Добре дошли!
Искате удоволствие, желаете го, копнеете за него. Добре дошли в Каса Рикaрди. Скандално място, където господарят наистина е господар, и трябва да му се подчиняват. Зад вратите на хотела ще намерите най-доброто обслужване, което може да Ви бъде предложено. За вашите нужди ще се погрижи персонала на хотела, който ще Ви предложи точно това което търсите. Търсите качествен роб, или пък искате да бъдете доминирани, това е вашето място. Тук вашите желания, ще бъдат осъществени. Забавления без забрани. Тук всеки грях намираше своето място. Мистър Х, Ви очаква.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 36, на Нед Яну 13, 2013 5:25 pm
Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
4 posters
Страница 13 от 23
Страница 13 от 23 • 
1 ... 8 ... 12, 13, 14 ... 18 ... 23
Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Чет Фев 21, 2013 8:24 pm
First topic message reminder :
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Пет Яну 31, 2014 11:20 pm
Това не беше никак добра новина. Да помага на Камил с приготовленията. Не можеше ли просто да й забие всичките фиби в главата и да я остави да кърви до смърт? Хубавицата се смръщи и захапа сърдито сандвича, който тъкмо си направи, след което намести дупето си на един висок стол до плота, където Люк й правеше кафе.
- Пия го чисто, благодаря. - усмихна се нежно, когато той посегна към захарта и придърпа кафето си, отпивайки с наслада.
- Ами добре.. А може ли докато помагам на булката да се оправи случайно да я бутна без да искам през прозореца или да залитне и да падне фатално? - попита младата госпожица и се усмихна с най- невинното изражение на света. Той я погледна скептично и се засмя, което я накара да се смръщи отново.
- Стига.. поне си признай, че и ти си го мечтаеш тайничко. - каза след това и отново отхапа от сандвича си и същевременно стараейки се да не изглежда като неандерталец.
- Пия го чисто, благодаря. - усмихна се нежно, когато той посегна към захарта и придърпа кафето си, отпивайки с наслада.
- Ами добре.. А може ли докато помагам на булката да се оправи случайно да я бутна без да искам през прозореца или да залитне и да падне фатално? - попита младата госпожица и се усмихна с най- невинното изражение на света. Той я погледна скептично и се засмя, което я накара да се смръщи отново.
- Стига.. поне си признай, че и ти си го мечтаеш тайничко. - каза след това и отново отхапа от сандвича си и същевременно стараейки се да не изглежда като неандерталец.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Lucas Klemmanso Съб Фев 01, 2014 8:25 pm
Помогнах и с кафето, бях доволен че съм направил нещо за нея, макар жестът да беше простичък и почти нищожен.
- Добре де, аз също не бих искал да прекарвам времето си с нея, но си помисли, и да я убиеш, ще те съдят сякаш си убила човек. - Засмях се малко по - дълго отколкото би било редно, но се поуспокоих бързо. Все пак ми трябваше да я вразумя, въпреки че знаех, Алия не бе способна на това колкото и да си го мислеше, дори да го беше планирала с хирургическа точност.
Майка ми връхлетя в кухнята карайки ме да подскоча, за щастие почти незабележимо, но определено прикова погледа ми.
- Ще ви помогна, - по скоро искаше да ме наглежда и дали не се опитвам да свалям красивото гадже на внука, на шефа. Звучеше странно само като си го помислиш.
- Да, разбира се, но в момента почиваме. Съвсем скоро ще приключим. Трябва да проверим храната, сигурна ли си, че всичко е изрядно? - Майка ми се усмихна леко и изтупа рамото ми сякаш имаше от какво.
- Не се притеснявай, всичко е изрядно. Трябва само да се подреди. - След като каза това просто ме заобиколи и отиде до Алия. - Какво красиво момиче... Винаги съм искала да имам дъщеря, а какво получих, напрегнат шегаджия... - Посочи ме с палец през рамо и се засмя. Искаш ли да ми помогнеш с украсата, всичко чака на мен, а господина не се сеща да ми прати някой с изтънчен вкус към красотата...
- Добре де, аз също не бих искал да прекарвам времето си с нея, но си помисли, и да я убиеш, ще те съдят сякаш си убила човек. - Засмях се малко по - дълго отколкото би било редно, но се поуспокоих бързо. Все пак ми трябваше да я вразумя, въпреки че знаех, Алия не бе способна на това колкото и да си го мислеше, дори да го беше планирала с хирургическа точност.
Майка ми връхлетя в кухнята карайки ме да подскоча, за щастие почти незабележимо, но определено прикова погледа ми.
- Ще ви помогна, - по скоро искаше да ме наглежда и дали не се опитвам да свалям красивото гадже на внука, на шефа. Звучеше странно само като си го помислиш.
- Да, разбира се, но в момента почиваме. Съвсем скоро ще приключим. Трябва да проверим храната, сигурна ли си, че всичко е изрядно? - Майка ми се усмихна леко и изтупа рамото ми сякаш имаше от какво.
- Не се притеснявай, всичко е изрядно. Трябва само да се подреди. - След като каза това просто ме заобиколи и отиде до Алия. - Какво красиво момиче... Винаги съм искала да имам дъщеря, а какво получих, напрегнат шегаджия... - Посочи ме с палец през рамо и се засмя. Искаш ли да ми помогнеш с украсата, всичко чака на мен, а господина не се сеща да ми прати някой с изтънчен вкус към красотата...
Lucas Klemmanso- Брой мнения : 62
Join date : 03.11.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Съб Фев 01, 2014 9:31 pm
Алия се смути при влизането на майка му. Така и не се беше запознала с нея, но тя изглеждаше крайно мила и грижовна. Побърза да привърши със сандвича си и започна нервно да подръпва роклята си надолу. Чувстваше се не - достатъчно - прилично - изглеждаща, за да се запознае с нечия майка.
- Няма проблем, разбира се, че ще ви помогна. Аз не знаех, че имате нужда от помощ, Люк спомена, че няма много задачи. - каза тя прибързано и се изправи, отпивайки няколко големи глътки от кафето си по пътя към мивката. Изми ръцете си и след малко вече беше пред нея презаредена и готова за действие с блестяща усмивка.
- Само кажете какво ще правим. - допълни и погледна към Люк - Ще ни помогнеш ли, или да пратя Франсоа да помага на теб.. сигурна съм, че и той няма да има против да се отдели от дядо си за малко. - попита брюнетката, като незабележимо хвърляше по един поглед на отражението си в черния хладилник. Все още чувстваше този смут.. явно беше заради майка му, макар тя да изглеждаше толкова мила и приветлива.
- Няма проблем, разбира се, че ще ви помогна. Аз не знаех, че имате нужда от помощ, Люк спомена, че няма много задачи. - каза тя прибързано и се изправи, отпивайки няколко големи глътки от кафето си по пътя към мивката. Изми ръцете си и след малко вече беше пред нея презаредена и готова за действие с блестяща усмивка.
- Само кажете какво ще правим. - допълни и погледна към Люк - Ще ни помогнеш ли, или да пратя Франсоа да помага на теб.. сигурна съм, че и той няма да има против да се отдели от дядо си за малко. - попита брюнетката, като незабележимо хвърляше по един поглед на отражението си в черния хладилник. Все още чувстваше този смут.. явно беше заради майка му, макар тя да изглеждаше толкова мила и приветлива.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Lucas Klemmanso Съб Фев 01, 2014 10:24 pm
Завъртях леко очи, но така че само майка ми да ме види, заради което получих строг и укорителен поглед. Очевидно Алия леко се притесни, но нямаше как да изгоня майка си.
- Не се притеснявай за мен, ще се справя и сам, благодаря. А и доколкото знам Франсоа в момента трябва да е ри Камил, защото родителите и отиваха при Варат, такъв беше графика които "младоженеца" ми остави. Не бях сигурен защо толкова държеше точно внука му да е с бъдещата му съпруга, след като ти много повече би и помогнала с обличането на роклята и такива неща, в които той не може да участва. Смисъла леко се губи...
Твърде много ги задълбочавах в собствените си мисли, затова се спрях и разклатих главата си, за да разсея мислите си и се върнах към задълженията.
