Добре дошли!
Искате удоволствие, желаете го, копнеете за него. Добре дошли в Каса Рикaрди. Скандално място, където господарят наистина е господар, и трябва да му се подчиняват. Зад вратите на хотела ще намерите най-доброто обслужване, което може да Ви бъде предложено. За вашите нужди ще се погрижи персонала на хотела, който ще Ви предложи точно това което търсите. Търсите качествен роб, или пък искате да бъдете доминирани, това е вашето място. Тук вашите желания, ще бъдат осъществени. Забавления без забрани. Тук всеки грях намираше своето място. Мистър Х, Ви очаква.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 36, на Нед Яну 13, 2013 5:25 pm
Малкият италиански ресторант
3 posters
Страница 1 от 1
Re: Малкият италиански ресторант
Каквото и да си говорихме, Ню Йорк беше едно уникално място. Колкото и да беше натоварено през деня, вечерта то се променяше на 180 градуса. Беше тихо и спокойно в забутаните и не толкова популярни ресторантчета и бистра наоколо. Повечето хора обичаха шума и шумните компании и излизаха в центъра на града. Имаше и друг тип хора, предпочели да си кажат всичко на тихо място в ъгълния ресторант на улицата, където се разнасяше тиха, по-скоро фонова музика.
Итън беше от втория тип хора. Той беше на принципа, че тишината трябва да се уважава. Не че не обичаше да излиза в компании, напротив, обожаваше го, но имаше и моменти,в които му се искаше просто да отиде някъде, където никой не го познава и да говори с някой напълно непознат. Тогава беше и моментът, в който можеш да си кажеш всичко, което ти тежи и да знаеш, че другите няма да го разберат. Не че Корсич беше от хората, които споделяше, но имаше и своите моменти.
Така една вечер, докато се разхождаше из улиците на Ню Йорк, погледът му попадна на едно бистро. Имаше доста хора в него, които оживено си приказваха, но обстановката направо плени Ит. Тя излъчваше някакво нехарактерно спокойствие и уют. Така че нямащ нищо какво да губи, младежът влезе вътре.
Масите, толкова нехарактерно, но в същото време и уникално подредени, го накараха да се почувства като у дома си. Може би това беше и причината той да пожелае да влезе вътре.
Настани се на една маса, близо до прозореца и саксиите с цветя, от които имаше невероятен аромат. Донесаха му и едно меню, макар и единственото, което си поръча беше бутилка червено вино. И след като си наля и отпи той се потопи в спомените за миналото.
Докато спомените му не бяха прекъснати..
Итън беше от втория тип хора. Той беше на принципа, че тишината трябва да се уважава. Не че не обичаше да излиза в компании, напротив, обожаваше го, но имаше и моменти,в които му се искаше просто да отиде някъде, където никой не го познава и да говори с някой напълно непознат. Тогава беше и моментът, в който можеш да си кажеш всичко, което ти тежи и да знаеш, че другите няма да го разберат. Не че Корсич беше от хората, които споделяше, но имаше и своите моменти.
Така една вечер, докато се разхождаше из улиците на Ню Йорк, погледът му попадна на едно бистро. Имаше доста хора в него, които оживено си приказваха, но обстановката направо плени Ит. Тя излъчваше някакво нехарактерно спокойствие и уют. Така че нямащ нищо какво да губи, младежът влезе вътре.
Масите, толкова нехарактерно, но в същото време и уникално подредени, го накараха да се почувства като у дома си. Може би това беше и причината той да пожелае да влезе вътре.
Настани се на една маса, близо до прозореца и саксиите с цветя, от които имаше невероятен аромат. Донесаха му и едно меню, макар и единственото, което си поръча беше бутилка червено вино. И след като си наля и отпи той се потопи в спомените за миналото.
Докато спомените му не бяха прекъснати..
Eithan- Брой мнения : 13
Join date : 09.06.2013
Re: Малкият италиански ресторант
Имаше малко свобода от както последния я и господар я остави. Оказа се,че има прекалено много робини,за да си позволи още една. Това се оказа най-хубавото нещо в живота и,защото можеше да прави,каквото си пожелае. Можеше да се разхожда,да отиде на места,който никога не е ходила,да прави каквото сметне за добре,без никой да я командва или заповяда.
Имаше пари,защото от години пееше в един ресторант но вместо господаря да и вземе заплатата,сега тя разполагаше с тези пари. Реши да се поглези и да яде дълго мечтаната храна. Не харесваше изисканите ресторанти,а и не подобаваше на робиня,да ходи по такива мета. За това просто реши да отиде на място,което е малко семпло но пък да готвят добре.
Докато мислеше къде да отиде,за да се нахрани но и да не привлече внимание на погледа и се изпречи една табела. Едва щеше да я забележи. Табелата бе на "Италиански ресторант",до сега не бе яла подобна храна,а и се искаше да опита,лазанята и дори може би паста или нещо подобно.
