Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

by **Voltaire.** Чет Фев 21, 2013 8:24 pm

First topic message reminder :

Dé' Arue château dans la banlieue de Paris - Page 22 Chateau_de_Chambord

by **Voltaire.** Чет Фев 12, 2015 2:02 pm

Волтер се радваше, че Алия не се противи. Спусна ръцете си отново надолу по бедрата ѝ и ги придърпа така, че да ги преплете около кръста му. Члена му се опираше в клитора ѝ, мокреше се от соковете ѝ, които до преди малко извираха като водопад от нея. Опитваше се да бъде внимателен, да не иска нищо от нея и все пак тя можеше да усети колко силно я желае, заради всеки трепет на тялото му.
- По - добре ли си? - Не искаше да издевателства над нея, трябваше да ѝ покаже, че наистина го е грижа за нея. Изчака да му даде знак, като през това време устните му изучаваха кожата ѝ сякаш до сега никога не я беше целувал. Когато все пак Бела му даде зелена светлина, Франсоа бавно се плъзна в нея. Беше му толкова лесно, заради цялата влага, която той самия беше предизвикал.
Притискаше силно възбудата му в себе си, свиваше се, пулсираше заедно с него, заради което той стенеше като ниско-платен порно актьор. Хапеше устните си опитваше да се сдържа, но му беше трудно, не искаше да свърва две минути след като са започнали. Несъзнателно забързваше движенията в таза си, лицето му се скри във врата ѝ. Едва дишаше от всичко което му причиняваше тя...

by Aaliyah* Нед Фев 15, 2015 4:28 pm

И ето, че отново бяха едно цяло. Алия трудно намираше границата къде свършва той и започва тя, но да бъде в неговите ръце й се струваше най- правилното нещо на света. Ръцете й обгръщаха врата му, заплитаха се в косата му, притискайки го към себе си, после се плъзгаха по гърба му, докато устните й едва докосваха кожата му. Дробовете й горяха за нова глътка въздух, която й беше така трудно да си поеме, сякаш бе намерила нейната Утопия тук, насред този ужасен дворец, изпълнен почти изцяло с лоши спомени. Момичето не искаше да се откъсва от Франсоа, от човека, който й носеше толкова смесени емоции, защото макар всичката тъга и страдания той й носеше спокойствието и разбирането, нежността от която имаше нужда тя, за да се почувства отново цяла.
Не беше сигурна още какво щеше да прави, когато отново се завърнеха в Ню Йорк. Искаше да започне отначало, искаше свой живот, който сама да управлява, не беше сигурна дали Волтер е най- лошото, или най- доброто нещо, което й се беше случвало, но проблема с присъствието му беше от главните - как щеше да живее без него? Без усмивката му? Без всичко това?
Не, това определено не бяха мисли за този момент.
Бела се притисна още по- силно към него и го зацелува енергично, движейки се и извивайки се в синхрон с него. Пръстите й се плъзнаха по ръцете му и намериха неговите, преплитайки ги с тях, дори това да значеше да са притиснати към леглото. Тя беше негова.. тялото й, сърцето й, всичко. И не знаеше как щеше да се измъкне от тази каша, но си умираше да слуша въздишките му, докато тя самата огласяше стаята му със своите стонове.

by **Voltaire.** Пон Фев 16, 2015 9:43 am

Беше му трудно да се сдържа и без тя да мърда и да се опитва да го накара да свърши. Нима Алия не знаеше през какви мъки преминаваше, само за да удължи удоволствието им и да може да е в нея още малко, само докато отново я докара до ръба, само докато свърши тя, за да знае, че я е задоволил с каквото трябва. С език всеки можеше. А колко много обожаваше вкуса ѝ, когато се разливаше в устата му. Аромата на кожата, докато се притискаше силно в него...
Искаше му се да извика, така че целия дворец да го чуе, щеше да кажа, че я обича, че е луд по нея и няма да я пусне, но и този път не успя. Когато отвори устата си, от нея излезе дълъг гърлен стон. Дори не усети кога стана, кога се беше приближил толкова, може би всички тези мисли го бяха предизвикали...
- Мамка му... - Промърмори почти ядосано, когато намери гласа си. Не беше искал да свършва, това изобщо не беше в плановете. Отдръпна се от нея и легна на една страна до тялото ѝ за да не ѝ тежи.
- Аз съм най - некадърния любовник. Който вероятно съществува на тази земя... - беше толкова отчаян ос себе си... Въпреки това устните му намериха нейните за целувка. - Ще ти се реванширам... Обещавам...

