Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

by **Emma Morgan** Сря Юни 12, 2013 8:10 pm

Хол с кухня:

Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/ 30111681b6frefi

Спалня:

Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/ 30111733x6femwb1

Стая за гости:

Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/ 30111927rtwwypqr

Баня:

Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/ 30111829ixgrbpum

by **Emma Morgan** Сря Юни 12, 2013 8:40 pm

Беше късния следобед, когато Ема се събуди, но това не беше нищо необичайно. Откакто работеше в хотела, не можеше да спи като нормалните хора, но пък вече бе спряло да й прави впечатление дали е ден или вечер. А и хубавото беше, че никой не й звънеше през деня да я буди, защото всички си мислеха, че работи като асистентка за някакъв злобен мъж, който не й разрешава да проведе нито един разговор, въпреки че само седеше до вратата и правеше кафе. Като се замисли, май беше много по-добре, че не работеше това, защото със сигурност щеше да откачи, ако толкова бездействаше. Обичаше адреналина и тръпката, а в нейната работа има често и от двете.
Изправи се сънено, като пусна телевизора да дрънчи нещо, а тя отиде в банята и си взе един доста дълъг душ. Реши да пропусне ваната, тъй като имаше шанс да заспи и да се удави. Това къпане й дойде много по-разсънващо и когато отново се върна в спалнята, очите й бяха широко отворени, а на лицето й имаше една закачлива усмивка. Започна да оправя косата си, да маже тялото си лосион и абсолютно всичко, което правеше всеки ден след като се изкъпеше. Но за щастие, днес нямаше да ходи на работа. Беше се разбрала с Маркъс, че ще почива два дена в седмицата и въпреки, че не му харесваше особено, се беше съгласил. А по някаква огромна случайност днес късмета й стигаше до небето … не се случваше често.

Когато видя рекламата на предстоящия баскетболен мач, очите й светнаха. Обожаваше тази игра и на няколко пъти бе ходила да гледа мачовете на живо, но за жалост нямаше много свободно време. Тази вечер обаче щеше да го гледа и все пак нямаше желание да остане сама, затова бързо намери телефона си и започна да рови в контактите, докато не намери желания номер. Повечето жени на нейно място биха предпочели да излязат на пазар или да отидат в някой бар с приятелките си, но Морган не бе като тях. Тя предпочиташе да си държи краката на масата, да пие студена бира от шишето, да си хапва мини бургери, да гледа мача и да си говори с най-добрия си приятел, който за нейно щастие беше от мъжки пол. Затова и му написа един смс, надявайки се да го заинтригува.

„Довечера има мач. Чакам те към осем и нещо. Вземи бира!”

Не знаеше дали имаше желание да дойде или пък време, но тъй като бяха добри приятели, не й пречеше да му говори както си иска. Той я разбираше, въпреки че понякога изглеждаха толкова различни. Това бе причината да го обичаше толкова много – той я допълваше. А и истината беше, че ужасно много й липсваше брат й. Е да, Доминик беше много по-малък и от двамата, но когато се съберяха на едно място, сякаш годините спираха да имат своето значение. Тези двама прекрасни мъже бяха едни от наистина малкото хора, които можеха да я накарат да се усмихне по всяка време и да забрави за абсолютно всичко. Не знаеше какво щеше да прави без тях.

След като се облече, отиде и закуси само с няколко плода, тъй като искаше да си остави празно място в корема за мини бъргерите, които винаги правеше. Беше се заредила с малки хлебчета, които бяха просто идеални, но за жалост нямаше подходящото месце. Е нищо … щеше да експериментира. Направи няколко малки сплескани свински кюфтенца, които щеше да използва, като дори препържи и бекон. Сложи от онова страхотно сиренце за бургери и по една кисела краставичка по средата. Сглоби всичко, но нямаше да е толкова вкусно, ако не направеше и пържени картофи. Всичкия този труд си струваше, след като щеше да гледа мача с двойно удоволствие, а когато най-накрая свърши и подреди масата, осъзна че имаше само половин час до девет и започването на играта.

Бургерчетата xD:

Дрешките:

ПП. Сори, ама не можах да се оправя със спойлера ... много скапано са ги направили някои от промените.

by **.christian** Сря Юни 12, 2013 9:02 pm

"Почивка, Крисчън.Забравяш ли за това така възвишено чувство, от което всички се нуждаем?"
Умственото претоварване бе дори по-коварно отколкото е физическото.А той се претоварваше постоянно.Ден след ден, седмица след седмица.Мозъкът му бе напълно зает от всякакви извратени мисли, породени от други извратени личности.Понякога се опасяваше за самия себе си...дали и той не е станал точно толкова луд, колкото и хората, в чието залавяне той помагаше всеки ден.
До една степен, това че животът му бе разделен на две му помагаше.През едната половина бе изцяло отдаден на работата си като профайлер за ФБР, а през другата половина бе себе си, заедно с всичките си недостатъци, но и добри страни.Отдаваше се изцяло на живота, който можеше да си позволи, без дори да се замисли.Сякаш в него живееха две различни личности, всяка със свой си начин на живот.

