Индустриалната зона

Мислеше си,че повече няма да я види,защото тя просто работеше там но когато му се обадиха,за да я убият всичко се изясни. Бяха я разкрили,че е от полицията и той беше този който да я ликвидира. Само че не можеше да направи това.
През изминалите дни той много мислеше за нея и искаше отново да отиде въпроса е,че се правеше на беден,всъщност имаше тлъста сметка някъде в чуждестранна банка но живееше мизерно,за да не бие на очи.
Отвлече я,като добре я претършува за разни бобулечки,телефони и всякакви подобни неща. Трябваше да останат сами. За първи път си послужи да използва приспивателно,защото щеше да му отнеме много време да се бори с нея.
Излезе в индустриалната зона в една порутена постройка и я върза за един от столовете,който донесе. Завързана здраво без ни най-малка обция да се измъкне.

Кат бавно отвори очи,докато се фокусира и осъзнае къде е мина доста време,опита се да стане,но се оказа вързана за един стол.Опита всякак да се отвърже,но явно този който я бе вързал си разбираше от работата,опита да стигне до ножчето си,но се оказа ,че не си е на мястото,явно я яха претърсили когато са я отвеждали от хотела и я бяха лишили от всичко с което можеше да се измъкне.
-Подяволите-сега се налагаше да импровизира,но първо трябваше да знае с кого си има работа..
Когато се огледа видя Логан и остана неприятно изненадана
-Какво за бога си мислиш ,че правиш?

Вече започна да излиза от упойката или по скоро идваше в съзнание. Дори успя да ме разпознае:
-Знаеш ли в каква,каша си се забъркала?
Извърна се,целия бе мръсен,и с по дълга брада от преди:
-Дори нямаш идея нали?
Присви очите си,като се приближи към нея:
-Ти знаеш ли с какво се занимавам скъпа?
Клекна близо до нея,като я погледна в очите,но присви своите:
-Платиха ми да ти отрежа хубавото вратле,да те хвърля в морето и да станеш храна за акулите и скъпата ти полиция нямаше да ти помогне.

-Дали знам с какво се занимава?Пределно ясно ми е какъв си Логан,мислиш ли,че след като си тръгна не се разрових и не открих кой си всъщност....
Полиция,той сериозно ли,още ли вярваше ,че съм полицай...
-В какво съм се забъркала,няма да е за първи път недоволен клиент да иска някоя проститутка да изчезне за да не развали хубавата му репитация....много пъти са искали да ме убият Логан,но признавам,този път са изобретателни,пратили са ми бивш военен

Не откъсна поглед от нея,копнееше едновременно да я целуне но не трябваше,защото искаше че трябва да докаже нещо:
-Оу не не скъпа... Тук не става дума за недоволен клиент скъпа... Не...
Изправи се леко,като извади една снимка и я обърна към нея,това беше шефа и,този който уж и бе помогнал,сега той искаше смъртта и,а ФБР нямаше да и помогне,а и щеше да я прати на много по опасна мисия:
-Този така мил човек,плати 1 милион за да накарам секси телцето ти да изчезне.
Хвърли снимката на земята:
-ФБР ли,агентка под прикритие да разкрие мръсните далавери и да закрие хотела. Проучила си ме но нямат нищо срещу мен,а съм убил повече хора от колкото можеш да си представиш.

По дяволите,Маркъс ме подозираше и явно бе открил че не съм от най-чистите и сега бе пратил Логан да ме убие за да не го предам на властите
-Наистина ли си мислиш,че нямаме нищо срещу теб?Наистина ли си мислиш ,че ФБР не знае за малките ти мисиики...просто няма достатъчно доказателства,макар малките ни разговори да стигат да се отвори случай и да бъдат разкрити повечето ти убийства..но не това е проблема сега...а това че трябва да ме убиеш...само се чудя защо още не си го сторил?А?Хайде,стреляй,убий ме...
Наистина не разбираше защо си бе правил труда да я води тук,защо я чака да се събуди,не я уби веднага и не се отърва от трупа й

-Защото не искам да го правя!
Повдигна ръката си,като я погали по врата:
-Успя да ми влезеш под кожата,не мога да те убия.
Проблемът беше друг,дали можеше да живее с това,че не е опитал да я задържи но се страхуваше,че тя няма да приеме това,че е убиец:
-Искаш ли живот ти повече да не е свързан с това?
Приви очи,като погледна към нея:
-Мога да ти помогна да живееш живота,който искаш.

-Аз пак мога да живея живота който искам,такава бе оговорката,аз предавам Маркъс,а те изтриват миналото ми,щях да съм нов човек,с нов живот..
Той не можеше да я убие?Това пък какво беше,нима ме харесваше,нима имаше симпатии към жертвата си
-Нима си се размекнал...какво толкова ти направих,че ще пренебрегнеш 1 милион и ще ме спасиш?Ако не побързаш скоро и двамата ще сме мъртви,познавам Маркъс,сигурна съм че те следи ..няма да остави живи свидетели,дори да ме убиеш ,скоро ще ме последваш,той не оставя никого жив ...