- Ще ида да проверя, какво става и ще се върна да видя до къде сте стигнали. - Нямаше много време да се подмотава затова и побърза да провери какво правеше булката и дали всичко вървеше по план, надявайки се, че няма да има оплаквания към прическата, грима или роклята, защото наистина ама изобщо не му се занимаваше. Затова остави Алия с майка си за момент.
- Мъже. Нищо не разбират, но най - важното е да усещат когато сгрешат и да се извинят по подходящия начин. Затова и не можем без тях. - Инес се усмихна леко на момичето пред себе си и я хвана под ръка извеждайки я от замъка, за да я заведе до масите които бяха наредени с прибори и чинии. - Трябва ми мнението ти скъпа, харесва ли ти подредбата на масата, но моля те бъди честна, ако не ти харесва ще го променим... Трябва ми мнението ти и за цветята, както и за масата на младоженците, все пак и ти ще стоиш там.
Инес я изслуша внимателно гледаща по скоро в Алия отколкото към масата или вазите, а когато младото момиче приключи Инес я попита леко разсеяно.
- Наистина ли си влюбена в младия господин, моля те бъди честа и с това, защото усещам когато ме лъжат. Наистина ми е интересно, дали във вашия сват може да има истинска любов.
- Не се притеснявай за мен, ще се справя и сам, благодаря. А и доколкото знам Франсоа в момента трябва да е ри Камил, защото родителите и отиваха при Варат, такъв беше графика които "младоженеца" ми остави. Не бях сигурен защо толкова държеше точно внука му да е с бъдещата му съпруга, след като ти много повече би и помогнала с обличането на роклята и такива неща, в които той не може да участва. Смисъла леко се губи...
Твърде много ги задълбочавах в собствените си мисли, затова се спрях и разклатих главата си, за да разсея мислите си и се върнах към задълженията.
- Ще ида да проверя, какво става и ще се върна да видя до къде сте стигнали. - Нямаше много време да се подмотава затова и побърза да провери какво правеше булката и дали всичко вървеше по план, надявайки се, че няма да има оплаквания към прическата, грима или роклята, защото наистина ама изобщо не му се занимаваше. Затова остави Алия с майка си за момент.
- Мъже. Нищо не разбират, но най - важното е да усещат когато сгрешат и да се извинят по подходящия начин. Затова и не можем без тях. - Инес се усмихна леко на момичето пред себе си и я хвана под ръка извеждайки я от замъка, за да я заведе до масите които бяха наредени с прибори и чинии. - Трябва ми мнението ти скъпа, харесва ли ти подредбата на масата, но моля те бъди честна, ако не ти харесва ще го променим... Трябва ми мнението ти и за цветята, както и за масата на младоженците, все пак и ти ще стоиш там.
Инес я изслуша внимателно гледаща по скоро в Алия отколкото към масата или вазите, а когато младото момиче приключи Инес я попита леко разсеяно.
- Наистина ли си влюбена в младия господин, моля те бъди честа и с това, защото усещам когато ме лъжат. Наистина ми е интересно, дали във вашия сват може да има истинска любов.
Lucas Klemmanso- Брой мнения : 62
Join date : 03.11.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Съб Фев 01, 2014 10:51 pm
О, това не й бе съобщено до сега. Алия сви устни за момент и прокле префърцунената блондинка, която се радваше на присъствието на Франсоа в момента. Ами ако Варат отново имаше някоя шантава мисия за него ? Ако той пак спеше с нея Алия щеше да осъществи масово убийство. Дядовци, внуци, булки... Нервите й щяха да се стопят и просто да убие всички, пък колкото си иска години да лежи после.
Все пак се разделиха с Люк, когато ужас я споходи. Тя беше казала на сватбения агент, че няма родители. Господи, дано той не каже нищо на Варат, защото тогава и двамата с Франсоа бяха изгубени.. Беше забравила да си преговори ролята. По дяволите..
Постара се все пак този изблик да не бъде забелязан от Инес и заедно отидоха до шатрите, където обсъждаха цветя и украса.
Въпроса, който тя й зададе по- нататък обаче бе неочакван. Но тъй като тя беше жена, а и й се струваше наистина честен човек седнаха на два стола и Алия кръстоса краката си, заигравайки се с края на роклята си.
- Да.- каза след известно време на мълчание и я погледна, усмихвайки се леко - С Франсоа сме различни в много отношения, но общите са много повече...той е единственият, който ме разбира напълно.. сякаш е създаден точно за мен и аз за него, за да се подкрепяме. Наистина мисля, че съм влюбена в него.- отвърна съвсем искрено Алия и се усмихна отново. Това, че общите им страни включват прецакано детство и живот в тормоз, което води до трайни вреди в психиките реши, че би било излишно на дамата срещу нея, така че й го спести. Надяваше се наистина да я беше убедила, защото така се чувстваше, макар че знаеше, че е рано..
Той имаше власт над нея от самото начало...
Все пак се разделиха с Люк, когато ужас я споходи. Тя беше казала на сватбения агент, че няма родители. Господи, дано той не каже нищо на Варат, защото тогава и двамата с Франсоа бяха изгубени.. Беше забравила да си преговори ролята. По дяволите..
Постара се все пак този изблик да не бъде забелязан от Инес и заедно отидоха до шатрите, където обсъждаха цветя и украса.
Въпроса, който тя й зададе по- нататък обаче бе неочакван. Но тъй като тя беше жена, а и й се струваше наистина честен човек седнаха на два стола и Алия кръстоса краката си, заигравайки се с края на роклята си.
- Да.- каза след известно време на мълчание и я погледна, усмихвайки се леко - С Франсоа сме различни в много отношения, но общите са много повече...той е единственият, който ме разбира напълно.. сякаш е създаден точно за мен и аз за него, за да се подкрепяме. Наистина мисля, че съм влюбена в него.- отвърна съвсем искрено Алия и се усмихна отново. Това, че общите им страни включват прецакано детство и живот в тормоз, което води до трайни вреди в психиките реши, че би било излишно на дамата срещу нея, така че й го спести. Надяваше се наистина да я беше убедила, защото така се чувстваше, макар че знаеше, че е рано..
Той имаше власт над нея от самото начало...
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Lucas Klemmanso Нед Фев 02, 2014 1:34 pm
Възрастната жена попи очите си с една кърпичка която взе от масата, но сълзите продължаваха да избиват по очите й.
- Това е толкова хубаво. Извинявам се, но съм много емоционална в такива моменти. - Широката усмивка и лекия смях през които сълзите се стичаха от очите й, подсказваше, че плаче от радост. Но съвсем скоро успокои както смеха си, така и другите си чувства. - Наистина бих се радвала да организираме и вашата сватба, но не ми се иска да го сметнеш така сякаш се подмазвам или настоявам... - Жената не бе сигурна как да продължи. Пазеше тайна, която не би могла да разкрие на Алия, затова сведе погледа си надолу и видя пръстена на ръката й, с която тя така грижливо се опитваше да придърпа рокличката, че да закрие бедрата си, нещо което беше невъзможно.
- Ако не е нахално или ако не го пазиш в тайна, как ти предложи брак? Беше ли романтично? - Инес обичаше да вижда любовта на хората около себе си, за нея беше наистина важно тези които ще се обричат на вечна любов наистина да е вечна.
- Това е толкова хубаво. Извинявам се, но съм много емоционална в такива моменти. - Широката усмивка и лекия смях през които сълзите се стичаха от очите й, подсказваше, че плаче от радост. Но съвсем скоро успокои както смеха си, така и другите си чувства. - Наистина бих се радвала да организираме и вашата сватба, но не ми се иска да го сметнеш така сякаш се подмазвам или настоявам... - Жената не бе сигурна как да продължи. Пазеше тайна, която не би могла да разкрие на Алия, затова сведе погледа си надолу и видя пръстена на ръката й, с която тя така грижливо се опитваше да придърпа рокличката, че да закрие бедрата си, нещо което беше невъзможно.
- Ако не е нахално или ако не го пазиш в тайна, как ти предложи брак? Беше ли романтично? - Инес обичаше да вижда любовта на хората около себе си, за нея беше наистина важно тези които ще се обричат на вечна любов наистина да е вечна.
