Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

by **Voltaire.** Сря Яну 30, 2013 2:43 am

First topic message reminder :

Maison de Voltaire (dix-huit en plus) - Page 9 Unique-living-room-Interior-House-Design-Oozes-Luxury-with-Color-Black-White-540x405

Spoiler:

by **Voltaire.** Пон Апр 29, 2013 1:15 pm

Можехме да поспорим малко по въпроса с очите, но не мислех,че сега му е времето за това, както когато й да е предпочитах да не говорим, отколкото да се случи нещо като снощи и да изпадам в нервни кризи. Сега дори беше щастлива и се усмихваше, което ме караше, да се чувствам горд, макар усмивката да не беше насочена към мен.
- Не съм казал, че ми е неприятно да ми висиш на главата. - Повдигнах леко рамене и пуснах платнената салфетка върху масата и допих чашата с виното, преди да се изправя. - Колкото до...
Не, нямаше да го казвам, и без това тези очи които исках да спомена отново се бяха забили в мен, чакайки ме да продължа, от там до където бях стигнал...
- Моля те, постарай се да не пишка върху килима... - Това беше вид измъкване, но самия аз нямах и на идея как да го накарам да пишка навън и да се стиска.
- Сега си свободна. - Оставих масата така и отидох в хола. Налях си чаша скоч и седнах на дивана пускайки телевизора, за да намеря нещо за правене, защото беше прекалено рано за спане...

by Aaliyah* Пон Апр 29, 2013 8:16 pm

Устройваше ме. Оставих го да тръгне, без да кажа нищо и продължих да се радвам на мъника, но сякаш той ме гледаше лошо. Нима и той ни съдеше, че бяхме толкова безразлични един към друг? Чудно, а беше тук само от час.
Погледнах към чинията му и видях, че почти нищо не беше докоснал от храната си. Сега ако той се разболее какво да правим? Взех кученцето в ръка и бавно се приближих към хола, където стоеше и той.
- Не докосна храната си... - отбелязах тихо, когато той ме забеляза и се облегнах на касата на врата, притискайки палето в себе си.
- Виж... наистина оценявам това, което правиш за мен. Не си чак толкова лош, снощи бях твърде груба... Ако има нещо, с което мога да ти се реванширам... Обещавам да не съм чак такъв трън в задника.. - проговорих след известно време на мълчание. Беше ми трудно да кажа всичко това, но той си заслужаваше някоя мила дума.
Чак не можех да се позная, може би разнежването ми се дължеше на кученцето. Вероятно щеше да отмине скоро, но сега щях да го преглътна.

by **Voltaire.** Пон Апр 29, 2013 8:48 pm

В началото не и обърнах внимание, защото единственото което ми идваше беше да и се сопна, че ще ям когато съм гладен, а точно в момента не бях. А и не беше редно, след като самия аз й нареждах кога да яде и кога не. Така, че не беше честно.
- Не беше груба, беше права, за някой неща. - Естествено, нямаше да и призная всичко, не бях чак такъв самоубиец. Дай и малко власт и после иди я гони. - Просто изказа мнението си малко по - остро. Това е всичко. Нищо друго не можеш да направиш.
Продължавах да сменям каналите, като накрая се обърнах към Алия и малкото кученце, но най вече към нея.
- Не бях прав да те притискам. Знам мнението ти за мен, а опитите да го променя си остават само опити. - Повдигнах рамене леко и отново се извъртях към екрана.
- Ако искаш не е нужно да чистиш масата, ще го направя, преди да си легна. - С това сякаш и казах, че може да си тръгне и тя беше свободна да го направи когато поиска. Да си тръгне от врата и да прави каквото и скимне в апартамента. Имаше си ограничения.

