Домът на Юри Космодемянски (18+)

First topic message reminder :


Намира се на гърба на руското посолство и е част от него

къщата


кухнята



дневната, която му служи и за кабинет


банята



спалнята му


друга стая

Къщата има още две или три стаи и още една баня.

Не разбираше какво точно се бе случило,не искаше господаря и да бъде гневен. Но след още един оргазъм той легна,а тя седна до него,като галеше косите му. Може би не биваше но се опитваше да го успокой по неин начин.
-С нещо да ви помогна?
До сега не се бе чувствала толкова привързана към никой господар,към никой. Беше и много странно и се чудеше дали пък не се бе влюбила малко. Може би просто трябваше да стане и да го остави сам и да не бъде до него,защото това бе много по интимно. Той можеше да си има приятелка всичко останало. Разбираше границите и не искаше да ги размива,като се намеси в това:
-Да ви оставя ли?
Дръпна ръката си и изчака да каже нещо:
-Аз не бива да оставам тук...
Тръгна да излиза почувства се много неудобно.

- Почакай - спря я Космодемянски.
Обаждането, което го беше нервирало се отнасяше за нея. Та реши, че е редно да й го каже. Тя, знаете, наистина беше много търсена
- Звъняха заради теб. Искаха да те купят. - чудно как толкова бързо бяха разбрали къде е, но който търси намира. - Нямам подобно намерение. - заяви категорично прекратявайки темата.
- Хайде иди да поспиш.

Да я купят? Сърцето и отново се сви,защото не искаше да отиде някъде където,ще я третират,като пълна отрепка. А,и бе започнала да се влюбва в него. Преглътна шумно и присви ръцете си към тялото:
-Аз не искам да отивам при друг господар.
Приближи се към него и седна на леглото:
-Знам че това е но искам да остана при теб...
Приближи се и го целуна,не искаше друг искаше него и знаеше,че това не се включваше в нищо не биваше да се влюбва,не биваше да мечтае и всичко останало. Но го направи бе прекрачила всички граници,абсолютно всички граници. Погали го с ръка по бузата,бе време да ляга:
-Знам,аз съм твоя робиня и нямам право на никакви желания но не ми се иска да съм при друг господар.
Май бе време да си ляга,само че не искаше да си ляга сама:
-Мога ли да остана при теб.

- Успокой се - каза й Юри. - Както казах нямам никакво намерение да те продавам. Нито да те подарявам и въобще давам на друг господар.
Придърпа я към себе си и я дари със страстна и продължителна целувка. Отдели устните си от нейните и се отпусна на леглото, а тя още беше в ръцете му.
- Може

Настани се до него,като се гушна дори. Не след дълго се унесе и заспа. За първи път се чувстваше защитена и спа много добре. Свикнала бе да се събужда рано за това се събуди много рано. Зави го с одеялото,като излезе. Бе гола за това се отби да си вземе душ и да се преоблече. Винаги носеше рокля за това и днес не направи някакво изключение,роклята и бе небесно синя. Слезе долу в кухнята и сложи престилка,за да не се изцапа. Направи яйца с бекон и малко палачинки,за десерт,бе му направила великолепна закуска.
Имаше навика да прави кафе и да слага вестника на масата. Не седна на масата една робиня не трябваше да сяда на масата докато нейния господар не седне,а и после. За това си сипа само една чаша кафе с малко мляко и тихо бе пуснала радиото,за да чуе новините.
Предполагаше,че той скоро ще стане искаше да го остави да се изкъпе и така да слезе. Замисли се за господаря си,бе започнала да се влюбва. Опитваше се да не го чувства да не е всичко останало.
Пое дълбоко дъх и отпи от кафето. Чу шум явно слизаше надолу. За първи път се усмихна никога до сега не се бе радвала на господаря си:
-Добро утро!
Каза ведро и му наля гореща чаша кафе.

