Бара за "бързо хранене"

Нима можеш да твърдиш,че подобни игрички на подсъзнанието ти в съня ти,могат да се нарекат кошмари?То просто взимаше един приятен спомен и самодоволно ликуваше,като че ли ти се присмиваше на логиката:може и да избягвах да си спомням буден и държах тези моменти някъде в затънтено кътче на психиката си,но нощем бях безсилен.
Сутринта винаги би трябвало да се чувстваме неловко(Какви ги вършихме снощи?),но не.
Щастливата умиротвореност.
Аз се изтъркулвам пръв.Излизам на терасата и правя лицевите си опори.Бен става няколко минути след това,чува шума на душа и как О приглася на някаква песен по радиото.
Събрани на масата,грабим от грейпфрут,нарязано манго и пием кафе без захар.О се усмихва щастлива,а ние,момчетата пазим тишина,докато Бен не поглежда към мен.Приближава палеца и показалеца си на милиметър един от друг и казва:
-Ей толкова разстояние ни делеше да станем гейове.
Половин час се смеем
Когато се будя,за разлика от този спомен,е обяд.Няма нищо такова като убийствена тренировка в морето,във фитнеса,на пода пред леглото,не...Напоследък нищо не беше като по старому,но смейте кажете,че онаи кожа там ми виси.Иначе,тя виси де.
Ресторантът излизаше твърде солено и там не можеше да минеш без багшиш.Бързото,бързото.И се тъпча като кон.Направо изглеждам отвратително,тъпчейки с две ръце храната в устата си.Ако някой гледаше,би му шурнала кръв от шибаните уши,само ако зърнеше.
Спускам се към щанда за още,с риск да помета някого със себе си.И го правя.

Забързаното ежедневие или по-скоро един от малкото дни, в които просто се бях втурнала нанякъде, значеше отписването на всякакъв вид ресторанти, заведения, пък да не говорим и за приготвянето на нещо домашно за хапване. И ето ме сега тук, в бара за бързо хранене, разглеждайки витрините и табелите с менютата, чудейки се сега с какво ли да задоволя апетита си. А то пък беше и един апетит.. Огромен и ненаситен, направо нетипичен за някое момиченце, съдейки по това, че повечето женски все се чудеха как да си ограничат хапването и към каква диета да се насочат този път. Е аз бях от онези, които най-спокойно си хапваха каквото си поискат, че на всичкото отгоре и с късмета да не ми се лепи и ако добия някоя друга мазнинка по тялото си, лесно да мога да се отърва от нея. Затова в момента оглеждах най-необезпокоимо хамбургерите, чийзбургерите, дюнерите и останалите подобни вкусни изкушения. Най-накрая дойде реда ми и понечих да поръчам:
- Един арабски дюн... Хей, какво по дяволите правиш?! - първоначалните ми думи бяха прекъснати и бързо заменени от нови, вече изречени с учуден тон, на всичкото отгоре и няколко децибела по-силен, предизвикан от сблъскването на някого с мен.
- Внимавай малко повече, ако обичаш.
Макар и думите да не бяха никак груби, бяха изречени с ядосан тон, а погледът ми се отправи право към виновника за случилото се.

Едва се събрах,а и това мамче изобщо не ми помагаше като ми се ерчеше насреща.
Тук си беше направо заведение,на което име от типа на 'Рая със сладките майки' би стояло на място.Хотел,да е хотел,но имаше цял парад на богати майки,бутащи триколесните си бебешки колички-стегнати тела с тениски и анцузи.Червенокосата не беше майка.
В близост до нея нямаше колички,но не можеше да е и от онези сладки майки,които стоварваха челядта си и после идваха за кафето си с мляко,и,може би,нямаше да остане за секса след него,с мен.Не ми харесваше този тон.
-Скучаещи и озлобени.-отбелязах.-Идеални в кревата.
Момичето присви очи,когато ми просветна.Ама,че съм невежа,къде ми беше акълът?!Онези майки-не се спираха пред витрините,тази- направо изпиваше с очи съдържанието под стъклото.Беше гладна и нетърпелива,адски раздразнителна.Джуниър тепърва щеше да я направи дебела,измъчена и изтощена само от ходенето до тоалетна.Тези цици нямаше да изглеждат така и след 9 месеца.
-Какво го сполетя морала?Същото,което и компактдисковете.Заменени от по-нова,по-бърза,и по-лесна за ползване технология.Мини пред мен,трябва да се храните.Осъзнаваш ли го,защото изобщо не ти личи?

