A Place we could all call home;a place we could all be a family /Christian's home

"Все още не бе измислил окончателно името на това преживяване."Сън" въобще не бе достатъчно красноречиво.Вярно, че първия път, когато това се случи, той бе почти заспал.Но с това повърхностните прилики приключваха.
"Видение" бе по-подходяща дума, по-всеобхватна, но дори и тя предаваше една малка част от въздействието му.
"Пътеводна светлина" пък показваше друг аспект на случилото се, и то важен, но будеше асоциации със сапунен сериал, което безнадеждно разваляше внушението на израза.
"Контролирана медитация" може би?Не.Звучеше твърде банално и безинтересно - пълна противоположност на действителното изживяване.
Оживяла приказка?
О, да.Това бе по-близко.В крайна сметка това бе историята на неговото спасение, нова посока и цел на живота му.Най-голямата метафора на кръстоносния му поход.
Вдъхновението му.
Трябваше само да загази лампите, да затвори очи и да се отдаде на безкрайните възможности, които предлагаше мракът.
Истинската му самоличност бе Йоан Кръстител.
При самата мисъл за това кожата му настръхваше.
А танцьорката бе Саломе.
От първия път, когато бе изпитал това преживяване, историята му принадлежеше напълно.Можеше да я изживява отново и отново, променяйки всичко, което пожелае.Не бе нужно да приключва по онзи глупав начин, както в Библията.О-о, съвсем не!Именно това бе най-хубавото.Именно в това бе тръпката."

Утрото бе изключително спокойно.Въздухът бе неподвижен, такъв какъвто най-вероятно бе във вътрешността на потапяща се подводница:двигателите са изключени, за да не може врагът да засече шума, и дори вибрациите не разтърсват метала.Целият пейзаж бе застинал в безмерно спокойствие - пълен, оглушителен покой.Това бе затишие пред буря, дълбоко и непредвидимо като океана.Но на него му харесваше.Звукът на тишината отпускаше ума и караше тялото му да се чувства като преродено.Поне докато не чу дразнещия звук, идващ от външната врата.Щеше да запрати всички на майната си, ако не знаеше, че трябваше да стане и да отвори.Поне това можеше да направи за новото си момиче.Беше му интересно каква бяха изпратили, предвид скромните му изисквания.Може би една част от него го направи нарочно, за да може накрая да вдигне скандал, абсолютно недоволен.
Изправи се от леглото на което лежеше и бавно, без да бърза излишно, се отправи към вратата.Часове преди това изрично бе споменал "любезно", да не бъде търсен от никаква работа.Извратените психопати на ФБР можеха да почакат 24 часа.
Слизайки на първия етаж, прекосявайки един до някъде дълъг коридор, той се озова пред вратата.До някъде не беше доволен, предпочиташе някой друг да отвори, но от друга страна искаше да задоволи любопитството си и да прокара сънливостта и отегчеността от погледа си.Отваряйки вратата, пред него се разкри брюнетка, млада, някъде към 20-24 годишна, която се усмихваше приветливо.Все пак това й бе работата.Носеше красива, но не натруфена бяла рокля.Е браво, поне веднъж си бяха свършили работата без излишни поправки.
-Аа...ти трябва да си новото момиче - оглеждайки я отново, най-накрая на устните му пропълзя някаква усмивка. - Заповядай, красавице - и след тези думи, той отстъпи няколко крачки назад, правейки й път, за да влезе. - Погрижих се къщата да е празна, за да може да те опозная по-добре.Без излишно разсейване.Ела.
Опитваше се да бъде мил и любезен.Две думи, който трудно се вписваха в резюмето на характера му, но първото впечатление бе най-важното, нали?
Поведе я по коридора, който бе прекосил само преди една минута, но този път стигна до хола, който бе облян в мека, ненатрапчива светлина.
-Какво предпочиташ да пиеш?

