Индустриалната зона

-Ти ме пребори!
Във всякакво естество тя го пребори,надви го,пропука сърцето му и още куб неща,за това заслужаваше всичко това:
-Ще имаш цял живот да ми се отплащаш.
Наведе се взе една чанта и я подаде. Вътре имаше боя за коса,цветни лещи и големи очила,не слънчеви а обикновени. Това щеше да я промени изцяло:
-Ще ходиш само със спусната коса,за да не разпознаят чертите ти. Щом стигнеш в Париж,ще отидеш в къщата,имаш доста пари,така че купи каквото искаш.

-Ами ти?Няма ли да се промениш,може да те познаят...
От нерви започваше да и става смешно,опита се да си го представи русокос и с бръснати бузи и къса коса,но нещо не се получи защото в главата си го виждаше гол и в нея
-Само където единствения вариант в който си те представям е гол до мен ..
Момента не бе подходящ да мисли за секс,но бе свикнала всеки ден да е възбудена в ръцете на някого,а сега и бременна не мислеше за нищо друго,за това и не сваляше възбудения си поглед от него

-Ще си ме представиш,спокойно!
Засмя се и той нямаше търпение да я види руса но въпреки това си замълча:
-Не се тревожи може и без да се променям,за мен е по лесно,моя път обаче,ще отнеме повече време,за това ти казах един месец. Няма да летя със самолет.
Присви очите си:
-Имам един приятел той ще ме отведе в Мексико от там с кораб и после с автобус.

Това беше прекалено много време,не исках да тръгвам,не исках да оставам без него толкова скоро.Прегърна го и се надигна на пръсти,иваше нужда от утеха сега...имаше нужда от него и от утеха,не знаеше дали плана им ще успее ,дали някой от тях няма да се провали и понеже Кат нямаше опит в измъкването ,докато Логан много повече...
-Имам нужда от теб

Обгърна с ръце малката и талия,като притисна към себе си,целуна я по челото,а после и по устните,като ги задържа там дълго,отдръпна се и погледна в лазурните и красиви очи.
-Аз ще съм до теб,само един месец красавице. Ще хапваш сладкиши,ще ядеш паста и още хиляди неща,дори ще пазаруваш.
Не спря да е прегръща:
-Хайде красавице ,трябва да побързаш,боядисай се и ще те изпратя до площада,ще хванеш такси и ще отидеш на летището.

Кат не искаше,но се налагаше,имаше нужда да остане още малко с него,да е сигурна,че това не е сън ,но все пак трябваше да му има малко доверие.Взе чантата и се отправи към някаква мизерна и импровизирана баня в която трябваше да се боядиса...Боята беше хубава и хвана доста добре,когато кат се погледна в огледалото не се позна,какво оставаше за него...косата и застана като праз над раменете й,това бе когато променяше нещо в нея,беше сложила други дрехи и някакви странни очила
-Ужас ...

Не изглеждаше на себе си,значи се справи отлично в това да не я разпознаят. За него си беше тя без значение,какво носи. Приближи се,целуна я нежно:
-Отлично всичко е отлично,не разпознаваема си.
Взе един шал като и го наметна през врата,беше копринен за да не изглежда странно в тази жега:
-Хайде да тръгваме!
Погали я отново и отново я целуна,като за последно:
-Опитай се да се държиш спокойно имаш багаж с дрехи,колкото да се каже,че не тръгваш без багаж. Прави се на туристка.
Хвана я за ръката,като излязоха от помещението и направи знак бързо да влиза,застана зад волана:
-Стигнеш ли до Париж си в безопасност.

- В безопастност ще съм единственно когато дойдеш при мен и всичко е утихнало,когато бебето се роди и знам че сме заедно...
Кат се качи в колата и потеглиха към летището,по пътя тя бе неспокойна,но Логан умело я успокояваше
-Някога ще ми кажеш ли истинското си име ?

-Майкъл Голд...
Каза го просто ей така докато караше към площада:
-Логан Дейсвис е името на другаря ми загинал за да ме предпази от човешката бомба.
Погледна за малко към нея,а после към пътя:
-Исках да ползвам неговото име.
Беше приближил към площада където щеше да я остави:
-Знам но трябва да го направим. Отиди на лекар,ясно ли е,искам да се погрижиш за себе си и бебето. Приготви всичко,което пожелаеш.