Стая 604

Остави я да командва и не съжали,макар да не искаше да свърши в нея това се оказа напълно не възможно,не можеше да се отдръпне и усети,как се влива в нея. Беше толкова много,изтръпна за секунда при мисълта,какво можеше да се случи. Отпусна се назад и дишаше тежко. Гледаше я объркано,макар че една жена,като нея сигурно пиеше хапчета за всеки случай той малко или много се страхуваше. Всъщност не е точно страх,той искаше дете ужасно много,обичаше децата но не знаеше,дали е способен да гледа дете. То рано или късно,щеше да разбере,че баща му е голяма отрепка,за това не искаше,да има деца,защото бе сигурен,че те ще го презират.

Кат усети края му заедно със своя ,те се сляха в едно и тя се отпусна върху него,не знаеше дали ще и позволи,но не и пукаше,не стана от него,остана седнала върху тялото му положила глава на гърдите му като си играеше с кожата му,милваше го нежно,описваше кръгове около зърната му,най-накрая се осмели да го погледне в очите
-Надявам се да се чувстваш добре ....от кога не си го правил така,бавно и чувствено?

Гледаше тавана,замисли се за свой си неща и до голяма степен се наслаждаваше на ласките и на докосването и,защото цялото му тяло настръхна от удоволствие след оргазъма,харесваше му.
Думите и я откъснаха от транса в който бе изпаднал.
-Не помня...
Истината е,че наистина не помнеше,защото бе много отдавна дори не знаеше дали не си го е представял само:
-Не знам от колко години точно,след като ме напусна,а и още преди това,заради травмите загубих нежното си отношение... Тогава имаше някакви отатъчни признаци но пак беше животинско.

-Трудно ли е?Трудно и е да се довериш и да говориш пред някой за това?Не се ли чувстваш по-добре,без терапии,без да ти втълпяват че не си еди какъв си?Да има нещо животинско в теб,в отношението ти,може да имаш трявми но това не те прави болен...това е риска на войната Логан .... знам че не съм аз човека който да ти говори това,не съм лекар,но пък не съм и безчувствена кучка която да не вижда по далеч от носа си ...
Кат се претърколи и легна до него,придърпа завивката и леко се прикри,смяташе за тази вечер повече да не го тормози,беше постигнала доста голям напредък и не искаше да го губи...
-Банята е с топла вода,има и вана ако искаш да си починеш ....и да се измиеш ....

-Не ми олеква,това остава за винаги.
Извърна се към нея,не го биваше във ваните но всъщност искаше една:
-Ще е нахално ли,ако те помоля да напълниш ваната,не бе бива в тези неща,а и да си призная малко ме мързи.
Голямо признания,да признаеш,че те мързи се оказа голямо:
-Ако искаш и ти може да се присъединиш,ще е да...
Щеше да каже приятно но си замълча.

-Ти си инат,но няма да споря с теб
Когато я помоли да напълни ваната и се стори наситина недодялано,не че не можеше ,а го мързеше,но той и сам си го призна и това и хареса,а и щом я покани ,това вече я озадъчи,тя мислеше да се сгуши в леглото и да го остави да помисли,но щом изказваше ,макар и недокрай поканата си за приятно изкарване ,как да му откаже
-Връщам се след 5 мин
Кат влезе в банята и пусна водата да пълни ваната,най-хубавото на стаите бе,че винаги бяха заредени с какви ли не соли и аромати,които възбуждаха сетивата,а Кат бе факир в тази магия
-Идваш ли?

-Идвам!
Каза той не знаеше,дали го чу но поне чу как леглото се освободи от тежестта му. Скоро го видя с цялото му великолепие на прага. Чакаше го да се настани,защото ако тя първа влезе може да я смачка. Влезе първо,а после я изчака и тя да се настани. Ваната не бе малка но той се оказваше прекалено голям за която е и да било вана. Не я отблъсна щом се настани в обятията му,показа че не му харесва но не се отдръпна,леко я намести за да не опира главата и в студената вана и да и ръби.

Не му бе много приятно във ваната,но пък се прикриваше умело,само дето не и пред мен.Кат посегна към солите и напълни ваната с тях,цялата вана стана в мехури и отпускаща,но Кат усещаше че не му е комфортно когато тя е в него за това се извърна срещу него ,но не го остави,прокара крак по неговия...
-Отпусни се,забавно ще е

С увиването на кракът и усети нежността и до бедрото си,като затвори очи и си пое дух. Изпъшка или по скоро издиша въздух:
-Трудно е да се отпусне човек,когато усеща...
Погледна я бегло:
-Бедрото ти в близост.
Затвори очи и се облегна назад и наистина си позволи да се отпусне:
-Всъщност,каза че си танцьорка,на ли не съм разбрал погрешно. Остави ме с впечатлението,че си специална и не спиш с кой да е.
Не отвори очи говореше монотонно и сякаш просто ей така но му беше любопитно:
-Всъщност,харесваш ли секса?

-Ако не го харесвах щях ли да съм тук?
Кат продължаваше да го докосва под водата,но не искаше да го възбужда,просто да го накара да се отпусне,да му е приятно,а и явно ставаше по разговорлив когато е отпуснат
-Да,танцувам,правя много неща в хотела...имам собствено шоу в бара,определено не оставам без работа...за това съм тук,г-н Леон плати много пари за да ме има и смятам че успявам да му ги върна многократно

-Още в началото си ги изработи,сега май работиш за удоволствие...
Усмихна се но само малко и едва ли си пролича от брадата и му от този ъгъл,а и бе толкова бързо:
-Не точно това питах но и този отговор ме устрой.
Мръдна ръката си,като леко я стисна за рамото но само колкото да се закачи или по скоро по свой начин да я погали.
-Добре,да си представим срещаш мистър идеален и как ще се измъкнеш от тук?
Питаше беше му любопитно да научи отговора:
-Няма принцове на бали коне да предупредя,така че романа го зарежи!

Погледна го и се засмя
-Ако имаше принц на бял кон нямаше да вземе мен,не съм Пепеляшка...
Как щях да се измъкна ли?По-най лесния начин,просто щях да си тръгна и никой никога повече нямаше да чуе за мен,нямаше да ме види,Каталина нямаше да същестува
-Така както дойдох...с разговор с Маркъс Леон

-Жена със свободен избор,малко жени го имат. Някой стават робини на работата си.
Беше спал с такива жени:
-Образованието ти не е проблем можеш да учиш и да работиш нещо което искаш.
Брей,от кога се бе превърнал в гуру и съветник:
-Ти си решаваш,макар че аз не съм завършил колеж,на война не ти зачитат образованието.
Прозя се не му се спеше но имаше нужда от въздух.

-Аз не съм робиня на работата си,а на миналото си и това винаги ще е от значение,мога да уча да,сега мога защото имам средствата да го направя,но нямам силата да залича миналото си,за затрия досието от приюта и годините на мръсни секс игрички по бардаци и клубове,мислиш ли че някой сериозен човек ще наеме бивша проститутка на работа..почти целия град ме познава,особено от както съм тук в хотела,всеки ще гледа на мен като на парче месо за което може да плати,а не на работеща жена...

-Да няма спор,че ще е точно така.
Макар че да бъдем честни хората бяха развратни и ако съдеха трябваше да бъдат осъдени и те самите.
-Хората са склони да съдят другите без да гледат първо към себе си. Повечето мъже си имат спретнати домове,с добри съпруги,деца и идват тук да правят платен секс. Понякога не трябва да съдиш онзи,който взема парите,а онзи който ги дава,
Все още седеше с затворени очи и говореше все така монотонно но влагаше умисъл в думите си макар да звучаха все едно излизаха без да се замисля:
-Може би е по добре да си намериш съпруг който може да се грижи за теб и да не ти се налага да работиш или просто да работиш за себе си.

-Именно тези мъже са нашия затвор,без тях нас нямаше да ни има,всяка жена щеше да е почтеннаи да гледа живота си,без да се налага да се продава...ако имаше начин да затворя това място,да спра тези хора...да спра Маркъс ...но уви,нямам тази сила
Имах я,трябваше ми много малко да го сторя,бях на последната права и човек като Логън можеше да ми помогне
-Какво мислиш ти по въпроса?Или не..няма къде да разпускаш ако място като Хотел Рикарди съществува

-Проституцията е древен занаят още от римско време. Според мен има нужда от такива места,докато си млад да се любуваш или ако си самотен.
Не знаех дали ме разбира не се опитвах да се оправдая:
-Въпроса е от гледната точка,ако гледаш на бърдаците,като свартелище на дявола,това ще си остане,ако ги мислиш,за хубави места. А,и съм сигурен,че има колежки,който си обичат занаята и не биха го напуснали. Според мен,когато един бардак следи за състоянието на работничките и се грижи да не се разболеят или нещо по лошо,си е добро място. Като всяко работно.

До някъде имаше право,но място като Рикарди търгуваше с животите и съдбите на хората и най вече на жените които работеха тук.
-Не съм човека който да съди
ЛЕон за дейността му,аз съм си доволна за сега,имам покрив над главата,когато съм зле има екип от лекари които се грижат за мен,най-хубавите дрехи ,гримове и какво ли още,не но светът ми е ограничен втези стени и мъжете които виждам...някои са страхотни,но други са си изроди...не се обиждай,ти си посредата,в началото груб, заплашителен,а сега си коренно различен,всяка друга би избягала в началото и би съжалила

-Не съм стока! Отлично го знам,не ме прави по малко зло,познавам си се.
Този път отвори очи и я погледна,за да види реакцията и:
-Аз съм прям човек,дори болезнено прям,когато видя нещо го казвам такова каквото е. Колкото и ти се мислиш за недостойна толкова и аз се чувствам дори повече.
Премина отново с ръка по гърдите си,като няколко капки се стичаха по оформеното му мъжко тяло:
-И аз като теб не мога да имам престижна работа,добра съпруга и деца,който да се гордеят с мен. Сигурно ако имам шанса,което я малко вероятно децата ми,ще се срамуват от мен.

-О я стига,бил си военен,бил си се за страната си,само защото е завършило зле за теб не значи,че не можеш да имаш хубава работа ,красива съпруга която да те обожава и деца които да се гордеят с теб...прекалено ниско мнение имаш за себе си и миналото си...
Може би именно такъв мъж искаше и Кат,но кой уважавщ себе си мъж,че дори и той който бе на дъното според собствената си теория не би се влюбил в жена като Кат...
-Прекалено си черноглед, а си се занемарил,ако се обръснеш,ако си погрижиш малко за косата си и гардероба си съм сигурна,че ще припадат по теб,въпреки белезите и сериозния ти поглед,на мен не ми е трудно да си те представя,а и както ти казах,тези белези ме възбуждат страшно много...

-С голям успех можеш да се превърнеш в един моден стилист.
Каза го доста иронично,макар да беше истина. Но от другата страна тя никак не знаеше за мръсната му работа:
-Да страхотна гордост,баща пенсионер,забравен от държавата принуден да върши всякакви неща за да не мизерства.
Погледна я:
-Кур... Такива места са рядкост,често рискувам с по ефтините варианти.

-Невъзможен си...
А какво ли бе готов да свърши за пари,да убие Леон,да срути сградата с някоя бомба...но как да го принуди да го направи,той явно харесваше това място,за това тя трябваше да действа сама,имаше доста доказателство за мръсната дейност и незаконните дела на Леон които хотела с легалната си работа прикриваше,че и оставаха може би дни да се махне от тук
-А колкото до това да съм стилист..повярвай ми ако ме биваше до сега да съм те убедила поне малко да те променя,но ти си инат

-Не по скоро трябва да си вируглава психоаналитичка и стилист в едно.
Пъхна ръката си под нея и тънкото и кръстче и я дръпнах към себе си,като се оказа върху мен и гърдите ми:
-А,и признай си честно,брадата ми,ще ти липсва? Няма какво да те гъделичка по бедрата.
Можеше да усети възбудата му,която отново беше на пост,а провукаторката се оказа върху него.
-И за колко секси намираш грозните ми белези?
Присви очи и сложи другата си ръка върху кръста и.

Тялото на Кат реагира на допира му,на усещането за тялото му,прокара ръка по някои от белезите ,като видя погледа му,той наблюдаваше движението й,когато Кат се наведе и целуна рана от коршум,проследи я до следващата,момичето нежно обгръщаше всеки белег с внимание и нежност ,като не забрави и мъжа под себе си,другата и ръка се вкопчи в члена му и без милост започна да си играе с него
-Страшно много...

Потрепери от удоволствие,цялото му тяло потрепери от удоволствие. За първи път се чувстваше добре от това да я уязвим и не защитен от нищо,дори нямаше оръжие в себе си. Макар че можеше да убие някой и с голите си ръце. Хареса му и не се отдръпна и въздиша от удоволствие:
-Виждам... и усещам...
Остави я сама да прави това,което иска,защото така беше много по добре,много по добре за всички,защото тя знаеше,как да бъде премерено груба или нежна:
-Искам те искам да те видя как се извиваш върху мен!