Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

by **Voltaire.** Чет Фев 21, 2013 8:24 pm

First topic message reminder :

Dé' Arue château dans la banlieue de Paris - Page 21 Chateau_de_Chambord

by Aaliyah* Съб Фев 07, 2015 12:41 am

Люк и Валери гледаха странно дълго време след като Волтер напусна стаята, за да се довлачи до първата баня, което накара Алия неловко да прочисти гърлото си, за да привлече вниманието им.
- Извинявам се от негово име, когато прекали с алкохола става доста бъбрив. - спомена тя и направи опит за усмивка. Да, тя знаеше най добре какъв бе той, когато се напие. Но не желаеше да коментира темата. Младата двойка обаче реши да засегне тема, която бе увиснала във въздуха при смъртта на стария Варат - отношенията й с Волтер.
- Не искам да те смущавам, не те съдя.. Не съм по-добра, имайки предвид покойния си съпруг. - побърза да добави красивата млада русокоска, прехапвайки плътната си долна устна. Имайки предвид за какъв псрцал я смяташе в началото..
-Не точно. Историята е дълга като цяло, но факта, че годежът между мен и Франсоа в началото бе просто формалност е истина. Услуга. Беше.. -сега не знам какво е. - последните думи бяха лично за нея, затова и тя си ги измънка под носа тъкмо когато въпросния й годеник се появи отново.
- Всичко наред ли е? - попита тя колебливо, проследявайки го с поглед докато той не тупна огново до нея.

by **Voltaire.** Съб Фев 07, 2015 2:25 pm

Лукас беше объркан от всичко случващо се. Признанието на Алия беше странно, дори малко неочаквано. В крайна сметка поне той не беше сигурен, че тя е готова да каже всичко това. Смъртта на Варат беше факт сега и ако годежа е бил фарс за пред него значеше ли това, че не са заедно или нещо такова. Тъкмо щеше да я пита, защото се беше заинтригувал, когато полу-брат му се върна и въпросите му останаха неизречени. Франсоа седна до псевдо годеницата си и отново прегърна бутилката с уиски.
- Да, нали знаеш, че уискито ме отпуска. - Погледа му се съсредоточи върху Валери за известно време , а след това се усмихна, не много радостно.
- Трябва да се радваш на живота си, все пак нямаше голям досег до него. Тези няколко месеца лесно можеш да ги забравиш. - Наведе се напред и протегна бутилката си, за да я удари леко в чашата си за наздраве. Върна се в полуизлегналото си положение и придърпа Бела към себе си.
- Ще ми помогнеш ли да приберем всичко от килера? - Зарови лицето си в косата ѝ. Устните му се намираха точно до ухото ѝ, където да прошепне другото, което останалите не трябваше да чуват. - Не искам Валери или Люк да виждат тези неща...

by Aaliyah* Нед Фев 08, 2015 12:37 am

Алия се учудваше от освободеното му държание, но си спомни какви последици точно оставя уискито върху характера на Волтер, затова просто подмина тази мисъл.
Изслуша спокойно желанията му, преплитайки пръстите си и отпускайки ги в скута си, след което кимна едва забележимо. Имайки предвид нещата, които съдържаше този килер беше нормално решение той да не желае който и да е друг да ги вижда.
- Разбира се. Ще се заемем още от сутринта. Ако ми дадеш тази бутилка, поне засега. - отвърна му, обръщайки лицето си към неговото и изведнъж устните й бяха на сантиметри от неговите, но тя успя да запази самообладание. Не изпускаше от поглед очите му, докато се протягаше и в крайна сметка взе уискито, след което го постави на масата, по- далеч от него.
Наистина нямаше желание да го влачи до стаята им, още по- малко да се разправя с него. Имаше решение да взема, при това решение, което щеше да промени живота й. И трябваше да го обмисли добре. А да се кара с неговото пиянско аз не влизаше в плановете й. Все пак се насили да се усмихне леко, след което се облегна назад. Чувстваше се някак отпаднала и всичките й крайници тежаха. Може би беше от погребението. Нищо хубаво не й напомняха. Имаше нужда от почивка.