Lucas Klemmanso- Брой мнения : 62
Join date : 03.11.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Нед Фев 02, 2014 5:47 pm
Радваше се, че жената й вярва. Беше истина, макар дори Волтер да не знаеше за тези нейни чувства и беше щастлива, че сподели на някого истината, дори това да бе напълно непознат човек. Следващия въпрос обаче я притесни.
Не бяха изяснявали това като план и Алия трябваше да импровизира, което не й харесваше, макар да смяташе себе си за добра актриса.
- Беше по взаимно решение. Редица случки и решения, които ни доведоха до заключението, че съвсем естествено продължение на връзката ни би било да се сгодим, да създадем семейство и прочее. - отби номера по бързия начин, надявайки се Инес да не пита повече за предложението.
Красавицата се огледа наоколо и въздъхна леко и замечтано.
- Толкова е красиво. Бих предпочела различни цветове, но определено всичко е приказно. Свършили сте чудесна работа. - похвали труда момичето с лъчезарна усмивка и отпусна ръцете си в скута си.
За щастие Люк се появи... той беше нейното спасение в момента.
Не бяха изяснявали това като план и Алия трябваше да импровизира, което не й харесваше, макар да смяташе себе си за добра актриса.
- Беше по взаимно решение. Редица случки и решения, които ни доведоха до заключението, че съвсем естествено продължение на връзката ни би било да се сгодим, да създадем семейство и прочее. - отби номера по бързия начин, надявайки се Инес да не пита повече за предложението.
Красавицата се огледа наоколо и въздъхна леко и замечтано.
- Толкова е красиво. Бих предпочела различни цветове, но определено всичко е приказно. Свършили сте чудесна работа. - похвали труда момичето с лъчезарна усмивка и отпусна ръцете си в скута си.
За щастие Люк се появи... той беше нейното спасение в момента.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Lucas Klemmanso Нед Фев 02, 2014 6:56 pm
Когато отидох да проверя как вървят нещата станах свидетел на нещо странно. В стаята на булката отсъстваха всякакви други хора, освен Франсоа и двамата изглеждаха някак странно, говореха за нещо, почти се караха, докато не почуках и не ми позволиха да вляза. Тогава се отдръпнаха. Личеше си че бяха доста близо един до друг преди това, а и годеникът на Алия изглеждаше сякаш е затънал до врата в нещо много жестоко. От друга страна, Камил също не изглеждаше кои знае колко добре, но когато ме видя лицето й се озари от усмивка, а това на Франсоа сякаш посърна повече.
Когато ги попитах какво става, отговорите не съвпадаха много, като: "Няма значение" и "Приготвям се". Почувствах се излишен, затова просто попитах дали трябва да направя нещо и след като получих отрицателен отговор се изнесох. Върнах се при Алия и майка си, които си говореха за нещо, не знаех за какво а и бях малко разсеян.
- Какво стана с многото работа, която имахте? - Попитах с усмивка и се настаних до тях. - Гостите скоро ще започнат да пристигат, затова майко, моля те би ли започнала с приготвянето на блюдата? - Тя само кимна и побърза да си тръгне, както аз от стаята, оставяйки ме насаме с Алия.
- Извинявам се ако те е питала нещо неудобно. - Усмихнах се на момичето. - Искаш ли да се поразходим малко в градината, мисля, че ми трябва свеж въздух.
Когато ги попитах какво става, отговорите не съвпадаха много, като: "Няма значение" и "Приготвям се". Почувствах се излишен, затова просто попитах дали трябва да направя нещо и след като получих отрицателен отговор се изнесох. Върнах се при Алия и майка си, които си говореха за нещо, не знаех за какво а и бях малко разсеян.
- Какво стана с многото работа, която имахте? - Попитах с усмивка и се настаних до тях. - Гостите скоро ще започнат да пристигат, затова майко, моля те би ли започнала с приготвянето на блюдата? - Тя само кимна и побърза да си тръгне, както аз от стаята, оставяйки ме насаме с Алия.
- Извинявам се ако те е питала нещо неудобно. - Усмихнах се на момичето. - Искаш ли да се поразходим малко в градината, мисля, че ми трябва свеж въздух.
Lucas Klemmanso- Брой мнения : 62
Join date : 03.11.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Нед Фев 02, 2014 8:34 pm
Алия се радваше изключително да го види, особено след разпита на Инес. Тя му се усмихна лъчезарно и се изправи с него, когато той я покани на разходка из градината. Хвана го под ръка и двамата тръгнаха из зелената градина, която грееше от хартиени лампи и множество цветя.
- Как е булката, започнаха ли вече макияжа й? - попита Алия развеселено и го погледна любопитно. Сватбения агент не й изглеждаше особено в кондиция.
- Всичко наред ли е, Люк ? - попита по- загрижено и смръщи вежди. Погледна часовника си и забеляза, че са изгубили няколко часа в приготовления. Беше почти два, което значеше, че скоро трябва да отиде при Камил и да й помогне да се оправи, след което да се погрижи и за себе си. Като кума трябваше да е забележителна и не мислеше да отстъпва по нищо на булката, макар пищните й форми.
- Как е булката, започнаха ли вече макияжа й? - попита Алия развеселено и го погледна любопитно. Сватбения агент не й изглеждаше особено в кондиция.
- Всичко наред ли е, Люк ? - попита по- загрижено и смръщи вежди. Погледна часовника си и забеляза, че са изгубили няколко часа в приготовления. Беше почти два, което значеше, че скоро трябва да отиде при Камил и да й помогне да се оправи, след което да се погрижи и за себе си. Като кума трябваше да е забележителна и не мислеше да отстъпва по нищо на булката, макар пищните й форми.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Lucas Klemmanso Нед Фев 02, 2014 9:04 pm
Бях се изключил напълно докато Алия говореше нещо. Не бях сигурен какво точно но тя изглеждаше загрижена, затова се опитах да върна малко назад и да се сетя какво ме е питала, някъде в съзнанието ми.
- Да, да добре съм. Бях се замислил за нещо... - Усмихнах и се леко, преди интереса да надделее в мен и да я попитам. - Франсоа и Камил близки ли са? Питах се защото, ами не знам.
Надявах се да не стане някой гаф, като например да са бивши любовници. Ами ако беше това, щеше да обяснява доста, макар да не бях казал нищо окончателно. Може да са били и смъртни врагове и да се опитват да изгладят нещата, заради благото на семейството или нещо такова.
Можех само да размишлявам над това докато тя не ми отговори.
- Май не трябваше да питам, не искам да бъда любопитен, но е по силно от мен, ако искаш не ми отговаряй. Трябва да вършим работа, нека се насочим към входа на имението...
- Да, да добре съм. Бях се замислил за нещо... - Усмихнах и се леко, преди интереса да надделее в мен и да я попитам. - Франсоа и Камил близки ли са? Питах се защото, ами не знам.
Надявах се да не стане някой гаф, като например да са бивши любовници. Ами ако беше това, щеше да обяснява доста, макар да не бях казал нищо окончателно. Може да са били и смъртни врагове и да се опитват да изгладят нещата, заради благото на семейството или нещо такова.
Можех само да размишлявам над това докато тя не ми отговори.
- Май не трябваше да питам, не искам да бъда любопитен, но е по силно от мен, ако искаш не ми отговаряй. Трябва да вършим работа, нека се насочим към входа на имението...
Lucas Klemmanso- Брой мнения : 62
Join date : 03.11.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Нед Фев 02, 2014 10:15 pm
Привлекателния мъж отправи ледено - сините си очи към Алия и я измери с поглед, смутолеви, че е разсеян и зададе въпрос свързан с Волтер и Камил. Алия веднага се спря на място и го погледна със сериозен поглед.
- Защо? Какво стана? Видя ли нещо? - попита брюнетката без капчица шега и усмивка по лицето си. Ако дядо му имаше поредната мисия за него, то това момиче щеше да вдигне целия проклет замък във въздуха..
- Всъщност... мисля да отида да помогна на булката от сега. После ще дойда да те проверя.- измърмори тя и се обърна на токчетата си към замъка, след което бързо закрачи към най- близкия вход. Когато влезе в сградата се затича по коридорите, подминавайки смаяните служители и едва не събори Волтер, когато нахълта в стаята, от която той очевидно се канеше да излиза.
- Здравейте.. аз дойдох да помагам на.. на булката. - каза тя сериозно и скръсти ръце пред гърдите си, гледайки към Волтер главно. Нищо хубаво не го чакаше този мъж..