by Aaliyah* Чет Май 02, 2013 9:18 pm

Добре, без да спорим. Той ми даде свобода, а аз просто кимнах примирено. Погледнах към палето, свивайки рамене и се отделих от стената.
- Лека нощ, тогава... - казах все пак и се завъртях на пети, връщайки се в кухнята. Освободих Арес, оставяйки го на земята за малко докато прибера все пак. Не исках да му създавам допълнителна работа, все пак той ми донесе подарък..
Свърших работата си за отрицателно време и потърсих с поглед новото си животинче, но него го нямаше.
- Арес? - повиках го...едва ли все още си знаеше името, но ..къде ли се беше дянало?
Върнах се в хола при Волтер и забелязах малката топка косми на дивана до него, закачайки го. Очевидно се опитваше да си играе с него, защото посягаше да го хапе и дори му ръмжеше. Беше някак сладко, защото той беше толкова малък и беззащитен. Нищо не можеше да му направи.
- Извинявай, изпуснах го за момент от поглед...- казах, прехапвайки устна и побързах да си го взема и тръгнах към вратата

by **Voltaire.** Чет Май 02, 2013 9:38 pm

Аз нямах проблеми с животните, особено тези, които ми обръщаха внимание, чувствах се поласкан, сякаш ги беше грижа за мен, затова и се протегнах към него, но след като чух името му отдръпнах ръката си като изгорен. Нямаше да й показвам, че ми е мило з кученцето, а може би трябваше, но вече беше късно защото тя го отнасяше.
- Наистина исках животно като по малък... Бях видял един път едно куче в един парк, докато минавахме покрай него с лимузината. То си играеше с момче и си мислех, че и ако аз имам с кого да си играя, няма да съм толкова нещастен.
Казах много неща, без да имам смелостта да се извърна, за да я погледна. Беше ме страх, че мига да видя в очите й празнината или дори някакви чувства.

by Aaliyah* Чет Май 02, 2013 10:02 pm

Нямаше как да не се спра по средата на пътя и да извърна глава към него. Нима наистина харесваше животинките? Това беше интересна история, при това някак позната. Близка до моята..
Върнах се бавно до него и седнах в другия край на дивана, а след малко пуснах и кучето на него. Само да не му се изпишка отгоре...доста щеше да му трябва, за да го преодолее.
- Аз също винаги си мечтаех за куче. Щеше да бъде мое и щеше да ме защитава като порасне. - споделих, усмихвайки се леко и погалих топчо по гръбчето, а той веднага се излегна с корема нагоре, подканвайки ме да го галя там. Същински лигльо....Засмях се отново.

by **Voltaire.** Пет Май 03, 2013 12:28 am

Значи бях изпълнил една мечта от детството, заради което и бях щастлива, защото тя го заслужаваше. Протегнах се когато кученцето вдигна лапичките си нагоре чакайки някой от нас да се досети какво иска. Протегнах се, но в същия момент тя беше направила същото и пръстите ни се докоснаха. Дръпнах се веднага като защитна реакция. Не можех да го определя, но праз нас мина нещо като електричен ток без спирка.
- Извинявай, не знаех, че в този момент ти също ще се протегнеш и... Започнах да се оправдавам веднага, но това сякаш не помагаше много, освен да ме прави не по - малко сладък от Арес. Като невинно дете...

by Aaliyah* Пет Май 03, 2013 1:33 pm

Погледнах го в момента, в който се докоснахме и се подсмихнах тихо, но наведох глава веднага.
- Няма проблем, все още съм жива - успокоих го и поклатих глава. Кучето между нас започна да се търкаля и аз продължих да го галя и да си играя с него, без да се притеснявам от Волтер.
Оправдаваше се сякаш докосването му щеше да ме убие.
Накрая го пуснах и то отиде отново при него, продължавайки с опитите да го хапе и да си играе с него. Може би аз го мачках твърде много. Подпрях ръката си на облегалката на дивана и облегнах главата си на нея, наблюдавайки ги.
- Как мина деня ти? - съвсем обикновен въпрос, стараейки се да не оставаме в тишина отново, но не знаех дали ще получа отговор или поредното ''не те интересува''.