by Lucas Klemmanso Нед Фев 08, 2015 1:32 am

Алия се грижеше за него като за малко дете, а не като за гаджето си или каквито там им бяха отношенията. Не можех да разбера връзката им. Беше ми неловко сега когато бях разбрал истината за това каква е тя и... Някак си сякаш я гледа с други очи.
- Мисля, че трябва да поспиш, братко... Годеницата ти, приятелката... Алия, тя... Сигурен съм, че едва ли ѝ е много приятно да те гледа такъв. - Не очаквах да предизвикам смя у него, но очевидно само това направих, защото, избухна в доста силен такъв.
- Не разбирам, нещо смешно ли каза? - Въпроса ми явно не му се понрави, защото избухването беше заменено от злобен поглед и изправяне на устните му в права черта. Остана вгледан в очите ми дълго време, след което отмести погледа си към Алия.
- Спомням си рождения ти ден... Вечерта преди първия ни полет до тук, както и самия полет... Спомнян си всеки път в който съм се напивал заедно с теб. Моля те, кажи ми честно... Белла... трезвия или пияния мен предпочиташ? - Бела? Коя пък беше Бела? Дали не използваше италиански или нещо такова? Самия начин по който го изрече обаче. Беше толкова красиво изплъзнала се между устните му между двете паузи и гледайки я право в очите. Ако Алия преди малко не беше потвърдила, че това е игра, аз лично щях да се закълна, че брат ми определено е хлътнал по това момиче. Точно както аз хлътвах по Валери.

by Aaliyah* Нед Фев 08, 2015 11:20 am

Той ли започваше играта на спомени? Нека да не се разравяхме в тях, защото след края на вечерта преди първото им идване тук той тактично й каза, че тя никога повече няма да го види толкова нежен и да забрави за всичко, което се беше случило между тях тази вечер. На другия ден изобщо нищо не помнеше.
А вечерта, когато се напи на фирменото парти...Как трябваше да й помага чак шофьора и онзи негов бизнес партньор, който той помисли за неин любовник само защото бяха танцували... Защото той я остави на лъвовете.
Алия се опита да се отърси от спомените, премигвайки няколко пъти, след което прехапа леко устна, без да откъсва поглед неговия.
- Нека не се заравяме в миналото, какво ще кажеш? - предложи тя, вдигайки нежната си ръка и погали лицето му, а после я плъзна по врата му и заплете пръстите си в косата му. Устните й намериха своя път към неговите съвсем лесно, те сякаш се напасваха сами. Не бързаше да се отдръпва от него, дори да беше невинна целувка, беше някак сладка. След това тя побутна нослето му със своето и се облегна назад на дивана, придърпвайки и него със себе си.

by **Voltaire.** Нед Фев 08, 2015 12:37 pm

Все пак не получих отговор на въпроса си, но пък имаше целувка, която ме разсея достатъчно, че да забравя и какво точно съм я питал. Когато се облегнахме назад прехапах устна и останах на милиметри от устните ѝ, за да крада алкохолния ѝ дъх със своя собствен. Поне уискито щеше да остане почетено за разлика от предишния му притежател.
Целунах я отново също толкова нежно и внимателно, сякаш за да ѝ докажа, че когато съм пиян мога да бъда по нежен отколкото когато не съм.
Чух как някой прочисти гърлото си, но не ме бъркаше, ако не им изнасяше да ни гледат можеше да се изнесат или просто също да започнат да се целуват, на мен не ми пречеше. Въпреки това на Бела можеше да ѝ е неудобно пред тях затова след сладката целувка едва успях да се откъсна от устните ѝ и да погледна в сините ѝ очи с обожанието което заслужаваше.
- Варат вече не е сред нас така, че не е нужно да продължавате с всичко това. - И това беше напълно достатъчно за да ми кипне. Нима той ми казваше да спра да се преструвам? И от къде знаеше какво точно е в главата ми, в сърцето ми. Стиснах силно челюстта си, така,ч е зъбите ми изскърцаха от натиска. Много голямо желание имах да го ударя, да го удрям докато не закърви целия. Това беше лошата страна на пиянството ми. Наистина много обичах да налитам на бой, но знаех, че това няма да е плюс, затова просто си поех дълбоко въздух, стиснах очи и дълго издишвах.
- Лукас... Искаш ли да не ми даваш съвети, когато си нямаш ни най - малка иде за какво става въпрос. - Бях сигурен, че погледа ми може да го замрази, също толкова, колкото и в опияняващия си дъх. Знаех, че ако стана сега, Алия ще си помисли, че ще скоча към гушата на брат си и ще тръгне след мен, а не исках да я притеснявам. Просто щяхме да си тръгнем след малко, когато всичко се успокои.
Ето усмихнах се, изкуствено и все пак се усмихнах. Погледнах към Алия и я помолих с най - милия си тон, на който бях способен в този момент:
- Скъпа, може ли да ми върнеш алкохола вече? За мъничко моля те.