Лек смях се откъсна от устните му, чувайки отговора й.Толкова внимателна, за да не допусне някаква грешка в това, което ще изрече.Или поне привидно беше така.Отдавна не му се бе налагало да запознава някого със своята прекрасна личност, но сега щеше да възвърне тренинга си.
-Щом си с мен, не си на работа.
След като й посочи с ръка едно от местата на които можеше да седне, реши, че преди да започне с каквото и да е, а в този момент - с питието, трябваше да й разясни някой доста прости неща.
-Ето една кратка информация, която ще ти е от полза, за да няма недоразумения.Моля те, не ме наричай "господин".Чувствам се стар и не на място.След това - името ми е Крисчън, не както някои глупави американци, предпочитат да го опростят на Кристиан.Предпочитам да се обръщаш към мен с цялото ми име, без съкращения.Зарежи шибаните официалности, състарява и двама ни.Мисля, че ако спазваш тези няколко прости правила, ще се разбираме повече от невероятно, скъпа.Подробностите ще ги излгадим с времето.Всъщност, нетактично от моя страна да започна преди да знам името ти.Как се казваш?

-Мм...Каталина.Харесва ми, звучи различно на фона на всички останали имена.
Запита се защо бяха изпратили точно нея.Дали, за да видят точните му предпочитания, да разберат дали ще успее да я укроти или да я разврати двойно повече, или просто защото тя беше свободна от всички?Нямаше да получи отговор на въпроса си, поне не и тази вечер, за това реши да изостави философските мисли за някой друг ден, в който мозъкът му е свеж.
-Но моля те, не се заблуждавай, че нямам своите отрицателни страни.Нека да кажем, че...днес съм в добрата си светлина.
След тези свои думи, той излезе от стаята, за да потърси бутилка вино.Можеше да избере от много бутилки, но в крайна сметка взе едно от тези, които бяха негови любими и се върна при момичето, като по пътя дори взе и две чаши.
"Така да не би да се опитваш да я накараш да повярва в твоята добра душа, преди да покажеш лицето си на дявол?"
Мразех, когато подобни мисли се прокрадваха из мозъка ми, но това нямаше значение точно сега.
Седна до нея, отваряйки бутилката, след което напълни нейната чаша, а по-късно и своята.Подаде нейната, усмихвайки се леко.
-Да не си ми ученичка, за бога?! - възкликна той, поклащайки глава. - Не, ти си нещо повече от това, но ако имаш предвид... - драматична кратка пауза -...дали ще те чукам още сега, то не...все още не влиза в плановете ми за следващия половин час.
Чукна чашата си в нейната и отпи от кървавочервената течност, не сваляйки очите си от нея.Нали така правеха...възпитаните мъже, когато бяха в компанията на красива дама?
-Защо те изпратиха при мен?Защо точно теб?Трябва да си или много проблемна, или много...задръстена, или в краен случай нова...вече изключих възможността да си единствения вариант, защото съм сигурен, че има поне стотина като теб.

-Обичам да знам всичко, за да знам самият аз как да подходя.
И до някъде беше прав.Не можеше да се каже, че е тип, който обича изненадите.Но това не го правеше глупав и задръстен, само защото не обичаше да го сварват неподготвен.Предпочиташе да е подготвен за всичко и да има няколко резервни плана в случай, че някой от първите се обърка.
-Харесва ми как увърташ, любов.Внимателно и тактично прехвърляш темата за разговор от теб към мен, желанията и избора им.Много добре знам какво им заръчах, колко точно претенциозен бях и така нататък и имах определи очаквания за това какво ще получа, така че... - той сви леко рамене, отпивайки още една глътка от виното.
-Но ми харесва как си настроена.Въпрос на време е да разбера дали обаче ще успееш наистина да задоволиш...всичките ми желания.
Подтисна една порочна усмивка и вместо това леко се прокашля.Остави чашата и се изправи, подавайки й ръка, за да се изправи.
-Същото така трябва да уточним още няколко неща.Надявам се, че обичаш да пътуваш, защото аз лично не се застоявам на едно място, но отивайки на друго имам нужда от...нещо, което да ми напомня за дома, а и не трябва да си позволя отегчението да влезе в дома ми.Ако не ти се нравят пътешествията...ще ги заобичаш, повярвай ми.Друго нещо е...че нямаш право да пипаш каквито и да е документи отнасящи се за работата ми, които се намират в стаята ми или където и да е из къщата.Не ти трябва да затормозяваш прекрасната си главица с неща от които няма да имаш нужда.И на последно място, но не по важност, не си мисли, че ако нарушиш нещо или направиш нещо, което не ми се хареса, няма да те...накажа.
Усмихна й се, прокарвайки ръката си по врата й.
-И двамата не искаме да ме ядосваш.А аз не искам да те плаша.Стига да си добра, единственото, което ще изпиташ ще е...безкрайно удоволствие.Току виж ти хареса да си покрай мен.