by **Voltaire.** Пет Май 03, 2013 1:57 pm

Страхувах се да не си счупи зъбките, знаех, че ги сменят, но беше рано, а при тази игра се опитваше да ме яде. Мен не ме болеше, по скоро гъделичкаше, но все пак се страхувах да си дръпна ръката за да не го осакатя с нещо.
- Деня ми... - Направих кратка замислена пауза, но тъй като вниманието ми беше другаде и не измислих друго бързо казах просто това което си беше вярно.
- Прекарах го в мисли как мога да ти се реванширам за снощи... Така и не стигнах до работата... - След като обясних спокойно издебнах когато Арес отпусна хватката и си използвах момента да си дръпна ръката и да го взема в себе си, да го "потормозя" малко.

by Aaliyah* Пет Май 03, 2013 9:03 pm

Целия ден е мислел за мен. Нима наистина бях толкова специална за него. Подсмихнах се тайно и поклатих глава. Макар да се правеше на леден можех да видя вече колко склонен беше да се пречупва с малкия наоколо. Нима края на споровете ни беше едно куче?
Не, не исках да го казвам още.
Току виж съдбата е решила да ни се подиграе и отново да почнем по старо му.
Нямаше да се очудя..
- Не беше нужно да полагаш толкова труд заради мен... - констатирах, кръстосвайки крака и прокарах пръсти през косата си небрежно.
Започна да ми става неловко от мисълта, че исках да се изнеса тайно от него. Той все пак полагаше някакви усилия. Не, че това го извиняваше, но не беше най- ужасния човек на света. Винаги дядо му можеше да го бие в тази категория. Както и Виктор.

by **Voltaire.** Пет Май 03, 2013 10:00 pm

Оставих кученцето за момент. Може и да му се играеше още, но аз го натърмочках достатъчно. Поне за мен беше достатъчно, че да се усмихна.
- Не съм направил нищо всъщност. - Все пак имах смелостта да я погледна. Не беше онзи леден поглед, дори забелязвах леката усмивка, а моята още не беше слязла от лицето ми.
- Направих грешка и я осъзнавам затова исках да ти дам нещо, което няма да сложиш веднъж или два пъти за да подчертае красотата ти, а нещо което да те кара да се усмихваш, когато аз те натъжавам, защото съм задник и колкото и да се старя се случва... - Много по често отколкото исках, а аз наистина не исках да я наранявам... Просто не знаех как да се контролирам.

by Aaliyah* Пет Май 03, 2013 10:21 pm

Беше някак мило. По нашия си начин, защото все пак това бяхме ние. Никога не прекалявахме с милите чувства, беше неестествено. Затова и побързах да отклоня поглед, когато видях усмивката му.
- Мисля, че трябва да се запишем на курсове по овладяване на гнева.. - предложих, засмивайки се леко. И двамата имахме нужда, не беше само той този, който си изпускаше нервите. Аз също доста често го провокирах.
В крайна сметка палето се върна при мен, сгушвайки се и започна да мига по- бавно, докато го галех. Очевидно му се спеше.
- Ние отиваме да спим... Спокойна нощ пожелавам. - казах, усмихвайки се вяло и го повдигнах от дивана, тръгвайки с него към вратата. На втората крачка обаче се спрях и се върнах при Волтер. Поколебах се за момент, но все пак го целунах по бузата и без да кажа нищо друго излязох от стаята. Влязох в своята и оставих кученцето на леглото си, докато си избера подходящи дрехи за първия си работен ден. Арес се завъртя няколко пъти и в крайна сметка заспа. Сладур.
Избрах една кашмирена тъмносиня блуза с V-oбразно деколте. Според продавачката цвета подчертаваше очите ми. Заедно с нея избрах и черни дънки, както и удобни пантофки.
Шефката ме предупреди да бъде нещо по- удобно, защото все пак кафето е малко, а и ще прекарвам там доста време. Неподходящо е да отида с рокля и токчета..
След като минах и през банята, за да изтрия грима си и всичко останало се присъединих към Арес, гушвайки го. Беше странно да имаш някой друг в леглото, но той не шаваше много. Беше странно - приятно.