by Aaliyah* Нед Фев 08, 2015 1:37 pm

Люк вероятно не бе разбрал ситуацията правилно, защото се опита да се намеси тъкмо когато Алия си помисли, че е успяла да усмири настроението му. Изненадата й дойде обаче когато той успя да запази самообладание. Нито една лоша дума, нито едно погрешно действие. Почувства такава гордост, че той успява да преодолее инстинктите си, въпреки че виждаше гнева му във всяко едно трепване на тялото му.
Усмихна му се широко, когато той отново се обърна към нея и плъзна устните си по челюстта му най- демонстративно, стигайки до ушето му, а ръцете й се увиха около врата му.
- Само ако останеш буден, когато се качим горе, за да ... те възнаградя. - прошепна така, че само той да чуе и отново му се усмихна, след което се отдръпна от него и взе бутилката. Първа отпи от нея, след което я връчи на Волтер и отново се излегна до него.

by **Voltaire.** Нед Фев 08, 2015 3:48 pm

О, това беше идеална мотивация. Сега имах още нещо заради което да искам да се кача в спалнята ни. Усмихнах се широко и побързах да се изправя, залитайки леко настрани заради резките си движения, въпреки това бях твърдо стъпил на земята. Протегнах се и хванах ръката ѝ, като нежно я дръпнах, за да се изправи. Чувах недоволството и под формата на жални звуци, но реших да си запуша ушите за тях.
- Но принцесо... На това предложение не бих могъл да откажа. Обещавам ви, че няма да останете разочарована. - Настроенията ми се меняха толкова бързо. Беше необходимо време само да фокусирам лицето ѝ правилно, за да се усмихна широко и сърцето ми да прелива от щастливи емоции и не само защото ми предлагаше секс. Дори в миналото бих се ужасил от такова предложение, а защото тя искаше да прекара време с мен, секса в Париж си беше ежедневие...
- Вярвате ли ми, че мога да ви занеса до покоите ни? - Разбира се, че щеше да се дърпа, но преди да е успяла да осъзнае, какво ми беше на ум я вдигнах на ръце. Спомням си, че един път я носех докато бях пиян, но разстоянието от хола до спалнята беше само няколко крачки в апартамента ми, а тук трябваше да качвам и стълби. Въпреки това бях уверен в себе си. Завъртях се на пети и погледнах към брат си и баба си с широка усмивка, която още повече да обезцени шокираните им погледи.
- Моля да ни извините, но моята принцеса ми предложи доста по приятно занимание, за прекарване на остатъка на деня... Затова ще се видим на вечеря... Евентуално.

by Aaliyah* Нед Фев 08, 2015 8:49 pm

Това си беше твърде извратено. Още трупа на Варат не беше изстинал в земята, когато Алия и Волтер вече се носеха по коридора към стаята им. Е, не съгрешаваха те - Лукас и Валери да му мислят. Алия раздвижи краката си, опитвайки да се освободи в първите моменти, но после реши, че така само ще помогне на Волтер да загуби равновесие и да се изтърсят някъде, затова премина към режим ''кротка''.
Обви ръце около врата му, след като помаха на Валери и се загледа в лицето на годеника си, който се опитваше да се съсредоточи толкова силно, че дори не мигаше. Постави глава на рамото му и подтисна желанието си да остави целувка на врата му, отново за да не го разсейва. За щастие стигнаха до стаята невредими и след като той бутна вратата след тях тя нямаше притеснение да го нападне с целувки. Дори да паднат тук поне можеха да се доберат до леглото, или просто да останат на земята.
Езика й се плъзна в устата му и се завъртя около неговия, а пръстите й се заплетоха в косата му.
- Гордея се с теб. - призна му тя, отделяйки се от устните му за момент и срещна зеленият му замаян поглед.

by **Voltaire.** Нед Фев 08, 2015 9:37 pm

Тя се гордееше с него? Той беше още по горд със себе си. Успя да стигне до стаята без да се държи за парапета по стълбите и по важното, без да я изпусне. Заради съсредоточаването във всичко и мозъка му се беше по избистрил. Вероятно бързо щеше да изтрезнее. Още по - лесно ставаше, когато кръвта в тялото му започна да слиза надолу. Само като се сетеше какво можеше да се случи с него. Какво тя можеше да му причини. Мислите бяха напълно достатъчни.
- И кое предизвика тази гордост? - Попита когато внимателно я пускаше на земята. Докато го целуваше, очите му инстинктивно се затваряха, затова и стоеше на едно място, не искаше да се спъне или да залитне нанякъде.
Ръцете му се обвиха около тялото й и заедно започна да върви напред, като я караше да отстъпва, за да стигнат до леглото.
- Мислех, че няма да ти се прави секс поне още месец, след маратона от преди няколко нощи. - Виаграта наистина си я биваше и двамата се бяха протъркали, но Алия вероятно си имаше нуждите. Е Волтер нямаше нищо против да ги задоволи. Усети че стигнаха до леглото и я пусна от обятията си, за да я бутне внимателно на мекото легло, и да я последва бързо, като се покатери върху него, и нежно да я покрие с тялото си. Макар все още да бяха с дрехи това не беше проблем, събличането винаги ставаше бързо и някак на магия.
Устните му отново срещнаха нейните, за още по - дълбока и чувства целувка. Как се очакваше да от него да я пусне. Тя успяваше да го прелъсти само с няколко думи и си личеше, че го правеше с желание. На Волтер изобщо не му се вярваше тя просто да иска да си тръгне от него заради договорката им. Тогава нещата стояха по различен начин. Наистина се надяваше да остане с него...