-Не си ли прекалено самоуверена? - усмихна се леко Крисчън.Поне трябваше да признае пред самия себе си, че това му допадаше.Харесваше самоуверените жени, но също така това не бе особено често срещан фактор при робите, а тя бе точно такава.В този ред на мисли, го осени прекрасната идея, че може би точно това прави при него.Лошото и бунтарско момиче, което никой не може да изтърпи повече от няколко седмици, какво остава за месеци, което само се чудят къде да пробутат, за да спят спокойно през нощта.Тази идея харесваше ли му се или не?Тепърва щеше да разбере.
-Прекрасно.Ще видиш много красиви места, обещавам ти.
"Това е едно от малкото положителни неща, които ще видиш с мен." - помисли си той, но тя щеше да го научи в последствие.Определено се бе срещала с много и различни извратени типове, всеки със своя лична лудост, но неговата бе доста...специфична и доста по-различна от тази на който и да е друг.Той бе един на милион.В буквалния смисъл, но това не можеше да се каже положителна страна ли е или отрицателна.Може би по малко и от двете.
-Къщата е голяма, а не искаме да се изгубиш, за това ще те разведа - изрече той и тръгна към коридора.Малкото им пътешествие включваше обиколка само на най-важните стаи като неговата, банята, кухнята, стаята, която щеше да е нейна през неограничен период от време и хола, който тя вече познаваше.С времето щеше да свикне с обстановката и нямаше да й прави впечатление.
-А и още нещо...това, което чуеш случайно си остава в тази къща.
На пръв поглед не беше строг.Какво по-хубаво от това?
Но до тук с празните приказки.До слуха му достигна глухия и отдалечен звън от часовника, което показваше, че е някъде около осем часа вечерта.
-Гладна ли си?

Дали бях самоуверена,ами да бях в рамките на нормалното,но винаги можех да бъда къде къде по самоуверена или обратното,още по скромна и тиха,това зависеше до някъде от него,а от друга страна от мен и моето желание да бъда

-Аз съм това което пожелаеш Крисчън...ще бъда хрисима,ще бъда кротка като агънце или обратното,дива,самоуверена и нагла...ти решаваш

Кат го последва в импровизирана обиколка из къщата от която всъщност видя две стаи и хола..е определено хареса неговата спалня и стаята предназначена за нея,беше голяма и Кат спокойно можеше да се измъква щом пожелае...

-Какво предлагаш за хапване? -попита Кат поглеждайки го двусмислено,вече се бе отекчила от празни приказки и закани

