Добре дошли!
Искате удоволствие, желаете го, копнеете за него. Добре дошли в Каса Рикaрди. Скандално място, където господарят наистина е господар, и трябва да му се подчиняват. Зад вратите на хотела ще намерите най-доброто обслужване, което може да Ви бъде предложено. За вашите нужди ще се погрижи персонала на хотела, който ще Ви предложи точно това което търсите. Търсите качествен роб, или пък искате да бъдете доминирани, това е вашето място. Тук вашите желания, ще бъдат осъществени. Забавления без забрани. Тук всеки грях намираше своето място. Мистър Х, Ви очаква.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 36, на Нед Яну 13, 2013 5:25 pm
When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
2 posters
Страница 1 от 3
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3 
When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Пет Фев 28, 2014 11:11 am
- Mood song:
...When things gone wrong..
Още с настъпването на 00:00 Алия знаеше, че този ден ще е много по- тежък за нея от всеки друг наскоро. Стоеше пред часовника с отвореното си колие, в което се намираха снимките на майка й, баща й и нейната по- малка версия. Сви устни, когато от очите й потекоха няколко сълзи, спускайки се по порцелановите й бузи. Белатрикс стоеше в тъмнината съвсем сама на пода, осветявана само от луната и слабата червена светлина на цифрите на часовника. Ни вопъл, ни стон. Тя не продумваше, дишаше равно и единствено лекoто й задъхване подсказваше на някой евентуален наблюдател, че тя плаче.
Но нямаше подобен наблюдател. Волтер, нейният господар си бе легнал отдавна и тя стоеше сама в своята стая. В последно време с него не се караха чак толкова много, но тя винаги щеше да си остане студена. Сърцето й винаги щеше да си остане от камък. Тя не заслужаваше друго.
- Белатрикс-Алия Натаниел Лестейндж. - прошепна името си в тъмнината и се подсмихна мрачно, докато сълзите й се умножаваха, премрежвайки зрението й в реалността, за да я отведат към по- щастливи спомени. Те бяха рядкост и все повече избледняваха, но тя постоянно си ги припомняше, за да не ги забрави. Те бяха единственото нормално нещо, останало в нея.
Така прекара цялата вечер. Плачейки. Тъгувайки. Тя ги загуби отдавна, но това нямаше да промени тъгата й. Болката й винаги щеше да остане голяма. По някое време на нощта започна буря. Гръмотевици, светкавици, порой. Каква ирония...
Когато навън започна да се развиделява тя реши да се разходи, Пороя продължаваше, може би щеше да има късмета да я убие, както бе направил с родителите й. Да, но вероятно не.. тя имаше да плаща за много грешки, преди да бъде достойна да срещне погледите им отново. Синеокото момиче навлече тънко яке и панталон, както и някаква блуза. Не се стараеше да се облича много, така или иначе щеше да подгизне. Имаше два часа до закуската, според правилата на Волтер и тя щеше да ги оползотвори. Излезе тихо, така че да не го буди и скоро вървеше надолу по улицата. Сълзите й се увеличиха, когато дъждът се смеси с тях, така поне никой нямаше да разбере колко тъжна е тя.
Бродеше из околните улици като призрак. Бледа, с дълбоки сенки под очите, заради безсънието. Ставаше по- лошо с дните, но не можеше да заспи. Просто не можеше. Цялата бе мокра до кости, но продължаваше да върви в посока, различна от тази към апартамента на Волтер, без да се интересува от странните погледи, които хората, които излизаха рано за работа й мятаха. Беше като съкрушено привидение, което не можеше да си намери мястона този свят.
В точно девет часа брюнетката прекрачи прага на апартамента. Събу обувките си и свали якето си, запътвайки се към трапезарията, макар да знаеше, че оставя мокри следи след себе си. Волтер щеше да го преживее, ако пък не - щеше да я накаже. Нищо ново по слънцето. Или по- скоро под гръмотевиците, точно в момента. Е, остаряваше с още една година. Една стъпка по- близо до смъртта!
Но нямаше подобен наблюдател. Волтер, нейният господар си бе легнал отдавна и тя стоеше сама в своята стая. В последно време с него не се караха чак толкова много, но тя винаги щеше да си остане студена. Сърцето й винаги щеше да си остане от камък. Тя не заслужаваше друго.
- Белатрикс-Алия Натаниел Лестейндж. - прошепна името си в тъмнината и се подсмихна мрачно, докато сълзите й се умножаваха, премрежвайки зрението й в реалността, за да я отведат към по- щастливи спомени. Те бяха рядкост и все повече избледняваха, но тя постоянно си ги припомняше, за да не ги забрави. Те бяха единственото нормално нещо, останало в нея.
Така прекара цялата вечер. Плачейки. Тъгувайки. Тя ги загуби отдавна, но това нямаше да промени тъгата й. Болката й винаги щеше да остане голяма. По някое време на нощта започна буря. Гръмотевици, светкавици, порой. Каква ирония...
Когато навън започна да се развиделява тя реши да се разходи, Пороя продължаваше, може би щеше да има късмета да я убие, както бе направил с родителите й. Да, но вероятно не.. тя имаше да плаща за много грешки, преди да бъде достойна да срещне погледите им отново. Синеокото момиче навлече тънко яке и панталон, както и някаква блуза. Не се стараеше да се облича много, така или иначе щеше да подгизне. Имаше два часа до закуската, според правилата на Волтер и тя щеше да ги оползотвори. Излезе тихо, така че да не го буди и скоро вървеше надолу по улицата. Сълзите й се увеличиха, когато дъждът се смеси с тях, така поне никой нямаше да разбере колко тъжна е тя.
Бродеше из околните улици като призрак. Бледа, с дълбоки сенки под очите, заради безсънието. Ставаше по- лошо с дните, но не можеше да заспи. Просто не можеше. Цялата бе мокра до кости, но продължаваше да върви в посока, различна от тази към апартамента на Волтер, без да се интересува от странните погледи, които хората, които излизаха рано за работа й мятаха. Беше като съкрушено привидение, което не можеше да си намери мястона този свят.
В точно девет часа брюнетката прекрачи прага на апартамента. Събу обувките си и свали якето си, запътвайки се към трапезарията, макар да знаеше, че оставя мокри следи след себе си. Волтер щеше да го преживее, ако пък не - щеше да я накаже. Нищо ново по слънцето. Или по- скоро под гръмотевиците, точно в момента. Е, остаряваше с още една година. Една стъпка по- близо до смъртта!
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Пет Фев 28, 2014 5:31 pm
Беше хубаво да се спи, но тази вечер Волтер го гонеше безсъние, затова след като се повъртя известно време в леглото и накрая си пусна телевизора като го намали почти до край, не искаше да събуди Алия.
Загледа се във някакъв филм, но във същото време не му отделяше никакво внимание. Беше се замислил за нещо много по - важно. Алия утре имаше рожден ден, знаеше до защото паспорта й беше у него. На него пишеш рождената й дата, която беше точно на следващия ден. Беше се погрижил. На сладкаря в ресторанта беше поръчал да направи торта и я беше взел още предната вечер. Беше я сложил в хладилника в голяма кутия и беше написал бележка. "Не отваряй!" Съмняваше се Алия да подмине това. Беше й купил дори подарък, нещо мъничко, но изпитваше страх, че нямаше да й хареса. Никога не беше купувал подарък за някого, не и за рожден ден. Или поне на жена. Волтер нямаше много приятели. Понякога научаваше от служителите, ако някои техен колега има рожден ден, но тогава Волтер даваше парично възнаграждение, ценеше труда на хората си. Заради тях все още беше в бизнеса.
