей...значи все пак щях да имам дрехи. Това определено ми допадаше. А като видях колко голямо е пространството. Нямаше да излизам от тук цял ден. Все още завеяна по мисълта за гардероба си почти не забелязах, че той вече е отворил друга стая.
Когато ме извика излязох от унеса си и се обърнах в негова посока. Лампите светнаха бързо, след като аз пристъпих вътре и чух тежкото затваряне на вратата. Изглеждаше някак зловещо и превъзбуждащо в едно и също време. Караше странно вълнение да се надига в стомаха ми, но не и страх…Била съм подлагана на подобни „мъчения” с играчки, които разпознавах и тук. Преди ме плашеха. Сега вече не. Прехапах устна, оглеждайки играчките и останалите неща там, докато не усетих присъствието му плътно зад себе си. Спрях всякакво движение и затворих очи, въздишайки леко, когато ръцете му започнаха да се разхождат по кожата ми. Поклатих глава положително.
- Разбира се…нали за това съм тук. – казах тихо и дори се усмихнах леко. В началото не знаех какво точно да очаквам от него, но сега започвахме да се опознаваме. А вълнението в стомаха ми все повече се увеличаваше, карайки ме да настръхна леко дори само от дъха му, който галеше ушето ми.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 5:34 pm

Усмихнах се леко. Не виждах лицето й, но по плиткото й дишане ми ставаше ясно, че не й е неприятно. Вършеше добре работата си, сама беше казала, че всичко беше за това.
Бутнах я грубо към най - близката стена и я притиснах с тялото си без да съм сигурен че може да си поема въздух. Една от ръцете ми се заплете в косата й и дръпнах главата й назад. Зъбите ми одраха нежната кожа на врата й, след което ги стиснах така, че я захапах. Вероятно и бях причинил доста силна болка, но за това беше тук. Това ме възбуждаше.
Устните ми отново се долепиха до ухото й.
- Ето още едно правило. Никакъв секс след вечеря, а в момента е приблизително деветнадесет и петнадесет. Вечерята е след броени минути. - Отдръпнах се от нея, макар да бях започнал да се възбуждам и отстъпих няколко крачки.
- Ще те чакам в трапезарията. Облечи се подобаващо и не забравяй да заключиш след като излезеш. Кода е три тройки за да се заключи вратата.
Излязох от стаята и тръгнах към трапезарията за да подредя масата за вечерята.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 5:57 pm

Не беше честно. Затова ли ме доведе тук? Само, за да ме ухапе? Прехапах устна отново, след като той си тръгна и преминах с пръсти по мястото, на което преди секунди бяха зъбите му...На бас, че щеше да ми остане синина.
Въздъхнах леко и излязох. Въведох кода, след което отидох в дрешника. Нямах много време, така че взех просто една рокля и я облякох. Завъртях се пред огледалото. Добре беше. Обух си нови обувки и пуснах косата си, разресвайки я набързо. Даже остана време да изпробвам голямата палитра от гримове, която бе оставена на тоалетката. Естествено не всичко, но все пак един тъмен молив и спирала. Погледнах часовника. Имах две минути. Загасих лампата, когато се усетих, че нямам бельо, но така или иначе нямаше секс след вечеря значи нямаше да ме докосва, нито да разбере.
Затворих вратата след себе си и отидох в трапезарията, където масата вече беше приготвена.
- С нещо да помогна? - попитах, преплитайки пръсти и спуснах ръце пред тялото си.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 6:27 pm

Започнах да подреждам масата. Хубаво беше да отговаряш за цяла верига ресторанти. Всяка вечер ми се приготвяше храна за вкъщи, а аз само трябваше да я подредя в чиниите. Сложих всичко на масата и отидох до шкафа с вината, когато тя се появи.
- Просто да седнеш. - Взех бяло вино и се заех със задачата да го отворя. - За предястие има Биск от скариди . За основно, Телешко по провансалски, а за десерт Милфьой в марокански стил.
Приближих се до масата и сипах виното в две те чаши. Оставих до в леда и дръпнах стола й за да може да седне, а след това го бутнах към масата, за да й е удобно. Седнах срещу нея гледайки я изпитателно какво точно ще направи.
- Тази рокля... - Наклоних леко главата си за да я огледам по добре. - По подходяща е за пикник... или за разходка в гората.
Констатирах отпивайки от виното си. Предполагах, че роклите за вечеря трябва да са дълги, за да не приковават вниманието, а с тази определено привличаше вниманието.
Оставих чашата и взех салфетката от плат поставяйки я върху краката си.
- Пиеш ли противозачатъчни? - Беше конкретния ми въпрос. Това трябваше да го обсъдим по възможност тази вечер, както и други неща свързани със заниманията ни.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 6:51 pm