- Защо? Какво стана? Видя ли нещо? - попита брюнетката без капчица шега и усмивка по лицето си. Ако дядо му имаше поредната мисия за него, то това момиче щеше да вдигне целия проклет замък във въздуха..
- Всъщност... мисля да отида да помогна на булката от сега. После ще дойда да те проверя.- измърмори тя и се обърна на токчетата си към замъка, след което бързо закрачи към най- близкия вход. Когато влезе в сградата се затича по коридорите, подминавайки смаяните служители и едва не събори Волтер, когато нахълта в стаята, от която той очевидно се канеше да излиза.
- Здравейте.. аз дойдох да помагам на.. на булката. - каза тя сериозно и скръсти ръце пред гърдите си, гледайки към Волтер главно. Нищо хубаво не го чакаше този мъж..
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Lucas Klemmanso Нед Фев 02, 2014 11:10 pm
Очевидно Алия имаше други планове, защото се разбърза доста към Камил. След като прекрасно знаех, че не се харесват, това ме навяваше само на една мисъл. Определено е имало нещо между онези двамата... Дали има още? Какъв идиот трябва да си, че да предпочетеш Камил пред Алия.
Тръгнах след нея когато я загубих от поглед, но не толкова бързо. Знаех точно къде ще отиде и нямаше да е зле преди да са си оскубали косите, защото Алия имаше онзи див поглед, като че да защитава своето. Имаше правото да отстоява мястото си, след като го обича, но лично бих му забил един ако не я уважава и й изневерява.
Баща ми ми препречи пътя изскочил от някъде и аз не бях сигурен от къде, но не ми даваше да го заобиколя.
- За къде си се забързал Лукас? - Погледа му беше някак ядосан, но по скоро укорителен. - Не трябва да се бъркаш в чуждите взаимоотношения. Остави хората да се оправят сами... Ела с мен, трябва да пренесем някой неща.
До тук бях с преследването, може да бях голям, но слушах баща си, той беше прав трябваше да ги оставя, а ако Франсоа направи грешка, щях да спечеля Алия на всяка цена!
Тръгнах след нея когато я загубих от поглед, но не толкова бързо. Знаех точно къде ще отиде и нямаше да е зле преди да са си оскубали косите, защото Алия имаше онзи див поглед, като че да защитава своето. Имаше правото да отстоява мястото си, след като го обича, но лично бих му забил един ако не я уважава и й изневерява.
Баща ми ми препречи пътя изскочил от някъде и аз не бях сигурен от къде, но не ми даваше да го заобиколя.
- За къде си се забързал Лукас? - Погледа му беше някак ядосан, но по скоро укорителен. - Не трябва да се бъркаш в чуждите взаимоотношения. Остави хората да се оправят сами... Ела с мен, трябва да пренесем някой неща.
До тук бях с преследването, може да бях голям, но слушах баща си, той беше прав трябваше да ги оставя, а ако Франсоа направи грешка, щях да спечеля Алия на всяка цена!
Lucas Klemmanso- Брой мнения : 62
Join date : 03.11.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Нед Фев 02, 2014 11:12 pm
- Значи така, отказваш да изпълниш заръките му? - Камил наметна отново халата си, за да прикрие голото си тяло. Франсоа дори не я поглеждаше, което я караше да се ядосва. - Не ме смяташ за привлекателна, дори не може да ти стане като ме гледаш. Нещо не ти е наред, знаеш ли?
- Не ми говори така, ти просто си малка курва която мечтае за много богатства, затова си отваряш краката пред когото и да е, без да ти пука особено. Ти си много под нивото ми, за да си легна с теб... Отново.- Не отстъпваше той на свой ред. Не му пукаше дали наранява чувствата й или нещо такова.
- А ти си себичен, ексцентричен и самовлюбен глупак, който е твърде сляп, че да види красотата в изяществото. Не знам защо дори си правя труда да те прелъстявам, просто ще кажа на Варат това което ми каза, всяка една дума...- Камил завърза халата си и се погледна в огледалото която беше над тоалетката със всичките гримове. Много добре виждаше зад себе си и това как Франсоа се приближаваше към нея.
- Не би посмяла да го направиш. - Лицето му изразяваше лек страх, но и беше изкривено от яд, което я накара да потрепери.
- Защо си мислиш така? Не съм страхливка, бих направила всичко за да постигна целите си. А да спя с теб отново е една от тях, макар че не искам деца. Не бих развалила фигурата си, още съм млада... Живее ми се. Не искам да се обвързвам с дете от някакъв стар прилеп само защото на него му е скимнало така. - Докато говореше лицето на Франсоа ставаше все по притеснено, а яда отстъпваше място на погнусата, която лъхаше от цялото му тяло.
- Ти си по долнопробна отколкото мислех, извинявам се... - Камил придърпа халата си по плътно и в очите й заплуваха сълзи, нима той бе успял да я разплаче? Това наистина беше прекалено странно. Не би очаквал да е толкова чувствителна, какво стана с ледената кралица.
- Майната ти! Ще ти направя живота черен, заклевам се. - Заплахите й бяха основателни, наистина можеше да го направи.
- Не бих очаквал друго от курва... - На вратата се почука и спора им беше прекъснат.
- Махай се! - Извика Франсоа, по посока на посетителя.
- Влез... - Подкани от своя страна Камил, докато думите се смесваха, което накара младия мъж да се раздразни дори повече, но все още беше прекалено притеснен.
В стаята влезе притеснения сватбен агент и Камил разбира се веднага се впусна във флирт с него. Нищо от това не можеше да го учуди, но все още беше в плен на малката кучка и вероятно нямаше да може да се измъкне.
Агента си тръгна много скоро, а на негово място дойдоха фризьорките и гримьорките, които само трябваше да довършат полуготовата си работа, тъй като бяха стигнали до средата, когато Франсоа нахълта в стаята. След още петнадесет минути, трябваше да обличат роклята и го помолиха да излезе, когато връхлетя и Алия с която се сблъскаха докато той излизаше.
- Страхотно, но не мисля, че е необходимо да го правиш, справят се прекрасно и без теб. Извини ме скъпа, трябва да изляза, за да могат да я преоблекат, моля те, ела с мен за малко, наистина трябва да поговорим насаме... - Звучеше толкова отчаян, колкото се чувстваше и вероятно изглеждаше. Щеше ми се да излезе от стаята и някой да го застреля, за да свършат всичките му мъки... Или просто Бела да го прегърне и да го успокои, да му каже отново, че всичко ще бъде наред, макар и двамата да знаеха, че няма да е. Когато погледна в очите на Алия обаче видя онази искра, същата искра, която виждаше всеки път когато се караха, която криеше дълбоко презрение към него, към господаря си... Искрата която не беше виждал скоро и се надяваше никога повече да не види.
- Не ми говори така, ти просто си малка курва която мечтае за много богатства, затова си отваряш краката пред когото и да е, без да ти пука особено. Ти си много под нивото ми, за да си легна с теб... Отново.- Не отстъпваше той на свой ред. Не му пукаше дали наранява чувствата й или нещо такова.
- А ти си себичен, ексцентричен и самовлюбен глупак, който е твърде сляп, че да види красотата в изяществото. Не знам защо дори си правя труда да те прелъстявам, просто ще кажа на Варат това което ми каза, всяка една дума...- Камил завърза халата си и се погледна в огледалото която беше над тоалетката със всичките гримове. Много добре виждаше зад себе си и това как Франсоа се приближаваше към нея.
- Не би посмяла да го направиш. - Лицето му изразяваше лек страх, но и беше изкривено от яд, което я накара да потрепери.
- Защо си мислиш така? Не съм страхливка, бих направила всичко за да постигна целите си. А да спя с теб отново е една от тях, макар че не искам деца. Не бих развалила фигурата си, още съм млада... Живее ми се. Не искам да се обвързвам с дете от някакъв стар прилеп само защото на него му е скимнало така. - Докато говореше лицето на Франсоа ставаше все по притеснено, а яда отстъпваше място на погнусата, която лъхаше от цялото му тяло.