"Идеални в кревата". Правилно ли чух или нещо не бях наред със слуха? Май не се бях объркала и точно това бе казал, което пък ме накара да присвия очи и да го изгледам някак изпитателно.
- Мъже.. - подшушнах тихичко на самата себе си.
Такива си бяха. Във всяка ситуация можеха да мислят за секс. Дори и в най-обикновено заведение за бързо хранене.
- Ако ти трябва някоя за в кревата защо не си пробваш късмета с някоя от самотните жени с дечица наоколо. Кой знае колко от тях копнеят за ласки, които не са изпитвали откакто някой им е бил напомпал корема. - поне да дам съвет на младежа, макар и все още да поддържах леко дръпнатия и груб тон.
И да, точно както той каза, след думите си се обърнах отново към продавача и най-накрая си поръчах арабския дюнер като нормалните хора. Сега само трябваше да стане готов.
- Вече точно това възнамерявам да направя. - казах, потърквайки леко ръцете си в очакване вкусотийката скоро да се озове в тях.

Хепи енд.Може би трябваше да изтанцуваме един 'унга-бунга' танц като за финал.Смешно,но никога нямаше да спомена,че бях научил доста от диваците на Борнео,през времето,което карах на банани и на...банани.Това ми напомни,че си искам бургера,с което официално да започна да си оправя тракта.
Широко се усмихвах.Каква радост.Щеше да яде голям,мазен,масивен и богато полят със сос арабски дюнер.Не ми се ядеше такова,което не ми пречеше да си ядем заедно...Да ядем заедно...дюнера и чийзбургера.
На бас,че си развратник,ти,'дето четеш.Простено е да си мислите каквото ви щукне,само ако не сте женени.
-Побързай.-меко казах на продавача и натрапих на вълчицата зелените си очи.Кимнах 'и,така подканяйки я да ми каже какво си мисли.Като че ли е това,ама нямам намерение да я оставя зад гърба си.
-Ще те питам нещо и предварително да си наясно,не се бъзикам.-пак я погледнах.Друго,което вероятно казваше мнението 'и за мен,е че съм побъркан натрапник.На мнение съм,че в този преебан свят,ти трябва да си леко преебан в главата,за да оцелееш,така че нямаше значение.
-Изпуснах ранната смяна,а тя ми е много по-позната.Искаш ли да повисим заедно и ти да ми набелязваш бройки?Обещавам,че ще съм много стриктен и ще давам насоки,кое ми харесва и какво не

Получих си яденето и в момента, в който дюнерът се озова в ръцете ми, едва ли не станах друг човек. Очичките ми сякаш проблеснаха, а на лицето ми грейна усмивка, изпълнена с удовлетворение, радост и каквито там други приятни чувства се сетите. Така е, не беше лесно да си гладен, но щом имах нещо симпатично за хапване ставах възможно най-милото нещо, което можех някога да бъда. Добре де, така бе ако въпросното хапване беше нещо сладко, но и сега вече бях що-годе благосклонна към приемането на непознати нахалници. Може би защото просто обръщах по-голямо внимание на онова в ръцете ми, отколкото на стоящия до мен господинчо, но пък наистина бях готова да се натъпча като за световно. А прав не е удобно да ядеш. Затова и тръгнах към една от масичките в помещението, очаквайки да бъда последвана. Настаних се на единия стол и отправих поглед към мъжа.
- Е, добре. Какви да ти изискванията? - попитах го и ето, че последва първата ми хапка докато го чаках да ми отговори.
Можеше пък и да се окаже интересно да съветвам някого кои жени да зарибява. Щеше да ми е длъжник ако му излезе късмета.

