След една седмица в бара...

Крисчън не знаеше какво точно го прихваща.Може би това, през което преминаваше, можеше да се определи като някакъв вид изкривяване,професионално, най-вероятно, свързано с работата, която му се налагаше да върши ден след ден.Тази така отвратителна работа, но в същото време му харесваше по някакъв изкривен начин.И за да се отърве от каквито и да е мисли, за да не се изкушава отново да "влезе" в умовете на извратените психопати, той правеше това - купуваше момичета, които можеха да задоволят всяко негово желание.Това се харесваше толкова много на една част от съществото му, че на моменти се плашеше със себе си.Но друга част от него бе ужасена от личността в която той се превръщаше.
Седейки в едно сепаре, той очакваше спокойно новото момиче.Този път желанията му бяха по-различни, отколкото последния път, когато му бяха пратили Каталина, за това очакваше момиче с различна личност.Вече имаше една достатъчно непокорна, която бе в състояние да го извади от равновесие и да го тикне до опасни предели.Сега имаше нужда от някое по-нежно и мило момиче.Може би, за да види дали щеше да успее да я поквари...или дали щеше да успее да запази невинното в себе си.
Виждайки момичето в червена рокля, което се бе устремило към него, разбра, че това е тя.Още от далече можеше да познае, че щеше да си има работа с друг вид робиня и това му се понрави.Прикри леката си гримаса, когато я чу да споменава името му.Всъщност се съсредоточи върху това, колко неуверена и плаха изглеждаше.Подобно на малка порцеланова кукла, попаднала в свят, в който зад всеки ъгъл дебнеше нещо, готово да я счупи на хиляди парченца.
-Първо се казва "Добър вечер", а след това се задава въпроса - изрече спокойно той, поглеждайки я.Нейният поглед обаче бягаше от неговия.Главата й бе наведена надолу и поради това, той се изправи и се приближи до нея.Прокара пръста си по брадичката й, повдигайки главата й нагоре, карайки я да го погледне. - Не знам кога ще се научат как се казвам.Името ми е Крисчън, а не Кристиан.Седни.
Остави я и се върна на мястото си, докато тя се настаняваше.
-Какво ще пиеш, Фейтан?

Щеше да каже, че грешката не е нейна, но си замълча и не направи нищо.Имаше чувството, че ако я накараше да протегне ръката си напред, то тя щеше да трепере доста неконтролируемо.Дали това пораждаше някакво чувство в сърцето му?Бе на път да разбере...
След като остави преценката върху това, което ще пие на него, той я погледна.
-Не съм тиранин, Фейтан.Не ме гледай като такъв.Не ми отговаряй, сякаш те е страх, че ще те зашлевя при първата сгрешена дума.Това просто не е нормален разговор.
Е, поне й го каза.След което, повдигайки ръката си, поръча на дошлото момиче да й донесе едно мартини.Може би, щеше да й помогне да се отпусне.
-Но ми харесва респекта, който имаш.Макар че имам чувството, че той граничи повече с отвращение и страх, отколкото с...уважение.
"Ама че банална дума!" - изсмя се той на ум.Уважение?!В днешното време, кой уважаваше другия?Може би бе проспал такъв момент, защото не помнеше.
-Кажи ми нещо повече за себе си.