by Aaliyah* Нед Фев 08, 2015 10:20 pm

Най- накрая на собствените си крака. Алия се чувстваше вече по- сигурна и бързо започна да отстъпва назад, докато Франсоа й показваше колко силно му влияеха няколко прости думички. Факт, който само я караше да се усмихва.
- Че не уби никого. Че не ме изтърва. Доста са поводите. - отвърна на свой ред и се засмя леко, когато гърба й срещна меката повърхност, а после усети тежестта му върху себе си. Не беше много доволна, имаше други планове за наградата му, но и това щеше да се случи, стига той да се разконцентрира достатъчно.
- Какво да ти кажа, ти си го заслужи. А и те не разбират това, което е между нас. Отървах ни от излишни коментари, поне за момента. - допълни брюнетката, свивайки рамене, след което го дари с много продължителна и страстна целувка, която бе достатъчна да замая и двамата.
Лошата страна на облеклото й - беше рокля и се махаше много по- лесно, отколкото дънки например, затова тя трябваше да действа дълго, преди ръцете му да намерят пътя под нея и тя да забрави целта си.
- Чакай малко. - изпротестира, когато разбра, че няма начин да го преобърне под себе си просто така с внезапно придобита от небето сила. Той се отдръпна и я погледна въпросително, което бе идеалната й възможност да го избута настрани и да се настани върху него с победоносна усмивка.
- Не смей да се бориш, победих те съвсем нечестно и непочтено. - предупреди го тя, след което се наведе и го целуна за кратко, а после плъзна устните си по врата му, придружени от парещия й език. За щастие беше махнал сакото си, но със ризата щеше да се справи с такова удоволствие. Пръстите й започнаха да я разкопчават копче по копче съвсем бавно, докато оставяше целувки по всеки нов сантиметър, а когато пръстите й приключиха те се насочиха към колана и ципа на панталона му. Все неща за разкопчаване, махане и тем подобни, докато тя го омайваше с целувки.

by **Voltaire.** Нед Фев 08, 2015 11:18 pm

Честно казано Волтер също не разбираше това, което е между него и Алия. Може би тя трябваше да го обясни и на него, но не точно сега. Предпочиташе да я обсипва с целувки по цялото тяло и точно когато беше на прага да свали роклята ѝ без да търси цип, тя го спря. Той разбира се започна да я оглежда, поне до където виждаше, надяваше се да не ѝ тежи или да не я е наранил по някакъв начин. Не, че преди самото нараняване на обекта на сексуалните му желания, не го възбуждаше, но в последно време не можеше да си представи да използва дори половината си играчки от червената стая върху нея.
Разбира се разконцентрирането беше за да вземе властта над него, но той не се противеше много. Остави я да го разсъблича, като през това време Волтер търсеше ципа на роклята ѝ, все пак реши да го използва.
Колкото по надолу по тялото му пълзеше тя, толкова повече се задъхваше той. Беше толкова близо до... него. Франсоа преглътна на сухо, докато с интерес наблюдаваше как устните ѝ докосваха тялото му и езика ѝ оставяше леко влажни следи след всеки допир с него.
- Бела... играеш ли си с мен? - Попита я с лека крива усмивка и прехапа долната си устна, когато погледите им се срещнаха. Ако беше така, това преживяване щеше да му хареса. Беше и давал власт и преди. Обичаше, когато тя изпълняваше фантазиите му, без той дори да ѝ сподели какви са.

