Френски ресторант "Mon Refuge"

by **Voltaire.** Съб Апр 20, 2013 11:51 pm

Кабинета на този, най много ми харесваше, затова и в него висях непрестанно. Поне вече виждаше работното ми място, а служителите ми за пръв път виждаха момичета, за което приготвяха вечеря всяка вечер.
Донесоха ни менютата, но аз имах да свърша нещо и се изправих две минути след като бях седнал.
- Поръчай нещо и за мен, връщам се след малко... - Оттеглих, се за кратко, за да проведа един телефонен разговор, но когато се върнах сервитьора вече си тръгваше. Вярвах на преценката й, затова не ме интересуваше какво ми е поръчала за ядене.
- Така и така си тук... Може да си избереш вечерята, както и закуската. Ако се наложи от сега нататък, ще присъствам на всяко твое хранене, за да съм сигурен, че изобщо ядеш...

by Aaliyah* Нед Апр 21, 2013 7:17 am

Седнах на масата и скоро ми връчиха менюто. Не пропуснах да пофлиртувам със сладкия сервитьор, но след малко Волтер дойде.
Вече си бях поръчала, а за него казах нещо, което забелязвах че често ядеше.
Поръчах все пак и бутилка бяло вино и сладура си замина, а аз го изпратих с усмивка.
Виждайки студения поглед на господаря си моя също стана такъв, че дори и отегчен.
- По последни данни съм на 23 години. Мога да се грижа сама за себе си и да решавам дали да се храня редовно. А и не съм чак такава самоубийца, че да откажа храната напълно. - казах, извъртайки поглед и въздъхнах раздразнено.
Държеше се твърде покровителствено.

by **Voltaire.** Нед Апр 21, 2013 2:30 pm

Можеше да говори каквото си поиска, но не ми беше от най - приятните неща да я гледам как припада по средата на улицата и исках да избегнем други такива случки, защото аз нямаше да съм винаги с нея.
- Не ме интересува на колко си години, по последни данни ми принадлежиш и трябва да изпълняваш това което ти заповядам. - Изясних и докато наливах виното, което ни бяха донесли.
- Не е трудно да изпълняваш, нали? Така са те учили... - Отместих погледа си от нея към прозореца, докато отново потънахме в мълчание, чакайки да ни донесат храната.

by Aaliyah* Нед Апр 21, 2013 3:54 pm

Повдигнах вежда и присвих устни. Усещах как гнева се разпалва в мен и се разлива във вените ми като киселина, която гореше всичко след себе си. Нямаше да му позволя да ме ядоса външно, но това не ми пречеше да го убивам вътрешно.
- Хубаво. Успех с опознаването на някой друг, по- далеч от носа ви, господарю. - казах ледено и изпих цялата си чаша наведнъж, дори сама си налях втора.

by **Voltaire.** Нед Апр 21, 2013 4:05 pm

Значи отново щяхме да се заяждаме, сякаш всичко онова което бяхме направили във Франция беше само някакъв вид сладък сън.
- Не смятам, че е редно да пиеш повече, преди да си яла нещо. - Констатирах поглеждайки злобно след като понечи да опие от втората чаша.
- Разчитам на трезвата ти все още преценка. - Трябваше ми трезва в малко по късните, часове от деня. - Не е културно да се държиш така, когато сме навън, злепоставяш ме, пред собствения ми персонал.

by Aaliyah* Нед Апр 21, 2013 4:15 pm

Сега пък го злепоставях. Чудесно. Може би наистина никога нямаше да се разберем с него.
- О, персонала, който флиртува с момичето на шефа. Интересен подбор. - констатирах, кимайки разбиращо и все пак си отпих една глътка и оставих чашата на масата.Бях фобре. Все пак сутринта бях яла или.. там преди колкото време беше. Както и да е, за щастие донесоха спагетите ми бързо и аз ги започнах с апетит, без да им се нахвърля все пак.
- Какви са плановете ти? - поинтересувах се все пак.- Сигурна съм, че нещо ти се мъти в главата. Какво е?

by **Voltaire.** Нед Апр 21, 2013 4:24 pm

Значи когато и отърваше се интересуваше от плановете ми? Вместо да се впускам в обяснения, щях да и покажа, че когато се държи добре с мен и аз го правя с нея, но когато е толкова студена и заядлива щях да правя същото.
- Бизнеса ми не е твоя работа, все още. - Казах студено и отпих от виното, а след като ми донесоха обяда започнах да се храня гледайки устремено в чинията си избягвайки онзи безразличен и студен поглед, защото не мислех, че го заслужавам. Може и да не се държах като истински джентълмен, но тя нямаше държание на изискана дам, затова бяхме квит.

by Aaliyah* Нед Апр 21, 2013 6:47 pm

Защо ли не се учудвах. Щом все пак това бяхме аз и той..
- Имах предвид като цяло какво замисляш. Едва ли просто ще живееш ден за ден. Но прав си.. живота ти не ме интересува. - казах безразлично. Отстрани едва ли изглеждахме толкова зле. Спазвахме тихия тон, поглеждахме се от време на време... това си беше лична битка или каквото там е.
Кой ще се предаде първи на човечността си... Робината с разбито детство или бездушния доминант без каквото и да е детство..

by **Voltaire.** Нед Апр 21, 2013 7:23 pm

Не отговорих, не виждах смисъл да го правя след като сама беше разбрала. Хранехме се в тишина, след това не си казахме и дума, докато не приключихме или поне аз. Доизпих не знам коя поред чаша.
- Трябва да тръгвам... - Изправих се с цялата грация, която притежавах и оставих салфетката която все още държах в ръката си на масата. - Лимузината те чака долу, ще те откара до апартамента. Не си мисли да бягаш. Нямаш документи. - Прошепнах тихо и тръгнах към изхода на ресторанта.

by Sponsored content

Френски ресторант "Mon Refuge"

Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"

Re: Френски ресторант "Mon Refuge"