by **Voltaire.** Съб Май 04, 2013 1:04 am

Аз си получих целувка по бузата? Заслужена? Колко по - щастлив мога да бъда? Направих се на приятно разсеян и се въздържах само с едно "лека нощ", но нещо на спираше да ме гложди отвътре. Единичен и непринуден момент на нежност, което не се беше случвало между нас. Естествено като изключим това със съблазняването. В него нямаше такива усещания, а и тази лека целувка не предизвика възбуда, а само едно приятно и топло чувство разливащо се в тялото ми. Дори не обръщах внимание на екрана, не че преди го правех, но сега и не залязвах, че телевизора е включен. Преди да стана и дистанционното да падне на земята от скута ми. Това и привлече вниманието ми.
Наведох се да го взема и спрях плоската кутия с мърдащите картинки и отидох в стаята си. Чувствах се като във "Отнесени от вихъра", макар да нямах нищо общо, освен че се чувствах като обрулен от вятъра.
Влязох директно в банята и си направих дълъг душ, което някак не успокои развълнуваното и щастливо "аз" затова и си легнах. Трябваше да изтрия глупавата усмивка... Стоеше неестествено върху лицето ми.

by Aaliyah* Съб Май 04, 2013 11:22 am

Сутринта беше необичайно хубава. Бях събудена от мъника в леглото ми, който беше решил, че нямам нужда от повече сън и започна да ми се катери отгоре, да ме облизва и хапе, само и само да ме задържи будна.
Смръщих се в началото, но когато отворих очи и видях носа му, наврян в лицето си се засмях.
- Няма да се разберем с теб така...трябва да те научим да спиш повече. - констатирах, поклащайки глава и го погалих по главата.
В крайна сметка се измъкнахме от леглото и се отправих към банята. След това слязохме до долу пред блока за всеки случай, за да отиде до тоалетната и той...не искахме да прави бели у дома. Когато се качихме реших в знак на благодарност да направя закуска. Волтер още не се виждаше из къщата, така че имахме време да направим палачинки. Дребосъка отново избяга нанякъде, но бях твърде изпоцапана със брашно, за да го гоня. Да се надяваме, че няма да обърне къщата с главата надолу.

by **Voltaire.** Съб Май 04, 2013 3:50 pm

Май всеки път преди да си легна щях да се уверявам, че си затварям хубаво вратата. Предната вечер я бях бутнал, но вероятно не се беше затворила хубаво, защото се събудих от нещо което падна върху мен някъде от въздуха.
Отворих очите си, защото нещото макар и леко ме изплаши, само дето не падна, когато се изправих в седнало положение от стреса. Той беше само топка косми и беше толкова сладко бебе с този изплезен език!!!
Станах и го взех със себе си, защото не исках да го чакам да върви след мен.
Влязох в кухнята по необичайното облекло за часа, само по боксерки и поздравих Алия:
- Добро утро... - Пуснах кучето на земята. - Даде ли му да яде вече? - Полюбопитствах и се прозях прикривайки сънливо устата си с длан и потърквайки окото си с другата.
- Правиш закуска... - Констатация, когато огледах плота добре. и вече виждах изобщо... След като вече си бях сипал кафе и отпих няколко глътки от него за да прогледна...

by Aaliyah* Съб Май 04, 2013 4:17 pm

По дяволите това брашно... Не може да ми създаде още повече грижи. Сега трябваше да се къпя отново. Не стига че се тупна на плота, ами и цялата бях бяла от него.
Все пак палачинките станаха сполучливи. Превъртах една от последните, когато усетих чуждо присъствие в кухнята и май не беше на Арес. Когато се обърнах видях Волтер, който явно беше изненадан от гледката - аз, обсипана с брашно. Сбръчках носле и кимнах.
- Не питай, вживях се твърде много в готвенето. - казах, преди той да е попитал и се подсмихнах леко.
- Да, дадох му. Дори го разходих. Извинявай, ако те е събудил, изпуснах го от поглед. - допълних, усмихвайки се виновно и плъзнах поглед по тялото му. Обърнах се почти мигновено към котлона, защото не исках още инциденти в кухнята, но прехапах устна. Може би все пак имах идея как да му се реванширам за Арес... Та нали аз му обещах да пробваме някой път играчката му...

by **Voltaire.** Съб Май 04, 2013 11:26 pm

Усмихнах се леко, май едно време доста са надценявали белотата на кожата, с цялото това брашно по себе си ми приличаше на вампир или зомби... Затова и ми беше смешно.
- Не се притеснявай беше ми време да ставам... - Оправдах постъпката й и я заобиколих доближавайки се повече до хладилника. Отворих го и потърсих в него нещо сладко. Така открих течния шоколад. Преди нямаше да намеря такова нещо.
- Ще ми позволиш ли да взема малко от запасите ти? - Предполагах, че като е купено с мой пари всъщност е мое, но нямаше да бъда неучтив.
Стигнах и до палачинките. Отворих капака на шоколада и бръкнах с показалец в него за да го опитам.
- Не искаш да ме тровиш нали? - Пошегувах се с нея и леко я побутнах с лакът...

by Aaliyah* Нед Май 05, 2013 12:01 am

Най- накрая. Последната палачинка. Оставих тигана в мивката и загасих котлона, поглеждайки изцяло към него. Беше ми взел шоколада. Е, щях да го преживея...или просто да се презаредя с още.
- Не се притеснявай, за спешни случаи имам сладолед. Взимай го. - позволих му, поклащайки глава и се подсмихнах. Когато обаче се поинтересува дали няма да го тровя...Ами не мислех да му отговарям.
Показалеца ми се потопи във шоколада, гребвайки едно значително количество от шоколада и го облизах демонстративно, след което си откъснах парченце от палачинка и го пъхнах в устата си.
- Виждаш ли? Безопасно. - уверих го, облизвайки се като малко коте и му намигнах, след което сложих нещата на масата. Все пак там се закусваше.

by **Voltaire.** Нед Май 05, 2013 12:24 am

Точно сега беше решила да се храним на изобретението маса. Точно когато аз не мислех да я използвам. Нацупих се, но щях да се въздържам от коментари.
Гледах си в краката, защото Арес не спираше да ми се мотае между тях, но в крайна сметка стигнахме до масата благополучно без никой да пострада.
- Не мисля, че облеклото ми е подходящо за хранене. - Констатирах докато се настанявах на мястото си. Нямаше да се обаждам пак по тази тема. След като допълня и с това което си бях наумил.
- Моля да бъда извинен заради което... - И край за мен повече нямаше да обсъждам темата. Отпих още една голяма глътка от кафето си преди да си придърпам една палачинка в чинията и да я намажа с шоколад, след което старателно да я завия и да я опитам.
- Кой да предположи, че можеше да правиш такива палачинки?

by Aaliyah* Нед Май 05, 2013 9:52 pm

Самодоволната усмивка се настани на лицето ми, когато похвали палачинките ми. Естествено, че можех, иначе щях да умра от глад напълно. А и все за нещо ставам.
- Благодаря, благодаря. Постарах се. - казах ведро и също се заех със хапването на закуската си.
По някое време вдигнах поглед към него и ...Просто нямаше как да не го изкоментирам.
- Все още ми е чудно защо държиш толкова на официалностите.. Все пак ти си си у дома. Можеш да се храниш и гол, това си е твоето пространство. Навън може да си с отлични маниери, но домът според мен е мястото, където трябва просто да бъдеш себе си и да си починеш от всичко навън. Един велик човек е казал ''Моят дом е моята крепост''. - развих теорията си, свивайки рамене и продължих да се храня, преди да ми се е накарал.