-Точно в момента има лазаня.
Малко известен факт - едно от нещата, които правеше, за да разтоварва мозъка си бе да готви и макар повечето да мислеха, че няма такъв мъж, Крисчън можеше да оспори тази теза, излагайки доста добри аргументи.
-Но ако бързаш да започнеш "работата" си при мен, може да прескочим вечерята.Тя ще ни чака и след това.
Усмивката му бавно се стопи от лицето му.Рядко си позволяваше чак толкова топли чувства за една вечер, а в тази определено ставаха прекалено много.
-На сутринта можеш да пренесеш нещата си тук.Ще ти осигуря транспорт до хотела. - изрече бавно срещу устните й, бутайки я рязко към стената.Пръстите му се увиха около китките й и бавно ги приплъзна нагоре по стената.Спря малко над главата й и за първи път я целуна.Още щом влезе бе усетил парфюма й, някакъв смесен аромат между цитрусови плодове и нещо друго, което не можеше да определи веднага, но щом я целуна този мирис завладя напълно сетивата му.Устните му, напълно властнически, подчиняваха нейните.Бавно затегна хватката си около китките й, съзнателно причинявайки й лека болка, но не непоносима.Може би, щеше да се опише като...приятна?
След секунда се отдръпна, толкова бързо, колкото и бе скъсил дистанцията между тях, като я дръпна за ръката, повеждайки я към стаята си.Вратата стоеше открехната, още от обиколката им преди малко, за това не се наложи да се мъчи да я отваря.Вкара я в стаята и затръшна вратата зад гърба й.За момент спря и я огледа, но скоро отново се приближи към нея, хващайки врата й.

Трябваше и огромна воля за да не се съпровлява на ласките му в момента когато стисна китките й в своите ръце и притисна тялото и в стената...

Кат преглътна спомените си и се върна в стаята на Крисчън,всъщност болката бе приятна,но за първи път от години и се налагаше да се върне към същата сцена и това я разклати а кратко.Единствено настойчивите устни и деликатния допир на Кресчън успяха да накарат Кат да се сдържи да не реагира и да не го отхвърли.Когато той я повлече след себе си към стаята тя вече кпнееше за нов допир с него,да усети отново мъжката му сила и яромата на мускус премесен със скъпо вино..Крисчън я хвана за врата и Кат го повлече със себе си към леглото като бе решила да му изнесе кратко представление,стига да не я спираше....Когато той седна на ръба тя успя да се измъкне завъртайки се около себе си леко повдигайки ръба на роклята си,оголвайки дългите си бедра.Не го изпускаше от поглед,искаше да види реакцията му,сигнал дали да спре или да продължи

Бавно тялото му се озова на ръба на леглото, докато нежното й тяло бавно се извиваше в опита си да се измъкне от ръцете му.В друг случай не би я пуснал, но като за първата им нощ заедно, можеше да си позволи това.Явно бе решила да изиграе ролята на прелъстителка, която копнее да види колко слаби могат да бъдат мъжките ангели, само при вида на някоя част от тялото й, по-разголена отколкото трябваше.Тази роля му допадаше.Насладата на очите бе почти толкова голяма, колкото и насладата на тялото, така че нямаше нищо против.
Не каза нищо, просто отпусна ръцете си, подпирайки се на леглото.Реши да й даде шанс, да представи най-доброто от себе си.Всичко на което бе способна, за да му се хареса.Очите му се плъзнаха, проследявайки извивките на тялото й, спирайки се на крака й, който тя предизвикателно бе изложила на показ, точно пред погледа му.Бореше се с едно свое желание - да се пресегне и да я докосне, но за пореден път се увери колко силна е волята му, защото не направи нищо такова.Просто кимна леко и погледът му бавно извървя пътя нагоре по тялото й.

Даде и карт бланш,оставяше я да го прелъсти,но Кат добре знаеше че това е само номер,прекалено добре познаваше мъжете,прекалено дълго бе в тази сфера за да се подлъже по милия жест или впитите в тялото и очи.За това и нямаше да се изхвърля,той имаше какво да види още от нея и от шоуто което повечето от гостите на Каса Рикарди бяха виждали...Виждаше желанието му да се пресегне и да я докосне за това удовлетвори желанието му като се приближи до леглото и положи крака си между неговите внимавайки да не го нарани,не искаше да бъде наказана,но не спираше с леките танцови движения,не спираше да надига роклята която имаше намерение скоро да свали.Наведе се леко и пое устните му между своите,а ръката му насочи към разголеното си бедро провокирайки го да я докосне

Пръстите му бавно и дразнещо се плъзнаха по крака, с който тя така настоятелно продължаваше да го изкушава.Виждайки това, което умее тялото й, през мозъка му премина мисълта, че ще е добра идея някой ден да загаси всички светлини из къщата, оставяйки само няколко включени и да я накара да му направи стриптийз.Нещо му подсказваше, че преживяването щеше да си заслужава.И определено щеше да изпълни желанието си, в най-скоро време.