Днешният ден бе започнал като всички останали с тази разлика, че по някое време до ушите му достигна познатият звън, който известяваше, че има ново получено съобщение.Не се изненада, когато видя подателя.Тя бе от малкото, които си позволяваха да го търсят по всяко време.Всъщност, тя бе от малкото, на които той позволяваше да прави абсолютно всичко, пред която беше просто себе си, макар една част винаги да оставаше скрита.
Идеята за една весела вечер, прекарана в компанията й, гледайки мач, беше толкова примамваща, че дори не се замисли да откаже.
На път за дома й, взе достатъчно количество бира и малко преди девет часа, позвъни на вратата й.Когато отвори, на лицето му се изписа усмивка, показвайки бирата.
-Ето го и ключовия предмет, за пребиваване в апартамента ти тази вечер - засмя се той, влизайки.Щом вратата се затвори зад гърба му, той я прегърна. - Какво прави най-важната жена в живота ми?

by **Emma Morgan** Сря Юни 12, 2013 9:48 pm

Веднага щом чу как някой звънна на вратата, Ема се стрелна на там и отвори с възможно най-широката си усмивка. Очите й блеснаха, когато видя картонената кутия, в която бяха наредени стъклените бутилки. Личеше си, че са от хладилника, защото вече се бяха изпотили, а нашето момиче несъзнателно премина с езиче между устните си, представяйки си как вече е отворила една от тях. Чак тогава се сети, че няма да е никак зле, ако се отдръпне и му позволи да влезе, което той направи при първа възможност. Прегръдката и закачката не се забавиха, но преди да му отговори, тъмнокосата притисна силно устните си на бузата му, оставяйки малко гланц по нея … това, че щеше да си е вкъщи с приятел, не означаваше, че не трябва да се наконти.
- Правех ти вечеря до сега – каза с горда усмивка, сякаш чакаше аплодисменти.
Видя как той извъртя поглед към масата, а тя се възползва и грабна бирите от ръцете му, като ги поднесе към плота. Хубавото на малкия апартамент й беше, че хола и кухнята бяха в едно и дори нямаше проблем да готви и да гледа телевизия. Сега обаче не възнамеряваше да седи там, затова само разтвори кутията, като извади бирите и ги нареди в хладилника, оставяйки само две от тях отвън. Отвори ги веднага и дори не го почака да вземе неговата, а направо надигна едното шише, като отпи няколко доста големи глътки. Отстрани изглеждаше така, сякаш пиеше вода, но тъй като не можеше често да се наслаждава на бирата, сега беше готова да я унищожи. Все пак, никой не искаше момиче, което да ухае от километри на алкохол, а за жалост бирата беше с най-наситен аромат.
След като реши да обърне малко внимание на госта си, поне да се направи на учтива, въпреки че той си я познаваше, Морган хвана другата бира и го подкани да се настанят на дивана. Опъна се едно хубаво, като свали чехлите си, сложи една възглавничка на масата, за да й е мекичко и опъна краката си. Изчака го да седне, като му подаде бирата и чукна лекичко гърлото на шишето си в неговото, отпивайки за пореден път. Имаше още десетина минути до мача и в момента даваха някаква сапунка, която беше на края си, но никой от тях не й обърна внимание. Ема отпусна глава на рамото му, като погледна невинно нагоре, а веднага щом той й обърна внимание му се изплези. Беше й някак закачливо лигаво още от както се събуди, затова му се пулеше и го закачаше, но все пак гледаше да не прекалява.
- Та … как ти мина дена? – попита най-накрая, след като спря да го гледа с онзи нелеп детски поглед, но все пак не се отдръпна от него.
Знаеше, че дните му минават бавно и скучно или поне на нея така й се струваше, но беше учтиво да го попита, а и имаше някакво желание да завържат някакъв разговор. Не можеше просто да започне да му говори за проблемите си или за каква рокля е видяла вчера в мола, тъй като определено не бе като останалите жени, но и той не бе обикновен мъж. Винаги гледаше да подходи възможно най-тактично и внимателно с него, така че да го предразположи към разговор, да привлече вниманието му и в крайна сметка да му изпие душичката. Един вид професионално изкривяване. Много от мъжете, които посещаваха редовно хотела я харесваха като компания и често я викаха, докато играеха в казиното. Понякога прекарваше цялата вечер там, като й плащаха само за разговорите. Дали не трябваше да стане психотерапевт? Вярно, че нямаше да работи в казино, нито да си подпийва и да се смее с клиентите си, но все пак се водеше за едва ли не една от най-престижните професии.