- Ти си по долнопробна отколкото мислех, извинявам се... - Камил придърпа халата си по плътно и в очите й заплуваха сълзи, нима той бе успял да я разплаче? Това наистина беше прекалено странно. Не би очаквал да е толкова чувствителна, какво стана с ледената кралица.
- Майната ти! Ще ти направя живота черен, заклевам се. - Заплахите й бяха основателни, наистина можеше да го направи.
- Не бих очаквал друго от курва... - На вратата се почука и спора им беше прекъснат.
- Махай се! - Извика Франсоа, по посока на посетителя.
- Влез... - Подкани от своя страна Камил, докато думите се смесваха, което накара младия мъж да се раздразни дори повече, но все още беше прекалено притеснен.
В стаята влезе притеснения сватбен агент и Камил разбира се веднага се впусна във флирт с него. Нищо от това не можеше да го учуди, но все още беше в плен на малката кучка и вероятно нямаше да може да се измъкне.
Агента си тръгна много скоро, а на негово място дойдоха фризьорките и гримьорките, които само трябваше да довършат полуготовата си работа, тъй като бяха стигнали до средата, когато Франсоа нахълта в стаята. След още петнадесет минути, трябваше да обличат роклята и го помолиха да излезе, когато връхлетя и Алия с която се сблъскаха докато той излизаше.
- Страхотно, но не мисля, че е необходимо да го правиш, справят се прекрасно и без теб. Извини ме скъпа, трябва да изляза, за да могат да я преоблекат, моля те, ела с мен за малко, наистина трябва да поговорим насаме... - Звучеше толкова отчаян, колкото се чувстваше и вероятно изглеждаше. Щеше ми се да излезе от стаята и някой да го застреля, за да свършат всичките му мъки... Или просто Бела да го прегърне и да го успокои, да му каже отново, че всичко ще бъде наред, макар и двамата да знаеха, че няма да е. Когато погледна в очите на Алия обаче видя онази искра, същата искра, която виждаше всеки път когато се караха, която криеше дълбоко презрение към него, към господаря си... Искрата която не беше виждал скоро и се надяваше никога повече да не види.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Нед Фев 02, 2014 11:25 pm
Нищо, което й се нравеше не ставаше в тази проклета стая, изпълнена с усойници. Устните й бяха здраво стиснати, челюстта й се бе стегнала до край, а пръстите си стискаше здраво в юмруци, макар да ги бе скръстила под бюста си. Франсоа я помоли да излязат, за да поговори за нещо с нея, но съдейки по ехидната усмивка на блондинката от сега й избиваше желанието лично да я гримира и да й оправи прическата. Погледа й се засече с нейния и там се виждаше всичкия яд и омраза, стечени към нея. Картинката явно не беше хубава, защото Камил отмести бързо погледа си притеснено и придърпа реверите на халата си по- близо.
Изръмжа изпод дъха си и с усилие се сдържа да не изпълни всички картини, които изплуваха една след друга като бляскави идеи в ума й. Не искаше да слуша и Волтер в момента, но се насили да тръгне след него, така че скоро бяха сами в коридора. Ръцете й се отпуснаха до тялото й, но продължаваха да стоят стиснати в юмруци, а самата тя се разхождаше напред назад нервно като раздразнен лъв в клетка. Звука от токовете й, дрънчащи върху мрамора отекваше в коридора, но бе неспособна да спре точно сега.
- Какво стана? Отново..- попита все пак за обяснението, което очакваше от псевдо годеника си и се спря за момент пред него, вдигайки показалеца си към него.
- Истината, Франсоа. Искам истината. - каза съвсем сериозно и затаи дъх, оглеждайки лицето му и чакайки думите да започнат да се изливат от устните му, защото в противен случай щеше да избухне от нерви.
Изръмжа изпод дъха си и с усилие се сдържа да не изпълни всички картини, които изплуваха една след друга като бляскави идеи в ума й. Не искаше да слуша и Волтер в момента, но се насили да тръгне след него, така че скоро бяха сами в коридора. Ръцете й се отпуснаха до тялото й, но продължаваха да стоят стиснати в юмруци, а самата тя се разхождаше напред назад нервно като раздразнен лъв в клетка. Звука от токовете й, дрънчащи върху мрамора отекваше в коридора, но бе неспособна да спре точно сега.
- Какво стана? Отново..- попита все пак за обяснението, което очакваше от псевдо годеника си и се спря за момент пред него, вдигайки показалеца си към него.
- Истината, Франсоа. Искам истината. - каза съвсем сериозно и затаи дъх, оглеждайки лицето му и чакайки думите да започнат да се изливат от устните му, защото в противен случай щеше да избухне от нерви.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Нед Фев 02, 2014 11:48 pm
Не му харесваше как започваше разговора. Какво искаше да каже с това отново? Нима й беше писнал да е негова подкрепа, да му вдъхва кураж, от който той да граби с всички сили? Не можеше да му го причини. А тя всъщност от къде знаеше къде е той. Беше дошла и ядосана... Имаше само една възможност.
- Било е агентчето нали? То те е нахъсало срещу мен. Иска да се скараме... Чудесно, жалко че аз отново се нуждая от подкрепата ти...
Усещаше се, как отново започна да повишава тон и затова замълча. Пое си няколко дълбоки глътки въздух и продължи по спокойно.
- Извинявай Бела, просто съм малко изнервен. - Продължи на английски, за да обърка останалите, надяваше се слугите да не го знаят перфектно. - Нищо не е станало, заклевам се, а каквото и да ти е казал онзи, дори не съм я докоснал... - Май това накрая не биваше да го казва, но се опитваше да се защити, без да е сигурен от точно какво идея си нямаше какво може да е сътворил Лукас, всичко беше загадка докато Бела не решеше да я разбули...
- Било е агентчето нали? То те е нахъсало срещу мен. Иска да се скараме... Чудесно, жалко че аз отново се нуждая от подкрепата ти...
Усещаше се, как отново започна да повишава тон и затова замълча. Пое си няколко дълбоки глътки въздух и продължи по спокойно.
- Извинявай Бела, просто съм малко изнервен. - Продължи на английски, за да обърка останалите, надяваше се слугите да не го знаят перфектно. - Нищо не е станало, заклевам се, а каквото и да ти е казал онзи, дори не съм я докоснал... - Май това накрая не биваше да го казва, но се опитваше да се защити, без да е сигурен от точно какво идея си нямаше какво може да е сътворил Лукас, всичко беше загадка докато Бела не решеше да я разбули...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Пон Фев 03, 2014 12:00 am
Алия се умори от френския, затова и побърза да отвърне на нападките му на английски, той да си се справя както може. Прокара пръсти през косата си и затвори очи за момент, след което проговори.
- Лукас не ми е казал нищо. Каза само, че ви е видял тук, но виждаш ли аз познавам ситуацията и бих могла да си правя изводи и сама, сещаш се. Не съм чак толкова празноглава, че да не мога да мисля сама. - думите се изстрелваха една след друга все по- бързи, но след това се умори, не си бе поемала въздух отдавна.
Въздъхна леко и си наложи да се успокои. Сега не беше момента да се обръщат един срещу друг. Кимна леко с глава, тялото й се отпусна, ръцете й също и се приближи до него, прегръщайки го силно.
- Аз извинявай.. не е момента да се караме сега. Но знам, че не би отишъл по друг повод, освен ако не са те накарали и.. Разкажи ми какво е станало? - попита много по- спокойно и с нотки на тревога. Пръстите й се заровиха в косата му и започнаха да го галят успокоително, докато неговите ръце също я обгръщаха.
- Говори с мен, какво се е случило?
- Лукас не ми е казал нищо. Каза само, че ви е видял тук, но виждаш ли аз познавам ситуацията и бих могла да си правя изводи и сама, сещаш се. Не съм чак толкова празноглава, че да не мога да мисля сама. - думите се изстрелваха една след друга все по- бързи, но след това се умори, не си бе поемала въздух отдавна.
Въздъхна леко и си наложи да се успокои. Сега не беше момента да се обръщат един срещу друг. Кимна леко с глава, тялото й се отпусна, ръцете й също и се приближи до него, прегръщайки го силно.
- Аз извинявай.. не е момента да се караме сега. Но знам, че не би отишъл по друг повод, освен ако не са те накарали и.. Разкажи ми какво е станало? - попита много по- спокойно и с нотки на тревога. Пръстите й се заровиха в косата му и започнаха да го галят успокоително, докато неговите ръце също я обгръщаха.