С Алия обаче беше различно, на него наистина му се искаше тя да хареса подаръка си, беше го избрал сам и му беше отнело цял ден да реши какво точно да и вземе. За щастие тя не прекрачваше прага на стаята му, затова и си беше позволил да го остави на нощното си шкафче. Можеше да се каже, че гледаше повече натам отколкото към телевизора. Скоро осъзна, че върху екрана вече се движат буквите. Смени канала и всичко започна от начало. Как да и го подари, дали да е сутринта, щеше ли да е нормално да я прегърне или да й каже "Честит рожден ден", може би да я целуне по бузата.
Така мина цялата му вече в размишления. Към седем часа, стана от леглото и отдели малко време на душа преди да се облече и да излезе от стаята си. Вратата на Алия беше затворена затова я подмина, не искаше да я притеснява, отиде до кухнята, за да приготви кафе Щеше да е добре да има когато се събуди. Подсвирквайки си някаква мелодия очите му попаднаха върху часовника на кафе машината. Беше вече девет, а нея още я нямаше, което беше странно, но щеше да я остави да поспи, днес щеше да се вържи мило, не всеки ден, човек имаше рожден ден.
Докато се суетеше в кухнята чу входната врата да се отваря, а след това и да се затваря. Секунди по късно джвакащи стъпки започнаха да се приближават към него. Бела се появи на вратата напълно мокра, ако беше излязла от банята, вероятно би била по суха. Волтер присви очите си поглеждайки я заплашително, докато погледите им се срещаха.
- Да не би да искаш да настинеш? - Попита хладно господарят й и заобиколи барплота. Започваше да изстива, което нямаше да върши добре. Опитваше се да запази спокойствие, когато продължи. - Иди да се изкъпеш със гореща вода, приготвил съм кафе. Какво ти се закусва?
Опитваше се да се държи възможно най мило, но сега не беше само заради рождения й ден. Алия изглеждаше покъртително, като снимка на смъртта. От далече си личеше, че не е спала, а слабата й фигура изглеждаше още по изпита. Това някак си жегна Волтер и го накара да се притесни. Никак не му се искаше да припада отново...
Загледа се във някакъв филм, но във същото време не му отделяше никакво внимание. Беше се замислил за нещо много по - важно. Алия утре имаше рожден ден, знаеше до защото паспорта й беше у него. На него пишеш рождената й дата, която беше точно на следващия ден. Беше се погрижил. На сладкаря в ресторанта беше поръчал да направи торта и я беше взел още предната вечер. Беше я сложил в хладилника в голяма кутия и беше написал бележка. "Не отваряй!" Съмняваше се Алия да подмине това. Беше й купил дори подарък, нещо мъничко, но изпитваше страх, че нямаше да й хареса. Никога не беше купувал подарък за някого, не и за рожден ден. Или поне на жена. Волтер нямаше много приятели. Понякога научаваше от служителите, ако някои техен колега има рожден ден, но тогава Волтер даваше парично възнаграждение, ценеше труда на хората си. Заради тях все още беше в бизнеса.
С Алия обаче беше различно, на него наистина му се искаше тя да хареса подаръка си, беше го избрал сам и му беше отнело цял ден да реши какво точно да и вземе. За щастие тя не прекрачваше прага на стаята му, затова и си беше позволил да го остави на нощното си шкафче. Можеше да се каже, че гледаше повече натам отколкото към телевизора. Скоро осъзна, че върху екрана вече се движат буквите. Смени канала и всичко започна от начало. Как да и го подари, дали да е сутринта, щеше ли да е нормално да я прегърне или да й каже "Честит рожден ден", може би да я целуне по бузата.
Така мина цялата му вече в размишления. Към седем часа, стана от леглото и отдели малко време на душа преди да се облече и да излезе от стаята си. Вратата на Алия беше затворена затова я подмина, не искаше да я притеснява, отиде до кухнята, за да приготви кафе Щеше да е добре да има когато се събуди. Подсвирквайки си някаква мелодия очите му попаднаха върху часовника на кафе машината. Беше вече девет, а нея още я нямаше, което беше странно, но щеше да я остави да поспи, днес щеше да се вържи мило, не всеки ден, човек имаше рожден ден.
Докато се суетеше в кухнята чу входната врата да се отваря, а след това и да се затваря. Секунди по късно джвакащи стъпки започнаха да се приближават към него. Бела се появи на вратата напълно мокра, ако беше излязла от банята, вероятно би била по суха. Волтер присви очите си поглеждайки я заплашително, докато погледите им се срещаха.
- Да не би да искаш да настинеш? - Попита хладно господарят й и заобиколи барплота. Започваше да изстива, което нямаше да върши добре. Опитваше се да запази спокойствие, когато продължи. - Иди да се изкъпеш със гореща вода, приготвил съм кафе. Какво ти се закусва?
Опитваше се да се държи възможно най мило, но сега не беше само заради рождения й ден. Алия изглеждаше покъртително, като снимка на смъртта. От далече си личеше, че не е спала, а слабата й фигура изглеждаше още по изпита. Това някак си жегна Волтер и го накара да се притесни. Никак не му се искаше да припада отново...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Съб Мар 01, 2014 6:34 pm
Момичето напълно бе изключила рецепторите си за студ и каквито и да е чувства, затова не забелязваше лекото си треперене. Това не й попречи обаче да го изгледа злобно, относно командващия му тон. Не й беше до неговото командване точно сега, но не мислеше да хаби и думите си за него, решавайки че зловещият й вид плюс злобен поглед говорят достатъчно сами по себе си.
- Не съм гладна.
Единствените думи, които отсече и сви устни, след което го заобиколи и го подмина. Движейки се сякаш механично, робинята отиде до банята си, където свали всички дрехи и автоматично пусна горещата вода. Стоя под нея пет минути, сложи шампоан и душ гел и след още пет минути излезе. Подсуши набързо кожата си, навлече пуловер от кашмир, бикини и клин, след което се замъкна до кухнята отново. Беше подсушила леко косата си, колкото да не капе, но дори не я беше сресала.
Наля си кафе и седна на масата, изучавайки действията на господаря си. Не смяташе да се извинява за поведението си.
- Не съм гладна.
Единствените думи, които отсече и сви устни, след което го заобиколи и го подмина. Движейки се сякаш механично, робинята отиде до банята си, където свали всички дрехи и автоматично пусна горещата вода. Стоя под нея пет минути, сложи шампоан и душ гел и след още пет минути излезе. Подсуши набързо кожата си, навлече пуловер от кашмир, бикини и клин, след което се замъкна до кухнята отново. Беше подсушила леко косата си, колкото да не капе, но дори не я беше сресала.
Наля си кафе и седна на масата, изучавайки действията на господаря си. Не смяташе да се извинява за поведението си.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Съб Мар 01, 2014 10:53 pm
Май обърка всичко. Алия не изглеждаше много добре, зачуди се дали не се беше разболяла вече. Можеше да е настинала или...
От тези мисли започна да се притеснява да не е нещо по сериозно, а и беше отказала закуска.
Последва я до стаята й, но когато чу, че е под душа просто се върна и седна на масата с кафе в ръка. Беше му гузно, че й се сопна, на рождения й ден. Държанието му беше грубо, трябваше да й се реваншира по някакъв начин.
Когато Алия се върна и седна срещу него, Волтер насочи погледа си към нея.
- Днес си взех почивен ден, какво ще кажеш да излезем. Играе ми се боулинг. Какво ще кажеш? - Трябваше да я накара да се усмихне, да направи деня и запомнящ се. Да я накара да се забавлява. Чудеше се дали да не й устрои някакъв купон, но той мразеше излишния шум, пък и нямаше кого да покани. Лошото на това да си антисоциаялен.
- После може да идем на кино, ще обядваме в ресторанта, а и да идем на казино, да похарчим малко пари... Ходи ли ти се в Лас Вегас?
Това не знаеше от къде му дойде, но града на греха, нямаше място за сравнение с който и да е друг, особено ако ставаше въпрос за забавления.
От тези мисли започна да се притеснява да не е нещо по сериозно, а и беше отказала закуска.