by Aaliyah* Пон Фев 09, 2015 12:12 am

Ама колко беше учуден само. Да, тя също имаше право да си поиграе с тялото му, особено имайки се предвид, че винаги той беше отгоре. Щеше да преодолее този един път, защото тя нямаше намерение изобщо да ляга по гръб този път. Когато се освободи от ципа и колана му и вече Алия реши, че се е порадвала достатъчно на всичките му перфектни релефи беше време за истинската му награда.
- Да. И ти нямаш нищо против, ако не искаш да те вържа. - беше си напълно сериозна, но погледа, който му метна му обещаваше много мръсни неща, както и палавата й усмивка от момента, в който пръстите й свалиха достатъчно от дрехите му, че да освободи ерекцията му. Имайки предвид, че в началото имаше проблеми с възбудата...Или просто не беше попадал на момиче като нея до сега. С бавни и плавни движения те се обвиха около ствола му и се задвижиха по дължината му. На Алия истински й допадаше да го гледа така по гръб, прелъстен и оставен изцяло на нейните грижи. О, тя щеше да се погрижи добре за него. Прехапа устни, докато замисляше следващите си действия, а после след един последен похотлив поглед тя се наведе и плъзна езика си по цялата му дължина. Завъртя се около него, след което се съсредоточи върху върха му.
Нов поглед към лицето му. Можеше да види как долната му челюст скоро ще падне, докато я наблюдаваше как разтваря бавно апетитните си устни и поема цялата горна част между тях, засмуквайки го като нещо изключително вкусно. Облизваше го отново и отново, движеше се умело по него, докато си помагаше с ръце, които не спираха да си играят с него, масажирайки меките торбички под него или движейки се по дължината му. Тъжна беше историята защо тя беше толкова добра в свирките, но ето, че извличаше добри ползи в настоящето - радваше него. Другото нямаше значение.

by **Voltaire.** Пон Фев 09, 2015 12:38 am

Беше толкова изкушаващо предложението ѝ да го върже. Само се чудеше, как щеше да го направи, ако той не ѝ позволи. Това разбира се, нямаше как да се случи, защото щеше да развали всичко. Въпреки това щеше да се опита да вземе властта, която му се полагаше след известно време. За щастие белезите от белезниците вече бяха изчезнали от китките му, защо ли да не ги подновят.
Не отделяше очи от нея и от това което правеше с члена му, сякаш това да си играе с него ѝ беше вродено. Инстинктите му да зарови пръстите си в косата й и да притисне главата й, надолу, така че да го поеме целия бяха толкова силни, че го убиваха, затова и пъхна ръцете си до лактите под възглавницата, която стискаше от долния край с всичка сила. Хапеше устната си почти до кръв, стискаше очите си, защото това да я гледа как му причинява всичко това беше крайно възбуждащо. От време на време дълбоки стонове се откъсваха от гърдите му. Надигаше тази си нагоре, за да ѝ подскаже, че го иска по дълбоко и когато устните ѝ стигаха до основата му, стоновете зачестяваха дъха му се накъсваше, а той поглеждаше надолу, за срещне сините ѝ ириси, като сякаш знаеха точно кога Волтер ще погледне, за да го чакат и да приковат погледа му в своята безмилостна давеща хватка.
- Не бих иска-л... да те пр-рекъсвам... Няма да ме оставиш да свърша само от... това нали? - Надяваше се, защото нямаше да му е никак забавно след това. Да, щеше да има извинение, за това да се покатери над нея, за това да я опита, но имаха време, целия ден беше пред тях, а той не мислеше да я пуска от леглото, поне до 19 и 30.

by Aaliyah* Пон Фев 09, 2015 9:44 pm

Харесваше му, това беше най- важното. Алия даваше много от себе си, за да го побърка и очевидно успяваше, докато той не събра достатъчно здрав разсъдък, за да проговори. Тя преосмисли приоритетите си за момент, след което го освободи от "мъченията му", оставяйки неговата играчка да падне върху голия му корем, пулсиращ и тръпнещ от желание. Алия се изправи върху леглото и отново погледна в очите му.
- Няма, не се притеснявай. Но ти ще стоиш долу. - заговори с най- убедителния си глас, прехапвайки устни и му намигна. Опитваше се да разбере до къде се простираше влиянието върху него.
Белатрикс свали презрамките на впитата в тялото й дълга рокля и бавно започна да я смъква надолу, наблюдавайки реакциите му, докато парчето плат не се свлече в краката й, оставяйки я пред жадния му поглед по черен дантелен комплект от сутиен и прашки. Красивата изкусителка се настани върху него, отпускайки крака от двете страни на тялото му, оставяйки само някакъв незначителен плат да разделя ерекцията му от горещината й.
Момичето го придърпа към себе си в седнало положение и целуна пресъхналите му устни с цялата си страст, а после доближи своите до ушето му.
- Би ли желал да свалиш останалите неща, или да го направя сама? - даваше му право на избор, поне на това трябваше да бъде доволен.