- Говори с мен, какво се е случило?
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Пон Фев 03, 2014 12:15 am
Да, точно от това имаше нужда, да го прегърне, да го погали... Цялото напрежение си отиваше с нейните докосвания. Нежна, грижовна, неговата Бела, знаеше точно какво да направи за да се почувства по добре. Затова и обгърна тялото й и зарови лицето си в косата й, поемайки дълбоко аромата й. Вече беше спокоен.
- Варат иска да създам поколения, за да продължа "славния" ни род, но мен ако ме питаш ще е страхотно да няма кой да го направи. Няма да е зле това проклятие да свърши... Виждаш ме аз съм същия като него... Не искам някой ден да стоя в онзи кабинет и да причинявам болка на собствената си кръв и плът... Не, не искам да стане, но е и невъзможно, което е най хубавото, което е можело да ми се случи. - Истината беше, че Франсоа обичаше децата, отчасти, поне си мислеше че ги обича, защото никога не бе имал пряк достъп до дете, затова и една сълза се изтърколи по бузата му, но се скри някъде в косата й. Това беше единствената проява на слабост. Никаква повече.
- Извинявай Бела, не исках да прекъсвам работата ти. Сигурно си имаш задължения... Всъщност искаш ли да ти помогна с нещо? - Продължаваше да шепне срещу косата й, но в същото време не я пускаше да се отдели от него...
- Варат иска да създам поколения, за да продължа "славния" ни род, но мен ако ме питаш ще е страхотно да няма кой да го направи. Няма да е зле това проклятие да свърши... Виждаш ме аз съм същия като него... Не искам някой ден да стоя в онзи кабинет и да причинявам болка на собствената си кръв и плът... Не, не искам да стане, но е и невъзможно, което е най хубавото, което е можело да ми се случи. - Истината беше, че Франсоа обичаше децата, отчасти, поне си мислеше че ги обича, защото никога не бе имал пряк достъп до дете, затова и една сълза се изтърколи по бузата му, но се скри някъде в косата й. Това беше единствената проява на слабост. Никаква повече.
- Извинявай Бела, не исках да прекъсвам работата ти. Сигурно си имаш задължения... Всъщност искаш ли да ти помогна с нещо? - Продължаваше да шепне срещу косата й, но в същото време не я пускаше да се отдели от него...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Пон Фев 03, 2014 12:30 am
Така беше по- добре. И двамата си говореха съвсем тихо един на друг на английски и разбраха всичко, което им бе нужно. Тя продължаваше да го гали, притискайки тялото му към своето и зарови лице във врата му. Устните й нежно се притиснаха там, а после се изкачиха бавно нагоре до ушето му и се усмихна леко.
- Няма с какво. Ние се справяме, не се притеснявай. Сега задълженията ми се въртят около Камил.. Ще повися малко там, опитвайки се да не я убия, после ще видя Лукас, за да разбера дали всичко е готово и после съм свободна. Сещаш се, имаме среща в 4 в стаята. - разказа набързо плана, като наблегна на последното и устните й отново докоснаха кожата му.
- Ще се оправим и с това.. не ни е времето да се караме в момента. Сега сме аз и ти срещу тях. - измърка тихо и се отдръпна от него, само за да срещне погледа му. - Нали? Ще намерим начин. - напоследък беше станала много добра в успокояването. Сега също го доказваше. Виждаше промяната в лицето му- вече не бе чак толкова сгърчено от болка. Устните й срещнаха неговите, нещо като целувка за кураж, но техните целувки бяха малко по- дълги.
- Няма с какво. Ние се справяме, не се притеснявай. Сега задълженията ми се въртят около Камил.. Ще повися малко там, опитвайки се да не я убия, после ще видя Лукас, за да разбера дали всичко е готово и после съм свободна. Сещаш се, имаме среща в 4 в стаята. - разказа набързо плана, като наблегна на последното и устните й отново докоснаха кожата му.
- Ще се оправим и с това.. не ни е времето да се караме в момента. Сега сме аз и ти срещу тях. - измърка тихо и се отдръпна от него, само за да срещне погледа му. - Нали? Ще намерим начин. - напоследък беше станала много добра в успокояването. Сега също го доказваше. Виждаше промяната в лицето му- вече не бе чак толкова сгърчено от болка. Устните й срещнаха неговите, нещо като целувка за кураж, но техните целувки бяха малко по- дълги.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Пон Фев 03, 2014 12:42 am
Не, не искаше да се разделят, майната й на Камил и на целия и пропаднал род. Майната й на сватбата и на дядо му и на глупавия замък, шибаните приготовления и идиотската сватба. Искаше я в прегръдките си, без да я пуска дори на сантиметър. Трябваше му тя за да живее искаше да живее. Нещо което беше истински напредък, от това състояние в която тя го беше заварила когато за пръв път прекрачи апартамента му.
- Благодаря Бела... Благодаря ти за всичко което правиш за мен. Ти си всичко което имам... - И макар да я стискаше тя все пак успя да се измъкне от ръцете му. Побърза да я целуне съвсем кратко за последно когато я пусне да влезе в стаята при усойницата а той реши да си намери работа. Като например да намери сватбения агент и да го накара да му намери работа. Стига да не беше при дядо си и при Камил всичко друго беше за предпочитане. Затова и беше сложен да посреща гостите, а Лукас отиде да се оправя, преди да са заприиждали твърде много. Предвидливо от негова страна, защото Волтер не би се оправил сам със списъците при наличието на много хора, но за сега щеше да се справи...
- Благодаря Бела... Благодаря ти за всичко което правиш за мен. Ти си всичко което имам... - И макар да я стискаше тя все пак успя да се измъкне от ръцете му. Побърза да я целуне съвсем кратко за последно когато я пусне да влезе в стаята при усойницата а той реши да си намери работа. Като например да намери сватбения агент и да го накара да му намери работа. Стига да не беше при дядо си и при Камил всичко друго беше за предпочитане. Затова и беше сложен да посреща гостите, а Лукас отиде да се оправя, преди да са заприиждали твърде много. Предвидливо от негова страна, защото Волтер не би се оправил сам със списъците при наличието на много хора, но за сега щеше да се справи...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Пон Фев 03, 2014 11:38 am
След като се разделиха със Волтер Алия отново се върна в онази стая при Камил с доволна усмивка, че всичко все пак беше наред. Не я е пипнал, нито нещо друго. На усойницата тъкмо й правеха прическата, при което тя реши да се включи.
- Има ли нещо, с което да помогна? -попита учтиво кумата и се усмихна на фризьорката. И докато Камил започна да кима отрицателно, милата жена се усмихна на Алия в отговор и й даде няколко фуркети с перли в края им.
- Можете да ги подредите в кока й, докато ние вземем нещата за грима. - Алия кимна разбиращо и се намести зад гърба на русокосата змия, докато другите жени отидоха в другия край на стаята и започнаха да отварят някакъв куфар, пълен с изобилие от гримове. Бела погледна в огледалото към Камил и се усмихна самодоволно.
- Знаеш ли.. съжалявам те. - констатира тя - Колкото и да си пускаш отровата това е защитната ти стена, предполагам. Защото колкото и да се опитваш да правиш мръсно на Франсоа или на мен.. В края на деня.. Днес. Ти ще кажеш 'Да' на 80 годишен мъж с изключително гаден характер. И дори да се правиш на важна ти просто завиждаш. Защото колкото и проблеми да ни създадеш... вечерта аз лягам до младия Аруе, аз го успокоявам и се радвам на нежността му. А той е изключително грижовен и страстен, когато е влюбен. - продължаваше да говори Алия със съвършено спокойствие и лицемерна усмивка, докато нареждаше внимателно фибите. Не искаше дори да й причиняваше болка.. Варат щеше да й причини достатъчно.
- Не мисля, че има голяма разлика между двамата.. Варат поне може да го вдигне, когато ме види гола. - отвърна на свой ред самодоволно булката, но очите й не изразяваха сигурност, което накара Алия да се подсмихне.
