Лувъра (музей)

by **Voltaire.** Нед Апр 07, 2013 12:05 am

Не ми се получи, насърчаването на усмивката. Затова се отказах. Излязохме пред входа, където се качихме в лимузината. Взехме си апарат от някой от онези магазини за техника от целия град и се насочихме вече към Лувъра.
- Знаеш ли, че Лувъра е построен от крал Филип-Август през 1190 г. и основно е бил построен, за да се гледа река Сена? - Попитах след като ни отвориха вратата за да слезем и й подадох ръка за да направи същото като истински кавалер.
понякога наистина ме биваше за тази работа. Може би, можех да започна работа като шофьор, след като дядо ми ми източи сметките.
- Превърнат е в музей едва през 18 век. - Допълних след като тя също излезе от колата и двамата тръгнахме към входа.

by Aaliyah* Нед Апр 07, 2013 12:14 am

Очевидно си имах същински историк със мен. Или просто знаеше много за града, в който е отраснал. И в двата случая поне не ми се налагаше да чета разни брошури.
- Хубаво е да го знам... - отбелязах спокойно и влязохме навътре. Там наистина бяха най- големите шедьоври на всички времена. Нямаше как да не се насладя на всяко от тях, обръщайки му известно внимание.
- Научи се да го казваш на още няколко езика и ще заместиш аудио ръководителите. - подметнах, докато преминавах от една картина на друга, а той ходеше след мен.

by **Voltaire.** Нед Апр 07, 2013 12:32 am

Засмях се леко, но весело. Беше права, макар да можех да кажа всичко на английски, френски, немски и италиански. Това бяха основните които знаех. Бях започнал да уча и руски, но за щастие се измъкнах. Макар да го понаучих, знаех как да си поръчвам храна за вкъщи, което значеше, че можех да оцелея в Русия.
- На колко езика искаш да го чуеш? - Попитах с едва забележима усмивка и продължавах нататък. - Тук се съхранява и оригинала на "Мона Лиза".
Държах се като голяма работа, но наистина исках да и разкажа историята на това място и на всичко което се съхранява тук.
- Ако искаш да научиш за нещо конкретно попитай, иначе ще ни отнеме много, много време... - После добавих нещо и от собствения си живот. - Нямаш си и на идея, колко бой съм изял докато запомня историята на всичко това...

by Aaliyah* Нед Апр 07, 2013 7:56 pm

Нима е толкова талантлив? Не ми се мисли с какви усилия е учил толкова много, за да удовлетвори очакванията на дядо си. На хора като него просто трябва да им е забранено да съществуват, още по- малко да отглеждат деца.
На Виктор също..
Огледах цялата зала със всички невероятни произведения, докато накрая не ми дойде нещо на ум.
- Защо не ми покажеш твоето любимо произведение и не ми разкажеш защо точно него си харесал. - попитах и скръстих ръце, обръщайки се към него нацяло. За въпроса ми не бяха нужни познанията му, които той е трябвало да учи с много труд. Просто да ми каже какво точно го е грабнало в дадения експонат . Неговото мнение.

by **Voltaire.** Нед Апр 07, 2013 8:30 pm

Моето любимо? Това беше лесно. Протегнах се и хванах ръката й, като я поведох натам. Това място не го бяха размествали от както се помня. Спряхме се пред "Свободата води народа"
- Тази я харесвам, защото се виждат жертвите които са си отишли заедно с спечелената свобода. Особено с това момченце с пистолетите. То доказва колко силна е волята на народа... Или поне според мен... Искам да ти покажа и още нещо.
Следващата ни спирка беше пред "Инфанта Мария Маргарита".
- Преди време така си представях момичето, което ще промени живота ми. Не знаех как точно, но знаех, че ще е тя. Дали като моя приятелка или нещо повече. Когато отраснах повече дори си я представях като моя дъщеря. Имаше нещо в нея, което ме караше да я обичам. Идвах тук само заради нея. Погледа й ме покваряваше. Но това моята любима е друга.
Опитах се да се усмихна, но не стана точно така. По скоро се натъжих. Спрях се пред картината и я погледнах за пореден път. Ако можеше да се търка с гледане, да го бях направил преди години.
- Казва се "Старец с внука си". Някога си мислех, че все пак може аз да съм на мястото на момчето и моя дядо да ме гледа с това възхищение. Личи си обичта, която си разменят само с погледи...
Въздъхнах леко и се обърнах към нея защото исках да видя какво е нейното мнение. Може би вече наистина ме смяташе за изкукуригал, да си представям живота в картини.

Spoiler:

by Aaliyah* Нед Апр 07, 2013 9:01 pm

Можех да видя емоциите му. Буквално. Когато гледаше в картините всяка една се изписваше. По лицето му, най- вече в очите му. Караше ме да изпитвам някаква нужда да покажа топлина или...не знам да го прегърна, нещо такова. Плашех се от това си желание и изобщо не го отразих, но някак си в този момент все едно виждах някой познат... може би защото аз също съм изпитвала чувството да не бъдеш обичан от никого. Все още го изпитвам. Но за едно дете това е много важно, а когато си насилван по какъвто и да е начин, било то с бой или секс всичко ти се струва черно и не достатъчно важно.
Май наистина бяхме еднакви. Но това не значи, че бях празна.
Напротив...И двамата бяхме пълни с емоции, просто бяхме твърде счупени, за да направим нещо както трябва.
Все пак си останах на място и скръстих ръце, за да пренебрегна желанието си за някакъв вид допир с него.
- Всеки иска нещо, което няма. Нормално е. - казах някак по- мило и се опитах да се усмихна.
- Благодаря за честността все пак, справяш се доста по- добре от мен в откриването на себе си. - допълних и хванах ръката му.
- Какво ще кажеш да тръгваме? Може да пропуснем някои неща и просто да се поразходим...денят е хубав. - предложих, кимайки му към изхода и направих една крачка натам.

by Sponsored content

Лувъра (музей)

Лувъра (музей)

Re: Лувъра (музей)

Re: Лувъра (музей)

Re: Лувъра (музей)

Re: Лувъра (музей)

Re: Лувъра (музей)

Re: Лувъра (музей)

Re: Лувъра (музей)