by **Voltaire.** Пон Фев 09, 2015 10:35 pm

Всичкото това което му причиняваше, само докато члена му беше в устата й. Волтер се чувстваше така сякаш Алия държеше целия му... Е, живот щеше да е пресилено, но определено можеше да извлече доста ползи за себе си от това. Франсоа са чудеше как точно да си вземе властта след като Бела изрично го помоли тя да води този път. И с колкото по - малко дрехи оставаше тя, толкова по отстъпчив ставаше той.
Ръцете му обгърнаха крехкото й тяло и го притеглиха още по - плътно към неговото. Искаше да усеща кожата й върху своята докато целувките им оставяха без дъх и двама им. Пръстите му намериха закопчалката на сутиена й и с малко забавяне успя да го разкопчее. Дори без да се отделя от устните й, за да си дадът дъх почивка, Волтер издърпа с другата си ръка сутиена от мястото му между телата им. Сега гърдите й бяха срещу неговите, а той нямаше търпение да си поиграе с тях. Нещо, което можеше да прави и когато е отдолу. Устните му освободиха нейните за почивка и бавно започнаха да се спускат надолу по врата й, за да могат да достигнат целта си. Ръцете му бавно слизаха по гърба й, притискайки тялото й силно към неговото, като междувремено се опитваха да стигнат дантелените прашки, които Волтер имаше намериение да скъса, без да се бави в сваляне. Нямаше да й позволи да се отдръпне от него, дори само за секундата, която щеше да отнеме сването на бельото.

by Aaliyah* Вто Фев 10, 2015 12:15 am

Красавицата се усмихна, оставяйки се да бъде разсъблечена напълно от мъжа под себе си и вместо да му пречи се постара да раздвижи таза си плавно, минавайки по дължината на члена му,докато ръцете му пълзяха по гърба й.
- Какво има, скъпи, езика ли си глътна? - попита тя закачливо, след което захапа долната му устна алчно, подсмихвайки се невинно. И ако това не беше нечестно от нейна страна.. Тя просто обожаваше да си играе с психиката му, да го предизвиква, да го кара да губи ума си.
- Имаш ли някакви специални желания за изпълняване? - продължи, докато спускаше устните си надолу по врата му. Тайно надникна към гърба му, където все още имаше доста следи от нейното присъствие. Трябваше да внимава малко повече, поне докато не заздравеят. Гледката я караше да изпитва вина дори..

by **Voltaire.** Вто Фев 10, 2015 12:46 am

Като че ли не й стигаше всичко, което виждаше че може да му причини с нещо толкова безобидно като бельо, ами трябваше и да му го натяква. Да беше загубил ума и дума само от гледката преди да я събече, но такова изящество не можеше да се подмине с един поглед.
- Може би има нещо, което искам. - започна предпазливо преди старетелно да започне да изучава едното от зърната й с език. Когато според Волтер му беше достатъчно тормоза от устните му и въртящият се около него език, го освободи и погледна към очите й. - искам да ти доставя удоволствие...
Приближи се до другото й зърно, устата му се разтвори, а езика му бавно мина по него.
- Само с езика си... - Устните му се затвориха около наструхналото зърно и го засмукаха чувствено, като си помагаше и с останалите неща в устата си. - Ако моята господарка ми позволи, разбира се.
Надяваше се на Алия да й донадне идеята за това да си разменят ролите на роб и господар. Нали тя бе поискала да доминира над Волтер. Е, получаваше шанс да го направи - сега.

by Aaliyah* Вто Фев 10, 2015 4:03 pm

Бела обичаше да чува гласа му, особено да й говори на френски, докато правеха секс. Начина, по който произнасяше името й, по който изговаряше всяко 'р'. Настръхваше, само докато го слушаше, а и този пресипнал тон, когато беше толкова възбуден.
Красивата жена се подсмихна при последните му думи и сложи пръсти под брадичката му, карайки го да я погледне. Тя прибра разпуснатата си коса на хлабава опашка и подпря чело на неговото, облизвайки собствените си устни и ги захапа еротично.
- Добре. Желанието ти ще бъде удовлетворено, но ти отново ще си отдолу. - съобщи решението си след кратко обмисляне и остави една нежна целувка по устните му - А после можеш да правиш каквото искаш с мен. - довърши, повдигайки вежди и се засмя леко, когато видя дяволитото пламъче в очите му. Сякаш можеше да прочете мислите му и виждаше какви неща си представяше, че прави с нея.
Омагьоса го с още една продължителна целувка, докато се навеждаше напред и Франсоа отново беше по гръб. Учудваше се на отстъпчивостта му, очевидно доста се беше борил с демоните си и вече имаше някакъв ефект. Но все пак тя не желаеше да му отнема цялото забавление, знаеше предпочитанията му да доминира и честно казано нямаше нищо против, стига да знае, че няма да се върне отново към стария Волтер.
Бела пропълзя напред, оставяйки горещи целувки по тялото му, докато не постави коленете си от двете страни на главата му и зарови пръсти в косата му нежно. Не бързаше за никъде, възбудата й нямаше да отмине скоро, особено когато той беше толкова разсъблечен пред нея.

