Къщата на Логан и Кат

Измина почти месец ,а може би и повече,Кат вече не знаеше,живееше ден за ден, грижеше се за къщата ,за себе си и за бебето което растеше в нея,не искаше ако един ден Майкъл се появи да го розочарова ,че от притеснение за него е загубила детето му.
Когато се разделяха на летището той и обеща че скоро ще е при нея,но от тогава изминаха месеци,Кат прочете във вестника за огромен скандал,било намерено тялото на проститутка ,а която се смятало че е работела в хотелите Рикарди,самия Маркъс отрече връзка с това и спомена ,че не е знаел за жената...глупак.
Всеки път щом се звъннеше на вратат тя очакваше да го намери на прага и всеки ден оставаше разочарована...Когато излизаше беше притеснена да не я познаят,на няколко пъти се припознаваше в силуета му,но явно желанието и да го види ставаше по силно,че го търсеше навсякъде

Пристигна в Париж с голямо закъснение от обещаното. Но трябваше да е сигурен,че за Маркъс тя е мъртва. Той идеално повярва и не се усъмни,само че пътя се оказа прекалено дълъг и му отне повече от колкото бе нужно.
Щом пристигна в къщата нея я нямаше,бе приготвила всичко явно бе на пазар. Реши да си вземе душ,защото не миришеше добре. Искаше да се покаже по във вид пред нея.
Можеше да изглежда много добре,ако пожелаеше. Избръсна се,като пооправи малко прическата си.
Направи си кафе,докато я чакаше,като разгледа парижкия вестник.

Кат влез доста предпазливо в къщата,имаше странно усещане,сякаш усещаше ,че някой бе влязъл в дома и.Влезе като държеше пистолет в ръката си,резето не бе както го е оставила,телевизора работеше,имаше мъжки обувки в предверието.
Затвори безшумно вратата и видя на канапето си мъж да държи вестник,този или беше много непредпазлив или не я очакваше толкова рано да се прибере.
Кат насочи оръжието и се прокашля

Извърна се,като държеше чашата си. Тя го гледаше и в първия миг май не осъзнаваше,че това е той. Беше напълно нормално,защото се бе постригал,обръснал и в приличен вид,вид с който тя не бе свикнала.
Въпреки насочения пистолет,той седеше спокойно и дори се усмихваше не остави вестника си нито кафето:
-Очаквах по топло посрещане скъпа!
Ухилен от уши до уши искаше да и даде време да асимилира нещата и да познае гласът му. Остави чашата и кафето изправи се,като пооправи и костюма си.
-Толкова искаше да се пострижа и обръсна,а сега май не ти харесва?

-Майкъл....
Това излезе по скоро като стон от устните й,от колкото като факт.Едва когато се изправи и се усмихна тя позна мъжа пред себе си.Бе го чакала толкова дни и нощи,а сега не вярваше че е тук.Пусна пистолета и направо му се нахвърли,преърна го силно и само където не се разплака в ръцете му.Той бе тук най-сетне ,жив и здрав и ...толкова секси...
-Господи - тя се дръпна и го цапардоса леко по гърдите - Знаеш ли колко се изплаших когато не се появи,знаеш ли че не съм спала в очакване да се появиш...мислех че са те убили дяволите да те вземат

Притисна я силно в обятията си,усещаше малкото и закръглено коремче и понамали силата си. Отвърна на всяка целувка с двойно по голяма сила,като прокара ръце по нежната и буза.
Усмихваше се и на моменти се смееше,харесваше му факта че тя наистина се тревожеше за него.
-Трябваше да замажа някой други очи,а пътя излезе по дълъг от предвиденото.
Наведе се,като сложи ръце на кръста и,целуна малкото и кръгло коремче,като след това го погали:
-Ей,маниче и ти ли се притисни?
Целуна отново корема и,като я погледна но не се изправи:
-Съжалявам не исках да ме чакаш толкова дълго но се наложи.

-Всеки ден те чаках да влезеш през тази врата,знаеш ли колко пъти те виждах къде ли не из този град...
Имаше нужда да изпусне парата ,бе насъбрала доста докато го чакаше,сега и хормоните и бушуваха,беше на път да се разплаче отново в ръцете му от щастие че го вижда....
-Добре ли си,всичко наред ли е,кажи ми какво стана?

