Езерото в парка

Бързо сменихме темпото, но беше наложително. Нямахме цяла вечер все пак... Трябваше до 30 минути да върнем колелото, така че имахме доста да наваксваме. Когато обаче си в такава ситуация, с толкова голям шанс да те хванат или просто да се обърне това.. Не ми трябваше много, преди да усетя силното удоволствие от движенията ни, макар да се вкопчвах повече от нужното в него, просто защото усещах колко силно се клати това.
Въздъхнах тихичко и скрих лице във врата му, просто защото не исках да издавам нещо по- силно от тихото мънкане, което в момента се откъсваше от гърдите ми. Не исках никой да ни чува, но не можех да се сдържам. Що за лудост бе това, което правехме..

Беше забавно. Откъдето и да се намираше той се опитваше всячески да определя правилата...Някой ден щеше да ми позволи нещо повече и тогава щях да му го върна. Не, че се оплаквах, просто се държах силно за него, в случай че все пак паднем...
Продължих да играя с устни по врата му, драскайки го със зъбки от време на време, но накрая просто нямах шанс да използвам ума си. Всичко се замъгляваше и тялото ми го обземаше онова сладко мъчение, което предвещаваше скорощния край. Този път никой не ни прекъсна, за щастие. Бях достатъчно доволна, а тялото ми тръпнеше от сладкото удоволствие, което той ми носеше. Отворих за момент очи и съзрях някакво друго колело, което бавно се ориентираше към нашата посока. Подсмихнах се тихо и го целунах по врата.
- Скоро ще си имаме компания.. - предупредих го и раздвижих таза си леко, помагайки му в движенията. Поне този път я нямаше онази русата..

Очевидно беше решил, че този път нищо няма да ни спре, което можеше да ме радва. Снощи аз си останах незадоволена, докато той си играеше с онази празноглава... Кхм, както и да е.
Продължихме със все по- резките движения, но не ми беше достатъчно... Е, не винаги се получаваше...Но точно сега наистина имах много голямо желание да получа своето освобождение, което ме накара да издам звук на недоволство. Бях толкова близо до края си...Но той ме изпревари и ето, че компанията ни беше твърде близо. Въздъхнах и се облегнах на рамото му, скривайки лице там, а ръцете ми се обвиха около врата му. Влюбена двойка? По- скоро мислех да го хвърля през борда и да го оставя да плува след мен, след като можеше толкова много.
- Ужасен си.. - смъмрих го, намествайки се по- удобно и се завъртях така, че да съм наполовина с гръб към него, за да мога спокойно да скръстя ръце в знак на недоволство.

Поне не ме изрита на другото място. Явно се чувстваше задължен да върне жеста. Не ми пречеше, все пак след малко щяхме да сме в лимузината му и аз нямаше да го оставя просто да стои.
Нещо обаче мъчеше съзнанието ми..
- Чакай малко, втори път? - попитах, но след секунда устните му докоснаха все още чувствителното ми място, което ме накара да изтръпна. Определено нямаше да издържа много...Езика му беше крайно настоятелен, а на мен малко ми трябваше, за да се върна отново към почти крайна позиция. Нямаше да се измъкне от обяснения, просто...щеше да почака малко.

Лека усмивка проби по лицето ми, но бързо прехапах устна, когато една голяма доза вълнение ме заля като цунами. Въздъхнах тихо и усещах спазмите по цялото си тяло от удоволствието, което напираше в мен. Едва дишах, а тихите ми стонове вече бяха много трудни за усмиряване... Не и след като езика му ми причиняваше всичко това. Гърдите ми се надигнаха леко, а тялото ми се изви нагоре от емоциите, които бушуваха в мен. Толкова кратко време...а вече бях на ръба отново.
Зъбите ми се впиха в долната ми устна отново, същевременно борейки се и със въздуха, който нахално ми проваляше момента, удължавайки го...Усещах как всяка фибра в тялото ми се свива от удоволствие и ... Господи..
Сега вече можех да заспя спокойно. Това беше едно от най- разтърсващите ми преживявания наскоро, а факта че не биваше нито да издавам звук, нито да мърдам особено много, за да не паднем все пак просто оставяше един траен спомен в мен...Хубав спомен.

Главата ми все още бе замаяна от цялото преживяване, а и все пак бяхме изпразнили цяла бутилка алкохол. Но когато устните ми отново срещнаха неговите нямах нищо против.
Краката ми се обвиха около кръста му, а ръцете ми веднага се задържаха около врата му. Чувствах се като в безтегловност сега, докато треперещите ми устни се движеха срещу неговите и все още се опитвах да осъзная точно на кой свят се намирам.
Поизправих се, като целувката ми стана по- настоятелна. Можех да усетя колко силно се клатеше лодката заради движенията ни, но дори това не ме впечатляваше сега. Просто исках да изпия всяка капка въздух, останала в него...Чувствах го твърде правилно, за да е наистина правилно. Този алкохол...

Не мога да повярвам, че наистина стана всичко това. Толкова бързо...Почти не усетих кога точно се изправих и в следващия момент...всичко беше черно и никъде нямаше изход. Не, че по принцип не можех поне да изплувам на повърхнността, но... това беше непрогледен мрак, което ме караше да се паникьосвам.
Започнах да махам с ръце и крака. Усетих глътка въздух за момент, но после отново се загубих и по- гадното - нагълтах се много яко с вода. Всичко ми се струваше много бавно, но едва ли беше повече от няколко секунди. Скоро някой ме сграбчи все пак и скоро бях на повърхността, кашляйки вода като за световно. Ужас...

Борех се срещу всичко и срещу всеки. Паниката ме бе превзела нацяло и не разсъждавах особено трезво, докато не чух едно специално име. Побиха ме тръпки, внезапно дежа ву се появи пред очите ми и замръзнах. Не исках да чувам това име пак.
Погледнах към човека, който го изрече и се вслушах в думите му. Кимнах леко и се постарах да изпълня всичките му инструкции, които ми помогнаха скоро и бързо да бъда отново на лодката. Когато и той се качи се загледах в него с онзи студен и ядосан поглед.
- Никога повече не ме наричай така.. - казах с треперещ глас и се върнах на седалката си по възможно най- бавния и безопасен начин, усещайки парещите сълзи по лицето си, но за щастие цялата бях мокра и не се забелязваха, макар да продължаваха да текат без да мога да ги спра...