by **.christian** Чет Юни 13, 2013 7:14 am

-Ясно, ясно, значи вече си започнала работа по новата си мисия - а тя е да ме отровиш, нали? - не пропусна случая да се заяде с нея.Когато до погледа му достигна въпросното ястие, той се усмихна.Не бе фен на бързите храни, но тя го бе научила, че понякога е добре да дадеш и малко радост на душата си.Точно за това вече не отказваше никакъв вид храна, ами се радваше на всичко в живота, до колкото бе възможно.
Настанявайки се на дивана заедно с нея, с бутилка бира в ръка - за него първа, а за нея втора (учудващо бе колко бързо жена можеше да се справи с една бутилка), той я прегърна леко, а тя постави главата си на рамото му.Знаеше че ще последва някакъв въпрос подобен на този, който му бе задала само преди секунди.Винаги изричаше нещо подобно, опитвайки се да звучи учтиво и да даде тласък на разговора им.
Този път не бе по-различен от другите и сега отново бе изкушен съвсем невинно да подметне колко интересно всъщност преминаваше деня му сред извратени умове и още по-извратени картини.Но първо щеше да я уплаши и да я отблъсне, а тя бе най-близкото нещо, което имаше до себе си и второ - най-вероятно щеше да помисли, че е също толкова луд колкото и хората, които преследва, щом се занимава с това.
-Както всеки друг.Знаеш какъв е живота ми... - усмихна се той, отпивайки от бирата си.Мислено се помоли по-бързо да започне мача, за да има какво да обсъждат оживено.
-А твоят?Появи ли се някой, който си проси да изяде боя от мен?
Може би от една страна се държеше закрилнически над нея и до някъде ревнуваше, когато покрай нея за по-дълго време се завърташе мъж.Все пак никой не можеше да докосва неговото момиче, нали така?Харесваше да изпитва това чувство, което до преди няколко години му бе непознато.Така, поне за малко, откриваше една по-мила страна от характера си, която си мислеше, че отдавна е умряла.Но тя успя да я съживи и една част от него й беше изключително благодарна за това.

by **Emma Morgan** Чет Юни 13, 2013 8:37 am

Зачуди се защо всъщност си беше помислила, че ще получи отговор, който ще й помогне с нещо. Беше чувала не веднъж за ежедневието му и всеки път й се виждаше още по-скучно, затова и реши да не го тормози повече с подобни въпроси. Нали уж беше онова хубаво и добро момиченце, което толкова много обичаше. Затова и се изправи, колкото да остави бирата на масата, преди да я е изпила, че ако продължаваше така, не само щеше да се напие, а и най-вероятно щеше да прегракне. Не пиеше често, но пък за сметка на това, когато го правеше, си пийваше доста здраво. Не винаги й оставаше спомен, но доколкото чуваше, винаги е било нещо култово. Е … малко трудно беше да откача в неговата компания, тъй като той винаги се грижеше за нея, дори и когато нямаше нужда, но това я радваше в повечето случаи. Малко хора се интересуваха от нея така, както той.
- Цели петима – отговори закачливо тя на въпроса му, като се засмя весело, отпускайки се на меката облегалка – Отидох сутринта до магазина, защото изпитах огромна нужда от желирани бонбони … познаваш ме – усмихна му се широко, по един детински, но сладък начин, а после продължи с разказа си – Та отивам аз до магазина и гледам пет хлапета, като двама от тях изглеждаха непълнолетни, но съдейки по развиването на децата в днешно време, може никой от тях да не е имал двадесет и една. И влизам си аз в магазина, а Тони веднага разбра за какво съм дошла. Каза ми, че дори не може да си представи колко сладко ще изям, ако съм в любовна криза. Аз … в любовна криза – засмя се силно, като поклати глава – И тези юнаци тъкмо бяха влезли в магазина, като най-наперения от тях реши да предложи услугите си и дори ми даде номера си, ако някога съм в любовна криза – последва нов изблик на смях – Да ти кажа честно, в първия момент не можех да повярвам, после ми стана смешно, но малко след като излязох от магазина осъзна, че съм страшно секси. Не се случва всеки ден някое момче да ми даде номера си.
Говореше така, сякаш наистина беше горда от себе си, но и двамата знаеха, че бе много добра актриса, която просто се шегуваше. Е да, беше приятно момче на тази възраст да й хвърли едно око, най-вече след като бе започнала да си мисли, че остарява. Но разбира се, въпреки че беше поласкана, не бе особено впечатлена от красавеца. Малко бяха мъжете, които я задоволяваха докрай и почти всичките бяха МЪЖЕ … не момченца. Имаше един преди няколко години, което не бе много по-малко от нея, но силата която имаше … несравним беше. Нямаше много добра техника в леглото, но това, че можеше да продължи с часове, докато Ема не го моли да спре бе единственото, което ги задържа толкова дълго. И все пак му би шута, а той се няколко вечери й тропаше пиян на вратата.
- Мисля да си взема животно – каза изведнъж съвсем далеч от темата им, като го погледна любопитно, сякаш чакаше мнение – Може би риба … не обичам косми и такива неща, а и ми харесва да е тихо. Но все пак се чувствам самотна. За жалост никой ням човек не си търси съквартирант.
Добре, това звучеше доста смахнато, но си беше самата истина. Нашата мис Каприз обичаше компанията на хората и на другите същества, но не постоянно. Обичаше и да говори дълго, без да я прекъсват, а една риба бе несравним слушател. Можеше да спи спокойно, без да й вдига никакъв шум през което и да е време на денонощието, а когато й станеше скучно, можеше просто да я гони с една от онези мрежички, прикачени за пръчки, с които ги вадят. Щяха да си играят така, докато рибата не получи удар, а хубавото на тези животни беше, че можеш просто да ги пуснеш в тоалетната и да дадеш два долара за една нова.