by Aaliyah* Пет Фев 20, 2015 10:32 pm

Не бях сигурна какво точно стана, но въпреки всичко не бях сърдита. Претърколих се на една страна, опитвайки се да успокоя сърцето си и се облегнах на гърдите му, усмихвайки се леко.
- Няма проблем. - отвърнах му, повдигайки се леко, колкото да го целуна. Дори да не бях свършила все пак бях изморена, което ме правеше извънредно привързана към кожата му и гушкането му.
- Не си, нямам проблеми с твоите умения в леглото. Мога да кажа, че са забележителни. - похвалих го, за да не се чувства толкова тъжен от станалото. При всеки мъж се случваше поне веднъж в живота, преживяваше се. Не беше нещо голямо, а и аз не се съмнявах, че той ще ми се реваншира. Определено го можеше.

by **Voltaire.** Съб Фев 21, 2015 1:05 am

Добре, следваше кратка пауза. Трябваше да си поема дъх. Добре де, няколко пъти трябваше да си поема дъх. Да забавя ритъма на сърцето си, което се опитваше да изскочи и всичко щеше да е наред, щях да го вдигна отново, на Алия и се отдаваше мотивацията.
- И все пак щях да предпочета да не ми се беше случвало точно сега. - Прегърнах я притискайки я в тялото си силно, сякаш исках да я погълна през кожата си и да я направя част от себе си. - Обещах то секс до вечеря, а честно казано, всичко свърши за не повече от 15 минути с предиграта...
Още повече се задълбавах. Сведох погледа си надолу, към него и макар да не можех да го водя, заради преплетените ни тела продължавах да се взирам в пространството. Прехапах устната си докато си я представях върху мен, да се движи в кръг, като едновременно с това се спуска по цялата му дължина, можех да усетя чувството да съм в нея, беше толкова приятно, че затворих очите си, а члена ми потръпна леко. Още максимум 10 минути и щях да съм готов отново, а дали щеше да бъде отгоре, това вече зависеше от това кой кого първи ще хване.

by Aaliyah* Нед Фев 22, 2015 12:50 am

Брюнетката се засмя на опитите му да го линчува и прехапа устна нежно, преди да остави няколко целувки по челюстта му. Обичаше го твърде много, за да му се сърди за нещо такова.
Госпожицата обаче изпитваше непреодолима нужда да бъде навсякъде около него, да изпълва целият му свят, затова се надигна с дяволит поглед и спусна бедрата си от двете страни на тялото му, настанявайки се върху коремните му мускули. Не желаеше да го тормози, затова не докосваше члена му, но се справяше много добре и с целувките. Обсеби устните му за дълга и страстна целувка, после го зацелува по челюстта, врата, раменете, гърдите, мускулите му. Заравяше пръсти в косата му и съвсем небрежно се отъркваше в него и въздишаше сладко близо до ушето му, захапвайки го леко. Съвсем невинно.

by **Voltaire.** Нед Фев 22, 2015 12:11 pm

Алия доста му помагаше, карайки го да се съсредоточи върху целувките ѝ, нежното докосване на кожата му с нейната. Нещо, което ако беше друга жена най - много да го погнуси, но не и тя. Копнееше толкова силно за тялото ѝ, че изгаряше вътрешно при всяко нейно докосване. Искаше да я има по всеки възможен начин. Противно на очакванията му от преди година вече, той искаше да е нежен с нея, не можеше да си представи, че ще ѝ причини болка или ще я нарани по някакъв начин. Тя беше неговото съкровище, дълбоко пазена в тайна дори от самия него.
- Защо ти е толкова лесно да ме възбудиш, попита засмивайки се за съвсем кратко, много тихо... Целуна устните ѝ, обгърна тялото й с ръцете си, а дланите му се плъзгаха по гладката ѝ кожа.
Завъртя се заедно с нея на една страна, а след това така че да я остави по гръб, щеше да и позволи да се завърти, ако тя имаше желание, но сега Волтер искаше да ѝ се нарадва, да се насити на целувки по цялото ѝ тяло. Аромата ѝ го замайваше и караше съвсем тихи и доволни звуци да се изплъзват между устните му.

