;nobody really knows how ruthless i can be

Опита се да избяга от собствените си мисли. Успя! За кратко. За колко време можеш да избягаш от себе си - минута, час... или просто и бягството е една от илюзиите, които си създаваш, за да успееш да приемеш неприемливото. Страхува се. Страхува се, че мечтите й ще си останат само блянове, че животът й ще отмине в напразни химери и копнежи. Страхува се, че няма да намери смелостта, която й е нужна, за да направи това, което знае, че трябва да направи. Защото тя знае какво иска, знае как да го постигне, но всичко се изчерпва с това нейно знание. Действията ги няма. Действията са страшните, неосмелимите, а намеренията, тях винаги ще ги има, те винаги ще са точни и ясни, планирани, на пръв поглед лесни за изпълнение, но все така неизпълнени... Объркана е, в главата й препускат толкова неизказани мисли и все пак от страха ли са станали такива, или наистина не са така важни, че да ги сподели.
Виждаш как всеки ден умират хора и си казваш, че животът е кратък и трябва да го оползотвориш, да не се ядосваш за дреболии и в същото време да се радваш на малките неща. Но и това е едно от нейните хиляди знания - напълно безполезно! Защото само за секунди напрегнатото ежедневие я оплита в мрежите си и става човек, какъвто никога не си е и представяла, че ще бъде. Става една грозна и жалка картинка, гонеща чуждите цели, оставила своите собствени на заден план. От една страна е принудена да го прави, но това толкова изсмуква силите й, че не й остава енергия за нищо друго. Даже и за мечти. Не че има полза от тях, но поне за миг успокояваш изтерзаната си психика, на границата с лудостта. И пак страхът, че правейки това всеки ден, не усещаш как времето лети и идва момент, в който е късно за всичко. Тя предчувства този момент и още от сега усеща съжалението и болката, които ще я налегнат, и въпреки това не прави нищо за предотвратяването му. Просто чака, чака да стане по-зле, деградирайки като личност, отказвайки се от малкото й останала човечност, забравяйки коя е била и каква би искала да бъде. А сега коя е? Една самотна сянка, изчакваща неизбежното, каквото тя самата го направи...

В един момент нещата в живота ти просто се случват и дори сам не разбираш как. Връхлитат те бури и тестват колко силна стена си, колко ще издържиш. Същото се случи и на нея - доброто момиче, готово винаги да помогне. Всички я знаеха като такава и действително беше. Сякаш всичките добродетели се бяха събрали в тази иначе толкова крехка душа. Крехка, но достатъчно адаптивна и устойчива - времето доказа. И бурята, и тя го потвърди след като се умори да се бори с нея. Та както споменах, тя имаше добро сърце, всеотдайно. Оттук идва и трагизмът ù. Точно този тип хора обикновено имат лошият късмет да се влюбят. Уж най-красивото чувство, а приключва по един и същ грозен начин. И всичко се повтаря, само мъжете се сменят. Тя осъзнаваше това, но не можеше да избяга от любовта. Тя просто бе създадена за един по-хубав свят, приказен. Така беше в представите ù - приказно, а реалността- противна. И това видение, създадено за любов отиде на съдбоносна среща. И колкото и да се надвесваха над нея черни облаци, предвещаващи бурята, тя вървеше със затворени мечтателски очи. Самият дявол реши, че я иска само за себе си. А той беше такъв, че получаваше това, което иска... И същият той успя да я открадне, да открадне сърцето ù. Отдаде се изцяло на този дявол, носещ ангелска маска. Остави се да я завладее напълно и да навлезе в душата ù, където никога не беше допускала никого. А той определено беше най-лошият - чак останал без лице... Дотам безличен, че в очите му може да видиш само бездна, а в погледа - студ. А тя, сляпата, сама падна в тази бездна. Споменах ли, че с ангелските си криле тя често летеше? И то така високо, вперила поглед в облаците, че не видя пропастта. И падна. Уплашена, наранена - бурята вече я връхлетя. Стоеше ангелът там долу и се страхуваше. Беше счупила крилете си - нямаше ги вече. И ореолът заедно със сърцето и бяха на парчета. Виждаше ги до нея и не се осмеляваше да вдигне глава. Най-неочаквано тя се изправи и се огледа. Целият свят си беше същият, само тя беше различна. Нямаше и помен от добродетелите - заминаха си с крилете. Момичето с погледа, вече така наподобяващ неговия, изтупа прахът от дрехите си, стъпка останалите късчета от сърцето и от ореола си и пое по пътя към ада.

- на 10 родителите й биват убити;
- на 12 бива изнасилена;
- на 18 бива отвлечена и принудена да проституира;
- на същата възраст редовно бива измъчвана и изтезавана от похитителите си;
- на 19 опитва да се самоубие;
- на 20 бива обучена за наемник, но за прикритие, работи като учителка;