Тъмно сините очи на русокосия се отвориха. Отмахна завивката, надигна се и седна. Постоя малко, след това се изправи. Отиде в банята, където и намаза лицето с пяна и се избръсна. Избърса лицето си. Върна се в стаята си, за да се облече. Риза, панталон. Затегна вратовръзката и облече сакото, без да го закопчава. Слезе в кухнята.
- Добро утро - отвърна - Хубава рокля
Седна и отпи от кафето си. Сложи му бучка захар
- Между другото - съобщи и' - снощи установих, че съм почнал да се привързвам твърде много към теб. Затова реших да те продам. Пък и мисля, че и ти не се чувстваш комфортно тук и предпочиташ по - грабна чашата кафе и я разби в стената до главата й. - отношение

Пое дълбоко дъх,като чели не можеше да асимилира,какво точно се е случило. Но съзнаваше,че той бе запратил чашата към нея. Само няколко сантиметра и щеше да я удави в главата. Тя се дръпна,като сложи ръка на сърцето си,което щеше да изкочи всеки момент. Не очакваше точно това от него,в никакъв случай. Но прие съдбата си,нищо не можеше да се направи. Сведе глава и с тих глас каза:
-Както решите господарю...
Успя бързо да си намери мястото,само се надяваше още една чаша да не полети към нея:
-Ще отида да си събера багажа...
Той почти не бе разопакован,така че нямаше да е трудно но искаше да избяга,преди да бъде наранена. Страхуваше се от болката и не искаше да се повтаря,за това побягна към стаята,като затвори вратата. Искаше да си поплаче малко и да се успокой,за да има сили да си тръгне. Застана на леглото,като се загледа през прозореца.
Една прекрасна нощ в която откри какво е удоволствието,а сега направо рухна. Но илюзите си имаха скъпа цена и струваха нараненото и сърце. Надяваше се,че поне е успяла за миг да го жегне малко. Господарите знаеха да нараняват това им бе в природата,а на робините смирено да се подчиняват. Само че и се искаше,да не бе робиня искаше се мъжете да я ухажват както си подобава но нямаше да се случи.
Изкара си куфара,като започна да си подрежда дрехите. Най отгоре стоеше снимка на майка и,която също бе робиня и бе намерила смъртта си,като такава. Дори не знаеше,кой е баща и. Знаеше,че има брат но не знаеше къде е той и дали някога ще се срещнат но се надяваше той да се е освободил. Затвори куфара си и погледна към прозореца. Но след това слезе в кухнята където е той и застана на вратата:
-Ще съм в центъра при другите робини,няма да ви преча,за това отивам там докато дойде време да отида при другия господар.

Погледът ми се взираше във вратата пред мен докато в ръката си леко стисках дръжката на чантичката, наподобяваща мини вариант на куфар, но все пак достатъчна, че да нося в нея някои основни принадлежности, включващи и работната ми униформа. Да, пак трябваше да съм на работа и отново ме разкарваха по домовете на хората. Понякога беше толкова досадно особено ако трябваше да се застоявам за повече време. Поне този път мястото не изглеждаше никак зле. Даже напротив - къщата изглеждаше хубава, спретната, с добре поддържан двор. Можеше и да ми хареса. И все пак всичко зависеше от собственика й и явно, поне временно, водещ се за мой "господар". Наистина не ми харесваше тази думичка. Не можеше ли просто да я пропускам? Надявах се поне да не е някой, който да ме кара постоянно да го наричам така и да не изисква кой знае колко от мен. Нали все пак бях камериерка. Така де, камериерка с екстри, стига да можеш да си платиш за тях. Но ги имаше и такива, които наистина разчитаха само на поддръжка на дома им и от време на време малко компания.. не в онзи разкрепостен смисъл на думата. Някъде в мен се таеше онази малка надежда, че и този случаи ще се окаже такъв, лишавайки ме от допълнителни грижи, така да се каже. Но все още всичко зад тази врата бе тъмна Индия и можех да разбра какво ще ми се случи само ако прекрача прага й. Затова и първата ми работа в момента бе да натисна звънеца и да изчакам някой да ми отвори.