by Aaliyah* Съб Мар 14, 2015 12:12 am

Господина дори питаше.. Не беше ли очевидно?
- Ммм не знам, защото съм неповторима, уникална, защото те познавам твърде добре и знам как да си комуникирам директно със страстта ти. Все привилегии, които са само мои. - отвърна му брюнетката съвсем небрежно и прехапа устна, докато се взираше в зелените му очи с дяволитото пламъче в нейните. Приближи се, захапа устната му и я дръпна към себе си. Зарови пръсти в косата му и се притисна към него. Не смяташе да се възползва от услугите на малкия му приятел на първо време, но искаше да му покаже колко лесно може да провокира страстта му дори без думи. Започна с бавни, съблазнителни целувки, стараеше се да се притиска в него така, че той да усеща всяка нейна извивка, качи крака си на кръста му, придърпа го към себе си. Голата му кожа срещу нейната й действаше като афродизиак и заедно с неудовлетвореността й бяха взривоопасна комбинация, но противно на желанията й да го нападне, за да получи удовлетворението си тя влагаше цялата си енергия в целувките с него, карайки ръцете му да потрепват, докато се плъзгаха по тялото й, за да я притискат към него.
Пръстите й се плъзгаха по гърба му, драскаха го нежно и игриво, от устните й излизаха доволни и предизвикателни тонове и мъркане.. Дори само погледа й го караше да настръхва, защото между очите им сякаш протичаше електричество всеки път.

by **Voltaire.** Съб Мар 14, 2015 7:20 pm

Само нейни си бяха, наистина, но Волтер, нямаше да ѝ го признае, не че имаше някакво значение, така или иначе тя си го знаеше, беше повече от сигурна. Вероятно, защото откликваше на всяка нейна целувка, потръпваше от всяко нейно докосване, а члена му пулсираше само от един неин поглед. Да, тя го притежаваше и не можеше да си представи, че някога ще е в състояние да я пусне да си отиде.
- А аз какво твое притежавам? - Попита я докато спускаше целувките си надолу по врата ѝ в опит да стигне до гърдите ѝ, ако тя му позволеше да се смъкне толкова надолу.
Бедрата ѝ сякаш все повече се затягаха около него, оплитайки телата им прекалено стегнато, за да може Волтер да шава много, особено, когато устните му бяха на нивото на гърдите ѝ, а краката й се намираха от двете страни на тялото му, притискайки се някъде до ребрата му.
- Имам чувството, че всеки ден ставаш още по - красива. - Погледна нагоре към очите ѝ и се усмихна леко, притеснено, влюбено. Отмести поглед, спускайки го надолу по тялото ѝ. Да, тя беше прекрасна.

by Aaliyah* Съб Мар 14, 2015 8:10 pm

Какво нейно притежава? Интересен въпрос. Освен сърцето й? Хм.. това не биваше да го знае, така че за сега си остава само нейна тайна. Вместо това тя се зае да мисли нов остроумен отговор, но устните му й пречеха. Разсейваха я. Както и този негов поглед.. сякаш прогаряше дупки в нея, гледаше я като най- ценното нещо на света.
- Имаш предвид освен договора, с който си ме купил ли? - попита тя, засмивайки се. Беше неуместно, но времето я притискаше. - Не знам.. може би.. усмивката ми. Едни определени погледи.. някоя друга мисъл. Такива незначителни неща. - заобяснява се младата девойка, докато той я омайваше със страстта си отново. Изкушаваше я по най- сладкия начин и при следващата среща на устните й с неговите на нея й бе доста трудно да се откъсне от тях. Искаше вечно да го целува, да не съществува нищо друго. Само той, близостта му.. вниманието му.