Последва я до стаята й, но когато чу, че е под душа просто се върна и седна на масата с кафе в ръка. Беше му гузно, че й се сопна, на рождения й ден. Държанието му беше грубо, трябваше да й се реваншира по някакъв начин.
Когато Алия се върна и седна срещу него, Волтер насочи погледа си към нея.
- Днес си взех почивен ден, какво ще кажеш да излезем. Играе ми се боулинг. Какво ще кажеш? - Трябваше да я накара да се усмихне, да направи деня и запомнящ се. Да я накара да се забавлява. Чудеше се дали да не й устрои някакъв купон, но той мразеше излишния шум, пък и нямаше кого да покани. Лошото на това да си антисоциаялен.
- После може да идем на кино, ще обядваме в ресторанта, а и да идем на казино, да похарчим малко пари... Ходи ли ти се в Лас Вегас?
Това не знаеше от къде му дойде, но града на греха, нямаше място за сравнение с който и да е друг, особено ако ставаше въпрос за забавления.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Съб Мар 01, 2014 11:11 pm
По дяволите, той знаеше. Наистина, наистина, наистина Алия се надяваше той да не се е поинтересувал за тази подробност, затова и си мълчеше, но очевидно любопитството му е безгранично. Проклет тринадесети Октомври..
Все пак британката реши да запази самообладание и не промени настроението и лицето, нито пък погледа си. Вдигна го към него, все така празен и студен, докато отпиваше от чашата си.
- Ако правиш всичко това заради факта, че съм се родила на тази дата - не си прави труда. Просто пренебрегни този факт и толкова. Предпочитам да си остана в стаята. - заяви тя тихо и дрезгаво, след което прочисти гърлото си и прибра крака до тялото си, върху стола. Прехапа долната си устна, след което погледна надолу и издърпа вестника, който бе избутан в края на масата. Току виж разбере нещо интересно за държавата, в която живееше.
В интерес на истината никога не беше гласувала, или нещо такова. Дори не беше сигурна, че знае сегашното име на президента. Не беше в час с политиката, но никога не я е интересувала. Сега се зачете в страницата с нещастните случаи. Толкова много убийства по пътища. Всяко удебелено заглавие свързано с автомобилен инцидент сякаш й се забиваше в очите. Забиваше се като поредния пирон в сърцето й, напомняйки й как точно загуби родителите си.
Поне не беше единствената. Не, че това я успокояваше.
Все пак британката реши да запази самообладание и не промени настроението и лицето, нито пък погледа си. Вдигна го към него, все така празен и студен, докато отпиваше от чашата си.
- Ако правиш всичко това заради факта, че съм се родила на тази дата - не си прави труда. Просто пренебрегни този факт и толкова. Предпочитам да си остана в стаята. - заяви тя тихо и дрезгаво, след което прочисти гърлото си и прибра крака до тялото си, върху стола. Прехапа долната си устна, след което погледна надолу и издърпа вестника, който бе избутан в края на масата. Току виж разбере нещо интересно за държавата, в която живееше.
В интерес на истината никога не беше гласувала, или нещо такова. Дори не беше сигурна, че знае сегашното име на президента. Не беше в час с политиката, но никога не я е интересувала. Сега се зачете в страницата с нещастните случаи. Толкова много убийства по пътища. Всяко удебелено заглавие свързано с автомобилен инцидент сякаш й се забиваше в очите. Забиваше се като поредния пирон в сърцето й, напомняйки й как точно загуби родителите си.
Поне не беше единствената. Не, че това я успокояваше.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Съб Мар 01, 2014 11:59 pm
Волтер присви леко очите си. Нима наистина му беше отказала да се забавляват? Не изглеждаше много щастлива от факта, че навършва двадесет и четири години, той също не беше в настроение да остарява, кой беше, но все пак това беше важен ден, на който си се родил и все някой се е зарадвал, че те има.
- Нима днес е рождения ти ден? - Направи се на учуден и леко повдигна рамене. - Това е малко странно, снощи взех торта без причина, мислех си да те изненада със закуска. Това се нарича съвпадение.
Отпи от кафето си, все още гледайки я над ръба на чашата, не знаеше какво точно да каже. Очевидно не можеше да повдигне настроението й, а така му се искаше да го направи. Изглеждаше доста болнава, нямаше да се учуди ако му паднеше в краката.
- Значи да разбирам, че не ти се ходи до Вегас, това е наистина жалко. - Промърмори след като преглътна и върна чашата на масата. - Както киното и боулинга...
Това щеше да е наистина жалко. Не искаше старанието му да приключи толкова бързо и безуспешно.
- Не можем ли да забравим, че днес е рождения ти ден и да излезем някъде?
- Нима днес е рождения ти ден? - Направи се на учуден и леко повдигна рамене. - Това е малко странно, снощи взех торта без причина, мислех си да те изненада със закуска. Това се нарича съвпадение.
Отпи от кафето си, все още гледайки я над ръба на чашата, не знаеше какво точно да каже. Очевидно не можеше да повдигне настроението й, а така му се искаше да го направи. Изглеждаше доста болнава, нямаше да се учуди ако му паднеше в краката.
- Значи да разбирам, че не ти се ходи до Вегас, това е наистина жалко. - Промърмори след като преглътна и върна чашата на масата. - Както киното и боулинга...
Това щеше да е наистина жалко. Не искаше старанието му да приключи толкова бързо и безуспешно.
- Не можем ли да забравим, че днес е рождения ти ден и да излезем някъде?
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Нед Мар 02, 2014 11:35 pm
Той обаче явно наистина си беше наумил, че трябва да излязат днес. Очевидно беше пропуснал през ушите си информацията, че тя предпочита да си стои в стаята, но от друга страна - колко шанса имаше да го свари в такова настроение.
Затова просто сви рамене. Ако прекараше деня в стаята си щеше да плаче и да се самосъжалява. Навън поне ще имаше стимул да се държи силна.
- Ако обещаеш да не ми подаряваш нищо и да не споменаваш или намекваш нищо за тази проклета дата - съгласна съм.
Естествено, брюнетката си имаше условия, които той не харесваше по принцип, но щеше да ги преживее този път. Тя отпи отново от кафето си и зачака команда дали да се облича или да си остане тук.
Затова просто сви рамене. Ако прекараше деня в стаята си щеше да плаче и да се самосъжалява. Навън поне ще имаше стимул да се държи силна.
- Ако обещаеш да не ми подаряваш нищо и да не споменаваш или намекваш нищо за тази проклета дата - съгласна съм.
Естествено, брюнетката си имаше условия, които той не харесваше по принцип, но щеше да ги преживее този път. Тя отпи отново от кафето си и зачака команда дали да се облича или да си остане тук.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Пон Мар 03, 2014 10:32 am
Волтер завъртя очите си след думите й. Поставяше му условия, ами ако той започнеше като нея: "Ще си седиш в стаята но аз ще стоя с теб." "Ще се къпеш, но аз ще те наблюдавам как го правиш.". Беше лесно да се поставят условия, но това не значеше, че той мислеше да ги изпълни.
Изправи се от стола си и отидох до стаята си от където взех малкия подарък, който й бях купил. Върнах се при нея и поставих мечето на масата. Знаех, че сега ще се ядоса и ще избеснее, вероятно дори би хвърлила подаръка ми по мен, но ме ми пукаше, аз и го бях избрал с радост.
- Няма от къде да знам, че не харесваш рождения си ден. Просто съм мил с теб... Сам го избрах, наистина ми отне доста време, до сега не съм купувал подарък за нечии рожден ден, ако не си забелязала нямам много приятели, ако не ти харесва може да ми кажеш, така ще знам, че не съм улучил вкуса ти. - Зае отново мястото си срещу нея и се загледа на някъде отглеждаше цялото помещение, като се опитваше да не срещне погледа й. Избягваше го, защото не искаше да види яростта в очите й, а тя сигурно беше ядосана, щом не искаше подарък.