by **.christian** Чет Юни 13, 2013 5:06 pm

Не знаеше дали да се смее или от благоприличие да потиска смеха си.В някои моменти просто не знаеше от къде й хрумваха подобни забавни идеи, но след като си помислеше подобно нещо, се сещаше, че точно заради това я харесваше толкова много.Заради това тя имаше определено място в живота му, в който нямаше отредено положение за външни хора.Можеше да се впише в графата на вълк-единак, който по някаква случайност беше позволил на крехко момиче като нея да се забърка с откачен тип какъвто бе той.
-Обмисляла ли си някога да напишеш книга?С твоето въображение, определено ще излезе шедьовър, който ще бъде превеждан на стотици езици, повярвай ми.
Не знаеше до колко предположението му щеше да е вярно, но поне щеше да разсмее хиляди хора.Това бе точно в нейната област - да кара хората да се чувстват...живи и да се радват дори и на най-малкото в този свят.Ценен човек, нали?
-Рибка?Ще се грижиш за рибка?Та ти не можеш да се грижиш за себе си, какво остава за едно клето животинче - той поклати глава, гледайки я иронично.Но всъщност идеята й не му се струваше толкова лоша.Просто обичаше да се заяжда с нея и нейните спонтанни идеи. - Но ето един плюс - дори и да умре, винаги можеш да я сготвиш. - разсмя се той, отпивайки от бирата си.
Няколко секунди остана загледан в екрана, в очакване мача да започне.Точно преди това да стане, той се пресегна към оставената от нея бира, взимайки я.Подаде й я с приканващ поглед.
-Но моля ти се.Ще ми хареса да те видя пияна за пореден път.А и нали това е целта?Днес релаксираме, без да мислим какво ще се случи на следващия ден.Точка по въпроса.Не приемам възражения.Пий!
Последното повече прозвуча като заповед, отколкото като предложение.Може би в такива краткотрайни моменти той показваше качествата си на господар - винаги готов да командва всичко и всички.
-Моля те, любов моя...Ще разбиеш влюбеното ми сърце - изрече по-смекчаващо, усмихвайки й се със своята типична усмивка, която показваше, че не приема "Не!" за възможен отговор. - Знаеш, че ще те дразня до последно, ако не го направиш и накрая ще те заклеймя за проклета трезвеница.Остава само да те изгоря на кладата и...пуф.
Подкани я още веднъж с кимване, а самият той привърши първата си бутилка.Когато тя бе към края си, я остави и се пресегна, взимайки нова.Отваряйки я, той я чукна в нейната и вниманието му бе привлечено от телевизора, по чиито канал тъкмо бе започнал прословутия мач.

by **Emma Morgan** Чет Юни 13, 2013 6:27 pm

Това момченце си просеше боя и някой ден щеше да си го намери. Как можа да си помисли, че това е просто плод на въображението й? Нима не вярваше, че е достатъчно секси, за да направи впечатление на група момченца. Направо сърцето я заболяваше като го слушаше, а после и това за рибата. Е … там не можеше да спори, защото сама бе избрала животното и едно от много му положителни качества беше, че можеше да издържи до две седмици без ядене. И да забравеше да я нахрани, все някога щеше да се сети в този период от половин месец, нали? Ако ли не … рибката в тоалетната, Ема в магазина. Можеше и да му я сготви, щом толкова остроумничеше, но после щеше да го накара ако трябва насила да я изяде. Боже, кога бе успяла да се превърне в подобен психопат. Залагаше всичко, което притежаваше, на това, че го бе прихванала от красавеца до себе си.
Понечи да се оправдае, тъй като обичаше да се показва като голямо момиче, но преди да е казала каквото и е, усети как й набутаха бутилката в ръката и започнаха да й нареждат да пие, та чак да се напие. Извъртя главата си към Крисчън, като надигна едната си вежда, но тъй като май нямаше право на глас, вдигна бутилката и отпи още няколко наистина големи глътки. Студеното питие я освежаваше както никое друго и въпреки, че бе най-трудно да се напиеш от бира, беше и възможно най-приятно … а и може би най-дълготрайно. Но какво щеше да я прави той пък, след като се напиеше? Знаеше, че става лигава, изключително закачлива, а понякога и доста дразнеща. Общо взето, алкохола превръщаше госпожица Морган в шест годишно дете, което отчаяно търси внимание и реве за всичко, което не получи.
И все пак не знаеше дали беше изпълнила желанието му, защото й беше заповядал, защото я беше помолил или защото беше направил някакъв доста странен опит да я заплашва. Това последното съвсем не се получи, но пък и тя бързо осъзна, че целта му беше просто да я разсмее, както тя се опитваше да развесели него. А когато й се молеше … и я наричаше така … беше толкова сладичък, че й идеше да го разцелува и намачка, но най-много й се искаше да му нащипе бузите. Но в редките случаи, когато си позволяваше да я командва, използвайки онзи студен заповеднически тон, Ема настръхваше цялата, но сякаш не беше от страх. Това бяха единствените моменти, в които гледаше на него като на мъж, а не на приятел, но за щастие бяха достатъчно малко, че да не я объркат. Само това й трябваше … да хлътне по най-добрия си приятел, който не желаеше да лъже, но продължаваше да го прави.
Чак сега забеляза, че мача тъкмо беше започнал и всякакви мисли за мъжа до нея просто се изпариха от главата й. Телевизора сякаш успя да хипнотизира тъмнокосата, а тя успя да отдели поглед от него, само за да си сложи нещо за хапване. Взе празните чинии, които беше приготвила, като остави едната пред него, но без да му сипва, тъй като не знаеше какво иска, нито дали е гладен. На себе си обаче сложи цели три мини бургерчета, тъй като умираше от глад, а с помощта на онази щипка за хвана, която бе вилица от едната страна, а от другата лъжица, препълни чинията си с картофки. Чак сега осъзна, че беше забравила да сложи вилици, но въобще не й се ставаше, затова щеше да донесе, когато той започнеше да яде. Така че само де отпусна назад, слагайки отново краката на масата, като започна да се хвани, хапвайки картофките с ръка … така беше най-вкусно.
Мача доста бързо се разгорещи, а всеки път щом преглътнеше, Морган не пропускаше възможността да критикува уменията на някой от спортистите или просто да бъзне нещо мъжа до себе си. За щастие бе доста гладна и гледаше първо да се наяде, преди да се наприказва, а това щеше да му осигури спокойствие поне за първите петнадесет, двадесет минути. Но пък и той знаеше в какво се забърква, най-вече след като не само й даваше да пие, ами едва ли не я караше да го направи. Още две бутилки и нямаше да може да й затвори устата, а дали щеше да успее да й разбере думите … това вече не бе чак толкова сигурно