by **Voltaire.** Съб Мар 14, 2015 10:34 pm

Не му се мислеше за договора, щеше да го изгори пред нея в минутата в която се приберат вкъщи. Не искаше да я притежава по този начин вече. Той отдавна нямаше власт над нея. Тя беше свободна, но другите неща му харесаха. Макар за нея нещо незначително за него означаваха много, всяка емоция кото той предизвикваше в нея.
Като сега. Виждаше я как изгаря за него отнвоо, което си беше напълно нормално след като той не успя да я задоволи, поне е и така както и на двамата им се искаше. Мислулната треска от преди няколко дена започна да се обажда отново, маратона, който си бяха спретнали с виаграта на дядо му беше повече отколкото можеха да понесат тогава, сега обаче пък имаха повече тренинг и ако все пак спре да го вдига - винаги имаше виагра, за да стои вечно прав.
Устните му обвиха зърното на едната й гърда а едната му ръка нежно се опита да освободи останалата част от тялото му от захвата на бедрата ѝ. Така можеше да провре свободната между тях и да плъзне пръстите си върху клитора ѝ, сякаш не знаеше какво ще намери там. О, много добре беше наясно, но удоволствието, което му носеше тази проверка беше неописуемо. Задвижи ги бавно със същия ритъм с който езика му галеше настръхналото ѝ зърно, малко преди да се премести на другото.

by Aaliyah* Чет Мар 19, 2015 5:03 pm

Лош човек.. много лош човек. Алия бе сигурна, че той не бе готов все още да преминат към съществената част, но доста успешно се справяше с възпламеняването на тялото й отново. Не беше сигурна дали не беше изтрезнял от всичко това, или просто се владееше, но изпипваше всичко докрай. Караше я да хапе плътните си устни, докато трябваше да наблюдава какво прави той с тялото й, но без да се вълнува твърде много, защото този път тя искаше да свършат заедно, или поне приблизително. Да, трудна задача, когато тялото й потрепваше при всеки негов допир.
- Франсоа.. - измънка тя, извивайки гърба си в дъга и заплете дългите си пръсти в косата му. Начина, по който той ръмжеше тихо, гърлено, със задоволство я караше да се усмихва още повече. И да въздиша, но това бе друг въпрос.
Тялото й жадуваше за неговите ласки, за целувките му, беше създадено, за да могат ръцете му да съвпадат идеално на извивките й. Идеален синхрон. Красивото момиче можеше да му се отдаде без притеснения, защото бе видяла всичко от него и .. някак си му вярваше.

by **Voltaire.** Чет Мар 19, 2015 10:30 pm

Беше ми толкова трудно да се сдържам. Самоконтрола ми беше на прекалено ниски нива, в нейно присъствие граничеше със самоунищожението. Разпалваше страстите ми прекалено бързо, които пък се разстилаха в тялото ми като пожар в Австралия по средата на лятото. Бих убил за да бъда с нея, но това можеше да се разчете по всичко, което правех за нея в последно време, а и не само за нея. Тя ме беше променила, бях напълно различен човек от този, с когото тя се запозна преди година.
Продължавах да я измъчвам, но вече с по бързи темпове. Знаех, че... надявах се, да не свърша преждевременно, затова мислех да я накарам да свърши още веднъж преди да съм готов на 100%. След това аз щях да се забавя, тя също, края ни щеше да е по разтърсващ така. Искрено се надявах, защото нямаше да мога да превъзмогна повторна излагация, като тази пред мъничко.
- Бела.. - Това натъртване на л-то, като нейното "р", когато произнасяше името което му бяха дали родителите му. - Искам да те накарам да свършиш отново...
Гласа му отново беше придобил онази дрезгавост, както винаги, когато беше заедно с нея в леглото. Задъхваше се, не можеше да диша нормално, когато звуците които издаваше така галеха слуха му.