Изправи се от стола си и отидох до стаята си от където взех малкия подарък, който й бях купил. Върнах се при нея и поставих мечето на масата. Знаех, че сега ще се ядоса и ще избеснее, вероятно дори би хвърлила подаръка ми по мен, но ме ми пукаше, аз и го бях избрал с радост.
- Няма от къде да знам, че не харесваш рождения си ден. Просто съм мил с теб... Сам го избрах, наистина ми отне доста време, до сега не съм купувал подарък за нечии рожден ден, ако не си забелязала нямам много приятели, ако не ти харесва може да ми кажеш, така ще знам, че не съм улучил вкуса ти. - Зае отново мястото си срещу нея и се загледа на някъде отглеждаше цялото помещение, като се опитваше да не срещне погледа й. Избягваше го, защото не искаше да види яростта в очите й, а тя сигурно беше ядосана, щом не искаше подарък.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Вто Мар 04, 2014 8:43 am
Това беше върха на гадорията. От всички животни по света той бе решил да й подари точно мече, при това много подобно на онова, което тя имаше, когато отиде в къщата на леля си.
- Много мило от твоя страна.. - каза момичето задавено и глухо, усещайки напиращите сълзи и задушаващия паничен пристъп. Взе го и го огледа, след което взе ножа, поставен до чинията й и го заби в корема на мечето. Острието излезе от другата страна при силния удар и се заби в масата.
Алия се изправи, навеждайки глава и тръгна към стаята си.
- Отивам да се приготвям. Да не пропускаме деня, който си планирал.. - промърмори достатъчно високо, че да я чуе и се скри в стаята си. След 15 минути беше готова и гримирана, за да не плаши хората навън. Сложи си черни очила и цялата общо взето беше в черно. Чувстваше се комфортно така.
- Много мило от твоя страна.. - каза момичето задавено и глухо, усещайки напиращите сълзи и задушаващия паничен пристъп. Взе го и го огледа, след което взе ножа, поставен до чинията й и го заби в корема на мечето. Острието излезе от другата страна при силния удар и се заби в масата.
Алия се изправи, навеждайки глава и тръгна към стаята си.
- Отивам да се приготвям. Да не пропускаме деня, който си планирал.. - промърмори достатъчно високо, че да я чуе и се скри в стаята си. След 15 минути беше готова и гримирана, за да не плаши хората навън. Сложи си черни очила и цялата общо взето беше в черно. Чувстваше се комфортно така.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Вто Мар 04, 2014 9:59 am
Очевидно не беше улучил вкуса и. Когато прониза мечето сякаш прониза него, личеше си, че не е в настроение за нищо, но той също беше инат, макар доказано по - малък от нея.
Изчака я пред вратата и заедно излязоха от апартамента. Беше облечена като за погребение, и настроението му веднага падна до облеклото й, дори по - ниско. Нямаше да реве, но определено се чувстваше зле.
Не обичаше сградата поради една причина, асансьора никога не беше празен и пътува с някакви семейства с деца, които гледаха сякаш всеки момент ще го нападнат. Не харесаше децата, не искаше деца, но и нямаше възможност да има, така, че не му пречеше да се забавлява.
Излязоха отпред и шофьора на лимузината веднага излезе и отвори чадър за да ги запази сухи докато се качат в лимузината. За такива поводи обичаше само да се вози.
- С кое искаш да започнем? - Отсреща получи само мълчание затова поръча на шофьора. - Карай към някоя игрална зала, боулинг, пейндбол, такива неща...
Изчака я пред вратата и заедно излязоха от апартамента. Беше облечена като за погребение, и настроението му веднага падна до облеклото й, дори по - ниско. Нямаше да реве, но определено се чувстваше зле.
Не обичаше сградата поради една причина, асансьора никога не беше празен и пътува с някакви семейства с деца, които гледаха сякаш всеки момент ще го нападнат. Не харесаше децата, не искаше деца, но и нямаше възможност да има, така, че не му пречеше да се забавлява.
Излязоха отпред и шофьора на лимузината веднага излезе и отвори чадър за да ги запази сухи докато се качат в лимузината. За такива поводи обичаше само да се вози.
- С кое искаш да започнем? - Отсреща получи само мълчание затова поръча на шофьора. - Карай към някоя игрална зала, боулинг, пейндбол, такива неща...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Чет Апр 10, 2014 9:45 am
Последното, което Алия искаше на този ден бе да празнуват, затова и не протестира, когато Волтер накара шофьора си да тръгне към някое увеселително забавление. Никак не й беше до това. Изобщо.
Не можеше да си побере в ума как ще успее да се изправи от тази седалка и да извършва каквито и да е действия, които трябва да я забавляват, когато на този ден бяха починали родителите й.
- Нека да е боулинг. - нямаше как просто да се облече в някакви дрехи и да стреля по някакви хора с боички или нещо от сорта. Боулинга й изглеждаше най- спокоен и подходящ. Щеше да хвърля онази топка, представяйки си, че кеглите са нейните лица през годините и да гледа как падат едно по едно. Плюс това можеше и да се понапие там. Имаше бира, нали?
Не можеше да си побере в ума как ще успее да се изправи от тази седалка и да извършва каквито и да е действия, които трябва да я забавляват, когато на този ден бяха починали родителите й.
- Нека да е боулинг. - нямаше как просто да се облече в някакви дрехи и да стреля по някакви хора с боички или нещо от сорта. Боулинга й изглеждаше най- спокоен и подходящ. Щеше да хвърля онази топка, представяйки си, че кеглите са нейните лица през годините и да гледа как падат едно по едно. Плюс това можеше и да се понапие там. Имаше бира, нали?
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Чет Апр 10, 2014 1:40 pm
Ентусиазма й беше равен с това на небето, което между впрочем не спираше да изсипва товара си над тях. Настроението в колата падаше рязко и заплашваше да замрази всичко докато Волтер не проговори отново.
- Може и да не харесваш деня, но като се замислиш това е напълно обикновен ден, като всеки друг, всъщност не, това е почивния ми ден... Знам, че не ме харесваш и нямаш причини да го правиш, но... Може поне да се усмихнеш малко. Не знам дали знаеш, но нямам много приятели и ти си единствения човек в живото ми, а компанията ти е наистина покъртителна... - Ако беше излязъл с куче сигурно щяха да водят повече разговори и по дълги всъщност.
Тя го правеше тъжен, не се чувстваше полезен, всъщност беше непълноценен, което още повече го измъчваше... Поне стигнаха бързо до залата. Шофьора им отвори врата и можеха спокойно да излязат от колата и да влязат на закрито. Отидоха до гишето, където раздаваха обувки под наем и си взеха размер. Алия бе поискала боулинг, това и щяха да играят. Отвориха им пътека и Волтер като кавалер и позволи първия удар.
- Ти започваш, знаеш ли правилата или да ти ги обясня набързо?
- Може и да не харесваш деня, но като се замислиш това е напълно обикновен ден, като всеки друг, всъщност не, това е почивния ми ден... Знам, че не ме харесваш и нямаш причини да го правиш, но... Може поне да се усмихнеш малко. Не знам дали знаеш, но нямам много приятели и ти си единствения човек в живото ми, а компанията ти е наистина покъртителна... - Ако беше излязъл с куче сигурно щяха да водят повече разговори и по дълги всъщност.
Тя го правеше тъжен, не се чувстваше полезен, всъщност беше непълноценен, което още повече го измъчваше... Поне стигнаха бързо до залата. Шофьора им отвори врата и можеха спокойно да излязат от колата и да влязат на закрито. Отидоха до гишето, където раздаваха обувки под наем и си взеха размер. Алия бе поискала боулинг, това и щяха да играят. Отвориха им пътека и Волтер като кавалер и позволи първия удар.
- Ти започваш, знаеш ли правилата или да ти ги обясня набързо?
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Чет Апр 10, 2014 5:54 pm
Беше й неловко да си го признае, но нямаше представа от точните правила. Все пак.. кога тя е имала шанса да излиза сред хора и да прави всичко това. Да, гледаше телевизия и знаеше всичко на теория, но не и на практика.