by **Voltaire.** Вто Фев 10, 2015 5:04 pm

Волтер наистина се радваше на така стеклите се обстоятелства. Нямаше против да е отдолу този път, щеше да може да я усеща дори повече, да я притиска повече и да не ѝ дава да се отдели от него, докато не свърши.
Погледна нагоре към очите ѝ, а ръцете му обхванаха кръста ѝ, натискайки я надолу, така че женствеността ѝ беше върху устните му без той да се надига. Нямаше да му е толкова приятно вероятно ако му се налагаше да държи само главата си изправена, но нямаше значение в момента, след като всичко беше повече от перфектно в този момент. Усещаше, че я стиска прекалено много, затова отпусна хватката си и премести дланите си на дупето й, като го стисна леко, за да я притисне повече, макар, че едва ли това беше възможно.
Първоначално беше започнал бавно, езика му минаваше само с върха си, внимателно, дори влудяващо. Оставяше леки целувки, сякаш върху устните ѝ. Очите му се затвориха за момент, за да се наслади на вкуса ѝ. Отвори ги след миг и прикова синия поглед на Алия в своя зелен, без да мига дори. Езика му постепенно забързваше движенията си, като от време на време, когато тя започваше да се задъхва спираше изцяло. Щеше да я поизмъчи малко както тя парваше с него. Хората казваха, че рано или късно всичко се връща. Франсоа беше от онези, които предпочитаха да си го връщат точно на време. Важното беше, че накрая тя щеше да свърши и двамата щяха да бъдат доволни. Стисна дупето ѝ малко по силно, после отпусна, беше толкова мекичко...

by Aaliyah* Вто Фев 10, 2015 9:23 pm

Не се възпротивяваше, дори можеше да види доволната му усмивка. Беше доста добър подчинен, поне това можеше да му се признае. Алия подпря ръцете си на високата дървена табла и се усмихна леко, преди да започне същинската игра. Отдавна му беше признала колко добре се справяше с този тип любовна игра, но Франсоа очевидно си бе наумил да я поизмъчи, защото твърде често спираше, а тя беше толкова възбудена. Имаше чувство, че океани извират от нея, докато палавия му език се въртеше на правилните места. Не искаше да си признае колко много й харесваше, както и че никога не е била по- доволна от секса с който и да е друг мъж в живота си. Може би защото никога не се е задържала толкова време с един и същ. Едно нещо обаче беше факт - след вече почти година и двамата си бяха научили слабите места, както и признаците кога им харесва твърде много.
Момичето стенеше, хапейки устните си и въздишаше шумно, отмятайки глава назад. Ръцете й се плзъгаха по гърдите й, до които той в момента нямаше досег и от време на време поглеждаше надолу, само за да види този хипнотичен поглед, докато устните му я изпиваха. Заравяше пръсти в косата му, стискайки я леко..не искаше да го наранява.. много, но той й правеше толкова лоши неща, а тя... нямаше как да се защити.
Нямаше как да затвори краката си, нито да се отдръпне, той не й позволяваше. Беше изцяло на негово разположение, изцяло разкрита за него, само за да може той да я побърква. Искрено се надяваше дебелите стени да не допускаха много звуци навън, защото прислугата би ги обвинила в поквара.. Всъщност не й пукаше особено.
- Франсоа, моля те.. - измънка тя безпомощно, заплитайки пръсти в собствената си коса, след което ги прокара по шията си и стисна отново гърдите си, хапейки устните си. Беше на ръба от толкова време, сякаш години... Уж тя беше господарката, но той просто не й позволяваше да свърши. Властваше над нея където и да се намираше.

by **Voltaire.** Вто Фев 10, 2015 9:45 pm

Гласа й беше толкова сладък, копнежа й да свърши, да излее всиките си сокове в устата му. Това щеше да донесе истинското удоволствие на Волтер. Усещаше как члена му пулсира без Алия дори да го докосва. Представяше си колко малко време ще му е необходимо, за да свърши. Въпреки това обаче тя го беше помолила. Беше изрекла неговото име заедно с молбата си. Франсоа знаеше какво искаше Бела, той искаше същото и с най - голямо удоволствие, щеше да й го даде. Езика му се задвижи бързо, чуваше всяка по - силна въздишка, всеки по - дълбок стон. Това го караше да впива все по - силно пръстите си в кожата й. Този път нямаше да я остави така, щеше да я разтрепера до основи. Да разтърси света й, точно както тя беше напраеила с него. Най - накрая щеше да й позволи да свърши. Притесняваше се само за това, че е възможно и той да свърши върху корема си, само заради звуковете, които се лееха от устата й. Беше толкова прекрасна в този момент, над него стенеща, трепераща, готова да му даде всичко, което беше тя... Той обичаше товя момиче, но нямаше смелостта да й го признае. А сега си намираше и оправдание, че устата му е заета.