by Aaliyah* Пет Мар 20, 2015 8:46 pm

Не, нямаше споразумение. Тъмнокосата изкусителка твърде дълго време чакаше своето истинско удовлетворение и не смяташе да се задоволява с присъствието на пръстите му. Искаше да я вземе цялата и да не я пуска, да бъде само негова, а той само неин. Да може да го нарече свой евентуално... някой ден.
- Не. Ако го направиш пак ще бъдеш завързан и изнасилен. - заплаши го тя, захапвайки долната му устна и го целунах разпалено. Отварях очи за момент, колкото да срещна жадния му поглед. Нослето й се отърка в неговото, устните й галеха неговите, примамвайки го към греха, към удоволствието. Пръстите й се плъзгаха през косата му, раменете и гърба му. Нямаше да му даде шанс да й причини всичко това отново, копнееше за общото им удоволствие.

by **Voltaire.** Пет Мар 20, 2015 9:46 pm

Три часа по - късно и четири тура зад гърба ни едва дишах върху леглото, докато чаках Бела да се изкъпе, за да слезем за вечеря. Отдавана бях изтрезнял, но нямах силите да се придвижа до банята. Бях напълно изцеден. За сметка на това Алия кипеше от енергия, а усмивката ѝ... Боже, бях готов да изпия още две течни виагри и да покорявам тялото ѝ цяла нощ без да спирам, само за да не угасва прекрасната усмивка красяща лицето ѝ.
Наложих си да се изправя и да се замъкна до гардероба. Вероятно смърдях на пот от 10 км. След такава тренировка си беше нормално. Вените по цялото ми тяло бяха изпъкнали, а мускулите ми готови да се пръснат. Приличах на току що излязъл от фитнеса, маниак... Сложих си първото анцугово долнище, което попадна пред погледа ми, защото не ми се обуваше бельо. А най - близката тениска беше навлечена. Сега вече бях като селянин или като обикновен човек... Никога не се облизах като обикновен човек, изглеждах странно.
Чух стъпките на Алия, когато излезе от банята и побързах да си обуя някакви обувки и да изляза от гардеробната за да посрещна усмивката ѝ със своята.
- Е прекрасна... Вечерята чака само нас, не знам за теб но аз умирам от глад и ако не побързаш, ще премина направо на десерта... Тъкмо излизаш от банята, а аз много обичам вкуса на влажната ти кожа. - Облизах устните си и се облегнах на касата на врата, за да я изчакам да се облече. А ако взимаше нещо от гардероба, щеше да ми се отдаде възможност да я притисна към другата рамка, за поредната целувка между вече подутите ми от хапане устни.

by Aaliyah* Нед Мар 22, 2015 11:26 am

Следобеда беше доста ползотворен. Как да кажа.. не го бяхме пропилели в пиене или спане. И противно на всички очаквания, според които би трябвало да съм изморена и да не мога да мърдам, то аз цъфтях и се разлиствах още повече. След като излязох Франсоа за жалост ме посрещна облечен. Каква загуба.. бих била повече от доволна, ако всичките му дрехи внезапно изчезнат и той няма какво да носи, следователно ще си стои само в къщи при мен.
Подсмихнах се на тази мисъл и тръгнах към него, само за да достигна до дрехите си, но по пътя опа.. изпуснах кърпата си. Усмихнах се невинно и продължих към него, надигайки се на пръсти, когато го достигнах, само за да си открадна една целувка и да се опитам да продължа към главната цел - дрехите.
- И аз съм гладна, затова не ми се прескача към десерта. Така че размърдай този секси задник и ме пусни да си облека нещо, освен ако не искаш Люк и останалите в двореца да ме гледат така на вечеря. - казах му с една сто каратова усмивка и закачих леко нослето му със своето.