-Всичко е супер!
Вече е супер,защото беше с нея и тя бе останала в къщата. На моменти си мислеше,че ще избяга някъде и всичко,ще се окаже лъжа. А,може би и тя така си мислеше.
-Маркъс те мисли за мъртва,намери трупа ти изпепелен.
Е не беше тя но той така си мислеше:
-Щастлив ми даде бонус,който ще използваме за бебето.
Все още клекнал я гледаше в очите:
-Мен никой не ме търси,мислят че още съм в Ню Йорк имах малка яхта пусната е да плава след около половин месец,ще се взриви в центъра,като ще ги остави с впечатлението,че съм бил там.
Протегна ръката си,като я погали по бузата:
-Успокой се красавицата ми,всичко вече е наред,никой не те търси,имаме легални документи. Щях да си позволя да ни пиша женени но реших да не те лишавам от това удоволствие.

Женени?Тя и той....наистина ли искаше да се ожени за нея или го правеше само заради детето..за месец и половина Кат осъзна,че за първи път изпитва чувства към някой мъж и този път не бе благодарност за това че я е спасил,тя се бе влюбила в Лог...в Майкъл...
-Ти... искаш да се оженим?За мен ..т.е аз и ти ...държа се като идиотка,извинявай ,но е от радост че най-после си тук, а хормоните ми са като топчета за пинк понг,играят постоянно

Придърпа ръцете и,като целуна всяка от тях,погледна отново в насълзените и очи,беше толкова красива,от бременността бе започнала да сияе,като някоя прекрасна звезда:
-Да искам но искам са стане,както трябва.
Изправи се и я прегърна,не биваше да стой толкова време права,повдигна я,беше лека като перце,седна с нея на дивана,като тя се оказа в скута му:
-Успокой се,вече съм тук и нямам намерение да ходя никъде

Каталина се сгуши в него и остави този път сълзите си да потекат,сълзи от радост,на успокоение и на щастие.Не бе плакала никога,нито в приюта,когато и се подиграваха и я биех,нито когато излезе на улицата,но сега имаше защо да се бои,беше се страхувала за нега,за живота му и за този на бебето им ...а сега той бе тук жив и здрав ,толкова красив и беше неин...
-Липсваше ми,господи,какво направи с мен проклетнико,за няколко месеца преобрази целия ми свят ....

-И ти моя,никога не съм мислел,че ще избягам с толкова красиво момиче.
Не можеше да се сдържи,целуна я по бузата,а после и по врата. От повече от месец мечтаеше само за нея.
Трудно е да се удържиш,когато беше в ръцете му,когато не я бе имал от толкова отдавна. Сгуши главата си във врата и,като тихо промърмори на ухото и:
-Толкова те желая!
Засмука нежно ушето и:
-Толкова нощи съм мислил за теб и честно да ти призная нямах пощада към себе си.

-Майкъл ....
Кат не вярваше а ушите си,толкова нощи бе копняла за него,толкова силно искаше да го прегръща,да го целува,никой мъж до сега не бе имал такава власт над нея...никой който преди това е опитал да я нарани
-Знаеш ли,никога не съм желала мъж така,никога миж който ме е насилвал не е оставал жив ,какво остава да влезе в сърцето ми и в ума ми ...желая те

-Никоя жена не ми се е опълчвала така и е оставала жива след това.
Въпреки думите му я целуваше нежно по врата,като започна бавно да разкопчава копчетата на ризата,искаше да разкрие прекрасната гледка:
-Ходи на доктор нали,малко секс нали няма да му навреди.
Сега не можеше да мисли за себе си:
-Не искам да... знаеш колко съм бурен.

Кат се засмя,едва ли някога някоя жена си е позволявала да го удари,по скоро той е допускал това.Но на мен позволи,а сега ми позволяваше всичко,не че имаше право на глас
-Да,ходих..още съм в началото,едва във ввтория месец и ми е позволено все още...всичко
Кат нямаше намерение да се церемони с него,както беше в скута му го възседна и го целуна жадно ,ръцете и безжалостно изследваха тялото му,всеки инч,толкова и бе липсвал,че не и се играеше много,а и нямаше нужда...за миг свали ризата му,откопча панталона му и се отърка в него

-Харесват ми твоите бушуващи хормони!
Констатира той но с едно палаво ръмжене,като на някой тигър. Гризна я по врата опитвайки се да не бъде толкова груб. Но тя явно не си поплюваше,защото мъжествеността му се оказа навън,отърка се като коте толкова нетърпеливо,че нямаше време да свали бельото си. Ненаситна и несдържана,толкова бе мечтал точно за това. Промуши ръката си,като отмести бельото и,погали устните и,като я накара да потрепне. Хареса му,защото усети,колко влажна беше,за отрицателно време намокри пръстите му. С готовност се промъкна в нея,като се задвижи бавно и леко:
-Толкова го чаках...