Загубих се за момент...,някъде след нея,докато оценявах походката 'и.Не е зле,отсъдих докато ме опомняха,за да си взема поръчката.
Не носеше анцуг,с който задникът да 'и се очертава,за сметка на това износваше плода на някой сгафил татко.Беше се умилостивила след като имаше онова,което иска.
Я,чакай.Логиката ми хич не беше правдоподобна.
-Приеми го така: ще съдим книгата само по кориците.Ние сме несериозни.-получи си отговора.
Нима не помня как ядях по-рано?Като разпрано добиче.Как изглеждах?Като забременяла ненаситница...Аз,какво?
Момичето можеше просто да е от типа fodie и едната ми теория беше,че или здраво се потеше,за да си позволява такива порции,или нищо не 'и се лепеше.Късметлийка.А и повтарям,харесваше ми се.Не можех обаче да си ни представя на калъп,не мога.
Истината беше,че се стигна до такъв разговор само,заради прищявката ми да остроумнича.Не ми беше в стила да се извинявам,когато на дневен ред идваше оцеляването и неслучайно ми бяха казвали,че съм отгледан от вълци- по-скоро и отстъпих,защото...
Сигурно за пръв път не ставах от леглото със задницата нагоре и заради това днес не исках да подклаждам конфликти.
-А познай,-оставих бургера на масата и направих следното: показах напращялото деколте,тънката снага,подсещайки за нея с ръце върху торса и за последното 'и казах.-Харесвам дългосите с добре поддържани букли.Трябва косата им да е здрава,защото правичката,падам си да ги скубя

Чух изискванията му и изобщо не останах учудена. Типичните желания за някой, който си търсеше просто еднодневка или някоя, която най-много два-три пъти да мине през леглото му когато му станеше скучно. Но сега просто щях да загърбя не чак толкова приятните си чувства към подобни типове хора (макар, че и самата аз понякога проявявах такъв характер на разгонен индивид, който просто иска да си намери някой временен, колкото да й задоволи нуждите) и реших да постъпя чисто професионално. Сега целта бе да набележа "жертвата" за някой друг.
Огледах се наоколо. Наистина имаше прекалено много жени, но като представителка на техния пол може би щях успешно един вид да анализирам повечето от тях и да предположа коя каква бе и какво търсеше тук. И ето, че накрая я забелязах. Може би беше подходяща за него.
- Виж онази. - казах му, но нямах навика да посочвам понеже уж се водеше за некултурно, така че просто кимнах леко в посоката, в която се намираше въпросната жена.
- Онази блондинката.
Там, на една от масите, стоеше симпатична блондинка, някъде към средата на 30-те. Беше сгодничка, с дълга до раменете изрусена коса, в момента накъдрена (явно скоро бе ходила на фризьор, което значеше и че полага грижи да поддръжката си) и единствената дребна подробност бе, че до нея имаше дете на около 7-8 годинки - момиченце.