by **Voltaire.** Нед Мар 22, 2015 6:02 pm

О, нямаше да ѝ позволя да се разхожда гола пред всички. Исках я само за себе си. Никой друг нямаше право да вижда това изящество. Сега съжалявах, че не съм един крал, да издам заповед - Никой няма да има право да поглежда госпожица Белатрикс Алия Натаниел Лестейндж. Само аз. Бях я притиснал между тялото си и касата на вратата и когато успях да се отделя от аромата на кожата ѝ се отдръпнах от тялото ѝ, преди да съм се надървил отново.
- Моля те, побързай... Когато сме двамата едва се сдържам... - Засмях се весело и отидох до вратата като я открехнах и погледнах в коридора, за да засека някоя от чистачките.
- Хей, извинете... Ще може ли да оправите стаята ни след малко? - Попитах на френски с виновна усмивка. Малко доста бяхме разхвърляли. Погледнах към гардероба, за да видя дали Алия е готова. Разбира се прекрасна както винаги. Отворих широко врата и пуснах чустачката в стаята.
- Моля и да смените чаршафите. - Прехапах устната си гледайки на другата страна. По скоро, към невероятната си не-годеница.

by Aaliyah* Пон Мар 30, 2015 11:20 am

Красивата англичанка се засмя кокетно, след което си облече бяла риза и дънки и двамата напуснаха стаята. Предвидливо бе пропуснала да сложи сутиен, за да го дразни, но не се притесняваше, че някой ще й зяпа гърдите, защото точно пред тях на ризата имаше джобчета. Но той щеше да знае. И това беше цялата идея. Върза косата си на опашка, докато слизаха надолу и скоро се намериха в трапезарията, където ги чакаха Люк и Вал и .. очудващо, но родителите на Франсоа и Люк също бяха там.
Алия хвана ръката на Франсоа съвсем уверено и го остави да избере къде да седнат - по- близо или по- далеч от тях. Вече го нямаше дядо му, но трябваше да се изправи срещу родителите си.

by **Voltaire.** Пон Мар 30, 2015 11:46 am

Волтер не очакваше родителите му да бъдат тук. Той нямаше какво да им каже. Беше прекарал много години чудейки се какви са, дали са мислили за него, но гохато прекара два дни с тях без да му кажат истината... Беше разбрал, че Лукас дори не е бил наясно, че има брат. Мястото на Варат беше свободно, както и двата стола до него, сякаш му осигуряваха пространство. Майка му и баща му бяха седнали от едната страна на масата, а огледално на тях Люк и Валери.
Франсоа дръпна стола до Валери и изчака Алия са седне там, след което зае мястото на дядо си. Предполагаше се, че той е шефа сега... Или Вал, не знаеше с точност.
Две момчета влязоха през вратата с подноси, в които очевидно беше предястието. За всички еднакво, разбира се, но защо да не бъдат с месо
- Извинявай... - Хвана китката на едното момче и му се усмихна студено, както обичаше да прави дядо му. Едно щеше да покаже на родителите си... Това в което го беше превърнал Варат. - Мисля, че бях достатъчно ясен, че за дамата трябва да има друг вид храна.
- Р-разбира се господин Де Аруе. - Мъжа побърза да се разкара, а Волтер погледна за миг към Бела, от което усмивката му се стопли. Беше сигурен, че в очите му гори същия огън, който виждаше в огледалото, докато я наблюдаваше в отражението. Протегна се и хвана дланта ѝ нежно, преди да се обърне към биологичните си родители.
- Не искам да бъда груб, но все пак ще ви попитам, какво точно правите тук? Мислех, че сте си тръгнали. - Лицето му отново беше сковано, без емоции, колкото и да напираха под каменната маска.