Кимна леко, докато тя изреждаше нещата, които обичаше да прави и това, което й се отдаваше."Артистична личност" - помисли си Крисчън.До сега не се бе сблъсквал с подобно момиче, за това щеше да е един вид предизвикателство за самия него.
-Вече няма да работиш там.Ако толкова желаеш да започнеш работа, ще си намериш нещо много по-добро и престижно.Ще ти помогна.Но няма да работиш в каквито и да е барове, дискотеки или нещо от този род.Не подхожда на момиче като теб.
След като й заяви това, което мислеше относно работата й, се отдръпна и изпи последните няколко глътки, които се намираха в чашата му.Изкуши се да възкликне, че е толкова млада и не е естествено да знае толкова много за наказанията, но реши, че това само ще я накара да се свие още повече в черупката си за това си замълча и кимна разбиращо.
-Ще изтърпиш наказание, само ако престъпиш някое от моите правила, а те са много прости за изпълнение.Можеш да ходиш където поискаш докато мен ме няма в къщата, но щом се прибера от работа, трябва и да си в дома.Не трябва да се ровиш из каквито и да е документи свързани с работата ми.За твое добро е.
И наистина мислеше това, което казваше.Виждаше я толкова наплашена, какво ли щеше да стане, ако по случайност се поровеше из папките, пръснати из бюрото му?
-Понеже обичам да пътувам, често ще ме съпровождаш.Друг път ще оставаш в дома, за да предадеш наставленията ми на жената, която идва, за да почиства.Ако се държиш добре с мен и аз ще се държа по същия начин.Мога да съм много мил, но мога и лесно да сменя настроението си.Всичко зависи само и единствено от теб.Ще имаш собствена стая и гардероб.Винаги може да добавяш в него каквото искаш, парите никога не са проблем.Това е.Не е трудно, не мислиш ли?
Предпочиташе да я запознае наведнъж с всичко, за да може след това да се отдадат на допълване на празнотите, които не са били пояснени в тези няколко изречения.

-Тогава ще ти потърсим подобаваща работа.Някоя, която ще те удовлетвори - отвърна й окуражаващо Крисчън.Харесваше всестранни личности, които бяха нещо повече от момиче за секс.Наистина, работата на роба, в повечето време, бе точно такова, но на него това му се струваше отвратително.Всеки, който заслужаваше, трябваше поне до някаква степен да преследва мечтите си.
-Може да отвориш собствена галерия в която да рисуваш или нещо друго, което е свързано със страстите ти.Колкото до работата, така или иначе не се занимавам със сметки.
Виждайки лекото оживление, което настъпваше в очите й, той си позволи леко да се усмихне.С малки стъпки винаги бе лесно да предразположи по-плахите момичета да му се доверят.Доверието, бе нещо много важно.Ако не му се доверяваха, нямаше да го разберат.А ако не го разбираха, в моментите в които не беше подходяща компания, щяха да помислят, че е отвратителен човек.Макар да имаше нещо вярно.
-Винаги можеш да ме питаш.Без значение от въпросите.Хайде. - подкани я той с лек жест. - Неудобството не съществува, не и когато аз съм срещу теб.

Повдигна рамене в знак, че не се интересуваше особено.Щом не желаеше да му каже, значи не бе особено важно.А щом не бе особено важно, не бе негов проблем.Когато решеше да говори, можеше да го направи.Но явно този момент не е подходящия.
-Да ме злепоставиш?Повече отколкото аз самият съм го правил, няма начин.
И си беше истина.Изцепките в живота му не бяха малко, някой от които се помнеха доста дълго време.За щастие, в този бар нямаха злопаметност, за това от няколко месеца отново бе започнал да го посещава.
-А и щеше да ме злепоставиш, ако нямаш глас.А при теб не е така.
Какво можеше да й каже, което да не я стресира още повече?Хм...нямаше такова, което само по себе си беше плашещо.Но пък, винаги можеше да й каже част от истината и то тази, която не бе чак толкова ужасна и плашеща...на пръв поглед.
-Това че можеш да готвиш е страхотно.По принцип имам познания в кухнята, но женска ръка винаги е от полза.А що се отнася за мен, мисля че научи най-важното.Не мисля да те третирам лошо, стига да не си го заслужиш.А можеш да си го заслужиш, ако единствено престъпиш нещата, за които вече съм те предупредил.
Чак след като изрече тези думи се сети, че тя всъщност се интересуваше какво харесва, а не какво...би й навредило.За това леко се прокашля, преди да започне да говори отново.
-Много са нещата, които харесвам.По принцип не съм заядлива личност, но и аз имам своите...тъмни периоди.
"Които в последно време станаха много повече." - допълни той наум.
-А сега, след като изпи питието си, мисля че е време да видиш къде живея.Също така трябва да ми кажеш къде се намира багажа ти.

-Е, щом са обещали да ги доставят на адреса, значи са го направили.Едва ли биха си позволили да не изпълняват заръчаното им, точно при мен.
Щеше да е изключително глупаво от тяхна страна, да се заяждат в период, в който не му бе нужно точно това.Те нямаше как да знаят това, но от представата, която си бяха изградили за него, можеха да гадаят.
-Няма значение.В стаята ти има достатъчно дрехи, за всякакъв повод.Към тях можеш да добавяш каквото си пожелаеш.И все пак ще се погрижа да получиш и своите си.
Щом тя бе готова, изпила питието си, той плати сметката, оставяйки дори повече от нужното и се изправи.Подкани я да се изправи с жест и я пусна пред себе си.Излизайки навън, жегата все още можеше да се усети, сякаш се бе пропила навсякъде и нямаше място, където би могъл човек да избяга от нея.Посочи й колата му, която бе паркирана не далеч от бара и двамата се запътиха натам.Стигайки до нея й отвори мястото до шофьора.Скоро след като тя седна, той се настани до нея и запали.
Не им отне много време да стигнат от бара до дома му.С изписано нежелание на лицето, той напусна прохладната кола и двамата отново бяха изложени на неприятната жега.Естествено, само докато успяха да влязат.Точно до вратата се намираха куфарите й.Явно ги бяха донесли в периода, когато жената, която почистваше къщата бе там и тя ги бе приела.Това определено бе по-приемливия вариант.
-А, ето го и багажа ти.В такъв случай, първо ще ти покажа стаята ти.Ела.
Качиха се на втория етаж и не след дълго я отведе до една врата.Отваряйки я, той отстъпи настрани, за да влезе.
-Можеш да се разполагаш, да си починеш, преоблечеш или каквото искаш.Имам малко работа, след което ще сляза на долния етаж.Ще ме откриеш.
Казвайки това, той я остави да свикне с мястото и отиде в своята стая.Затваряйки вратата зад себе си, първото нещо, което видя бяха разпилените папки, подсказвайки му колко далеч бе от разрешаването на поредния случай.Но каквото и да ставаше, първо имаше нужда от един освежаващ душ, който да го отпусне.Изпълнявайки намерението си, десет минути по-късно се намираше седнал, преглеждайки папките.Наслаждаваше се на прохладата, която влизаше през открехнатия прозорец и приятно галеше кожата му.Отделяйки нещата, които щяха да му бъдат полезни, реши да свърши по-важното по-късно, за да може след това да има на разположение цяла нощ, за да осмисли всички варианти, които щяха да се появят в главата му.
Облече се с бяла риза, чиито три горни копчета остави неразкопчани и панталон.Прибирайки всички папки, освен една, която взе със себе си, в едно чекмедже на бюрото, което винаги държеше заключено, той излезе от стаята.Слезе на долния етаж, озовавайки се в кухнята от където си наля чаша уиски.Имаше още време до вечерята за това отиде до хола, където се разположи удобно и разгърна папката, започвайки отново да чете текста й, който подробно описваше местопрестъплението, жертвата, начина на смърт и така нататък.