Юри се беше настанил в кабинета си, дочиташе вестника и пиеше чай, когато на вратата се позвъни. Руснакът погледна часовника си. По това време трябваше да дойде новата камериерка. По-точно камериерка с екстри.
- Маша, иди отвори - поръча собственикът на дома.
Дебелата 50 годишна готвачка тръгна към вратата и след малко дойде с новото момиче. Въведе я в стаята и отиде да си гледа работата
- Добре дошла, Мойра - поздрави Юри новата си камериерка. Погледът му се разходи по тялото й - Аз съм Юри Космодемянски, но ти ми казвай господине, шефе или господарю. Предполагам знаеш, какви ще са задълженията ти?

Някаква възрастна жена въведе Мойра в къщата, от което първата мисъл на момичето бе, че може би наемателят й не беше тук. Е, по обяснението на готвачката, предположението на Мойра не бе никак вярно и след секунди й предстоеше да се види лице в лице с новия си временен собственик. За момент се зачуди как точно да се държи. Дали трябваше да е по-консервативна? Може би не биваше да изглежда прекалено напрегната? В крайна сметка щеше да му мисли щом прекрачи прага и на вратата, деляща я от въпросния мъж, който впрочем все още си нямаше и на идея нито как изглежда, нито що за човек е. И ето, че най-накрая бе въведена в офиса му. Възрастната жена излезе и двамата останаха насаме. Мойра обаче изобщо не изглеждаше притеснена, учудена или каквото и да било. Сякаш не за първи път идваше тук, при този господин, за да си свърши работата. Но нали и преди бе ходила като камериерка по чуждите домове, така че бе свикнала с подобна непозната обстановка.
- Добър ден.. - направи кратка пауза, обмисляйки набързо как би било удачно да го нарече. Веднага изключи последните му две предложения. Не й харесваха. Затова и се спря на първото, допълвайки:
-.. господин Космодемянски.
Задълженията й ли? Естествено, че ги знаеше. Поне основната част от тях.
- Предполагам, че задачата ми ще е да поддържам къщата в изрядно състояние. Нали така?
Усмихна се леко и загадъчно при задаването на въпроса. Все пак пропусна да засегне темата с "екстрите", които работата й в Каса Рикарди включваха, но й бе интересно дали той ще я подхване още в началото на запознанството им.

"Жена с характер" - помисли си Космодемянски.
- Точно така - потвърди задълженията й да поддържа реда в къщата.. Тя дали случайно, дали нарочно пропусна да спомене "специалните служебни отношения" Юри се замисли дали той да не отвори дума или да го остави за по-късно, но размишленията му доста бързо, траяха само 10-на секунди бяха прекъснати от телефона. Проведе кратък разговор.
- Е, аз трябва да изляза - стана от стола си. - А и това е всичко -"засега" - довърши на ум. Ти говори с Маша да се настаниш или ако ти трябва нещо.
Излезе от стаята.

За момент се надяваше, че наистина само това щеше да е задачата й тук. Все пак друга тема така и не се повдигна или може би просто обсъждането й бе прекъснато. Изчака мъжа да завърши телефонния си разговор и щом разбра, че му е излязла някаква работа, просто кимна леко в знак на одобрение, обърна се и се запъти към коридора, за да намери въпросната Маша. Възрастната жена набързо й обясни къде точно може да се настани за момента, въведе я в стаята и единственото нещо, което Мойра можеше да направи за сега бе да подреди малкото си донесен багаж. Поне щеше да изгуби малко време докато г-н Космодемянски се прибереше.

Юри свърши работата заради, която бе излязъл и която беше свързана със законната му професия и се прибра. Беше гладен, а в кухнята имаше пирожки и отиде там. Похапна, след което се насочи към стаята си. Свали сакото и вратовръзката си. Наля си малка водка и изпи чашата. Повика новата робиня.
- Как се чувстваш? - заинтересува се руснакът. Наля си още една малка водка и отделно сипа в друга чаша, която предложи на нея