Игнорирах яденето още в секундата,която се съгласи.Дали нямаше аз да съм този,който ще е изненадан?
Насочих преценителен поглед към избранницата - Мили,Боже!Нима можеше да има съмнения,че ние с нея задължително трябва да задоволим нагона си,макар и без да се опознаване ни най-малко.Изглеждаше отегчена,в представите ми и влажна,но вниманието 'и беше вглъбено в отрочето,което по такъв начин хапваше от картофките и кюфтето(измъкнало измежду хлебчето),че напълно бях убеден,че ще ми провърви.Мустаците му от кетчуп бяха сладки.
-Яка е,много.А и е напращяла.Но дали не се чувства по-добре у дома,поне това казва лицето 'и,да взема да я зарежа още сега,а?
Свъсих се и сключих вежди,поглеждайки натам отново.Детето ме зяпаше,забелязало че аз го правя с майка му и след миг,това привлече вниманието и на мамчето.
-Не мога да си представя задника 'и..-изпъшках,изобщо без да осъзнавам,че съм на мушка и ме преценяват.Приисква ми се ръцете ми да са свободни,а колко се напрегнах,не ми позволи да възприема,че те всъщност са.
-Изключено е да говоря като сърфист,удрян много пъти по главата,а и подмятания от рода да,ко стаа,говорят за човек,който не иска да изглежда,че е на четирийсет и три години.
Изпуснах напрежението през ноздри и заявих като се надигнах от стола:
-Отивам при нея.В най-добрия случай няма да се върна.Изяш си всичко,мен не ме мисли.-и при тези думи,бутнах към нея и моята поръчка

Мълчаливо и уж привидно заинтересовано изслушах цялото му обяснение. Или може би си беше просто размишляване на глас от негова страна. Но както и да е. Навярно не се бях справила толкова зле с избора на самотна майка щом той реши да си пробва късмета. Поне да се надяваме, че майката всъщност бе самотна иначе рискувахме да се появи разярен съпруг и двата мъжки индивида да се погнат като разярени петли. Това определено щеше да е забавно. Дори за момент си го представих в съзнанието си, докато думичките "Отивам при нея" не ме накараха за малко отново да обърна внимание на мъжа пред себе си. Кимнах одобрително с усмивчица на лице. После обаче леко се надигнах и се наведох към него, за да успея да го потупам по рамото.
- Успех тогава. Дано те огрее.
Наместих си се пак удобно на стола и само като за допълнение вмъкнах:
- И гледай да не педофилстваш.
Така както беше се загледал и в детенцето преди малко знам ли какво може да му е минало през ума. Но ето какво мина отново през моя - имах още ядене и можех да си похапвам на спокойствие, така че пак се съсредоточих върху дюнера си.

Щеше ми се,но очевидно не беше достатъчно.
Вечерта пак се върнах в 'бързия ресторант'.Преди да се се струполя върху една от масите,си бях в леглото...Моето.Наминах и през това на майката,но след като всичко приключи,изявих желание да си кажем довиждане по-скоро.Не искам да си спомням колко ядове ми донесоха уговорките на онова глезено и лигаво хлапе-дъщерята,за да излезе от стаята и да мога да изчукам майка му.Грозно и имаше малък спор между двете страни,защото отказах да 'и правя фелацио,защо,имаше друга причина,но този път и без това тази русата беше абсолютното дърво.
Сега се ровичках из лаптопа,който едва онзи ден бях благоволил да заредя,а не го бях правил от месеци и не се бях докосвал изобщо до такова чудо толкова време.
Мейлът и носеше същото съдържание,както по-рано.Разглеждам изпратените от нея съобщения до Паку.

Скъпа мамо,
Рим е страхотен,Колизеумът е нещо страхотно,всички наоколо карат моторни скутери,мъжете са красиви,също и жените,също и храната.Искам да кажа,че ти само си мислиш,че си яла макарони,но не си,и това го разбираш едва,когато стъпиш тук.(Не се тревожи,не прекалявам с макароните) Липсваш ми.
Как си?

Офелия

Мозъкът ми трескаво започва да работи.Знам,че ще прегледам и другите съобщения,макар да съм го правил милион пъти.И докато подтискам горчилката в гърлото си,започват да се раждат копнежи за неща,които искам да се повторят