Отвори вратата,като малкото звънче на ресторанта подсказа,за нейното идване. Леко къдравата и коса се развя от течението което стана,като същото стана с края на тъмно синята и рокля. Оправи непокорните кичури,като пристъпи.По всичко си личеше,че тя не знае,какво да прави. Самата Фей бе скромна личност но дълго време и беше насаждано това и тя изглеждаше,плаха,скромна и невинна. Все едно без да иска е попаднала на това място но всъщност случайно попадна.
Огледа се къде да седне но нямаше голям избор,защото имаше много хора,а и ресторантчето,беше много малко. Така че седна близко до масата на един очарователен мъж. Бузите и веднага станаха румени,защото мъжете я караха да се чувства неудобно. Щом седна приглади края на роклята си,за да не се надигне и да разкрие края на копринените и чорапи. Е,имаше доста до това да се разкрият но все пак...
Сервитьора подаде менюто,като го придърпа с връхчетата на пръстите си и го отвори. Сложно нещо,толкова много неща и не можеше да избере,а сервитьора я чакаше:
-Ам... Не мога да избера не знам,кое ще е по добре. Дали лазаня или паста болонезе...
Сервитьора явно не му се работеше и отвърна,че и двете са хубави. На Фей стана неудобно,като сложи ръка на бузата си:
-Добре тогава лазаня и една минерална вода...
Молеше се,само да не се е изложила.
Имаше пари,защото от години пееше в един ресторант но вместо господаря да и вземе заплатата,сега тя разполагаше с тези пари. Реши да се поглези и да яде дълго мечтаната храна. Не харесваше изисканите ресторанти,а и не подобаваше на робиня,да ходи по такива мета. За това просто реши да отиде на място,което е малко семпло но пък да готвят добре.
Докато мислеше къде да отиде,за да се нахрани но и да не привлече внимание на погледа и се изпречи една табела. Едва щеше да я забележи. Табелата бе на "Италиански ресторант",до сега не бе яла подобна храна,а и се искаше да опита,лазанята и дори може би паста или нещо подобно.
Отвори вратата,като малкото звънче на ресторанта подсказа,за нейното идване. Леко къдравата и коса се развя от течението което стана,като същото стана с края на тъмно синята и рокля. Оправи непокорните кичури,като пристъпи.По всичко си личеше,че тя не знае,какво да прави. Самата Фей бе скромна личност но дълго време и беше насаждано това и тя изглеждаше,плаха,скромна и невинна. Все едно без да иска е попаднала на това място но всъщност случайно попадна.
Огледа се къде да седне но нямаше голям избор,защото имаше много хора,а и ресторантчето,беше много малко. Така че седна близко до масата на един очарователен мъж. Бузите и веднага станаха румени,защото мъжете я караха да се чувства неудобно. Щом седна приглади края на роклята си,за да не се надигне и да разкрие края на копринените и чорапи. Е,имаше доста до това да се разкрият но все пак...
Сервитьора подаде менюто,като го придърпа с връхчетата на пръстите си и го отвори. Сложно нещо,толкова много неща и не можеше да избере,а сервитьора я чакаше:
-Ам... Не мога да избера не знам,кое ще е по добре. Дали лазаня или паста болонезе...
Сервитьора явно не му се работеше и отвърна,че и двете са хубави. На Фей стана неудобно,като сложи ръка на бузата си:
-Добре тогава лазаня и една минерална вода...
Молеше се,само да не се е изложила.
Feytan- Брой мнения : 217
Join date : 13.01.2013
Similar topics
» Малък италиански ресторант след един месец...
» Ресторант "Панорама"
» Ресторант "Феерия"
» Френски ресторант "Mon Refuge"
» a few months earlier...в ресторант ,,Калигула"
» Ресторант "Панорама"
» Ресторант "Феерия"
» Френски ресторант "Mon Refuge"
» a few months earlier...в ресторант ,,Калигула"
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Юли 22, 2015 12:26 pm by Voltaire.
» Coffee Shop ''Soul"
Сря Юли 15, 2015 9:42 pm by Voltaire.
» Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
Вто Юли 07, 2015 6:05 pm by Voltaire.
» Търся си рп другарче.
Вто Юни 23, 2015 7:27 pm by Юри Космодемянски
» Нашите приятели.
Пон Яну 05, 2015 10:30 am by Franz Stilzberg
» When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
Нед Ное 02, 2014 3:40 pm by Voltaire.
» Вашите форуми
Нед Яну 19, 2014 11:22 am by giuliano.
» Дванадесет часовия полет...
Пет Дек 06, 2013 5:18 pm by Aaliyah*
» River Island
Нед Ное 03, 2013 6:21 pm by Aaliyah*
» Lucas Klemmanso
Нед Ное 03, 2013 5:44 am by Lucas Klemmanso
» Плажа в покрайнините
Сря Окт 30, 2013 8:25 pm by Aaliyah*
» *Лунапарк*
Пет Окт 11, 2013 10:49 am by Aaliyah*