Докато г-н Космодемянски не бе в дома си, Мойра прекара повечето време предимно в стаята си. Вече бе разгледала всяко кътче от нея, бе подредила вещите си наоколо, дори бе сгънала униформата си, оставяйки я в единия край на леглото и готова ако се наложи да я облече веднага. За сега обаче, тъй като не й бе възложена някаква работа, момичето все още бе с дрехите, с които бе дошло в началото - тесни, светли дънки, подчертаващи добре ханша и краката й, както и бял, изчистен потник. Косата й пък все още си стоеше пусната, падайки по раменете й. И точно в този си вид червенокоската се запъти към стаята на началника си щом разбра, че той е тук и я вика за нещо. С влизането просто застана близо до вратата в очакване да получи някакво нареждане. Вместо това въпросът "Как се чувстваш?" доста я изненада. Нима имаше чак такова значение?
- Добре. - отговори все пак кратичко и ясно.
Пък и как се предполагаше, че трябва да се чувства? Бе в обичайното си спокойно настроение. Не се притесняваше, нямаше излишни грижи.. Просто гледаше работата си.
- Мога ли да ви помогна с нещо? - попита, подтиквайки мъжа пред себе си да й каже за какво точно я бе извикал.

- Добре е да го чуя - рече руснакът в отговор на нейния отговор, че се чувства добре. Може да не беше от най-добрите господари, но и не можеше да бъде наречен "абсолютен гадняр"
Изпи чашата си с водка.
- Може да помогнеш - потвърди той. Погледът му се плъзна по тялото й - Имам нужда от един масаж

Момичето кимна одобрително. Поне правенето на масажи понякога си бе приятно нещо не само за масажирания. Самата идея, че известно време ръцете й ще шарят по тялото на симпатичен млад мъж звучеше някак привлекателно.
- Съвсем обикновен или искате да използвам някакви масла? - веднага започна разпитването по задачата й. Все пак трябваше да му угоди възможно най-много. Нали това й беше работата.
Приближи се към него и направо си го подкани да се настани удобно на леглото и може би изглеждаше така, сякаш тя беше домакинята, а той - гост.

Мъжът веднага реши какъв масаж предпочита.
- Нека е с масла - отвърна той. Изтегна се удобно на леглото обаче преди това свали ризата и потника си.
- Само, че - продължи руснакът, а в това време ръката му се плъзна по бедрото й - да ми го направиш докато си по бельо

Лека усмивка се появи на лицето на камериерката. Значи все пак и този беше от онези с мръсното подсъзнание и еротичните желания. Беше доволна от това. Можеше да си играе с него, стига да и бе позволено. Или поне да не се окажеше голям проблем.
Хвана ръката му и я махна от бедрото си. Може би бе някак дръзко и своеволно от страна на една робиня да откаже така действията на господаря си. Но не оставайте с грешно впечатление. Може и да бе непокорна, но точно сега Мойра просто се отдръпна, за да излезе от стаята и след няколко минутки да се върне, носейки ароматните масла за масажи. Първоначално обмисляше и с влизането вече да е разсъблечена, но по-добрите идеи идваха в процеса на работа. Щеше да махне дрехите си пред него. Затова и още щом остави маслата на шкафчето до леглото, ръцете и бързо се добраха до ръба на потника й, леко повдигайки го нагоре. Гледката на гола плът малко по малко взе да се разкрива, сега показвайки само коремчето на младата госпожица. Но се спря до там. Отново промяна в плановете. Потникът отново се спусна надолу, скривайки вече веднъж показаното, а момичето се загледа някак мило и невинно в настанилия се удобно на леглото мъж.
- Искате ли Вие да ме съблечете? - предизвикателния й глас напълно контрастираше с невинното изражение.
- Или все пак предпочитате да го направя сама?

Мойра излезе от стаята, а Юри се ухили похотливо и доволно. Друг е въпросът, че докато момичето се върне усмивката му се прибра. Тоест скри.
 "Бива те да съблазняваш" - помисли си той при вида на голата плът. А дали да я съблечеше лично или да се наслади и на малко стриптийз? Всъщност и сам да й  свали дрехите щеше да е удоволствие.
 - И двете са приемливи - отвърна Юри надигайки се. - Но ще го направя сам.
 Ръцете му се пъхнаха под потника на девойката и го повдигнаха. Ръцете му се задържаха за малко на гърдите й, а в това време впи устни в нейните и след кратката пауза продължи/ха нагоре сваляйки дрешката. А от там се преместиха на дънките й.