Прекарах следващите няколко часа обикаляйки из улиците - на път към бара, после към складовете за алкохол, пак към бара за да закараме там поръчаните напитки, после пък за други малки подробности, които щяха да са нужни да вечерта. Общо взето всяка моя дестинация срещаше края си на едно място - нощното заведение, което сега беше моя собственост и за което трябваше да отговарям. А не беше чак толкова лесно да ръководиш нещо такова, както предполагах в началото. Дори само разправиите с персонала си бяха натоварващи. Затова след поредния прекаран половин час там предпочетох просто да тръгна нанякъде, да отида на друго място. Запътих се пак из улиците - пеша, тъй като исках да се насладя на спокойствието, царящо наоколо. Харесваха ми малките, тихи и непренаселени улички, затова вървях все по тях, докато накрая не трябваше просто пак да мина покрай бара за 'бързо хранене'. Спрях се пред вратите му, чудейки се дали да не вляза отново. Този път наистина не бях гладна, но май нямаше да откажа нещо за пиене и кратка почивка в спокойното, топло помещение. И ето, че смело отворих вратата и влязох вътре. Веднага се отправих за поръчката си и щом в ръката ми се озова чаша топъл шоколад, започнах да се оглеждам за свободно местенце в някоя от забутаните части на бара. Но за моя изненада вместо свободно място (добре де и такива видях), фокусирах нещо съвсем различно и далеч повече привличащо вниманието. Мъжът от по-рано. Да не беше дошъл за още някоя бройка? Нима блондинката не му бе достатъчна? Но по начинът, по който замислено бе забил поглед в отворения пред себе си лаптоп май не това бе целта му.
Приближих се към него, минавайки зад гърба му. Надявах се да съм тихичка, незабележима, колкото само да се доближа и да задоволя проявилото се в мен любопитство. Щом бях достатъчно близо, че да надникна над рамото му и да видя какво толкова гледа, едва не се изкуших да изръся по възможно най-нетактичния начин "Коя е тази Офелия?", чието име видях изписано на екрана. Но от устните му се изплъзна само едно:
- Здравей.
Да, забавно.. Ако на мен ми се случеше някой така да ми изскочи изотзад и да ми изръси нещо сигурно щях да се стресна до толкова, че да се ударя в тавана.

Седях тук,без намерения да се изправя на крака и да им дам команда да ме изнесат към мястото,за което си мечтаех.Исках да съм в заведение,в което не може с едно обаждане да си запазите маса.В тези представи съм човека Крал на хидрото,който може да си осигури маса и на Тайната вечеря,стига да поиска.Да,сигурно и Исус би изминал пустинята,за да настани мен.Гледката от масата ми да е повече от красива под броениците светлини някъде от магистралата на тихоокеанското течение.
Ще лея вино като река.
Но наяве всъщност се разлива нещо друго;поздравът на мелодичния глас се разлива и ми докарва тръпки по гърба.Връща ме в реалността,като съм се оставил да ме стреснат.Извъртях се.
-Това си ти.-изхвърлхи през устни,схванати от напрежение,или по-скоро челюста ми беше схваната.Плъзнах ръка по клепачите си и ги разтърках,после и страните като се зашлевих по двете бузи,за да се опомня.
-Кое време е станало,за вечеря?Но не е ли много да нагъваш този боклук два пъти дневно,колкото и да не ти се лепи?-усмихнах се бегло,засичайки с поглед напитката в ръката 'и,после кимнах че одобрявам.Бързо дръпнах стола,с което 'и поднасях покана да седне,макар и неизречена.
-Хей.Добре,че те виждам отново.Днес по обяд се държах кретенски,понякога незнам какво ми става.Дължа ти извинение

Реакцията му беше напълно оправдана и очаквана, а от моя страна се чу тихичко кикотене. Трябваше по-често да изненадвам така хората.
- Мога да кажа същото и за теб. Не си ли дошъл пак да нагъваш чийзбургери?
То само като го погледнеш можеше да ти стане ясно, че не е тук заради храната. Или ако беше дошъл заради нея, то до толкова се бе отнесъл в разни други мисли, че напълно я бе забравил.
- Няма значение. И аз май не бях в най-доброто си настроение по-рано.
Не, че и сега настроението ми беше идеално, но предпочитах да се държа по-приветливо и да разпусна малко след днешните ми задължения.
- Сега сериозно, какво те води насам отново?
Приех поканата да седна до него и се наместих удобно на въпросното място. Вперих поглед, изпълнен с интерес и любопитство в него, и зачаках отговора.