Послушах нарежданията му и той като кавалер ми дръпна стола...Поне обноските му бяха добри. Е...това явно щеше да бъде новото ми ежедневие.
- Звучи вкусно. - констатирах и огледах супата, която имах пред себе си. Не бях опитвала такова нещо. Надявах се да е вкусно. Вкусът ми за храна беше малко капризен и предпочитах да си стоя гладна, отколкото да ям нещо отвратително. Така де, като добавим и че бях вегетарианка.
Обърнах внимание обаче на виното. Любимата ми напитка. Отпих от чашата си, когато и той седна на масата и огледах приборите. Сложих салфетката в скута си и погледнах към него, решена да изчакам, за да видя как се храни той...не знаех как се яде това. Имаше скариди вътре.
- Съжалявам, но не мога да се съглася. Едва ли такъв сатен е за пикник или за гора. Не бих я похабила за такъв повод. А и...беше първото, което видях. Нямах много време. - констатирах, повдигайки вежда и отново отпих от полу-прозрачната течност.
- Пиех... в момента, в който си ме купил ме накараха да зарежа всичко и да дойда тук. В момента нямам нищо. - казах накрая, свивайки рамене леко и все пак несигурно взех лъжицата, потапяйки я в супата. Извадих я след малко, оглеждайки се несигурно. Престраших се накрая и вкусих от нея. Беше странна. И имаше вкус на скариди... добре, зачерквахме го от списъка. Май щях да карам на вино.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 7:13 pm

Проследявах всяко нейно движение с поглед. Явно не и допадна много храната. За мен това беше вид обида, но за сега си замълчах.
- Поднасям извиненията си към вас, за това което са ви причини, за да ви доведат навреме тук. - Обноските не ми позволяваха да говоря грубо на масата, но в следствие на всичко ако злоупотребяваше с това щях да забравя за културата си.
- Хранете се. - Казах спокойно, без да откъсвам погледа си от нея. - Ако нямате против да минете няколко теста за венерически болести, както и при избрах от мен лекар за нови лекарства, които ще са най подходящите за вас.
Отпих отново от виното си и взех лъжицата си опитвайки супата. Имаше напълно нормален вкус или поне аз не знам да е имала по различен.
- Колкото до облеклото ви... предлагам следващия път да изберете по подходящо за всеки един случай. - Още няколко лъжици супа бяха сложени в устата ми, докато накрая просто не отместих купата с останалите скариди в нея.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 7:30 pm

Кимнах леко и отново отпих от виното си.
- Всичко е наред, все пак това ми е работата. Не ме учудва. - отвърнах, поглеждайки отново към супата. Той ме подкани да я докосна отново, но аз нямах такова намерение.
- Не ям месо. Сигурна съм, че е много вкусна, но уважавам живота на животинките повече. - осведомих го, усмихвайки се леко и се облегнах назад. - И не, можете да ме подложите на всякакви тестове...дори аз бих се радвала, за свое успокоение, макар да знам, че съм си напълно здрава. - уверих го, отпускайки ръце в скута си. С нетърпение очаквах да преминем към следващото ястие. Там поне виждах картофи, хляб и други зеленчуци, които с радост ще изям. Накрая той го направи и аз побързах да последвам примера му. Придърпах другата чиния и с удоволствие взех вилицата и набучих на нея един картоф, поднасяйки го към устата си.
- Ще го имам предвид. - споменах, след като преглътнах и отпих от чашата си.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 7:47 pm

Технически погледнато, животните които се сервираха... Повече от тях бяха отглеждани за да се сервират. Живата им бе за да живеят хищниците като нас. Не й казах нищо обаче, личния и избор за храна не ме бъркаше стига да есе хранеше, защото заниманията ни щяха да бъдат изморителни, а и сега си беше достатъчно слаба за да отслабва повече.
- Има още някой правила, които трябва да обсъдим. - Отпих отново от виното и се изправих оставяйки платнената кърпа на масата. Взех бутилката с виното и долях чашите ни преди да се върна отново на мястото си. - Всяка седмица тук идва жена, която отговаря за почистването. Ще съм ви истински благодарен ако не и казвате кода за стаята. На нея и забранено да влиза там. На вас не ви е позволено да излизате от апартамента и тя ще е предупредена за това. Ще ви помоля да не й навличате неприятности. Ползвате само банята която е във вашата стая и не влизате в моята. Може би само ако живота ви зависи от това, но се съмнявам това да се случи. Последното за което се сещам сега. Забранено ви е да ме докосвате, освен ако не получите изрична заповед да го направите. - Не си падах много по близостта, а и та беше само за забавление, не и трябваше друг контакт с мен.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 8:05 pm

Чудно, вече дори ми говореше на вие. Значи все пак щях да си живея сама в моя собствен свят.
- Разбирам - беше единственото, което казах. Стоях, наблюдавайки го и попивах като гъба всяка информация, която той ми даваше. Без да влизам в неговата стая и баня, да не излизам, да не го докосвам, без секс след вечеря, на вечеря облеклото е официално... Повтарях си всички правила мислено и стоях със най- сериозното си изражение, пъхайки от време на време по някой зеленчук или малко парче хляб в устата си, колкото организма ми да отчете някаква храна. Виното беше много по- добро.
Значи самичка ще си говоря, самичка ще си стоя... Защо ли се чувствах като затворник?
А да, защото бях такъв.
- Компютър, телевизор, телефон? Позволено ли е използването им? - попитах все пак, за да знам отношението му и за това.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 8:17 pm