by Aaliyah* Сря Апр 01, 2015 9:08 pm

Алия бързо разпозна смяната в настроенията на мъжа до себе си, но беше сигурна, че това е от гостите в двореца. Не му беше лесно да се среща с биологичните си родители, но ето, че те бяха останали след церемонията на погребението. Бела се надяваше да не са го търсили до стаята им, защото звуците, които ехтяха от там до преди няколко минути не бяха много примерни.
- Решихме, че ще бъде добре да си направим една.. семейна вечеря след този тъжен момент. Все пак знаем, че скоро ще заминавате, а вероятно и Люк няма да тръгне с нас към провинцията. Не искаме кавги. - каза майката на Франсоа и Лукас, сплела пръсти пред себе си на масата със смирен поглед.
Тъмнокосата англичанка си сипа вино, след което повтори действието в чашата на Волтер и отпи от своята. Не мислеше да се меси в роднинските им връзки. Беше достатъчно, че дядо им разкри истинската й професия и вероятно вече нямаха много добро мнение за нея. Тя лично не вярваше, че те искат да се доближава до който и да е от синовете им, но това не беше тяхна работа. Алия и Волтер имаха доста дълга история, по която те отдавна нямаха думата.

by **Voltaire.** Сря Апр 01, 2015 10:08 pm

Волтер се изсмя сухо, на коментара на възрастната жена. Не можеше и да си помисли, че брат му ще тръгне с тях. Все пак, вече беше усетил покварата на многото пари. Беше наследник.
- Няма смисъл да се преструвате, никой от вас... Никой не скърби за него. Аз също, ако трябва да бъда честен, но поне не съм лицемерен. Може да се насладите на вечерята, за мен на тази маса не съществува друг освен годеницата ми. - Погледна към Алия. Взе ръката ѝ с която не държеше виното и я поднесе към устните си, целувайки я като истински кавалер.
- Разбира се, брат ми, за когото разбрах едва преди два дни и баба ми, които са идеална двойка. - Вдигна чашата в която Бела му беше наляла вино и се изправи. - Искам да вдигна тост за любовта, която никне в момента в който най малко я очакваш... И в човек, с който ти е забранено да бъдеш.
Докато говореше гледаше към Люк и Вал, а накрая погледна към Бела. Все още поддържаха отношенията си като за сгодени.
- Също така искам да благодаря на дядо ми за нещата на които ме научи, може и да го мразех, но съм му благодарен за всичко което направи за мен. В голяма част. - Отпи от чашата си и седна на мястото си отново. Приведе се към Алия, като внимателно я придърпа за да целуне невинно устните ѝ. Искаше да покаже на всички, че изобщо не го интересува какво мислят за нея. За него тя беше всичко.

by Aaliyah* Пет Апр 24, 2015 9:53 pm

Красиво декорираната трапезария бе придобила особено топло очарование без демоничното присъствие на тиранина Варат в нея, но дори този лъч светлина се губеше между студенината, която лъхаше от Франсоа и натрапчивостта на родителите му. Държанието му бе оправдано. Поне в това становище се опитваше да се убеди младата англичанка, въпреки афинитета й към родители. Все пак тя бе загубила своите доста отдавна и искаше или не.. нямаше шанса да ги опознае повече като личности. Може би той трябваше да им даде шанс. Не да ги приема, но.. поне да ги изслуша. Но тя нямаше право да се меси в решенията му. Това бе неговият живот. Затова и тя просто побутваше с вилица апетитните зеленчуци, които й бяха донесли и си мълчеше.
- Франсоа, наясно сме, че няма начин да върнем времето. Знаем също, че живота с дядо ти не е било най- лесното преживяване, но... късно е за извинения. Просто.. искахме да те опознаем, все пак ние те създадохме. А едва ли отново ще ни потърсиш след като си тръгнем сега. Това е просто вечеря. - продължи да говори госпожа Де Аруе, стискайки копринена кърпичка в скута си и хапейки устната си гузно. Болеше я, бе очевидно. Но и те бяха направили своите грешки и сега трябваше да понесат последствията.
- Реши ли какво ще правиш със замъка, Вал? - попита тихо Алия, опитвайки се да започне някакъв диалог с момичето до себе си, докато драмата в семейството течеше и братята се споглеждаха, чудейки се какво да отговорят на блудните родители.