- Слушам те. Но на кратко моля. - каза красавицата, докато връзваше обувките си, захвърлила настрани токчетата си. Направи връзките на панделка и застана до мястото, където бяха наредени топките и взе една.
- Съжалявам, не мога да си помогна. Просто съм си такава в тези дни. Може би трябва да си вземеш рибки.. те ще те радват повече - предложи му, непосредствено след като той обясни всичко и взе една топка.. беше толкова тежка, че Алия реши, че няма да е лошо да започне да прави някакви упражнения за заякване. С тези пилешки мускули беше лесна мишена за всеки.
Погледът й се отправи напред и тя се прицели, но както и се предполагаше първият й опит не беше от най - успешните. Топката й влезе в улея и не успя да събори нищо.
- Прелест. Йейй! - каза тя с престорена радост и се огледа. - Искаш ли нещо за пиене? От тук виждам, че има бира, което е моята цел днес. - промърмори мрачно, но все пак нямаше как да не го попита. Не искаше да бъде по- неучтива от това, ако беше възможно изобщо.
- Слушам те. Но на кратко моля. - каза красавицата, докато връзваше обувките си, захвърлила настрани токчетата си. Направи връзките на панделка и застана до мястото, където бяха наредени топките и взе една.
- Съжалявам, не мога да си помогна. Просто съм си такава в тези дни. Може би трябва да си вземеш рибки.. те ще те радват повече - предложи му, непосредствено след като той обясни всичко и взе една топка.. беше толкова тежка, че Алия реши, че няма да е лошо да започне да прави някакви упражнения за заякване. С тези пилешки мускули беше лесна мишена за всеки.
Погледът й се отправи напред и тя се прицели, но както и се предполагаше първият й опит не беше от най - успешните. Топката й влезе в улея и не успя да събори нищо.
- Прелест. Йейй! - каза тя с престорена радост и се огледа. - Искаш ли нещо за пиене? От тук виждам, че има бира, което е моята цел днес. - промърмори мрачно, но все пак нямаше как да не го попита. Не искаше да бъде по- неучтива от това, ако беше възможно изобщо.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Чет Апр 10, 2014 8:32 pm
Не беше голяма философия, не че Волтер знаеше повече. Всичко което имаше в главата бяха правила, като това, че имат по два удара един след друг и ако настъпиш линията ти се отнема удара. Но като цяло, той също не беше играл. Затова и обясни наистина на много кратко, просто защото самия той не знаеше как се играе.
Настани се на масичката отстрани и я изчака да замери кеглите, после и втори път... Виждаше й грешката но нарочно не й каза, преди да седне на масата. Сервитьорката дойде и им се усмихна приятелски.
- Какво ще желаете? - Без меню? Това беше професионално изкривяване от негова страна, но реши да си премълчи.
- Ще желаем двоен скоч, по възможност, най стария, който имате, а за дамата същото, но с някаква газирана напитка. - Нарочно не я оставих да си поръча сама и отпратих сервитьорката преди Алия да е успяла да възрази.
- Ооо извинявам се, да не би да искаше ти да кажеш нещо... Свикнах с рибките, те само зяпат и не говорят. - Трябваше да й покаже, че е наранен и обиден, затова се изправи победоносно и си избра топка, но не като нея, някоя която да му е извън категорията. Той взе дванадесет килограмовата и замери кеглите, като успя да бутне само едната в единия край, но това не го обезсърчи. Имаше втори опит и общо три кегли паднаха долу. Май трябваше да идат на пътеката за начинаещи...
Върна се на мястото си сядайки срещу нея.
- Защо не пробваш със зелената топка. Мисля че ще ти е по лесно, ако това което хвърляш тежи по малко от теб...
Настани се на масичката отстрани и я изчака да замери кеглите, после и втори път... Виждаше й грешката но нарочно не й каза, преди да седне на масата. Сервитьорката дойде и им се усмихна приятелски.
- Какво ще желаете? - Без меню? Това беше професионално изкривяване от негова страна, но реши да си премълчи.
- Ще желаем двоен скоч, по възможност, най стария, който имате, а за дамата същото, но с някаква газирана напитка. - Нарочно не я оставих да си поръча сама и отпратих сервитьорката преди Алия да е успяла да възрази.
- Ооо извинявам се, да не би да искаше ти да кажеш нещо... Свикнах с рибките, те само зяпат и не говорят. - Трябваше да й покаже, че е наранен и обиден, затова се изправи победоносно и си избра топка, но не като нея, някоя която да му е извън категорията. Той взе дванадесет килограмовата и замери кеглите, като успя да бутне само едната в единия край, но това не го обезсърчи. Имаше втори опит и общо три кегли паднаха долу. Май трябваше да идат на пътеката за начинаещи...
Върна се на мястото си сядайки срещу нея.
- Защо не пробваш със зелената топка. Мисля че ще ти е по лесно, ако това което хвърляш тежи по малко от теб...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Чет Апр 10, 2014 8:55 pm
Браво на Волтер. Спечели си един наистина злобен поглед от страна на Алия и тя изчака ''прелестния'' му удар, след което поклати глава и извъртя поглед. Изчака момичето да дойде и побърза да глътне уискито наведнъж, още преди тя да го беше оставила на масата, след което постави чашката в таблата й и се усмихна изкуствено.
- Голяма Бира. По-бързичко! - поръча си този път това, което наистина искаше и отпи от колата си, за да прекъсне изгарящото чувство в гърлото си. След като я изпи наполовина на един дъх тя се насочи към топките, без да обръща внимание на коментарите му и разгледа топките.
- Да, защото твоят блестящ удар и тактика събориха всички кегли. Извинявам се, кралю на боулинга.- промърмори саркастично и хапливо, хвърляйки му поглед през рамо, след което вирна носле и отново се обърна напред. Хареса си друга, но определено не беше тази, която той й каза. Все пак нямаше да му се подчинява току така. Прицели се. Понамести се, след което хвърли топката, която този път не потъна веднага в улея. Събори цели три кегли, което автоматично биеше неговият сегашен рекорд.
Вторият й удар беше почти толкова успешен - още две. И все пак се справи по- добре от него. Върна се на масата и кръстоса дългите си крака, след което надигна голямата чаша с бира и зачака неговото изпълнение.
- Голяма Бира. По-бързичко! - поръча си този път това, което наистина искаше и отпи от колата си, за да прекъсне изгарящото чувство в гърлото си. След като я изпи наполовина на един дъх тя се насочи към топките, без да обръща внимание на коментарите му и разгледа топките.
- Да, защото твоят блестящ удар и тактика събориха всички кегли. Извинявам се, кралю на боулинга.- промърмори саркастично и хапливо, хвърляйки му поглед през рамо, след което вирна носле и отново се обърна напред. Хареса си друга, но определено не беше тази, която той й каза. Все пак нямаше да му се подчинява току така. Прицели се. Понамести се, след което хвърли топката, която този път не потъна веднага в улея. Събори цели три кегли, което автоматично биеше неговият сегашен рекорд.
Вторият й удар беше почти толкова успешен - още две. И все пак се справи по- добре от него. Върна се на масата и кръстоса дългите си крака, след което надигна голямата чаша с бира и зачака неговото изпълнение.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Чет Апр 10, 2014 9:37 pm
Нещата започнаха да загрубяват, а щом Франсоа си го мислеше, значи ставаше наистина зле. Не го послуша съответно. Вероятно трябваше да и каже да не взима най - тежката топка, за да играе именно с нея. Сервитьорката дойде с бирата й оставяйки я на масата, а Волтер я погледна почти злобно.
- Ако си харесваш работата и искаш да я запазиш, можех да си придърпаш машината за бира и бутилката, в противен случай ще ти се наложи доста да подтичваш. - Изля чашата в гърлото си както беше направила и Алия и я подаде на момичето със къса поличка. - Нека има второ...
Отиде до пътеката за втори път и реши този път да не се правя на много силен, взимайки десет клограма, вместо предните дванадесет. Засили се както беше гледал по телевизията и бутна четири от всички десет кегли... На втория обаче боулинг топката попадна в улея и не успя да събори нищо. Това нямаше обаче да го накара да смали самочувствието си, напротив седна срещу нея с високо вдигната брадичка и взе чашата й от ръцете й, в която имаше по малко от половината напитка, която най - сладко той си изпи.
- Вие сте на ред, принцесо на вкиснатото настроение.
- Ако си харесваш работата и искаш да я запазиш, можех да си придърпаш машината за бира и бутилката, в противен случай ще ти се наложи доста да подтичваш. - Изля чашата в гърлото си както беше направила и Алия и я подаде на момичето със къса поличка. - Нека има второ...
Отиде до пътеката за втори път и реши този път да не се правя на много силен, взимайки десет клограма, вместо предните дванадесет. Засили се както беше гледал по телевизията и бутна четири от всички десет кегли... На втория обаче боулинг топката попадна в улея и не успя да събори нищо. Това нямаше обаче да го накара да смали самочувствието си, напротив седна срещу нея с високо вдигната брадичка и взе чашата й от ръцете й, в която имаше по малко от половината напитка, която най - сладко той си изпи.
- Вие сте на ред, принцесо на вкиснатото настроение.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Сря Апр 16, 2014 9:03 pm
Това не й харесваше. Той я дразнеше, при това много, но какво можеше да каже? Всъщност имаше и не мислеше да си го запазва за себе си.
- Копеле. - промърмори под носа си хубавицата и извъртя очи, след което се изправи на дългите си стройни крака и си взе същата топка, с която стреля преди малко. Англичанката беше абсолютно решена да подобри всичките му рекорди, макар и като начинаещ, затова се целеше внимателно и с всеки удар успяваше все повече да се доближи до целта си.
Когато сервитьорката донесе поредната бира Алия си я взе в ръцете, възможно най- далеч от Волтер, докато той стреляше. Нямаше да позволи и тази да й вземе и да й изпие.
- Е, кога приключва това чудо? - попита по някое време брюнетката, заглеждайки се в странния екран, който би трябвало да показва точките, но тя нищо не му разбираше.
- Копеле. - промърмори под носа си хубавицата и извъртя очи, след което се изправи на дългите си стройни крака и си взе същата топка, с която стреля преди малко. Англичанката беше абсолютно решена да подобри всичките му рекорди, макар и като начинаещ, затова се целеше внимателно и с всеки удар успяваше все повече да се доближи до целта си.
Когато сервитьорката донесе поредната бира Алия си я взе в ръцете, възможно най- далеч от Волтер, докато той стреляше. Нямаше да позволи и тази да й вземе и да й изпие.
- Е, кога приключва това чудо? - попита по някое време брюнетката, заглеждайки се в странния екран, който би трябвало да показва точките, но тя нищо не му разбираше.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Чет Апр 17, 2014 10:18 pm
Правеше се на гаден и сам не разбираше колко много се набутва с това. Да смесва два алкохола, при това след като не е закусвал подобаващо. Погледна към монитора, за да види резултата. Алия го водеше, но нямаше да се впряга, дори да беше по добър би я оставил да победи.
- Имаме по още един удар. - Каза Франсоа след като успя да фокусира монитора. Зае мястото си на стола и отново взе чашата си в ръце, колкото да отпие няколко доста големи глътки. Щеше да се напие, не го интересуваше дали на Алия й харесва такъв или не. Той също не я харесваше сърдита, но тя не го питаше, нито я интересуваше как се чувства. Волтер се ядосваше за това, че трябва да търпи такова отношение от страна на робинята си, при положение, че толкова се стараеше да е нежен и грижовен, поне на този така важен ден за днес.
Доизпи чашата си, след което се върна на пътеката за последния си опит, да я мине, макар едва ли да се случа, дори да успее да направи страйк
След удара си, монитора им пожела една вечер и отново останаха сами като около тях се навърташе и сервитьорката.
- Ти избираш какво да правим сега, на какво ти се играе?
- Имаме по още един удар. - Каза Франсоа след като успя да фокусира монитора. Зае мястото си на стола и отново взе чашата си в ръце, колкото да отпие няколко доста големи глътки. Щеше да се напие, не го интересуваше дали на Алия й харесва такъв или не. Той също не я харесваше сърдита, но тя не го питаше, нито я интересуваше как се чувства. Волтер се ядосваше за това, че трябва да търпи такова отношение от страна на робинята си, при положение, че толкова се стараеше да е нежен и грижовен, поне на този така важен ден за днес.
Доизпи чашата си, след което се върна на пътеката за последния си опит, да я мине, макар едва ли да се случа, дори да успее да направи страйк
След удара си, монитора им пожела една вечер и отново останаха сами като около тях се навърташе и сервитьорката.
- Ти избираш какво да правим сега, на какво ти се играе?
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Сря Юли 23, 2014 4:47 pm
Брюнетката се огледа наоколо - останалите пътеки бяха доста празни. Очевидно или ги бяха отпратили с грубото си държание, което те не биха понесли, или просто робинята и нейния смотан господар бяха единствените луди, които играеха по това време. Кой изобщо ходи сутрин?
Всъщност, дори това беше без значение. Момичето откри, че хвърляйки тази топка, която тежеше сигурно почти колкото нея й помагаше да си изразходва гнева. Не смяташе да се връзва нито на опитите на Волтер да се напие, нито на целия ден. Просто щеше да се отдаде на играта, никой нямаше право да я съди, че точно днес е като буреносен облак.
- Предпочитам да изиграем още една игра от тези. И ако не ти се играе ще играя сама. - казах, свивайки рамене и отпи бавно от бирата си. Прибра косата си в конска опашка и махна всичките гривни от ръцете си. Сега беше наистина готова да играе и да победи всеки, който беше срещу нея. А Волтер можеше само да спре да се оплаква, защото префърцуненото му държание беше най- малкото, от което тя имаше нужда - още повече от подаръците му. Може би един прост разговор..., но той не беше такъв, така че за сега оставаха на периода с мълченето. За щастие имаха шофьор, който да й помогне този път с мъкненето на господаря им в случай на редовното му напиване.
Едно розово хапченце щеше да й се отрази доста добре в този момент. По принцип ги беше спряла малко преди да отиде при него. И по дрехите си разбираше, че беше напълняла, но май на това му се вика да си здрав. И все пак.. екстазито винаги й е било любимо, а сега дори него го нямаше, за притъпи поне малко болката в сърцето й от днешния ден. Тя си беше виновна, без нея те щяха да са още живи. Но не, тортата със зайче беше задължителна, нали..
Всъщност, дори това беше без значение. Момичето откри, че хвърляйки тази топка, която тежеше сигурно почти колкото нея й помагаше да си изразходва гнева. Не смяташе да се връзва нито на опитите на Волтер да се напие, нито на целия ден. Просто щеше да се отдаде на играта, никой нямаше право да я съди, че точно днес е като буреносен облак.
- Предпочитам да изиграем още една игра от тези. И ако не ти се играе ще играя сама. - казах, свивайки рамене и отпи бавно от бирата си. Прибра косата си в конска опашка и махна всичките гривни от ръцете си. Сега беше наистина готова да играе и да победи всеки, който беше срещу нея. А Волтер можеше само да спре да се оплаква, защото префърцуненото му държание беше най- малкото, от което тя имаше нужда - още повече от подаръците му. Може би един прост разговор..., но той не беше такъв, така че за сега оставаха на периода с мълченето. За щастие имаха шофьор, който да й помогне този път с мъкненето на господаря им в случай на редовното му напиване.
Едно розово хапченце щеше да й се отрази доста добре в този момент. По принцип ги беше спряла малко преди да отиде при него. И по дрехите си разбираше, че беше напълняла, но май на това му се вика да си здрав. И все пак.. екстазито винаги й е било любимо, а сега дори него го нямаше, за притъпи поне малко болката в сърцето й от днешния ден. Тя си беше виновна, без нея те щяха да са още живи. Но не, тортата със зайче беше задължителна, нали..
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Чет Юли 24, 2014 1:57 pm
О, настроението и се беше пооправило, направо. Как не беше забелязал колко е усмихнаха весела и как подскачаше от радост, че го е победила.
- Да, разбира се, както кажеш. Нали искам на теб да ти хареса. - Сви устните си в права линия и извърна очите си от лицето й. - Започни, ти ще си първа, отново.
Не си направи труда да я поглежда очевидно беше че го мрази, не беше сигурен защо изобщо правеше каквито и да е жалки опити, да я накара да се почувства значима, да се усмихне, да се забавлява, да е поне на половина толкова лъчезарна колкото беше във Франция. Нима това беше толкова трудно за постигане? Ако Белатрикс беше това момиче... Да, определено беше една от най - трудните задачи на света...
След като Алия направи своя удар отбелязвайки прилично количество точки Волтер също се изправи от стола си, заобиколи я без да я поглежда и си избра друга топка. Предположи, че ако хвърли по тежка ще и е по трудно да се измести и беше прав. Събори цели шест кегли, което за него беше личен рекорд, без значение, че Алия го беше постигала. При втория си удар събори още две и така станаха осем от единадесет. Истински късмет от негова страна. Проблема беше, че нито се радваше нито виждаше причина защо да го прави. Седна на стола си и наля чашата си до половина, преди да се заиграе с нея. Вгледа се внимателно във златната течност и облиза пресъхналите си устни. Цялото му тяло гореше за нещо хладно, но Волтер пренебрегваше този зов и това желание на изгореното му гърло и лавата течаща във вените му вместо кръв. Надигна чашата си и я преполови стискайки силно очите си. Органите му започнаха да негодуват срещу това което им причиняваше, но Волтер просто отново сви устните си докато гледаше в чашата. Сякаш тя беше отговора на всичко което беше важно и значимо за него.
Щеше да изиграе тази игра с нея, а след това да я замъкне в киното, там поне не се налагаше да говорят. И без това, какъвто и диалог да подхванеха се превръщаше или в скандал завършващ с някой разплакан или със секс, но не от най приятните. Сега не му беше до нито едното, затова щеше да си мълчи.
- Да, разбира се, както кажеш. Нали искам на теб да ти хареса. - Сви устните си в права линия и извърна очите си от лицето й. - Започни, ти ще си първа, отново.
Не си направи труда да я поглежда очевидно беше че го мрази, не беше сигурен защо изобщо правеше каквито и да е жалки опити, да я накара да се почувства значима, да се усмихне, да се забавлява, да е поне на половина толкова лъчезарна колкото беше във Франция. Нима това беше толкова трудно за постигане? Ако Белатрикс беше това момиче... Да, определено беше една от най - трудните задачи на света...
След като Алия направи своя удар отбелязвайки прилично количество точки Волтер също се изправи от стола си, заобиколи я без да я поглежда и си избра друга топка. Предположи, че ако хвърли по тежка ще и е по трудно да се измести и беше прав. Събори цели шест кегли, което за него беше личен рекорд, без значение, че Алия го беше постигала. При втория си удар събори още две и така станаха осем от единадесет. Истински късмет от негова страна. Проблема беше, че нито се радваше нито виждаше причина защо да го прави. Седна на стола си и наля чашата си до половина, преди да се заиграе с нея. Вгледа се внимателно във златната течност и облиза пресъхналите си устни. Цялото му тяло гореше за нещо хладно, но Волтер пренебрегваше този зов и това желание на изгореното му гърло и лавата течаща във вените му вместо кръв. Надигна чашата си и я преполови стискайки силно очите си. Органите му започнаха да негодуват срещу това което им причиняваше, но Волтер просто отново сви устните си докато гледаше в чашата. Сякаш тя беше отговора на всичко което беше важно и значимо за него.
Щеше да изиграе тази игра с нея, а след това да я замъкне в киното, там поне не се налагаше да говорят. И без това, какъвто и диалог да подхванеха се превръщаше или в скандал завършващ с някой разплакан или със секс, но не от най приятните. Сега не му беше до нито едното, затова щеше да си мълчи.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Пон Авг 04, 2014 3:25 pm
Очевидно господин Аруе не смяташе да прече повече на победата на Алия, което накара играта да й стане скучна, но въпреки това продължи, макар да се налагаше да носи някои топки с две ръце.
Младото момиче изпи следващата си бира бавно, наслаждавайки й се до край, игнорирайки мълчанието на Волтер и с изненада констатира, че така всъщност си прекарваше доста по- добре. Когато се появи втория краен резултат на таблото, който оповестяваше, че тя бие без право на спор по устните на Алия се спусна тънка усмивка, която имаха само победителите, особено самодоволните такива.
- Сега какво?
Младото момиче изпи следващата си бира бавно, наслаждавайки й се до край, игнорирайки мълчанието на Волтер и с изненада констатира, че така всъщност си прекарваше доста по- добре. Когато се появи втория краен резултат на таблото, който оповестяваше, че тя бие без право на спор по устните на Алия се спусна тънка усмивка, която имаха само победителите, особено самодоволните такива.
- Сега какво?
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Пон Авг 04, 2014 5:22 pm
Поне отхвърлиха боулинга вече, а и убиха около два часа. Вече това да й празнуваме рождения ден не ми се виждаше толкова добра идея. Наистина исках да направя този ден специален за нея, а единственото което получавах е мръщене. Не можех да наредя пъзела сякаш половината липсваше.
- Не знам... Какво следва Алия? Кино, някакво друго забавление? Какво ти се прави? - Промърморих изморено, сякаш не ми се беше случвало да спя скоро, май снощното будуване започваше да ми се отразява.
Събрах последната си останала енергия и се изправих пред нея в целия си ръст, свеждайки погледа си за да мога да я гледам в очите. Последната останала енергия за да поговорим, ако отново се превърне в скандал, щях да се откажа...
- Виж. Знам, че ме мразиш. Не съм сигурен с какво точно съм го заслужил, но го приемам. Приемам това, че се опитваш да ми направиш живота, черен това, че те отблъсквам по всякакъв начин, но сега се опитвам да направя нещо мило. Да те накарам да се почувстваш добре и това, че ти правиш всичко възможно за да го съсипеш... Наистина не го разбирам...
- Не знам... Какво следва Алия? Кино, някакво друго забавление? Какво ти се прави? - Промърморих изморено, сякаш не ми се беше случвало да спя скоро, май снощното будуване започваше да ми се отразява.
Събрах последната си останала енергия и се изправих пред нея в целия си ръст, свеждайки погледа си за да мога да я гледам в очите. Последната останала енергия за да поговорим, ако отново се превърне в скандал, щях да се откажа...
- Виж. Знам, че ме мразиш. Не съм сигурен с какво точно съм го заслужил, но го приемам. Приемам това, че се опитваш да ми направиш живота, черен това, че те отблъсквам по всякакъв начин, но сега се опитвам да направя нещо мило. Да те накарам да се почувстваш добре и това, че ти правиш всичко възможно за да го съсипеш... Наистина не го разбирам...
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Пон Авг 04, 2014 7:01 pm
Алия погледна нагоре към очите му и изслуша внимателно цялата реч тип '' аз наистина се старая '', което я накара да се смръщи. 'Ако се беше постарал можеше и да разбереш, нали ме купи ти, кучи сине. Купи си играчка за леглото? Защо се грижиш за нея в момента? '' - мислеше си тя, докато океаните в очите й ставаха все по бурни, а веждите й надвисваха над тях като буреносни облаци, обещаващи единствено опустошение.
Тогава обаче тя реши, че няма смисъл да му вика, след като той не знае нищо за миналото й, явно просто не беше виновен. Синеоката красавица затвори очи за момент, издиша всичкия въздух от дробовете си под форма на въздишка и пое нов, който точно в това прашно заведение едва ли бе по- свеж, но бе нов за организма й.
- Разбирам опитите ти и ги оценявам. Просто си избрал лош ден да се опитваш да правиш това. Не искам подаръци, не искам празник, нито фанфари, нито честитки. Аз не го ограждам със сърчица в календара и не го чакам с нетърпение, ако го проспя е още по- добре, но не винаги ми се отдава такава възможност. Иде ми да го изрежа от годината, но от колкото и календари да го махна той пак си стои и това ме убива. Мразя този ден, защото на този ден аз.. - Алия усети, че дава твърде много воля на емоциите си, затова остави гласа й да заглъхне за момент и да се успокои. Мина един дълъг момент, в който тя просто стоеше и гледаше пода, а после реши все пак да довърши изречението си.
- Просто свързвам деня с редица нещастни събития, които са повратни в живота ми и винаги съм смятала, че ако .. ако този ден го нямаше щях да бъда друг човек. Или нямаше да съществувам, защото все пак съм се родила на него, което май е по- добрия вариант.. - продължи да мърмори и накрая просто поклати глава и се отдръпна, отказвайки да му обяснява повече. Взе си чантата и започва да събува проклетите обувки за боулинг и да обува своите токове, с които щеше да може да се разкара вече от тук.
Тогава обаче тя реши, че няма смисъл да му вика, след като той не знае нищо за миналото й, явно просто не беше виновен. Синеоката красавица затвори очи за момент, издиша всичкия въздух от дробовете си под форма на въздишка и пое нов, който точно в това прашно заведение едва ли бе по- свеж, но бе нов за организма й.
- Разбирам опитите ти и ги оценявам. Просто си избрал лош ден да се опитваш да правиш това. Не искам подаръци, не искам празник, нито фанфари, нито честитки. Аз не го ограждам със сърчица в календара и не го чакам с нетърпение, ако го проспя е още по- добре, но не винаги ми се отдава такава възможност. Иде ми да го изрежа от годината, но от колкото и календари да го махна той пак си стои и това ме убива. Мразя този ден, защото на този ден аз.. - Алия усети, че дава твърде много воля на емоциите си, затова остави гласа й да заглъхне за момент и да се успокои. Мина един дълъг момент, в който тя просто стоеше и гледаше пода, а после реши все пак да довърши изречението си.
- Просто свързвам деня с редица нещастни събития, които са повратни в живота ми и винаги съм смятала, че ако .. ако този ден го нямаше щях да бъда друг човек. Или нямаше да съществувам, защото все пак съм се родила на него, което май е по- добрия вариант.. - продължи да мърмори и накрая просто поклати глава и се отдръпна, отказвайки да му обяснява повече. Взе си чантата и започва да събува проклетите обувки за боулинг и да обува своите токове, с които щеше да може да се разкара вече от тук.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Voltaire. Пон Авг 04, 2014 7:34 pm
Мина... добре, ако под добре имах предвид, че Алия проговори и все пак запазиха добрия тон. Беше истинска изненада, но след всичко казано от нея реших, че просто е изморена. От всичко това, от живота си, който тя мислеше за незначителен и който очевидно не желаеше.
Запазих мълчание, като също се преобух, очевидно щяхме да ходим на кино или беше по добре да се приберем, след като тя не искаше да празнува не виждах защо да не уважа желанието й. Исках да я направя щастлива по някакъв начин. Не, че това щеше да я направи щастлива, като се затвори в стаята си, но си беше нейното желание и трябваше да го уважа.
- Наистина съжалявам, ако знаех за чувствата ти едва ли щях да настоявам толкова... Мислех, че не искаш да го празнуваш заради мен. - Казах едва когато се качихме в лимузината. Шофьора чакаше да му кажат на къде да кара, но нямаше аз да съм този който ще издаде заповедта.
- Въпреки всичко... - Не знаех как да го кажа, не исках да омаловажавам всичко случило се независимо какво точно беше то. Вероятно щеше да ми се ядоса. Много вероятно беше да се скараме, слагах себе си пред всичко останало, но се надявах да... Не, нямаше положителна страна, но за мен беше много. - Ти ме спаси от тъмнината, по своя си собствен начин, а това е моят начин да ти благодаря.
Запазих мълчание, като също се преобух, очевидно щяхме да ходим на кино или беше по добре да се приберем, след като тя не искаше да празнува не виждах защо да не уважа желанието й. Исках да я направя щастлива по някакъв начин. Не, че това щеше да я направи щастлива, като се затвори в стаята си, но си беше нейното желание и трябваше да го уважа.
- Наистина съжалявам, ако знаех за чувствата ти едва ли щях да настоявам толкова... Мислех, че не искаш да го празнуваш заради мен. - Казах едва когато се качихме в лимузината. Шофьора чакаше да му кажат на къде да кара, но нямаше аз да съм този който ще издаде заповедта.
- Въпреки всичко... - Не знаех как да го кажа, не исках да омаловажавам всичко случило се независимо какво точно беше то. Вероятно щеше да ми се ядоса. Много вероятно беше да се скараме, слагах себе си пред всичко останало, но се надявах да... Не, нямаше положителна страна, но за мен беше много. - Ти ме спаси от тъмнината, по своя си собствен начин, а това е моят начин да ти благодаря.
Voltaire.- Брой мнения : 612
Join date : 29.01.2013
Age : 30
Re: When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
by Aaliyah* Пон Авг 04, 2014 7:52 pm
Красавицата бързо хвърли обувките си на госпожицата, която заглеждаше господаря й, а той бързаше от своя страна да я настигне, за да продължат разговора. Слабото й, фино тяло бързо се вмъкна в лимузината и отиде до отсрещния край на седалката, докато той се наместваше.
Тя изслуша последните му думи загледана през прозореца и се замисли как се беше променил живота й през цялото това време. Ако тази дата не съществуваше всичко определено щеше да е много по- добре.
- Просто.. благодаря за усилията, но няма нужда от тях. Утре всичко ще бъде наред. Можеш да отидеш на работа и толкова. Аз ще се затворя и ще го .. преодолея все някак. Мисля, че имаме доста зареден бар за тази цел, което ме устройва идеално. Най- добрата подкрепа в момента. Обещавам да не създавам проблеми или да си режа вените, можеш да си спокоен. - продължи тя с по- мек тон, клатейки глава като от време на време му хвърляше по някой поглед и нищожни опити да се усмихне, който изобщо не отиваше на тъжните й, печални, големи сини очи.
Тя изслуша последните му думи загледана през прозореца и се замисли как се беше променил живота й през цялото това време. Ако тази дата не съществуваше всичко определено щеше да е много по- добре.
- Просто.. благодаря за усилията, но няма нужда от тях. Утре всичко ще бъде наред. Можеш да отидеш на работа и толкова. Аз ще се затворя и ще го .. преодолея все някак. Мисля, че имаме доста зареден бар за тази цел, което ме устройва идеално. Най- добрата подкрепа в момента. Обещавам да не създавам проблеми или да си режа вените, можеш да си спокоен. - продължи тя с по- мек тон, клатейки глава като от време на време му хвърляше по някой поглед и нищожни опити да се усмихне, който изобщо не отиваше на тъжните й, печални, големи сини очи.
Aaliyah*- Брой мнения : 621
Join date : 29.01.2013
Sponsored content
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Страница 1 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Coffee Shop ''Soul"
» Dé' Arue château dans la banlieue de Paris
» Търся си рп другарче.
» Нашите приятели.
» When the memories comes all over again.. a.k.a. My horrible 24th B-Day~
» Вашите форуми
» Дванадесет часовия полет...
» River Island
» Lucas Klemmanso
» Плажа в покрайнините
» *Лунапарк*