July McCall.

full name
Julia McCall.

nicknames
July.

age & date of birth
23(30.06)

home town
New York.

profession
Slave.

usergroup
Slave.

face claim
gal gadot.

Шоколад. Толкова силно миришеше на шоколад.
На прясно изпечени бисквити с шоколадови парченца и домашно шоколадово мляко. Опияняващ аромат на дом, на семейство, на нещо чисто и неподправено. Ако можеше да живее само на шоколад и кафе щеше да го направи. По цял ден щеше да се налива с енергизиращата напитка и да тъпче шоколадови бонбони в устата си, даже по 2-3 на веднъж. Никога нямаше да й омръзне.
Шоколад. Толкова сладко миришеше на шоколад.

Пръст. Кал. Мръсотия. Виждаше ги на всякъде, сякаш бяха по тялото й. Потръпна. Какво беше това, къде се намираше?! Сякаш беше погребана жива. Пръст. Кал. Гадна миризма на нещо нечистоплътно, на нещо подгизнало, мокро.
Отвори очи, зениците й се свиха, скри се зеленият отенък и даде път на тъмно кафявото. Обходи помещението и въздъхна облекчено когато установи, че се намира в собствената си стая легнала в леглото на сестра си. После усети болка в главата си. Това от какво беше?! А да, спомни си. Имаше някаква новина, нещо й бяха казали, после помнеше че загуби равновесие и падна...къде отиде? Ударили се?
Смърт! Новината беше за смърт, но кой беше умрял?!
Зениците й се успокоиха, тъмно кафявото отстъпи път на топлия зелен цвят, но макар и спокойна сърцето й продължаваше да препуска бързо в гърдите й. Като конно състезание. Туп-туп, туп-туп. Защо беше толкова превъзбудена, кой беше умрял? Отново си припомни. Онзи стар фолксваген, който баща й така обичаше, непрекъснато киснеше под него и го ремонтираше, вечно го караше на автомонтьори, всеки му казваше да си купи нова кола, но той бе до полуда влюбен в тази. Не искаше да я продаде, не слушаше никой.
Катастрофа!
Това беше, някой бе катастрофирал, но кой?! Виждаше черна кола, като тази на баща си, чуваше собствения си глас да крещи. Какво казваше? Та...те...та...те? Това ли викаше, тате ли викаше?! Зениците й се разшириха, а очите й се напълниха със сълзи. Изправи се рязко в леглото игнорирайки начина по, който тъпата болка в главата й я накара да се почувства сякаш някой я удря с бухалка. Сега си спомняше ясно. Помнеше как баща й я целуна по челото, после целуна и майка й. Запали колата и тръгна, отиваше на командировка в Лондон за две седмици и щеше да се върне с много подаръци. Помнеше как махаше силно с ръка докато колата се отдалечаваше, но не след дълго се чу силен трясък и после всичко заглъхна. Спомни си ясно колко силно затрепери тялото й, направо като лист. В гърлото й заседна буца, но колкото и да трепереше усети как започва да тича. Тичаше толкова силно и викаше. Викаше „тате, тате”. Тогава я видя. Черната кола в челен сблъсък с друга. Отказали спирачки и кръв. Толкова много кръв...после падна.

--------

Кафе. Ароматно, черно, много силно кафе. Миришеше й на кафе толкова силно и приятно, че устата й се пълнеше със слюнка. Кафе. Да, искаше кафе. Определено имаше нужда от кафе.
Изправи се. Отново я болеше главата, вече се беше превърнало в мигрена, имаше чувството че ляга с главоболие и се събуждаше с още по-силно, вместо да й минава. Имаше нужда от лекар, но преди това едно кафе щеше да свърши по-добра работа. Ммм, сладко кафе с малко канела. И шоколад. Да, и шоколадов бонбон. Влезе в кухнята. Босите й ходила усетиха хладните плочки, но това й подейства някак енергизиращо, събуждащо. До носа й достигна сладкия аромат на кафе, а пухкавите й устни се разтвориха в доволна усмивка, когато нечия ръка се протегна към нея с голяма червена чаша пълна с димяща течност.
- Обичам те - измърмори доволно Джули и отпи глътка от кафето си. Естествено говореше на чашата с кафе, а не на майка си, която след смъртта на баща й не бе направила нищо за да станат на крака. Дори точно обратното, всеки ден затъваха все повече, а Джулия нямаше сили да я напусне. Беше продала къщата и пропила парите, хвърляше ги по казина, ходеше да припечелва като лека жена - това не беше майка й, не беше жената която познаваше, която правеше шоколадови бисквити всяка неделя. Тази жена, която сега работеше като робиня, не беше жената, която можеше гордо да нарече "мамо".
Отпи поредната глътка и потърси чинийката с шоколадови бонбони, но преди да попита къде е, майка й я тикна пред нея и Джули доволно натъпка един в устата си.
- Трябва да започнеш работа, нали знаеш? - попита майка й, а тъмнокосата се задави с кафето си. Жената я потупа леко по гърба. - Господарят ми вече иска теб, аз му омръзнах, а ти си хванала окото му. Вече си жена Джулия, не мога вечно да те крия и да те представям за малко дете. Време е да поемеш по моя път, защото на мен ми е време да се откажа - добави тя, след което наля и на себе си чаша с кафе, докато наблюдаваше дъщеря си, която мълчеше обикаляйки по ръба на чашата си с пръст.

--------

Как да опишем тази многостранна героиня? Може би шокоманиячка и кофеманиячка, бяха думите, които най-добре пасват на въпросната дама. Стига да има по много и от двете, тя ще бъде най-щастливият човек на земята. Естествено беше и голям философ, макар че често й повтаряха да си затваря устата и да си трае. Голям философ и може би слушател. Да, определено се разбираше отлично с околните, знаеше как да говори с всеки и успяваше чрез чара си бързо да влезе под кожата на всеки. Можеше да ги манипулира по един изящен и прикрит начин, без да се усещат. Ах, манипулаторка! Голяма, много голяма. Обичаше да има контрол над нещата и много добре се справяше в тази сфера, отлично дори. Може би емоционална? Но само до колкото професията й го позволяваше, един роб не биваше да реагира емоционално на нещата, трябваше да ги обмисля, да реагира сухо и прикрито, емоциите не бяха нещо, което трябваше да се показва пред господаря си. И пред хората. Емоциите са слабото звено на всеки човек, колкото по-малко ги показва, толкова по-малък е шанса някой да я нарани. Да не забравя и маниачка на тема чистота. Всичко да лъснато до съвършенство, дори отвъд съвършенството. Колкото по-чисто, толкова по-добре. И весел човек, откликваща и отзивчива личност. До някъде егоистка, доста ексцентрична, но не и самовлюбена. Ах, самочувствието! Слабото й място. И романтичка, но земна, не гледа през розови очила, не чака принца на бял кон, най-вече защото не й е позволено да се влюбва. След като поема занаята на майка си, става по-затворена и сурова, върши това, което трябва но определено не с желание и страст. Ами...май е това.