by **.christian** Чет Юни 13, 2013 6:59 pm

-Добро момиче! - изрече развеселено той, похвалвайки я за това колко послушна бе.Истинско съкровище. - Ето защо те обичам толкова много.
"Не буквално, разбира се." - поясни си той наум.А това, само му докара излишни размишления.Какви бяха чувствата му към нея?Като каква я възприемаше наистина?По-малката сестричка, която никога не бе имал?Просто приятелката, която го разбираше и знаеше повечето от тайните му?Красивото момиче, с което обичаше да излиза, да се размотава и да се чувства обикновен?Или секси жената, която понякога го изкушаваше до такава степен, че забравяше къде започваше и къде свършваше границата на приятелството с нещо друго.Каква бе тя за него, по дяволите?Някаква извратена смесица от всичко изброено?Какво, по дяволите, щеше да рече това?!
Може би трябваше да прекрати тази лудост.Трябваше да се върне към предишния си стандарт на живот, не допускайки никой по-близо отколкото бе нужно.Самотен живот, би го нарекла тя.Но не съвсем.Винаги можеше да сметне като добра съпруга, работата си, нали?Тя винаги успяваше да го докара до лудост, също толкова качествено, колкото и някоя капризна жена.
Осъзна, че заради мислите си, бе пропуснал поне десетина минути от началото на мача, но всъщност това не го вълнуваше чак толкова.Погледна я.Детинският начин по който се държеше й отиваше.Беше толкова сладко-невинна, че сърце не му даваше да я разврати, потопявайки я в неговия пропаднал свят.Свят, в който царуваха много лоши неща, с които тя никога не се бе сблъсквала.
Извърна погледа си и го насочи отново към играта.Не се чувстваше гладен, за това остави чинията на страни и просто продължи да пие бира, заплашвайки да го хване много по-бързо, понеже пиеше на гладен стомах.
Следейки, до някъде с интерес играта, той си позволи да коментира определени играчки, грешките им или добрите решения, които правеха.В крайна сметка, празните бутилки от бира пред него се увеличаваха, за разлика от това, което бе хапнал.А то бе равно на нищо.
-Трябва да спрем да пием...сериозно... - засмя се той, оставяйки бутилката. - Не искаш да ме в-видиш в тази светлина, повярвай ми.

by **Emma Morgan** Чет Юни 13, 2013 7:49 pm

Ема вирна гордо носленцето си, когато я похвалиха, но тъй като беше доста гладна, бързо се върна към хваната си. Изяде я изключително бързо или поне беше бързо за нея, а когато имаше тайм аут, побърза да отиде до мивката и да се измие. Остави чинията си на масата, тъй като не бе изяла всичките картофки, а можеше да огладнее отново. Хубавото беше, че пред него наистина не се притесняваше, макар че все пак не си позволяваше да се тъпче като прасе и гледаше да се храни колкото се може по-културно. За жалост, имаше изключително много мъже, които гледаха накриво всяка жена, хранеща се с апетита на тъмнокосата. Но какво значение имаше, след като не можеше да качи нито един килограм. Е … не се намираше за кльощава, но пък нямаше да е зле, ако поне гърдите й пораснеха малко. Хубаво беше да има мъничко дупе, но бюста беше нещо съвсем различно.
След като отново се върна на дивана, се набута в Крисчън, но този път реши да не качва краката си на масата, а при самата себе си. Седна на една страна, като залепи пети за стегнатите си бузки, докато се сгушваше в мъжа до себе си. Беше си взела нова бутилка бира, която изпи още по-бързо, тъй като вече не й се налагаше да прекъсва, за да яде. Но въобще не й хареса решението на приятеля й. нали той я караше да пие? От къде на къде щеше да я кара сега да спира … а и той също нямаше право да се отказва. Затова и Морган се поизправи, като го погледна укорително и поклати недоволно глава. Честно казано, не помнеше да се отказва толкова лесно от каквото и да е било, а и през дългото им познанство го бе виждал не веднъж пиян. Друг беше въпроса дали той имаше някакви спомени от тези моменти и дали въобще помнеше, че ги е имало.
- О, не ми се прави на примерен – скастри го набързо тя, като го погледна с онзи лош поглед … е не беше много сполучлив след толкова алкохол, но ако не друго, то поне щеше да го разсмее и да забрави какво беше говорил до сега – Ако смяташ да ми се държиш така, аз отивам да пия в някой бар, където дават мача. А там хиляди потни и грозни мъже ще ме черпят с бира и после няма да ми позволят да си тръгна, а аз може и да искам да остана. Виждаш ли до къде ще ме докараш с твоето въздържание? Смили се над мен.
След абсолютно глупавата и смешна реч, която му дръпна, Ема се наведе напред и взе бутилката, в която бе останало още малко бира, колкото за няколко глътки. Връчи му я едва ли не насила, като отново се сгуши в него и продължи да си пие, без да му дава повече зор. Знаеше, че и сам щеше да се изкуши, затова тя отново върна вниманието си на мача, който след десетина минути щеше да прекъсне за почивка. Вече й се беше замъглило малко, но все още виждаше резултата, а когато един красавец свали потника си, очите й се разшириха и зрението й се оправи за секунди. Морган облиза палаво устните си, като дори не успя да мигне, а за капак на всичко издаде някакъв доста странен звук, в който все пак се долавяше удоволствието, което й доставяше тази картина.
- Утре си подавам молбата за работа там – каза като хипнотизирана, дори въздъхна тежко, сякаш до сега бе тичала или правила бурен секс … разбира се, тя си мислеше за второто.
За жалост обаче, красавеца доста бързо върна потника на гърба си, защото играта трябваше да продължи. Ако някога наистина подадеше молба за работа там, щеше да бъде чистачка на съблекалните и винаги щеше да пропуска часа, в който трябваше да чисти, отивайки точно когато е пълно там. Е … това щеше да й дойде много и на нея, но кой не би пожелал да ги погледа всичките голи и потни под душовете. Само от мисълта кожата по цялото й тяло настръхна, а тя се опита да притъпи възбудата си с още няколко глътки бира.

by **.christian** Чет Юни 13, 2013 8:25 pm

"Всичко се връща." - помисли си развеселен Крисчън, след като започна да го принуждава да пие.Това, което бе направил с нея, сега го правеше тя върху него, макар да не бе чак толкова настоятелна.Само картината, която бе описала, бе напълно достатъчна хем да го накара да се разсмее, хем да повярва, че като нищо ще скочи и ще изчезне през вратата.Пък и тази изкушаваща бутилка в ръката му, която сякаш го молеше да отпие отново от нея си казваше своето и той се примири, отпивайки една щедра глътка.
-Ти си един малък дявол - прошепна Крисчън в ухото й, докато тя се сгушваше в него.
За няколко минути настъпи тишина между двамата, защото следяха доста внимателно развиващата се игра, макар че лично на него не му беше толкова интересно, колкото заниманието да пие.Когато обаче един от играчите се съблече, ясно можеше да види оживлението, което настъпи при Ема и това го подразни, но и го развесели.
-Кхъм - прокашля се той, поглеждайки я намръщено. - На единственото място, където ще кандидатстваш, ще е за да те приемат, за да лекуваш изненадващите си сексуални изблици, виждайки гол мъж.А там постоянно ще те измъчват, показвайки ти такива като него, които няма да можеш да докоснеш!
Безмислиците, които се сипеха от устата му бяха поразителни.Първо - нямаше такова място, където да се лекуваше и второ - тя никога не би отишла доброволно там.Дори и да я метнеше на рамо и собственоръчно да я накараше да влезе, тя пак щеше да излезе.
-Пък и ревнувам!Това е грубо от твоя страна!Ще те накажа! - закани й се той и реши да изпълни заканата си.Остави бутилката си, изтръгна нейната от ръцете й и също я остави при другата.След което сграбчи момичето, поваляйки го на дивана на който се намираха.Започна да я гъделичка, като в същото време не й позволяваше да се движи или да му попречи да продължи с дяволския си план.
-Сега какво ще направиш, а , дявол такъв?! - засмя се той, докато продължаваше да я гъделичка, а тя да се залива в смях.

by **Emma Morgan** Чет Юни 13, 2013 9:03 pm

Веднага щом успя да си представи прословутата клиника, Ема просто спря да го слуша. Чуваше, че й говореше, но въобще нищо не разбираше, защото вече си представяше баскетболистите голи пред нея, а тя вързана за леглото. Та това беше една от най-големите извратени фантазии на това така мило и невинно момиченце. Разбира се, никога не бе посмяла да му сподели колко изкривени всъщност бяха желанията й, когато ставаше въпрос за секс. Винаги се беше притеснявала, че може да го отблъсне по този начин, въпреки че нямаше да иска да го правят заедно, но просто я беше страх да повдигне темата. Затова и не говореха много често за любовния й живот, който въобще не беше в застой, дори когато беше сама. Това май се водеше един от плюсовете на великата й професия. А може би не извратените й фантазии бяха причината да си мълчи, а работното място. Можеше да приеме обида от всеки, но нямаше да преживее момента, в който ще изглежда евтина курва в очите на любимия й човек.
Толкова сериозно се беше замислила за това, че дори изглеждаше леко оклюмала, но за щастие Крис не обърна внимание на това. С лекота измъкна бутилката от ръцете й, а докато се усети какво всъщност ставаше, Морган бе притисната към дивана, като веднага след това усети побъркващи тръпки по цялото й тяло. Не можа да сдържи смеха си, като на няколко момента дори писна, но това не го накара да спре. Тялото й започна да се извива под него, в опит да се измъкне, да го погъделичка, а от време на време просто не можеше да издържи на всичкия този гъдел. Смееше се така високо и безспирно, че не след дълго се задъха, очите й се напълниха със сълзи, а лицето й дори почервеня. Напрежението й идваше малко в повече, но не беше готова да се откаже, затова продължаваше да се бори с него, макар и да се виждаше, че няма да й се получи. Най-накрая реши да се предаде, като се опита да си поеме въздух, молейки го да спре.
- Спри, спри! – изкрещя колкото можа по-силно през смях, като се надяваше да я послуша – Слънчице, моля те.
Най-накрая усети как тръпките бавно изчезнаха, а той съвсем леко се надигна, все още надвесил се над нея. Беше достатъчно близо, за да чуе хриптенето й, докато се опитваше да си поеме въздух, но както казахме … за жалост беше достатъчно близо. Без да му мисли, Ема уви ръцете си около врата му, като го притисна силно към тялото си и когато усети как носленцето й се опря в неговото, използва момента на изненада и го преобърна рязко. Разбира се, тъй като бяха на дивана, нямаше къде другаде да се озоват, освен на земята, но най-важното беше, че тя бе успяла да си спечели доминиращата роля. Е … не беше много често от нейна страна да го събори и да се стовари върху него на земята, но пък и той сам си го беше изпросил. Затова се възползва от болката му, като измъкна бързо ръцете си от под главата му, която бе опитала да защити от удара, като сега го хвана за китките и ги притисна силно към пода, точно над главата му.
- Някакви последни думи? – попита тя с ехидна усмивка, но въпреки това не му даде време да отговори, а веднага се наведе, заравяйки личицето си във врата му.
Устните й докоснаха меката му кожа и тъй като нямаше как да го гъделичка с ръце, тя започна да прави нещо, от което нея я хващаше страшно много гъдел. Е … малко е трудно за обяснение, но общо взето се опита да изкара колкото се може повече въздух и така между устните й и врата му се образуваха балончета въздух, които се опитваха да излязат от някъде. Търкаляйки се навън, започнаха да дразнят кожата му, създавайки онова познато чувство, което хората наричаха гъдел, а Морган спираше само за да си поемеше въздух и отново го нападаше, притискайки ръцете му все по-силно. Знаеше, че ако решеше можеше да се освободи, но тъй като бяха на тясно между масата и дивана, знаеше че няма да опита нищо сериозно … все пак не искаше да я нарани.

by **.christian** Чет Юни 13, 2013 9:16 pm

-Кажи вълшебната думичка, кажи я...!
Продължаваше да я изтезава Крисчън, докато Ема се заливаше от смях, а сълзите започнаха да се стичат по лицето й.В един момент му дожаля, а и тя му се примоли толкова сладко, че доброволно спря, но оставайки все още надвесен над нея.
Може би това се водеше като негов особено голям проблем, защото в крайна сметка, момичето реши да си отмъщава по същия начин, по който той я тероризираше до преди броени секунди.Използвайки изненадата като свой съюзник, Крисчън усети как ръцете й се обвиваха около врата й и тя започна да го дърпа към себе си.Най-вероятно разума щеше да надделее в него, ако не се бе оказало поредната мръсна игричка на този малък дявол.В крайна сметка болката в гърба му успя да му разясни набързо положението и как бе надхитрен в собствената му игра.
-Ема, престани... - предупреди я той, вместо да й се примоли.Всъщност, някога беше ли изричал тези думи? - Стига, Ема!!!
Сериозността в гласа му бе заменена от неудържимия смях, който напираше в гърдите му.С нея върху себе си, която притискаше ръцете му и правеше нещо странно на врата му, което го гъделичкаше ужасно много, ако беше в нормално състояние за първи път от доста време щеше да изпита чувството на тази така странна и конфузна ситуация, но точно сега единственото, което усещаше, беше гъделичкането й.Опита се да не се смее, но волята му бе надхитрена.Може би за това допринасяше и изпитата бира, не знаеше, но в крайна сметка завърши смеещ се.
-Ще те завържа, обещавам ти го! - изръмжа той, като рязко се надигна.Достатъчно беше, да измъкне ръцете си.Едната от тях се обви около кръста й, за да не падне назад, при изправянето и я погледна колкото се можеше по-строго със сините си очи. - И накрая ще ми се молиш, за да те пощадя, но няма да има такъв вариант, дяволче!Не се забърквай със сина на самия Дявол.
След като бе отправил "сериозното" се предупреждение към Ема, не пропусна да пусне някоя от своите си дяволито-порочна усмивка, която служеше за нагледен пример за това какви мисли се въртяха в главата му.