by **Voltaire.** Съб Апр 25, 2015 6:56 am

Частта от него, която най - много не харесваше. Която най - много се радваше, че е загубил преди Алия отново да го накара да чувства. Състраданието! Когато гледаше очите на майка си да се пълнят със сълзи не можеше да остане безразличен. Преглътна мъчително и прехапа долната си устна, като отново се протегна за чашата си.
- Разбира се, просто семейна вечеря. - Погледна за момент от другата си страна към жената която обичаше и се усмихна искрено. Сега с тази истинска усмивка отново погледна към майка си и баща си. - Интересно ми е, с какво точно се занимавате? Какво дете е бил брат ми? Вие ли сте ми избрали името или е прищявка на дядо ми?
Франсоа с престорен интерес започна да слуша майка си която беше щастлива, че той все пак им даде шанс. След като си разказа историята вместо да го изчака да й зададе въпрос тя се обърна към Алия.
- Извинявай, за това което се случи онзи ден. Не знаехме, че Варат иска да те злепостави по този грозен начин... С какво се занимаваш мила? - Възрастната жена се усмихна мило, сякаш наистина беше загрижена, а Волтер се намръщи. Щеше да им даде шанс ако оставеха Бела на мира. В противен случай трапезарията щеше да им се види тясна.

by Aaliyah* Нед Апр 26, 2015 8:28 pm

Промяната в обстановката бе моментална и това се усети от всички живи същества в стаята. Волтер моментално стана много по- спокоен и започна да води нормален диалог с родителите си, а усмивката на майка му озаряваше стаята.
- Ще го оставим за момента. Решихме да обиколим малко Северна и Южна Америка, а по- късно ще решим дали ще го продадем на държавата като исторически артефакт или ще го задържим и реконструираме.- отвърна й също толкова тихо красивата блондинка, докато майката не привлече вниманието на всички от масата върху себе си с последния си въпрос, който доведе до внезапно обръщане към мястото, където Алия стоеше, за да чуят отговора й. Четири чифта очи я гледаха с интерес и чакаха да сподели какво работи всъщност, докато тя се бореше с искреността и опита да запази поне малкото останала добра представа на майката на Франсоа за нея.
- В момента работя в едно кафене. Помагам на собственичката временно, но се чувствам много добре сред хора на нормална работа. - отвърна тя уклончиво и се усмихна притеснено. - Но не си губете времето с мен. Твърде вероятно е утре да заминаваме, така че използвайте времето да се опознаете със сина си. - продължи по- бързо и отклони погледа към храната си и сложи няколко зеленчука в устата си, за да си намери работа. Надяваше се да спре темата за нея и да продължат с '' Опознаването ''. Едва ли на родителите му щеше да им е приятно да слушат за трагичното й минало. Тя не желаеше съжаление, нито презрение. Всичко щеше да свърши утре.

by Lucas Klemmanso Нед Апр 26, 2015 9:07 pm

Обръщах повече внимание на разговора между Валери и Алия, отколкото на този между новия ми брат и родителите ми. Сега когато се видях с толкова много пари, не мислех да си прекарвам целия живот в работа. Разбира се щях да си намеря някаква след време, но нямаше нужда да се гърбя като сервитьор повече. По скоро щях да се занимавам с нещо подобно на това с което се занимаваше Франсоа.
Въпроса си го биваше, но моя беше много по пикантен. Тя каза че сега работи в кафенето, но не каза нищо за предишната си работа. Ако наистина е била проститутка след като се е събрала с брат ми сигурно си е сменила работата, но как изобщо са стигнали до събиране?
- Как се запознахте? - Зададох въпроса си, който ме глождеше от няколко дни. Несъмнено, Алия беше красива жена имаше си много плюсове беше умна... Не знаех как е попаднала в онзи бранш, но не това беше и въпроса ми. Дали брат ми си падаше по проститутки? Нямах друго обяснение. Погледнах към Франсоа и съжалих за въпроса си, колкото и тихо да го бях задал той ме беше чул, а и майка ни и баща ни също бяха наострили уши.
- Ресторанта... Спомням си го сякаш беше вчера. Момента, в който погледите ни се засякоха. - Франсоа отмести ядния си поглед от мен на Алия и веднага гласа му стана по - мек. - Усмивката която озари лицетето ѝ, макар да не беше отправена към мен тогава...

by Sponsored content

Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris