Логън Дейвис

by **Logan.** Пон Юли 01, 2013 4:59 pm

Joe Manganiello

Професия:Бивш пехотинец (снайперист),Работел в спец частите,няколко години войник в Ирак. Сега се занимава с каквото намери,повече като детектив но изпълнява и по специални мисии,дори не до там чисти.

Име:Истинското му име е Майкъл Голд но името му е променено и сега е или само Логан или се представя,като Логън Дейвис

Години:36

Статус: господар

Професия: наемен убиец

-Здравейте г-д Дейвис,как сте по добре ли сте?
Седна на канапето на терапевка,който му бяха назначили,защото бе нарушил няколко закона и му казаха,че трябва да посещава терапевт,за овладяване на гнева.
Кимна само да каже на доктора,че е добре.
-Е,стигнах ме до първите ви спомени за детството.
По лицето му се изписа нещо,което приличаше на не толкова доволна физиономия и започна да говори.

Не помня много от ранното си детство,не помня и не пазя нито една играчка от тогава. Може би една от причините да не пазя нищо е,защото баща ми ги изгори,когато бях на 12,всички до един.
Спомням си че стоях на пода в хола и гледах някакво детско,дори не си спомням,което точно но помня ръката на майка си,която ме погали по главата. Тъкмо се беше върнала от работа и искаше да си поеме дъх,както и да ме види. Беше красива и достойна жена,имаше руса къдрава коса,която се спускаше по раменете и,беше наистина много красива...
Стана и отиде да готви,като ме предопреди,да не слизам в мазето,защото баща ми работел нещо там.
Всъщност баща ми беше прекрасен дърводелец биваше го да прави разни неща и винаги ходех да му помагам. Тогава обаче не знаех,защо майка ми каза това,просто като наивно дете не повярвах,пренебрегнах забраната и слязох долу. Слязох по дървените стълби...
Ако можех да върна времето,никога не бих слязъл долу но тогава не знаех,какво се крие там.
Слязох стъпих на циментовия под и минах зад дървената подпора. Видях гърба на баща си,който беше по потник навел се към нещо или някой.
"Чуваш ли копеле,ако не дадеш 1 милион на уреченото място,ще ти го върна на парчета."
Каза той,не можех да повярвам но тогава той вдигна нечия ръка,като ръката се опитваше да се отдръпне но той преряза пръста,като се засмя злобно,
"Ще им пратя малък сувенир!"
Метна пръста в една кутия,а аз... По дяволите бях се изплашил,когато видях мъжа. Тогава се завъртя и ме видя,а аз извиках но ме хана за врата и не ми позволи да избягам.
"Време е да станеш мъж!"
Онова което следваше не е за споделяне но баща ми получи парите,а заложника бе на половина върнат. След като го върна започна да ме намесва в неговите дела,изгори всичко,като замести играчките пистолет с истински,ножовете с истински.
Дали не обичаше,не знам но често стоях пребит в ъгъла. Не помня какво се случи с майка ми,не знам дали избяга или баща ми я уби,защото ме защити или защото е защитила малката ми сестра. Той така и не каза,когато го попитах той отговаряше:
"Тя е кучка и избяга хлапе,всички жени са такива. Всички трябва да се държат на каишка,за да те слушат."
Бедната ми сестра... Имах ме само няколко години разлика но когато стана на 10 той влизаше в стаята и...
Мръсно копеле! Мразех го ужасно го мразех...

-Какво стана с баща ти?

Нямаше как да го каже но баща му беше в един сейф,а от там на дъното на морето,където нямаше как да го намерят. Все още търсиха някакъв сериен убиец но не можеха да го намерят. Щом се върнах от служба в пехотата се погрижих за него.

-Почива си някъде,отдаван не е грижа за него

-Е,как е добре ли си?
Отново не каза нищо седна и погледна мрачно терапевта:
-Добре... Разкажи ми какво е станало в Ирак...

Преди да замина имах приятелка,беше ми трудно да я оставям в къщи. Защото я обичах много,тя е жената в която наистина се влюбих,а аз не го правя често. Привикаха ме и нямах избор заминах,като част от тюлените нямаше голям избор заминаваш.
Живота там е свиреп,не само заради времето,ами заради това,че всички рисковани мисии участвах и аз.
Бяхме се събрали няколко другари,който се разбирах ме и вярвахме един на друг. Такива,който биха ти пазили гърба без да се замислят. Отряда ни беше пратен на мисия,когато тръгнех ме с колата,попаднех ме на вражески огън,бяха ни притиснали в града.
Един от нашия отряд беше застрелян продължаваме на пред,като се опитваме да излезем от града.
Тъкмо щях ме да излезем,когато пред нас излезе малко момче,беше опасано с динамит.
Не можех да реагирам,тогава един от моя отряд го застреля но тогава динамита избухна.
Събудих се в болницата,бил съм в кома година. Когато се събудих не можех да ходя,а в тялото ми имаше останали шрапнели. Можело е да умра...
Искаше ми се,защото 2 години се опитвах да се възстановя.
След като се прибрах ме хвана синдрома на оцелелия,полудях,не можех да спа или сънувах кошмари. Приятелката ми не издържа и ме напусна,а аз влязох за лечение в болницата...

Горещ ден! Нямаше по горещ! Всички се опитваха да се скрият но на покрива на сградата имаше някой. Това беше той,прицелил се в прозореца на съседната сграда.
Трябваше да убие...
През мерника се виждаше,един дебелак по гащи и халат,който беше разтворен,забавляваше се с две момичета.
Окото му не трепна,натисна спусъка но не се чу изстрел,а само как профушава куршума. Застрелян точно в челото. Последен поглед,видя как момичетата пищят. Дръпна се и прибра оръжието си,като се заличи следите си,а след това тръгна на някъде...

by **Katalina** Пон Юли 01, 2013 5:09 pm

Одобрен си!Добре дошъл при нас

Логън Дейвис

Логън Дейвис

Re: Логън Дейвис