-ФБР обещава без да изпълнява! И на мен хиляди пъти ми обещаваха,че ще е последната ми мисия но продължаваха да ме пращат,докато не изпаднах в кома.
Маркъс бе никой в моя свят и винаги можех да му замажа очите:
-Знаеш ли? Щом поръчва убийството на мен,значи никой друг не бива да се меси,защото мога да откъсна главата на Маркъс. Не ме е страх от никого,най-малко пък от него. Не може да ме проследи.
Вдигна отново ръката и,като хвана брадичката и:
-Ще инсценирам смъртта ти,за Маркъс,ще си мъртва,парите ще останат за теб. Документите ти фалшивия ти паспорт и билети са готови,ще заминеш и ще живееш на някое по хубаво място.

-Защо?Защо ти е да ми помагаш,защо не ме убиеш и не вземеш парите?Можех да те пратя в затвора,можех да те обвиня че си ме насилил,какво сторих че да заслужа да ми подариш живота...Маркъс можеше да поръча на всеки да ме убие,но защо ти?
Искаше да знае какво го е накарало да я спаси,да спаси и двамата защото Кат носеше негово дете.Дни след като бе заминал бе разбрала,че чака дете и то не от другиго.Часове след като Логан си тръгна Каталина осъзна ,че не е взимала хапчета между последните се задачи и това доведе до фатален може би резултат...За Логан можеше и да е,тя искаше дете и смяташе да отгеда бебето....
-Не ми дължиш нищо,аз ти бе откровен с мен,а аз те излъгах...спестих ти истината за себе си,е част от нея...не си длъжен да инсценираш нищо

-Защото ми влезе под кожата,не мога да си го обясня,от както излязох от хотела мисля,само за това. Знам,за всичко,знам че ме лъжеше,защото съм свикнал да разпознавам лъжите.
Отдръпна се от нея,копнееше повече от всичко да я целуне:
-Аз съм обречен на повече от 36 години съм и съм един убиец,живота е свършил за мен. Но ти имаш толкова много неща,който можеш да направиш. Да се омъжиш,да имаш деца,да работиш това,което искаш. Ще ти помогна дори след това да вляза в затвора,искам да знам,че си добре.
Все още я държеше завързана за това взе един нощ и преряза въжетата:
-Трябва да ми се довериш.

-Да ти се доверя?Ти довери ли ми се?Естетвенно ,че не ...трябваше да прибягвам до трикове за да измъкна каквото и да е от теб....Довери ли ми се когато разбра каква съм ...
Кат се изправи и разтърка ръцете си,болеше я определено
-И продължаваш да се самосажъляваш,живота не е свършил и за теб,можеш да имаш деца,да бъдеш щастлив,но си прекалено вглъбен в проблемите си,мислиш само какво си бил ,не виждаш когато някой се интересува от теб и иска да ти помогне
Кат застана пред него и го помилва по бузата
-Имаш шанс да бъдеш щастлив..

Улови ръката и,като я измести леко и целуна дланта и от вътрешната страна. Мустачките му леко я гъделичкаха,за това отново я постави на бузата си:
-Мен не ме мисли,искам да ти помогна,да те измъкна от това. Без Маркъс,без ФБР,да си си сама господарка,да живееш без страх.
Не спираше да я гледа в очите,толкова много искаше да бъде с нея:
-Аз съм убиец,не заслужавам да имам нищо. Ще вляза в затвора,за твоето убийство,ще си излежа всичко.

-НЕ!Няма да ти позволя да прави подобно нещо...влезеш ли в затвора кой ще се грижи за мен?А?Кой ще се грижи за детето ти,кой ще го научи да оцелява,да се бие и да стреля?Да не си посмял да го сториш ....
Едва сега Кат осъзна какво беше казала,Лога се бе отдръпнал леко от нея,пусна ръката й и Кат я сложи на корема си като го погали леко,видя озадачения му поглед,може би не и вярваше
-Правилно чу,ще имаш дете,през онзи ден в който бяхме заедно ....мислех че съм взела хапчетата си,но явно съм забравила и ....сега чакам твоето дете...но ако толкова държиш да влезеш в затвора ,добре....върви,аз няма да гледам сама дете ...
Не го мислеше,но някак си трябваше да го накара да се откаже от безумния си план

Шока от чутото го изкара извън тялото му. Не можеше да реагира,а просто асимилираше чутото. Мислеше си,че не е чул правилно,че просто е една лъжа,която се изричаше в момента.
-Наистина ли!
Очите му шареха и трепереха,не знаеше,какво да мисли,как беше възможно всичко това.
-Аз...
Искаше го,повече от всичко на света искаше да бъде баща и да има семейство но не вярваше,че на него можеше да се случи. Приближи се бързо,като обхвана нежно лицето и в големите си длани,като я целуна жадно. Най-странното е че никак не му пукаше дали детето е от него. Просто факта,че е бремена му е достатъчен,ако тя искаше той да е до нея щеше да го стори:
-Аз ще съм до теб...
Пусна едната си ръка към корема и,като леко я раздвижи:
-Ще избягаме заедно.

-Ако не ми вярваш ,твоя работа,няма за какво да те лъжа повече.А и едно дете не е повод да лъжа.Да имаш право да се съмняваш в това,но не съм от онези жени които биха натресли чуждо дете само и само да отърват кожата....
Той я милваше,искаше да и помогне и да избягат заедно
-Сигурен ли си че искаш това дете,имаш право да се съмняваш в мен и в това дали е твое дете ...

-Не ми пука. На когото и да е бебето,то ще е наше,аз ще му бъда баща.
Даде и да се разбере,че не му пукаше особено ако детето е на някой друг. Въобще не го засягаше:
-Ти ми влезе под кожата,изпитвам силни чувства към теб. Не мога да кажа че те обичам,защото се страхувам това да не ме рани.
Отново я дари с една целувка:
-Ще е нашето дете.
Сега трябваше да мисли,как и двамата та избягат и как да не я подложи на нещо рисковано за да не загуби детето.

-Ама ти си невероятен знаеш ли...аз ти казвам ,че няма защо да те лъжа,сигурна съм че бебето е твое и честно да ти кажа аз съм тази която не вярва на думите ти за чувства,но е факт че и аз не мога да спра да мисля за теб от както си тръгна.....
Имаше нужда от ръцете му,наистина в момента малко се боеше,имаше миг в който наистина си мислеше че може и да я убие,не бе мислела че толкова скоро Маркъс ще я заподозре
-Какво ще правим сега?

-Ще ти уредя документите,ще изнсценирам смъртта ти. Не бива да заминаваме заедно.
Погали я по бузата:
-Имаш фалшиви документи,готови са имаш и кредитна карта на името. Самолетните билети са за Париж. Купих къща но не съм ходил още там,няма мебели. Отиваш и се нанасяш,като обзавеждаш къщата и се готвиш за бебето. След един месец,ще дойда и аз. Аз също ще инсценирам смъртта си.
Погалих я отново:
-Това е много важно,ако изчезнем заедно,ще заподозрат,че сме избягали. Трябва да замажа очите и да пусна връзки,за да поправят още няколко документи.

-Как ще го направиш,как ще излъжеш че си ме убил...Маркъс ще иска тяло,ще иска доказателство....Не искам да те нарани....
За първи път от както бе в агенцията се боеше,беше се научила да не се бои,но сега имаше шанс за нов живот и не искаше да го изгуби
-Ако не се появиш?

-Аз работя без трупове или взривявам или пращам при акулите. Не искаше труп искаше тотална ликвидация.
Погали я нежно по брадичката:
-По зъбите ти мила.
Присвих очи:
-Една експлозия,огъня заличава всички следи. Единственото,което остава са зъбите ти. Немерих зъбния ти картон и направиха точната реплика. Ще открият изгорена кола с труп,ще успеят да те идентифицират само по зъбите. Напълно достатъчно на Маркъс да мисли,че си мъртва,ФБР също. А,аз мога и по рано да замина но трябва да остана за да уредя още документи.

-Кога успя,кога направи такива планове,кога уреди документите ми....
Никога не бе мислела,че ще разчита на мъж като него,въобще на някой мъж в живот си,никога до сега не бяха и предлагали помощ,никой мъж не се интересуваше от нея по този начин.
-А ако не ти повярва,ако нещо се обърка?Не,няма да замина без теб

-Чуй ме! Ще ми повярва имам желязна репутация,а и след като излезе от стаят си е мислел,че те мразя.
Погали леко устните и,а след това ги целунах:
-Бях ме се подредили доста и двамата,сигурен е че желая смъртта ти.
Трябваше да замине,защото много неща не бяха уредени:
-Трябва да заминеш без мен,всичко ще е наред до сега не съм се провалял,няма да се проваля и сега.
Ако искаше труп,щеше да го има но въпреки това този план беше супер:
-Чу ли ме,ще заминеш без мен,само ще си промениш косата,ще носиш очила.

-Защо не ме мразиш?Имаш пълното право да го правиш,не бях честна с теб,през цялото време не бях честна...не заслужавам това което правиш за мен ... Маркъс има право да иска смъртта ми,а ти да го сториш....
Но все пак той искаше да замина,да се махна и да живея с него в Париж,да се променя за да не ме познаят...
-Дължа ти толкова много .... как да ти се отплатя ?