Усмихнах се вече не така вяло,по-бодро и усетих как ми е леко.Забравих всичко,което ме занимаваше по-рано или поне засега.
-Сърфирам в нета.-и още щом го казах се разхилих. - Така де,сърфинга по принцип го ненавиждам и според мен това е само псевдояко позьорство,сумати педалско дори.Правя го само в нета. - завърших бавно,прикрил умората всевъзможно най-добре навсякъде по себе си,но не и в гласа.
Момичета с алените коси ме слушаше внимателно,та чак очите и скачах ту върху ръцете,ту на лицето,за да не изпуснат някоя от жестиколациите им.Последен поглед върху екрана и скочих на големия червен 'Х',затваряйки прозореца,който,от както тя беше тук,продължаваше да си стои отворен на едно от писмата на О.Последното обаче беше много смешно.
-Мисля си и,че се произвеждат лаптопи по четиринайсет долара за децата в Африка,а този тук,някои хора изплащат на вноски и даже са подхлъзнати да теглят кредити заради него.Не е ли това...
Тъкмо щях да кажа колко неоправдано е това,използвайки една много красива думичка и се чу трясък.
Инстинктивно се хвърлих под масата,за моя изненада повличайки за ръката и събеседницата си.Там вече на четири крака потърсих оръжието,което нямах и срещайки погледа 'и започвах да изпитвам срам.Унижение също.Трябваше да дам обяснение,и не,не ми се искаше просто да дам знак да се върнем по места и толкоз.
От кухнята някой беше изтърсил ножовете

Беше ми някак забавно да го слушам, да разбера гледните му точки, мненията му.. Може би щеше да ми стане хоби да изучавам характерите на напълно непознати за мен хора. А точно с този човек ми се получаваше наистина добре при това без да проявявам някакво нахалство с прекалено много въпроси.
Но ето, че гласът му бе прекъснат от някакъв трясък и докато се усетя вече бях завлечена под масата. Терористи? Крадци? Бомба? Е, ако беше последното сигурно трябваше да е някъде далече, тъй като тук си бяхме съвсем живи и.. явно само ние бяхме паникьосалите се. Или по-скоро само мъжът пред мен. Погледнах го доста учудено щом стигнах до извода, че шума бе дошъл от кухнята и явно някой там бе опуснал нещо. Цялата тази паника за нищо и никакви ножове, паднали на пода.
Както си бях на четири крака под масата, точно пред непознатия, леко се доближих до него и му подшушнах, така че да не чуе случайно някой от останалите тук:
- Какво има? Някакъв проблем? Фобия от нещо?
Знам ли, можеше да изпитва страх и паника от звука на падащи ножове. Някои събития, свързани с дадени вещи можеха много брутално на разбъзикат психиката на човек.

Никак,ама никак,не е лесно човек да се върне на стола си след такова изпълнение,дори и в 'бързо хранене',изпълнено с много хора,и адреналин,продължаващ да препуска в нервната система.Добре де,може би толкова си повярвах,че все съм в онзи ресторант от спомените ми,защото тук нямаше и шепа народ и едва ли толкова очи забелязаха нещо.
Този факт не ме успокои.Чуден си оставам в нейните очи.Вдигнах поглед от земята и въпросните мои се сблъскват с нейните на няколко сантиметра разстояние.
-И казвах,че това е голяма шибания.Изобщо живота е такава.- отклоних въпроса 'и преди още да съм анализирал,какво толкова ако не скрия.Ти не можеш да промениш света,той променя теб и моята постъпка беше достоверен пример за това.
Време беше да се опомня,защото с изражение като това,сякаш ще се разхълцам всеки момент и ще размахам сополи и сълзи като някоя дванайсет годишна ученичка,която не е поканена на рожден ден.(Всичко е наред,Ашли - Британи е пълен гъз и лайно, - всички те обичат.)
Всички те обичат,Елези.Всичко е любов.
-Малко съм нервен и отказвах да си го призная.Тая съвест ми показа кой е майстора.- Мъничко сме нервни,а,повторих си.Каква хубава дума-мъничко.
-Тук долу ми харесва.Спомням си едно време като деца играехме на крепости.

Добре. Имаше нещо гнило в цялата работа. Така и не получих пълно обяснение, но май не ми и трябваше. Щом ми напомни за онези детски години, в който на бас, че всеки от нас е стоял редовно под масата, криейки се от някого за да се занимава с нещо, или просто като част от някоя игра, взе да ми става забавно. Скоро изобщо забравих и за варианта да излезем от тук и да се върнем по местата си.
- Щом ти харесва може да си стоим и така. - отвърнах му с един необичайно весел тон, че още малко щеше да каже човек, че ми се проявява детинското поведение. Може би и точно така си беше.
- Но какво можем да правим така? Леко тесничко ми се струва.
Все още го гледах с онзи поглед, изпълнен с любопитство. Беше някак странен човек, необичаен и провокиращ интереса ми. Харесваха ми такива хора. Бе забавно един вид да ги изучаваш.

При тези нейни думи,започвам да назовавам и други тесни пространства.Само тесни пространства са ми в главата.
-Жалко,че има закони,защото...Така или иначе си застанала на лакти и колене...
Ехидно се подсмихнах,накрая давайки си вид,че просто се шегувам.Оставаше и едва скалъпените и впрегнати умения от обяда,на които се 'насладих',да не ми стигаха.Всъщност нищо не получих,а напразно се престарах,та сега едва гледам.
-А някой е посмял да припари до нашата крепост,а сме го сдъвкали и изплюли като за вечеря.Обичаш ли терористи?-изхилих се и вследствие,че се размърдах,се ударих в масата.Хващам се за пулсиращото място.
-Права си.Тесничко си е за грамади като нас.Пък и тук не идват никакви терористи.Да излизаме и ако нямаш повече работа,изобщо тук,може да ме придружиш...Ще ходя да си купувам тубичка с гел за анален секс,от големите разфасовки.
Изпуфтях докато се измъквах,без да отдавам значение,някой гледа ли,или не.Изтеглих и нея за ръката и поизтупах гърбината 'и: съжалявах,че изцапах хубавата 'и дрешка,но като че ли,вече започваше да ми свиква.
-Не.Няма да купувам,просто си търсех причина да се чупя от тук.Знаеш ли,русата майка клъвна..-отбелязах,може би за да направя комплимент на нея;щеше да се почувства добре,че всъщност разбира от сватосване.През това време започнам да си събирам нещата.

Терористи ли? Веднага се сетих за онази игричка, наречена Counter Strike, която все пак не ме бе примамила достатъчно за да започна да я играя. Но си бе оферта да играеш като единичка, така де - терорист. Пък и снайперите бяха забавни. Но както и да е.. В крайна сметка оставихме тези игрички под масата и като нормални възрастни хора изязохме от там, съвсем необезпокоимо, въпреки някой друг отправен към нас поглед от малцината присъстващи в заведението.
Засмях се тихо щом чух онова за гела. Нямаше как да не изръся нещо.
- Може би ще е добре наистина да си купиш. Току виж другия път съм те пратила не при симпатична блондинка ами при някой мъжки индивид. Блондини или брюнети ти допадат повече?
Смехът ми определено се засили щом дори си представих евентуалната сценка между него и още някой мъж. Това наистина си беше забавно. Опитах се обаче да се спра и да стана отново сравнително сериозна.
- Сега.. Наистина.. Браво за онова с блондинката. Дано ти е било приятно. Но едно въпросче - къде предлагаш да отидем?
Май беше ясно, че се съгласих да пообиколя насам-натам с него. И без това вече нямах кой знае каква работа, а малко разнообразие винаги беше добре дошло.