Нещо не се връзваше в цялостната картина.Имаше нещо, което убягваше от погледа му, но той все още не можеше да определи какво точно бе.Близо до ума, намиращо се точно пред очите му, но все пак в пълна загадка.Бе изгубил тренинг.Само това можеше да констатира.Трябваше да спре с постоянното разсейване, което му пречеше да върши работата си.
"Или което му пречи да се побърка...например..." - отново този дразнещ глас в главата му, напомнящ му плюсовете, които на него не му харесваха, но все пак си оставаха плюсове.
Тихото почукване, което съзнанието му отказваше да приеме, защото точно това щеше да го извади отново от мислите му, все пак му напомни, че не е сам в къщата.Променливите желания се появяваха постоянно - ту искаше да остане сам, за да може най-накрая да завърши проклетия случай, но знаеше, че щом го направи като с магическа пръчка ще изникне друг.В друг момент пък това, че не бе сам бе най-доброто нещо, което някога можеше да му се случи в моменти като тези.Защото най-важното бе да не губи представа за реалността - кое е реално и кое - не.
-Сготви това, което умееш най-добре - изрече той, не откъсвайки поглед от папката пред себе си.Още малко...бе му нужно още малко, за да се сети и да стигне до дъното на тази история.Някакъв щрих, който до сега му убягваше.Проследи за пореден път в съзнанието си пътя на събитията, представяйки си с изключителни детайли всичко, което се бе случило.Още веднъж и още веднъж...докато накрая, отговора блестящ и толкова елементарен се появи пред погледа му.
Отвори очи, поемайки си въздух.Това беше.Бе открил ключа, който идеално пасваше на ключалката.Перфектно.С огромно желание затвори папката и разтри очите си.Трябваше да прогони извратените картини от мозъка си.А за да стане това, трябваше да се разсее с нещо друго.Помисли си къде ли е отишла Фейт, но след това смътно се сети, че й бе казал да сготви нещо по нейно желание.Остави папката на масата и се изправи, тръгвайки отново към кухнята.Чашата му бе празна, за това щеше да му се наложи да си налее нова.
-Ще ми издадеш ли какво готвиш? - попита той, влизайки.Хвърли поглед върху това, което правеше, но после вниманието му бе привлечено от бутилката уиски.Наля си още една чаша и се подпря на кухненския плот, проследявайки с поглед движенията й.

Това, което му изреди звучеше вкусно, а сега след като бе свършил работата си, разрешавайки случая се чувстваше още по-гладен.Само трябваше да си напомни по-късно да направи телефонно обаждане и след това щеше да им каже просто да го оставят на мира за няколко седмици.Взимаше си...отпуск, например.
-Разбира се, плодовете се добър избор.
Всъщност му бе напълно безразлично.Времето, когато оценяваше храната бе, докато я ядеше.И имаше предпочитание някой друг да я е сготвил.Все пак бе мъж и колкото и да имаше познания в тази област...винаги бе добре някой друг да сготвеше.
-Щом става дума за храна, избора е напълно твой.Стига да не решиш да ме отровиш, разбира се.
Усмихна се на собственото си подмятане, което трябваше да мине като шега, макар че произнесено с неговия тон, не звучеше точно така.
-В трапезарията.Нямам търпение да видя какво си сготвила.Но първо имам да свърша нещо, докато ти привършиш.
След това отиде обратно до хола, взе папката от масата и я занесе обратно до стаята си.Проведе обаждането, което трябваше, колкото да каже какво бе открил и се върна отново в кухнята, точно на време, когато започваше да сервира.Изпи остатъка от уискито и изми чашата.
-Какво точно питие мислиш, че ще върви с това ядене?

Кимна леко и тръгна, за да вземе бутилка с бяло вино.Избра това, което му се стори най-подходящо и се върна обратно.Фейт тъкмо бе подредила масата.Отваряйки бутилката, напълни две чаши, подавайки й едната.
Не прикри леката си усмивка, когато заговори непринудено за работата му.
-Това е моето проклятие.
И казваше истината.Тази едничка дума описваше най-перфектно всичко.Изчерпателно и без да оставя празни пространства за недоразумения.
-Няма да ме изплашиш.В такива моменти нямам очи и уши за нищо друго.С времето ще свикнеш с тези мои настроения.
Това че за първи път се сблъскваше с някой, който умее да рисува, доста му се понрави.Като дете обожаваше всякакъв вид изкуства, но не успя да се реализира в тази посока.
-Би могло.Ако носиш някое от произведенията си, мога да изкажа "професионалното" си мнение.Ако ли не - никога не е късно да нарисуваш нещо през свободното си време. - опита от салатата, която бе поставила в чинията му. - Много е вкусно.От сега нататък това ще е едно от задълженията ти.Току виж по някое време се науча как да готвя по същия начин.