Началото на януари 2013г. Ню Йорк

Животът има навика, често да ни повежда в друга посока. А понякога пък посоката е същата, но пътя е друг. Точно този, вторият случай сполетя и Ториф. Как ли? Вече на няколко пъти имах случай да ви спомена, че бе имал късмета да попадне на добро семейство господари, които никога не го третираха просто като обикновен роб. Само, че и добрите хора умират. В техният случай смъртта ги отнесе чрез автомобилна катастрофа. А се оказа, че са задлъжнели и с просрочена ипотека. Заради тези два факта сега той се намираше в хотела в очакване да се сдобие с нова шефка. Точно в момента пък беше във фоайето седнал на едно канапе. И по едно време някой се настани до него. Ториф се извърна и видя едно момиче.

Мойра в момента не беше заета. Нямаше уредена работа при някой господар, бе си свършила днешната работата с икономството при Маркъс и сега разполагаше с малко свободно време. Но си нямаше и на идея къде би могла да го прекара. Не искаше да се шляе по магазините и да харчи излишни пари, които после да трябва пак да си заработва. По заведения не беше забавно да излиза сама, пък и още бе рано. В края на краищата просто обикаляше из хотела, докато накрая не се озова във фоайето. Видя свободно място до някакъв младеж. Не си спомняше да го е виждала преди. Сигурно беше някой нов, затова реши да го заговори.
- Хей, тук е свободно, нали?
Вече беше седнала на въпросното място, но все пак искаше да се подсигури, че не е било за някой друг, пък и по някакъв начин да завърже разговор.

За Ториф момичето седнало до него на канапето, бе напълно непознато. И нямаше как да е другоятче като се има предвид, че той беше в хотела само от няколко дена. Това, че вече бе успял да пофлиртува с някои "колежки" и даже да преспи с едната е отделен въпрос.
- Да, разбира се - отговори младежът на, да си го кажем формалният въпрос, дали е свободно. Зачуди се далии тя е робиня, като него, дали е господарка или просто обикновена посетителка. Не вървеше да я пита, но нищо не пречеше да се запознае. Или поне да опита
- Аз съм Ториф - пристъпи към тона той.

Поне не бе попаднала на неразговорливо момче, на което или да трябва да вади думите с ченгел от устата, или просто да се откаже от разговор. Но симпатягата явно прояви интерес щом дори се представи първи. И момичето не изостана като сподели името си.
- Мойра. Приятно ми е да се запознаем.
Усмихна се приветливо. Гледаше да е мила, макар и с непознатите. Никога не можеше да знае човек кой какъв може да се окаже и дали някога няма да ти потрябва за нещо.
- Мога ли да попитам какво търсиш тук? Или е прекалено лично?
Все пак й бе интересно към коя част от хората в хотела е.

Момичето се представи на свой ред. Името й беше Мойра, като древно гръцките богини на съдбата.
- И на мен ми е приятно - усмихна се Ториф.
Въпросът, който му зададе, а именно, какво прави в хотела я извади( в ума на младежа) от групата на обикновените граждани.
- Не е лично - сви рамене той. - Аз съм ново/то попълнения към персонала. Към специфичния персонал - уточни

Бързо си каза какъв е. Значи беше сравнително открит човек. Много се притесняваха, главно ако бяха роби, заради малко неудобното си положение в хотела. Разбираше ги. Не всеки можеше да улучи добър господар, а понякога имаше какви ли не извратеняци. Но да не говорим сега за това. Нека се съсредоточим върху запознанството на Мойра с новото попълнение.
- Добре дошъл в клуба тогава. - отвърна му тя без никакво притеснение в гласа си. А ясно беше по думите й, че и самата тя принадлежи към този специфичен персонал.
- Мога само да ти пожелая късмет с намирането на добър .. началник, така да се каже.
Не обичаше думичката 'господар'. Някак не й се връзваше самата тя да има такъв, не обичаше да я казва или пък да мисли за себе си като за напълно подчинена робиня. Но пък си бе факт, че нямаше как да е напълно свободна.

От следващите думи на момичето Ториф узна няколко неща. Едното, че и тя принадлежи към специалният персонал и не я е срам да си го признае. И другото, че също не харесва думи като господари и роби и ги замества с други подобни.
- Благодаря -отговори той. Както на приветствието така и на пожеланието й. Междувременно погледът му премина по нея, а в ума минаха някои палави мисли. - Предишната ми шефка, лека й пръст беше готин човек. А твоят бива ли го? - полюбопитства.
-

- Съжалявам за загубата.
Опита се да прояви някакво съчувствие особено пък щом разбра, че госпожицата е била добър човек. Навярно поне малко му липсваше.
Щом зададе въпроса си, момичето малко се поколеба докато скалъпи отговора, но все пак се опита да обясни по някакъв начин:
- Маркъс ми е наредил да се занимавам с поддържането на стаите на подчинените му. Тоест той е главния шеф, но може и някой да ме наеме за лични облаги, така да се каже. За момента обаче съм свободна.

" Значи главният шеф се казва Маркъс" - премина през ума на Ториф.
- Надявам се да ни се паднат свестни - рече той. Мойра бе споменала току що, че за момента поддържа стаите и няма конкретен "началник". А както вече неколкократно стана дума сред тях се срещаха и не малък брой гадняри. Младежът пък си помисли и нещо друго. Пак. Пак, защото същата мисъл му бе дошла и преди малко
- Искаш ли да излезем? - предложи Ториф