- Очевидно не го привличаш. Не знам.. Аз нямам проблем да разпалвам желанията му за секунди, след което не ме оставя да заспя до сутринта. Ненаситен е.. Така че може би в теб е проблема. Но и аз бих била ужасена, ако трябва да прекарам години със Варат. Виждам отчаянието в очите ти. Разколеба ли се вече дали искаш наистина да му кажеш да? - продължи Алия доволно, докато слагаше и последната фиба, а по лицето на булката вече нямаше дори и следа от усмивка. Сложи ръце на раменете й и се наведе, за да я целуне по бузата.
- Изглеждаш прекрасно, Камил. Жалко, че дори Люк не го оценява, заради алчността ти към парите на Аруе. - изкоментира брюнетката и седна на стола до нея.
- Не е вярно! - отвърна тя остро, но Алия отново се засмя тихо. В какво заблуждение живееше тази жена.
Кумата погледна часовника си и забеляза, че е време да отива да се приготвя, беше почти 4.
- Е, виж сега. Беше ми приятно да си побъбрим, но аз отивам да се приготвям в стаята ми, където ще ме чака Франсоа и сигурно ще се забавим малко в леглото. А ти.. постарай се да бъдеш красива за Варат. Току виж си сложил очилата и реши да оглежда своята кукла барби отблизо. - посъветва я и я потупа по крака. Камил нищо не каза, което беше хубава вест за момичето. Достатъчно я тормози..сега отиваше при нейния принц.
- Има ли нещо, с което да помогна? -попита учтиво кумата и се усмихна на фризьорката. И докато Камил започна да кима отрицателно, милата жена се усмихна на Алия в отговор и й даде няколко фуркети с перли в края им.
- Можете да ги подредите в кока й, докато ние вземем нещата за грима. - Алия кимна разбиращо и се намести зад гърба на русокосата змия, докато другите жени отидоха в другия край на стаята и започнаха да отварят някакъв куфар, пълен с изобилие от гримове. Бела погледна в огледалото към Камил и се усмихна самодоволно.
- Знаеш ли.. съжалявам те. - констатира тя - Колкото и да си пускаш отровата това е защитната ти стена, предполагам. Защото колкото и да се опитваш да правиш мръсно на Франсоа или на мен.. В края на деня.. Днес. Ти ще кажеш 'Да' на 80 годишен мъж с изключително гаден характер. И дори да се правиш на важна ти просто завиждаш. Защото колкото и проблеми да ни създадеш... вечерта аз лягам до младия Аруе, аз го успокоявам и се радвам на нежността му. А той е изключително грижовен и страстен, когато е влюбен. - продължаваше да говори Алия със съвършено спокойствие и лицемерна усмивка, докато нареждаше внимателно фибите. Не искаше дори да й причиняваше болка.. Варат щеше да й причини достатъчно.
- Не мисля, че има голяма разлика между двамата.. Варат поне може да го вдигне, когато ме види гола. - отвърна на свой ред самодоволно булката, но очите й не изразяваха сигурност, което накара Алия да се подсмихне.
- Очевидно не го привличаш. Не знам.. Аз нямам проблем да разпалвам желанията му за секунди, след което не ме оставя да заспя до сутринта. Ненаситен е.. Така че може би в теб е проблема. Но и аз бих била ужасена, ако трябва да прекарам години със Варат. Виждам отчаянието в очите ти. Разколеба ли се вече дали искаш наистина да му кажеш да? - продължи Алия доволно, докато слагаше и последната фиба, а по лицето на булката вече нямаше дори и следа от усмивка. Сложи ръце на раменете й и се наведе, за да я целуне по бузата.
- Изглеждаш прекрасно, Камил. Жалко, че дори Люк не го оценява, заради алчността ти към парите на Аруе. - изкоментира брюнетката и седна на стола до нея.
- Не е вярно! - отвърна тя остро, но Алия отново се засмя тихо. В какво заблуждение живееше тази жена.
Кумата погледна часовника си и забеляза, че е време да отива да се приготвя, беше почти 4.
- Е, виж сега. Беше ми приятно да си побъбрим, но аз отивам да се приготвям в стаята ми, където ще ме чака Франсоа и сигурно ще се забавим малко в леглото. А ти.. постарай се да бъдеш красива за Варат. Току виж си сложил очилата и реши да оглежда своята кукла барби отблизо. - посъветва я и я потупа по крака. Камил нищо не каза, което беше хубава вест за момичето. Достатъчно я тормози..сега отиваше при нейния принц.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Пон Фев 03, 2014 12:02 pm
Волтер гледаше към часовника си доста често, защото Люк закъсняваше, което значеше че Франсоа ще закъснее за срещата му с Алия. Беше започнал да се изнервя когато Лукас се появи и взе от него списъците, за да си върши работа, като го освободи да се приготвя.
Волтер се върна в стаята където Бела вече изваждаше дрехите им от багажа. Значи щяха да се приготвят двамата. Приближи се към нея, и я прегърна през кръста изотзад като облегна брадичката си на рамото й. Знаеше че това ще ограничи движенията й, но просто искаше да е до нея, ако му направеше забележка щеше да да се отдръпне.
- Какво прави моята годеница? - Попита сякаш не беше достатъчно очевидно. Но какво пък искаше тя да говори с него, не че мълчанието също не го устройваше.
- Имаме доста време, искаш ли да ти помогна с нещо? Да среше косата ти или... От каквото имах нужда. - Май малко прекаляваше с натрапването си, но обичаше косата й и обожаваше да я докосва. Какъв по хубав мотив от това да я среше?
- После мога да ти помогна със свалянето на тази рокля, но ще се забавя малко с обличането на другата... Освен ако не ме спреш... - Отдръпна се леко и отметна косата й на една страна и остави лека целувка на врата й. - Ако нямаш други планове например...
Волтер се върна в стаята където Бела вече изваждаше дрехите им от багажа. Значи щяха да се приготвят двамата. Приближи се към нея, и я прегърна през кръста изотзад като облегна брадичката си на рамото й. Знаеше че това ще ограничи движенията й, но просто искаше да е до нея, ако му направеше забележка щеше да да се отдръпне.
- Какво прави моята годеница? - Попита сякаш не беше достатъчно очевидно. Но какво пък искаше тя да говори с него, не че мълчанието също не го устройваше.
- Имаме доста време, искаш ли да ти помогна с нещо? Да среше косата ти или... От каквото имах нужда. - Май малко прекаляваше с натрапването си, но обичаше косата й и обожаваше да я докосва. Какъв по хубав мотив от това да я среше?
- После мога да ти помогна със свалянето на тази рокля, но ще се забавя малко с обличането на другата... Освен ако не ме спреш... - Отдръпна се леко и отметна косата й на една страна и остави лека целувка на врата й. - Ако нямаш други планове например...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Пон Фев 03, 2014 7:45 pm
След като влезе в стаята Алия започна да изважда костюмите, докато чакаше Франсоа. По някое време чу отварянето и затварянето на вратата, което я накара да се усмихне. Усети ръцете му, които се обвиват около нея и остави дрехите на дивана, а тя се облегна на Франсоа и го погледна през рамо.
Подсмихна се изкушено, когато усети целувката му и нежните му действия, след което устните й се надигнаха, търсещи неговите за нещо продължително. Главата й се облегна на рамото му, а ръцете й застанаха върху неговите, докато езика й бавно проникна между устните му и потърси неговия, завъртайки се страстно.
- Здравей. - прошепна, когато той се отдръпна за момент и му се усмихна, преди да последва още една такава целувка. Тя се засмя леко, което накара устните му да се изместят надолу по шията й отново.
- Нямам нищо против да ми помогнеш, но нямаме време за много отклонения. Имам да обличам новото си бельо, роклята, та да се разкрасявам.. - започна да говори бавно и се усмихна. - Би ли ме разкопчал.. Ципа е някъде на гърба. - попита невинно и му лепна една целувка по бузата, мъркайки игриво и изчака да го свали, след което се обърна с лице към него, за да помогне с неговото събличане. Разкопчаваше бавно ризата му, след което я изхлузи от раменете му и той остана гол до кръста. Очите й огледаха всеки сантиметър от него, а ръцете й се плъзнаха алчно, заедно с устните й. Спомни си какво каза на Камил за факта, че тя ще легне до него и се усмихна, защото това наистина беше хубава част. Докато блондинката ще гушка сбръчкания старец, ако той изобщо й позволи да го докосне, Бела щеше да се радва отново на ръцете му, които трепереха от вълнение всеки път когато тя му разкриваше тялото си без никакви дрехи.