by Aaliyah* Сря Фев 11, 2015 10:26 am

Най-накрая мъченията й свършиха. Франсоа отново започна с този бърз ритъм, който караше всяка нейна фибра да вибрира и да се стяга, но не се отдръпна, колкото и да се опитваше тя. Езикът му се въртеше около най-чувствителното й място, засмукваше го, подлудяваше я. Алия отмена глава назад, подпирайки ръцете си на гърдите му, останала без дъх, повдигайки гърдите си едва-едва. Ластика от косата й отдавна бе изхвърчал и върховете на косата й галеха нежно като целувка на пеперуда кожата по корема му. Гърдите й бяхабтолкова настръхнали и чувствителни, жадуващи за ласки, които никой нямаше време да им даде, че изпращаха електричество дори само от най - лекото движение. Гърба й се извиваше като струна, а пръстите й се впиваха в кожата му с последна надежда за спасение от този така сладък ад.
Само още малко, още миг.. А тя така желаеше да го почувства в себе си, да я изпълни докрай, жадуваше за него, искаше го целия, искаше да срине света й по този сладък начин и беше склонна дори да пропусне вечерята. Моге би не беше лоша идея да си поръчат нещо за стаята и да вечерят само двамата край камината... Голи.
Да, точно там.. Само момент.. Бела усещаше вече как падаше от ръба и се давеше в оргазма, докато стоновете й огласяха стаята без да се интересува от друг в този дворец. Не било нужно да се преструват вече, кой го питаше изобщо? Никой друг не можеше да й даде тези усещания.
След като усети, че не може повече и там долу беше твърде чувствително Алия сложи ръце върху неговиге в знак на бездумна молба и се отдръпна от лицето му, само за да се излегне върху него, придърпвайки завивката до толклва, че да покрие дупето й.
Скри лицето си във врата му, докато се бореше за въздух, но ръцете й не спираха да търсят допира му, чувстваше го по-близък от всякога, макар да нямаше сили да му каже каквото й да е.

by **Voltaire.** Сря Фев 11, 2015 6:09 pm

Правеше го щастлив. Когато слезе от него и се сгуши в тялото му, Волтер започна да обсипва с целувки всяка частичка от откритата й кожа.
- Мисля, че ми обеща себе си. - Прошепна близо до ушето й и обгърна кръстчето й с длани и много внимателно я завъртях под себе си покри тялото й със своето и започна да целува устните й. Лекото ръмжене, което се изплъзваше от гласните му струни се заглушаваше от меката кожа на врата й и тази надолу по гурдите й. Нямаше да издевателства над нея, знаеше, че е чувствителна затова щеше да й даде малко време да си почине като през това време засмукваше зърната й и ги галеше с езика си.
- Изморена си. Позволи ми аз да се потрудя малко. - Промърмори срещу кожата й и плъзна ръцете си отстрани по ребрата й, внимаваше да не я нарани. Все още не можеше да се отпусне върху слабото й тяло.
Вдигна погледа си към очите й и прехапа долната си устна и бавно се изкачи, нагоре за да може да я целуне. Толкова красива беше, прекрасна... Искаше да й признае чувствата си, изяждаше го...
- Обожавам те... Бела... - целувката която последва беше дълга, страстна , изпепеляваща... Изгаряше го до основи...

by Aaliyah* Сря Фев 11, 2015 9:27 pm

Бела се чувстваше толкова изморена, сякаш е бягала километри без почивка. Едва мърдаше което и да е мускулче в тялото си и нямаше сила дори да се надигне от него, затова и реши да се остави в ръцете му. А той беше толкова нежен. Трябваше да му благодари за това, но по - късно.
Красавицата се остави покорно да бъде преместена под него и приветства всяка една целувка, подарена от устните му по тялото й. Пръстите й се заплетоха в косата й, докато доволна усмивка озаряваше лицето й.
Не беше сигурна откога той е станал толкова разговорлив на тема чувства, но щом казваше.. Нямаше да го връща. Тя отдавна беше осъзнала колко дълбоко е хлътнала по него, дори веднъж се беше поддала на емоциите си твърде много и каза.. ами по- силното от '' Обожавам те '', поне според нея.
Отвърна пламенно на целувката му и го задържа при себе си, прегръщайки го силно.
- Обещанието си е обещание. - прошепна, усмихвайки се широко и остави няколко целувки по врата му. Можеше да си представи колко е възбуден, тя свърши веднъж, а той - не. Трябваше да се погрижат за това.

by Sponsored content

Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris

Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris