Историческият музей

Нима бе подранил? Това съвсем не бе присъщо за него, а ето, че бе тук в десет без десет, обграден от безмълвни, масивни фигури с калашници, които можеха достойно да заместят манекените, върху които висяха помпозните кралски одежди.
С един жест, Рубен ги отпрати. Хлапето едва ли бе толкова нагло или толкова глупаво, че да се осмели да му посегне именно тук. Не, не го подценяваше, все пак щом от някакво дрипаво, кално сукалче се бе издигнал до тук, едва ли бе случайно. Че бе избраник на съдбата бе ясно, все пак се бе сдобил с добра слава дори в международните среди съвсем бързо, дори министри и висши държавни глави познаваха името Девънсбро, а и не бе за подценява фактът, че притежаваше нещо негово, при това безценно.

Цялата история бе достойна за роман. Дори нямаше нужда да се споменава предисторията с онази пачавра Силвия, но бе достатъчно да се знае, че след почти четвърт век, курвата бе получил заслуженото, макар и не от неговите ръце, защото Рубен нямаше намерение да цапа ръцете си с недостойна кръв като нейната.
Роберто го бе довел до следата с младия англичанин, който бе представлявал за него голям интерес още преди тази развръзка. Беше амбициозен и безскрупулен, но знаеше що е мярка. Чудесно прикриваше следите си, което му правеше чест.
Бе изчакал няколко месеца, прекарани в проучване, преди да се свърже неофициално с него. Един от мексиканските му картели бе закупил крупна партида кокаин от Девънсбро. Уверявайки се в неговата почтена търговска стратегия и половин година по-късно, Наваро най-сетне се бе решил лично да контактува с младежа. Лично не бе точния израз, защото цялата кореспонденция се състоеше от една изискана, ръчно рисувана картичка, на която бе изрисувана тюдорска роза, а във вътрешността й с калиграфски почерк бе отправена мистериозна покана към господин Девънсбро, на която Рубен се надяваше той да отговори.
Краткият текст представляваше малка, закачлива гатанка, която насочваше Филип към именно това паметно място - Историческия музей, а по-долу бе посочена датата и часа на уречената среща.

Рубен очакваше Девънсбро да се досети, че той го очаква в не друга, а в залата посветена на Войната на розите. Отдавна си бе наумил да се сдобие с трона на Хенри Пети, но всичко по реда си... След като вземеше онова, което по право му принадлежеше, можеше да се замисли и за подобни луксозни прищявки.

Чу шума от тежките ботуши на един от жандармерисите заедно с непознати, леки стъпки и се обърна с лице към слабо осветения вход.
- Господин Девънсбро. Очаквах ви по-рано, шокиран съм от фактът, че пословичната английска точност е просто мит...