Кафене "де Флоре"

Беше странно да се промъкваме по този начин, но все пак успяхме да намерим един изход. И така известно време се разхождахме из малките улички...това беше истинския Париж, не просто една кула.
- Разбира се, отдавна не съм опитвала сладолед. - казах с широка усмивка, преди да успея да я скрия. Настанихме се на една от масите със столчета и си поръчахме по една ''кралска мелба'' както беше записано във менюто.
- Кое е последното лудо нещо, което си правил? Нещо, което по принцип не си ти и никога не би го направил? - зададох следващия си въпрос към него, но на него май не му харесваше да бъде постоянно разпитван.
- Ако ми отговориш и аз ще ти отговоря на един въпрос искрено по твой избор. - опитах се да го подкупя и повдигнах вежди игриво, след което поклатих глава и сложих лакти на масичката.

Нима аз му бях лудото преживяване. Трябваше да се уточня за неща преди аз да вляза в живота му. Наистина ли е живял толкова скучен живот преди мен...Чак аз бих го съжалила, ако му бях някой приятел и бих му подарила робиня.
Както и да е, неговия въпрос... Беше труден за осмисляне...Или по- скоро за признаване.
- Да...снощи исках да хвърля проклетата кучка от кулата и да ти разкъсам дрехите. - казах, стараейки се да звуча съвсем спокойно и гребнах една лъжичка сладолед, след което я поднесох към устните си. Нямаше да споменавам, че аз останах незадоволена, а той все пак отиде при нея.
- Иначе по принцип отбягвам да се доближавам до теб, но някак си много ти се отдава да ме накараш да го искам...особено когато си пиян. - допълних и свих рамене, правейки физиономия, след което се замислих за моя въпрос.
- Кога последно момиче ти го е вдигала толкова бързо. - да почеткам малко и своето самочувствие... Знаех, че му въздействам доста бързо.

Нямаше как да не се усмихна. Спрях дори лъжицата си и го погледнах с една самодоволна усмивка. Накрая просто поклатих глава и продължих да нападам сладоледа си. Поне докато не чух въпроса му.
Това беше тема, която не обичах да обсъждам също, но все пак казахме честни и искрени отговори, нали...
- Да... в "хотела", от който ме взеимах и някакви изперкали обожатели, които ми подаряваха различни подаръци и ми се обясняваха в любов. Дори един беше написал стихотворение за мен... Но това не ги спираше да ме карат да правя неща, които не искам. Някои бяха на възрастта на дядо ти... А да откажеш значи после да се прибереш във стаята си със истински дълбоки рани и синини. - обясних, сякаш не беше нищо особено. Просто бях приела миналото си и живеех само за бъдещето, защото о беше единственото ми останало.
- Изпитвал ли си чувства към някое момиче? Привързаност, любов...нещо такова. - моят въпрос ми даде малко почивка от разговора и се съсредоточих върху мелбата си.

Хм... Това ме затрудняваше малко повече. Къде щях да ида. Да се върна в Англия? Или да издиря и да убия Виктор? Или пък да замина някъде за Европа...зависи естествено с какви средства разполагах.
- Не знам. Първото, което бих искала е да си намеря квартира или нещо подобно...работа. Такива неща. Може би наистина ще се запиша в университет. Или пък може би ще се върна в Англия...там съм родена. Просто... някъде далеч, където сама ще мога да се командвам и да си живея спокойно. Аз да решавам дали ще вечерям или не, дали ще са пържени картофки или само сладолед.. Свободата е най- ценното нещо, но се оценя чак когато я загубиш. - опитах се да му обясня, като от време на време си слагах по някоя лъжица в устата, за да имам време да премисля отговора си добре, но накрая май му стана ясно.
- Съжаляваш ли, че пратиха мен, вместо онази, която по принцип е трябвало да дойде? - зададох своя въпрос, след като приключих със сладоледа и си поръчах една кола.

Нямаше как да не ми стане смешно от цялото му обяснение. Притиснах устни в една черта, за да не ме избие на смях, но не сдържах едно тихо подсмихване. И все пак очите ми го издаваха, но как да не му се смееш. И той си въобразяваше, че може да ме подчини. Ами успех му пожелавам..
- Очаквах дърт извратеняк с много правила и ужасен нрав. - казах съвсем искрено, нямаше какво да крия - А ти... ами ти си младата версия. - допълних и се засмях на реакцията му, след което поклатих глава и отпих от кока-колата си.
- Все още ли си мислиш, че можеш и трябва да ме подчиниш? - попитах, след като се успокоих от смеха си и заех отново спокойното си състояние, но очите ми не спираха да изучават всяка негова реакция.

Извъртях очи и въздъхнах. Трябваше да ставаме значи.
- Приемаш нещата твърде навътре... Трябва да се успокоиш малко и да не вярваш на всичко, което ти се каже. - констатирах и станах, оправяйки тоалета си.
Имаше това специално свойство да ме отблъсква от себе си мигновено. Просто в момента, в който решава, че ще бъде сноб ставаше извънредно голям сухар.
- Можеш да ме оставиш сама там и да си отидеш на някое друго, предпочитано от теб място. Спокойно, подчинената ти няма да ти избяга, господарю. - бях му казала, че никога няма да ме опознае като своя робиня и все още държах на своята дума. Искаше ли от мен да бъда покорна кукла щях да се държа като такава - бездушна и дори безмълвна.