by **Emma Morgan** Пет Юни 14, 2013 4:38 am

Наистина не очакваше да го чуе толкова ядосан и за момент се зачуди дали не беше време да спре, но точно тогава Крис се разсмя и се предаде. Тя продължи да си играе с него, докато най-накрая не реши да приложи груба сила, която би й харесала във всеки друг момент, но не и в този. Изпитваше необяснимо желание да го изтезава, затова след като чу думите му, реши да направи поредното нещо, което не очакваше да му хареса. Хвана го за брадичката и тила, като се приближи и след като извади езика си, премина с него по наболата му брада, продължи по меката буза, нагоре по слепоочието, закачи веждата му и се спря в най-долната част на челото му. Засмя се весело, след като видя лъщящото му от мократа след лице, доволна че е свършила работата си, карайки го да се чувства като облизан от куче. Защо й беше домашен любимец, като тя си беше същинско кутре.
- Внимавай срещу кого се изправяш – каза тя уж заканващо, но отново се засмя, като най-накрая се дръпна от него и го остави да се избърше.
Отиде до хладилника, като извади още две бири и нямаше как да не забележи, че скоро щяха да свършат, но какво да се прави … щеше да го прати до магазина. Не, че тя имаше нещо против да излезе, просто се притесняваше, че може да изпусне още някое събличане от страна на прекрасните спортисти. Това веднага я подсети за шегата му с ревността и като се замисли, ако той възнамеряваше да й се съблича, нямаше нищо против и него да гледа. Щеше да вземе една от пръскалките за прозорци, да я напълни с вода и да го пръска непрекъснато, за да изглежда мокър. Или за по-лесно можеше да го вкара под душа, като така и косата му щеше да бъде мокра, а ако един мъж има по-дълга от два пръста коса, винаги изглежда секси, когато е мокра. Ух … май бирата наистина й беше в повече, щом бе започнала да си мисли такива неща, но какво пък … мечтите бяха безплатни.
Осъзна, че държи хладилника отворен прекалено дълго, а това нямаше да му се отрази никак добре, затова грабна двете бутилки и го затвори. Опря едната на бузата си, тъй като все още беше червена и гореща от вълнението, но все пак намираше сили да се подхилква и да му се плези. Една от причините да я харесваха, беше че се държеше като изискана жена, но той събуждаше нещо детско в нея … нещо, което само брат й можеше да събуди. Сигурно това бе причината тя да го обича толкова много, но рядко й се отдаваше възможност да му го каже. Въпроса беше, защо си замълча и сега? Нямаше нищо срамно в това, а и той знаеше, че тя наистина го обичаше, но въпреки това си замълча, усмихна се далеч по-нормално и му подаде едната бутилка, когато се приближи.
- Мача – бе единственото, което каза, след което кимна към телевизора и чак тогава двамата осъзнаха, че мача беше продължи, кой знае от кога.
Все още й беше игриво, но гледаше никога да не прекалява с него, защото имаше навика да плаши мъжете доста лесно. Не можеше да си позволи да изплаши него, тъй като той бе едно от наистина малкото останали хубави неща в живота му. Затова и се навираше винаги в него, търсейки вниманието и усмивката му, надявайки се да й отвърне по същия начин. Затова и го канеше повече на мачове, надявайки се той да се съгласи, без да я отреже с думите „това са женски глупости, които няма да изтрая”. Затова и винаги гледаше да е незаменима, защото деня, в който наистина я заменеше, щеше да й разбие малкото сърчице.

by **.christian** Сря Юни 19, 2013 4:42 pm

Малък трън в задника, ето това бе тя.Винаги щеше да намери начин по който да го предизвика и да се опита поне малко да го извади извън кожата му.Тогава със сигурност щеше да се чувства доволна и победителка и в крайна сметка, можеше да се върне към това да се прави на невинна и да му напомня предишното им занимание, от което нейното лигаво поведение ги изтръгна.
Ако трябваше да бъде честен, трябваше да признае, че мача отдавна му бе станал безинтересен.Не го бе грижа какво се случваше на екрана, кой отбелязваше точки или кой се проваляше.Желанието да се прави на запален фен - също.Странно, но това бе точното чувство, което изпитваше - пълна незаинтересованост към хората, които събираха хиляди други, за да ги гледат.
-Майната му на мача - промърмори Крисчън на себе си и лениво отпи отпи още веднъж от бирата си, заплашвайки на втората глътка да я пресуши.
Точно това и се случи.Поредната празна бутилка, която се нареждаше до малката му колекция, която се струпваше пред него на масата.Стана, за да си вземе още една бутилка от хладилника.Вътрешния му часовник, не можеше да му подскаже колко бе часът, но по това, което виждаше през прозореца, явно не бе достатъчно късно, за да се стъмни напълно.Изваждайки ледено студената бутилка, която се изпоти само след няколко секунди в ръцете му, хвърли бърз поглед през това, което имаше в хладилника й.Как живееше това момиче?
-Ако искаш да ме дразниш повече с присъствието си - поде той, заставайки зад нея на дивана - ще трябва да се храниш по-стойностно.Иначе току виж си умряла от отравяне.Няма да го понеса... - Засмя се леко, допирайки устните си до главата й. - ...сестричке.
Може би нарочно използваше това определение.Точно това бе тя за него - неговата малка, дразнеща, непоносима на моменти, сестричка, за която би убил човек, ако се наложи.

"Хайде да не се лъжем, няма да ти е за първи път..." - поде дразнещо ума му, но този път Крисчън упорито отказваше да се вслуша в тези думи.

by Sponsored content

Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/

Re: Апартамента на Ема ❥ /миналата седмица/