by **Voltaire.** Нед Май 05, 2013 10:09 pm

Може и да беше права, но за какво бяха правилата, ако не се спазват... Нещо което започвах да нарушавам често всъщност...
- Имам си причини. - Стрелнах я с поглед изпод вежди, не за друго, просто не желаех да откъсвам поглед от чинията си, както и втората палачинка...
- Просто го правя, за да не го забравя. Винаги се храня сам, напоследък с теб, но предимно сам и забравям какво е да има хора около мен, затова искам да го правя дори когато няма никой, за да не се изложа, ако отида някъде сред хора... - Обясних и пък моята гледна точка и намазах следващата си палачинка... Бяха ми се усладили...

by Aaliyah* Нед Май 05, 2013 10:25 pm

Ето я ответната реакция. Знаех си. Поне я очаквах. Не беше нищо ново. Затова и не ми направи чак такова впечатление. Свих рамене и кимнах разбиращо.
- Мога да кажа само, че да си културен е вродено. Мен никой не ме е учил на маниери. - беше единственото, което казах по темата, при това със доза самодоволство, след което приключих със втората си палачинка. Погледнах чинията с още двадесет такива и се смръщих леко. Бях се препълнила вече, може би не трябваше да правя толкова. Оставих приборите на масата и се излегнах назад на облегалката, вземайки Арес отново във себе си.

by **Voltaire.** Нед Май 05, 2013 10:42 pm

Беше права и все пак, мен ме бяха учили на какво ли не и маниерите беше едно от нещата, по които имах уроци. Не погледнах повече към нея, след изказването й, а и тя отново се заигра с кутрето.
Загубих бройките на палачинките след петата и може би щях да ги изям всички, ако не бяха с шоколад. Той натъртваше...
- Забранявам ти да правиш такова нещо отново... - Провлачих, докато се облягах назад и почти се свлякох на стола за да си изпъна малко стомаха. Поставих длан върху корема си и въздъхнах дълбоко. Там вътре дори за въздух нямаше място.
- Дори не ми се става от стола, за да се забия в скучния кабинет... - Изжалвах се, но намерих сили за лека усмивка. Гласът ми беше станал по мек и лигав от всичкото това сладко, но той си беше по принцип малко по мек заради "р"-то.

by Aaliyah* Пон Май 06, 2013 1:09 pm

Погледнах го недоволно за момент, но все пак се усмихнах самодоволно отново.
- Защо? Бяха хубави. Няма нищо лошо в яденето на вредна храна от време на време. - оправдах се, свивайки рамене невинно и получих близване от кучето по брадичката, което ме накара да се засмея тихо и да продължавам да го изтезавам.
- Винаги можеш да намериш някой да ти помага. Нагърбваш се с твърде много работа. - казах замислено и поклатих глава. Погледнах часовника си и осъзнах, че е време да се приготвям.
- Аз трябва да тръгвам...Имаме час при ветеринара след малко.- съобщих и се изправих, пускайки Арес. Отсервирах си своите неща и отидох да си оправя грима. Огледах се и се усмихнах на отражението. Първия ми работен ден...

by **Voltaire.** Пон Май 06, 2013 3:39 pm

Много интересно, кога си бяха уговорили час, след като вчера донесох Арес вечерта? Може би се беше обадила тази сутрин и защо изобщо го мислех. Може би беше права и ми трябваше помощник, тогава нямаше да изпадам в такива подробности и друго, което да ме разсейва. Днес трябваше да дойде чистачката, така, че не си и от сервирах, а направо отидох да се облека.
Каква радост, че ми носеха костюмите от химическото идеално изгладени, че както не бях виждал ютия, вероятно и Алия, щеше да ми се наложи да наемам и гладачка.
В крайна сметка, си мислех, че се престараван, но щях да имам среща с един много редовен клиент, затова и нямах време да се мотам много. Закопчах си ризата и панталоните както и колана, само прехвърлих вратовръзката през врата и взех сакото в ръка. Побързах да изляза, за да мога да я хвана, както и стана точно на вратата.
- Мога да те закарам ако искаш. А и имам въпрос... Ризата вън или вътре?

by Sponsored content

Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)

Re: Maison de Voltaire (dix-huit en plus)