Намръщих се леко при въпроса й. Нима наистина ме беше попитала това? Ако и забранях, щеше ли да се направи поне, че не ги ползва. Все пак живеехме в двадесет и първи век, не в седемнадесети.
- Нима мислиш, че се намираш по средата на испанската инквизиция? - Попитах сериозно. Не бях, чек толкова лош, просто създавах някакви граници на отношенията ни.- Може да говориш с когото си искаш, стига да не споделяш преживяванията ни в "стаята". - За това бях сериозен. Не желаех да се разчува за това, все пак бях известен или поне във Франция.
- Ще ме придружаваш всеки път когато пътувам по работа, за да не се чувстваш сама в апартамента. - Беше ми интересно какво ли ще каже дядо ми когато я види, не исках да си мисли, че нещата между нас са сериозни, а още по малко да разбере точно каква е. Дори ме беше накара да спра с официалностите на вечеря, а аз се стараех много да ги използвам, за да не забравя да го правя когато вечерях с дядо си.
- Моля да ми разкажете за семейството си, какво е потеклото ви? - Щях да измисля изцяло нова история за миналото й, нямаше как да позволя някой да разбере, че това между нас е просто сделка, а и то не сключена пряко между нас.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 8:27 pm

Добре, това беше добре. Значи все пак можех да имам някакъв контакт със света. Кимнах отново и отпих отново, докато не забелязах, че втората ми чаша беше наполовина. Явно доста наблягах на виното. Съсредоточих вниманието си отново върху храненето, все пак хвърляйки му по някои поглед от време на време.
Последния му въпрос не ми хареса. Бях му казала, че не го интересува миналото ми.
- Нямам такова... Родителите ми, роднините ми. Всички са мъртви. За няколко години бях в сиропиталище, после при далечни роднини на баща ми, за които предпочитам да не си спомням. Единствено дете съм. - разказах за миналото си по възможно най- кратък и безболезнен начин. Не мисля, че му трябваха други сведения, но все пак притаих дъх, чакайки да видя дали ще зададе още някакъв въпрос.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 8:40 pm

Кимах внимателно докато слушах това което казваше и използвах времето да сложа някаква храна в устата си. Значи все пак се оказах прав.
- Както си и мислех... Баща ти е един от най - богатите строителни инженери, майка ти е писателка. Имаш по - голям брат, който жертва живота си, макар да притежавате много пари, той отива да воюва в Ирак. - Кимнах няколко пъти отново и отпих малка глътка от виното си. - Имаш ли някакви въпроси относно семейното си положение или да продължавам нататък с историята ти?
Нямаше как да позволявам да съкрушава хората с покъртителната си история, че е сама на света. Това си беше тъжно за някого на когото би му пукало, а такива хора в сферата ми на общуване имаше много, така че можеше да забрави да разправя това на хората, с които се среща.
Така и така бях започнал, така че реших да и доизясня.
- Баща ти е работохолик така, че не го виждаш често. Майка ти също е такава. През по голямата част от времето си пише в кабинета си. Така, че те е отгледал брат ти с който сега също е прекъсната връзката ти, поради това, че е извън страната. Родителите ти много те обичат, но не се виждате често заради работата им. Други въпроси?
Продължих да се храня , като я гледах внимателно и преценяващо.

by Aaliyah* Нед Фев 03, 2013 8:51 pm

Нова история. Разбира се. Като каква ли щеше да ме представя? Стара позната? Може би роднина? Едва ли искаше да се принизява до ниво на двойка с мен.
И все пак когато започна да говори ме заболя. Бих искала да бъде така..Всъщност не. Просто бих искала родителите ми да не бяха излизали онази нощ. Сега нямаше да съм тук.
Сведох поглед надолу, отказвайки да поема повече храна. Апетитът ми се беше изгубил някъде по трасето.
Просто побутвах нещата в чинията си с вилица и кимах внимателно.
- Всичко е кристално ясно. - беше единственото, което казах за много дълъг период от време. Не го погледнах повече.
- Как е фамилията ми? - попитах все пак. Нямаше да му кажа своята. Нито името си. Щом щях да живея неговия живот и по неговите правила. Предполагам, че и нови документи щях да имам. Да...всичко отначало.

by **Voltaire.** Нед Фев 03, 2013 9:00 pm

Отново беше спряла да се храни което ме подразни. Неподчинението ме дразнеше. Колко точно пъти трябваше да й повтарям да слага храната от чинията в устата си. Поклатих раздразнено глава и изпих виното си, като станах да налея отново.
- Не забравяй, че това е вечеря, така се нарича, защото хората изпразват съдържанието на чиниите си в стомаха... - Налях вино и седнах отново на мястото си. - Ти си избираш фамилия, да ти приличам на кръстник?
Избутах чинията с основното си ястие и придърпах десерта си. Наистина го обичах, но все пак я изчаках да приключи с храната в чинията си, която все още стоеше едва ли не недокосната.
- Довърши си основното, месото не те задължавам да го ядеш. - Сложих ръцете си на масата докато я изчаквах да направи това което беше заповед, не приемах отговори от сорта на "не съм гладна".

by Sponsored content

Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)