Подсмихна се изкушено, когато усети целувката му и нежните му действия, след което устните й се надигнаха, търсещи неговите за нещо продължително. Главата й се облегна на рамото му, а ръцете й застанаха върху неговите, докато езика й бавно проникна между устните му и потърси неговия, завъртайки се страстно.
- Здравей. - прошепна, когато той се отдръпна за момент и му се усмихна, преди да последва още една такава целувка. Тя се засмя леко, което накара устните му да се изместят надолу по шията й отново.
- Нямам нищо против да ми помогнеш, но нямаме време за много отклонения. Имам да обличам новото си бельо, роклята, та да се разкрасявам.. - започна да говори бавно и се усмихна. - Би ли ме разкопчал.. Ципа е някъде на гърба. - попита невинно и му лепна една целувка по бузата, мъркайки игриво и изчака да го свали, след което се обърна с лице към него, за да помогне с неговото събличане. Разкопчаваше бавно ризата му, след което я изхлузи от раменете му и той остана гол до кръста. Очите й огледаха всеки сантиметър от него, а ръцете й се плъзнаха алчно, заедно с устните й. Спомни си какво каза на Камил за факта, че тя ще легне до него и се усмихна, защото това наистина беше хубава част. Докато блондинката ще гушка сбръчкания старец, ако той изобщо й позволи да го докосне, Бела щеше да се радва отново на ръцете му, които трепереха от вълнение всеки път когато тя му разкриваше тялото си без никакви дрехи.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Пон Фев 03, 2014 11:05 pm
Последва целувка, след нея още една. Обичаше да я целува, не беше сигурен защо, но обичаше. А преди тя да се появи мразеше почти всичко свързано с нежността в любовната игра, може би защото тя го караше да се чувства по един съвсем нов начин.
Разкопча роклята й и я остави да се завърти, за да се справи с копчетата на ризата му. Обожаваше играта на събличане, никога не можеше да й се насити. Когато остана гол до кръста и Бела започна да го атакува с целувки, Франсоа си позволи да придърпа роклята й надолу, така чр скоро тя се плъзна по изящните й дълги ребра, оставяйки я само по бельото отдолу, а след като с тази рокля не се носеше сутиен, прекрасните й гърди отново бяха на показ и той можеше да фокусира погледа си в тях. Да ги изпива с очите си, сякаш никога до сега не ги беше виждал, а това е най - съкровената му мечта.
- Ако не искаш да се бавим, това не е най убедителния начин да ми го докажеш. -Прошепна с леко прегракналия си глас и се усмихна нежно. Ръцете му обгърнаха лицето й и го повдигна, така че като се наведе и устните му отново се разбиха в нейните за по страстна и продължителна целувка от предните две.
Разкопча роклята й и я остави да се завърти, за да се справи с копчетата на ризата му. Обожаваше играта на събличане, никога не можеше да й се насити. Когато остана гол до кръста и Бела започна да го атакува с целувки, Франсоа си позволи да придърпа роклята й надолу, така чр скоро тя се плъзна по изящните й дълги ребра, оставяйки я само по бельото отдолу, а след като с тази рокля не се носеше сутиен, прекрасните й гърди отново бяха на показ и той можеше да фокусира погледа си в тях. Да ги изпива с очите си, сякаш никога до сега не ги беше виждал, а това е най - съкровената му мечта.
- Ако не искаш да се бавим, това не е най убедителния начин да ми го докажеш. -Прошепна с леко прегракналия си глас и се усмихна нежно. Ръцете му обгърнаха лицето й и го повдигна, така че като се наведе и устните му отново се разбиха в нейните за по страстна и продължителна целувка от предните две.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Aaliyah* Пон Фев 03, 2014 11:25 pm
Това беше лудост, те никога ли нямаше да се пуснат? Ако всеки път реагираха така щеше да им трябва доста време на почивка, за да спрат да си налитат всеки път, когато някой се разсъблече. Затова и Алия се наслади на последната целувка, след което с усилие се изтръгна от него и реши, че е време да си облече нещо. Навлече черен къс сатенен халат и се загърна, след което отиде, за да си открадне една сладка целувка и седна пред огледалото с голямата тоалетка, на която нареди всичките си гримове и приспособления.
- Все още ли е валидно предложението за сресването? - попита тя с мили очички, поглеждайки го и се усмихна, когато тръгна към нея. Включи една маша да се загрява и нанесе малко крем като основа на целия грим, който щеше да си сложи, докато той се въоражаваше с една четка.
- С булката си поговорихме много хубаво. Мисля, че ще има проблеми с нервите в следващите няколко часа. - изкоментира с ангелска усмивка и го погледна в огледалото.
- Имаш ли някаква идея все пак какво ще правим със заповедта на дядо ти? - попита по- сериозно и леко тъжно.
- Все още ли е валидно предложението за сресването? - попита тя с мили очички, поглеждайки го и се усмихна, когато тръгна към нея. Включи една маша да се загрява и нанесе малко крем като основа на целия грим, който щеше да си сложи, докато той се въоражаваше с една четка.
- С булката си поговорихме много хубаво. Мисля, че ще има проблеми с нервите в следващите няколко часа. - изкоментира с ангелска усмивка и го погледна в огледалото.
- Имаш ли някаква идея все пак какво ще правим със заповедта на дядо ти? - попита по- сериозно и леко тъжно.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
by Voltaire. Вто Фев 04, 2014 12:10 am
Идеята на Алия да си сложи нещо отгоре беше добра, макар че след като Волтер вече знаеше какво има отдолу едва ли щеше да се успокои. Приближи се до нея и взе четката заставяйки зад гърба й и започна много внимателно да разресва косата й. Не му се искаше да я оскубе и да и причини някаква болка от невнимание. Четката потъваше в косата й, разресвайки я от корените до самия връх.
- Просто няма да го направя. Тази вечер ще се напия до степен, че някой трябва да ме донесе до стаята. Ако седиш до мен всичко ще е наред и едва ли би посмял да ти заповяда. Утре ще станем по рано и ще се измъкнем, ще се върнем за вечеря, няма да може да ме принуди пред всички а на следващия ден сутринта си тръгваме. - Това не беше много добър план, издишаше от всякъде, но поне не беше като да няма никакъв.
- Ще имам нужда от теб през цялото време. Ти ще си моето спасение и подкрепа. - Наведе се внимателно и остави една целувка върху косата й, на върха на главата. Нямаше да си го признае пред никого, но Франсоа усещаше как все повече се влюбва в нея, идеята за семейство вече не му се виждаше толкова далече и все пак се надяваше Алия да се откаже от сделката, в противен случай в момента в който дядо му си отиде от този свят, тя щеше да напусне този на Франсоа, оставяйки го сам и напълно безпомощен.
- Просто няма да го направя. Тази вечер ще се напия до степен, че някой трябва да ме донесе до стаята. Ако седиш до мен всичко ще е наред и едва ли би посмял да ти заповяда. Утре ще станем по рано и ще се измъкнем, ще се върнем за вечеря, няма да може да ме принуди пред всички а на следващия ден сутринта си тръгваме. - Това не беше много добър план, издишаше от всякъде, но поне не беше като да няма никакъв.
- Ще имам нужда от теб през цялото време. Ти ще си моето спасение и подкрепа. - Наведе се внимателно и остави една целувка върху косата й, на върха на главата. Нямаше да си го признае пред никого, но Франсоа усещаше как все повече се влюбва в нея, идеята за семейство вече не му се виждаше толкова далече и все пак се надяваше Алия да се откаже от сделката, в противен случай в момента в който дядо му си отиде от този свят, тя щеше да напусне този на Франсоа, оставяйки го сам и напълно безпомощен.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Страница 13 от 23 • 1 ... 8 ... 12, 13, 14 ... 18 ... 23
Страница 13 от 23
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Coffee Shop ''Soul"
» Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
» Търся си рп другарче.
» Нашите приятели.
» When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
» Вашите форуми
» Дванадесет часовия полет...
» River Island
» Lucas Klemmanso
» Плажа в покрайнините
» *Лунапарк*