Докато езика му бавно си проправяше път из устата й, другата му ръка се озова на кръста й, дръпвайки я към себе си.Изправи се и вплете пръстите на едната си ръка в косата й, а другата се приплъзваше по крака й, повдигайки го.Накрая го постави на кръста си и я повдигна, за да може да увие и другия си крак.Придържайки я, отново я целуна, този път много по-яростно от предишния.С няколко стъпки опря крехкото й тяло  в стената, а ръката му се плъзна нахално между бедрата й.

Едно нещо Кат не можеше да изимитира,не можеше да накара тялото си да го иска,то само се подчиняваше на него ,на ласките му и копнееше за повече.

Когато свали роклята и кожата й настръхна на мига,а щом очите и проследиха извивките и Кат се усмихна

-Да протестирам ли?Позволено ли ми е?Честно казано гледката и така ми харесва,а не се съмнявам че и така ще задоволиш и моето и твоето тяло ,стига да поискаш

Но думите и действията на Кат не можеха да се координират,защото краката и я доближиха до него ,а ръцете и мигновенно се отърваха от ризата прокарвайки пръсти по кожата му,продължавайки пътя си към панталотна му и се заеха да разкопчават и копчетата ,докато и той не се оказа на пода ...

Изричайки това Кат не се спря,не го остави да реагира,а сама предприе следващото действие прокарвайки устни по врата му,слизайки къв ключицата и от там по гърдите му,но все още бавно изчаквайки неговата реакция,можеше да иска да я спре или да я остави да продължи

Тъкмо, когато щеше да изрече "добро момиче" относно първия й коментар, но нещо ми подсказа, че това изобщо не е приемливо определение, що се отнася до нейната личност.И се оказа прав, защото ръцете й без капка срам или свян се движеха бързо и умело в резултат на което ризата, а по-късно и панталона му се озоваха на земята, напълно ненужни и изхвърлени от употреба.Не можеше да отрече, че му харесваше, когато за някакъв период тя поемаше контрол върху нещата.
-Определено ще бъдеш наказана...много сурово - изръмжа тихо Крисчън, сграбчвайки я за косата.Стига с малките й хитри игрички.Искаше да чува стоновете да излизат от устните й без да е способна да ги контролира.И той щеше да се погрижи за това.
Избута тялото й към леглото, а когато бе достатъчно близко я бутна на него.Хладният въздух, който влизаше през съвсем леко открехнатия прозорец, леко галеше както неговото голо тяло, така и нейното.Дори на моменти по гърба му полазваха студени тръпки.Но той знаеше, че това няма да продължи още дълго.Няколко секунди по-късно се озова над нея, хващайки ръцете й.
-Не искам да ме докосваш.Разбра ли, Каталина? - произнесе тихо, почти шептейки в ухото й. - Ако не си...ще бъдеш завързана.Така че бъди добро момиче и...
Не довърши изречението си, защото не беше нужно.Тя схвана смисъла на всичко.Пръстите му бавно отпуснаха хватката си, оставяйки ръцете й и се заеха да се плъзнат по тялото й.Целуна я, след което спусна езика и устните си по цялата дължина на врата й.Продължи надолу, като устните му достигнаха гърдите й.Прокара дразнещо езика си около едното й зърно, а след известно време се премести на другото.

Каталина не каза нищо,остави се под вещите ласки на новия си господар.Определено щеше да и хареса да е край него,ако го слушаше както той искаше можеше да спечели доверието му и така по лесно да научи повече за него,за работата му и той да е първия който тя щеше да предаде на властите ,а то там щеше да хване и Маркъс,а това беше най-голямото и желание.Искаше да се отърве от тази работа възможно най-сокоро,но добре знаеше че доверие трудно се печели ,особено на мъж като Крисчън.

В един миг усети че мисли прекалено много,а над нея един мъж изтезаваше тялото й,защото това което той правеше определено си беше изтезание,зърната на гърдите и се бяха втвърдили като пъпчици на роза,тялото и инстинктивно се нагаждаше на ритъма му...

Щом той искаше послушание,то щеше да го има и то на мига,за това Кат премести ръцете си над главата,оставяйки ги пасивни,макар да изгаряше да го докосва

Всичко беше на лице и макар да не казваше нищо, тялото й говореше повече от хиляди думи.Постепенно се приближаваше към състоянието, което желаеше, когато щеше да е напълно сигурен, че го иска достатъчно, за да проникне в нея и да я превземе, с което, можеше да се каже, че официално ставаше негова робиня за неопределен период от време.Докато не му писнеше или докато тя не сгафеше.За нея по-безопасния вариант щеше да е първият, но...кой знае какво бе писано да стане?
След като устните ми се отдръпнаха, оставяйки хладния нощен въздух да подразни чувствителните й места, се отправих към целта си.А тя беше да си играя с нея, да я накарам бавно да се предаде в ръцете ми, а накрая...може би щях да й позволя да ми достави същото удоволствие.Или не точно...
Прокара отново езика си по гърдите й, проследявайки всяка извивка, след което го спусна надолу.Премести се на областта около корема й, като на няколко места позволи на зъбите си да докоснат кожата й.Накрая се съсредоточи изцяло и само върху бедрата й.Кожата й постепенно бе започнала да се затопля от горещите вълни, които й причиняваха ласките ми.Самият той изпитваше неимоверно удоволствие от това.Езикът му премина краткия път нагоре по бедрата й, достигайки точката, която желаеше.

Каталина стисна чаршафа между пръстите си,удоволствието което Крисчън и доставяше беше повече от всичко което си бе представяла,дори да бе искала нямаше да може да се преструва че и харесва,защото определено страшно много и харесваше и това бе изписано на лицето й,очите и бяха притворени,погледа и премрежен,тя вече гореше искаше да го усети по плътно до себе си,до кожата си.Нарочно той се отдръпваше от нея и въздуха заместваше устните му като караха кожата и да настръхва от липсата на допира му.Когато усети дъхът му между бедрата си не можа да сподави стона си на удоволствие и той отекна в стаята като полета на пеперуда ... 

До ушите му достигна приятната мелодия на стоновете му, които бяха като пътеводна светлина - показваха, че е на прав път.Може би щеше да се усмихне, ако това щеше да смекчи чертите му, но не го направи.
Още около минута продължи да изтезава тялото й, изучавайки най-нежните й места, а след това се отдръпна.Хареса му, че изпълни това, което й бе заръчал и не го бе докоснала въпреки желанието си.Може би поради това пръстите й стискаха толкова силно чаршафите, а не се намираха забити в гърба му.
Малката му игра му бе подсказала, че се приближава до това състояние, в което желанието му бе толкова голямо, че ставаше болезнено.А той не бе мазохист.Не обичаше да причинява сам на себе си болка.Върху някой друг...ето това бе много по-приемливо решение.
Приплъзна тялото й, така че да може отново да я погледне.
-Отвори очи, Каталина... - изрече той, чакайки момичето да изпълни заповедта му. - Искам да ме гледаш, докато прониквам в теб.
Докато тя го правеше, той се отърва от боксерките си.Хващайки бедрата й, проникна бавно, изтезаващо и двамата.Не бързаше за никъде, защото цялата нощ бе на тяхно разположение.Щеше да има достатъчно време, за да направи всичко, което желаеше с тялото й...